вторник, 28 май 2013 г.

За кабинета Орешарски реалистично

Не съм във възторг от кабинета, но и не съм склонна да го оплювам априори. Освен Ангел Найденов, когото смятам за партиен некадърник, срещу другите* нямам засега обосновани възражения.

За финансовия министър Петър Чобанов мога да кажа само добри думи, защото имам представа от негови публикации - статии, интервюта, била съм на негови лекции и публични изяви..

Макар че е партиен кадър на ДПС, социалният министър  Хасан Адемов според мен е много добър избор. Следя от 1997 г. работата му в социалната комисия на парламента. Много си  разбира от социалната проблематика, особено в областта на социално слабите и социално уязвимите и е много е активен в законодателната дейност, при това без да е партийно пристрастен, отгоре на всичко е много съвестен е и е работяга.

Всичко това разбира се не значи, че аз лично му давам на правителството личното си доверие ей тъй на за каквито и да е 100 дена. Не 100, всеки ден ще го гледам какво прави и ще си пиша на личния тефтер в главата ми плюс или минус и като ми станат минусите много в повече, ще почна да го плюя. Не че ще има някаква вреда за него, де. Ако всеки гражданин имаше такъв мерител в главата си, щеше да има. Вреда или обратно - полза.

Ама гражданите нещо са кът по тия земи. По площадите скачаха некФи хора дето искаха гражданско участие и после гласуваха за малоумници като Болния Лидеров и Телевизора Скат. А другите граждани, дето са интелитентни, даже не гласуваха, щото ги е гнус, или не им пука, или мислят, че нищо не зависи от тях, или им е все едно. Драги ми народе, и едните, и другите не сте граждани. Но да се върнем на правителството.

Ако то си свърши работата да освободи бизнеса от мъртвата административно-данъчно-полицейска рекетьорска хватка и ако разчисти МВР от Цецовите бандити, ще кажа първото "добре".

Ако успее успее да турне ред в бюджета, без да се налага актуализация, ще кажа второто "добре". Но ако се наложи, няма да кажа "лошо", а ще кажа "лошо" за Дянков и за ГРОБ.

Оттам нататък дупе да му е яко на кабинета, защото трябва да се готви за есента и зимата при много постен бюджет и тежко дебалансирана енергетика. Лъжа са всички приказки, че енергийните цени можело да се удържат. Ако се удържат, ще е за сметка на бизнеса, което пак ще се върне като бумеранг, ама по-късно. НЕК е технически фалирал и цената на фалита ще трябва да я плащаме ние, потребителите! Рано или късно. Виновни за фалита са управлявалите от 2001 г. досега! Защото тогава НЕК беше в добро финансово състояние. Защото дотогава нямаше никакви планове за строеж на "Белене". Правителството на Орешарски не е виновно за фалита на НЕК. Но то ще трябва да се чуди какво да прави есента и зимата. Жална му майка.

* Като попрочетох фацето се оказа, че и министърът на инвестиционното проектиране Калин Тихолов не мога да го трая, защото е човекът, отговорен за застрояването на дюните край Несебър. Егати инвестициите ще паднат - дюна върху дюна няма да остане...

петък, 24 май 2013 г.

За кирилицата, шльокавицата и Интернет класата

На днешния празник на буквите искам да отдам заслуженото на Интернет-класата (ама че тъпо понятие, ама не е мое, а на въпросния Минчев), незаслужено обругана тия дни от политолога Огнян Минчев, който я обвини едва ли не в национално предателство, защото в съюз с олигархията била свалила от власт добрия г-н Бойко Борисов. Няма да коментирам тая феноменална глупост, достатъчно умни хора го сториха. А ще посоча един незабелязан и неоценен принос на хората от българския Интернет - именно те наложиха кирилицата в него, а не някоя държавна организация.

Пиши на кирилица!Ти пишеш ли на кирилица?Спонтанният процес на налагането на кирилицата започна още в началото на първото десетилетие на 21 век, когато българснкият Нет беше мъниче. Нямаше блогове, да не говорим за Фейс и Туитър, имаше малко форуми - на Дир.бг, на Гювеча, който после го взе Нетинфо, на Дата.бг, Калдата и още няколко по-специализирани форума, както и форумите на в. Дневник, в.Монитор и в.Сега. Масово се пишеше на латиница, но постепенно започнаха да се появяват призиви да се пише само на кирилица. Появиха се различни картинки.Много от пишещите във форумите започнаха да слагат картинки-подписи "Не на шльокавицата!"

"Шльокавица" се наричаше писането на български са латински букви. За съжаление не съм запазила такава картинка, но успях да намеря подобна:

В българската Уикипедия започнаха да трият “приноси” на шльокавица, без значение колко ценна информация съдържат. Администраторите на форумите оцениха разрастващия се бойкот на шльокавицата и започнаха да въвеждат правилото “писането на български – само на кирилица” и триеха постингите на шльокавица. За пишещите от чужбина на латинска клавиатура слагаха специални бутони за конвертиране от латиница на кирилица. Когато към 2003-2004 се появиха блоговете, повечето им собственици - преди всичко хора от ИТ средите, от самото начало въведоха правилото коментарите да са само на кирилица.

И ще завършва с великолепните думи на приятеля ми Григор Гачев за социокултурната страна на настъплението на кирилицата в българския Нет:
"Много хора не смятат себе си за големи патриоти. Немалко не ги е особена грижа и дали са българи, или не. Но стане ли дума за кирилицата в Нета, я подкрепят. Някакъв особен вид патриотизъм – не национален, държавен или народностен, а културен. Усещаме, че кирилицата е част от нашата културна идентичност, и си я пазим.

Не мога да понасям клиничните патриоти. За мен патриотизмът е три неща. Първо, да си плащаш честно данъците. Второ, винаги да си готов да пазиш страната и народа си от държавата си и нейното ръководство. И трето, ако някой те обвинява, че не си достатъчно патриот (а той е), да му затвориш устата. И ако се наложи това да е с юмрук, да се гордееш, че си го направил… Но културният патриотизъм, който виждам в налагането на кирилицата, ме радва. Защото ми показва, че почваме да имаме самочувствие. Като… може би не точно народ, по-скоро като общност.

А това е добре. Ценим ли себе си, уважаваме ли нещо в себе си, има шанс да стане нещо от нас."





Иван Костов - Стопанският упадък и реформаторските идеи

Иван Костов - Стопанският упадък и реформаторските идеи
 С.1993 | DOC 1,81 MB | PDF 1,47 MВ
Като преподавател и учен отдавна трябваше да съм издал поне една книга. Това се изискваше от нас, научните работници, за да покажем, че притежаваме необходимите качества. Според нормативите книгата следваше да е монографична, т. е. върху една тема. Формално още не съм изпълнил норматива, тъй като това, което читателят държи в ръцете си, е сборник. Той съдържа почти всички мои статии, предлагани за печат между март 1989 и февруари 1992 година. При това те са публицистични, предназначени за широк кръг читатели, а не научни. Признателен съм на издателя, че успяхме да ги съберем.

Книгата все пак е изградена върху една основна тема и тя е назована в заглавието. Всички статии са посветени на прехода към пазарна икономика в условията на демокрация. Темата е неразработена. Икономиката и политологията познават модели на преход от доиндустриалния "Трети свят" към модерна пазарна икономика, но чрез диктатура. Преходът в Източна Европа е твърде различен. Две са съществените разлики. Бившите европейски социалистически страни в мнозинството си са индустриално развити, но с централно планиране, изключващо частната собственост, пазара и неговите регулатори. В тях тоталитарният режим е напълно изчерпан политически. Не можем да се съгласим с връща¬нето му под каквато и да било форма. Пред нас е двоен преход: от централно планирана (социалистическа) към пазарна икономика и едновременно с това от диктатура към демокрация. Много политици, икономисти и администратори от Изток и от Запад дават най-доброто от себе си в търсене на решения. В резултат на усилията им стана ясно, че преходът е възможен. Новото политическо общество и пазарната икономика разочароваха мнозина, но централноевропейските бивши социалистически страни успяха да ги изградят в удивително кратък срок, колкото по-бърз и решителен бе стартът, толкова по-кратки бяха тези срокове. Тези, които поеха по "трети" път, са в бедствено положение.

Демокрацията даде уникален шанс на хора като мен да участват във вземането на жизненоважни решения за страната. Благодарен съм на съдбата, че ми изпрати тези изпитания. Не преставам да се удивлявам откъде се появи кадровата и управленската алтернатива на господствалата 45 години компартия. Анализите и идеите ни бяха продукт на общи търсения и дискусии, започнали много преди 1989 година. Бяхме със сходно политическо и икономическо мислене. Вълнуваха ни едни и същи проблеми. Казвайки това, не се стремя да отклоня своята отговорност, а само да благодаря на всички, с които съм извървял част от пътя. Без тези хора България сега щеше да бъде в жалкото състояние на бившите социалистически страни на север от нас.

