сряда, 26 октомври 2011 г.

Записки по българските избори

Великолепно описание на член на секционна избирателна комисия, прочетено в коментар в "Дневник":

Десен:
Бях в секционна избирателна комисия.

Подобна гавра не знам дали има провеждана в българската история, и на всичкото оторе тоя парадокс да бъде наричан с гръмкото име "избори".

Първо, никой не беше подготвил изборното помещение. Ковах стаички за гласуване, мъкнах кашони с бюлетини още от предходния ден, въпреки че това не влизаше в задълженията ми по изборния кодекс на който ЦИК се базира и твърди че изпълн ява дословно. И аз можеше да го изпълня дословно и да не мъкна нищо и да чакам цик да си наеме хамали и дърводелци за изборните помещения. Както и да е.

Изборния ден започна в 6:00 доста вяло. От къмто 8:00 до 19:00 хората идваха безспир, ставаха опашки от по 30-40 човека независимо че реално всички в комисията не спряха и за минута. Имам предвид, буквало за минута. Ако на някой му се наложеше да пие вода или да отиде до тоалетна - застпъваше друг и всичко продължаваше на максимално бързо темпо. Моята секция беше от 1250 човека, реално дойдоха 511 и не сме спирали и за секунда, изборните помещения бяха 2 и поти не оставаха празни. Просто комисиите бяха разчетени за 50% избирателна активност. Гласуването на 70-80% от хората в секциите просто физически, математически и логически не е възможно!

Не знам кой беше тоя слабоумник който беше оставил полетата за ЕГН и номер на лична карта свободни така че те трябваше да се попълват на ръка от комисията, но това допълнително забавяше работата. Можеше да е направи така че комисията да попълни само едно от двете или както на предходни избори - и двете полета да са попълнени в самите избирателни списъци.

Изборния ден трябваше да приключи в 19:00 часа като трябваше да излезем и да преброим хората, да им съберем лините карти и да гласуват само те в рамките на 1 час до 20:00. В 19:10 имаше инструкция пусната по БНР да се удължи изборния ден с 1 час до 20:00 часа и ако има още хора да се обработват до 21:00.

В 23:15 бяхме готови с обработването на протоколите, попълването на документите, опаковането на валидните и невалидните бюлетини които бяхме инструктирани да поставим в обикновени чували за смет и да ги свалим пред буса който ни чакаше с полицейски ескорт.

Никъде в кодекса не пише че трябва да мъкна 20+ килограмови чували с бюлетини, но нищо. В 2:20 заветния бус тръгна. 2 часа и 35 мин чакахме за разрешение да тръгнем изобщо от нашата секция! Към 3 без нещо бяхме пред зала Универсиада. До този момент не бях виждал полицейски ескорт в включени светлини нощем да кара толкова бавно.

Целия район около залата беше отцепен. Полиция не допускаше нито журналисти, нито наблюдатели. Там имаше само общински служители, служители на избирателни комисии, и самите комисии и цялата възможна полиция на София. По това време на деня - само шерпите и черноработниците разбира се. Шефовете се появиха чак сутринта.

Там полицаи и общинари ни наредиха да "СИ" свалим чувалите с бюлетини, да ги натоварим на колички които бяха взели от метро (от големите) и да прекараме чувалите си от тротоара на бул. Шипченски проход до входа на зала универсиада.
След като чакахме 5 мин по часовник и количка не дойде за нашия район и нямаше и общинар който да питаме какво правим в такъв случай - нарамихме чувалите, аз 2 пенсионерки дето едвам ходеха и още една женица и ги замъкнахме по образувания от полицейски заграждения 70 метров коридор.

По този коридор ни пресрещнаха полицаи в засада които с иронична усмивка ни връчиха номер - 984.

В края му зееха отворените врати на зала Универсиада от където пред мен се разкри потресаващата гледка на хора насядали въру чувалите с народния вот, псуващи властта и организацията, дремещи или просто гледащи отчаяно с празен поглед. във фоайето на залата чакахме около час и половина и към 6:30 сутринта успяхме да влезнем и да поседнем вътре в самата зала. Просто оставихме чувалите с бюлетините под едно стълбище - може би никой нямаше да ги вземе. Все пак имаше полиция между хората.

Така тъпканица не помня от премиерата на Междузвездни войни в кино Сердика в София или на пловдивския панаир като представяха Лада Спутник както се наричаше тогава зловещата Самара.

Вода и храна се предлагаше по следната схема - имаше едно кьоше от фоайето където се предлагаха вафли от 20 ст за по 70 ст. Минерална вода по 1.50 вместо по обичайните 50-60 ст. за 500 мл, сокчета пак с подобна надценка и т.н. Фискален бон не издаваха на никой.

