сряда, 6 септември 2006 г.

Честит празник, българи!


Съединена България - гравюра от Николай ПавловичВ днешните времена на унизително слугинстване е радостно да си припомним, че в историята ни има и такива дати, в които празнуваме самостойната сила на народния ни дух. Преди 121 година на този ден е обявено съединението на Княжество България и Източна Румелия. То е извършено независимо и против волята на Великите сили и е препотвърдено в последвалата Сръбско-българска война.

Чувствам този празник коренно различно от 3 март, който - ако зависеше от мен - изобщо не би бил празник. Първият ми аргумент е технически: На 3 март е подписан Санстефанският мирен договор, който е прелиминарен, сиреч предварителен. Той фиксира приключването на една войната между Руската империя и Османската империя и е само основа, върху която тепърва предстоят тежки преговори между Великите сили за новото статукво на Балканите. Тежки, защото всяка от тях има свои собствени интереси, които трябва да бъдат балансирани в това, което по онова време се нарича Европейски концерт. Според съществуващото споразумение между тях никоя няма право на едностранни изменения в статуквото на Балканския полуостров, т.е. в очакваното разделение на загниващата Османска империя.

Така стигаме до същностното ми несъгласие: освобождението на България е дело на една мракобесна по това време империя, която само географски принадлежи на Европа. Империя, методично преследваща геополитическите си интереси, в които съдбата на българския народ е второстепенна подробност.

За съжаление, дати като Съединението не са много в новата ни история - всъщност не се сещам за друга. Винаги нещо се е случвало с нас, а не ние сме го случвали, винаги сме били само карта от покера на големите геополитически играчи.

Далеч съм от мисълта да търся причината само в народопсихологията ни, доминирана от ценности като "Преклонената главичка сабя не я сече" или прословутото Живково "Да се снишим, докато мине бурята". Също така не приемам и компенсаторното самоожалване от типа "ние сме велики, обаче лошите големи играчи...", с разновидността му "обаче лошото стечение на външните обстоятелства". Истината според мен е някъде по средата.

Поучителното от Съединението е в това, че независимо от факта, че сме малка и слаба държава, когато има воля, е възможно да постигаме националните си цели въпреки намеренията на по-силните от нас. В най-новата ни история такъв пример е позицията ни в хода на войната срещу остатъчна Югославия. Иван Костов не прие нито руския натиск (да дадем небе за руските самолети до Сърбия), нито американския (да пуснем косовските бежанци у нас). А междувременно се изправи срещу конюнктурните вътрешни партийни интереси и заслепеността на народа. Затова мисля, че въпреки многото му грешки във вътрешната политика, цялостната му оценка от историците (след много години, когато улегнат дребните страсти) ще бъде изключително висока - без това решение днес нямаше да влизаме в Европейския съюз, което независимо от съпътстващите трудности и тежести е най-перспективният път към нормален живот на хората.

Между другото и финално - животът на хората според мен трябва да е водещото в една национална политика, а не фантасмагории от рода на "национални интереси". Националният интерес е хората да живеят добре и да се чувстват добре.

2 коментара:

Анонимен каза...

Amen to that!

Анонимен каза...

Нагледахме се и се наслушахме тези дни на похвални слова за саможертвата на шепа родолюбци отпреди 120 години вдигнали се против волята на великите сили за обединението на една разкъсана малка нация!
Да не бяха го правили милите...Щяхме подобно на по-късното разкъсване на Германия да има две Българии и нямаше да има толкова страдания през годините...
- На 9 Септемри северната част щеше да е Еврейски Руски протекторат, а южната – протекторат на Американските еврей.
- На 9 Септевмври 50 % от интелигенцията , намираща се в южния протекторат нямаше да бъде избита от комуноидите вилнеещи в северния протекторат. Приемам дори, че част от интелигенцията дори още в периода 1-8 Септември ще е прехвърлила балкана и ще се е спасила, така, че щеше да има поне 70% умни българи спасили се от куршума...
- След 9 Септември за южния протекторат щеше да влезе в действие плана “МАРШАЛ” за следвоенно възстановяване
- След 9 Септември двата протектората щяха да изсипват преференции в двете части на страната и тя макар и разделена щеше да се развива, за да доказва всяка от тях колко е по-добра от другата...
- 45 години след 9 Септември неминуемо идва края на Студената война и противопоставянето и щеше да последва естествено СЪЕДИНЕНИЕ!
- Нямаше активи за 30 милиарда да бъдат ограбени от шайката управляващи...
- Нямаше проспериращи предприятия да бъдат раздадени на мутри и нарязани на скрап...
- Нямаше синове и внуци на комуноиди да върлуват в китното ни отечество!
- Нямаше.... и не ми се изброява, защото всеки мислещ ще напише страници още!
- Така след 1989 година щяхме да чествуваме влизането ни в Обединена Европа и СЪЕДИНЕНИЕТО на България!

И накрая ... нямаше да слушаме добре облечени послушни родоотстъпници да ни говорят какво наши сънародници в порив на добри мисли са сътворили преди 120 години! Отново се потвърждава и мога да перефразирам постулата, че пътя към адското състояние на България е посипан с добрите намерения...

Това накратко мислих , като слушаш и гледах синовете и внуците на убийците , затрили интелигенцията на страната ни... Колко жалко за нас!