Европа и ислямския свят. Да се върнем към успешните модели.

Източното общество е много по-сложен в социологическия смисъл на думата организъм от европейското, американското, дори постсъветското общество. В един прекрасен филм от съветско време - "Бялото слънце на пустинята", това бе изразено с блестящата формулировка "Восток дело тонкое" *. Т.е., не може да го разберем рационално. И това не е метафора, а брутален факт.

Това не е боец на ИДИЛ, а кадър от "Бялото слънце на пустинята" - в Средна Азия пушките и ислямът вървят заедно не от днес...

В източните общества са съхранени такъв тип социални връзки, начини на производство и социални групи, които в Европа и изобщо в Западния свят са изчезнали преди векове - номадите, клановете, племената, всевъзможните религиозни съобщества. Европейците всеки път настъпват тази мотика, когато се опитват да покорят или реформират дадено източно общество.

Успехи в тези посоки са имали само руснаците и французите. Когато в началото на 20 в. Франция завоюва Мароко, тя привлича най-добрите си специалисти по Изтока и фактически надстроява своята колониална администрация върху ислямското общество. Самата дума "надстроява" носи позитивност - достроява се социално-политическо устройство, а не се руши старо, за да се създава ново. Какъв е резултатът, погледнат от днешния ден? В Мароко се запазва монархията като безусловен гарант за стабилност, а и до днес на фона на "арабските пролети" страната е като мирен залив в сравнение с арабските и мюсюлманските страни. По същия начин Руската империя до 1917 г., използвайки своите мюсюлмани (най-вече татарите), доста спокойно и успешно управлява Средна Азия. Там съветските преобразования обаче се оказаха разрушителни, именно защото не включваха идеята за надграждане върху съществуващите обществени структури и ценности.

Днешната криза в Близкия Изток е породена от краха на светската постколониална система, наследена от миналия век. Източните монархии там рухнаха доста отдавна и бяха заменени от различни видове диктатури, легитимиращи се и с леви лозунги като БААС в Ирак и Сирия например. Сега този модел си отива. Вместо него на преден план излизат военизирани групировки, вкл. терористични, които поемат/изпълняват държавните функции по места. И този нов ред се оказва доста по-стабилен, отколкото реда при монархиите или светските диктатури. Защото се базира на основните структури и ценности на ислямските общества.

Лингвистично-семантична справка:

* "Восток – дело тонкое"

Фраза от филма "Бялото слънце на пустинята", която става емблематична като коментираща реплика по повод на разказ, съобщение за объркан случай  или сложна ситуация, свързан с Азия или с Изтока въобще.  Често се употребява изобщо съм ситуации, които изискват внимание и размисъл (в тези случаи компонентът "Восток" обикновено се заменя с друг).

Лайното като градивен елемент на цивилизацията

Вие си мислите, че свещеният бръмбар скарабей се е качил и се търкаля върху гнусновонящо топче от слонско лайно:




Но скарабеят напълно основателно смята, че е победил конкурента си в борбата за брачното ложе, хранилката и яслите на своите деца. 

Презрението на съвременните хора към свещените бръмбари скарабеи по интересен начин свидетелства как в преследването на прогреса много бързо сме забравили какво са означавали за нас животинските изпражнения. Само да напомня, че допреди 150-200 години с  животински тор са се измазвали/изграждали къщите по селата. Технологията, която са използвали, е каменна основа, дебели греди, между които се е плетял плет от "вършини" (тънките, но здрави дървени пръчки). Плетът се попълвал със смес от глина, ситно нарязана слама и говежди тор.

Не по-малко важно е, че животинският тор  е основа на аграрната революция, при която се преминава към интензивна обработка на земята. Допреди това е трябвало да оставят изтощената земя да почине необработвана няколко години, за да се възстанови. Но Европа е малък континент и годните за оран земи не достигат за бурно размножаващото се население. Революцията на торното земеделие променя картата на Европа и й дава историческите завоевателни перспективи.


Биологико-митологическа справка:

Скарабеят е вид едро насекомо, които достига до 2,5 сантиметра. Наричат ги още торни бръмбари или бръмбари-лешояди, понеже се хранят с животинска тор и разложена плът. И мъжките, и женските скарабеи оформят топчета тор. Женската снася в тях яйцата си, след което те биват заравяни в земята. Когато се излюпят ларвите, те се хранят от торните топчета.

Скарабеите са символ на възкресението и са придобили тази си слава най-вече с това, че когато ларвите пораснат, бръмбарите излизат изпод земята, сякаш от нея се раждат. Египтяните са вярвали, че свещеният бръмбар е символ на здравето, на закрилата на висшите сили и на безсмъртието.