Както всички тези хора съм едновременно продукт и инструмент на времето и средата. Нямах административен опит, но имах голямо желание за работа и затова сигурно съм грешил. На тази основа много от критиките към мен са били основателни. Разбирам и правилата на политическата борба, според които всички незабранени средства могат да  бъдат използвани срещу противника. Приемам, но никога не съм ползвал тези "кеч"-правила, което читателят може да установи сам. Обяснявам си и омразата, макар да е калпаво чувство и лош съветник. Намирам за понятно след толкова години лъжливо равенство и фалшива вяра в "партията" хората да бъдат мнителни един към друг и най-вече към политиците. Написаното тук свидетелства, че не споделям тези чувства. Търсех изход в принципния сблъсък на идеите. Естествено е политиците и икономистите по различен начин да осмислят и да оценяват фактите. Не правя изключение и книгата навярно го доказва. Предпочитам грубите различия пред блудкавото единомислие. Демокрацията и пазарът са естествения политически и икономически начин за съжителство на различни лица. Като предпоставят и регламентират това различие, те дават възможност на субектите и институциите да се състезават и да се борят за по-добри позиции. А в съперничеството и в борбата е източникът на общото им движение. Затова, заедно с доброто, приемам  и лошото на промяната. Примирих се, че трябва да загубя приятелите си, за да спечеля политически съмишленици и врагове. Но не мога да приема бездната от пустота, която зейна в душите на политици, журналисти и т. нар. интелектуалци, давещи се взаимно в клевети и обиди.

Независимо че семейството ми не направи изключение като мишена, не отговарях на този род "предизвикателства". По страниците на книгата няма и следа от междуличностни отношения. Като писмовен човек не можех да не споделям мислите с белия лист и се радвам, че успявах да го сторя. Статиите ми са свидетелство за собствена позиция по обективни съдбоносни проблеми, заета без колебание в трудни за страната времена. Тези, за които споменавам по-горе, никога няма да разберат моето удовлетворение.

Но то не е пълно.

Лошите начални условия не ни позволиха да излезем на най-предния фронт на промяната. Не бяхме сред първите. Трябваше да търсим и да доказваме, че е възможен старт от позиция, от която не бе стартирал никой друг преди нас. Най-трудното бе да скъсим дистанцията до унгарската, чешката и полската реформа. През цялото време догонвахме. Политическите фактори около и най-вече в България заличиха възможностите да се присъединим към авангарда, въпреки че това може би щеше да стане в късната есен на 1992 година. Можехме да станем пример и стандарт за останалите. Затова направеното от нас ще има слабо значение за другите страни в преход. Сега сме в една "компания" с Румъния и Албания, независимо че българската икономика и финанси не могат да се сравняват с техните. Това е голямо разочарование.

Ще завърша с предизвикателството, което тази книга ми остави. Натискът върху нас от всички страни става все по-силен, а претенциите - по-сурови, отколкото към централноевропейските страни. За нас чертаят друга политическа и икономическа траектория. За да продължим, са нужни нови идеи, не тези, с които започнахме, и не от "менюто" на международните финансови институции. Нуждаем се от свой, нестандартен подход, за да извоюваме своето място под слънцето. Необходими са ни регионална външнополитическа и национална икономическа стратегия. За да ги имаме, трябва да се върнем към собствения си опит и да възстановим най-добрите български стопански традиции от края на XIX век, началото и 30-те години на XX век.

Да си спомним, че тогава в Европа се е говорело за българско икономическо чудо!


24.08.1993 г.                                                                                            Авторът



Съдържание на книгата и даунлоуд --> тук


Други публикации по темата Иван Костов

Иван Костов - България не се нуждае от милост

Писна ми от "сестрите", писна ми от "дясното", писна ми от "Костов" - 1

Непознатият Костов

Костов и наследникът му от първо лице

И зад глобалното затопляне се крие злодейската ръка на Костов

бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов (цитирам коментар със запазен правопис)

 

 

 

 




сряда, 22 май 2013 г.

Кой е Радан Кънев, наследникът на Костов

Един от 500 000, или вместо автобиография



блога на Радан Кънев, 8 април 2013
(това е в началото на предизборната кампания, Радан беше водач на листата на ДСБ въвВарна - б.моя)


Няколко читатели на блога и FB страницата вече ми писаха, че не съм публикувал достатъчно подробна автобиография. Наистина е време да го направя - семейната история си е семейна история, политическите позиции се виждат и в медиите, но в крайна сметка - гласуваме и избираме живи хора. 
Не обичам определението "млад политик". Първо, защото младостта е твърде изчерпаем ресурс, а аз съм вече на 37. Имам самочувствие не на млад човек, а на семеен мъж в активна възраст, който е постигнал немалко дотук. Част съм от поколение, което израстна и се изгради в най-трудните години на прехода, създаде кариера и семейство в тежки условия и има смелостта да гледа напред към още по-трудните години, които предстоят.

И най-вече - имам самочувствието на човек, който не е расъл в политическа саксия. Влязъл съм в политиката заради реални проблеми, които съм видял в ежедневието си, сам съм избутал до позициите си в професията и в обществения живот. Не съм от скромните и не се свеня да се наричам self-made. Тъжно е, че този израз няма пряк превод на български...

Роден съм през '75 в София. Учил съм в 127-мо училище и Френската гимназия. Завърших право в Софийския университет. През цялото си следване съм работил и съм издържал себе си и семейството си. Бил съм общ строителен работник, правил съм хидроизолация на покриви, бил съм продавач нощна смяна в магазин, сценичен работник и каквото друго "изпадне". От '02 съм адвокат, а от '05 - съдружник в собствена адвокатска кантора. Бил съм работник, самонает и работодател, и никога не съм имал сигурен доход на края на месеца, винаги съм разчитал на собствените си усилия и резултати, за да си платя сметките. Никога не съм получавал или очаквал пари от държавата, но пък винаги съм си плащал данъците и осигуровките. Понякога с принудително закъснение...

През 90-те години бях един от най-активните доброволци на младежкия Червен кръст, стигнах до председател на младежката организация на национално ниво, обучаващ на млади доброволци на международно ниво. От тогава е и интересът ми към съдбата на най-слабите в обществото ни - изоставените, самотните родители без работа, децата с увреждания и семействата им, децата от малцинствата, които растат без образование и шансове в живота. Не е случайно, че се включих в политиката като член на комисията по социална политика към Демократи за силна България.

През '03 бях сред учредителите на сдружение "Диалог" и на интернет дискусионните клубове на симпатизанти на десницата. Така станах и учредител на ДСБ, но не се чувствах готов да правя политическа кариера. Започнах като доброволец в политически кампании, участвах в първите интернет политически кампании в България, от '06 съм един от първите политически блогъри. През цялото време активно публикувах в интернет и в пресата, станаха популярен като участник в "Голямото жури" на Дарик и "Пристрастно" по Re:TV.

Активна политическа кариера започнах през '07, като член на Софийското ръководство на ДСБ, председател на структурата в район "Средец", член на Националния изборен щаб. През '09 станах член на Националното ръководство, а през 2011 - заместник-председател на единствената партия, в която съм членувал. До тази година не съм бил кандидат за изборни длъжности, макар да съм участвал "зад кадър" в пет национални изборни кампании.

Надявам се, че горното не звучи твърде самохвално. Хубавото на активността в интернет е, че остава видима. В този и в предишния дневник  са всичките ми позиции за период от близо седем години - и умните, и глупавите, и грешните. Там са и изхвърлянията, и верните прогнози... Публичната ми дейност не може да бъде скрита. Това в голяма степен се отнася и за личния ми живот. Винаги съм бил общителен, шумен и откровен. Ако например пиша, че съм въздържател или много сдържан човек, ще се намерят няколко хиляди да ме опровергаят.
Ще завърша с това, което започнах. Аз съм част от поколение, което в началото на 90-те трябваше да избира между мизерията, пиянството, безперспкетивността от една страна, и емиграцията - от друга. Отхвърлихме този фалшив избор, или ... почти. Пиянството май остана част от живота ни. Избрахме да се преборим за по-добър живот за себе си и за семействата си, за бизнес и потомство в България.

Истината е, че променихме живота си, осигурихме прилични, макар семпли доходи, създадохме професии и скромни кариери. Създадохме над 50% от малкия бизнес в България, първи въведохме "новите професии", новите технологии и форми на обучение. Когато се родиха децата ни, разбрахме най-важното - че спасение поединично няма. Че няма добър живот за семействата без добро образование и здравеопазване. Че нашият скромен успех не ни измъква от общата мизерия на едно корумпирано общество. Кризата, най-сетне, показа колко преходен и привиден е този успех... Псували сме избора си да живеем или да се върнем тук неведнъж, но останахме при него. 

И така - аз не съм нищо особено. Аз съм един от тези половин милион души, които направиха сходен професионален и житейски избор. Разликата е, че искам нещо повече - да бъда техен представител във властта, с всичките си достойнства и недостатъци.
Днес е късно да променим избора си. Време е да променим България.

