вторник, 26 октомври 2010 г.

"Смърт и изгнание. Етническо прочистване на османските мюсюлмани, 1821-1922"

Смърт и изгнаниеТака се нарича наскоро издадената на български на американския професор Джъстин Маккарти (УИ "Св.Климент Охридски", София, 2010). Тя емоционално ме разтърси и промени представите ми за балканската история от 19 и началото на 20 век. Историята на Кавказ от същия период, която също са обект на книгата, я познавах по-обективно и фактите и оценките им не изненадаха. Но балканската история явно съм я знаела едностранно, но по-важното е, че и светът като цяло я познава така - от гледната точка на победителите. По принцип това не е учудващо - историята от векове се пише от победителите, но през 20 век историците вече търсят и истината за победените.

В периода, за който пише Маккарти - 1821-1922, победена непрекъснато е Османската империя. И "над 5 милиона мюсюлмани са насилствено изведени от техните земи. 5,5 милиона мюсюлмани умират - мнозина избити във войни, други измрели от глад и боести като бежанци." (стр. 12 от "Смърт и изгнание", по-нататък ще я обозначавам като "СИ").

"Независимо от историческата значимост на мюсюлманските жертви, хрониките не ги отразяват. Историческите книги и разкази говорят за изтреблението на българи, арменци и гърци, но никога за съпътстващото ги унищожение на тюрци. Изгнанието и смъртта на мюсюлманите си остават сравнително непознати за поколенията. Това противоречи на съвременната практика в други сфери на историческата наука. Съвършено правилно днес се приема за недопустимо писането за американската експанзия, без да се отчита бруталността спрямо индианците. Масовите клането по време на 30-годишната война са задължителна част от историческия анализ на религиозните промени в Европа. Историците не могат да пишат за империализма, без да отбележат масовото избиване на африканци в Конго или на китайци по време на Войните за опиума. Към момента е сигурно обаче, че историята на страданието в Кавказ, на Балканите или Анадола не е написана или разбрана от Запада. Историята на Балканите, Кавказ и Анадола е написана без споменаване и почит към един от основните играчи - мюсюлманското население.

"Традиционната" гледна точка към към историята на Балканите, Кавказ и Анадола е далеч от пълнотата на събитията - тъй като историите на османските малцинствени групи са извадени от контекста, голяма част от който са страданията на мюсюлманите по същото време и на същите места, където се случват нещастията на християните, и най-често са по-страшни. Неколцина са авторите, осмелили се да променят традиционната историческа версия и те са били осмени като "ревизионисти", сякаш изразяването на алтернативна гледна точка е академичен грях, а фактологическата точност на контекста - неуместна подробност. Истината е, че именно историците са призвани да ревизират едностранчиво представяните исторически факти, да променят дефицитната традиционна мъдрост. Не са много историческите области, които толкова много се нуждаят от ревизия, колкото историята на османските народи. Историята, която може да бъде прочетена след такава ревизия, нарушава установените представи - тя е разказ за турския народ като жертва, а това не е обичайната роля, която се присъжда на турците. Тази история включва традиционния образ на турците като мъчители - и никога като жертви - както все още биват представяни в историята на Америка и Европа - дълго, след като би трябвало този образ да е изчистен заедно с останалите артефакти на расизма от 19 век." (стр. 13, "СИ")

Съзнавайки колко скандално ще звуча, смятам да публикувам отделни пасажи от книгата за някои от най-фрапиращите случаи с позоваване на конкретните исторически източници.

----------------
Now playing: VA - [The Goa Mix Compiled And Mixed By Paul Oakenfold CD2 #10] Sun (Oakenfold & Osborne Mix) // Virus [foobar2000 v1.1]
via FoxyTunes

сряда, 20 октомври 2010 г.

Какво става със Свежо.нет

Първите хора, които блогваха (отпреди 6-7 години) помнят, че събитиятаq свързани с мрежата, живо ни интересуваха. Днешният масов блогър възприема мрежата за нещо дадено, подразбиращо си и нито технологичните, нито другите аспекти от живота й го интересуват. А мрежата е жив организъм. Скоба отварям - когато петролът започне да свършва, а това ще го видим в рамките на нашия живот - мнозинството ще осъзнае, че мрежата не е нещо априори и изобщо съществуващо. Както и да е.

Сега се чудя какво става със Svejo.net, ето два скрийншота от последния час:

Svejo.net

Svejo.net

За Иво Прокопиев с тъга

Иво ПрокопиевНяма да преразказвам десетките, изпълнени с неприкрита злоба публикации за бизнеса на Прокопиев, който наистина не върви добре, нито ще коментирам евентуалното му емигриране в чужбина. Има гугъл за това. Вероятно нямаше и да пиша за него, ако не се потресох от квалификациите в множеството форуми по негов адрес - бил евреин, баща му бил от Държавна сигурност, самият той бил ченге, бил доказан престъпник, бил активен комсомолец и оттам му били първите пари и какви ли не всякакви нелепости.Само не прочетох, че е извъземен.

Знам, че това са глупости. Знам и коя откъде, по-скоро от кого тръгна. Мисля, че знам и основната му грешка - стратегическа, започвайки експанзия в навечерието на кризата. Но колко десетки хиляди бизнесмени по света не сбъркаха като него? И всеки сбъркал си плаща. Това е капитализмът - градивно разрушение по Хайек.

Тъгата ми е, че изглежда си отива един от малцината социално и политически отговорни бизнесмени. Не, не си отива изобщо (доколкото знам, основното му предприятие "Каолин" се развива добре). Но явно си отива от българския политически и обществен живот. А има за какво десните, и изобщо мислещите хора да сме му благодарни.

За вестниците "Дневник" и "Капитал", които останаха единствените островчета на нормалност в българската преса и около които се оформи кръг сериозни, мислещи автори. За недълго просъществувалия, но значим проект за интернет телевизия "Re:TV". За десетките форуми и кръгли маси по сериозни обществени, икономически и политически проблеми, организирани от издателската му група "Икономедиа".

От всички тези начинания Прокопиев не забогатя, някои даже му създаваха проблеми. Но той имаше освен чувството за бизнес, още и чувството за мисия - да спомага да бъде отстоявана модерната дясна кауза. Модерната дясна кауза в страна, която повече от 130 години си остава с доминиращи анархо-левичарски обществени нагласи.

Благодаря ти, Иво. И очаквам, че ще дойде времето, когато ще се върнеш с мисията си.

вторник, 19 октомври 2010 г.

Искам такъв

giant rabbit

Карта на Европа според българите

Europe According to Bulgaria

Източник:
http://bigthink.com/ideas/24357

Аз задръствам Мегафона

Любопитна за мен случайноаст е, че след постинга "Защо блогвам (посветено на Григор Гачев) получих интересн коментар от известниья блотър sulla,цитирам:
Sulla каза...

Напоследък си твърде продуктивна и задръстваш Мегафона :)

Иван Стойчев - аз такъв го знаех като състудент, а не като Иван Стамболов, ме упреква, че понеже напоследък пиша повече, "задръствам" Мегафона. В случая за мен не е толкова интересно дали това е мнение на Иван или на Каладан (който е мениджъра на Мегафона). Въпросът за мен е - каква е целта на Мегафона? Не знам... Аз не се появявах там месеци. Сега имам мисли и чувства. Не знам да има ограничения за броя постинги в Мегафона. Ако се въведат такива, надявам се да бъда надлежно уведомена, за да се съобразя с новото изискване.

Иване, знам, че звуча гадно, извинявай. Но Мегафон както е замислен и обявен не предполага никакви ограничения. Извини ме за следующия сарказъм - ама това го знаех още като не си знаел що е блог и социална мрежа.

Александр Розенбаум - Утиная охота (Утки) - в памет на Иво Карамански

В памет на Иво Карамански.

От него, в негово изпълнение, което бе великолепно, чух тази песен за първи път. Да, Иво беше бандит, но както бандит от онова първо поколение, където имаше и чест; така и като човек имаше чест и беше мъж. И да не се бе случил животът му така, Иво винаги щеше да бъде мъж с чест. Всъщност аз и досега мисля, че затова го елиминираха. Започнаха курвенските времена, за които той бе непригоден. Anyway...

Песента, която за мен винаги ще е свързана с него:

[видео]

[край на видеото]

Александр Розенбаум - Утиная охота (Утки)

В плавнях шорох,и легавая застыла чутко
Ай,да выстрел,только повезло опять не мне.
Вечереет,и над озером взлетают утки
Разжирели,утка осенью в большой цене.
Снова осень,закружила карусель мелодий.
Поохочусь,с ветерком по нотам прокачусь.
И сыграю,если я еще на что-то годен
И спою вам,если я на что-нибудь гожусь.

--RF-- Я помню,давно учили меня отец мой и мать.
Лечить-так лечить, любить-так любить,
Гулять-так гулять, стрелять-так стрелять.
Но утки уже летят высоко,
Летать-так летать, я им помашу рукой.

Не жалею, что живу я часто как придется.
Только знаю,что когда-нибудь в один из дней.
Все вернется,обязательно опять вернется,
И погода,и надежда,и тепло друзей.
Так поскучаем,чтобы радостней была минута
Нашей встречи,а она уже не за горой.
Вновь весною из полета возвратятся утки,
Стосковавшись по озерам с голубой водой.

