вторник, 30 ноември 2010 г.

Кумчо Вълчо и Баба Яга (тема с продължение)

Разговор с четиригодишно дете на приятелка:
- Защо големите не ги е страх от Кумчо Вълчо и Баба Яга?
- Ами защото знаят как да се оправят с тях, да не им правят лошо.
- Ъммм.... /размисъл/ А ако вече съм голям, може ли да стана по-голям от Кумчо Вълчо?
- Ми може... Ма не е лесно, щото всички искат.
Запитах се защо дететето, на около 5 години - се идентифицира положително с Мъжкия образ, носещ насилие и смърт, и същевременно социален просперитет и изобщо възможности за постигане на кариерен, финансов, социален успех, водещ до съответното статусно придвижване нагоре.

Което например в специфичното британско общество има вид едва ли не на иницация. В строго етноантрополитичния смисъл на думата - горните класи на британското общество - системата на клубовете, особено на закритите такива (т.е. не можеш да им станеш член, ако не те препоръча друг или определено количество други) - определят живота на неизброим хора, неподозиращи за тях.

А за пренебрегнатата Баба Яга май трябва отделно да мисля, щото там случаят е май по-сложен. Абе, с жените винаги е така ;-)

Ние сме Балканския Американски полюс !

Да се благодарим на ББ, да се свети името му ;-) , но в изнесените секретни и служебни (сиреч фактически секретни) документи от Wikileaks няма отделен документ за никой от съседите ни, с изключение на Турция - което е разбираемо, тъй като тя все повече се оформя като регионална суперсила. Обаче т'ва Македония, Сърбия, Румъния, Гърция - нема такива за хамериканските секретни интереси ;-) Да ни ядат опинците, да ни ..., айде да спра с народните интерпретации на факта, че пет пари не чинят спрямо нас.

В секретните документи Гърция е спомената в един обзорен кюп заедно с Босна, Косово и Сърбия, Македония, Хърватска, Турция, Русия, Грузия и... абе, ясно е - само ние от Югоизточна Европа сме специален интерес. Чудя се не дали да се смея, а колко и как ;-)

Например ако бях Голям Шеф на Голяма Медия, щях да изнеса огромно заглавие на първа страница под главата на вестника - "Само България има значение за САЩ". Ако бях Мечо Пух, щях да забуча табела в центъра на България с надпис "Американски Балкански Полюс". Имам само един проблем - кой е центърът? С оглед на:

1. Безумната миграция към София, която никоя общинска и държавна власт не отчита, за да решава проблемите, които тя поражда (а в столицата по неофициални данни постоянно пребивават над 2 млн. души)

2. Историята на българската топография и геодезия: Не зная защо, но за някаква си нулева отправна точка първите български топографи и геодезисти си избрали една куличка, която и днес може да видите в градинката зад Военния клуб - доколкото знам, когато разрушиха всички околни постройки, я оставиха само нея именно защото е била първата изходна точка за създаването на картите на нова България, сиреч на новата държава. Защото може ли да се изгражда модерна държава без картография и геодезия?

Съжалявам, че ми се скапа сапунерката и смятам да си купувам приличен фотоапарат, но още натрупвам ресурс за това ;-) - а с удоволствие бих я снимала, струва си да се види като един от малкото запазени архитектурни факти от миналото. Щото ние, особено по комунистическо време, бяхме безжалостни към тях. Само трите мамута в стил сталински барок, издигнати в сърцето на града (партийният дом, Министерският съвет барабар с бившия ЦУМ и днешното президенство барабар с хотел "Шератон"), говорят за душата и същността на новия строй повече от купчина изписани теории.

Градът има душа. И тази душа системно я разрушаваха камуняките, трябваха им монументални пространства и сгради, а по-късно - технологични постижения от типа на Кубадиновата кула (така е известна сред старите столичани нелепата и абсолютно безлична висока сграда на министерството на съобщенията и всякаквите му производни и до ден днешен). Кубадиновата кула съсипва не само визуално, тя духовно осакатява цялото пространство около Народния театър.

За съжаление същото продължи и при демократите - с разликата, че не бе системно и нямаше идеология - имаше само далавера.

Например "дреболия" като Прошековата фабрика - емблематична сграда от края на 19 век, първата бирена фабрика в София, направена от чешките братя Прошек - разрушиха я, за да изградят огромен мол, но поради неочакваната за родните алчни предприемачи криза, кредитите секнаха и трета година на мястото на Прошековата фабрика и на още пет пъти повече пространство около нея зее огромна дупка. Вярно, дупка, изградена с бетон и оградена с ограда, която е заключена и се пази от пазачи. Мисля си, че така направената дупка може да си живее вечно. Или всъщност ние си живеем в нея, но не го знаем.

А за старата Градска библиотека и днес сърцето ме боли - прекрасна сграда в типичния софийски сецесион от началото на века бе разрушена, за да се издигне суперпрестижният "Грандхотел София". Искали били и направили били да било запазено съграденото ценно преди тях - част от фалшименто аргументите на разрушителите пред фалшименто общинарите от времето на Софиянски. Съхраниха кво? Подобие на един ъгъл на два етажа от старата сграда. Което никой софиянец отпреди демокрацията (изключвам новопридошлите, защото те нямат и спомен, и чувство за града) няма да признае, че имат нещо общо със стара сграда на библиотеката в стил сецесион.

С хотел "Кристал плаза" е същата история - уж запазваме фасадата, а всъщност я осираме отгоре и отстрани и отвсякъде с метално-стъклени лайна (сградата на ъгъла на "Кракра" и "Шипка", която бе паметник на културата).

Друга сграда - паметник на културата, на "Московска", до резиденцията на Васил Божков - Черепа, разрушовъзстановиха по същия начин - два етажа псевдоавтентична фасада и купища метал и стъкло въз тях. Ей тук е мястото да кажа "благодаря" на Васил Божков - защото неговата сграда на "Московска" той я възстанови брилянтно, запазвайки вида й, духа й - абе даде нов живот на една зарязана и забравена достолепна сграда.

Но аз като сущи Мечо Пух се отклоних от темата, а тя беше как ставаме третия световен полюс, защото щом Новият ни Голям Брат най-много се интересува от нас, значи най-много ни обича и значи можем да забием табела до кулата зад Военния клуб "Американски Балкански полюс". Ей за туй почнах цялата приказка за архитектура, градостростроителство и прочие - табелата трябва да я забием.

Който се нуждае от конкретни указания за процеса на откриването на Американския Балкански полюс, да препрочете "Мечо Пух" (ако някой си направи неправилни изводи за ББ - да се свети името му ;-) или за Големия Брат, или изобщо за каквото не трябва - аз нямам отговорност):
"Прасчо се беше изтегнал по гръб и кротичко хъркаше. Ру си миеше лицето и лапичките в Потока, докато Кенга гордо обясняваше на всички, че за първи път той сам си мие лицето.
Бухала разказваше на Кенга Интересен Анекдот, пълен с дълги думи, като Енциклопедия и Рододендрон, който Кенга не слушаше.
— Не съм съгласен с цялото това миене — роптаеше Ийори, — особено с тези безсмислени модерни глупости: Миене Зад ушите! Какво мислиш ти, Пух?
— Хм — каза Пух, — мисля, че…
Но ние никога няма да узнаем какво е мислил Пух, защото неочаквано се чу писъкът на Ру, изпляскване и силният тревожен вик на Кенга.
— Ето ти миене — каза Ийори.
— Ру падна във водата! — извика Зайо и заедно с Кристофър Робин се затичаха на помощ.
— Гледайте ме как плувам! — пискаше Ру от средата на потока, понесен от бързея към следващия вир.
— Добре ли си, Ру, миличък! — викаше Кенга тревожно.
— Да — писна Ру, — гледайте ме как плув… — и следващият бързей го отнесе към по-долното вирче.
Всеки се стараеше да помогне.
Прасчо — внезапно събуден — подскачаше на брега и квичеше: „О! О! Аз казвах…“
Бухала обясняваше, че при Случайно и Продължително Потапяне Важното е да си държиш Главата Над Водата…
Кенга подскачаше по брега и питаше: „Сигурен ли си, че се чувстваш добре, Ру, миличък?“
Ру отговаряше, в който и вир да се намираше в момента: „Гледайте ме как плувам!“
Ийори беше се обърнал и бе потопил опашката си в първия вир, в който беше паднал Ру, и тихичко си мърмореше с гръб към Инцидента: „Ето ти тебе миене! Но хвани се за опашката ми, мъничък Ру, и всичко ще бъде наред!“
И Кристофър Робин, и Зайо дотичаха бързо, подминаха Ийори и викаха на другите пред тях…
— Не бой се, Ру! Идвам! — извика Кристофър Робин.
— Препречете с нещо потока по-долу, хей, някой от вас! — крещеше Зайо.
Пух вече беше взел нещо. Две вирчета по-долу от Ру той стоеше с един дълъг прът в лапите, Кенга дотича, взе другия край на пръта и го препречиха през потока. Ру, който продължаваше да вика гордо: „Гледайте ме как плувам!“, беше довлечен до пръта и се покатери на него.
— Видяхте ли как плувах? — пискаше Ру възбуден, докато Кенга му се караше и го бършеше. — Пух, видя ли ме как плувах? Това се казва плуване! Като моето! Зайо, видя ли какво правех? Плувах! Кристофър Робин, видя ли…
Но Кристофър Робин не слушаше. Той гледаше Пух.
— Пух — каза той, — къде намери този кол?
Пух погледна кола в лапите си:
— Просто го намерих — каза той. — Помислих, че може да бъде полезен, и го взех.
— Мечо Пух — Каза Кристофър Робин тържествено. — Експедицията завърши! Ти намери Северния Полюс!!!
— О! — каза Пух.
Ийори още седеше с потопена опашка, когато всички дойдоха при него.
— Някой да каже на Ру да побърза! — каза той. — Опашката ми започна да замръзва! Не бих искал да го споменавам, но го споменах. Не се оплаквам, но така е: опашката ми замръзва!
— Ето ме! — изписка Ру.
— О, ето те значи!
— Видя ли ме как плувах?
Ийори си извади опашката от водата и започна да я тръска.
— Както и предполагах! — каза той. — Съвсем безчувствена е! Вкочанясала е! Това е то: Вкочанясала! Но щом никой не се тревожи, смятам — всичко е наред!
— Бедният стар Ийори! Аз ще ти я изсуша! — каза Кристофър Робин и като извади носната си кърпичка, започна да я разтрива.
— Благодаря ти, Кристофър Робин! Ти си, изглежда, единственият, който разбира от опашки. Те не мислят! Това е, което се случва с някои от тези, другите. Нямат въображение. За тях опашката не е опашка, а просто едно Парче Повече отзад!
— Не обръщай внимание, Ийори — каза Кристофър Робин, като разтриваше усилено опашката, — така по-добре ли е?
— Взех да я чувствам пак като опашка. Става пак моя, ако разбираш какво искам да кажа.
— Хей, Ийори… — каза Пух, като дойде при тях с Полюса в лапите си.
— Благодаря ти, Пух, за вниманието, но едва ли ще може да ми послужи преди ден-два.
— Какво да ти послужи?
— Това, за което говорим.
— Аз не приказвам за нищо — каза Пух объркан.
— Пак моя грешка! Мислех, че каза колко съжаляваш, че опашката ми е вкочанясала, и можеш ли да направиш нещо, за да помогнеш.
— Не — каза Пух. — Не съм го казал! — И след като помисли малко, съчувствено добави: — Може би някой друг го е казал!
— Тогава благодари му от мое име, щом го видиш!
Пух погледна смутен Кристофър Робин.
Пух откри Северния Полюс — каза Кристофър Робин. — Не е ли чудесно това?
Пух скромно погледна надолу.
— Това ли е то? — попита Ийори.
— Да — каза Кристофър Робин.
— Това ли искахме да открием?
— Да! — каза Пух.
— О! — каза Ийори. — Да… Все пак не валя!
Те забиха кола в земята и Кристофър Робин привърза към него дъсчица с надпис:

