Lazy Week Review 01.05.-08.05

Започвам нещо като рубрика, макар Blogger да не дава възможност за категории, но ще компенсирам частично това чрез редовно заглавие на тези понеделнишки постонве Lazy Week Review - нещо като "Седмичен обзор на мързеливеца" или по-самоласкателно - "Мързеливо седмично ревю". Иде реч за неща, които са се случили през изминалата седмица и съм имала намерение да блогна, но съм отложила с доброто намерение да го направя задълбочено/сериозно, което се е оказало най-удобния път към несвършаването. Защото всеки българин знае, че най-добрият и сигурен път да не свършиш нещо е да го отложиш с цел да го направиш добре. И улавяйки се, че го правя за не знам кой път тук, все пак имам смелостта да си призная, но нямам силата да го премахна - затова решавам половинчато проблема като в началото на всяка седмица блогвам сборен постинг за всичко, което през изминалата съм отложила с "благо" намерение. Може би така след време ще насъбера сили да зарежа благовидното отлагане. И така, отложените неща от миналата седмица:

Бях в Червената къща на представяне на Наръчник "Дрогите за жуналисти" и дебат дали в България има нужда от такъв наръчник. Отговор - има, тъй като медиите устойчиво възпроизвеждат купчина митове за дрогите, които нямат нищо общо с истината. Като се започне от думите "наркотици", "наркомания" и "наркоман", които нямат нищо общо с медицинската наука и се мине през устойчивите клишета "зарибяване, "злия дилър", "тревата е началото на наркоманията" и т.н. Участваха Сашо Ангелов от Националния център по наркомании, Румен Донски от фондация "Надежда", Юлиян Караджов от "Промена" и Георги Коритаров като модератор на дебата, който тази вечер беше направо невероятен каято мисъл и като емоция. Наръчникът е дело на британската неправителствена организация DrugScope и е получил много добри отзиви от Европейския център за мониторинг на дрогите (EMCDDA), който го е препоръчал на всички журналисти в ЕС. Преводът с малки съкращения и добавки е дело на Юлиян и е издаден по съвместен проект на "Надежда" и "Промена", финансиран от Международна коалиция по намаляване на вредите, Ню Йорк и "Отворено общество". Имах приятния шанс да се запозная с адвокат Калин Антонов, Юлиян и Глиги от "Промена". Оказа се също, че Донски тотално ме е забравил (което не е чудно, защото се познавахме преди около 30 години в качеството си на дрогиращи се тийнейджъри, а и двамата отдавна не сме такива).



Това е Юлиян, за когото тепърва ще се случва да пиша. Следва ксерокопие на отговора на общината на искането на "Промена" за шествието "Марш за трева", с което то се премества адски йезуитски - тъй като според закона режимът е уведомителен, а не разрешителен, сиреч не може да бъде отказано гражданско мероприятие, но то може да бъде "пренасочено". Е дясната ръка на бат`Бойко - Цветан, го пренасочва вместо през центъра на София в парка. Баси и подигравката - да правим шествие около стадион "Васил Левски" - какъв е смисълът? - нали основната идея на на тези шествия е хората да ни видят, нас - пушещите трева - че не сме някакви криминални изроди, а съвсем обикновени хора, неразличаващи се другите.





Много смешен е текстът на втора страница, с който се нарежда организаторът да предприеме мерки "за допускане нарушения на обществения ред". В отговор на писмото Калин е пуснал две нови писма до общината, които обещавам, че ще блогна тази седмица. Ето и снимчици от шествието, което се съобрази с пренасочването - но частично. Сиреч не минахме по центъра на София, защото Юлиян, Калин и останалите от "Промена" са отговорни хора (за разлика от болния лидеров например, който в аналогична ситуация провокира хората да отидат на сблъсъци с полицията). Обаче не се въртяхме като малоумни около стадиона, защото това би било унизително, а минахме по краткия пасаж по "България" пред стадиона, където децата неочаквано за струпаната полиция, готова за бой, седнаха на асфалта и така 10-тина минути в пик тайма булевардът бе седящо окупиран. Ето Глигуна:



А тук - седящата блокада на бул."България" пред стадион "Васил Левски".



В неделя - нови снимки, защото Калин всяка седмица ще пуска до общината заявка за шествие по маршрута из центъра с идеята, че рано или късно трябва да клекнат. Ще видим.