Такова възприятие налагат българските медии, когато публикуват статии, базирани на статистически данни. Не бих ги съдила особено, защото днешните журналисти в голямата си част са невежи и мързеливи същества, които възпроизвеждат едно към едно това, което са получили от държавни служители и заинтересовани частни организации (като смешния от научна гледна точка Институт за
Само два примера за измамливото медийно отразяване на статистически изследвания:
1. Индексът на възприятието на корупцията на Трънсперънси Интернешънъл
България е на първо място по корупция в Европейския съюз, според международния Индекс за възприятие на корупцията за 2011 година на „Трансперанси Интернешънъл". Основните медии отразиха, че:
България е най-корумпираната държава в ЕС. Това сочи докладът "Индекс за възприятието на корупцията" за 2011 г. на "Трансперънси интернешънъл". Страната ни се подрежда на 86-o място в класацията.
И оттам нататък всяка медиа си избира разни държави да ни сравнява, най-често сочи кои са първите и последните. Обаче това упражнение е доста безсмислено откъм добиването на нова и съдържателна информация. Къде-къде по значимо е да се видим къде стоим в региона, т.е. Балканите. Защото светът, Европа, и в частност инвеститорите ни възприемат преди всичко в контекста на балканския регион. И е много по-неблагоприятно от мястото ни в общото класиране това, че в балканския регион сме последни. Пояснявам: ако бяхме още по-назад в общото класиране, но бяхме на средно или водещо място в балканските страни, това щеше да е добър резултат - защото с тези страни споделяме сходно политическо, икономическо и социално развитие, и защото това щеше да е регионално предимство в съревнованието за чужди инвестиции.
2. Нарастването на разходите за труд. Основните медии:
Разходите за труд нагоре с 12,6 на сто у нас през четвъртото тримесечие на 2011 г. спрямо същия период на предходната година, съобщи вчера Евростат. Показателят мери харчовете на работодателите за 1 отработен час. По него България е на 1-о място в ЕС по увеличение, като в съюза средното изменение е 2,7 на сто.
Данните са верни, ето нарастването на разходите за труд, т.е. ръстът им за 2011, от Евростат:
Но тези данни придобиват друг смисъл, ако ги погледнем в контекста на абсолютните разходи за труд. Ето разходите за труд (евро/час) за 2010 от Евростат. Данните за 2011 още ги няма, но и тези вършат работа, защото както и да смятаме 12-те процента увеличение за периода 2010-2011, пак си оставаме на опашката, дори след Румъния (защото и тя рък на разходите за труд) по заплащане на труда. Трябва ли да се жалим, както пазарните фундаменталисти, че много плащали работодателите и това било лошо? При условие, че същите пазарни фундаменталисти изобщо не се жалят за разликата в нивото на цените в останалите държави от ЕС и , нас. Която разлика е значимо по-малка.
Ако бях редактор, хеле пък главен редатор, щях да искам от журналистите си да търсят контекста на статистическите данни, защото смисълът им е в контекста, а не в абсолютните числа. Но не съм, може би защото (както народът отдавна е установил) на бодлива крава бог рога не дава.
За кого пиша всичко това? Не за журналисти. Защото преобладаващата част от тях работят на принципа "чукча не читатель, чукча писатель". Специално за тези неграмотници няма да преведа какво значи това и откъде идва
Пиша за мислещите хора:
Когато видите статистически данни, дори от реномиран източник, помислете с главите си какъв е техният контекст. И ако - както на повечето хора - не ви се рови да го търсите, просто не ги взимайте тези данни твърде насериозно. Защото това е измамливостта - получаваш уж истина - но фактически невярна представа за нещата.
Вени, какъв е този институт за социологически изследвания? Лично аз не знам да съм чувала за такъв, пък не е да не съм съвсем в тия среди.
ОтговорИзтриванеВероятно питаш за Института за пазарна икономика. Ако е така - това е частна организация, финансирана от фонда на Сорос. Нямам нищо против него, даже смятам, че неговото финансиране като цяло изигра положителна роля в Източна Европа по време на прехода. Но за съжаление този институт се оказа нефелна работа. Обаче Сорос е далеч, управляваващите парите за БГ също са далеч (в Будапеща) и това недоразумение (ИПИ) продължава да трови общественото съзнание. Достатъчно е да кажа, че нито един от работещите там няма трудов стаж преди и извън този институт, както и че никой няма не само докторска степен, а изобщо каквато и да научна степен или научно звание. За икономистите те са нула.
ОтговорИзтриванеСпоменах ги, защото те много често си служат с тенденциозно подбрани статистически данни, за да аргументирата пазарнофундаменталистките си възгледи.
За ИПИ знам, разбира се, ама ти беше написала "институт за социологически изследвания", та се замислих има ли такъв, дето се казва така.
ОтговорИзтриванеСега разбирам, че си имала предвид ИПИ. Но те не правят точно социологически изследвания, а макроикономически. Отделен въпрос, че това, на което в България му се казва "социологически изследвания", в голямата си част не е такова.
Леле-еее :-(
ОтговорИзтриванеСега видях каква глупост съм написала, ще го поправя. Много благодаря чу ми го показа.
Но макроикономическите и изобщо всички изследвания, които ИПИ цитира, не са техни. Те нямат ресурс да направят дори една телефонна анкета.
От опит знам, че собствеността върху подобен продукт може да е много смесена. Навремето участвах в написването на анкетна карта (тоест преобладаващо аз я написах) за представително изследване и понеже, както казваш, нямахме ресурс, възложихме на агенция направи извадката и да го проведе. След преглеждане на SPPS файла, който ни връчи агенцията, видях, че на нищо не прилича и им го върнахме поне да го претеглят по пол и по образование... После писах анализ. В резултат продуктът не беше нито съвсем наш, нито пък съвсем техен, защото ние направихме анкетната карта, те извършиха изследването и т.н.
ОтговорИзтриванеВ друг проект пък беше по-скоро обратното - анкетната карта беше групово дело на изследователския екип. Смешното е, че голямата част от партньорите хал хабер си нямаха от социология и от това как се правят анкетни карти, та накрая се получи леко трагикомичен резултат. Проведохме изследването (не беше представително и включваше 150 анкетирани). Възложителите, понеже не са се занимавали със социология, сметнаха, че с обработването на резултатите трябва да се справим ние, като в случая "ние" означаваше "аз". Та се напънах, направих матрица за SPSS, после двете с една стажантка вкарахме данните от 150-те анкетни карти, после от това вадих таблици, от тях правих графики и с една колежка писахме анализ.
Тъй че, ако не става дума за професионална социологическа (или статистическа) агенция, често пъти продуктът е със смесено авторство. Въпросът е обаче как е измислен и дали се спазват определени професионални правила при събирането на данни и обработката на резултатите. А и за анализа си трябва акъл.
П.п. Извинявай, ама сега видях как си оправила грешката. Съжалявам да го кажа, ама пак си сбъркала - абревиатурата ИПИ ще рече "Институт за пазарна икономика". Явно твърде много ги асоциираш с изследвания :-)))
ОтговорИзтриване