Да припомня на младите - допреди 1989 г. нямаше Коледа. При
комунизма нямаше такъв празник. Нямаше изобщо такава дума. Господстваше
Нова година и тя като празник бе изместила Коледа. А някъде и го бе забранила. В провинциалните градчета не бе рядкост да се тормозят хората, които ходят на църква за Коледа.
Но във всекидневието Нова Година не бе могла да
премахне Бъдни вечер. Повечето семейства тачеха Бъдни вечер като
истински семеен празник и ритуалите по посрещането й бяха радост за
душата. Елхата също се правеше за Бъдни вечер.
Особеното на Бъдни вечер
бе, че трапезата трябваше да е постна - макар че религиозният смисъл
отдавна да бе забравен. На Бъдни вечер се постеше, а на другия ден -
Коледа, се ядеше напровала. Седем постни ястия се слагат на Бъдни вечер
по традиция - най-често питка с паричка за късмет, зелеви сарми, боб,
пълнени чушки, ошаф, туршия, тиквеник (баница с тиква), също така важна
за трапезата е паничката с мед, Също така и трошените орехи. Хубаво бе и
да се пали тамян за аромат. Църковният смисъл както казах бе
изчезнал.
Важно бе, че трапезата от Бъдни вечер не се раздига. Защо - отдавна бе забравено. А причината е връзката на коледните тържества с празника на мъртвите, те идват след живите да ядат от трапезата. Също така друга особеност бе, че не се става по време на бъднивечерна трапеза. Всичко трябваше да е сложено предварително и никой не можеше да става.
За нас, децата Бъдни вечер бе голям празник. Защото ритуално сурвакахме възрастните и те ни даряваха с пари. По правило в нашето семейство се даряваха сериозни банкноти и коледните спестявания бяха важна част от годишния ни бюджет. Тук заговорих за сурвакането - и то бе запазено като ритуал, даже се произвеждаха сурвакници и имаше държавно спонсорирани сурвакарски празници.
понеделник, 21 декември 2015 г.
Свинско - какво да правим с него и от какво точно-
Идва времето на свинското и е ред да кажем коя част за какво е подходяща. Прясното свинско месо има лек червеникав цвят. Колкото по-влакнеста е структурата му, толкова по- старо е прасето. В хладилника може да издържи 1-2 дни, замразено - до 9 месеца. При мариноване с твърд алкохол свинското месо омеква. Посолявайте месото към края на топлинната обработка, за да не стане твърдо. Винаги "запечатвайте" (запържвайте) месото леко в мазнина, преди печене за да се запази сочността му.
Глава - Може да се открие в по-големите месарници - най- вече се използва за бульони и супи. Напоследък се продават разфасовки - свински бузи - изключително мазно и още толкова вкусно.
Уши - Прекрасни са за супа заедно с крака, а също и просто сварени с оцет и сол - за мезе. Езикът и мозъкът също се ядат - даже се водят деликатес.
Врат - от него стават любимите свински вратни пържоли - прекрасни за скара и тиган ( и за фурната са страхотни). Най-често са леко прошарени - т.е имат мазнина. Продават ги с и без кост.
Котлети - По-сухо от вратното, без жилки, в зависимост от коя част е, може да има малко сланинка отстрани и задължително е с кокал. Подходящо за печене. Поради сухотата си не е подходящо за скара.
Заден бут - Страхотен на фурна за пълнене, за рула от месо и пържолки. Често се използва за приготвяне на мезета и готвене.
Преден и заден джолан - Най-често се използва за супа. Предният е по-малък и има по-малко месо. Задният е страхотен сварен и после изпечен.
Крачета - Заедно с ушите са класически за студена и топла пача. Но и сварени и запечени са просто страхотни.
Ребра - Подходящи за печене и скара. Култови са за барбекюта.
Гърди - По-мазни от ребрата, продават се с и без кост. Подходящи изключително и само за зимни гозби - свинско с кисело зеле, гювеч с месо, боб с ребра и т.н.
Бон филе - Изключително нежно, с почти никаква мазнина, подходящо
даже за диетични ястия. Цената му е доста висока и от него се приготвят предимно специалитети.
Плешка - Подобно на бута, но много по крехка - страхотна за печене.
Дреболии - Сърце, бъбрек, дроб, далак - използват се за готвени ястия и на скара.
Сланина - Най- хубавата част е от гърба - прошарена е и от нея се прави бекон.
Глава - Може да се открие в по-големите месарници - най- вече се използва за бульони и супи. Напоследък се продават разфасовки - свински бузи - изключително мазно и още толкова вкусно.
Уши - Прекрасни са за супа заедно с крака, а също и просто сварени с оцет и сол - за мезе. Езикът и мозъкът също се ядат - даже се водят деликатес.
Врат - от него стават любимите свински вратни пържоли - прекрасни за скара и тиган ( и за фурната са страхотни). Най-често са леко прошарени - т.е имат мазнина. Продават ги с и без кост.
