събота, 18 февруари 2012 г.

Нийл Йънг: Интернет е новото радио

Neil Young

Излишно е да представям култовия артист в съвременната музика Нийл Йънгг.  Канадски музикант, изпълнител, композитор, автор на песни и режисьор. Музикалната му кариера започва през 1960 година, като освен соловите изпълнения и тези, съвместни с групата Крейзи Хорс, той участва и в голям брой групи - Джейдс (1960-1961), Бъфало Спрингфийлд (1966-1968), Кросби, Стилс, Неш енд Йънг (от 1968), Дъкс (1977) и други. До средата на 2008 година броят на продадените от него албуми е около 79 милиона.

Песните му са уникални с с дълбоко личните си текстове, своебразната, трудно поддаваща се на имитиране китарна техника и характерния му фалцетен тенор. Той си акомпанира на различни инструменти, включително пиано и хармоника, но най-запомнящи се изпълненията му на акустична китара и солата на електрическа китара. 

Макар че в хода на кариерата си експериментира в различни стилове, сред които суинг, джаз, рокабили, блус и електронна музика, той е най-известен със своите фолк рок („Heart of Gold“, „Harvest Moon“, „Old Man“) и хард рок песни („Cinnamon Girl“, „Rockin' in the Free World“, „Hey Hey, My My (Into the Black)“). През последните години възприема елементи от по-нови стилове, като индъстриъл, алтернативно кънтри и гръндж. Влиянието на Йънг върху последния стил му е спечелва прозвището „кръстник на грънджа“.

Използвайки псевдонима Бърнард Шейки (на английски: Bernard Shakey), Нийл Йънг режисира няколко филма, сред които „Journey Through the Past“ (1973), „Rust Never Sleeps“ (1979), „Human Highway“ (1982), „Greendale“ (2003) и „CSNY Déjà Vu“ (2008). Той е и известен привърженик на защитата на природата и на дребните фермери, като през 1985 година е сред учредителите на Фарм Ейд.

Неотдавна великият артист публично заяви:

Пиратството е новото радио!


Той е е наясно с факта, че много хора шерват MP3-ки - които обаче по същността са нискокачествение копия на оригиналните парчетаетта - затова не се плаши, че пиратството убива музиката.

Сравнението, което Йънг правие с радиото, е интересно и провокира размисъл, тъй като радиото бе и си остава един от най-големите и най-важните промоционални канали за музикалната индустрия - не само през изминалия век, а и днес.

Това не значи, че Йънг адмирира практиката от началото на миналия век, когато музикалната индустрия опита да задуши  бурно разрастващия се радиопазар на разпространение на музиката, защото печалбите й били паднали. И частично успява, лобирайки в Конгреса налагането на такси върху радиостанциите за излъчваната от тях музика. Без послушковците и/или купените депутати-марионетки на милиардните лобисти да оценят, че падането на приходите и печалбите на музикално-продуценските хиени на фона на развихрящата се Голяма депресия са паднали в доста по-малка степен в сравнение с общия спад на икономиката.

Опитът на миналато кара Йънг да е песимистичен, защото ситуацията в САЩ според него не се е променила съществено от ония времена.

Източник: TorrentFreak

3 коментара:

  1. Анонимен16:47

    Това на снимката не е ли Ерик Клептън :)?

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен17:48

    абе той е, ама все пак авторката бърка ФСБ и Щурците, така че й е простено :)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря и на двама ви :-) Смених снимката.

    Много ме е срам и имате право още да ми се смеете :-(

    ОтговорИзтриване

Радвам се на всеки коментар и се старая да отговарям :-)