неделя, 3 септември 2006 г.

Блогпочивка - минуси и плюсове


Около месец без блогване имам предвид. Развали ми се мониторът. Не бях виждала точно такава повреда - работеше, но цветовете силно помръкнаха. Чудя се на какво може да се дължи. Както и да е. В гаранция е (хубаво е, че е тригодишна) и го дадох да го оправят. Не очаквах, че процесът ще продължи месец и нещо. Предполагам, че причината е, че са го изпращали извън България, защото тук няма специализиран сервиз за продукти на този производител. Така стана по същото време с фотоапарата ми - и той се скапа в гаранционния срок и вносителят го прати за ремонт в Чехия, където имало сервиз, и там стоя около месец.

Лошото беше, че ми липсваше блогването. За една година (от толкова време е блогът) той стана съществена част от живота ми. Не е преувеличение, нито признак на Интернет зависимост (от която страдах допреди време), защото установих, че липсата не е в състояние да промени негативно душевното ми спокойствие. Т.е., не ме изнервя, не ме подтиска, не ходя по клубове да влизам в Интернет. А допреди 2-3 години точно така ставаше при принудителна липса на нет (повреда в компютъра или проблеми у доставчика).

Това всъщност е хубавото - разбрах, че съм се отървала от Интернет зависимостта, т.е. станала съм абсолютно свободен човек (мисля да пиша отделна тема за свободата). Което не значи, че Интернет не ми е липсвал - конкретно мейлът, новинарските сайтове, възможността за търсене на инфо по конкретен въпрос и блогването (не само като писане, но и като четене на чужди блогове). Сега си дадох сметка напълно колко съществена част от живота на съвременния човек е нетът. Удивително е как за няма 15-тина години (World Wide Web е създадена през 1992 г.) пред очите ни се извърши революция - Интернет промени радикално света - икономиката, политиката, културата, изобщо целият ни живот протича по друг начин. Вероятно хората под 25-30 години не го и съзнават, но с моите четиридесетина добре си спомням времето преди.

Сред хубавите неща е и това, че чрез интернет почивката разбрах защо блогвам. Защото това е начин да подредя мислите и чувствата си и да ги видя с чужди очи. Също така ми харесва самото писане, процеса на търсене на точните думи, на структуриране на текста, така че да е ясен, логичен и без излишества, изобщо създаването на поста като творчески процес, все едно минипроизведение. Очевидно си падам по нехудожествената литература, защото като поглеждам назад не виждам подобни постове :)

MAG 786PF
OlimpusX710
А иначе оставам с едно наум за марките Mag и Olimpus (на монитора и фотоапарата), макар че от собствения случай на дефект в гаранционния срок не може да се вади категоричен извод. Хубаво би било да има някакви данни за процента повреди в гаранцонния срок за различните марки, но мисля, че никой производител не би предоставил публично такива.

4 коментара:

Illa каза...

Още по-малко от продавача могат да се очакват подобни сведения ))
Вече се безпокоях относно липсата на постове в блога. Стискам палци това да са последните проблеми с техниката.

Анонимен каза...

Аз пък си мислех, че си си грабнала раницата и си отпрашила някъде по планините, както веднъж се беше заканила :-)

И моят монитор е на ремонт, ама са ми дали един оборотен, така че си кисна регулярно пред него :-(

vlad каза...

всичко е добре, когато...
как беше...
...свършва добре.

Nanera каза...

на всеки човек според мен блогването носи различни блага. някои се стремят да развият определени умения. други ги развиват без да осъзнават. но определено блогването в интернет е вид комуникация който ми допада.