"Смърт и изгнание. Етническо прочистване на османските мюсюлмани, 1821-1922"

Така се нарича наскоро издадената на български на американския професор Джъстин Маккарти (УИ "Св.Климент Охридски", София, 2010). Тя емоционално ме разтърси и промени представите ми за балканската история от 19 и началото на 20 век. Историята на Кавказ от същия период, която също са обект на книгата, я познавах по-обективно и фактите и оценките им не изненадаха. Но балканската история явно съм я знаела едностранно, но по-важното е, че и светът като цяло я познава така - от гледната точка на победителите. По принцип това не е учудващо - историята от векове се пише от победителите, но през 20 век историците вече търсят и истината за победените.

В периода, за който пише Маккарти - 1821-1922, победена непрекъснато е Османската империя. И "над 5 милиона мюсюлмани са насилствено изведени от техните земи. 5,5 милиона мюсюлмани умират - мнозина избити във войни, други измрели от глад и боести като бежанци." (стр. 12 от "Смърт и изгнание", по-нататък ще я обозначавам като "СИ").

"Независимо от историческата значимост на мюсюлманските жертви, хрониките не ги отразяват. Историческите книги и разкази говорят за изтреблението на българи, арменци и гърци, но никога за съпътстващото ги унищожение на тюрци. Изгнанието и смъртта на мюсюлманите си остават сравнително непознати за поколенията. Това противоречи на съвременната практика в други сфери на историческата наука. Съвършено правилно днес се приема за недопустимо писането за американската експанзия, без да се отчита бруталността спрямо индианците. Масовите клането по време на 30-годишната война са задължителна част от историческия анализ на религиозните промени в Европа. Историците не могат да пишат за империализма, без да отбележат масовото избиване на африканци в Конго или на китайци по време на Войните за опиума. Към момента е сигурно обаче, че историята на страданието в Кавказ, на Балканите или Анадола не е написана или разбрана от Запада. Историята на Балканите, Кавказ и Анадола е написана без споменаване и почит към един от основните играчи - мюсюлманското население.

"Традиционната" гледна точка към към историята на Балканите, Кавказ и Анадола е далеч от пълнотата на събитията - тъй като историите на османските малцинствени групи са извадени от контекста, голяма част от който са страданията на мюсюлманите по същото време и на същите места, където се случват нещастията на християните, и най-често са по-страшни. Неколцина са авторите, осмелили се да променят традиционната историческа версия и те са били осмени като "ревизионисти", сякаш изразяването на алтернативна гледна точка е академичен грях, а фактологическата точност на контекста - неуместна подробност. Истината е, че именно историците са призвани да ревизират едностранчиво представяните исторически факти, да променят дефицитната традиционна мъдрост. Не са много историческите области, които толкова много се нуждаят от ревизия, колкото историята на османските народи. Историята, която може да бъде прочетена след такава ревизия, нарушава установените представи - тя е разказ за турския народ като жертва, а това не е обичайната роля, която се присъжда на турците. Тази история включва традиционния образ на турците като мъчители - и никога като жертви - както все още биват представяни в историята на Америка и Европа - дълго, след като би трябвало този образ да е изчистен заедно с останалите артефакти на расизма от 19 век." (стр. 13, "СИ")

Съзнавайки колко скандално ще звуча, смятам да публикувам отделни пасажи от книгата за някои от най-фрапиращите случаи с позоваване на конкретните исторически източници.

----------------
Now playing: VA - [The Goa Mix Compiled And Mixed By Paul Oakenfold CD2 #10] Sun (Oakenfold & Osborne Mix) // Virus [foobar2000 v1.1]
via FoxyTunes