СевЕРЕн ПОЛюс

ОТКРит ОТ

ПУХ

ПуХ го наМЕри


Та нещо ей такова се мислех, като прочетох служебния документ за хамериканските интереси у нас - имаме пълно право, да не река задължение, да забием табелка на некой кол зад Военния клуб:

хАМериКански

БалКАНски ПОЛюс


ОТКРит ОТ


БОЙКО БОРИСОВ


ББ го наМЕри

Разузнавателните интереси на САЩ в България - оригиналът от Wikileaks

Понеже в бг медиите срещам преразкази с различно поставени акценти, мисля, че е добре да пусна оригинала на секретния документ на САЩ, публикуван от Wikileaks. На хората, които сериозно се интересуват от проблема, не им е нужен непрофесионален превод (аз не превеждам качествено)


INFO LOG-00 EEB-00 VIN-00 AID-00 AMAD-00 COME-00 CTME-00
INL-00 DODE-00 DOTE-00 DS-00 DHSE-00 EUR-00 OIGO-00
FAAE-00 FBIE-00 VCI-00 FRB-00 H-00 TEDE-00 IO-00
JUSE-00 LAB-01 L-00 CAC-00 MOFM-00 MOF-00 CDC-00
VCIE-00 DCP-00 NSAE-00 ISN-00 OIC-00 OMB-00 NIMA-00
GIWI-00 PPT-00 ISNE-00 DOHS-00 FMPC-00 IRM-00 DPM-00
NCTC-00 CBP-00 BBG-00 R-00 EPAE-00 DSCC-00 DRL-00
G-00 CARC-00 SAS-00 FA-00 SRAP-00 /001R


R 162139Z JUN 09
FM SECSTATE WASHDC
TO AMEMBASSY SOFIA
INFO DIA WASHINGTON DC//DHI-1B/CLM//DP//
CIA WASHINGTON DC//NHTC// 0000

S E C R E T STATE 062392


NOFORN

E.O. 12958: DECL: 06/16/2034
TAGS: PINR KSPR ECON BU
SUBJECT: (S) REPORTING AND COLLECTION NEEDS: BULGARIA

REF: STATE 18756


Classified By: SUZANNE MCCORMICK, DIRECTOR, INR/OPS. REASON: 1.4(C).

¶1. (S/NF) This cable provides the full text of the new
National HUMINT Collection Directive (NHCD) on Bulgaria
(paragraph 3-end) as well as a request for continued DOS
reporting of biographic information relating to Bulgaria
(paragraph 2).

¶A. (S/NF) The NHCD below supercedes the NHCD contained in Ref
C and reflects the results of a recent Washington review of
reporting and collection needs focused on Bulgaria. The NHCD
sets forth a list of priorities (paragraph 3) and reporting
and collection needs (paragraph 4) intended to guide
participating USG agencies as they allocate resources and
update plans to collect information on Bulgaria. The
priorities may also serve as a useful tool to help the
Embassy manage reporting and collection, including
formulation of Mission Strategic Plans (MSPs).

¶B. (S/NF) This NHCD is compliant with the National
Intelligence Priorities Framework (NIPF), which was
established in response to NSPD-26 of February 24, 2003. If
needed, GRPO can provide further background on the NIPF and
the use of NIPF abbreviations (shown in parentheses following
each sub-issue below) in NHCDs.

¶C. (S/NF) Important information responsive to the NHCD often
is available to non-State members of the Country Team whose
agencies participated in the review leading the the NHCD,s
issuance. COMs, DCMs, and State reporting officers can assist
by coordinating with other Country Team members to encourage
relevant reporting through their own or State Department
channels.

¶2. (S/NF) State biographic reporting ) including on
Bulgarians:

¶A. (S/NF) The intelligence community relies on State
reporting officers for much of the biographical information
collected worldwide. Informal biographic reporting via email
and other means is vital to the community's collection
efforts and can be sent to the INR/B (Biographic) office for
dissemination to the IC. State reporting officers are
encouraged to report on noteworthy Palestinians as
information becomes available.

¶B. (S/NF) Reporting officers should include as much of the
following information as possible when they have information
relating to persons linked to Bulgaria: office and
organizational titles; names, position titles and other
information on business cards; numbers of telephones, cell
phones, pagers and faxes; compendia of contact information,
such as telephone directories (in compact disc or electronic
format if available) and e-mail listings; internet and
intranet "handles", internet e-mail addresses, web site
identification-URLs; credit card account numbers; frequent
flyer account numbers; work schedules, and other relevant
biographical information.

¶3. (S/NF) Bulgarian NHCD outline -- priority issues:

¶A. National Leadership and Governance
1) Rule of Law, Corruption, and Crime (CRIM-4)
2) National Leadership (LEAD-3H)
3) Political Evolution and Democratic Reform (DEPS-4H)
¶B. Energy Security and Foreign Relations
1) Energy Security (ESEC-3H)
2) Russia (FPOL-4H)
3) European Union (FPOL-4H)
4) Black Sea, Balkans, and Other Regional Neighbors
(FPOL-4H)
5) The United States (FPOL-4H)
6) International Organizations and Other Foreign
Relations (FPOL-4H)
¶C. Financial Stability, Economic Development, and Societal
Challenges
1) Financial Stability and Economic Development (ECFS-5)
2) Money Laundering (MONY-4)
3) Demographics, Minorities, and Human Rights (DEMG-5H)
¶D. National Security
1) GRPO can provide text of this issue.
2) North Atlantic Treaty Organization (FMCC-4H)
3) Force Structure, Modernization, and Readiness
(FMCC-4H)
4) Proliferation and Counterproliferation (ACWP-3)
5) Counterterrorism and Terrorism (TERR-4H)
6) Information to Support US Military Operational
Planning (INFR-5H)
¶E. Telecommunications Infrastructure and Information Systems
(INFR-5H)

¶4. (S/NF) Reporting and collection needs:

¶A. National Leadership and Governance

1) Rule of Law, Corruption, and Crime (CRIM-4).
Policies, plans, and efforts to develop, protect, and
strengthen independent and effective judiciary, including
advocates, opponents, obstacles, and progress. Government,
non-public and public views about, and indications of, impact
of corruption and crime on governance, internal development,
financial stability, intelligence and security services,
weapons security, military readiness, and foreign investment.
Details about organized crime groups, including leadership,
links to government and foreign entities, drug and human
trafficking, credit card fraud, and computer-related crimes,
including child pornography. Details about cyber crime.
Government plans and efforts to combat cyber crime. Details
about drug trafficking, including trends, types of drugs,
production, identification of trafficking groups and
individuals, money laundering, and smuggling methods and
routes. Government counter-drug control and enforcement
plans, organizations, capabilities, and activities.
Government efforts to cooperate with international partners
to control illicit drug trade. Illegal acquisition of
government documents, such as passports and driver licenses.
Links between terrorists, organized crime groups, and cyber
criminals. Details about law enforcement organizations and
capabilities, including procedures, capabilities, challenges,
and plans to remedy obstacles to swift and equal justice.
Plans and efforts of law enforcement organizations to use
biometric systems.

2) National Leadership (LEAD-3H). Objectives,
strategies, efforts, authorities, and responsibilities of
national leaders. Philosophies and motives behind leadership
objectives, strategies, and efforts. Identities, motives,
influence, and relations among principal advisors,
supporters, and opponents. Decisionmaking procedures,
including differences under varying circumstances. Relations
among national government entities, including president,
premier, ministers, national security and defense council,
intelligence and security services, legislature, prosecutor
general, and judiciary. Corruption among senior officials,
including off-budget financial flows in support of senior
leaders. Sources of funding for political candidates, and
government plans and efforts to ensure funding transparency.
Public support for or opposition to administration, as well
as government strategies and tactics to increase, maintain,
and exercise authority. Assessment, vulnerability,
personality, financial, health, and biometric information
about current and emerging leaders and advisors.

3) Political Evolution and Democratic Reform (DEPS-4H).
Government and public commitment to, and plans and efforts
to protect and strengthen, representative government, rule of
law, freedom of press, religious freedom, private ownership,
and individual liberties. Policies and efforts regarding
political, judicial, economic, social, and educational
reform. Plans and programs to manage perceptions, including
through media manipulation. Popular attitudes about
Bulgaria,s evolving political, philosophical, and regional
identity. Identification, roles, goals, and composition of
significant societal groups, such as nongovernmental
organizations (NGOs). Developments within political parties
and blocs. Details about internal workings of major
political parties. Strength and vitality of political
parties. Information about opposition and extremist groups,
including domestic and foreign support.

¶B. Energy Security and Foreign Relations

1) Energy Security (ESEC-3H). Policies, plans, and
efforts to diversify energy sources and develop,
rehabilitate, or expand energy infrastructure, including
investment in capacity, efficiency, storage, nuclear power,
flex-fuel, or other sources of alternative energy. Details
about financing strategies, and openness to foreign
investment. Willingness, plans, and efforts to develop and
implement unified Europe energy security strategy. Declared
and secret energy agreements with Russia, Iran, other Caspian
basin countries, and others. Details about national energy
policymakers, key commercial figures in the sector, and their
relations with other national leaders. Views about and
responses to Russian plans and efforts regarding Bulgarian
dependence on Russian energy. Factors, including corruption
and foreign influence, affecting government decisionmaking on
key energy issues. Energy imports, including sufficiency,
impact on economy, and influence on bilateral relations.
Organized crime involvement in energy sector.

2) Russia (FPOL-4H). Policies, plans, and efforts
regarding relations with Russia, especially on strategic
issues, such as energy, security, transportation, and trade.
Details about personal relations between Bulgarian leaders
and Russian officials or businessmen. Senior leadership,
intelligence officials, and ministerial-level vulnerabilities
to Russian influence. Efforts to cooperate with or oppose
Russia in support of, or opposition to, US policies.
Leadership and public views about relations with Russia.
Government and public attitudes about Russia,s strategic
objectives in the region, and Bulgaria,s vulnerability to
Russian coercion and influence. Views about Russian attempts
to exploit historic and current ties in order to influence
internal developments and advance Russia's interests in
Bulgaria and throughout the region.

