неделя, 30 май 2010 г.

За хората без дом. По-лошо - преследваните в дома им.


Не знам на колцина говорят нещо имената Петър Семерджиев, Панайот Панайотов, отец Благой Топузлиев, Едуард Генов, Жерминал Чивиков, Асен Игнатов, Петър Бояджиев, Фреди Фосколо, Антон Машев, д-р Любомир Канов и още... неизвестни на широката българска публика. Е, все пак някои се знаят - Г.М.Димитров, Камелия Тодорова, Любомир Далчев...

Други като Георги Заркин бяха убити в затворите или застреляни на границата. Най-много, близо стотина, бяха не наши, а източногерманци - те, наивните мислеха, че тук е по-лесно, а граничарите ги отстрелваха като дивеч...

Ако сега се изследва представителна извадка българи, безспорно ще се установи, че мнозинството смята, че властта е мачкала безжалостно свободомислещи или просто различни хора, които с нищо не са предизвикали това и добре, че са се измъкнали. Добре за тези, които са успели...

Е, сега също има хора в същото положение. Не българи, а бежанци и нелегално влезли и пребиваващи (баси бюрократичният термин, но няма човешка дума) . Иранци, иракци, афганистанци, палестинци, кюрди, измъкнали се от разните африкански идиотски полудържави... На тия хора, меко казано, им ебаваме майката. Демократичната еврочленка БГ им ебава майката.

Ако така се държаха навремето западните държави към сънародниците ни (много малка част от които изброих), баси... По какво комунизмът щеше да се различава същностно от нормалните държави? А нали, божем, за това - че е коренно противоположен - се отказа от него цяла Източна Европа (и донякъде - засега - Русия, Китай, Виетнам) ?

Повечето от нас не знаят колко дивашки се отнася властта към бежанците и нелегално влезлите хора. А те са преди всичко хора - гонени, преследвани, бягащи към някакъв що-годе нормален живот; бягащи било заради физически заплахи - смъртни даже; било заради непоносими условия за живот, унищожаващи ги бавно, но неизбежно и мъчително.

Ако ви пука - макар със закъснение - за избягалите от комунистическия ни режим , а още повече за загиналите неуспели - можете днес да направите нещо:

Защитете ясно, публично, на висок глас правата на чужденците в България. Можете да го направите на 6 юни.

Не ми харесва да препубликувам съобщения, но в случая си струва:

ДО
Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА
КМЕТ НА СОФИЙСКА ОБЩИНА


УВЕДОМЛЕНИЕ

от Инициативен комитет в състав:
Иван Кулеков, Виктор Лилов, Яна Бюрер Тавание, Светла Енчева


Уважаема госпожо Фандъкова,

Инициативен комитет от граждани планираме да проведем митинг пред СДВНЧ – Бусманци на 06.06.2010 г. от 11 до 13 часа.

Целите на митинга са следните:

1. Изразяване на несъгласие с практиките на незаконно и произволно задържане на чужденци в „дома“ - задържане на чужденци в процедура по предоставяне на статут, чужденци, които не представляват обществена опасност и няма данни, че ще се укрият, чужденци в тежко здравословно състояние, бременни жени, майки с деца.

2. Призив за приемане на добавка в Закона за чужденците в България, с която да се регулира статутът на нелегалните имигранти у нас, така че те да имат достъп до образование, здравеопазване, възможност за легален труд и защита на правото на личен и семеен живот.

3. Призив за изменения в Закона за чужденците в Република България, в съответствие с европейското законодателство, за въвеждане на:
а) правни гаранции срещу произволната свръхупотреба на административното задържане на чужденци в България и
б) ефективни средства за защита срещу продължителността на това задържане.

4. Призив за уважение на човешкото достойнство на задържаните в „дома“ в Бусманци – гарантиране на правото им на информация относно причините и периода на задържане, възможностите за защита, здравословното им състояние, подобряване на санитарните и битовите условия в „дома“, редовен достъп на доброволци, които да оказват медицинска помощ, психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, осигуряване на достъп до интернет.

5. Призив за съобразяване на Закона за народната просвета с Конституцията на Р. България посредством предоставяне на достъп до безплатно средно образование на чуждите граждани, независимо от вида статут, страната на произход и възрастта им.

6. Призив за гарантиране на правото на всички легално работещи чужденци у нас на социално и здравно осигуряване и достъп на всички деца на чужденци до здравеопазване, равен на този на българските деца.

София,
23.05.2010 г.

С уважение,

Иван Кулеков
Виктор Лилов
Яна Бюрер Тавание
Светла Енчева
Аз ще съм там. И заради някогашния приятел от младежката ни компания, застрелян на българо-гръцката граница.

Ако ви пука, разпространете новината. Защото казионните ни продажни медии няма да споменат и дума.

За информацията благодаря на Светла Енчева :-)

5 коментара:

Светла Енчева каза...

Вени, аз ти благодаря! Ще се видим там, ще се радвам да се запознаем на живо!

Анонимен каза...

Иран, Ирак, Афганистан, Палестина и Турция се намират в Азия.

Unknown каза...

@ Анонимен

Е, и?

Любомир Сирков каза...

@Вени Г.,
Вероятно анонимният се опитва да Ви посочи очевидното, а именно, че когато твърдите, че "Демократичната еврочленка БГ им ебава майката" си затваряте очите. Става въпрос за най-елементарно прехвърляне на вината, както се казва, "от болната глава на здравата."
А случаят с всички без изключение "търсещи международна закрила" (това е по-точният правен термин, който обхваща и искащите политическо убежище, и молещите за бежански или хуманитарен статут) е именно такъв.
Първопричината за тяхното лошо положение не е България. Това би трябвало да е ясно, но като че ли често го забравяме. Всички тези хора идват от едни други държави. Именно тези държави, най-общо (и меко) казано, не са си свършили работата (т.е. допуснали са на техни граждани или жители да се случат разни толкова лоши неща, че да тръгнат да се спасяват в други страни). Така че първо трябва да отчитаме този факт, и едва след това вече можем да си говорим доколко, вече в последствие, именно нашата държава е по някакъв начин "виновна".

Има и друго, също толкова очевидно: проблемите на никоя страна няма да се решат, като се местят отделни хора от една страна в друга. Проблемите на всяка страна трябва да се решават на място - и това няма как да стане без участието и на хората, които днес бягат от проблемите (вместо да ги решават).

Апостол Апостолов каза...

Колко трогателно звучи на този фон един член от Търновската конституция:
"Всеки роб, прекрачил границата на България, се превръща в свободен човек."