вторник, 21 май 2013 г.

Костов и наследникът му от първо лице

Толкова много коментари, измислици, клюки, интриги, омраза и зли прокоби се изсипаха след оставката на Костов и оттеглянето му от голямата политика (всъщност нищо ново след 12-годишното му демонизиране), че ми се ще да хвърля малко повече светлина какво следва оттук нататък чрез  думите на самия Костов и неговия наследник Радан Кънев*, изречени на вчерашната пресконференция:

Иван Костов: 
Здравейте, благодаря ви за вниманието. Вчера, всъщност в събота се проведе едно разширено заседание на  нашето ръководство заедно с водачите на листите, които са номинирани от ДСБ, и номинирахме председател на ДСБ за Националното ни събрание на 23 юни. На въпроса кой чувства в себе си сили и възможности, кой би поел съдбата на ДСБ, защото така се пита в дясна партия. Г-н Радан Кънев заяви своята готовност, за което ние всички много му благодарим. Впоследствие имаше и друго такова заявление. Имаше номинирани кандидати, на които общата позиция, която заявиха беше, че ще бъдат заедно в едно ръководство на ДСБ бъдещо. Проведе се такова изслушване подробно и смислено, колегите задаваха най-различни въпроси, кандидатите изявиха своите позиции.
Най-накрая изборът, който се проведе тайно, завърши с категорично предпочитание за г-н Радан Кънев. Това е най-бързо израсналият и най-обещаващият млад политик, вече достигнал възраст, в която може да поеме на плещите си самостоятелно товара на една политическа кауза. Ние се убедихме слушайки го, че той има своята силна визия за бъдеще и заради това така категорично колегите му го подкрепиха. Той може да разчита на подкрепата на всички, които бяха в този колегиум, включително моята, включително на всички останали. Всъщност ние застанахме единодушно зад своята номинация. Хората, които бяха номинирани от вот, също застават зад тази номинация. Така че ДСБ силно консолидирани заставаме пред вас, зад предложения от нас кандидат за председател на партията г-н Радан Кънев, който сега ще направи своето изявление. 
Радан Кънев:
Благодаря. Още веднъж да уточним. Това е номинация на досегашното ръководство и на водачите на листи на ДСБ, която ще бъде предложена на събранието на 23 юни. Оттук до 23 юни моята задача като кандидат е да спечеля доверието на партията. По възможност тя да бъде единна в избора си, да остане единна и след избора на ново ръководство. Аз ще се обърна именно към нашата партия, към нашите симпатизанти, към нашите избиратели на последните избори, като за мен това е много трудно по обясними причини, няма нужда да задълбаваме в тях, много е трудно и за всички тях.
Моментът е труден няма да става по-лесен. Защо сам предложих своята кандидатура, ще я предложа и на събранието. Защото моментът е особено труден с един голям въпрос, който в момента поставят пред нас. Въпросът е ще предадем ли хората, които се бориха на тези избори, хората, които изнесоха кампанията на плещите си и хората, които постигнаха резултата от 100 хиляди гласа на ДСБ или ще вървим заедно с тях и ще изграждаме тяхното доверие. Моят отговор е ясен. Смисълът на моята кандидатура е ясен. Хората, които познават политическата ми кариера в ДСБ го разбират. Не няма да предадем това доверие. Бъдещето на ДСБ ще се гради върху хората, които участваха на тези избори, върху хората, които създадоха програмата ни, които я защитиха и които гласуваха за нея, върху хората, които бяха наши кандидати, върху техните щабове, върху нашите застъпници, организации и в крайна сметка тези, които гласуваха. Знаем, че това не е достатъчно. Казвам върху какво ще градим, няма да допуснем в никакъв случай да се подведем и да изоставим доверието на хората в търсене на доверие на други хора. Така че всеки път към развитие от тук нататък минава на първо място през консолидацията на ДСБ. 
Не просто като партия, а като общество стоим пред две основни предизвикателства в момента. На първо място продължаващата икономическа криза. Съставът на НС, който е напълно неспособен законодателно да даде отговор на въпросите, които свалиха предишното правителство. Въпросите за монополите, въпросите за мафията, въпросите за лошото управление. Всички днес, които са в НС са зависими от монополи. Извън НС останаха тези, които поставиха първи въпроса, тези, които се бориха, тези, които дадоха решенията. Останаха като партии, но най-вече останаха като граждани. Непредставените граждани в НС са хората, които казаха и продължаваме да твърдим, че може да изкараме страната от кризата. Те нямат свой депутат. Представени са партии, които имат нереалистични обещания и независимо какво правителство опитат да сглобят, те ще се сблъскат с това, че трябва да излъжат избирателите си още от първия ден и във всеки следващ ден от управлението.
Оттук второто основно предизвикателство - очевидната политическа нестабилност, която ни предстои. И нещо дори по-лошо от политическата нестабилност, която предстои. Тенденцията за едно трайно увълчване на политическите нрави в България, което да измести политическия дебат за изхода от кризата. За развитието на обществото и неговите приоритети. Това, което гледахме в предизборната кампания, заместването на политиката с мафиотска компроматна война, може да представлява политиката за в бъдеще. Може да не остане предизборна кампания, а да се превърне в модел на политическа борба., който няма нищо общо с демокрацията. И отново партиите, които винаги са били последователни в защитата на правата, в отстояването на демокрацията, в създаването и отстояването на правилата са извън това НС и пак повтарям за избирателите, за които това е висша ценност - са непредставени в това НС.
При тези две предизвикателства какви са нашите първи стъпки, които аз ще предложа на нашата партия на 23 юни и ще поискам подкрепа за тях.На първо място организационно укрепване на партията и то с ясното съзнание, че тя е в по-трудно положение от до сега – тя е вече партия без професионални политици. Ще използваме тази трудност като сила, ние вече го правихме в предизборната кампания. Защото с хората ще говорят не професионални политици, а хора – професионалисти като тях, каквито имаме много в партията. Хора със същото ежедневие, със същото битие, със същите проблеми. На мен самия като кандидат на ДСБ ми беше много лесно да разговарям с избирателите, защото говорим на един и същ език.
На второ място продължаваме политическото развитие на партията като еволюция на лица и послания. Ние имаме платформата на модерната десница и държим на нея и оттук нататък ще стъпваме и ще я развиваме върху ежедневните проблеми на хората. Това също е нещо, което започнахме през последните шест месеца, затова използвам думата „еволюция”. Убеден съм, че много хора ни чуха, много хора чуха посланията ни, много хора дори ни харесаха, но не можахме да спечелим доверие. Така че ще продължим по същия път. Докато другите водят мафиотска война, ние предлагаме решение на проблемите. Вярвам, че по този начин ще пречупим ниското доверие.
На трето място, неслучайно го казвам последно, задължително след укрепване на организацията и след продължаване на политическата еволюция ще има процес, който стотици хиляди непредставени граждани чакат, на консолидация на десницата. Единственото, което ще кажа в тази връзка в момента е, че тя трябва да стъпи върху доверието на хората, изразено на последните парламентарни избори. На първо място са тези, които се бориха и гласуваха. Благодаря ви и сме на разположение за вашите въпроси. 
Въпрос:
Оценявате ли като грешка коалицията си с БДФ? Ще търсите ли други млади хора от СДС и ДБГ? Третият ми въпрос е към г-н Костов – уморихте ли се от българската политика?
Радан Кънев:
По отношение на коалицията с БДФ, целият процес на анализ на изборните резултати предстои. Аз много пъти и пред медии вече отговарях, че хора, които още не са се наспали не могат да правят сериозни анализи. Имаме много точки за анализ, тази разбира се е една от тях. За мен важното е това, че направихме максималното, за да дадем представителство на хората, включително чрез коалиционна формула, поехме риска в момента да не сме сигурни в субсидията си – един въпрос, който в момента виси. И за в бъдеще ДСБ ще работи така – за нас хората да са представени в парламента е по-важно от това с какви пари ще разполагаме ние. Така че не съжаляваме, със сигурност не съжаляваме. А по отношение на десницата, аз отговорих и на двата въпроса. Категоричен противник съм на саморазпускането на съществуващи партии, които са получили доверието на живи хора в името на това да се реализират нечии медийни въжделения и представи и съм противник на идеята, че една партия може да скубе живо месо от друга партия и от това нещо да процъфтява.
Иван Костов:
Аз не съм се уморил, тук съм и ще помагам с всичко, каквото мога от сърце и с дълбока убеденост, защото много вярвам на тези хора, които застават след мен и ще останат след мен да продължат да защитават тази политическа кауза.
Въпрос:
Ако има скоро избори ще имате ли кураж да се явите сами?
Радан Кънев:
След точно една година ще има избори, така че това не е „ако”, а „когато”. Но със сигурност не можем да ви отговорим в момента на въпроса. След една година има европейски избори, много е рано да коментираме как ще се явим, но много важен приоритет за нас е тези хора, които останаха непредставени в сегашното НС, това са стотици хиляди български граждани, гласували за различни партии и не гласували, да имат свое представителство и то сериозно представителство в европейския парламент.
Въпрос:
Кои бяха другите номинации?
Иван Костов:
Илко Семерджиев, Светослав Малинов, Петър Москов. Аз не искам да влизам в подробности как точно сме избрали, но казах, че имаше готовност и от още един човек да поеме съдбата на партията, така че се състояха истински избори.
Въпрос:
Категорично ли сте против обединяването с други политически формации в една партия?
Радан Кънев:
Казах, че съм против разпускане на съществуващите партии и започване на гола ливада, което е основна теза, която се развива в момента в медиите.
Въпрос:
За „Единство” ли става въпрос?
Радан Кънев:
Не, от „Единство” не съм чул такова нещо, те имат позиция от четвъртък и тя е публична на сайта им. По-скоро от някакви личности и коментатори.
Въпрос:
Г-н Костов почетен председател ли ще бъде?
Иван Костов:
Не, нищо почетно не искам аз. От българското общество, от отделни общности, нищо почетно не искам.
Радан Кънев:
Благодаря ви.
* За да съм коректна, трябва да кажа, че Радан Кънев е номиниран за председател на партията, а изборът ще бъде направен от Националното събрание на 23 юни. Но е практически сигурно, че избраният ще бъде той, защото защото зад него единодушно застана не само предишното ръководство, а и водачите на листи в 28-те избирателни района, които - смея да твърдя, бяха най-демократично избраните в сравнение с другите партии водачи, т.е. имаше най-малко спуснати отгоре водачи. Важно значение има и фактът, че другите трима национално известни и популярни политици в ДСБ - Светослав Малинов, Илко Семерджиев и Петър Москов си направиха самоотвод, с което на практика подкрепиха Радан.