3) European Union (FPOL-4H). Philosophies and motives
behind leadership objectives, strategies, and efforts
regarding the European Union (EU). Leadership and public
views about levels of influence among European states,
including relations between states and EU institutions as
well as emergence of a preeminent state or a core alliance in
Europe. Evidence of Bulgarian mismanagement of EU funding,
and government efforts to ensure transparent management of
financial aid. Details about formal and informal alliances
between Bulgaria and other EU states, including plans and
efforts to cooperate on issues of mutual concern. Plans and
efforts to cooperate with regional neighbors, EU members, and
non-state actors to influence EU policies. Response to
Russian efforts to influence EU policies through Bulgaria.
Plans and efforts, including investment strategies, regarding
European Security and Defense Policy (ESDP). Plans and
efforts regarding EU expansion. Plans and efforts regarding
specific EU policies and decisions.

4) Black Sea, Balkans, and Other Regional Neighbors
(FPOL-4H). Plans and efforts regarding relations with Black
Sea and other regional neighbors. Plans and efforts to
jointly respond to challenges regarding counterterrorism,
counterproliferation, counternarcotics, and illegal
migration. Plans and efforts regarding cooperative
agreements, especially Black Sea FOR, Harmony, Enhanced Black
Sea Security Proposal, and Black Sea Economic Cooperation
Zone. Bulgarian participation in US-sponsored programs
designed to promote regional security cooperation, healthy
civil-military relations, and effective management of
military resources. Plans and efforts regarding Russian
influence in the region, especially on politics, energy, and
other domestic issues. Plans and efforts to cooperate with
regional neighbors on energy security. Details about
disputes with neighbors. Relations with, and military
deployments in, the Balkans. Plans and efforts to promote
democracy in Eastern Europe and the Balkans. Plans and
efforts regarding Macedonia and Kosovo. Policies, plans, and
efforts regarding Ballistic Missile Defense.

5) The United States (FPOL-4H). Policies, strategies,
and efforts concerning relations with the US. Expectations
regarding diplomatic, security, and economic relations with
the US. Leadership and public perceptions about US regional
policies, presence, and activities. Plans and efforts to
support or oppose US positions in international fora.

6) International Organizations and Other Foreign
Relations (FPOL-4H). Plans and efforts to pursue national
objectives in international fora, such as the United Nations
and the Organization for Security and Cooperation in Europe.
Plans and efforts regarding leadership opportunities in
international organizations. Details about relations with
China and nations that are hostile to US interests.

¶C. Financial Stability, Economic Development, and Societal
Challenges

1) Financial Stability and Economic Development
(ECFS-5). Plans and efforts to respond to global financial
crisis. Public response to financial challenges. Plans and
efforts regarding economic cooperation with the US, EU, Group
of Eight, and international financial institutions, including
World Bank, International Monetary Fund (IMF), European Bank
for Reconstruction and Development, and Paris Club.
Opposition, extremist, and fringe group plans and efforts to
exploit financial crisis to achieve objectives. Plans and
efforts to pursue economic reform, including among monetary
and fiscal policies. Plans and efforts to develop national
infrastructure, and private sector and market institutions,
including financial system. Plans and efforts to adopt
international investment norms, protect intellectual
property, and support entrepreneurs, especially in small and
medium businesses. Plans and efforts to attract foreign
investment. Plans and efforts to protect foreign investors
from government corruption and inefficiencies. National and
regional economic conditions, including real output, domestic
and foreign investment, foreign trade, capital flight,
monetization, and gray economy. Role and attitudes of
Currency Board regarding fiscal and monetary policy. Plans
and efforts to limit capital flight and barter. Economic
policy decisionmaker identities, philosophies, roles,
interrelations, and decisionmaking processes. Role of
private businessmen in economic planning. Published and
non-published national budget, including oversight and
associated banks and financial institutions. Details about
major financial institutions. Plans and efforts to comply
with IMF agreements.

2) Money Laundering (MONY-4). Government plans and
efforts to implement anti-money laundering legislation,
enforcement, and prosecution. Money laundering, including
methods, techniques, transactions, locations, and associated
individuals, organizations, and institutions. Use of shell
corporations and non-financial intermediaries, such as
lawyers, accountants, and casinos, as well as related bank
accounts to launder criminal proceeds. Links between money
laundering groups and terrorists. Drug traffic involvement
in money laundering. Use of money laundering as an
influence-gaining measure.

3) Demographics, Minorities, and Human Rights
(DEMG-5H). Information about, and government policies and
efforts regarding, religious and ethnic minorities,
especially Roma and Turks. Public attitudes toward
minorities. Indications of human rights abuses. Details
about demography, including birth rate, fertility rate,
mortality rate, incidence of infectious diseases, and
migration. Plans and efforts to respond to declining birth
rates, including through promotion of immigration.

¶D. National Security

1) GRPO can provide text of this issue and related
requirements.

2) North Atlantic Treaty Organization (FMCC-4H).
Plans, efforts, and ability to maintain defense spending for
force modernization, North Atlantic Treaty Organization
(NATO) interoperability, meeting NATO-required spending
levels and force goals, and defense capability initiative
implementation. Strategy and efforts to win public support
for such spending. Plans and efforts to fulfill commitments
to NATO, including manpower and equipment for out-of-area
operations. Actions to accommodate NATO procedures and
methods. Government and public confidence in NATO Article 5
security guarantees. Attitudes toward stationing or
long-term deployment of NATO or US forces on Bulgarian soil,
NATO commands in Bulgaria, and out-of-country deployments of
Bulgarian forces. Plans and efforts regarding NATO
enlargement, including strategic concepts and future roles of
the alliance. Government, including military, intelligence,
and security service willingness, ability, and efforts to
protect US and NATO classified information. Awareness of and
concern about foreign penetration. Implementation and
strengthening of personnel-vetting procedures. Policies,
plans, and efforts regarding EU defense and security
cooperation, including ESDP; views and intentions regarding
any conflict between ESDP and NATO obligations.

3) Force Structure, Modernization, and Readiness
(FMCC-4H). Details about threat assessment, including
agreement and disagreement among civilian and military
leaders. Perceptions about, and response to, cyber warfare
threat. Plans and efforts to support or oppose US objectives
in Afghanistan, Iraq, and elsewhere. Willingness and
capability to participate in NATO, EU, and other multilateral
relationships, including out-of-area operations,
multinational peacekeeping force in Southeast Europe, and
humanitarian and peacekeeping operations. Policies and
efforts regarding access, overflight, and transit of US
military forces and equipment. Disposition, readiness, and
mission of military forces. Plans and efforts regarding
force structure, military reform, and modernization,
including future roles, strengths, and compositions of
military services. Details about military cooperation with
other nations. Details about defense industry, including
plans and efforts to cooperate with foreign nations and
actors. Weapon system development programs, firms, and
facilities. Types, production rates, and factory markings of
major weapon systems. Decisionmaking regarding acquisition
of US or other nation weapon systems. Military and
paramilitary manpower, structure, budget and expenditure by
service and function, mission, doctrine, tactics, order of
battle, command and control, equipment, maintenance,
training, exercise participation, support for international
peacekeeping operations, professionalism, non-commissioned
officer development, health care, pay, housing, loyalty, and
morale. Civil-military relations. Offensive and defensive
cyber warfare policies, plans, efforts, and capabilities.
Indications of national-level denial and deception program,
including doctrine, targets, goals, organizations, and
activities. Location, mission, organization, associated
personnel, funding, development, and use of underground
facilities and other hardened structures, including for
protection of command and control networks, civil and
military leaders, and critical resources. Details about, and
transfer of, advanced engineering techniques to harden key
facilities, including by use of specialty concretes. Details
about dual use of underground civil infrastructure. Plans
and efforts to help other states develop underground
facilities and other hardened structures.

4) Proliferation and Counterproliferation (ACWP-3).
Commitment, plans, efforts, and ability to manage a secure
military export regime, including details about monitoring
end user activities and imposing penalties for violations.
Organizational readiness and capability of border police and
customs officials to control borders. Plans and efforts to
adhere to international control regimes. Plans and efforts
to implement legislation and enforce effective export
licensing regimes. Willingness and efforts to cooperate with
the US to prevent proliferation. Foreign use of Bulgaria as
weapons transshipment point. Details about weapons
transportation, including associated firms, agents, modes,
methods, routes, nodes, schedules, and communications.
Details about organizations, groups, and individuals engaged
in sales of weapons or technologies, especially to states
that are hostile to US interests or non-state entities.
Plans and efforts to circumvent antiproliferation treaties
and arrangements.

5) Counterterrorism and Terrorism (TERR-4H).
Government counterterrorism policies, plans, capabilities,
and efforts. Government and public support for or opposition
to US efforts, including military operations, in the war on
international terrorism. Government willingness, capability,
and effort to establish and protect legislative framework to
combat terrorists; control borders; detain terrorists; seize
terrorist-associated bank accounts; share intelligence; and
protect weapons, associated facilities, and energy and other
critical infrastructure against terrorist attack and
intrusion. Terrorist plans to attack US and other persons,
facilities, or interests. Terrorist plans and efforts to
acquire or transship chemical, biological, radiological, or
nuclear weapons. Terrorist identities, motives, objectives,
strategies, locations, facilities, command structures, links
to other groups or states, associations with humanitarian or
medical groups, use of forged and/or modified travel
documents, telecommunication methods and modes,
transportation, funding, finance and business operations,
money laundering, security, recruitment, and training.
Indications of foreign entity, public, or local support for
terrorists. Details about terrorist involvement in illicit
drug and other criminal trade.

6) Information to Support US Military Operational
Planning (INFR-5H). Information to support US contingency
planning, including for noncombatant evacuation, and
humanitarian and medical relief operations. Current status,
vulnerability of, and plans to modify, critical
infrastructures, especially transportation, energy, and
communications. Civilian and military medical and life
science capabilities and infrastructures. Military medical
research and development, including new vaccines,
therapeutics, and chemical, biological, radiological, and
nuclear medical defense. Information, including statistics,
about infectious diseases, such as avian influenza,
tuberculosis, human immunodeficiency virus/acquired immune
deficiency syndrome, hepatitis A, and tickborne encephalitis.
Locations and levels of chemical and radiological
contamination of food, water, air, and soil. Locations and
types of industrial facilities with chemicals stored onsite.
Descriptions and locations of potential evacuation sites,
police and fire stations, hospitals, hotels, and diplomatic
facilities. Plans and capabilities of government and NGOs to
support, including provision of security for, relief
operations. Policies, plans, and efforts regarding detained,
captured, and arrested US persons, including prisoners of war
and missing in action.