--RF--

Как весной,за лисой гонялся быстрый кречет,
Так и ныне, он свою добычу сторожит.
Не прощайтесь,говорю я вам до скорой встречи,
Все вернется,а вернется-значит будем жить.
Не прощайтесь,говорю я вам до скорой встречи,
Все вернется,а вернется-значит будем жить.

--RF--

Летать-так летать, я им помашу рукой
Летать-так летать, я им помашу рукой
Иво имаше великолепен глас. В друг живот може би станал голям певец. А в трети живот - сериозен, почтен, голям бизнесмен. Но в схемата на тези, които вкараха пионки като Иво, Илия и да ги изброявам ли... - нямаше място за личности. Те бяха пионки с определена цел. Като не ни върши работка, махаме пионката от дъската. Мисля, че и Илия го махнаха, когато разбраха, че той е разбрал, че е пионка и не иска вече да е такава. С Иво стана по-рано и обществено по-незабележимо, защото той не бе амбициозен като Илия, за Кюлев и сравнение не може да става. Иво не беше човек на бизнеса, абе на далаверата не беше човек. В друг свят, в друга държава щеше да е артист. Сърцето му бе на артист.И душата.

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Гей. Преди и сега

Лицето ви, сеньора, откроява
невиждани от никого неща
Ъгълчетго на усмивката ви
дали ги осъзнава?


zlatina


Това го писах преди 20 и повече години за жена, в която бях влюбена - платонично - тогава и помисъл нямах, че може да има отношения между жени както между мъже и жени. Бих могла сега, например, да кажа, че в това отношение съм репресирана - не са ми позволили да познавам свободата. В известен смисъл, наистина след края на соца, след 1989 г. открих, че когато обичаш човек, не е задължително да е от другия пол. Да, в този смисъл политическата свобода за мен откри и сексуалната свобода. Съзнавам, че ако не бе дошла демокрацията, едва ли би ми се случило да си позволя да открия, че обичам и жени. Сигурна съм, че има немалко хора като мен, за които свободата е дала и свобода на любовта. Тези неща трудно се признават. За нас - хората над 40-50 години. За днешните млади е по-лесно, особено ако живеят в голям град. Днес е политически коректно да признаваме правото на гей общността, но ми се иска някой да се опита да си спомни как бе преди 20 и повече години. 10-12 % от хората са хомосексуални, а бисексуалните отиват къде 30-40 %. Как сме се чувствали всичси тези хора, още повече,1 че не сме имали и идеята за общност, всеки е мислел, че е някакъв нередняк?

Днес, макар и не остракирани както при соца, за нас все още се говори само клюкарски в съответнити вестникарски рубрики. Фактът, че почти никоя известна публична личност не е "излязла на светло" (да се обяви открито за гей) е поредно доказателство за дълбоко вкоренената репресивност към различното в обществото ни.

Стиховете ми бяха посветени на Златина Русева, белгийска режисьорка от български произход, на която много дължа като човек. Пак да кажа - платонично остана всичко, ако сега бяха отношенията ни - вероятнта щях да бъда пряма, да й кажа какво чувствам. На нея тогава и никак не посмях да покажа. Нищо не посмях.

Макар че отдавна не сме соц, мисля, че има немалко момчета и момичета в моето положение и от опита си (основно негативен - но негативен поради пасивност и премълчавяне) ще им кажа - споделете открито и ясно чувствата си, дори да ви отхвърлят като любовен партньор, светът няма да свърши.

Милена - Неам нерви

Милена - Неам нерви

[видео]

[край на видеото]

Милена - Неам нерви

Ходиме голи, ходиме боси,
вятър студен към ушите ни носи,
слухове разни и грозни въпроси,
за милионери и командоси.

Неам нерви...ох неам нерви...

Нямаме хляб да хапнем дори,
знаем кой гений от това ни лиши,
празни щандове и празни градини,
хвалежи безкрайни от много години.

Припев: Неам нерви! /4

Всеки разправя: "Другари, другарки",
а в душата е скрил хилядарки.
"Няма два лева в народната банка",
лъже мръсника - преяжда с луканка!

Припев: ...

Не спирайте тока, че това ни разби!
Цялата система ще трябва да се промени!
Нека не живеем вече в немотия,
че всички ни се смеят на нашта простотия.

Припев: ...

Извода е братя да няма защо,
защото тнднтнднддо.
Нека не гледаме към тая Европа,
че новото време и тука потропа!

Припев: ...



Milena, Милена


Милена, бунтарката, от "Кравая", от нюуейваджиите, новите пънкове, новата, младата вълна в бг рока, от тези, които не бяха (още?) вписани в системата, изпя това в края на 1989 г. Стана хит - неизбежно - и поради съвпадението с политическите събития.

Но доколкото имам представа за Милена - тази песен не бе конюнктурна. Милена можеш да я окачествиш почти всякак, но не и като конюнктурен творец. За разлика от много нейни колеги, които днес се кичат едва ли не с академичния етикет "дисидент".

Милена е щура и тази нейна щурост тогава случайно съвпадна с всеобщата щурост, обхванала пасмината, наричаща се "български народ". За степента на случайност на съвпадението говори и фактът, че години след така наречената промяна/революция/демокрация Милена намери Великобритания за по-нормална държава, където да живее и твори.

И дори да се абстрахираме от духа на Милена (която си е все същата отпреди двайсет години - ни-се-води-ни-се-кара), а се взрем чисто литературоведски в текста, кое - за Бога - е същностно различно?

Нека съм честна - в момента не съм честна, а професионалано манипулирам читателя. Какъвто е занаятът на всички, които си изкарват хляба от това да съобщават на хората какво тези хора чувстват и/или мислят. За политическите анализатори, социолози, политолози, журналя и прочието обслужващ персонал мисля, че няма нужда да привеждам особени аргументи.

По-интересно е за писателите и прочието творци. Казусът Лени Рифенщал е краен, но аз твърдя, че в изостанали дивашки държави, които са способни на неистови гяволщини, за да се изравнят с водещите държави, неизбежната участ на всеки творец е да избере в каква степен да бъде Лени Рифенщал, тоест до каква степен да колаборира с властта. Ако откажеш да избираш - не си творец - нямаш тиражирани творения. Тоталитаризмът е рожба и форма на масовото общество. Включително масовото производство на култура. Култура извън масовата индустрия няма.

След като си признах порочността като творец и тълкувач на думи, да се върнем на текста на Милена. А дали си струва да пиша толкова дълъг постинг или да се пробвам в анализа отделно? Мда - отделен размисъл ще пиша за "Неам нерви" на Милена.

P.S. Някой, прочел това, чувал ли е Лени Рифенщал?
Извинявам се за наглостта, ако някой - да. Искрено му се извинявам.

Flamenco

Flamenco

[видео]

[край на видеото]

Толкова страст - с такъв минимализъм... Движенията са до суха академичност прости, а страстта струи... Защо съм влюбена в този танц... Може би това ни липсва, на т.нар. интелектуалци - естесвената, струящата природна простота

Защо блогвам (вдъхновено от Григор Гачев)

Защо пиша в този блог?

Въпрос, който си задавах няколко пъти в последните 5-6 години. Бих могла да пусна сърч в блога и да намеря отговорите, които съм си давала. Но ние се меним, и отговорите с нас. Всеки от нас се променя и - повечето не осъзнават - че променят и мотивацията си за дадено поведение. Поведението продължава, но вече по други причини. Аз поне съзнавам, че започнах блога с едни мотиви, те се промениха, после още се промениха - и когато ми бе трудно да лъжа себе си, че ония старите мотиви са си все те - спрях да пиша. Осъзнах, че или трябва имам сегашни, днешни - за днешната ми личност мотиви; или да не поддържам една лъжа. Лъжа е, когато правиш нещо, обяснявайки го пред себе си с неща, които не са истина.

Кратко ще кажа, че започнах да блогвам заради хора като Йовко, Зелен Крокодил, Григор Гачев, ОрангУтан и те се знаят от онова поколение първи блогъри. Заразиха ме с идеята, че можеш да изразяваш себе си - без цензура, без оценка - и от това има смисъл.. На хората като Йовко и другите днес съм дълбоко благодарна - за чувството за свобода, което ми показаха, че го има в нета. По-точно - свободата, която я има в нета.

Тук прескачам цяла епоха в нет-живота ми, за да стигна до закономерния момент, в който научих, че Бареков има блог и че Венета Райкова си споделяла във Фейсбук с Боби Цанков съкровености малко преди да го гръмнат. Тогава спрях да пиша. И ако е останал някой от хората, които са ме чели отпреди, си спомнят, че близо година не писах. Всъщност трябва ли на когото и да е да му пука?

Което директно опира до въпроса: аз защо, или за кого пиша? Не знам..., вече не знам със сигурност, както знаех преди 5 години. Знам обаче, че пиша повече за себе си - каквато съм и каквото мисля; и оттам - за хората, на които съм им интересна такава. Не искам (както преди 2-3 години) да съм популярен блогър. Мисля, че заради това се отказах от всякаква политическа коректност. Допреди 2-3 и повече години се стараех да не засягам безоснователно никого. Сега, когато привърши дългата ми блогабстиненция, засягам и бих засегнала всекиго. Ако го чувствам и мисля. Майната й на коректността, майната й на популярността. На когото не му харесва, да не ме чете. Ама толкова ми е все едно. Блогът е мой и за мен. Ако някой намери нещо интересно за него - драго ще ми е. Ако не - какво значение има.