Чак към 7 сутринта някакъв шеф на въпросната лавка дойде и взе да раздава безплатно вода и да подхвърля кроасани и сандвичи на публиката отпред които се тъпчеха като гладни деца от Могадишу пред хуманитарен ковой раздфаващ храни.
Такива сцени бях виждал само по телевизията от Африка. Оказа се отново че пред българския гений няма пречки. До този момент вече бяха дошли и си отишли 5-6 линейки с припаднали хора. Имам предвид до момента в който взеха поне да предлагат безплатно вода. Преди това се налагаше да плащаш по 1.50 лв за вода с която да полееш на компрес на някой припаднал в очакване на медицинска помощ.
Към 6:30 сутринта успяхме да се натъпчем като говеда в залата от където пред нас се разкри гледка към самата сцена. Хората си мъкнеха чувалите с бюлетините което още повече затрудни ползването на местата в залата понеже 3 чували с бюлетини средно от секция запълваха местата и стълбите. Хората откровено ги газеха и подритваха по пътя им към едно свободно място в задушната зала. Задушна е меко казано. Там просто не можеше да се диша а нивото на СО2 беше такова че всички се унасяха а от долните редове просто припадаха в рейт от 2 припаднали за час. Тия новини за няколко припаднали ги забравете. Хорта просто биваха натравяни с СО2 понеже вентилацията на залата на максимум не можеше да насмогне.

В самата зала с полицейски кордон и параван зад него бяха разположени около 50 компютърни работни станции на "Информационно обслужване" които извършваха въвеждането на данните от избирателните протоколи в информационен масив.
Точно тези хора отнесоха доста освирквания а най-малко ги заслужаваха защото реално работеха много бързо дисциплинирано и организирано. Ако не броим разбира се блокирането на системата им на два пъти за по 15 мин. и дребни принтерни проблеми.

Нашия номер дойде на ред към 13:45 часа вчера. Смятате ли?

34 часа и 25 минути от момента в който сме готови с предаването на избирателните документи, те ни бяха приети.

Организацията по извикването на номерата и реда в залата беше организиран от полиция. Извикаха нашия номер и нарамихме чувалите си и се запровирахме през чакаши комисии и полиция за да се озовем в зала където служители на Информационно обслужване ни назначиха човек който да ни обслужи в тяхната част от залата. Там минахме без констатирани грешки в протколите за около 5 мин след което се наредихме на опашка за другата част на залата където арогантно младо момиче ни заговори на ти и ни каза че сме пълни дебили защото не ни се равнявали някакви позиции от протоколите. Докато разрешим тривиална системна грешка в протоколите им (а именно, несъответствие на гласове и подписи в списъка за местни избори) загубихме около 30 мин. Същата госпожица ни заплаши че сме щяли а си броим бюлетините наново ако "много знаем".

В 2:20 ни дадоха лист с който излиза че протоколите ни са приети, с хиляда поправки в тях, предадохме си печата на избирателната секция и неизползваните документи, след което се озовахме пред заветния "изход" където полицай ни пусна след като провери наличието на документа удостоверяващ приемането на протоколите ни.
Допреди това полицейските служители не пускаха хората да си оставят нещата и да напуснат залата - за да се нахранят в съседните денонощни заведения до универсиада или дори да си купят цигари от там. Даже и пушенето - самата зала универсиада беше одимен вътре независимо от меръсни и невентилиран въздух.
Все пак, след напускането на залата - полиция ни пое, чакахме още час и поливина да се появи и напълни бус с който да ни откарат обратно в общината къдеот да предадем неотваряните чували с бюлетините , протоколите и останалите документи. След това на касата ми казаха че 60 -те лева които ми се полагаха за изборния ден ще ми ги платят след втория тур.

Втори път в изборна комисия - НИКОГА.

Засега спомените ми от тоя кошмар са ми достатъчни и възстановяването ми от тях ми е доста по ценно.

След тия избори за мен стана ясно едно нещо - че някой който хал хабер си няма от провеждане на избори е мислил и правил тия процедури и че в крайна сметка е създал едно голямо нищо. Пожелавам му да е жив и здрав да работи, но по-далече от държавната администрация.

Стана ми ясно и друго - а именно колко е прав един читател на Дневник който каза че реалния балотаж всъщност е между терминал 1 и терминал 2 на софийското летище.