¶E. Telecommunications Infrastructure and Information Systems
(INFR-5H). Current specifications, vulnerabilities, and
capabilities of, and planned upgrades to, national
telecommunications infrastructure and information systems,
networks, and technologies used by civilian and military
government authorities, including intelligence and security
services. Details about command and control systems and
facilities. National leadership use of, and dependencies on,
dedicated telecommunications infrastructures and information
systems. Details about national and regional
telecommunications policies, programs, regulations, and
training. Information about current, and planned upgrades
to, public sector communications systems and technologies,
including cellular phone networks, mobile satellite phones,
very small aperture terminals, trunked and mobile radios,
pagers, prepaid calling cards, firewalls, encryption,
international connectivity, use of electronic data
interchange, and cable and fiber networks. Information about
wireless infrastructure, cellular communications capabilities
and makes and models of cellular phones and their operating
systems, to include second generation and third generation
systems. Details about the use of satellites for
telecommunication purposes, including planned system
upgrades. Details about Internet and Intranet use and
infrastructure, including government oversight. Details
about foreign and domestic telecommunications service
providers and vendors. Plans and efforts to acquire US
export-controlled telecommunications equipment and
technology. Plans and efforts to export or transfer
state-of-the art telecommunications equipment and technology.
Details about information repositories associated with radio
frequency identification enabled systems used for passports,
government badges, and transportation systems. Official and
personal phone numbers, fax numbers, and e-mail addresses of
principal civilian and military leaders.


CLINTON

The Armenoids - Barrakka - Antuni

Нещо първично усещам

[видео]

[край на видеото]

Андрей Баташов, RIP. А всички ние? Rest* в какво?

Очакваше се, че ще си отиде. Основната му диагноза я изнесоха в Actualno.com . Не смятам да я коментирам, както и не смятам за редно за лекар от ранга на шефа на клиниката по реанимация във ВМА доц. Николай Петров да я коментира пред медии. Заболяването и смъртта са толкова лична работа, че в белите държави (умишлено употребявам това понятие, защото ние сме дивашка такава) право на информация за болестта, хода й и причините на смъртта имат само юридическите близки на пациента. Като за чичо от село да го кажа - може да имаш възпаление на капачката на коляното, лекарят няма право да съобщава това на друг освен на роднините ти. Междудругото, това е една от съществените причини за борбата за легализация на гей браковете или поне на официализираните гей партньорства - правото да се информираш за здравето на най-близкия си, ако по случайност сте гейове. С две думи - намирам подробното обяснение на заболяването и хода му от страна на въпросния доцент за жива свинщина.

В случая свинщината е още по-голяма, защото иде реч за своего рода социално укоримо заболяване (която укоримост е резултат на същата диващина) - цироза на черния дроб. Най-често свързано с дългогодишна сериозна употреба на алкохол, за която пък медиите раздуват откак Баташов влезе в болница. Ясно е, че журналистите са свине (в най-конкретен, не обиден смисъл - свинята е всеядно животно, яде практически всичко, което й сложат в копанята), но въпросният доцент би следвало да има някакво понятие за юридически права, лекарска етика..., абе за Хипократ да е чувал някак.

Аз ако бях роднина на Баташов, щях да го съдя - защото само така това смятащо се за някакво привилегировано съсловние ще разбере, че и болните, дори умиращите, както и техните близки, имат права. И едно от тях е правото на privacy.

В нашия език нямаме дори приблизителна дума, която да съответства на английската - право на личен живот, лично пространство, частен живот... Вероятно защото още сме си някакво колективно стадо - не от комунизма, а открай време - и не сме сe издигнали до идеята за ценност и права на всеки отделен човек. Тук опирам пак до любимия ми пример с английската морава: Как се прави такава прекрасна морава? Ами много просто - косиш, поливаш, косиш, поливаш - и така 500 години.

И друго имаq свързано с моравата, по-скоро с липсата й: Колко медии пишеха или показваха Баташов, когато играеше големите си роли? "Това не е интересно на чичо от село" - е нормалната реплика на главния редактор, когато някой все още наивник журналист предложи подобна тема. Не помня чие е авторството на тоя шедьовър на съвременната българска журсалистика - на Валери Найденов или на Тошо Тошев, но урокът /е усвоен и се възпроизвежда от всички всеядни животни (във втория абзац обясних за всеядните).

Всеядните консумираха повече Баташов, когато стана депутат - отколкото когато правеше големите си роли. Сега се сетиха - покрай смъртта му, че бил голям актьор. С Христо Мутафчиев - същата история. След инсулта му взеха да пишат какъв актьор е и какъв свестен шеф на Съюза на актьорите.

А най-гадното за мен бе, когато един от всеядните тръгна да прави политика от тези две човешки трагедии: Защо Бойко Борисов пратил правителствения самолет за Мутафчиев, а не осигурил чернодробна трансплантация на Баташов? Риторичен въпрос, на който "тъпият чичо от село" (нали не сте забравили, че това е мнението на медийните величия за читателите им) веднага получава отговор: Защото Мутафчиев симпатизира на ГЕРБ, а Баташов бе депутат от НДСВ.

Свинщина - кво повече! Абе, кво се правя и аз на деликатна - написа я Кристина Патрашкова, главен редактор на в."Галерия". А божем е докторска щерка, и освен да рекламира непрекъснато във вестника си непретенциозната книжка на баща си за простатните заболявания, би могла да го запита за мултиорганната недостатъчност (за която всеядните ни осведомиха още при хоспитализацията на Баташов) и доколко е възможна в такъв случай чернодробна трансплантация. И да запита татко си професор дали проблемът е в парите - за които в статията си не намеква, а натвърдва, че се свидят на Бойко; или е тежък, практически нерешим медицински проблем. А аз допреди време я уважавах като един от малкото журналисти, пишещи с разбиране в областта на културата. Явно или аз нещо съм се бъркала, или тя се е променила.

Но не една Патрашкова ме и ядосва, и натъжава, а цялата гилдия на всеядните. Пет пари не дават за хората, които правят висока култура, освен ако не изпаднат в клюкарска и пикантна, а най-добре - в тежка ситуация. Еле пък ако са на прага на смъртта - всеядните заравят муцуна в копанята и грухтят ли, грухтят.

Но преди погнусата - която все пак е преходна и неважна - има други думи в душата ми:

Светла ти памет, Андрей, почивай в мир, тези, които те обичаха на сцената, ще те помнят.

------
* RIP = Rest in Peace (Почивай в мир). А ние в какво почиваме?

събота, 27 ноември 2010 г.

Тракторът като сущи крал-слънце *

Алексей ПетровНяма начин да отворя вестник и сайт, да чуя тв и радио, без да срещна името "Трактора". Без този човек явно България не може да съществува. Или поне нейните журналисти, слугинстващи на политиците й. Аман от тоз Трактор, бе - нито е кралят-слънце*, нито е капо ди тути капи, нито е Кръстник...

Ясно държа да се разбере - хич не съм му защитник, напротив. Но съм много ядна от това, че един средна ръка бандит се обявява едва ли не за проблем №1 на страната, че МВР-то на държавата плюс меверейските й медии ни осветляват със снимков материал за всичко, свързано с него (спестяват само ходенето до тоалетната, а защо?! - какви ли мафиотски дела не могат да се въртят там?).

Ядна съм, защото епопеята с Трактора удивително напомня една друга отпреди 15-20 години - с Кръстника. Не я помните? Съвсем нормално, защото ако обектът й наистина бе Кръстник на мафията, все щяхте да сте подочули нещо. За Иво Карамански ми е реч, нарочен от тогавашното МВР и прислугващите му медии за Кръстник на родната мафия. Поръчката за нарочването идеше от една далеч по-одиозна групировка от тази на Карамански - директно от мултаците на Илия Павлов. Защото вървеше жестока конкуренция за нелегалния износ на нефт съм Сърбия, а Илия имаше много по-яки капии не само в МВР, а и в самото правителство. Резултатът от задкулисния сблъсък между двамата водещи контрабандисти:

Поредица фарсови сценки и изяви на МВР, достойни за автора на "Многострадална Геновева". Главният секретар ни обяснява, че чакали нападение над МВР и затова трябвало да елиминират башнападетеля с "ювелирна акция" (авторството на този словесен шедьовър не е мое, а на о.р. ген. Виктор Михайлов, тогава министър на МВР).

И спретнали ювелирното бижу като шефът на баш антибандитите тогава Иван Иванов поканил баш бандита, дето ще напада МВР, на раздумка в некъв частен апартамент. И докато си хортували по мило, по драго, по стълбите към апартамента се поизтрепали малко ченгета - "безредиците" (Специализираният отряд за борба с масовите безредици), които не знаели, че "баретите" (Специализираният отряд за борба с тероризма) са вътре в комбинацията, и обратното - т.е. и другите не знаели. Междувременно, докато траела патакламата, сиреч стрелба с автоматично оръжие по стълбите, от апартамента, дето си гукали баш бандитът и баш антибандитът, били изхвърлени два патлака - намерили ги после долу, ама било нормало като има пукотевица да се изхвърлят патлаци от нормални граждани. Ми то охраната на Карамански и на антибандита ненормални ли са?

Е, в резултат имало малко поумрели - две елитни "барети" били застреляни от "безредиците". По-късните резултати - бе разформирован отрядът на "безредиците". На неволния и фактически невиновен убиец от "безредиците" му съсипаха живота. Вътрешният министър Виктор Михайлов убедително обясни, че няма нищо общо с използването на баретите, защото бил на лов същия ден. Кой е разпоредил използването им, тъй като по закон се изисква подпис на вътрешен министър - никому не бе интересно. Какво толкоз важно е трябвало да си шушнат бандитът Карамански и антибандитът Иван Иванов в тайна квартира, охранявани от купчина незнаещи едно за друго поделения (отделно личните им гардове) - също не бе интересно.

Нещо за срещата на Галевите с Румен Петков да ви напомня? Слава богу, че поне нямаше пукотевица и жертви. Всъщност защо Богу слава - слава на руменпетковци, че се поцивилизоваха донейде и не си изнасят насраните гащи на показ.

Но да се върна на въпросния Кръстник - Иво Карамански, който с бронирани джипове щял да превзема МВР - трябва да отдадем чест както на читающия народ, така и на лъжещата го журналистика, че днес такава идиотщина не биха допуснали. На МВР никаква чест не отдавам, защото те и досега продуцират безумия в стил "филмчета от кинокръжока на помощно училище".

Та за нарочения Кръстник - държаха го близо 2 години под арест, за да станат мултаците монополист в нарушаването на ембаргото за Сърбия. Нали си представяте какво са шарили нагоре - до висше министерско и партийно ниво, за това? Иво Карамански опита да проговори, изнасяйки скандален запис от затвора за част от заверата, но бързо му затвориха устата - със заплахи ли, с пари ли - не зная. Междувременно Илия Павлов и сума по-дребен бандит се нагушиха с милиони (а колко вървяха като комисиони нагоре?).

Ей това е иженарицаемият Кръстник. Бах го у Кръстника - когото могат да елиминират с двуходова комбинация от най-високодоходния тогава бизнес - вноса на нефт за Сърбия в нарушение на ембаргото.