сряда, 15 май 2013 г.

На дясното с обич и омерзение

Този пост не е мой. И заглавието е полумое - перифраза е на Селинджър. А текстът е на състудента ми и сродна душа Иван Стамболов - Сула.  Защото се опитвах много пъти в последните дни да изразя чувствата, които напираха в мен след изборите. Изборите, на които нито нито една дясна формация не влезе в парламента. Изборите, след които не можех да си надмогна мъката и отчаянието, които ми пречеха да си намеря думите, докато не срещнах думите на Иван, които ми извикаха представата за оня велик разказ на Селинджър "На Есме с обич и омерзение". Та така, ето какво написа Иван Стамболов - Сула:

С лявото рамо напред, марш!

„С лявото рамо напред“ е строева команда, чиято цел е войниците да завият надясно. На пръв поглед парадоксално, но дълбоко в себе си логично. Когато лявото рамо натежи прекалено, изпреварва останалия организъм и го кара да завие в другата посока, тоест надясно.

Българското общество е ляво. Ляво е не само защото е бедно (а лявото е илюзията на бедните), но е ляво и защото така са възпитавани предпоследните две поколения, а пък последното не е възпитавано никак. Като си припомните, че едно поколение е горе-долу 20 години, можете да разположите нещата по оста на историята между катастрофата от 1944 и ден днешен. Затова и час по час разни умници, сред които и аз, надигаме възпитан глас в подкрепа на убеждението, че е крайно време за нов български десен проект, дето се вика поне да се балансират нещата, пък и едни хора да се видят представени по справедлив начин във властта. Аз поне надигам този гласец от 2007 година, тоест от средата на управлението на тройната коалиция, която тогава сериозно ме беше вбесила. Надигах възпитан гласец покрай всички състояли се оттогава досега местни, парламентарни и президентски избори. Ще го надигна и днес в общия хор, който вече дружно се разпява из медиите.

В неделя се проведоха поредните предсрочни избори. Както се казва: кой влязъл – влязъл. Мен ми се ще обаче да поговорим за кой не влязъл. В поредния парламент не успя да влезе десницата на България или, по-точно казано, не успя да влезе нито една партия, която претендира да представлява българската десница – нито отломките на старото СДС, в което всички ние сме се клели и с чиито байраци сме плющели по улиците в младостта си, нито отломките на тези отломки, нито новият десен проект, в чието създаване съм замесен и аз лично – партията „Движение България на гражданите“. Влезе например Атака, която е идеологически феномен – лява и проруска организация, която иска да национализира предприятия, но иначе е националистическа, а не интернационалистическа, както се полага на истинска лява партия с ценности ориентирани към класата, а не към расата. Както и да е, това е тема на друг, безкрайно интересен, но в момента страничен разговор.

Ако политическото общество е тяло, то нашето тяло е твърде озадачаващо. Има една лява ръка, макар и посъсухрена вече, и няколко десни ръце, които се размахват вдъхновено и убедително. Защо е така? Защо в България има няколко десни партии, но само една лява? Или поне така изглежда, защото не знам дали знаете, но имаме няколко комунистически, няколко социалдемократически и няколко работническо-селски партии. Формално лявото пространство е доста населено. Но въпреки това, като кажем „левица“, представяме си БСП. Докато като кажем „десница“, изпадаме в нещо като шизофрения и започваме да броим на пръсти. Дали причината не е в това, че десните лидери са по-ярки индивидуалности от левите и хората по-лесно ги запомнят тях и партиите им, колкото и бутикови да са те? Де да беше така, ама май не е… Дали тогава пък причината не се крие в това, че десните хора са по-суетни и по-големи егоисти и индивидуалисти, тъй че всеки от тях иска да блесне в собствено достойнство и хич даже не бръсне колектива (пардон – екипа, както е по-редно да се каже подясному)? А може пък да са прави и конспиративните теоретици, които твърдят, че шпионите на бившите социалистически служби (леви, но приказно богати) нарочно инженерстват несъстоятелни десни партии, за да няма лявото адекватен опонент отдясно. Може. Всичко може.

И от „Раковска“ и от „Кърниградска“ се надигнаха гласове за нова дясна формула. Стана ми драго, защото тези гласове са в пълно съзвучие с моя гласец от 2007, за който стана дума по-горе. Страх ме е само да не стане така, че всеки да се самообяви за кристализационен център на дясното и да покани останалите да кристализират около него, защото пак ще се върнем у първо отделение. Всеки има какво да изтъкне, всеки е способен да се изкара толкова десен, че чак да ти се изкълчи дясното рамо.

Хората от СДС (настоящи и бивши) с право могат да кажат, че СДС е марка. Такава могъща марка на българската демокрация, че чак Бойко Борисов в зората на политическия си възход беше готов на сериозни жертви, за да може да я преобрети за себе си. СДС е единствената партия, за която лично аз съм излизал на улицата, макар че когато съм излизал, СДС още не беше партия. За мен СДС е невероятното изживяване на милионния митинг на Орлов мост под прозорците на родната ми къща и това е спомен, който никога няма да избледнее в душата ми.

Хората от ДСБ с право могат да кажат, че са първите истински български консерватори след края на 19 век. Или поне можеха да го кажат, преди да поемат по един малко по-конформистки път и да се разпръснат в различни посоки, начело с най-теоретично аргументираните си консерватори. Докато в СДС бяха милите ми приятели от моето поколение, че и малко по-възрастни от мен, в ДСБ бяха(а някои от тях и продължават да бъдат) младите, интелигентни и компетентни политици на България. Хората, които искам да видя във властта, за да мога, както се казва, да умра със затворени очи.

Хората от ДБГ („Движение България на гражданите“, чийто основател съм и аз) също могат да претендират да бъдат кристализационното ядро на новия голям, модерен и истински десен проект, за който е абсолютно крайно време да се състои. Имаме пълното основание да кажем: преходът свърши, политическите доктрини вече са по-различни. Много от тях се изчерпаха, много от тях се компрометираха. Политиката вече не се дели на „Левски“ и ЦСКА, антикомунизмът не е аргумент за дясност, наой-малкото защото е актуално вече едно поколоние, което за съжаление (а може би и за голямо свое и наше щастие) не помни комунизма, тъй че няма как да бъде и антикомунистическо. На мен лично антикомунизмът много ми липсва като аргумент в нашия политически дискурс, защото като че ли именно той беше този, който вкарваше големи парламентарни групи на десните партии. Пак казвам – българското общество е преобладаващо лявоцентристки настроено и когато е подкрепяло десни формации, е гласувало не „ЗА“, а „ПРОТИВ“ нещо.

А има нужда от нова дясна политическа формация, която адекватно да представи българската десница, българските десни хора във властта. Тази формация трябва да е достатъчно компетентна и информирана, за да може на прагматичен принцип да взима правилни решения спрямо конкретни ситуации, което в съвременния свят е от огромна и, бих казал, съдбоносна важност. Тази формация трябва да е разпозната и призната от Европа, ако, разбира се, продължаваме да вярваме, че именно Европа е цивилизационният избор на България, а не Турция или Русия, в което също има основание. Най-сетне тази формация трябва със спокойния си, компетентен и аргументиран тон да убеди хората, че има периоди, в които дясното управление е по-полезно и е за предпочитане и в интерес на граждани с не дотам десни и консервативни убеждения.