P.S. Писах тезе размисли, оставяйки ги в draft-а, защото не мислех, че имат какъвто и да е смисъл. Не че сега намирам особен такъв, но попаднах на постинг на Григор, свързан с тази тема - и си помислих - а може би има смисъл да публикувам тези (без)смисли...

Бенуа Мандельброт, Ричард Л. Хадсон - (Не)послушные рынки. Фрактальная революция в финансах

Вдъхновено от Георги Ангелов и екипа му


mandelbrot


Бенуа Мандельброт, Ричард Л. Хадсон - (Не)послушные рынки. Фрактальная революция в финансах

Вильямс | 2006 | ISBN 5-8459-0922-8, 0-1300-9717-9| 390 pages | DJVU | 9.74 MB | Язык: русский

В своей очередной книге "(Не)послушные рынки" плодотворный автор знаменитой "Фрактальной геометрии природы" (1982 год) Бенуа Мандельброт вновь подрывает устои. На сей раз - современной финансовой теории - той самой, которую преподают в самых престижных школах бизнеса мира, и на которой построена глобальная финансовая система. Это совершенно новый, революционный взгляд на финансы, способный перевернуть наши представления о них с ног на голову.

Защо Даниел Вълчев е повече мъж от Бойко Борисов или историята на една успешна реформа

У нас успешните реформи не са много. Под "успешна" имам предвид реформата като цялост - планирана, за да реши определени проблеми и да постигне определени цели, и реализирана съответно този план.

Нашенските реформи в огромната си част мязат на оня великолепен филм "Привързаният балон" (1967) на голямата режисьорка Бинка Желязкова. Сбириток селяни от неназован, но дълбоко близък на всеки зрител дивашки край, решават да докопат един незнайно как зависнал над селото им баражен балон (действието се развива през Втората световна война) и, разбира се, се развихрят плановете на всеки за личната далавера с парчето тъкан от балона, което ще им се падне. Преследвайки балона, нашите хора обаче се сблъскват с подобна дивашко-селска тълпа другоселци. И се захваща хероическа епика, наситена с дълбоки размисли за живота като такъв и нашите цели в него. Края няма да го кажа, освен да го обобща като всеобщ крах на съвкупния дивашки примитивизъм на сбириток люде, всеки от които се надява, че ще прекара другите. Притчата бе толкова силна, че филма го забраниха и чак след 1990 г. видя широк екраан.

Та и нашите реформи след 1990 г. са подобна дивашко-примитивна картинка. С три изключения:

1. Финансовата стабилизация, реализирана от финансовия министър Иван Костов в началото на 1991 г.

2. Стратегическите реформи на премиера Костов, направили от България функционираща пазарна икономика и демократична държава - чиито резултат бе в крайна сметка приемането ни в НАТО и ЕС

3. Реформата на Даниел Вълчев в средното образование от 2005-2006 г.

Първите две няма да обсъждам, защото и в двата случая Костов бе привилегирован от общата политико-икономико-социална ситуация - което не намалява ни най-малко заслугите му. Но в темата си търся сравнение с Бойко (да се свети името му), а трябва да призная, че подобни привилегии (като на Костов - призван да спасява потъващия кораб) той няма.

Имаше (мисля, и още има) една огромна привилегия - почти религиозната вяра в него, че ще докопа балона, направен от фина и здрава коприна, и справедливо ще даде парче на всеки. Затова съм бясна като гледам как той отписа, зачеркна здравната реформа и реформата на академичното образование.

Затова искам да припомня реформата на Даниел Вълчев, която е невероятна - като се има предвид неблагоприятната обща (във всякакъв смисъл) ситуация. Едно от нещата, които трябваше да се направят, бе да се закрият десетки, да не кажа стотици училища в селца и малки градчета, в които учеха шепички ученици - ама дотам шепички, че събираха заедно в един урок ученици от 5-ти до 8-ми клас например - за качество да говорим ли?

Няма подобно нещо в страните, на които ни се иска да приличаме. В САЩ, в Швеция, в Норвегия, във Франция и пр.под. са изчислили къде е изгодно (не само икономически, но и като гарантирано качество на образованието) да има училища и децата от по-малките населени места, дори от отделни ферми ги возят със специален училищен автобус до голямото училище, и съответно ги връщат.

У нас 15 години никоя политическа сила не се осмели дори да заяви, че ще закрие малките училища. Защото те са вредни преди всичко за децата от тях. Щото получават никакво образование. Вълчев първи го каза. Както каза и че директорите не бива да реват на рамото на общината за всичко, а да имат значими правомощия сами да управляват училищния бюджет.

И се надигна вой, не - ами страшно стана. Отговорът бе най-голямата в историята на новия български синдикализъм стачка. Аз тогава бях на страната на стачниците (което е отразено и в този блог). Но по-късно си дадох сметка, че хилядите учители бяха излъгани, манипулирани и употребени. От една страна - от незаявилите се като общ фронт, но реално съществуващ - на местническите интереси. Донякъде бих могла да го идентифицирам с Организацията на българските общини (сакън, как ще ни затваряте извора на образование?); донякъде с партията ДПС - защото в техните общини трябваше да се закрият най-много училища. Другата заинтересована група, която изигра решаваща роля в манипулацията на обикновените учители, бяха учителските синдикати. (Отварям скоба - по принцип смятам, че в новата, след 1990 г. история, синдикатите играеха изцяло вредна, паразитна, кръвопийска роля. Но друг път - за това.)

Даниел Вълчев успя. И сега, почти пет години по-късно, не мисля, че ще се намери обективен анализатор, който да оцени негативно реформата му. Включително маркирам още една нейна съставна част - матурите и изобщо външното оценяване на отделните образователни етапи.

Как и защо успя? Ако аз бях Бойко Борисов, щях сериозно да си задам този въпрос. Защото:

1. На Вълчев не му пукаше за собственото му политическо бъдеще. Дани Вълчев виждаше идващия залез на царедворците; а пък самият той нямаше намерение да се боричка за огризките от царедворщината. Сред причините за това, освен интелект и достойнство, е и професионалната му квалификация - той е великолепен доказал се юрист и хлябът му не зависи от партии и прочие измекярщини.

2. Вълчев имаше решаващата подкрепа на Пламен Орешарски. Не на Станишев - Ставнишев се държа като пухльо, както винаги в критични ситуации. Но Орешарски имаше изключително силни властни позиции в кабинета - най-вече защото като не член на БСП, а доказал се през годините висш финансов чиновник при всички правителства бе
парекселанс гаранция пред международния финансов свят за финансовата прогнозируемост на България. И Орешарски също нямаше никакви гаранции за политическото си бъдеще; но имаше гаранции като на Дани Вълчев - собствения си професионализъм.

Днес как е с реформите?

1. Бойко хвърли на кучетата Анна-Мария Борисова и начинът, по който го направи, сочи само едно - страх! страх! страх! Страх от мафията Български лекарски съюз, респективно от негативната обществена вълна, която тази мафия ще надигне срещу него. Не е въпросът в качествата/недостатъците на Борисова. Въпросът е Бойковият страх.

2. Бойко предаде (още не е хвърлил на кучетата, но докога?) Сергей Игнатов, заставайки на позицията на феодалните старци от БАН и размножилите се като злокачествен тумор университети, включващи невероятен брой професори, доценти и прочие ненужни твари.

Какво иска да каже авторът с тая стара история:
За реформи се иска дупе, уважаеми господин министър-председател!

неделя, 17 октомври 2010 г.

Кеворк, малък Недялко и държавата - един дол дренки

Не се боя от съд, но давам само цитати, защото те са по яснопоказващи от всеки автор (дори моя милост) за коя Мара иде реч, айде да го кажа директно - за кои Недялковци, Димитъри и куп финансови министри, вкл. и един Симеон, иде реч, че послъгват. Нас, данъкоплатците, ни послъгват:
Зародишът на скандала между Недялков и журналиста се крие в оспорен хонорар. Недялков твърди, че през есента на 2008 г. е платил 40 000 лв. хонорари на Кеворкян за двете му книги „Тайните дневници”. Двамата обаче не подписали договор и парите били дадени на Кеворкян на ръка. Впоследствие обаче известният журналист отрича да е получавал хонорари и пуска жалба в прокуратурата и ГДБОП, че издателство „Милениум” е отпечатало книгите без сключен договор за това.
Източник:
Сайтът "Разкрития. ком"
Държавата е поела ангажимента към пенсионерите, децата, военните, полицаите и държавните служители. Това значи, че държавата плаща здравните вноски на близо 4 милиона души. Само че държавата пише правила, които не спазва. И не превежда цялата сума. Така се оказваме без пари. Средствата, които не се превеждат, се изписват на книга и се водят към фискалния резерв"
Източник:
д-р Константин Тренчев
интервю във в."Уикенд", бр. 42 (362) от 16-22.Х.2010

събота, 16 октомври 2010 г.

Нашенски поговорки (защо не сме от западния свят)

NET
Орташката кобила кучета я яли
Залудо работи, залудо не стой
За мъртвия или добро, или нищо
Брат брат не храни, но зле му който го няма

Мисля, че първата - за орташката кобила - е предсказание за нашия капитализъм, уви!...