Апропо, няма никаква връзка с Карамански, "Мултигруп" и прочие кримиформирования, но но ако човек детайлно се зарови в първите милиони на Елена Костова, ще види същия бизнес. Съществената разлика бе във формалното спазване на законите - бандитите изнасяха незаконно композиции нефт през българо-сръбската граница; бизнесмените изнасяха същото за Македония. Там с ембаргото никому не бе ясно какво е положението, щото със самата държава не бе ясно - и до днес не е ясно има ли я такава, или не; тъй че бизнесмените, вкл. и г-жа Костова бяха си вързали гащите.

Но през 1993-1995 г. Карамански бе спряган за Кръстник на мафията. Кой плащаше на медиите и на "информираните" им източници от МВР - конкретно не знам, но имам податки за мултаците и покровителите им от висши камуняките и висши от бившата ДС.

Защо сега историята на Карамански, който съвсем навреме "случайно" бе убит, ми напомня Тракторовата история - на поредния кръстник на мафията? Повтарям - никога не съм била фен и защитник на Алексей Петров. Но съвпаденията стават твърде много.

* Луи 14-ти е наричан Крал Слънце, вкл. и затова, че нищо не се е случвало в държавата без него. Ако съм добросъвестен гражданин и добросъвестен читатаел, зрител и слушател, трябва да приема Алексей също за краел-слънце ;-)

Миналото на Бойко Борисов

Твърде много се говори за миналото - да се свети името му, по еврейска традиция не го произнасям ;-) *- но никой, с изключение на един, не е казал досега нещо конкретно. Общи приказки като това, че е мутра, че бодигард на Живков са лековати дори за полузапознати, обяснявам:

1. "Мутра" го наричат, защото имаше охранителна фирма. Но охранителни фирми имаха и имат Румен Ралчев (бивш охранигтел на Живков), Камен Пенков (чиято фирма охраняваше БСП), не помня чия беше "Дага полис-С", както "Секуритис 4", "ДСелта Форс" и още сума охранителни фирми, доколкото знам създадени от хора от бивши силови или охранителни службои - които никой не нарочва за мафионски или шефовете им за "мутри"

2. Охрана на Живков осигуряваше неговата фирма след като Живков бе свален, обвиняем и обществено никой

3.. Няма нито едно обвинение за мутренска дейност на Бойко или бившата му филма.

Тук би трябвало да приключа, но трябва да посоча единственото изключение на журналист, който обвинява Бойко в (причастие към) криминална дейност - Григор Лилов. Той сочи случай, при който са откраднати много пари, след което крадецът е убит. Доколкото разбирам, а Григор често пише неоткрито по разбираеми съобржения, към убийството има причастие Бойко. Много уважавам Григор за това, че често първи изнася нелицеприятни факти, с обявяването на които след доста време други се тупат в гърдите. Но никакво потвърждение засега не е последвало.

Като обобщение - всички твърдения, че ББ е мутра, засега са недоказани. Което ме кара да се замислям за разни неща:

1. Дали доказателствата не се пазят, за да бъде изнудван във важна ситуация?

2. Дали такива доказателства не същестствуват, а само средство за медиен натиск?

Не знам.

-------------
* според традиционната евреийска традиция името на Бога не бива да се споменава. И аз така - да се свети името му ;-) освен ББ другак не му викам.

Наши възрожденци за Русия - 1

Публикациите на Иво Инджев за АЕЦ Белене и за руската енергийна политика с оглед на нашите интереси; както и похвалната и неоценена традиция на блога "Истинска пубицистика" ме накараха да се зачета в писаното от нашите възрожденци за руско-българския въпрос. Случайно избрах три (но далеч не единствени) красноречеви цитата, чиито дух е доминиращ във възрожденската публрицистика:

"Панславизъм, тая химерическая мечтайна идея, която (се) вмета насред къто едно плашило, мъй искрено му казвами на Българина, то не е познато какво нещо е... Истиное намерение Българом е, че тий притеснени отг една страна от панславизма, а от друга страна от панелинизма еднакво за тях предателни, искат да си останат българи."

Раковски
"в."Българска дневница", 26.VІ.185

"Ние, които толкози страним отпанелинистическата (идея) и са силим да са отчигарим от нея чрез отделението си от гърците, толко повече сме и треба да сме далеч от панславистичеснкатата (идея), която е хиляди пъти по-опасна и по-гибелна за народността ни от първата."

Раковски
в. "Дунавски лебед", 11.ІV. 1861

"Пак ние знаеме, че по-якият надвива по-слабият и че голямата риба гълта по-малката - а ако не би (не дай боже) да падним в руската торба, то ще можем ли да запазим народността си? Ди би йок! Ние видими колко Руссиа обича Полската народност и от колко време насам колко зверски притеснения пострада бедната Полша от страна на Руссиа. За това нека Руссиа си е добра за в тех, а ние да сми си у дома и да си гледами за нас."

Драган Цанков
в. "България"

петък, 26 ноември 2010 г.

За икономическите гафове на Костов (отговор на коментар на Svetlio /Светослав/)

В предишния си пост за икономическите постижения на Костов получих коментар от Svetlio /Светослав/, който е твърде интересен, за да му отговарям с коментар, защото поставя много, и то сериозни критични въпроси за икономическата политика на Костов - които си поставят много хора и немалко от тях си отговарят като Светльо. Като изходна позиция ще кажа, че с фактите му съм съгласна, но не и с изводите му и ще се опитам да го докажа. Тук е коментарът на Светльо, цитирам го изцяло:
Svetlio каза...

Светослав:

По принцип ми харесват вашите позиции дори, когато не съм съгласен с тях. За Костов може да се пиша наистина много. Вие сте написали добите неща - аз ще напиша мъъъъничко от лошите. Далаверите му бяха безброй /цитираният Гад Зееви вкл. една огромна измама в световен мащаб/. За първи път корупцията беше центарилизирана и превърната в държавна политика. Митниците бяха превърнатив в ЕООД-та на Костов... Чудовищна корупция за времето си. Електроника, всякаква техника всъщност, храни, цигари и т.н. се вкарваха до 95% нелегално с благословията на същия този Костов. Славчо Христов ... този да го споменавам ли изобщо?

Извинявам се за дългия пост, но понеже бях от страната на бизнеса в онова време трябва с ръка на сърцето да кажем, че всичко беше задушавано и именно за това икономическият растеж дойде точно след неговото управление.

13:48

1. Гад Зееви и АК "Балкан". Напълно съм съгласна с вас, че е огромен мошеник. Но тогава това не го знаеше не само Костов, но и никой. Каква бе алтернативната на Костов освен да продаде авиокомпанията на чужд, макар и неизвестен инвеститор?

Вариант 1:
Да я продаде на някои от представителите на така наречения тогава "национален капитал" (не знам възрастта ви, тъй че може би не помните "величия" като Илия Павлов, Емил Кюлев, Краси Стойчев и Ангел Първанов и прочие пишман "родни" капиталисти), които за 10-тина години доказаха, че освен да оглозгват до кости и най-добри предприятия, друго не умеят. Да, Гад Зееви направи същото като тях - но кой е казал, че подобни елементарни хищници се въдят само в посткомунистическа България? Той направи същото като "националния капитгал" - разпродаде де-що може, изсмука де-що-може и остави едно фалирало предприятие. Но същото със същия успех щяха да сторят "родните капиталисти". Разликата бе, че "родните"ги знаехме всички. А Гад представи разни международни препоръки (сега вече знаем - чунким международните препоръки се пишат, пардон съчиняват по-различно от нашите?) А реномирани инвеститори за скапаната ни авиокомпания не можеше и Господ да привлече.

Вариант 2:
Да се опита сам да оздрави "Балкан". Това означаваше първо да съкрати купчина персонал, които щяха да вдигат, подстрекавани от вредните синдикати, гигатнски вой; второ - продавайки огромните ненужни собствености на авиокомпанята - да предизвика още по-страховит вой от опозицията и от гнусната преса; да набута банките-кредитори на "Балкан" с нови тежки задължения, които щяха да доведат някои до фалит; четвърто и най-важно - при тогавашното българско търговско и свързаното гражданско законодателство това щеше да продължи може би до ден днешен.

Вариант 3:
Най-логичният: да фалира "Балкан". Първото възражение е това от предишния вариант - заради идиотското българско законодателство това щеше да продължи поне десетилетие. И трябва ли да обяснявам, че обществено това бе съвършено невъзможно? А авиокомпанията още през 1995 Виденов я завари в технически фалит и затова през 1996 бе включена в списъка за изолация.

2. Случаят "Кремиковци". Той бе още по-трагичен. Предприятие, създадено да живее от дотации (евтините съветска руда, въглища и газ, карани от черноморските пристанища на безумно евтини цени от БДЖ) създаваше илюзията, че то е печелившо. Дрън-дрън. В пазарни условия този гигант бе умирающ динозавър. Но по държавни решения (от всички правителства до това на Бойко) той продължаваше да бъде кредитиран къде пряко - от банките, къде индиректно - чрез изкуствено поддържаните ниски цени на газа и на превозите на БДЖ. Нали не забравяте, че това изчадие на безумни мозъци е построено далеч от находища на руда, въглища или друго гориво, както и едва ли не най-далеч от пристанища, което поне би спестило изумляващите разходи за транспорт на всичко, което му е нужно да работи?

Социалистическият монстър "Кремиковци" трябваше да бъде ликвидиран не от Бойко а 10-15 години по-рано. Но никой не посмя да предизвика 15-20 хиляди кремиковски работници, подстрекавани от едни от най-вредните лица на прехода Константин Тренчев и Кръстьо Петков (за по-младите пояснявам - лидерите на двата мощни синдиката), които само с възможността да докарат 20 хиляди работници с каски в София довеждаха до ужас всеки премиер. В този контекст е съвършено разбираемо и логично, че Костов продаде кремиковския изрод на сульо и пульо за без пари. Защото в случая многократно по-важна бе социалната цена - не правителството чрез хилядните уволнения да е отговорно в очите на обществото за безумията на комунистическата власт. А трябваше постепенно някой друг - не държавата, да намали размерите на смъртноболния динозавър до социално приемливи за фалит.Не оправдавам Вальо забравих кой (първия купувач), нито Митал младши , че се нагушиха от този процес - но го проведоха. Обаче ще наплюя пазарните фундаменталисти - за тяхната аксиома, че предприемачът/капиталистът винаги води предприятието си към изгода. Бабина ти трънкина! Приватизационният опит (не само на БГ, но и на други социалистически, както и несоциалистически държави) сочи, че нерядко капиталистът води предприятието към фалит, защото в хода към фалита може да извлече повече печалба, отколкото в опита (често невъзможен) да го оздрави. И в това междудругото се проявява великата логика на пазара, обявена от Хайек, като сила на съзидателното разрушение.

Социалистическият обор на икономически лайна трябваше да бъде изринат - и не е вина на Костов, че той не бе Херкулес да направи това сам.

