Долу ръцете от Бойко Борисов, „царят на моментите”!

Не исках да пиша нищо за последния отвратителен цирк на Борисов, защото е свързан с човешка трагедия. Но Павиана упорито втори ден продължава  да ака върху вентилатора.
Първо каза, че "най-близките трябва да се извинят на полицията" и хилейки се, поръча Цецо да  нахрани кучето, открило трупа й, с пържоли. След като фейсбукът гръмна от възмущение, се извини - не за думите и поведението си! - а че го разбрали грешно. След това поясни, че под "най-близките" имал предвид сестрата на Мирослава и добави, че синът на убитата данъчна от Враца също трябва да се извини на МВР. Очевидно смята, че всеки близък на убиеца е нещо като съучастник. Това е логично в контекста на гениалната правна доктрина на Цвинокио (адвокатите вредят на правосъдието, самопризнанието е безспорно доказателство и пр.под.). Върхът Му обаче  бе прозрението: „Като се вземат две изречения от двеста, за пържолите и за извинението от близките към МВР, то наистина се получава неприятно. Но това е извадено от контекста... Разбирам тези, които искат да се възползват от ситуацията, но мисля, че хората ме разбраха какво съм искал да кажа и съм казал”.

За хората не знам, но аз като редово прасе от кочината те разбрах. Колегите прасета от БГ Снайпер също са те разбрали и аз се присъединявам към пламенната им защита: Долу ръцете от Бойко Борисов, „царят на моментите”!

Долу ръцете от Бойко Борисов, „царят на моментите”!

Възмутени сме искрено. Скандализирани сме. Добротворните ни сърца се бунтуват. Как е възможно да се слагат едно до друго две изречения, казани в ралични моменти – това е нечувано. Някой е решил да се прави на Джеймс Джойс (този пък направо се е олял с изреченията), Хорхе Луис Борхес и Хосе Ортега-и-Гасет (този не е „двама” - даже и за индианците) заедно и поотделно. Тези класически наглеци цял живот са редили изречения до изречения, казани в различни моменти, защото явно не са чели „Винету”. Но то пък и там няма как всичко да е описано с Отвъдна едномоментност. Обаче по този класически опус друг е спец.

„Като се сложат две изречения едно до друго, казани в различен момент, се получава отвратителна ситуация”, редна Бойко Борисов. Това изречение Лудвиг Витгенщайн и Готлоб Фреге могат да го анализират „едномоментно” на Оня свят – нали става дума за Вечността. Това е – долу ръцете от Б.Б., гадни спекулативни фенове на опозицията, Първанов и подобни, защото „премиерът като слънце” е снизходил до временните създания от Вечността. Друг е хронотопът Му. Онези 3-4 телешки пържолки могат и едномоментно да ги дадат на кучето-герой, но то ще ги излапа разномоментно. (Даже и котката на Ервин Шрьодингер да е до него, ех.) Обаче гадните журналистически твари и неблагодарни форумци вероятно трябва да помнят изреченията само от момент до момент – като дойде изречението от другия момент, веднагически трябва да се изтрива от паметта хитросплетението от предния момент.

Отвратително е как досега някакви негодници са предявявали претенции, че вчера Б.Б. бил казал едно, а днес реди онова, което ще отрече утре. Това е гнусота пред Вечния. Нашите дни за него са едни моментченца. Гаднярите редят изреченията по моменти и заформят отвратителна ситуация. Как да не се възмущават пиарите – не изреченията на Б.Б., казани в различни моменти, са породили „отвратителна ситуация”, а СЛАГАНЕТО им едно до друго. Защо ли тогава медийните слугинчовци Му се СЛАГАТ разномоментно? Ако на този метафизичен, пардон, въпрос отговорят пиарите на Б.Б., ще ги признаем за библейски пророци, ожидащи Второто Пришествие на Вечния, или поне втория Му мандат. И да не ровичкат за конспиративна ирония и разпищолена саркастичност в смирените ни словеса пиарчовците на Б.Б., а да ни изпратят инструкции как да се справим със „синтактичната разномоментност” на Комуникатора.

Изредените в началото на смирената ни изповед класици ни възмущават безкрайно и моменталически, пак пардон и прочие, но те са нищо в сравнение с потреса и възмущението, които изпитахме, когато прочетохме в четвъртък текстовете на класическата разследваща журналистка, колежката Веселина Томова, която напълно покрива критериите на Вечния за разномоментно спекулиране с думите Му. Чуваме, че пишела трета книга – задължително трябва да се съобрази с поетиката на „едномоментността”. Иначе няма шанс поредният й бестселър да се нареди до лавицата с „Винету”. Като (с)видна за доказани ценители поетеса Веселина, разбира се, е чела стихотворението от само един стих на Александър Геров – „Болка, болко, болчице...”. Но дори и този класик не се е доближил до изискваната божествена синтактична „едномоментност” от Вечния. И като не спираме да се възмущаваме, не може да не реднем един призив – „Долу ръцете от Б.Б.!”.

Преди няколко десетилетия проф. Никола Георгиев публикува класическа студия – „Цитиращият човек”, обаче едва ли е предполагал пръкването на Вечния, който дори него би затруднил с изискванията си за цитиране на изречения, казани в различни моменти. Наистина е отвратително – „публиката”, превъзнасяща Комуникатора, явно не е чувала за такива българи като проф. Мирослав Янакиев, Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, която, милата, редеше не само пред приятели – „Мълчанието е единственото изкуство, което си струва.”. (Нима не е така в родната „Санта Барбара” на Овластените Вълци?) Как иначе може да се постигнат критериите на Вечния за боравене със словесата?!