Безобразие е ченгето мошеник Моллов на "новия" капитализъм да въздигне в икона държавния мошеник от "стария" капитализъм Буров. Срамно е невежеството, възмущението ми не е само морално, а съдържателно, смислово - четете Стефан Бочев и Румен Аврамов. НО: Моллов и Буров са типични дребни мошеници за слаборазвита държава, смучещи от нея, защото няма откъде другаде . Никакви особени злодеи не са. Би било странно да няма такива като тях.

За един вид съвест, която пере жълтите си петна с чужди смърти

Милена Фучеджиева
Този текст ще е гаден и неприличен. Предупреждавам, не го четете! Вреден е за вашето здраве!

Оттук нататък - на ваша отговорност. Защото ще оплюя това, що е въздигнато от кирливата ни преса в ранга "интелектуалец" - казвям "онова", а не "онези", едно, защото не искам да придавам персонален вид на тезата ми; и второ, по-важно - защото не персоните са важни, а явлението. Всеки, минаващ себе си днес за интелектуалец, може да изброи поименно интелектуалната дружинка на Гоце; кръчмарската компания на Тошо Тошев и прочие известни столични бохемски кръгове, различаващи се от онези - по соцвремената, по едно единствено, но мното съществено нещо - всички сегашни "интелектуалци" от кръговете са не само приближени до властта, те се хранят директно от нея. Така, както и дедо Тодор директно не ги хранеше. Умишлено не споменавам конкретни имена, защото ще спомена три - на Дончо Цончев (лека му пръст!), Милена Фучеджиева и Валерия Велева. Милена написа по повод на (впоследствие се разбра, че е предсмъртно) интервю на Дончо, остри, но истински и точни думи за слугинската същност на днешната и вчерашна творческа дружинка на властта. Написа ги персонално, за Дончо - след което едва ли не публично я остракираха. Защото Дончо почина два двена след статията й. Милена нямаше как да го знае това - че е на смъртно легло (друг е въпросът, че авторката на последното интервю на Дончо - явно на човек в проблемнто състояние - Валерия Велева от "Труд", е знаела това). Но подобните на Дончо - защото с ръка на сърцето ще кажа, че освен таланта си, той имаше и ред нелицеприятни черти - решиха да избършат гузната си съвест. Като обвинят Милена, че едва ли не била морална убийца на Дончо и "удобно" пропускайки нейните оценки и обвинения към оная каста, които пряко засягат и тях.

Гнусно. Тези, за които говоря, знаят това и не им пука. А Милена е или прекалено емоционална, или прекално морална, за да говори по-конкретно.

Милена - с теб съм.

----------------------

А ко някой не вдява за какво иде реч, има гугъл - пусни "милена фучеджиева", "дончо цончеив" и ще вденеш. нЕкой път вЕрно се ядосвам и мисля, че наистина няма смисъл да говоря на хора, които не разбират това, за което говоря. Милена ще разбере това и ми стига.

Кризата приключи (данни на БНБ)

Платежен баланс януари-август 2010


Източник: Прессъобщение на БНБ от 15 октомври 2010 г
Благодаря на Римл@нин от клуб Политика за своевременната информация, включително и затова, вместо мои тълкувания, предлагам неговия коментар (ако и да се различаваме в разбиранията си за езикова стилистика):


Много лошо, а? finger.gif за всички, които чакаха провал на бюджета за 2010. Още по-лошо ще е през 2011. Очертава се ръст от около 4-4,5%. ГЕРБ се справиха много добре.

http://www.bnb.bg/PressOffice/POStatistica..._S_BOP_PRESS_BG

Хайде, и бъдете честни. Признайте си, че Дянков беше прав когато ви каза февруари месец, че кризата ще свърши есента. Тоя човек наистина е финансов магьосник. cool2.gif

За януари – август 2010 г. текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на 451.4млн. евро (1.2% от БВП2), при дефицит от 2119.4 млн. евро (6% от БВП) за януари – август 2009г.

За август 2010 г. текущата сметка е положителна, в размер на 612.8 млн. евро. През същия месец на миналата година тя е положителна – 98.8 млн. евро. Основни фактори за излишъка по текущата сметка са по-високия търговски баланс (с 283.4 млн. евро) и по-високото салдо по статия Услуги (със 161.8 млн. евро).

Износът (FOB) за януари – август 2010г. е за 9795.7 млн. евро, при 7407.3 млн. евро за януари – август 2009г. Това е ръст от 32.2% на годишна база, при спад на годишна база от 30.1% за януари – август 2009 г. През август 2010 г. износът (FOB) е 1449 млн. евро, при 981.9 млн. евро за август 2009г. Той се повишава с 47.6% на годишна база, при намаление на годишна база от 25.5% за август 2009 г.


http://www.dnevnik.bg/pazari/2010/10/15/977506_tekushtata_smetka_e_izliazla_na_izlishuk_v_kraia_na/

Обърнете внимание на коментарите на ICO 77 и Free to choose
Източник:
Видяло се е, ще целувате ръка на Дянков и ще искате прошка, Криза вече няма.

Други мнения на Римл@нин-а има в частния Клуб Политика. Някога имаше общност от форума Политика на dir.bg - немалка част от които напуснахме дира и благодарение на някои кадърни души (мн.ч. от "душа") сред нас получихме независим форум. Чудех се дали да не разправя повече за тая епична история, чието начало е още в дълбоката древност на форумите на Гювеча и съдбовно свързана с Павката като модератор, но се отказвам. Има по-древни и по-мъдри форумци, които някой ден ще я разкажат. Това е една от двете истории на български политически форуми, които си струва да не останат само във виртуалното форумно небитие, защото логиката на еволюцията им е до голяма степен показателна за еволюцията на обществото. Другият подобен стойностен форум е този на в."Сега" - където някога, пак в дълбоката древност, основна група мислещи избягаха от форума на "Монитор".

"История на бг политическите форуми" - не би ли звучало интересно ;-)

Темата от "Кошмари преди Коледа" на Тим Бъртън - This Is Halloween

The Citizens of Halloween Town - This Is Halloween

[видео]

[край на видеото]

Благодаря на poor, че с клипа, който ми показа, ме присети за безумно-шашавата анимация "Кошмари преди Коледа". Все си падам по такива смахнати неща. Като другите филми на същия режисьор - Тим Бъртън: "Едуард Ножиците", "Бийтълджус", "Слийпи Холоу", "Булката труп", "Чарли и шоколадовата фабрика"...

Не пропускайте и клипа на poor - великолепен като визия, общо внушение и настроение къвър на "Alabama Song (Whisky Bar)" --> http://www.youtube.com/watch?v=NLMp50iK0G0]

Не ми хареса обаче "Алиса..." на Тим Бъртън. Стори ми се прекалено политизиран, приземен, сиреч ограничен към някакви днешни реалности. Може би съм преголям фен на оригинала и затова не ми се нрави версията на Бъртън. А може би с всяка киноверсия на добра книга е така - след като си я чел, и най-гениалният режисьор не може адекватно да реализира това, което вече имаш в главата си.

Което за пореден път иде да ми каже, че най-големите съкровища се крият в собствената ни глава. "Дребният" проблем е, че обикновено нито знаем това, нито дори да го знаем, ни е ясен пътят, по който да ги постигнем.

петък, 15 октомври 2010 г.

Скандалът Кеворкян - малък Недялко. Страничен въпрос.

По-старите помним, че двете книги по "Туин Пийкс" в началото на 90-те удариха гръмовни тиражи, съответно и печалбите на издателите са били нелоши - меко казано. Ако са платили авторските права, както и дължимите на държавата данъци. За което почвам да се питам, защото в мрежата намерих само следното инфо от Уикипедия за книгите по "Туин Пийкс" в България:
В България през 1992 г. са издадени двете книги по сериала от издателство Зодиак-Вн - „Тайният дневник на Лора Палмър“ и „Автобиография на специалния агент на ФБР Дейл Купър“.
Публична тайна е, че издателството Зодиак-Вн е на Кеворкян, но в нета има една единствена следа от него, която е също толкова енигматична, пак от Уикипедия - статията за Кеворкян:
Издава списание „Всяка неделя” / 1990 – 1993 г./, а издателството му „Зодиак В Н” издава някои от най-високо тиражните книги в българското книгоиздаване. [3]
Цитатът е към статията на Борислав Гърдев "Всяка неделя след третото възкръсване":
"...регистрираното от него издателство “Зодиак ВН” след фурора с “Разговори със Симеон Втори” /1990/, успява да завладее пазар с качествени бестселъри като “Съдията и неговият палач” /1991/ от Фридрих Дюренмат, “Семейство Юинг от Далас” /1992/ от Бърт Хършфелд, ”Първи умират мечтите” /1992/ от Харолд Робинс, ”Младият Индиана Джоунс и съкровището в плантацията” /1992/ от Уйлям Маккей, ”Полтъргайст” /1992/ от Джеймс Кан, ”Шантажът” /1992/ от Фредерик Форсайт, ”Сексуалният наръчник на Доменика” /1993/ и особено “Дневникът на Лора Палмър” /1993/ по нашумелия сериал “Туин пийкс” на Дейвид Линч"
След тази оскъдна информация у мен остава въпросът за авторските права и дължимите данъци. Не подозирам, камо ли да обвинявам Кеворкян, но ми се ще да зная за платените авторски права от "Зодиак-Вн", както и за платените на държавата данъци от същото издателство върху очевидно немалките му печалби.