За останалите въпроси на Светльо (които съшо са основателни) - по-нататък.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов (цитирам коментар със запазен правопис)

По принцип не обръщам внимание на коментарите, които са насочени към личността ми, а не към това, което казвам, но този не е такъв и мисля, че въпросите са важни (макар да усещам лошо отношение към Костов най-паче, също към мен, но това не променя важността на въпросите).

Лили,

Автор: Христо Дата: 20-11-2010 09:32

бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов.Госпожо Гюрова,след като знаете толкова много неща за прехода,бихте ли ни обяснили кой и защо уби/или убиха/ Луканов.

Госпожо Гюрова,след като знаете толкова много неща за прехода,бихте ли ни обяснили кой и защо уби/или убиха/ Луканов.

Източник: afera bg

Костов направи от постсоциалистическа България действаща пазарна икономика - което бе съответно международно признато. Как - като приватизира огромна част от държавната собственост. За това именно го обвиняват с абсурдните доказателства, че разпродал активи за 30-40 милиарда за няколко.

Това е откровено невежество или долна лъжа. Въпросните 30-40 милиарда са по балансова стойност, а как се правеха социалистическите баланси и имаха ли отношение към реалната икономическа стойност на обектите - какво да кажа? Например, че оценената по балансова стойност на милиарди авиокомпания "Балкан" трупаше огромни загуби и правителството на Жан Виденов я сложи в списъка за изолация (т.е., забрана за продължаване на кредитирането й), и евентуално ликвидация. С прословутия "Кремиковци" бе същата история - но Костов не посмя да го ликвидира, защото го заплашваха подстрекаваните от синдикатите 15 000 работници - което можеше сериозно да дестабилизира кабинета. Рафинерията "Плама" бе фактически фалирала и завлекла с несъбираеми кредити сума банки. Масата предприятия, които Костов продаде според обвинителите му за "жълти стотинки", бяха включени преди това в списъците за изолация и ликвидация от правителството на Виденов. Освен загуби, т.е. лоши кредити за банките, те друго не правеха.

Реалната стойност на една фирма/предприятие е в крайна сметка тази, която се определя от пазара. А пазарът за български предприятия след кризата в края на 1996 - началото на 1997 никакъв го нямаше. Кой идиот би инвестирал в държава без каквато и да е политическа, икономическа, юридическа стабилност; без ясни правила за бизнес, адекватни ако не на европейските, поне на тези на азиатските тигри?

При тази ситуация изборът беше прост, тоест нямаше избор. Принципно има два модела на приватизация - бързо и доста нечестно; и честно, но доста бавно. Чехите си позволиха втория вариант - но те нямаха политическите, дългови, финансови и икономически проблеми като нас. Поляците приватизираха сравнително по-бързо, защото бяха затиснати от дългови проблеми, поради което и до днес упрекват онези приватизатори в нечестност. Унгарците приватизираха твърде бързо - което от мнозина се смята за съвършено нечестно спрямо унгарските граждани - защото умишлено продадоха големите и ценни предприятия на чужди фирми. Те нямаха друг избор - външният им дълг бе убийствен и чрез приватизацията на чужденци го намалиха значимо. Руснаците приватизираха изключително бързо и съответно изключително нечестно - но при абсурдното безредие и дивашки хаос, царящ буквално навсякъде, това може би бе единственият реален вариант.

Да се върнем на нашия Костов. След горните примери какво смятате, че имаше възможност да направи - с огромен външен дълг, на границата на втори дефолт (у нас е приет не съвсем точният термин мораториум) , с фактически банкрутирала банкова система, с нулево международно доверие - както политическо, така и инвестиционно. Единственият ход бе светкавична приватизация - по всякакъв начин, на всякаква цена. Така се появиха и РМД-тата, и Гад Зееви, и Вальо кой беше с единия лев за "Кремиковци". За държавата, както и за банките бе жизнено важно да се отърват от воденичния камък, наречен "социалистическа собственост", генериращ само лоши кредити.

За банките пък нямаше никаква друга възможност - и то за тези, които със сравнително неголеми щети успяха да се отърват от лошите кредити на соцпредприятията - освен да бъдат продадени на мощни и авторитетни чужди банкови групи. Така нареченият български национален капитал, освен че бе нищожен като размер, се оказа и изключително безотговорен, и освен да допринесе значимо за фалита на държавата, друго не стори.

И като засегнах темата за модела на бърза, но сравнително нечестна приватизация, е важно да отбележа, че законите на икономиката са малко нещо като природните - калпавият собственик ще стигне до банкрут и друг, по-кадърен ще вземе предприятието. Трябват два-три, понякога и повече цикъла докато собствеността си намери истинския собственик. След 50 години общонародна, сиреч ничия собственост това е неизбежно.

Толкоз за икономическите факти за хубавото, сторено от Костов.

За социалната политика и за външната - уважаемата Лили (или Христо) ще чете в следващ постинг. Аз не съм великият Костов и не мога в един постинг да обхвана дори мимоходом всичко, което той стори за 4 години. Все едно в един постинг да разкажа какво е направил Стамболов за България. Съзнавам, че с това сравнение ще предизвикам подигравки, дори обиди - но действително смятам, че ролята на Иван Костов за България е сравнима с тази на Стефан Стамболов.

А за Луканов - също отделно. Ей Богу, ако можех да напиша историята на прехода в един постинг, щях и от КТостов да съм по-велика ;-)

сряда, 24 ноември 2010 г.

Правителство на малцинството: Бойко и Филип

Кабинетът на Боко Борисов идглежда като екзотика в българския политически живот, заявиил се открито като правителство на малцинството и необходимо търсещ (и засега намиращ в изобилие подкрепа от други парламентарни групи). И нещо не много типично за подобни правителства - заяви категорично, че ако не получи подкрепа ще вземе важното решение ще отиде към предсрочни избори. Теоретично възможност има - подава оставка- другите парламентарни групи нямат мнозинство за кабинет и се отива към избори. На теория. Българската парламентарна практика дава пример за друг - лош и порочен - но реализиран пример:

През есента на 1992 г. кабинетът на Филип Димитров бе фактически бламиран с решение на парламента, че е застрашил националната сигурност (отделен въпрос бе, че това е гнусна манипулация) и естествено за европейската политическа практика бе Филип Димитров да поиска вот на доверие. Да припомня, че неговият кабинет бе на малцинството -110 депутати от 240. Филип знаеше, че турците и част от неговите "предатели", водени от Луджев, ще гласуват против, но като дълбоко европейски политик, смяташе, че това ще доведе до предсрочни избори. Които не само всички социологически проучвания - но и масовите народни стремления сочеха, че СДС ще спечели с абсолютно мнозинство.

Но... вътрешни колаборационисти като Луджев и самият син президент Желю Желев спасиха камуняките, като се сговориха за коалиционно правителство с тях.

Друг път по-подробно ще разказвам за това. Но сега, уважаеми от мен и вярваща в теб, Бойко, не забравяй този епизод от миналото. Сигурен ли си, че нямаш луджевци?

вторник, 23 ноември 2010 г.

АБВ е обречено да стане XYZ

Да поясня, че наскоро видях тревогата на Антонина Желязкова, че българите се разделяме все повече на такива, които знаем нещо повече от Глория и Преслава, и от клюкарника Facebook; и на други, които не са прочели една книга никога и не чувстват нито липса, нито срам от това.

Та x, y и z освен, че са последните букви в английската азбука, в математиката се използват като знак за неизвестни величини, дето ги търсят в уравненията. Тъй ще търсят и първановчетата след няма и две години.

Проектът с амбициозната абревиатура е обречен. Както и всички досегашни първанови проекти. Основната причина е, че това случайно издигнало се нещо до съвършено несъответно на възможностите му място, няма грам стратегическо мислене и визионерство. Гаменски казано - като интелект той е на нивото на квартален бакалин или партиен секретар на трамвайния транспорт.

В момента, в който престане да е президент, всички властни възможности, които неговата ограниченост го е довела дотам, че да има като вечни, едва ли не дадени му от Господа заради личната му изключителност - та всичките му властни възможности ще се изпарят по-бързо от лански сняг.

Всичките свои хора, които е назначил или помогнал да бъдат назначени на властни постове, ще се отрекат от него като апостол Петър от Иисуса, когато го прибират, три пъти преди първи петли да пропеят. И логично - защо да са верни някому, който вече е никой; а не на тези, от които зависи мястото и кариерната им съдба. Олигарсите ли? Че какъв им е той - прошляк, комуто са подхвърляли жалки дреболии, а днес трябва да бутат боклучавия гювеч на наследника му. Бившата му партия? Той си прецака сам всички възможности с дребнавото, но подлярско интригантство и провинциално високомерие.

Да, на местните избори ще има известно - неголямо, количество кметове и съветници от фантасмагоричното АБВ - но нека си спомним как такива имаха и "Новото време", "Лидер", и "Либерален алианс" и какви ли не ефимерни екзотики - които по правило бяха на незначими места и в незначими количества, и още по като правило доста бързо се ориентираха да се присламчат към партията на мнозинството.

Видно е, че Първанов се ласкае, че ще повтори пътя на царя или на Бойко, но пропуска най-важното, което съдбовно го различава от тях - личната харизма. Безличната му същност е лишена от всякаква - царят имаше не лична, но наследствено-историческо-митологична (която апропо пропиля заради мангизи, макар и много); а на Бойко му е вродена - в точния смисъл на Макс Вебер. Има такива изключителни хора - харизмата им е божи дар. Самомнението да се сравнява с тях в това отношение е още един признак за ограничеността, да не кажа тъпотата му (Гошо имам предвид).

Желю Желев, който също не е връх на интелекта и също е изначално личен от харизма, загуби предварителените избори в СДС за кандидат-президент, а остатъчните му политически възможности стигнаха дотам да удари метан на Аамет да направят "Либерален алианс" и под тая измислица да вкара в парламента няколко сами по себе си качествени, но унищожени като политици хора (Митко Луджев, Венци Димитров и др.под.)

Петър Стоянов опита друг - според мен по-глупав - път за връщане в политиката: пропаднала кандидатура за евроизбори и успешно спечелване на лидерстовото в СДС. Резултатът беше като Жeлевия.

И Желев, и Стоянов бяха интелектуални нива над АБВ-стратега. За да си лидер, се искат лидерски качества - дори не в максимума си, но поне наличие на морална сила; надхвърляща себе си амбиция; посветеност на надлична, обществено значима цел; вродена способност за ограничение на личните щения. При всичките ми резерви към Желев и Стоянов, те ги имаха.