Допълнение от bette, също член на избирателна комисия:
Леле, и ти ли си бил там? Ама че гадост, добре че го описа в подробности, защото на другите много не им се разбираше и трябваше да си правиш сглобки, тези избори бяха абсолютно унижение, не знам как политиците от Герб не се чувстват лично унизени от начина по който са ги провели, аз лично бих се срамувала да съм диктатор мародер в африканска република, може би не за всеки е проблем

а това за надценените боклуци, които са продавали там и то без фискален бон, направо нямам думи.

най-гнусното е, че те по този начин се подиграват с интелигентни хора, които са отишли реално да им асистират в изборите, които печелят (и то според бюлетините), собствени членове и т.н., как биха третирали политически опоненти тогава? това което си мислех днеска, че можеха просто и да ни понабият, тези които бяхме по секции и тези, които сте били в Универсиада, за да могат с гордост да се заявят диктатори, защото за сега само ни обясняват как ние нещо не сме разбрали колко е било важно, че са разбири комунистите и че всъщност нямало било значение как и с какви средства и как се държат те


Записки по българските избори

Записки по българските избори

Записки по българските избори

Записки по българските избори

Записки по българските избори

събота, 22 октомври 2011 г.

Защо Кунева. Антиаргумент. И заради медиите - мамка им !

Имам добър приятел, който не живее в бг. Обичаше си бг и му се живееше тук, но 3-4 години му ебаваха майката отвсякъде и се върна в Европа (където според мен си му беше мястото и нямаше нужда да експериментира с така нареченото родолюбие).

Той ми е също аргумент да гласувам за Кунева. Какъв е този ми приятел?

Владее перфектно английски, френски и немски. Има две висши образования от първокласен европейски университет, едното от които е право. Между другото, е и правоспособен адвокат - не само у нас. Преди това е работил като висш държавен чиновник. У нас стигна до директор в държавна агенция, във Франция, Великобритания и САЩ беше ръководител от висше ниво в държавната администрация. Между другото, докато експериментираше с родолюбието си (той не го смяташе за експеримент, а истински си вярваше бунака му с бунак), беше университетски преподавател и държавен служител - започна като експерт и за две години стигна до директор в ключова държавна агенция.

На всичкото отгоре е безупречен като личен живот. Даже на мен моралните му принципи навяват на старомоден консерватизъм, дори патриархалност. Патриархалност не в смисъл, че жената не е човек - о, към жените той е старомоден кавалер от 19 век, а в това, че за него всеки външен изблик на чувства е израз на лошо възпитание.

И когато наскоро попитах този брилянтен младеж защо не опита да влезе в политиката - всяка партия би го "глътнала" - той ми отвърна:

Защо в помията? Те ще ме направаят свиня като тях, а ти знаеш, че не съм.

Продължих да го убеждавам, а той кротко ми посочи, че:

Първи братовчед на дядо му е бил шеф на текезесе. Майка му е била секретарка на предпоследния шеф на ЦККооп - абе и той не му знаеше точно името на какво, но става дума за кооперациите при комунизма. На моето възражение, че секретарките нямат отговорност за управлението, той се усмихна: Ще им кажеш ли като почнат да пишат, че майка ми е работила за Живков?

И такива ми ти неправилности има в биографията на този ми приятел. Не посочих всички - защото ако стигнем до третите братовчеди, всеки в БГ е свързан с някой, който не е "правилен". "Правилен" според сегашните. Според вчерашните или утрешните може да се окаже суперправилен. Като дядо му на нашето слънце - кмет преди девети септември. Заради него слънцето не не го приели във факултета държавна сигурност в Симеоново и го направили прост пожарникар. А след двайсетина години пожарникарството се оказа едва ли не съпротива срещу режима.

Аз не съм слънце - каза моят приятел, но не съм и квинтесенция на злото. А ти ме караш да стана такъв. Благодаря, в Европа ми е добре.

За съжаление, не съм на възраст да започна в неговата, нормалната Европа. И съжалявам, че преди 20-тина години не се осмелих да пробвам.

петък, 21 октомври 2011 г.

Убиха Кадафи. Защо. И?

Всяка насилствена смърт предпоставя въпроса за основанието й. Поне в държавите, които наричаме "бели", е приета тази презумпция. И в Библията я има. Както във всяко основополагащо за дадена общност писание или устно предание.

Няма човешко общество/общност без стриктна морална регулация на насилствената смърт. В известен смисъл тази регулация е основополагаща за човешкото общество. Няма общество от хора, няма хора - ако няма общоприети правила за умъртвяването им. При приматите и при социалните бозайници (вълци, зайци и пр.) и птици (гълъби и пр.) също има правила, но те са биологично инстинктивни. Не са осъзнати и институционализирани, съответно интернализирани (сиреч вътрешно приети), а са биологично инстинктивни. При човека са осмислени и вътрешно приети като нравствени презумпции ("Не убивай!"), базирани на съответните писани или неписани основни закони на обществото.