И в СДС, и в ДСБ и в ДБГ има по частица от моето сърце, останало при някой уважаван човек или мил приятел. В последната абревиатура частицата ми е по-голяма, защото там е и останалата част от моя уморен, но иначе сравнително здрав организъм. Много ми се иска в тези първи дни след изборите да не се надвикваме кой ще води „бащина дружина“. Готов съм да говоря с всекиго било на работни срещи, било в кръчма, било по медиите. Казвам го в абсолютно лично и частно качество, защото по душа съм частник, който вярва, че частната собственост е най-прекия път към свободата на личността. За мен, като човек с напълно задоволени амбиции за кариера, е важно да има справедливост, а справедливостта, поне от моята персонална и частна камбанария, се състои в това всеки да бъде справедливо представен в процеса, в който се взимат общите решения. В момента, а и от доста години насам, много хора, които харесвам, които дават своя достоен принос за общото благо и които никому не са сторили зло, а тъкмо напротив, не са представени в процеса, в който се взимат общите решения. Аз мисля, че това не е справедливо.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.



ГЕРБ и БСП - братя по кръв и братя по душа

БСП, противно на на лявата си принадлежност, въведе плоския данък. Бойко гое запази и се кълне, че ако пак е премиер, ще го запази.

БСП вдигна акциза на цигарите и те станаха 3  лева. Бойко вдигна акциза и те станаха 4 лева.

По времето на БСП се приеха прословутите цени на тока от ВЕИ. Бойко не промени закона, а продължи с ударни темпове да присъеинява нови ВЕИ към енергийната система, от което неговите хора от типа на Вальо Златев, бившата му любовница Цветелина и подобни се възползваха в най-голяма степен.

По времето на БСП имаше "батко и братко", но като се има предвид, че с двойно повече пари Бойко построи 20-тина километра по-малко магистрали,  май тепърва ни предстои да се запознаваме с бойковите батковци и братковци.

При БСП държавните ВУЗ-ове въведоха такси. Бойко доразви идеята и таксите станаха наполовина от тези в частните, като на практика държавното висше образование беше на 2/3  ликвидирано. Всеки средностатистически тъпанар се бута напред, за да има повече плащачи на такси.

При БСП Орешарски правеше "седенки" със социалните партньори. Бойко въобще ги игнорира, но когато видеше по-голяма групичка под прозорците на МС, направо звънеше на Плевнелиев да връща закона, с което създаваше фееричен хаос.

При БСП имаше надуване на държавната администрация по формулата 3-5-8. При Бойко имаше чистка по формулата замяна с "калинки" и правонарушители.

Хм, какво иска да каже авторът? Че беше хубаво управлението на БСП и е хубаво, че те пак ще ни управляват? Отнюдь и анатема на този, който си го е помислил! Искам да кажа, че много по-лошо от управлението на БСП е управлението на нейните шофьори, слуги и пазванти. И че е крайно време, ние, нормалните демократичните хора да се вземем в ръце и на следващите предсрочни избори - а аз съм убедена, че до една година ще има такива, да пратим едните и другите там, където им е мястото.

сряда, 8 май 2013 г.

Защо Интернет е велик или пилето от един форум.

Прочетох тема в един форум какво е това пилето:


Основен въпрос:
Защо пилето пресича пътя?


Отговори:

Учителката от детската градина:
- За да отиде от другата страна на пътя.

Платон:
- За свое добро.

Аристотел:
- Това е в природата на пилетата - да пресичат пътища.

Карл Маркс:
- Исторически неизбежно е.

Садам Хюсеин:
- Посоченото действие е непровокиран акт на бунт и ние съвсем справедливо ще изсипем пет тона нервно-паралитичен газ върху него.

Роналд Рейгън:
- Забравих.

Хипократ:
- Заради излишък на флегма в неговия панкреас.

Мойсей:
- И дойде господ от небето и каза на пилетата - "Пътят ще требва да се прекоси". И пилетата започнаха да прекосяват пътя и настъпи радост.

Ричард Никсън:
- Пилетата не са прекосявали пътя. Повтарям! Пилетата НЕ СА прекосявали пътя.

Симеон II
- Пилето ще пресече пътя! Вервайте ми!

Фройд:
- Фактът, че вие изобщо сте загрижени за това, че пилетата прекосяват пътя, разкрива вашата сексуална несигурност.

Дарвин:
- Още от векове пилетата съвсем естествено са се селектирани по такъв начин, че те в момента генетично са предразположени да пресичат пътя.

Исак Нютон:
- Всяко пиле във вселената винаги ще може да пресича пътя перпендикулярно на дължината на пътя в една безкрайно дълга права линия с постоянна скорост, освен ако пилето не спре в резултат на небалансирани противодействащи сили от противоположната на пилешкото движение посока.

Айнщайн:
- Дали пилето пресича пътя или пътя се движи под краката на пилето зависи от гледната точка.

Хайзенберг:
- Никой никога не знае със сигурност дали в действителност то ще стигне до другата страна на пътя.

Буда:
- Задаването на този въпрос отрича природата на пилето.

Ърнест Хемингуей:
- За да умре в дъжда.

Снупи:
- Беше тъмна, бурна нощ. Някъде в дъжда едно пиле пресичаше пътя.

Вуте:
- Май пропуснах нещо.


Български магистрат за резил. Без коментар.

Поредният резил на българския съд.  И не ми казвайте, че бил резил на отделен магистрат. Прекалено много станаха отделните. Особено висшите отделни орезилени магистрати.
4.1. Поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените и служебни контакти той трябва да бъде учтив и любезен;
5.5. С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност;
5.6. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; 
От Етичния Кодекс за поведението на магистрата


Статус на Ясен Тодоров, шеф на Етичната комисия къв Висшия Съдебен съвет (ВСС), във фейсбук профила му:

Ясен Тодоров, председател на Етичната комисия към Висшия съдeбен съвет пише във фейсбук профила си "Да го духат сърбите!" по повод на не знам какво си. Към каквото и да е, няма право да го пише дори да си го мисли. Нормално е и разбираемо това да го каже фен от агитката на "Левски" или ЦСКА, както и някой от "Атака", но български магистрат, и то член на Висшия съдебен съвет.... Умът ми не може да го уразумеее... Той по парадоксален начин парадоксално потвърждава, че са прави крайните радикали, които твърдяха, че всички от съдебната система са маскари... Жалко... И много опасно. Единственото лекарство е промяна на конституцията в посока осигуряване на възможност за самолечение на съдебната система от туморите, които я саморазяждат. А именно - избиране на Висшия съдебен съвет пряко (а не чрез двустепенни избори) само от съдиите.

Ще има силен наказателен вот, но той ще се разпредели между опозиционните партии

Липсата на популистка алтернатива на ГЕРБ няма да концентрира наказателния вот, но това не значи, че ГЕРБ няма да го инкасира. Той просто ще се разпрeдели между опозицията - парламентарна и извънпарламентарна. И в това няма нищо лошо или ненормално - както вещаят социологическите и прочието врачки воглаве с преброителскния гуру проф.Михаил Константинов, обясняващ защо не бива да си даваме гласовете на малките партии - сакън да не загубели. Изобщо сума учен народ в последните 10-20 дена се упражнява в сума медии да ни обяснява същото, ама много загрижени се оказаха всички учени за нашите гласове да не сме си ги загубили. Като някой голям човек много  се загрижи за мен, винаги се питам "каква му е далаверата?"

И в конкретния случай отговорът е ясен: Далаверата на всичката социологическа паплач и големите партии, които тая паплач обслужва (БСП, ГЕРБ и ДПС), е да не се гласува за малките партии. Затова непрекъснато ни набиват в главата мантрата "разпиляване на гласовете".

А това, че наказателен вот срещу ГЕРБ в полза на малките партии ще има, е видно и от един много интересен факт във фейсбук, вижте скрийншот, тълкуванието по-долу:


616 споделяния на картинка не се сещам да съм виждала във фейсбука сред моите приятели. А моите приятели не са, повярвайте, средна ръка хора, камо ли такива, дето викат "Левски, оле", "Циганите на сапун", ходят по улиците с бутилка бира и изобщо май нямам приятели от долната класа. Приятелите ми са от целия политически спектър - леви, вкл. крайно леви - и комунисти; десни, вкл. СДС-ари, мразещи ДСБ, и НДСВ-ари като Владо Каролев; сума атакаджии и купища други националисти; стари приятели от Зелените; хора от антисистемните движения, възникнали от протестите; и няколко гербера се въдят, но те са за присъствие, щото са мълчаливи, такава им е породата, не са словесни същества.