Българското Възраждане. Балканските икономики 1800-1914: еволюция без развитие (рецензия)

ЗА ЕДНА КНИГА, ПРЕДИЗВИКВАЩА РЕАКЦИИ

Майкъл Паларе. Балканските икономики 1800-1914: еволюция без развитие. София, АПОСТРОФИ, 2005, 425 стр. (Michael Palairet. The Balkan Economies c. 1800-1914:

Evolution without Development. New York, Cambridge University Press, 1997. xvi, 415 pp.)

Когато екипа на сайта ANAMNESIS.info ме помоли да напиша отзив за книгата на Майкъл Паларе, аз се порових из web-пространството и on-line книжарниците за повече информация относно автора. Но вместо търсените биографични данни попаднах на следното изречение, с което се рекламираше – и в българските и в англоезичните сайтове – изследването: „Балканските икономики 1800-1914: еволюция без развитие е силно „ревизионистична” книга” Защо ревизионистична и какво се ревизира?

Сравнителното изследване на М. Паларе, както подсказва и самото заглавие, разглежда стопанското развитие на Балканите в периода 1800-1914. Интересът на автора се концентрира не върху целия Балкански полуостров, а върху Черна гора, териториите на османската империя, върху които с течението на ХІХ век се оформят държавите България и Сърбия и географските области Македония и Босна и Херцеговина. Позицията, от която тръгва изследвача е, че през изследвания период разглежданите балкански икономики минават през две големи институционални трансформации. Първата е преодоляването на децентрализацията в османската административна система, което според М. Паларе е и основният импулс за балканския икономически растеж. А втората е създаването на независими балкански държави, което води до забавяне на стопанското развитие. На този принцип е подчинена и структурата на цялото изследване – две части, едната до 1878 г. (стр. 12-180) и втората след 1878 до 1914 г. (стр. 181-392), общо 12 глави. Основната теза, прокарвана последователно в целия текст и защитена аргументирано от М. Паларе, може да бъде формулирана по следния начин – постигната политическа свобода на балканските държави не им носи и икономически просперитет. Основните доказателства, които Паларе излага в подкрепа на този свой възглед са резултат от сравнението между сръбското, българското и босненското икономическо развитие.

До 1878 г., както Паларе показва, османските институции са силно ангажирани с организацията на политическия и икономическия живот. Тези институции ретърпяват между 1790 г. и 1878 г. промени, които имат значителен ефект върху икономическото развитие на Балканите. Във века, предшестващ 1914 г., нископродуктивното селско стопанство представлява основата на икономиката. Авторът, обаче, убедително твърди, че е погрешно да продължава да се подържа тезата за периода на османското владичество като период на феодална стагнация. В България преди 1878 г. османските институции подпомагат подобряването на възможностите за развитие едновременно на прото-индустрията и земеделието, което прави тази територия най-проспериращата в рамките на империята. Факторите, подпомагащи подобно развитие, които М. Паларе посочва, са следните: сравнително високата урбанизация на османските владения в англоезичните представяния книгата е определена като „дискусионна” (controversial), докато в България книгата е рекламирана като „ревизионистична”.

Европа и съответно пазара за занаятчийска и прото-индустриална продукция, който се осигурява като следствие; предвидимостта на данъчната тежест; ориентирането на земеделието към пазарна реализация на добива; добрите географски условия за създаване на текстилна промишленост. Контрапункт на подобно развитие е стопанската ситуация в Сърбия, развиваща се извън Османската империя след 1815 г.

Едно оригинално обяснение за тази разлика, предложено от Паларе, е, че селяните от западните Балкани са по-мързеливи в сравнение със селяните от други части на Европа. Много едновремешни наблюдатели и съвременни специалисти подкрепят върдението, че съществува своеобразна култура на мързела в по-голямата част от западните Балкани. Изводите, който Паларе прави въз основа на използваните извори са, че упоритият труд за подобряване на жизнения стандарт се възприема от общността като неестествено поведение и че тази нагласа подсилва традиционната съпротива срещу промените в начина на живот. Като особен случай е разгледана Черна гора и специфичната „героична” менталност, оформила се в резултат на исторически сложили се обстоятелства сред черногорците. Що се отнася до Босна, то неуспехът на османските власти до към 50-те години на ХІХ век да преодолеят съпротивата на местния мюсюлмански елит, в допълнение към гореизложеното, предопределя изостаналостта на областта в сравнение с другите разглеждани области (с изкл. на Черна гора).

През 1878 г., в резултат на решенията взети от Берлинския конгрес, Османската империя е лишена от значителни части от своите владения. Със създаването на българското княжество като самостоятелна, макар и васална в началото, държавна единица настъпват значителни промени. Османските институции, съдействали за благоприятната среда, в която се развива икономиката до този момент, са премахнати. Основната теза, развита от М. Паларе във втората част на книгата е, че създаването на България като отделна от Османската империя държава има отрицателен ефект в дългосрочен аспект върху стопанското развитие, тъй като по този начин се забавя прото-индустриалният растеж. А именно прото-индустрията и нейното успешно развитие са определени от автора като „основен източник на икономически динамизъм” в България (стр. 181). В селскостопанския сектор Паларе говори за „сърбизиране” т. е. за раздробяване на поземлената собственост, което не подпомага интензификацията на земеделието и ориентирането му към пазара. На другия полюс е босненската икономика, която започва да се индустриализира в резултат на австро-унгарското управление. Развитието й е такова, че към 1914 г. по основни показатели босненската икономика надминава тези на България и Сърбия едновременно, достигайки 54 % от общото индустриално производство на трите държави. Босна под управлението на Австро-Унгария е пример на М. Паларе какво би могло да бъде развитието на България и Сърбия. Като фактор за босненския напредък авторът посочва по-високата търпимост на босненците към чужденците в сравнение с българи и сърби, намерила израз и в по-голямата търпимост към чужди инвестиции и предприемачи.

Основният извод на М. Паларе, макар и само имплицитно загатнат, отнасящ се до несъстоялото се стопанско развитие въпреки растежа на балканските икономики е, че политиците от този период не съумяват да определят правилно дългосрочните стратегически цели, които независимите държави трябва да следват. Или с думите на автора „триумф[ът] на политическата над икономическата рационалност” е в основата на „еволюция[та] без развитие”.

Може би именно това се има предвид с определянето на книгата като „ревизионистична”, тъй като ако се приемат нейните изводи то логично би следвало да се ревизират голяма част от оценките за успешното социално, политическо, икономическо и културно развитие на балканските държави в периода 1878-1914 г. И за да не остане впечатлението, че всичко е безпроблемно с тезите и доказателствата на М. Паларе следва, обаче, да се отбележат и някои дискусионни моменти.

На първо място би следвало да се изтъкне, че изследването е богато подкрепено със статистическа информация, но не бива да се забравя, че поне за периода до 1878 г. този род информация е твърде откъслечна и фрагментирана. Това прави почти всякакви изводи и обобщения, основани на тези данни, по-скоро хипотетични и отворени за бъдещи дискусия и доуточнения, отколкото сигурно доказани факти. Друг момент, който не може да не направи впечатление, е до известна степен изолирането на икономиката от цялостната социална и политическа ситуация в балканските страни и по-точно неотчитането на националистичните и патриотични настроения, доминиращи в обществата на Балканите и пречките, които тези настроения поставят пред едно по-„рационално” икономическо развитие. И нещо по-конкретно, отчитайки ниското ниво на съпротива срещу чуждите инвестиции в Босна, не трябва да се забравя, че за разлика от българите и сърбите, босненците не вземат сами решения за стопанското си развитие. В същото време в Сърбия и България на присъствието на чуждестранни инвестиции се гледа като на загуба на суверенитет, нещо което съвсем не е лишено от основание.

Все пак най-голямото достижение на всяка една книга е не толкова да достигне до колкото се може по-голям брой читатели, а по-скоро да накара някои от тях да си зададат въпроси, на които да търсят отговор, да ги провокира да мислят, да доразвиват или оборват идеите на автора. Изследването на Майкъл Паларе е именно такова и за радост е преведено вече и на български. Ерудицията на автора и разнообразието на използвания разноезичен изворов материал я правят особена ценна за студенти и специалисти по стопанска история. Прочетете я, защото това е книга, която предизвиква реакции.

--------------------

Мой пропуск, за който се извинявам:

Автор на рецензията е Христо Беров

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Аркадий Северный - Не надо грустить, господа офицеры

[видео]

[край на видеото]

Не надо грустить, господа офицеры

Аркадий Северный


Не надо грустить, господа офицеры,
Что мы потеряли, того не вернуть.
Уж нету Отечества, нету уж веры,
И кровью отмечен ненужный наш путь.
Уж нету Отечества, нету уж веры,
И кровью отмечен ненужный наш путь.

Пусть мы неприятелем к До-ону прижаты,
За нами осталась полоска земли.
Пылают станицы, поселки и хаты,
А что же еще здесь поджечь не смогли?
Пылают станицы, поселки и хаты,
А что же еще здесь поджечь не смогли?

По нашим следам степь за степью несется,
Спасибо друзьям, что я здесь не один,
Погибнуть и мне в этой схватке придется,
Ведь я тоже русский, ведь я дворянин.
Погибнуть и мне в этой схватке придется,
Ведь я тоже русский, ведь я дворянин.

