събота, 2 август 2008 г.
Бузлуджа: Верно ли за нищо не ставаме?
Има такъв тип историческо осмисляне на купищата ни провали, изключително културно го вербализира Румен Аврамов - "в началото на 20-ти век сме били на опашката на Европа, и в края му правилно сме пак там". Споделям този тип мислене, което обаче не отменя гнева ми към настоящата паплач - бузлуджанското им шоу ме кара да се откажа от статуса си на цивилизован човек.
Да, да се откажа, а именно: Искрено съжалявам, че при прехода у нас нямаше кръв. Съжалявам, че не им потрошихме главите. Съжалявам, че нямаше трупове. Трябваше да има. Защото ако имаше, нямаше да си позволяват и до днес да си правят квото щат. Бившите комунисти нямаше да си позволяват. Щото ако бяхме оставили някой и друг комунистически труп, днес нямаше да има бивши комунисти.
Изобщо не се извинявам за това, което написах. Тая паплач само куршум я лекува.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
ама не организирана революция, щото щеше набързо да се опорочи, ами тихичко, стихийно chop-chop. то би било много ефективно и некръвопролитно за невинните наоколо. вместо нас да ни колят, мачкат и горят един по един.
Меко казано, абсолютно си права. Бих го написал с точно същите думи.
Колко си права,сама не разбираш...haralanov.blog.bg
В някакъв смисъл си абсолютно права, а в друг смисъл съвсем не си: защото ако имаше кръв, ако бяхме проснали много трупове, ако бяхме направили така, че да почнат да треперят от страх, тогава с какво щяхме да се различаваме от тях - щото техният, на социалистите и комунистите път, е покрит с толкова много кървища!
Но пък понеже сме "либерални" и хуманни, между нас и тях няма адекватност, поради това те ни се качиха на главата и ни таковаха майката - ето в този смисъл си съвсем права. И се радвам, че го казваш ти, а не, примерно, аз :-)
Публикуване на коментар