Разбира се, нито съм си адвала приятелите по политически критерий, нито - вярвям, те са ме избирали по него. В случая споменах принадлежността на приятелите си във фейбуск за друго:

Щом разнообразната  политическа общност от моите приятели с такова огромно мнозинство споделя горната картинка, значи за ГРОБ нещата не са добри. Значи, че всичките - и леви, и десни, и националисти, и зелени, и протестираращи против системата ще гласуват против ГРОБ. Сега, разбира се, всеки от горните социолЪзи ще скокне и ще рекне, че фейсбука не е представителна извадка. Да, знам, ще рекна аз. Ама той е друго силно социологическо средство. Във фейсбука виждаме т.нар. опиниън мейкъри, т.е. хората, правещи обществено мнение. Хората, които формират общественото мнение в малките групи, т.е. влиящите въру други да си сформират мнението. Хората, които имат авторитет в семейството, в блока, в квартала, сред колегите, във фирмата, сред съседите. Това по правило са по-образованите, с по-добър материален и социален статус, с по-добро положение, с прилично семейство и изобщо добре изглеждащи и прилично държащи се. Е, ами тези хора са най-силно представени сред моите приятели. Т.е. имам основание за прогнозата си за наказателен вот, който ще се разпредели между опозицията - парламентарна и извънпарламентарна. Остава да чакаме дали ще се потвърди. Ако не - ще си посипя главата с пепел.

Така че размислете на 12-ти:

Дали да повярвате на лъжливите врачки, че трябва да си дадете гласа на старите големи лъжливи партии?

вторник, 7 май 2013 г.

Програмно правителство?

На мен не ми изглежда странно програмно правителство с мандат 1 година с премиер Орешарски и финансов министър Иван Костов. А след това свикване на Велико народно събрание за промяна на конституцията. Таман това ще съвпадне с изборите за Европейски парламент.

Лъжата ГЕРБ (видео)

Любителското видео, което взриви фейсбук. Лъжите, манипулациите и наглостите на гербавите лидери от първа ръка и уста. Ако си забравил цялата гадост на изминалите 4 години, защото човешката памет има това благословено свойство - забравя злото и мъчителните спомени - следващите 16 минути можеш да си ги спомниш. Не за друго, а защото идва 12 май, когато трябва да направиш избора си за следващите 4 години.

[видео]

[край на видеото]

Как да свалим всяко флаш видео (.swf или .flv)

Случва се да срещнем сайт с видео, което много ни харесва, но кодът е така написан, че дори най-професионалният софтуер за сваляне на видео не може да го даунлодне; и най-тънките пинизи на файърфокса и операта не помагат. Последно при мен така се случи с интерактивната карта на Европа на този адрес --> http://www.snotr.com/video/11050/Map_of_Europe_-_1000_AD_to_present_day 2 часа се мъчих с Replay Media Catcher, с н'ам си кви флаш даунлоудъри - не ще и не ще. Номерът на Firefox с Page Info на цялата страница не върви. Не съм сигурна защо, но в инфото на страницата за медиа файловете не излиза никакъв файл с разширение .flv или .swf , на който да дам Save As. И ровичкайки в нета, попаднах на решението в един руски форум. Изглежда примитивно, но е просто,  достъпно дори за новаци и работи безотказно:

Добрият стар Internet Explorer, по-скоро неговият кеш (за аджамиите - това са временните интернет файлове, които IE е отварял). Кешът на IE се намира за Windows XP в
 C:\Documents and Settings\username\Local Settings\Temporary Internet Files;
за IE7 и Vista в:
%userprofile%\AppData\Local\Microsoft\Windows\Temporary Internet Files\Low

Изтриваме съдържанието на въпросните папки (никога не можем да изтрием всичко, остават някакви неизтриваеми гнусове поради гадостта майкрософтска, но са малко), т.е. почти сме изчистили кеша.
След това стартираме IE. По подразбиране, когато чистим кеша, IE трябва да е затворен. А ако сме нормални, той винаги трябва да е затворен :-)  Отваряме страницата с видеото, което искаме да свалим и НИЩО друго не отваряме. Изчакваме видеото да свърши и затваряме IE. Отиваме в кеша и търсим файл с разширение .flv или .swf - това е нашето видео. Копираме го и си го пействаме където си искаме и си правим каквото си искаме с него (преименуваме, редактираме, качваме другаде...)

А интерактивната карта на Европа ще пусна в следващия постинг.


понеделник, 6 май 2013 г.

За изборните машинации. Малко история и още нещо.

11% от българите са готови да продадат гласа си, установи неотдавна национално представително проучване на НЦИОМ. Според мен са няколко процента повече, проценти хора, които осъзнават, че това или е срамно, или не е редно. Както и да, в момента ми е интересно да пиша за друго - за това, че купуването и продаването на гласове не е нещо изключително за демокрацията, а е неизбежен етап в развитието ú  и най-вeликите демокрации са минали през него.

Във Великобритания през 18 век местата в Камарата на общините открито се купуват и продават, както и гласовете на избирателите. През 1734 г. Антъни Хенли, член на британския парламент от Саутхемптън, пише писмо в отговор на оплаквания на избиратели относно подкрепата му на акцизите:
"Господа,
Получих писмото ви и съм изненадан от вашата наглост да ме занимавате с актцизите. Вие и аз много добре знам, че съм ви купил. Аз освен това знам нещо, което вие може би не знаете, че знам - сега вие се продавате на друг. Но също така аз знам нещо, което вие също така не знаете - а именно, че купувам друг избирателен район. Проклети да сте! Дано домовете ви бъдат лесно достъпни за всички данъчни служители, каквито бяха вашите съпруги и дъщери за мен, докато защитавах вашата мошеническа община."
Изборите в САЩ през 19 век са зле организирани, опасни и прословути с корупцията си. В книгата си "Епоха на предателство. Триумфът на парите в Америка, 1865-1900" Джак Бийти разказва, че текущите цени на гласовете (между 14 и 27 долара) са отпечатани във вестниците на северната част на щата Ню Йорк; че афроамериканските избиратели от Юга буквално се тълпят във фермите, за да могат да продадат гласовете си на този, който предложи най-висока цена; че 85% от избирателите в окръг Адамс, щата Охайо, и 42% от избирателите в окръг Кейп Мей, щата Ню Джързи, са продали гласовете си през този период. Когато ставало прекалено скъпо да се купуват гласове, политическите шарлатани  пълнели избирателните урни с хиляди фалшиви бюлетини. През 1865 г. организацията на Демократическата партия в щата Ню Йорк и в града Ню Йорк печели с 45 000 фалшиви бюлетини. В един от избирателните окръзи на Филаделфия пък обзет подозрения политически реформатор изпраща писма до всеки регистриран гласоподавател; 63% от писмата се върнали с обратна разписка, че получателят е починал, преместил се е или не може да бъде намерен.

Източник:
Уолтър Ръсел Мийд
"Бог и златото. Вeликобритания, Америка и формирането на модерния свят"
Изд. "Обсидиан, С. 2010, стр.434-436


Подобни картинки, може би не така драстични, (поради наличието на т.нар международна демократична общност) се наблюдат и в наши дни в неразвитите демокрации. Лошото е, че ние от развита демокрация станахме - е, не чак неразвита, но демокрация в криза. ОССЕ и ПАСЕ изпращат наблюдатели за изборите - както през 1990 г., когато не бяхме демокрация. Жалка работа...

Защото не само Бойко и гербаджийската пасмина са виновни. Виновни сме всички ние - т.нар народ.Че преди 4 години избрахме мутромилиционерската шайка и че я търпяхме 4 години да ни управлява. И ако сега допуснем да спечели изборите - независимо дали честно или нечестно, няма на кого да се сърдим освен на себе си.


Още публикации за изборни манипулации и машинации:

Статистиката разкрива фалшифицираните руски избори. Първа част. 
Статистиката доказва фалшифицираните руски избори. Втора част
Статистиката доказва фалшифицираните руски избори. Трета част
Българските избори: манипулации или фалшификации?


 



 

събота, 4 май 2013 г.

Иван Костов - България не се нуждае от милост


Иван Костов, Агенция БГНЕС, 2013-05-04

Най-голямото ми съмнение е дали ще ни стигнат силите да минем през тези изпитания, пред които сме изправени в момента - периодът на политическа стабилност. Това заяви пред Дарик радио лидерът на ДСБ Иван Костов.

Съмнявам се дали ще бъде решена политическата криза, съмнявам се, че ще ни стигнат сили да променим Конституцията, за да премахнем дефектите на българския политически модел. Моля се да ни стигнат силите и разума, защото движени от емоциите толкова много години, ние не можем да се доверим на разума и на аргументите. Моля се хората да вземат правилния избор в тези два месеца, които имаха за мислене, защото ако не направят правилния избор, те сами ще обрекат страната си на политическа нестабилност, заяви Костов. Той призна, че е готов да се разкае за много неща, "но първо трябва да видим какво съм взел и съм оставил след себе си". "Взел съм страна във фалит, това съм заварил и съм оставил страна, за която следващият премиер каза, че съм поставил висока летва", каза Костов. Той посочи, че е заблуда и митологизирана недействителност темата за смятаната на собствеността. "Няма такова нещо", подчерта Костов. 