Във всяко държавоподбно образувание не може да има смъртно наказание без справедлив съд. Отделен е въпросът за критерия за справедливост и формалната му кодификация, както и за съответстващата процедура за избиране на съда. Едни са например при афганистанския съд, отсъждащ убивани с камъни; други при дълржавите от ЕС, където максималното наказание е доживотен затвор; трети в САЩ, където е узаконено държавното убийство (според техните принципи и правила - смъртна присъда) и т.н.. Но навсякъде същнастта е една - общоприета процедура на осъждане по общоприети принципи и правила.

В този смисъл убийството на Кадафи е неприемливо и е свинщина, че се приема за нормално, даже за триумф. Триумф на какво?

На идеята за убиване на човек без присъда и без справедлив процес? Най-малко на западните (самопровъзгласили се за единствените цивилизовани) държави подхожда това. И на нецивилизованите също. По конюнктурни причини последните си си мълчат. Например Саудитска Арабия или същия Афганистан, макар че са против, тъй като също имат основополагащи принципи и формални правила (да, различни от нашите - но принципи и правила).

Кадафи го убиха като животно. Не според някакви принципи и не по определени правила. Това е против обществената човешка същност. Така убиват дивите животни.

Защо е против? Защото когато е прието за нормално убийството не по закон и без съд, всеки може да бъде убит. Както става в обществата, в които се убива по този начин. В Либия ще е така. Всъщност вече е така. Срам за Запада е срамотното одобрение на това. Господ осъди и прогогони от рая първите хора за греха им, макар прикрит с листа. Така и смокиновото листо на целесъобразността не може да прикрие греха на убийството.

Убийте го като Саддам или Чаушеску - в измислен и манипулиран процес, но спазете справедливостта и правилата. А ако други го направят инак - осъдете ги. Защото в противен начин санкционирате безогледното убиийство.

Имам предвид установяването на справедливост чрез общоприети критерии по общоприета процедура. Дори в обществата, отхвърлящи юдео-християнската традиция (например в Афганистан при убиването с камъни на прелюбодейки или в Саудитска Арабия при нанасянето на даден брой удари с бич), има правила и процедура.

Другото предполага/предпоставя следващи убийства.


Пояснение: Не твърдя (не смятам, че трябваше, но се съобразявам с доминиращото западно, както с примитивното либийско племенно мнение), че Кадафи трябваше да остане жив. Но трябваше да е по правила.

Психологическият профил на Хитлер

ЦРУ още го е нямало, както и цялата общност на американските специални служби, ориентирани към чужбина. Имало е само малкото като щат и правомощия Управление на стратегическите служби (от което по-късно ще се роди ЦРУ), създадено през 1942 г., с шеф Уилям Донован. През 1943 г. той привлича психоаналитика Уолтър Лангер, професор от Харвард, да направи оценка на Хитлер от психологическа и психоаналитична гледна точка, както и на начина, по който той води германския народ:
"Ние имаме нужда от реалистична оценка на ситуацията с Германия. Щом Хитлер държи всичко в ръцете си, какъв тип човек е той? Какви са амбициите му? Как го възприемат германците? С какво би искал да го свързват? Какъв е неговият произход и минало? И най-вече, искаме да знаем как се справя с това, което го изкарва от релси? Също така, трябва да знаем какво може да направи, ако нещата се обърнат срещу него."
Лангер се заема сериозно със задачата. Суровият резултат са 11 000 страници извлечения от трудове и речи на Хитлер, както и от интервюта и публикации на хора, които го познават. Те са приложени като "Източници за Хитлер" към крайния психологически профил с прогнози за бъдещото му поведение. И макар впоследствие немалко от аналитичните му обяснения са оспорвани, той се оказва удивително точен в прогнозите, според които:
Хитлер се потапя в бездните на лудостта и или ще инсценира убийството си (което ще реаълизира мита за предадения герой); или ще се затвори и ще се самоубие ефектно.
Сега психологическото профилиране на чуждестранни политически лидери, представляващи интерес за външната политика на САЩ е нормална практика в ЦРУ, но резултатите естествено са секретни. Профилът на Хитлер стана публичен 50 години след написванвето му (следователно Путиновия ние с вас няма да дочакаме ;-) Но за него - по-късно)

Човекът:
young Hitler99young HitlerHitler adult


Най-интересните за широката публика части от профила (сиреч жълтите) са свързани със сексуалните проблеми на фюрера - импотентността и хомосексуализма му (латентен или реализиран).