Котлети - По-сухо от вратното, без жилки, в зависимост от коя част е, може да има малко сланинка отстрани и задължително е с кокал. Подходящо за печене. Поради сухотата си не е подходящо за скара.
Заден бут - Страхотен на фурна за пълнене, за рула от месо и пържолки. Често се използва за приготвяне на мезета и готвене.
Преден и заден джолан - Най-често се използва за супа. Предният е по-малък и има по-малко месо. Задният е страхотен сварен и после изпечен.
Крачета - Заедно с ушите са класически за студена и топла пача. Но и сварени и запечени са просто страхотни.
Ребра - Подходящи за печене и скара. Култови са за барбекюта.
Гърди - По-мазни от ребрата, продават се с и без кост. Подходящи изключително и само за зимни гозби - свинско с кисело зеле, гювеч с месо, боб с ребра и т.н.
Бон филе - Изключително нежно, с почти никаква мазнина, подходящо
даже за диетични ястия. Цената му е доста висока и от него се приготвят предимно специалитети.
Плешка - Подобно на бута, но много по крехка - страхотна за печене.
Дреболии - Сърце, бъбрек, дроб, далак - използват се за готвени ястия и на скара.
Сланина - Най- хубавата част е от гърба - прошарена е и от нея се прави бекон.
Топчета сирийчета
Помните ли топчетата сирийчета? Чудни цветни в прозрачно стъкло топчета, които ценяхме като съкровище.
А днешните деца май изобщо не играят на топчета. Изглежда заедно с комунизма си е отишла тая вечна момчешка игра. Тя имаше сложни правила, които вече съм забравила, но някъде в кутийка все още си пазя сирийчетата от онова време. Те бяха скъпи топчета и трудно се намираха. Обикновените топчета бяха от мътнистозелено стъкло и нямаха никаква красота. Особено ценни бяха гудите сирийки - още по-рядка придобивка. Гуди се наричаха големите топчета, които имаха специална функция в играта.
Понеже съм забравила правилата, ще цитирам Уикипедия:
"Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и „пленят“ противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.
За спечелването на играта се използват различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия. Както при всички детски игри, правилата търпят промени и се адаптират към обстановката. Не по-маловажно значение от ловкостта за играта има и естетическото удоволствие от различните цветове и по-рядко разпространените топчета."
А днешните деца май изобщо не играят на топчета. Изглежда заедно с комунизма си е отишла тая вечна момчешка игра. Тя имаше сложни правила, които вече съм забравила, но някъде в кутийка все още си пазя сирийчетата от онова време. Те бяха скъпи топчета и трудно се намираха. Обикновените топчета бяха от мътнистозелено стъкло и нямаха никаква красота. Особено ценни бяха гудите сирийки - още по-рядка придобивка. Гуди се наричаха големите топчета, които имаха специална функция в играта.
Понеже съм забравила правилата, ще цитирам Уикипедия:
"Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и „пленят“ противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.
За спечелването на играта се използват различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия. Както при всички детски игри, правилата търпят промени и се адаптират към обстановката. Не по-маловажно значение от ловкостта за играта има и естетическото удоволствие от различните цветове и по-рядко разпространените топчета."
петък, 18 декември 2015 г.
Истинският Мечо Пух и приятелите му
Всички познаваме Мечо Пух - който живее в Голямата гора и е приятел с Прасчо, Ийори, Кенга и другите. Освен това Пух е любимото мече на Кристофър Робин, и на Кристофър Робин всъщност му разказват приказките за Пух - ако помните. Но не знаете, че много много преди чудния филм на Уолт Дисни за Мечо Пух, във Великобритания живее едно истинско момче наречено Кристофър Робин Милн. За първия му рожден ден му подаряват плюшено мече, което той първо нарича Едуард, а после - Мечо Пух, и така го обиква, че през цялото си детство си играе с него и приятелите му животни.
А таткото на Кристофър Робин е писател (Александър Алан Милн) и веднъж заедно с художника Ърнст Шепард им хрумва идеята, че от Мечо и приятелите му става великолепна приказка. Така се появява любимият ни "Мечо Пух". А това са истинските плюшени играчки на Кристофър Робин Милн, които сега ги излагат в Ню Йоркската публична библиотека. За мен удивителното е, че още преди да ги видя, горе долу така си ги представях :-)
А таткото на Кристофър Робин е писател (Александър Алан Милн) и веднъж заедно с художника Ърнст Шепард им хрумва идеята, че от Мечо и приятелите му става великолепна приказка. Така се появява любимият ни "Мечо Пух". А това са истинските плюшени играчки на Кристофър Робин Милн, които сега ги излагат в Ню Йоркската публична библиотека. За мен удивителното е, че още преди да ги видя, горе долу така си ги представях :-)