А Гошо от Сирищник... си остана Гошо от Сирищник. И на XYZ-му там му е мястото

Първите впечатления на Александър Батенберг за българите

Някои, включително и принцът, който впоследствие става първият български цар, смятат българите за по-виновни от руснаците за безобразията, които се случват в България: "11 февруари. Тази сутрин в консулската служба на Негово Величество се обади принц Александър Батенберг и попита дали мога да го информирам за местонахождението на кораба "Султан" на Негово Величество и дали херцогът на Единбург е на борда му. Тъй като не бях в състояние да предоставя информация по въпроса, Негово Височество ме помоли да предадат телеграма до посолството на Негово Величество в Константинопол, което и направих, давайки му телеграмата, за да я пусне през руските власти. Принцът говореше с горчивина за българите. Той каза, че ако турците са лоши, то българите хиляда пъти по-лоши; след това изрази самосъжаление, че ще бъде назначен да ги управлява; и добави, че е абсолютно задължително тези хора да бъдат управлявани с твърда ръка. Според него сегашната липса на дисциплина в руската окупационна армия, както и плячкосването, което продължаваше в този град, а и на други места, се дължи на негативното влияние, което упражняват тези българи, които той определя като окаяни и жалки същества." (F.O. 195-1184, "Дневник на консул Блънт", Адрианополис, 1-123 февруари 1878) Отношението на принца може да обясни и някои от проблемите му при управлението на България.

"Смърт и изгнание. Етническо прочистване на османските мюсюлмани, 1821-1922"
Джъстин Маккарти
С., 2010
стр.96

повече за книгата --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/10/1821-1922.html

За нас сега е интересно и друго (освен мнението на бъдещия български държавен глава за нравите на бъдещия му народ) - как съдбата ни се е определяла извън нас от чужди великополитически игри в далечни столици на могъщи държави. От цитата е видно, че и немският принц, служещ в руската императорска войска, и английският консул са знаели, че той ще управлява България. Е, не са го знаели тия 200 и кусур български депутати, дето уж във Велико Търново с първото Велико Българско народно събрание учредили новата българска държава. И като й написали Конституцията (господи, фарс, сравним единствено с фарса с последната ни, божем демократична конституция), си "избрали" държавен глава.

Фарс, фарс, фарс, госпожи и господа - вече съм склонна да приема за истина твърденията на историци, възприемани от мен за крайни, че няма български държавен глава с изключение на Фердинанд, който да е избран от българите - без одобрението на Великите сили. Само дето Великите сили от края на 19-ти - началото на 20-ти век са едни, а след Втората световна война - други. По-конкретно да запитам - и себе си питам - можеха ли Желев, Петър Стоянов и Първанов да станат президенти без санкцията на Москва и Вашеингтон. И за себе си вече по се скланям към версията, че не можеха.

За Веселина Томова - 2

Не завърших предишния си пост за Веселина Томова, защото, пишейки го, осъзнах, че не съм права да я сравнявам с Явор Дачков. Те са коренно различни.

Със сравнението имах предвид, че както Явор носи вода от девет кладенеца, за да докаже, че Костов е злият гений на каквото си помислите, че съществува по земята; така и Веселина защитава Алексей (Трактора).

Само че пропуснах (или не исках да забележа, водена от ненавист към Трактора?), че Веселина е качествено различна от Явор, в смисъл коректна. Тя не преиначава чужди мисли, не вади цитати от контекста и не гради от Трактора ангел небесен, както Явор твори от Костов Сатана.

Веселина е фен на Трактора в смисъл, че е убедена в неговата невинност, че е организатор и шеф на т.нар. "Октопод", както и че вярва, че той е защитавал държавни интереси, а не се е занимавал години наред с организирана престъпна дейност.

Аз мисля противоположно на нея, но:

1. За разлика от Явор тя не си смуче от пръстите аргументи, а задава смислени въпроси и изнася достоверни факти, които - най-малкото - изискват логично обяснение от обвинителите на Трактора.

2. Веселина е критична, сиреч старае се да е обективна, и към обекта на защитата си (Трактора). Което не може да се рече за Явор - който не признава нещо добро на обекта на омразата си, дори очевидните и за враговете му постижения на Костоив.

3. Може би най-важно: Мотивите

Явор е воден единствено от омраза (мнозина са запознати с причините й - които са свързани както със слава, така и с пари - но не това е темата ми), която омраза затъмнява не само логиката, но и етиката. А за Веселина последното, което може да се каже, е, че е водена от лични мотиви - тя не защитава Трактора нито от омраза към противниците му, нито за слава, нито за пари, нито за каквото и да е. Тя е от редките в журналистическото съсловие птици, които вярват, че има правда и длъжността й е да се борят за нея.

Дори когато бъркат - така е в случая според мен - но знам ли в действителност каква е истината? А и да знам - мога ли не уважавам нейното търсене? Защото как иначе се постига тя, правдата - чрез единогласен хор на поведени от водачите ята; или чрез дискусии, стигащи дори и до скандали, породени от черни лебеди или бели врани, абе дори от овци, ама черни? Единогласието е може би най-големият враг на истината.

Дължах този текст на Веселина - макар че не съм съгласна конкретно с каузата й за Алексей. Но дори и затова й го дължа.

Уточнение:
Не познавам лично и нямам никакви отношения нито с Веселина Томова, нито с Явор Дачков.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Хич не ми се иска, на Веселина Томова заприлича на Явор Дачков

Много я уважвам като журналист-нонконформист, който не се съобразява с т.нар. нациоинални издания и громеше (и продължава да громи) варненската корупция, мафия и организирана престъпност. Смущаваше ме донякъде неприкритата й симпатия към Кирил Йорданов, който аз помня като Киро, който назначен от СДС за областен управител много леко и бързо убеди БСП, че ще бъде и техен такъв - тъй че кабинетът на Виденов не само го остави, но партията-майка му предостави и бъдеща кариера - вече 17 години. Доколко на него, доколко на властвалото няколко години лоби на парламентарния шеф на камуняките Премянов, доколко на и досега властващите във Варна ТИМ-аджии - кой знае... И ако знае, смее ли да ти каже...

Та Веселина Томова бе от малцината, да не кажа единствената, която си позволяваше да говори несъвсем благоприятно за ТИМ. Междудругото бизнес и прочие методите на тимаджиите доста се различават от известните на обществото групировки като СИК, ВИС и техните производни изчадия, както и от породилата ги и уж облагородила се впоследствие Мултигруп. ТИМ в криминален бизнес - в смисъла на НК, не са разработвани. Събиране на дългове с по-"убедителни" методи - да. Но:

При фактическия отказ, да не кажа саботаж, на съдебната система в първата половина на 90-те години да прилага бързо съответните мерки спрямо неизправните длъжници, какво друга алтернатива имаха заемодателите или ощетените бизнес контрагенти освен да се обърнат към неформалния свободно създаден пазар на извънсъдебни изпълнения на неизпълнени договори? И това някои камуняки ми го бяха споделили. Подробности:

В предишен постинг писах как камуняките създадоха дълбоко порочна в същността си съдебна система - една от целите бе и това - да няма нормално правораздаване в гражданското и търговското право. И мястото на липсващата държава в търговските и гражданските спорове - естествено, но не неочаквано за камуняките - бе заето от силовите групировки. Но между множеството от тях има една съществена разлика, която ги дели на две - която разлика днешните БСП шефове са заинтересовани да премълчават. А тя е, че охранителните системи, създадени от бивши хора от службите за сигурност не станаха престъпни - фирмите на Румен Ралчев и Камен Пенков - бивши служители на УБО, на Бойко -МРВ кадър, както и ТИМ - бивши служители на специално секретно поделение на Министерството на отбраната. Но не бяха склонни в шемета на парите в първата половина на 90-те години на криминални действия. Не че бяха безгрешни, но действаха на ръба на закона - със заплахи, вкл. доста страшни, с някои други действия - но практически не събираха рекет за нормална стопанска дейност, както не убиваха и не осакатяваха длъжници.

И когато лъсна гнусната разлика между двата типа охранителни фирми, започна да става ясно и че в тъмвото дъно на манипулацията са точно тези, които знаят както генезиса, така и разликата между двата типа охранителни фирми. За Държавна сигурност ли казах? Ъм, сбъркала съм, нали нея уж я разформирваха (абе как може да се разформирова нещо, което не същестувава по закон, ама аре..., карай)

Значи не говоря за несъществувалата и несъществуваща Държавна сигурност, а за разни отделни нейни бивши висши деятели като Любен Гоцев, Цвятко Цветков, Виктор Вълков - умишлено упоменавам само публично афиширалите се, защото целта ми не е раздухването на нездрави ингтриго-разследвания (на които май българските журналисти са единствено способни), ух, забравих - като невисокопоставени, но доброволно разкрили се като доста осведомени трябва да упомена и Красимир Райдовски. Та по техни и на други като тях споделяния, които бяха неформални, съм запозната много отдавна, когато днес марионетки на същите хора нарочват Бойко за мутра. Та те го имаха Бойко за техен - като Камен Пенков и Румен Ралчев. Щеше ли инак да охранява Живков или да организира и реализира охраната на "Лукойл Блгария"?

Ей това не могат да му простят - както Горбачав и партийната номенклатура не можаха да простят на Елцин , че като член на тяхната каста, убеждавайки се в пълната несъстоятелност както на империята, така и на КПСС - успя да разруши и двете. Пътьом унищожавайки и Цербера им - КГБ. Знаещите митологията се сещат за кучето Цербер - ама това е пак извън темата. Хората, които издигнаха Бойко - както Горбачов издигна Елцин - не предполагагаха, не мислеха, че той ще излезе извън техния контрол. Що бе, щом царят как не излезе да се наложи, некъв пожарникар ли ще ни прекара?

Да, пожарникарят ги прекара и ги прекарва и засега.

В случая е по-интересна само позицията на Синята коалиция. Но това си заслужава отделен разговор.

А в краткосрочен план е интересен Алексей Петров. Знаменателно е, както че той вече е под домашен арест, така и както не си позволи да каже дума лично срещу Бойко Борисов. В което срещна партньорство 0т страна на Бойко в смисъл, че и той не каза нещо срещу него..

А Трактора си е Трактор - журналистът Огнян Стефанов (колкото и да отрича и поради какви причини ) за гилдията, а явно и не само за нея е ясно, че е автор на сайта "Опасните новини".

И понеже не искам да съм никакъв журналист, камо ли раследващ - тези думи толкоз се омърсиха от медийната олигархия и прислугващата й интелигенция - ЧЕ КАКВО ИСКАМЕ - ние, така наречената интелигенция и с какво право????? В знак на протест срещу натиска над словото, извадих кеша на Интернет за тъпотиитете на ДАНС и така ги направих много по-популярни, отколкото като бяха забранени.

Изчадието "съдебна система" (вдъхновено от Филчевите медийни шоута)

Прочетох във Frognews, че Ангел Станков (бивш правосъден министър в кабинета на НДСВ) казал, че "конфликт със съдебната система не води до нищо добро." Толкова е прав, и то от личен опит. Когато начеваше като правосъден министър бе на малко по-различно мнение, но сравнително бързо му се наложи да го коригира.

Правосъдният министър при всяко правителство - още от Беров, та през Виденов, Костов, царя, Станишев, и сега Бойко - се сблъсква с този проблем. Причината е проста, защото е една единствена - с конституцията камуникяите си създадоха една безконтролна (формално), и зависима от тях (де факто), съдебна система.