Както и да е, предоставям за интересуващите си може би за първи път у нас пълния тест на психологическия профил на Хитлер:
A Psychological Analysis of Adolph Hitler His Life and Legend

Walter C. Langer Office of Strategic Services, Washington, D.C.

With the collaboration of-
Prof. Henry A. Murr, Harvard Psychological Clinic
Dr. Ernst Kris, New School for Social Research
Dr. Bertram D. Lawin, New York Psychoanalytic Institute

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Психологическия портрет на Хитлер, съставен от американските специални служби

ЦРУ още го е нямало, както и цялата общност на американските специални служби, ориентирани към чужбина. Имало е само Управление на стратегическите служби (от което по-късно ще се роди ЦРУ), създадено през 1942 г., с шеф Уилям Донован. През 1943 г. той привлича психоаналитика Уолтър Лангер, професор от Харвард, да направи оценка на Хитлер от психологическа и психоаналитична гледна точка, както и на начина, по който той води германския народ:
"Ние имаме нужда от реалистична оценка на ситуацията с Германия. Щом Хитлер държи всичко в ръцете си, какъв тип човек е той? Какви са амбициите му? Как го възприемат германците? С какво би искал да го свързват? Какъв е неговият произход и минало? И най-вече, искаме да знаем как се справя с това, което го изкарва от релси? Също така, трябва да знаем какво може да направи, ако нещата се обърнат срещу него."
Лангер се заема сериозно със задачата. Суровият резултат са 11 000 страници извлечения от трудове и речи на Хитлер, както и от интервюта и публикации на хора, които го познават. Те са приложени като "Източници за Хитлер" към крайния психологически профил на Хитлер с прогнози за бъдещото му поведение. И макар впоследствие немалко от аналитичните му обяснения са оспорвани, той се оказва удивително точен в прогнозите, според които:
Хитлер се потапя в бездните на лудостта и или ще инсценира убийството си (което ще реаълизира мита за предадения герой); или ще се затвори и ще се самоубие ефектно.
Сега психологическото профилиране на чуждестранни политически лидери, представляващи интерес за външната политикая на САЩ е нормална практика в ЦРУ, но резултатите естествено са секретни. Профилът на Хитлер стана публичен 50 години след написванвето му (следователно Путиновия ние с вас няма да дочакаме ;-) Но за него - по-късно)

Човекът:
young Hitler99young HitlerHitler adult


Най-интересните за широката публика части от профила (сиреч жълтите) са свързани със сексуалните проблеми на фюрера - импотентността и хомосексуализма му (латентен или реализиран).

Както и да е, предоставям за интересуващите си може би за първи път у нас пълния тест на психологическия профил на Хитлер:
A Psychological Analysis of Adolph Hitler His Life and Legend

Walter C. Langer Office of Strategic Services, Washington, D.C.

With the collaboration of-
Prof. Henry A. Murr, Harvard Psychological Clinic
Dr. Ernst Kris, New School for Social Research
Dr. Bertram D. Lawin, New York Psychoanalytic Institute

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Полша си има чернокож депутат

Полски депутат. Джон Ейбрахам ГодсънПисах по повод на преговорите за присъединяване към ЕС, че е абсурд да се сравняваме с Полша. Още една - екзотична, илюстрация на това:

Преди два Джон Годсън положи клетва в полския Сейм като депутат от победилата Гражданска платформа на Доналд Туск. Той е нигериец, установил се в Полша през 1993 г., когато се оженва за полякиня и от 2001 г. е полски гражданин. Работил е като преподавател, пастор на Петдесятната църква и член на градския съвет в Лодз. Има три висши образования и две докторски степени.


Още за Полша:
Колко дълго московецът с ледено сърце...

петък, 14 октомври 2011 г.

Ирена Сандлер. Да й се поклоним.

Ирена Сандлер Да се поклоним пред тази жена, която си отиде на 98-годишна възраст.

Научих за нея от Таня Стилянова, която постна линк във Фейсбук. Линкът е към верижно писмо - по принцип ги игнорирам, но случаят с Ирена Сандлер е уникален.

По време на Втората световна война тя получава разрешение да работи във варшавското гето като санитарен техник и заварчик. Тя има своите мотиви за това. На дъното на куфарчето с инструменти тя изнася деца от гетото, а в задната част на камиончето си има специална торба за по-големите. Там вози и куче, което е научила да лае, когато немската охрана я пуска на влизане и излизане да влезе и да излезе от гетото. Войниците не искат да имат работа със свадливото куче, а лаят му заглушава евентуалните звуците на децата. За времето, когато работи в гетото, Ирена успява да изнесе и така да спаси 2500 деца.