"Сигурно съм сбъркал, че не се доверих на екипа на Илко Семерджиев и не завърших на практика всички мерки за болничната реформа, а се уплаших и последвах съвета на Световната банка, защото те казаха оставете това за следващото правителство. Давам си сметка, че този момент на колебание е причинил много злини на хората", заяви Костов. Попитан кой закон би променил, лидерът на ДСБ е категоричен, че в България има много лоши закони. "Огромна част от тях са свързани с контрола върху нелоялната конкуренция на пазара, обществените поръчки, администрацията тежко е злоупотребила с властта си. Демонтираха всички елементи, свързани със защитата на интересите на потребителите. Тези закони всичките трябва да бъдат сменени", подчерта Иван Костов. 

България не се нуждае от милост, а от икономически решения. Милостта е свързана със социалното подпомагане, а системите за такава социална помощ в България се задъхват и не са в състояние да свършат каквото и да било. България има нужда от силна икономическа политика за възстановяване на пазара и силен икономически растеж, заяви Костов. Той подчерта, че осъжда посегателството на закона и отказа да си изпълняват задълженията администрацията и отказа на политиците да изпълняват дълга си, осъждам отказа от правосъдие и осъждам много неща в себе си. Знам, че не трябва да съдя другите хора персонално, защото нали един ни съди всичките, каза Иван Костов. Много искам България да излезе от тази криза сега.
Голямата измама и на тези избори е популисткият лозунг, че политиците могат да дадат работа, заплати, високи доходи на хората. Това не е вярно. Хората изработват доходите, хората създават работата, хората създават предприемачеството, категоричен е Костов. 

Не съм имал никога усещането, че предавам някого. Имал съм винаги усещането, че съм боец, който никога не предава. Никога няма да отстъпя пред гневна тълпа, подчерта лидерът на ДСБ. 

За децата в България, Костов каза, че "трябва да създадем условия децата да се върнат. Да ги спираме да не заминават, си е жив комунизъм". Дайте да дадем на децата да намерят доброто и да отидат при него, ако сме истинска държава трябва да знаем, че в децата живее и недоброто и негативни качества и че държавата е точно за това - да се противопоставя на негативните неща, но да помага да се развиват добрите качества, заяви още Костов.

Благодатния огън, ГЕРБ и Николай Пловдивски

Чета, че гербав бизнесмен финансирал дедо Психолай, иженарицаемий Николай Пловдивски, да донесе благодатния огън. Но ни дума, че ГРОБ финансира огъня на живите хора-факли, каквито и по турско не е имало у нас.
Толкоз.


А дедо Психолай ще гори в геената огнена за всичките си грехове.

петък, 3 май 2013 г.

Парола: 12 без 15


Г-жа Мира Радева полудè. Г-да гербаджии, взèмете си я приберете

Само чета: "Специално в нашия случай – медиите приемат определен кръг от лица като меродавни. В действителност част от признатите от медиите личности не принадлежат към професионалната общност. Кольо Колев и Цветозар Томов не са членове на тази общност. И двамата реално нямат работещи маркетингови агенции. На годишното общо събранието на организацията на маркетинговите изследователи преди две седмици, Боряна Димитрова, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев не дойдоха. Според мен се чувстват гузни и не им е удобно да гледат колегите си в очите."

Кънчо и Андрей я разобличиха драстично. Двмата ги нарекох ти навремето "кънчовците" и тоя лаф тръгна широко насам-натам. Но те може да са всякакви в политически и морален смисъл, но в професионален смисъл са професионалисти и Мира Радева може само да им диша праха. И няма защо тя да меша тутуна с бостана като бърка Цветозар с маркетинговите агенции. Хеле пък Кольо Медианата е нечистоплътно да го меша.

За мен все повече ми става ясно, че г-жа Радева е пропуснала - освен морала, основния  курс на Живко Ошавков в края на 80-те години на 20-ти век "Емпирични социологически изследвания", поради което тя не може да разбере с какво всъщност се занимава. Или поне с какво би трябвало да се занимава. За съжаление на колегите й, на които се налага да я ограмотяват.


Какво искаше Жан. Какво не успя. И защо.

Аз бях зам.шеф на пресцентъра на Жан Виденов. Кой го интересува това, ще кажете. И ще бъдете прави - ами никого на пръв поглед. Макар че олигархията се опита да изтрие отвсякъде следите, че ме е имало, все още в българския нет има следи за мен --> http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=927&elementID=314579054&sectionID=5

И изглежда, че все пак някого интересувам, понеже почти всеки пети мой постинг в блога ми или във фейсбука среща отговор от типа "плюеш ГРОБ, а си комунистка, защото работеше за Виденов" или "вие, гадните костовисти, които сте комунисти, защото сте от Виденов". Вярно е, че изглежда малко като словесна салата *Но все пак мисля че е добре да изясня защо работих 11 месеца за кабинета на г-н Виденов, след което си подадох оставката и напуснах . Не за да се оправдавам - няма за какво. А за да е ясно в името на какво. И за да е ясно - против какво.

Г-н Виденов ме покани  в лично качество. Макар че бях десен журналист. Защото му трябваше професионален коректив в конкретна област - медиите. Не бях член на неговата партия БСП. Не съм била член и на предишата му партия БКП.  Бях изявен журналист с десни убеждения. Избран за репортер на годината №1 за 1993 година, №2 за 1992 г., №4 за 1994 г. Тогава класацията бе свръхдемократична - правеше се чрез анонимни анкети сред около 200 професионални журналисти, а не както сега - чрез явно гласуване от определени журналисти, угодни на организаторите. 

Та защо Жан ме покани мен? В средата на 90-те години на миналия век той разбра, че идва движение надясно в световен мащаб и мислеше, че добрият път за България и за българите е да тръгнат по тоя път, но в лентата на социалната пазарна икономика ала Финландия и изобщо на скандинавския модел. А не в лентата на дивашкия неолиберален англосаксонски модел. Абе, и германско-австрийският модел щеше да е по-добър. Питайте сега Иван Костов, гарантирам ви, че той ще каже най-добри думи не за скандинавците, но за германците. 

Обаче не му позволиха на Жан да готви друго освен англосаксонската рецепта. Днес е ясно кои и защо. Основно и преди всичко властните фигури в БСП през 90-те години - Лилов и Луканов. СДС го нямаше никакво на политическата сцена, за да позволява или забранява. Мит и лъжа е, че десните, разбираш ли, умрялото СДС плюс някакви мутри, плюс някакви посолства били го били свалили. Десните бяха аут. БСП си го свалиха. Лукановият клан искаше див капитализъэм, за да циментира позициите си в икономиката. Лиловият клан искаше също див капитализъм, за да циментира позициите си в партията - т.е. на него му трябваха дивашки експлоатирани хора, на които партията да е единствена опора. Не зная и до днес кой от двамата е по-гнусен и по-отвратителен.


И по този начин - чрез съвместните усилия на двата крокодила Лилов и Луканов - визията на Жан за социална масова приватизация и за социален капитализъм, подобен на скандинавския, която бе насочена към максимална полза за обикновените хора, бе блокирана. Е, Жан ме покани да работя за него в името на това да блокираме двата дивашки олигархични клана. Когато малко преди първата година разбрах, че Жан няма сили - или безразсъдна смелост - да се бори докрай, си подадох оставката.

Толкоз. Но момчето Жан поне опита. Както и аз.

*Шизофазия - Крайна и най тежка разновидност на разкъсаното мислене е т.нар. шизофазия, известна още като словесна салата. При нея се нанизват една след друга отделни думи. Произнасят се много слова без връзка и неоформени в определени мисли. При шизофазичната реч, разбира се могат да се срещат отделни добре формулирани изрази. Характерно е обаче преобладаването на набор от думи. Разкъсаното мислене се наблюдава при болните от шизофрения.


Да мислим за по-слабите, когато вграждаме видео

Всеки вече го може - не защото всеки е станал печен в HTML кода, а защото купища сървизи, начело с Youtube предлагат готов код за вграждане в блогове, страници и сайтове. Е-е-ех, дивна ретрозавист ме обхваща като си спомня 2004-2005г., когато се гърчех как да си сваля дадено видео от тубата или от друг сайт, как да го конвертирам от един формат в друг, как да намеря видеохостинг, на който да го кача, и как да го ембедна (вградя) след това в блога си. Как да не завидя сега на децата, които имат възможността да правят това с 2-3 клика. Ако трябва да пиша есе на тема "Що е то прогресът" бих развила точно тая тема "Ембедването (вграждането) на видео в блоговете от 2004 до 2013 г.".