В конституцията наложиха със съгласието на правно неграмотната опозиция текстове за пълната й независимост - това което се хареса на новоизлюпените седесари, като камуняшката коварност включи в съдебната система между другото и прокуратурата. С ясното съзнание, че особено сред прокурорите (в по-малка степен сред съдиите) имат достатъчно свои агенти - било документално оформени, било свързани чрез неоформени като агентурни връзки, но достатъчно компрометиращи отношения. Сиреч бяха убедени, че съдебната система никога няма да тръгне сериозно спрямо тях - което и стана. Тази наглост стана видна от това, че камуняките наложиха за уж първи независим от тях министър-председател съдията Димитър Попов - печално известен с количеството си издадени смъртни присъди, особено с тази на младеж, осквернил гроба на Людмила Живкова. Как да не бъде зависим тоя човек? Тук не говоря за адвокатите, които са особена бира в зависимостите.

Но за прокурорите нещата лъщят. Къде бяха, с какво се занимаваха през изминалите 20 години така наречените прокурори и следователи по Държавна сигурност? Малко хора знаят, че Държавна сигурност не бе строго формализирана организация, но действаше перфектно. Тези прокурори и следователи бяха твърде привилегировани в сравнение с останалите - а тази диференциация, вкл. поименно, никога не бе направена. Те влязоха вкупом в т.нар.съдебна система.

Отделно са отявлените агенти, които сега излизат от Комисията по досиетата, както и лицата-обекти, възможни за използване на база компромати - какъвто е случаят с бившия главен прокурор Филчев, за съжаление в този ред трябва да упомена и лично симпатичния ми предишен главен прокурор Татарчев. Неслучайни са събитията, довели до извънредните дискусии по създаването на квазикоалиционното правителство на Димитър Попов в самото навечерие на Нова година 1991. Толкоз извънредни, че се наложи да спират часовника, щото мина 24 часа.

Проблемът възникна от Иван Костов - неслучайно той оттогава им е проблем на камуняките. В първоначалния план, съгласуван от Желев, Луканов и Луджев той трябваше е министър на финансите, но с вицепримиер по икономиката Георги Пирински. Да го преведа на нормален език: лошият Костов щеше да върши мръсната работа - да съкращава дотации, разходи, доходи, да увеличава цени; а добрият Пирински щеше да обяснява, че министърът на финансите така иска. Щото Пирински на повече от приказки не е способен. Неслучайно е пословичен като зам.министър в комунистическото външноикономическо министерство с умелото избягване да взима каквото и да е решение, включмително и да подписва каквото и да е.

Само че Костов, макар и външен за системата, имаше достатъчно акъл и категорично отказа да участва в кабинет с икономически вицепремиер Пирински, в който очевидно ще служи за изкупителна жертва и няма да може да свърши нищо. Това наложи късно вечерта извънредни спешни консултации за промяна на формулата на кабинета - сега става ясно, че камуняките са гонели някакъв си свой баланс, тъй като отказът им от Пирински и заместването му с Александър Томов (отцепил се две години по-късно, през 1993 г. от БСП) доведе до промяна в избора за вътрешен министър. Всеки нормален човек ще се запита "какво икономиката и финансите имат общо с вътрешния министър", но хората, познаващи комунизма, знаят. Никаква икономика, никакви финанси не се правеха без Държавна сигурност, сиреч без МВР.

И тук идва странното: при първоначалния вариант на кабинеита, съгласуван от Луканов и Желев, Костов е финансов министър, Георги Пирински икономически вицепремиер, а министър на МВР -...дръжте се да не паднете...- Иван Татарчев. И то предложен от Андрей Луканов, одобрен без проблеми от Желев и Луджев. При наложения категоричен отказ на Костов от Пирински, се налага да се промени и в тази конфигурация Татарчев се оказва неугоден и започва да се търси неутрална фигура. Какво ни говори това сега? Че при решаващата роля на евентуалния икономически вицепремиер Пирински, Татарчев би бил сравнително лесно манипулируем от камуняките, но в обратния случай, при изявена доминация на Костов, трябва да се има неутрална и към опозицията, и към камуняките фигура. Затова заговорниците - защото заверата ставаше в много тесен кръг в един от кабинетите на парламента - спряха часовника преди 24 часа и затова - както споменава по-късно Христо Данов, го извикали спешно от "Московска", където живееше, посред нощта в парламента - да го правят вътрешен министър.

Припомних тази история с единствена цел - да покажа за сетен път колко префинени са методите на камуняките за манипулиране на хората от съдебната система, след като бяха решили, че Татарчев ще им играе по табиетите. Което, апропо, той като главен прокурор по-късно, общо взето направи.

Решаващият ход на камуняките обаче не бяха отделни кадрови решения, а умишлено заложеният принципен дефект в конституцията - създаването на абсолютно независима и неподконтролна никому освен на собствената си йерархия и съответно единоначалие съдебна система, към която набутаха и прокуратурата, чието място в повечето страни е в изпълнителната власт, тъй като тя защитава интересите на държавния закон при състезателния съдебен процес. Особеното коварство бе, че камуняките със сигурност знаеха, че няма да допуснат закон за лустрацията, тъй че за прокурори и съдии масово бяха възпроизведени хора, зависими от тях - било като директни агенти, било като уязвими чрез компрометация. И цялата тази конструкция бе направена дотам перверзна, че да не зависи от никого, освен от главния прокурор. Ако Монтескьо можеше да види това, щеше да се обърне в гроба си. Щото със сигурност е имал повече мозък от новоизлюпените демократи от типа на Желев, Луджев, Стоян Ганев, Снежана Ботушарова и пр.под. - които бяха спряли развитието си до неговите трудове от 18-ти век.

неделя, 21 ноември 2010 г.

Кой управлява - парламентът или правителството?

На пръв поглед тъп въпрос - в последните 20 години хиляди пъти се е повторило от всякакви политици пред всякакви медии, че сме парламентарна република, а журналистите подхванаха тая тема от политиците и я гнявят ли гнявят. А нещата в Европа са доста различни от САЩ и латиноамериканските страни, които са президентски републики. В европейската парламентарна традиция управлява правителството, излъчено от парламента.

Опасността парламентът да се заеме директно с управлението е станала видна при Френската революция и неслучайно терминът "конвент" има несъвсем благозвучно звучене. Защото с мнозинство е решавал каквото си поиска - от безумната смяна на календара до гилотирането на който и да е. Фактът на гилотинирането на един от бащите на Конвента - Робеспиер, трагично го потвърждава. Който се интересува повече от проблема за тиранията на мнозинството, да прочете Алексис де Токвил, няма да му е излишен и Едмънд Бърк.

Именно негативният пример на френския Конвент, съчетан с негативните примери на дотогавашните абсолютни монархии е накарал бащите на американската демокрация да изобретят уникалната система на "check and balances", при която трите власти взаимно се контролират и съответно балансират крайностите, към които тегнат. Ще спестя историята на развитието на американския политически модел и в частност на президентската институция, но е много важно за българския мислещ човек да знае, че американският президент фактически има много по-малко власт във вътрешната политика, отколкото който и да е европейски министър-председател.

Това, разбира се, е свързано и със съвършено различния тип партии - в САЩ партиите са типично електорални за разлика от Европа. Това на практика значи, че американският президент не може да накара конгресмените от партията си да гласуват за който е да е негов законопроект и обикновено, за да прокара важен такъв се води тежък и сложен цикъл преговори между различни лобита и фракции от двете партии и чисто партийното гласуване по-скоро е изключение в САЩ. Причината е, че електоралните партии всъщност представляват сложни коалиции от интереси (дотам трудноразбираеми за европейците, че някои десни демократи са по-леви от някои леви републиканци - оставяйки настрана за момента различието между европейското и американското разбиръне за ляво-дясно). Та при всеки важен законопроект, който иска да прокара, президентът трябва да търси сложен баланс от интересите на различни групи от двете партии, за да получи мнозинство. С тези особености е свързана и друга разлика - в Европа по правило законопроектите, които стават закони, са внесените от правителството, докато в САЩ значима част са внесени от група депутати, и то много често - не от една партия.

Европейският модел е чужд на идеята за "check and balances", следвайки (според мен повече на думи) принципа на Монтескьо за разделение на властите. Защо на думи - ами защото Монтескьо е писал толкова отдавна, че макар да звучи привлекателно, няма нищо общо с днешната действителност (междругото и с вчерашната - имам предвид 19-ти и 20-ти век). Правителството, респективно министър-председателят са водещи не само в управлението, но и в законодателната дейност, тъй като депутатите от европейските партии - без да го е записала някоя някъде изрично - са длъжни да подкрепят правителството си. Системният отказ от подкрепа на собственото правителство по правило води да изхвърляне от партията (без да има фактическо изключване), сиреч от следващ мандат или от каквато и да е значима партийна дейност. Понякога такова системно отцепване при гласуване на група депутати води до създаване на нови партии - така възникна либаеалната партия във Велкобритания - но тази практика на старите европейски страни няма нищо общо с роенето на партии и партийки в бившите социалистически, а днес европейски страни. Което за пореден път иде да покаже, че неформалните институции като партийни правила, партиен и парламентарен етикет се изграждат с поколения. Абе като английската морава - много е просто - косиш, поливаш - и така 500 години. Та при моравите с по-дълга история е прието - без да е записано някъде - че депутатите от мнозинството са длъжни да подкрепят правителството си.

Захванах тази абстрактна тема, защото попаднах на едно изказване на Бойко Борисов в блога на Джесика: "Последната му изцепка бяха думите "Не съм безделник като тия!", отправени към всички депутати. Явно и към неговите собствени, тъй като не е споменал изрично, че ги изключва."

Това ми напомни един скандал, когато Жан Виденов бе премиер и до публиката бяха стигнали думите му, казани на шефа на парламентарната група на БСП "тая паплач ще гласува, каквото й кажа", отнесена към депутатите от левицата. Разлика съществена не виждам. И смятам, че са прави. Който прочете трите тома мемоари на Маргарет Тачър, ще се убеди в това. Тя категорично смята, че щом партията те е избрала да я водиш при иозложената от теб платформа и си спечелил парламентарните избори, депутатите са длъжни да те следват. Интересно е, че в първите години на управлението си Тачър има най-големи проблеми със собствената си партия - докато ги накара да разберат, че ако не се преодолее всевластието на синдикатите например, или държавните монополи, Великобритания ще продължи да загнива. Но в тази битка със среди от собствената партия не се е стигало до типичното за БГ отлюспване или обявяване на група депутати за независими - народ с близо 800-годишна история на английска морава знае какво са неписаните правила и неформалните институции.

Не е приятно да научиш, че 20 години са те хранили с една лъжа - но е по-здравословно. Лъжата е, че парламентът управлява. Управлява правителството, излъчено от него. Ролята на парламента е да бъде коректив - не само чрез парламентарния контрол, но и чрез факта, че доста често в резултат на дебатите в комисиите и в пленарната зала внесените от правителството законопроекти се променят.