Пусть нас обдувает степными ветрами,
Никто не узнает, где мы полегли.
А чтобы Россия всегда была с нами
Возьмите по горсточке русской земли.
А чтобы Россия всегда была с нами
Возьмите по горсточке русской земли.

Не надо грустить, господа офицеры,
Что мы потеряли, того не вернуть.
Уж нету Отечества, нету уж веры,
И кровью отмечен ненужный наш путь.
Уж нету Отечества, нету уж веры,
И кровью отмечен ненужный наш путь.


В това видео талантът на Аркадий Северний е фантастично допълнен от таланта на автора на клипа - golodnowwwski, с безумната му аналогия-пародия, стигаща до пароксизъм: да наложи белогвардейска песен върху автентични кадри за мизерията на днешната руска армия. И при това без да се получи пошло - а...., абе истински постмодернизъм си е отвсякъде (известната условност, която се усеща в думите ми е, поради боязъвнта, че ще ме разпънат, защото напоследък сред снобите и "постмодернизъм" стана мръсна дума; за останалите пък винаги е била).

The Doors - Alabama Song (Whiskey Bar) Live (за седемдесетарите)

The Doors - Alabama Song (Whiskey Bar) Live

[видео]

[край на видеото]


THE DOORS - Alabama Song (Whisky Bar) - Lyrics

Well, show me the way
To the next whisky bar
Oh, don't ask why
Oh, don't ask why

Show me the way
To the next whisky bar
Oh, don't ask why
Oh, don't ask why

For if we don't find
The next whisky bar
I tell you we must die
I tell you we must die
I tell you, I tell you
I tell you we must die

Oh, moon of Alabama
We now must say goodbye
We've lost our good old mama
And must have whisky, oh, you know why

Oh, moon of Alabama
We now must say goodbye
We've lost our good old mama
And must have whisky, oh, you know why

Well, show me the way
To the next little girl
Oh, don't ask why
Oh, don't ask why

Show me the way
To the next little girl
Oh, don't ask why
Oh, don't ask why

For if we don't find
The next little girl
I tell you we must die
I tell you we must die
I tell you, I tell you
I tell you we must die

Oh, moon of Alabama
We now must say goodbye
We've lost our good old mama
And must have whisky, oh, you know why

Алексей давал пари на Бойко - малко инфо от миналото

Възпроизвеждам дописка в тоя блог от Неделя, Март 19, 2006:

Левски - проект на мутри

Паметникът на Васил Левски (или както е за всички столичани Паметникът Левски) - проект на застрахователна компания "Лев Инс".

Това е новото име на бившата Застрахователна компания "Левски Спартак", създадена от бивши барети. Които според някои се различават от мутрите по степента на професионализма си.

Нямам думи. Posted by Picasa








--------------------------

Сега (4 години по-късно) ме безпокоят някои въпроси:

- Преди 4 години всички сегашни "възмутени" воглаве с Явор Дачков, не виждаха ли градинката около паметника Левски? Че не четяха възмущенията в блога ми - коя съм аз да ги четат? За разлика от Дачков обаче, Бойко явно четеше (или му четяха) и бързо нареди да махнат скандалната табела.

- Нима чак сега "възмутените" научават за механизма на публично-частното партньорство с общината, в което участваха както фирми на Алексей (които и до ден днешен по закон не са престъпни фирми), така и фирми на Цветелина и на сума още мощни бизнесмени - приятели на Бойко?

- И ако си сложат ръка на сърцето, "възмутените" няма ли да признаят, че значима част от частния принос на въпросните фирми не целеше и не постигаше далавера за тях, а бе от полза за общината? Другояче, гаменски да го кажа: Явор Дачков ли не вдява, че Бойко изюди богатите си приятели да дадат пари за общината?

А в конкретния случай с паметника на Левски, мутрата Алексей прекали (именно защото е мутра по манталитет) с наглата табела, което Бойко веднага оправи.

Да потретя и почетгвъртя - не съм фен или антифен на Бойко. Но държа на обективността и като не е крив за нещо, да не се плюе без основание.

Като говорех за любов...

Покрай евтаназията говорех за любов:

Child with Bear
Автор: Sarolta Ban

Любов.Child_with_Bear

Алексей Петров. Pro et Contra

Алексей ПетровЛично не познавам лицето. Но имам толкова информация за него, че личното познанство не ми липсва, за да си съставя точна представа за личността му. Обобщението от тази представа с две думи е:

Алексей Петров не ми харесва, но го уважавам.

Подробности:
Знам, че той е престъпник. Голям престъпник. Допреди 20-тина години не е бил такъв, но подобно на мнозина като него мина от Тъмната страна.

Знам от информация, събрана от спецслужители, на които имам основание да вярвам. Знам как години наред основният му бизнес бе да рекетира дребни престъпници, че ще ги издъни, ако не му предадат бизнеса си. Елементарно, Уотсън - кой дребен престъпник ще се ожали на властта, че е рекетиран; но Алексеевата гениалност е, че превърна това в цяла индустрия.

И други неща знам - как него наистина го внедриха да шпионира израелското посолство, защото на тогавашния посланик му бе слаб ангела, а знам и как след това Алексей разви тази оперативна позиция на база..., хъм..., специфичните израелски понятия за слаб ангел. Но да спра дотук. Проблемът е другаде:

Аз знам тези неща със сигурност, но не мога да ги докажа пред съд. В това отношение съм в същото положение като Цецо Цветанов. Което е смешно. Дори затова, че аз не съм и нямам претенции да съм вътрешен министър.

Къде е грешката? Не у мен - именно защото не съм вътрешен министър, а блогър. Цецо трябва с мощта и уменията на повереното му министерство да намери доказателствата, годни за съд, които да вкарат Алексей на топло. За съжаление, до този момент качествата на Цецо в това отношение са идентично равни на моите. Което не е комплимент за него.

Да го кажа ли съвсем просто?

Аз зная, че Алексей е престъпник, но понеже живеем в демократична държава, това мое знание няма никаква достоверност и пет пари не чини без надлежни доказателства. Задължение да ги събере има Цецо. Което той..., хм..

Още за евтаназията (от нелюбимия ми, но уважаван Андрей Райчев)

Андрей РайчевПреди няколко години забравих по какъв повод се разгоря обществена дискусия "за" и "против" евтаназията. Тогава Андрей Райчев публикува блестящ текст по темата (спорен като теза, но блестящ), от който за моя изненада, днес не намерих и следа във вездесъщия гугъл. Което за мен е поредно доказателство за крайната нетолерантност на обществото ни по тази тема. Ако имаше и грам толерантност, все някой щеше да го препубликува тогава - и така да бъде запазен в мрежата. Но не би.

Само аз, явно, имам особеността да запазвам текстовете на Андрей (дали е поради любов, ненавист - или поради двете; а истинската причина е, че го мисля за гениална глава), самият той не си ги пази - мисля защото възприема гениалността си за нещо естествено, което не заслужава особено внимание.

Та поради тази ми любов-омраза към Андрей, публиката днес може да прочете оня стар текст, запазен от мен:

Защо не забраните и смъртта на Еверест, а?

Андрей Райчев

Приятел ми разказа поразителен случай. Пред него карал ТИР, но нещо станало и от тира изпопадали клетки с бройлери. Клетките също се счупили и на шосето се озовали десетки и десетки птици. И изведнъж се оказало, че никой от бройлерите не може да стане и да тръгне. Не че нямали крака, просто били свикнали само да лежат и да ги хранят. Така си и лежали на пътя и кудкудякали...

Забраната на евтаназията ми напомни тази история. Просто не мога да си представя как нашите депутати посмяха да се произнесат по въпроса толкова лесно, толкова бързо, без обсъждане, без колебания!

Та това е огромен и страшен въпрос.

И единствената позиция, от която той е незабавно и еднозначно решим е религиозната. Ако ти смяташ, че Бог дава живот, то очевидно ще схващаш евтаназията като вид убийство: само Бог има право да отнеме даденото от него.

Но какво да мислим ние, останалите, тези, които нямаме толкова високо мнение за Homo sapiens като за венец на божественото творение и първа грижа на Бога?

Тук ще кажа своето лично мнение и ще започна с нещо не так драстично като дилемата живот/смърт.

Ние, хората от сегашната европейска цивилизация заприличваме на бройлери. Да речем. Какво се иска от мен, ако пред очите ми мерзавец започне да изнасилва сестра ми? Към какво поведение ме призовава целия наш ред, всички наши закони?

Към страх.


Вместо да убия негодника, аз трябва незабавно да се обадя по телефона на властите.

Правилното ми поведение е да треперя от ужас и да чакам властта да ми реши въпроса. Никой и дума няма да ми каже, ако просто се свия в ъгъла и позорно квича. Обратно: ако извърша онова, което всички истински мъже в историята на човечеството винаги са правили в подобни случаи – то моето поведение става осъдително, или поне съмнително, подлежащо на преценка или дори на наказание.

От мен се иска кротко да си кудкудякам на шосето, докато шофьорът на ТИР-а благоволи да ме прибере. И като висш аргумент тук ми се изтъква, че заедно с другите бройлери аз съм имал правото да гласувам за шофьора...