Залавят я през 1943 г. Нацистите я измъчват жестоко, счупват ръцете и краката й, и я осъждат на смърт . Спасена е от Zegotа, нелегална полска организация за помощ на евреите, която подкупва полицаите, водещи я на разстрел. В официалните документи тя е обявена за екзекутирана. До края на войната Ирена Сандлер е нелегална, но продължава да помага на еврейските деца. През цялото време тя води записи за всички спасени деца. Пази ги в стъклен буркан, заровен в задния й двор, и след войната се опитва да ги събере с родителите им, но за съжаление повечето са умъртвени в газовите камери.

След войната комунистите я изпращат в затвора, защото е била свързана с некомунистическото полско правителство в изгнание и с антикомунистическата партизанска съпротива "Армия Крайова". Суровите затворнически условия я довеждат до аборт. Другите й деца са лишени от правото да учат в университет. Обявявайки я за колаборационист (понеже е работила за немците), полските комунистически управници не я пускат да излезе в чужбина. Тя успява да посети Израел чак след падането на комунистическия режим и там се среща със спасените от нея деца.

Ирена Сандлер е обявена за "Световен праведник" - почетно звание, присъждано от Израел на хората, спасявали евреи, и с израелския Командорски орден със звезда. Удостоена е и с един от най-старите полски ордени, който е и най-висшият, присъждан на граждански лица - на Белия орел; с ордена "За Възраждане на Палша", а също така и с наградата в името на Иван Карски "За мъжество и сърце". Ирена Сандлер е и най-възрастния носител на Ордена на усмивката, присъждан за изявена любов към децата.

През 2003 г. папа Йоан Павел ІІ й пише лично писмо, с което благодари за всичко, което е направила през войната.

Последните години от живота си Ирена Сандлер живее в ед0ностаен апартамент в центъра на Варшава. Отива си от света на 12 май 2008 г. на 98-годишна възраест. През 2009 г. за нея е направен американско-полският филм “The Courageous Heart of Irena Sendler“.


P.S. Ако по света имаше повече такива верижни писма, той би бил по-добро място за живеене.

Прошко Прошков и Меглена Кунева

Ще гласувам за тях - за Прошко на кметските и за Кунева на президентските.

Следя Прошко откак стана кмет на община "Лозенец" и се убедих, че той е най-успешният районен кмет в София. Въпреки че правомощията на районния кмет са изключително малко, той ги изпълни с максимално съдържание.

Също като Меглена Кунева, която стана еврокомисар на годината, защото успя да изпълни със съдържание една институционална фигура, създадена протоколно - нали трябваше да дадат комисарски места на новоприетите българи и румънци, а никой от "старите" европейци не си даваше ресора, та се спряха на безобидното "защита на потребителите". А Кунева направи тази "безобидност" хапещо куче. Господа китайците това най-яко го усетиха.

Познавам я повече от 20 години и тя е сред малцината публични фигури, които продължавам да уважавам и харесвам. При комунизма Меги правеше радиопредавания за екологичното право и срещу смъртното наказание. В началото на прехода в нейното предаване се появиха за първи път и станаха популярни юристите на СДС, но за разлика от мнозина тя не осребри антикомунизма си. Отиде да работи в правния отдел на Министерския съвет, поканена от сините. Като обикновен юрист - без облаги и слава, но изключително полезен при изграждането на новите институции и закони. Десетгодишният й опит там като реално законотворчество и организационната му технология бе солидната основа, на която стъпи като министър по евроинтеграцията и после като еврокомисар. И го направи без медийни фанфари и прочие евтин пиар. Колцина помнят, че тя свърши къртовската работа по присъединяването ни към ЕС практически сама - нямаше министерство, респ. чиновници за всекидневната рутинна работа. Тогава се поразих от уменията й да убеждава и ръководи без сила - Кунева накара ограничените и тъпи царски министри да си свършат работата (което само по себе си е изумително).

И като слушам глупостите, че като главен преговарящ не била издействала добри условия за присъединяването ни и че не защитавала и като еврокомисар не била защитавала българските потребители - се ядосвам от тъпотата на журналистите и читателите/зрителите им, както и от безочливата наглост на опонентите й.

