Днес ми свалиха гипса. 40 дена откак счупих два пръста на дясната ръка. Ужасно е да си без дясна ръка, по-точно - без пръстите й. Финото движение на десните пръсти е това, което ни е направило различни от маймуните. Пътя на различието може да го видим в израстването на бебето - то повтаря в безумно съкратени срокове еволюцията по пътя към човека. По научному казано - онтогенията възпроизвежда филогенията (Ontogeny recapitulates phylogeny)
3-4 реда дотук и ме заболяха пръстите. Всяко движение в двете им ставички е много болезнено - а писането на клавиатура се състои точно в такива движения. Болят и ставичките на здравите пръсти, които бяха гипсирани заедно със счупените. Утре ще продължа да пиша - не само като терапия за раздвижване, а и да покажа света отляво, този свят левашки се оказа интересен.
Не бой се, Вени, Първата седмца може да ти се бели кожата, след две седмици ще се раздвижиш, а след 3-4 ще си забравила. Поне така беше при мене като си счупих "кокалчета" на лявата ръка.
ОтговорИзтриване