От къде накъде ми се отнема в полза на властите правото да се защитя? Себе си, близките си, достойнството си, собствеността си, най-сетне? Спомнете си как г-н Еди Минасян, който (напълно законно при това) застреля грабител, го влачиха по съдилища с години.

И просто чувам възражението: по тази логика ти и наркотиците ще разрешиш! Проблемът с наркотиците обаче стои – в моите очи – по сходен начин: ако зрял човек иска да се трови – това е негов въпрос. Наркотиците са ужасно бедствие, защото децата са глупави, защото ги зарибяват, защото те не могат да знаят какво вършат. И тези, зарибяващите и снабдяващите трябва безпощадно да бъдат изрязани като гнойна язва, за да защитим малките.

А както сме тръгнали ще забранят и цигарите скоро. Но аз знам, знам отлично, че пушенето ми вреди и искам да пуша! Примерно, защото ми е приятно.

С една дума, нашата цивилизация крачка по крачка отнема на жителите си тяхната субектност, тяхната воля, тяхната самостоятелност. Властите поощряват консуматорското поведение, и само консуматорът изглежда нормален; той е образцовото същество.

А когато някой реши да се качи на Еверест и загине в името на тази си страст, консуматорите, вместо да изтръпнат от възхищение и почуда, се ужасяват и смутено поглеждат властите: как още не сте забранили!...

Консуматорът си е такъв, достоен, горд: обича страстите и опасностите – седнал пред лизингования цветен телевизор... Вълнува се той, вълнува се: за съдбата на героя от сериала и за месечната вноска в банката.

Честито на българския консуматор: отнеха му правото да реши дори дали да прекрати агонията си, безсмислената болка на края.

Спомени от бъдещето (Облог за президентския вот)

Бойко БорисовДнес имахме типичен български кафански разговор с човек, чиито мнения взаимо уважаваме, ако и да не сме съгласни винаги взаимно с тях ("типичен български кафански" е описан още от Вазов, и колко след него народопознавачи - вместо да вършат някаква полезна работа, двама или повече умни хора "бистрят политиката" в кафенето, май Вазов първи въвежда символа-метафора "Ганковото кафене" за подобна обществена реализация).

Та дойде реч за идещите догодина президентски избори и приятелят, с който бистрехме политиката, ме попита "Че избЕга ли бате Бойко на "Дондуков"2?" След протяжна кафанска аргументация от моя страна, се обзаложих, че ще избЕга - ще посочи Цецо за наследник-премиер (като доказал се в битките с всичко, с което трябва да се бие) и понеже неслучайно сдвоиха местните с президентските - което е гаранция, че ГЕРБ печели; Самият той ще се премести по народната воля на президентското кресло.

Като по такъв начин елегантно ще съблече от себе си отговорността, че нещата не вървят както трябва. Да!, знам, че Той не е виновен; знам, че му натресоха една криза, която не е негова вина; знам, че Тройните крадливци окрадоха всичко и за финал го излъгаха, че са откраднали по-малко. Знам всичко това - че не е Той виновен. Ама друго си е да смениш мястото, където вината е по дефиниция - премиерското; с президентското - където никой не може да пречи на Величието ти.

Би ми било интересно има ли други мнения, пък защо не и да организираме наистина залози?

Оставете ДАНС на мира!

ДАНССергеевата гордост ДАНС не само продължи да съществува и след неговия (Сергеевия) крах, но за съжаление продължава да обира обществени негативи, поради неадекватните публични очаквания към службата. Които бяха неизбежни при фантасмагоричната сеергеева концепция.

ГЕРБ-ерите се опитаха да поправят поне явните глупости, но за съжаление се оказаха на Сергеевото ниво, що се отнася до фантасмагориите. И съответно продължават да внушават на обществото нереалистични очаквания към ДАНС; и още по-лошо - самите ГЕРБ-ери продължават да имат подобни безумни очаквания. Безумията накратко по същество са:

ДАНС трябва да разкрива всички големи престъпления (като почнем от корупция във висшите етажи на властта, минем през "Октоподи" и "Килъри", и завършим с ислямски фундаменталисти). Като разкрие всички подобни големи престъпления, ДАНС трябва да ги даде подробно описани в папки на съда, след което съдът без проблеми възоснова на тези папки трябва да набута всички големи престъпници - ако не доживот, то поне за 30 години на топло. Да, ама не! Съдът засега не вкарва не само за 30 години, ами и за изобщо.

НО!: Обществото не е право да упреква ДАНС за това! ДАНС е замислена и общо взето реализирана като информационна (разузнавателна) служба по модела, типичен за западните демокрации. Това, грубо казано, означава, че подобна служба:
* осигурява анализи в областите, имащи отношение към националната сигурност;
* подава изпреварващи предупреждения за назряващи кризи;
* обслужва националния и международен кризисен мениджмънт чрез подпомагане на разкриването на намеренията на реалния или потенциален противник;
* осигурява системна и подробна информация за нуждите на планирането в сферата на националната сигурност;
* осигурява защитата на държавните тайни - както техните собствени, така и на другите държавни агенции
* може да провежда тайни операции с цел повлияване на крайните резултати от събития, имащи отношение към националната сигурност
Какво НЕ МОЖЕ И НЕ ТРЯБВА ДА МОЖЕ да прави ДАНС (ако е модерна демократична служба):

Не трябва да се занимава с оперативно-полицейска дейност, оперативно-издирвателна, особено оперативно-разследваща дейност. Хората от информационните служби (каквито са ДАНС-аджиите) са висококвалифицирани специалисти, обучавани години наред, но не и да събират доказателства, годни за съд. Камо ли пък да участват в клипове като плашила с качулки, с които после пресцентърът на МВР да ни забавлява.

За оперативно-полицейската, оперативно-издирвателната, оперативно-разследващата дейност ИМА ДРУГИ СЛУЖБИ. Харесвам Цецо Цветанов - но да си оправи образователно-юридическия бардак в Криминалната полиция и в ГДБОП. Абсурдно е криминални ченгета, вкл. и на ръководни длъжности, да знаят по-малко за основни принципи на правото - и материалното, и процесуалното; отколкото масата пенсионери - заклети зрители на "Отделът", "Вашингтон, окръг Колумбия", "Адвокатите" (и подобни американски крими и юридически сериали).

Престанете да искате от ДАНС това, което не му работа; а научете хората си, които трябва да знаят и могат да го правят това - как. Не е толкоз трудно. Нали Самия Бойко е ош-беш със западните служби - ами да му помогнат как да научи ченгетата да правят разследвания и доказателствата им да са годни за пред съд.

Любов и смърт (За евтаназията)

При 10-тина дена си отиде любимият ми Величко


Пусках снимка
на котараците ми Величко (вдясно) и Котьо (вляво) на любимото им място - радиатора в кухнята. Котьо си отиде преди година - беше около 17-годишен и с много болни бъбреци. Тия дни си отиде и Величко - също много възрастен и много болен. Според лекаря можех да го крепя още 2-3 месеца, но това вече не беше живот - той едвам ходеше, пишкаше и акаше под себе си (което за котка е голям тормоз), носех го всеки ден на инжекции и системи. Много обичах този рижав разбойник, за да продължа да му причинявам тези мъки. Приспах го. Отиде си без болка, гушнат в ръцете ми.

По някаква случайност, точно тия дни срещнах две мили приятелки - Таня и Верина, претърпели току-що подобна мъка. Таня е приспала любимото си кученце - и той беше много възрастен, може би е имал още месец-два живот, но не можел вече да ходи, черният му дроб бил напълно разсипан и получил токсикологично отравяне. Нейният лекар, също като моя, смятал, че това е най-доброто, което може да направи, ако го обича - да го приспи. Но и двете с Таня вече не сме първа младост и за разлика от девойката Верина, имаме доста опит както с домашни любимци, така и изобщо житейски опит. Верина още не е натрупала подобни горчиви познания и е лекувала любимото си коте до последно - включително купила специални системи за вливания на котки. Сега смята, че е сбъркала - трябвало е да го приспи по-рано, за да му спести мъките.

Но трите любими ни звяра вече тичат волни и щастливи из Вечните ловни полета!

С хората е подобно, само че решението е много по-гадно:

Не им е позволено да си отидат с достойнство, без седмични и месечни агонии, изпълнени с болка, унижения, страх и омерзение от себе си и живота. Лицемерното общество отказва на човека последната милост и любов, които са му дължими - ЕВТАНАЗИЯТА.

сряда, 13 октомври 2010 г.

Srebrna krila - O Ana (видео)

Srebrna krila - O Ana

[видео]

[край на видеото]

Srebrna krila - O Ana - Lyrics
Translation: Croatian → English


Ana
Artist: Srebrna Krila
Song: Ana
Srebrna krila - O Ana

Croatian
Ana

U srcu mi led
A na usnama žar
Od tvog poljubca,
Kad dala si mi
Posljednji dar

O Ana, o Ana, o Ana,
Tugo mojih dana
O Ana, o Ana, o Ana,
Tugo mojih dana

U srce mi bol
Jer još sanjam tvoj lik
Kad si otišla
Na usnama mi ostao krik


English
Ana

Ice in heart
And ember on lips
of your kiss
When you gave me
last gift.