Сравняват поведението й с това на полския преговарящ. Но никой от вестникарските драскачи не си направи труда да анализира съществените разлики в позициите на Полша и на България в европреговорите, както и на реалните ни възможности. Полша е на пето място в Евросъюза по брой на населението. Антикомунизмът е водеща идеология в Полша още от 80-те години на миналия век. Тя е единствената страна от соцлагера, която запази частното селско стопанство. И е първата, на която Запада предложи помощ. Е, може ли представителят на най-верния съветски сателит, в който нямаше и мисъл за дисидентство, камо ли за съпротива, който дори не събра сили за собствена "нежна революция", а получи демокрацията като дар от съветския посланик - може ли представителят на тази страна да има същите позиции, респ. възможности като полския?

Оставям настрана факта, че изобщо не отговаряхме на еврокритериите и ако бяхме изпуснали последния влак през 2007 г., щяхме да чакаме да цъфнат евроналъмите неизвестно кога - като Хърватска например. А малцина знаят, че водейки и приключвайки успешно преговорите, Кунева практически "удари рамо" и на Румъния (тя изоставаше повече от нас, обаче ни разглеждаха в пакет).

За защитата на българските потребители - пак журналистичска тъпота и комунистическо-атакаджийски лъжи. Еврокомисарят по дефиниция представлява не страната си, а Евросъюза и категорично не му е позволено да лобира национални интереси. Очевидно е, че действайки за общите евроинтереси, той практически ще допринесе и за интересите на своята страна. Успешните действия на Кунева срещу отровните китайски играчки и изобщо срещу вноса на китайски боклуци, ограниченията на грабителството на мобилните оператори, новата европейска директива за договорите за потребителски кредит и защитата на потребителите имаха директно благоприятно действие върху нашите пазари.

Най-далеч от действителността обаче е лъжовната спекулация, че била "снаха на Политюро", защото е омъжена за Андрей Пръмов. Да, той е син на политбюровеца Иван Пръмов, но новоизпечените антикомунисти удобно забравят, че:

1. В края на 80-те години, когато Меги завършва право в СУ Иван Пръмов е практически никой в реалната комунистическа йерархия

2. За разлика от етърва си Уляна Пръмова (съпруга на другия син на стария политбюровец - Климент, и дългогодишна привилегирована тв журналистка от комунистическо време та до царското и неокомунистическо такова, въздигнало я до шеф на БНТ) - та за разлика от Уляна, Меги не смени бащиното си име при комунизма, въпреки че щеше да има полза. Предаността към фамилията Куневи дефинитивно определя Меги като човек и като обществени и политически позиции - както при комунизма, така и след него -->

3. Тя е дъщеря на Щилиян Кунев - изключително своеобразен и талантлив актьор, който е почти съсипан от комунистите - пращат го на лагер, после му забраняват да играе и чак през 60-те "милостиво" го допускат до сцената. И въпреки всички гадости, Щилиян Кунев бе бликащ от жизнерадост комик - такъв го помни по-старото поколение. Като един от създателите и основен член на прочутите "Буфосинхронисти". През 70-те години те развеселяваха цяла България, бяха първите "шоумени" и досега никой не успя да повтори техния всенароден успех. Кратки спомени на буфосинхрониста Трифон Джонев: "Играли сме в 39 страни и пред сума държавни глави - Тодор Живков, Хрушчов, Брежнев, Бургиба... Този последният беше президент на Тунис. Изиграхме си програмата, тръгват те с Тато на обяд, а Бургиба минава покрай мен, хваща ме за бузите и започва да ме целува: “Бебе! Бебе!” А в Съветския съюз ни викаха “американския състав”. Големи турнета правехме там. От едно турне изкарвахме по една лада. Русия беше нашето спасение, в Англия ни платиха много добре, в Източна и Западна Германия - също. Бисовете бяха навсякъде почти. Много авторитет имахме."

Шоу-квартетът печели любовта на публиката, защото практически изхвърля всякаква идеология и играе единствено за своите зрители, за техния смях и тяхното удоволствие. Което по ония времена ги обрича на маргиналност, но и днес е достойно за уважение. Те не са борци, а реалисти - пак Трифон Джонев, на въпрос дали си е представял, че щерката на колегата му Щилиян Кунев ще стане евроминистър: "О, никога. И той, и Хаджикостов са били царски офицери, “врагове на народа”. Аз съм от партизанско семейство в Карабунар. Партиен член. Третият от буфото Васил Клисуров също не беше от нашите. Обаче онзи, дето го смени, покойният ректор на ВИТИЗ Христо Руков, беше партиен секретар. Така че имаше баланс."