Но като възпявам напредъка на технологиите, да не пропусна да сипя и лъжичката катран в кацата с мед. Както е нормално за всяка технология, тя често пропуска различния човек, най-често човека с увреждания. В конкретния случай с вграждане на видеоклипове става дума за незрящите. Очевидно те не могат да ги видят и въпрос на елементарна коректност е да бъдат уведомени, че следва видеоклип, така че поне да знаят, че има съдържание, което им е недостъпно и да не се чудят, ако текстът става нелогичен. Мисля, че има някакви плъгини за незрящи в някои браузъри, които дават знак, че има видеоклип, но аз използвам универсално решение за всички браузъри - два прости обозначителя, които слагам преди и след всяко вградено видеоклипче:
[видео] [край на видеото]

Мисля, че това не би коствало никакъв труд никому, а ще е полезно дори и ако един незрящ попадне на вашата страница.

Също така за улеснение на незрящите се опитвам към всеки видеоклип да пускам текста на песента. или дешифровката на интервюто, поне на ключовите моменти в него. Почти винаги успявам да ги намеря в Интернет. Когато не успявам, опитвам да ги дешифрирам. Защото Интернет е за всички, а не само за нас, които поради случайността на съдбата засега сме здрави и прави.

Ей, 7-те милиона, живеещи около Стара планина! На Бойко не му пука за вас!

Самият той ви го доказва:

Драги ми народе, ти си като децета за твоя премиер и за твоя президент. Ти ги избираш, за да се грижат за теб както добри родители за децата си.

А на Бойко за собствените му деца не му е пукало (камо ли за народа му) - чуйте сами в интервюто на Светиня му от  5 юли 2009 г. пред Би Ти Ви. За улеснение давам и ключовата част, свалена като стенограма:
“…Аз не съм способен на страдание. В това отношение съм голям егоист. В смисъл, такъв, че... Аз гледам така да подредя, че на мен да ми е угодно в живота. Така да подредя нещата, че да ми е добре на мен… За децата ми не съм оставал време да ги гледам. Никога не съм къпал бебе, никога не съм го приспивал. Никога не съм го преобличал. Никога не съм го водил на детска градина… Усета ли лабилнос..., усета ли страх…, усета ли разколебанос в нещо… паля три свещички… целувам богородичка, бог напред и аз след него, това майка ми е казала и излизам и се чуствам вече добре…”

[видео]



[край на видеото]

Та весели великденски празници, мили ми народе, и... умната на 12 май!

четвъртък, 2 май 2013 г.

Мутро-олигархичен ренесанс?

Не мислех, че ще ще трябва да разказвам това. Но дойде време. Преди 12 години и нещо аз влязох в остър публичен конфликт с Андрей Луканов. Бидейки зам.шеф на пресслужбата на Министерския съвет на Жан Виденов. Да, не е невероятно. Шеф на пресслужбата на на социалистическия кабинет в тежък конфликт със социалистическия депутат и неформален бос Луканов. Обвиних го в интервю пред "Свободна Европа" че:

1) Предава българските национални интереси на Русия за жълти стотинки като иска да й хариже транзитните газопроводи чрез дружеството "Топенерджи"

2) Работи за групировката "Мултигруп"

3) Създател е на икономическите групировки и на т.нар. "бухалки"

В резултат на това се развихри жесток публичен скандал, аз си подадох оставката, но в крайна сметка големият потърпевш от скандала беше Луканов. Което бе и целта ми. Както и да е.

Не за да се изкарвам герой със задна дата пиша това. Хората, които ме знаят, знаят тези неща отдавна.

Пиша го за друго - заради третата точка. Защото днес сме изправени пред съдбовен въпрос. Въпросът за мутренския ренесанс. А затова е важно да изясним мутренския генезис.

Обвиних Луканов, че е създател на т.нар. "бухалки". Сега мнозина мои читатели няма да ме разберат, а тогава това бе ясно за всички. Тогава  (1995 г) така наричахме мутрите - СИК, ВИС и купчина други силови групировки. Тук е важно да отбележа, че тогава правехме разлика между силови групировки и икономически групировки. Икономически групировки бяха Мултигруп, Трон, ТСБанк и някои други. Което  навежда чисто семантично на идеята, че и едните и другите бяха все една стока. Което е абсолютна истина. Все едно котило - комунистическо-ДСарско. Както и да е. Да се върнем на мутрите.

Та някъде към 1987-1988 г. другарят Живков, гледайки какви ги върши другарят Горбачов, разбра, че лагерът (социалистическият) си е таковал майката и се опита да направи  плавен маньовър къмто пазарна икономика, за което бе издаден Указ 911 за селското стопанство, Указ 56 за фирмите, Постановление 35 и забравих кое постановление за банките. И къмто 1991-1992 г. у нас имахме доста развихрена частна инициатива и червенюгите се уплашиха сериозно. Тогава Карлович роди "гениалната" идея:

Да дадем рамо на "нашите" момчета-спортисти, в гадния капитализъм те остават без хляб, да почнат да искат данък от мръсните капиталисти, това е справедливо, да не им дават да си пълнят гушите. За да останат само нашите, добрите, справедливите национално-отговорни капиталисти (на които бяхме дали куфарчетата), национално-отговорният капитал.

Знаете ли колко дребни собственици-бизнесмени изгоряха тогава? Защото не искаха или не можеха да плащат на мутрите-застрахователи-рекетьори?

Схванахте ли сега връзката между тогавашните икономически групировки и тогавашните силови групировки?

Да, тогава Луканов, Андрей Карлович, използва мутрите, за да разчисти пътя на олигархията към властта. Олигархията обаче някак упУщи пусулата и мутрите гепиха властта през 2009 г. Сега първият въпрос е - ще повярваме ли, че битката е нещо друго освен битка за кокала; и второ - ще им позволим ли техен ренесанс? Ренесанс на мутрите и олигархията?

сряда, 1 май 2013 г.

Да разбием Системата. Хм?

Протестите кристализираха, или поне известна част от тях тази идея, после част от тая част кристализира някакви такива партии. И част от тия партии се регистрира да участва в изборите. Пак други партии прихванаха част от протестните искания и вдигнаха рейтингите си двукратно и трикратно и поне една от тях вече е сигурен участник в бъдещия парламент след като беше практически умряла. Не соча имена, защото целта ми не е партийна (анти)пропаганда, а съвсем друга. Искам да посоча глупостта на безумието антисистемност. Но не с аргументи рационални. Защото антисистемните аргументи сами по себе си са ирационални. За целта ще пусна изключително силен антисистемен клип на Били Айдъл - Shock To the System, посветен на бунтовете в Лос Андежелис през 1992 г.

[видео]


[край на видеото]

А сега е важна и  лириката на Били Айдъл - когото много харесвам.  Харесвам и парчето. И клипа.

"Shock To The System"

Woah yeah
It was a night, L.A., burning bright
Oh what a night
Say yeah,come on
It makes my world stand still
Ahh riot, rape, race and revolution, ah yeah
Here come the fire, and my world burns still
Yoww say yeah

Well, you can rock this land baby yowww

Like a shock to the system
I feel good, well alright
Like a shock to the system
Say yeah, ain't it irie

It was a night
Hell of a night, L.A., it really was
Oh what a riot
I said yeah, come on
It makes my life feel real
Fear police and civil corruption oh yeah
Is there a man who would be king
And the world stood still
Ah yeah loud

You can rock this land baby
Yeahhh

Like a shock to the system
It feel good, well alright
Like a shock to the system
I said yeah, come on baby
Shock to the system
Feel good, well alright
Like a shock, shock to the system
I say yeah, I say yeah, I say yeah
Come on baby

Yeah, well you can rock this land baby
Like a shock, shock to the system
It feel good, well alright
Like a shock to the system
I say yeah
Ain't it irie

Shock to the system
It feel good, well alright
Like a shock to the system
I say yeah
I say yeah
I say yeah, come on baby

Shock to the, shock to the
Shock to the system
Loud I gotta
Shock to the, shock to the
Shock to the system
Yeah I gotta
Shock to the, shock to the
Shock to the system
Yeah I gotta
Shock to the, shock to the
Shock to the system
You could be king
[laugh]
Or I could be king
Yeah well
You could be king
Or I could be king
Well I gotta
You could be king
Say it louder
The world still burns
You could be king
I could be king
Yeah well
You could be king
Say it louder
I could be king
You could be king
Say it louder
The world still burns 

Сега е важно да посоча очевидното: Хаосът и бардакът, който доминира. Необходимо ли е да анализирам повече?  The world still burns. Самореализацията на хора, които за друго не стават освен да рушат всичко около себе си - I could be king, You could be king. Мисля, че за нормалния човек не е необходимо повече. Лошото е друго - че голяма част от хората, които ги привлича тази стилистика, са нормални, но им липсва образованието, за да разберат отровната същност на тази идеология. Те са като невежите примитивни латиноси и чернокожи, които вандалстваха по улиците на Ел Ей през 1992 г. От нас, цивилизованите, които сме малцинство, зависи да не допуснем нещо подобно, макар и в по-малък мащаб, да не се случи в късната есен-зима в България.