Oh Ana, oh Ana, oh Ana
sorrow of my days
Oh Ana, oh Ana, oh Ana
sorrow of my days

Pain in heart
'Cause I still dream your figure
When you left
Scream remained on my lips


благодаря за клипа на каките Мими и Лили

Фернан Бродель - Материальная цивилизация, экономика и капитализм, XV-XVIII вв. (Civilisation materielle, economie et capitalisme, XV-XVIII siecle)

Фернан Бродель - Материальная цивилизация, экономика и капитализм, XV-XVIII вв.
(Civilisation materielle, economie et capitalisme, XV-XVIII siecle)

3-те тома на руски

Фернан Бродель Материальная цивилизация, экономика и капитализм, XV-XVIII вв. Том 1. Структуры повседневности Civilisation materielle, economie et capitalisme, XV-XVIII siecle: Tome 1: Les structures du quotidity: Le possible et I'impossible

Материальная цивилизация, экономика и капитализм, XV-XVIII вв. Том 1. Структуры повседневности

Civilisation materielle, economie et capitalisme, XV-XVIII siecle: Tome 1: Les structures du quotidity: Le possible et I'impossible


Издательство: Весь Мир, 2006 г.
Твердый переплет, 592 стр.
ISBN 5-7777-0345-3
Тираж: 2000 экз.
Формат: 60x90/16 (~145х217 мм)

| език: руски | DJVU | 623 pages | 204 MB




Фернан Бродель Материальная цивилизация, экономика и капитализм, XV-XVIII вв. Том 2. Игры обмена Civilization materielle, economie et capitalisme, XVe-XVIIIe siecle: Tome 2: Les jeux de l'achange

Материальная цивилизация, экономика и капитализм, XV-XVIII вв. Том 2. Игры обмена

Civilization materielle, economie et capitalisme, XVe-XVIIIe siecle: Tome 2: Les jeux de l'achange


Издательство: Весь Мир, 2006 г.
Твердый переплет, 672 стр.
ISBN 5-7777-0358-5 978-5-7777-0247-0
Тираж: 2000 экз.
Формат: 60x90/16 (~145х217 мм)

| език: руски | DJVU | 634 pages | 86,4 MB




Фернан Бродель Материальная цивилизация, экономика и капитализм, XV-XVIII вв. Том 3. Время мира Civilisation materielle, eeonomie et capitalisme XV-XVIII siecle

Материальная цивилизация, экономика и капитализм, XV-XVIII вв. Том 3. Время мира

Civilisation materielle, eeonomie et capitalisme XV-XVIII siecle


Издательство: Весь Мир, 2007 г.
Твердый переплет, 732 стр.
ISBN 978-5-7777-0359-0
Тираж: 4000 экз.
Формат: 60x90/16 (~145х217 мм)

| език: руски | DJVU | 678 pages | 92,9 MB



вторник, 12 октомври 2010 г.

Shock 'Sipmpsons' Opening. Banksy directs Shock 'Sipmpsons' Opening

Shock 'Sipmpsons' Opening. Banksy directs Shock 'Sipmpsons' Opening

[видео]

[край на видеото]

благодарение на Верина

I Love USA

I Love USA

[видео]

[край на видеото]


благодарение на Верина

Kris Kuksi - Chimpanzee in Captivity

Kris Kuksi - Chimpanzee in Captivity



Сайтът на гениалния Крис Кукси --> Kris Kuksi: Home

Иво Беров - Защото съм от северозапад

Иво Беров Защото съм от северозапад



[видео]

[край на видеото]

Още през 1988 г. когато се запознах с Иво - аз бях начеващ радиорепортер, а той бе неоспорим мастър, разбрах, че е гениален. Нито репортерстването в Националното радио, после при Гарелов във "Всяка неделя", нито вестник "Седем", който прави на голи мускули, - отразяват дори капка блясък от гениалността му. Донякъде може да я усетите от лирично-тъжовната ала фентъзи първа негова книга "Бетонната фея".

Иво... един любим ми човек, чийто живот соцът разби.

Exit Through the Gift Shop (2010) Xvid - филм за Banksy

Блаогодаря на virha, че в коментар към предния пост за Banksy ми даде линка към последния филм за него:


Exit Through the Gift Shop (2010) Xvid



The story of how an eccentric French shop keeper and amateur film maker attempted to locate and befriend Banksy, only to have the artist turn the camera back on its owner with spectacular results. Billed as 'the world's first street art disaster movie' the film contains exclusive footage of Banksy, Shephard Fairey, Invader and many of the world's most infamous graffiti artists at work.

He is Britain's newest national treasure: but he presumably won't be accepting a TV viewers' award from Ant and Dec any time soon, or making libertarian interventions in the smoking debate, or writing an annual Christmas Diary for the London Review of Books or posing alongside his mum with his CBE outside Buckingham Palace in his grey topper and chimp mask. Perhaps his mum would have to wear a chimp mask as well. Street artist, situationist and public-space japester Banksy is famed for his snogging coppers, simpering apes and for debunking Israel's new West Bank barrier with graffiti. Now he takes his career of radical cheek into the cinema with a wacky new "documentary", being shown this week in the director's own pop-up cinema in an underpass in London's Waterloo before moving on to more conventional locations.

Cast :
Banksy ... Himself
Shepard Fairey ... Himself
Thierry Guetta ... Himself
Rhys Ifans ... (Narrator) Himself
Space Invader ... Himself
Joshua Levine ... Himself



File info :

Video

Format : MPEG-4 Visual
Format profile : Advanced Simple@L5
Format settings, BVOP : Yes
Format settings, QPel : No
Format settings, GMC : No warppoints
Format settings, Matrix : Default (H.263)
Muxing mode : Packed bitstream
Codec ID : XVID
Codec ID/Hint : XviD
Duration : 1h 26mn
Bit rate : 954 Kbps
Width : 640 pixels
Height : 368 pixels
Display aspect ratio : 16/9
Frame rate : 25.000 fps
Resolution : 24 bits
Colorimetry : 4:2:0
Scan type : Progressive
Bits/(Pixel*Frame) : 0.162
Stream size : 587 MiB (84%)
Writing library : XviD 1.2.1 (UTC 2008-12-04)

Audio
ID : 1
Format : MPEG Audio
Format version : Version 1
Format profile : Layer 3
Codec ID : 55
Codec ID/Hint : MP3
Duration : 1h 26mn
Bit rate mode : Variable
Bit rate : 164 Kbps
Nominal bit rate : 160 Kbps
Channel(s) : 2 channels
Sampling rate : 48.0 KHz
Resolution : 16 bits
Stream size : 101 MiB (15%)
Alignment : Aligned on interleaves
Interleave, duration : 24 ms (0.60 video frame)
Interleave, preload duration : 112 ms
Writing library : LAME3.90.
Encoding settings : -m j -V 4 -q 2 -lowpass 18 --abr 160

http://www.imdb.com/title/tt1587707/

Enjoy,seed and say thanks.


Click here to download the torrent

Описание на руски:

Выход через сувенирную лавку / Exit Through the Gift Shop
picСтрана: США, Великобритания
Жанр: комедия, документальный, граффити, Арт-хаус
Год выпуска: 2010
Продолжительность: 1:26:05
Перевод: Профессиональный (многоголосый закадровый)
Cубтитры: нет
Режиссер: Роберт Бэнкси/Robert Banksy
В ролях: Бэнкси , Шепард Фэйри , Тьерри Гетта , Рис Иванс

Описание
: Выход через сувенирную лавку – хороший способ для музея немного подзаработать. Вдохновленный произведениями искусства, которыми любовался в залах галереи, посетитель обнаруживает их штампованные репродукции на футболках, кружках, магнитах на холодильник и с удовольствием запасается такими «высококультурными» сувенирами. А что, если бы через сувенирную лавку осуществлялся бы не выход, а вход? Многие ли посетители вообще добрались бы до выставочных залов? Может быть, им вполне хватило бы сувениров? Вообще, где кончается искусство и начинается китч? И как отличить настоящий шедевр от подделки? Ведь, говорят, сам Пикассо в свое время не смог узнать свою картину среди множества копий…
Герой фильма по имени Тьерри – француз, живущий в Лос-Анджелесе – на этом и зарабатывает деньги. Покупая оптом недорогую спортивную одежду, он продает ее втридорога как эксклюзивные изделия авангардных модельеров. Но однажды он попадает в мир по-настоящему авангардного искусства: его знакомят с людьми, рисующими уличные граффити. И этот мир очаровывает Тьерри, а встреча с легендарным Бэнкси переворачивает его жизнь.
Бэнкси – один из самых известных граффитистов – никто не видел его в лицо. Его собственный фильм – не исключение: свою внешность и голос Бэнкси здесь искажает до неузнаваемости. Такая анонимность для тех, кто рисует граффити, – залог выживания: ведь за рисунки на общественных зданиях могут и арестовать. Это уникальное современное явление, балансирующее на грани легальности, некоторыми признаваемое как искусство, другими отвергаемое как вандализм, – прекрасный повод не только вдоволь посмеяться (а на розыгрыши Бэнкси большой мастер), но и поговорить о поддельном и подлинном, о культуре и ширпотребе, о кризисе классических жанров и о том, где же выход. Через сувенирную лавку или этажом выше.

Качество видео
: HDRip
Формат видео: AVI
Видео: vid 720x400 23.98fps 2136 kbps
Аудио: MPEG Audio Layer 3 44100Hz stereo 128kbps