Бащата на Щилиян Кунев, т.е. дядото на Меги е виден възрожденец, селско-стопански предприемач (сега бихме го нарекли среден фермер) и юрист - първият българин завършил парижката Соробона (колцина днешни - пък и вчерашни люде биха се завърнали в българското си село с диплома от престижен европейски университет?) Родът Куневи е от ямболското село Генерал Тошево. Прапрадядо й Куньо е първият учител в килийното училище в селото. Още две поколения учители просвещават децата на Генерал Тошево, като дядо й учителства над 50 години.

4. За защитата на нашите потребители, отговор на директен въпрос:

"У нас често може да бъде чута репликата: "Имаме си комисар, но какво от това, след като монополите продължават да ни рекетират?" Не е ли отчайващо?

Отчайващо е.... Но отчайващо не значи, че трябва да се отчайваме. Няма начини да се преодолеят трудностите освен чрез работа, много работа, и след това да опитаме пак. Аз вярвам в постоянството и издръжливостта. Знам, че едва ли ще постигнем този пазар и чувството на удовлетворение у потребителите, което искам да има най-много в България. Искам да знам къде се намират българските потребители, за да могат те да упражнят обратния натиск и да могат да започнат да се случват нещата и у нас. Недопустимо е, след като има правни норми, незаконното тримесечното отчитане на електроенергията да продължава да се прилага от разпределителните дружества. Това е загуба на публичен авторитет. Но аз искам да имам партньор в лицето на неправителствените организации. Да зная с кого да работя. Националният съвет за защита на потребителите не се е събирал с години, а в Комисията за защита на потребителите работят едва 180 души.

С новия ГПК бе предвиден специален ред за разглеждане на колективни потребителски искове. Ще направи ли в случая съединението силата?

Да. Смятам, че да. Но трябва да се действа енергично. Както от страна на потребителските организации, така и на съда."

Да го кажа просто: това, което българите сами не си го направим, и еврокомисар не може да ни го направи. И още: Всичко става с работа, много работа, а не гяволък.

Затова ще гласувам за Меглена Кунева. Защото доказва на практика идеите си (колко бих искала работата и упорството в нея да са национални идеи...)

Гооворих за Меги толкова дълго не само заради собствената й стойност, но и заради Прошко. Защото той, без да има опита и артикулираността й, практически прави същото - упорито работи, без да гони самоцелна известност, при неблагоприятни външни условия и постига резултати, надхвърлящи представата на формалните ограничения.

Двамата не са еднакви от партийно-политическа гледна точка. Но представляват едно и също от гледна точка на обществената полза и обществения морал.

Още за Меглена Кунева:

"Добър ден"

Меглена Кунева - кучето, което хапе. Гласувайте, ако ви харесва

Огнян Минчев - Резерватът на таласъмите

В кой затвор бих искала да съм

Русия. Сдържането й. Роберт Страус-Хюпе

Роберт Страус-Хюпе е един от бащите на доктрината за сдържането на СССР, довела до неговия крах. Неговото есе "Балансът на утрешния ден" започва с думите "Пред Съединените щати стои задачата да обединят планетата под своето ръководство в рамките на едно поколение". А заключението й е - "Мисията на американския народ е да погребе националните държави, да въведе осиротелите народи в по-общи съюзи и да подтисне с мощта си потенциалните саботьори на новия ред, които не могат да предложат нищо на човечеството освен гнила идеология и груба сила."

Най-известната книга на Страус-Хюпе е "Продължаващия конфликт" Тя разкрива методите, с които СССР и съюзниците му осъществяват непрекъснат световен конфликт. Той може да има периоди на примирие, наричани "разведряване" или "мирно съвместно съществуване", които по правило са продиктувани от слабостта на СССР, които обаче са временно явление,тъй като комунистическата идеология не допуска истински мир.

И тъй като мощта на САЩ и съюзниците им значително превъзхожда мощта на Съветския съюз, стратегията на Москва предполага изостряне на конфликта, без да го довежда до конфронтация, като същевременно да раздухва пораженчески настроения у Запада чрез средствата на психологическата война.

"Водещата стратегия за Америка" (1961) предлага да се оказва отпор на тактиката на продължаващия конфликт чрез натиск по целия съветски периметър, като същевременно се укрепват структурите на западното единство и военна мощ. Лишена от стртегическа гъвкавост и сблъсквайки се с превъзходящите я сили, съветската заплаха ще бъде победена от Запада. Американската стратегия трябва "да се основава на постулата, че не приемаме да се примиряваме с политическа система , която има способност за растеж и жестока воля да ни унищожи.". "Водещата стратегия..." аргументира това, което по-късно ще бъде наречено "смяна на режима".

Четвърт век бе достатъчен, за да докаже прогностичната сила на анализите на Роберт Страус-Хюпе. Един от хората, на които трябва да сме признателни.