Графити еволюция - 2

Преди хиляди години пуснах снимки на новаторски като изпълнение и идея графити. Канех се да пусна скоро 2-ра част, но поради мързела ми (споменаван тук нееднократно) го правя чак сега. Харесвам графитите като градско изкуство, но не смятам, че всяка огромна цапаница по стени и подлези е достойна да се нарече изкуство. Изкуство са някои графити по оградата около срамния соцпаметник пред НДК. Те са единственото, което придава човешки вид на грозилото:


Авторите около НДК работят с класическата техника (разноцветни шпрейове, големи образи, които често могат да се възприемат в пълнотата си само от далеч) Камерните автори, за които писах в "Графити еволюция - 1", работят с щампа, залепена върху стена и отгоре се минава с шпрей. Изобразяват се преди всичко хора. Картините са малки и за да ги въприемеш, трябва да доближиш. Нямат огромната аудитория на класическите артисти, но пък таргетът са по-мислещите и по-неконвенционалните хора. Типичен пример за школата е графитът, който ми прати Nick Angelow:

Сега представям друга графити модификация, даже не знам доколко е коректно да се нарича графити, защото артистите не работят с боя върху стена, а с хартия, лепена върху стена. С ксерокс или нещо подобно произвеждат известен брой малки картинки, които после разлепват. Решени са по правило в бяло и черно, цветове се срещат рядко, но и когато ги има, са пестеливо употребени. Много често произведенията се изрязват по контурите на образите. Доминиращата образност е абстрактна, но има и активистки произведения, които с известно терминологично насилие бих могла да видя като алтерглобалистки. Целта на автора според мен е културният шок и мисля, че я постига.Чудя се за технологията на лепене - пипкава работа е да лепиш малки хартийки, а резултатът е толкова здраво залепване, че почти няма изчегъртване.