вторник, 28 септември 2010 г.

Акция "Дупетата": Оценката на експерти

Дупета

Толкова шум призведоха електронните медии и толкова хартия - останалите, че мисля за излишно да обобщавам и анализирам, дори да цитирам. Който случайно не е чул за поредната продължила близо месец хероическа акция на МВР - да пита чичко Гугъл. Аз ще съобщя само един факт, убягнал от медийно-полицейската операция, а именно - мнението на доказани експерти в областта на месата и месните продукти. Предполагам, че ще ме осмеят за следното твърдение, но съм убедена, че съм права:

Всякаквите лаборатории, институти, ДВСК-та, ХЕИ-та, включително и най-евросъюзно-сертифицираните, пет пари не чинят като оценители на качеството на месото в сравнение с една котка.

Щом котката, особено ако е гладна, отказва да яде нещо - ако и то да е със суперцена, супермарка, суперетикет, суперсертификат - не го бройте това за месо. Котката, за разлика от кучето, неслучайно се смята за полудоместифицирана, на прост език - не е е одомашнена, а само ни лъже, че е такава, за да използва изхвърляните от нас хранителни останки. Дивата й природа не е увредена от еволюцията - както е увредена и нашата, а и на доста домашни породи кучета. Котката си е див звяр и не можеш да я излъжеш, че някаква технологично-химическа шашма е месо.

Доскоро имах 5 котки вкъщи (4 си отидоха наскоро - от старости-болести), а давам храна и на кварталните котки. Не съм имала случай някоя да откаже на "дупе", напротив - личи си по настървението, а и по предупредителното ръмжене, ако има други котки наблизо - че обруганите "дупата" са чиста проба месо.

Което не мога да кажа например за куп "реномирани" марки кренвирши, филета и... Стоп, защото целта ми не е да соча кои фирми и марки ни лъжат, а да предложа прост ефикасен тест за месо - КОТКА:

Ако по разни причини не можете да имате своя, все ще имате приятел с котка - носете й за "тестване" нарочения за месо продукт. Ако нямате - уличните котки са най-добрия ви приятел в това отношение. Хвърлете им "месния продукт" и ги гледайте.

Важно уточнение:
Кучето не е равно на котка. То е деградирало и развратено от хилядите години съвместно съществуване с човека и също като него се лъже от технологиите и химиите.

понеделник, 27 септември 2010 г.

За "Спектър нет". С лрюбов и сантимент. И преди всичко - със страх

Не съм традиционалист/фен на марките в родния икономически контекст - защото у нас е обичайно когато една марка се утвърди, следващата й стъпка да е самоокепазяване - като поддържано качество, клиентско обслужване и пр.под. Понякога си мисля, че това е перверзната бг интерпретация на т.нар. пазарна експанзия. Едно от малкото ми, да не кажа единствено изключение, бе интернет доставчикът ми, на когото съм лоялна от 10-тина години.

Преди десетина години, когато БТК (сегашното Вивател) вдигна драстично цените на dial-up-а, се ориентирах към Data.bg и близо 5 години бях изключително доволна - от качеството на услугата и от обслужването. Ама нелюбимия ми Явор Колев от Главна Дирекция за Борба с Потребителите (ГДБОП) разправяше, че били пирати - пукаше ми на клиентското съзнание, защото хората ми доставяха качествен нет на добра цена плюс брилянтен съпорт. Когато пет години по-късно Спектърнет купи Датата, имах няколко месеца опасения (както доста други клиенти), че ще развалят услугата, но се оказа, че новият собственик не само запази, но и вдигна качеството на нета и на съпорта. Обявените скорости коректно се спазват, изключително рядко (особено в сравнение с други доставчици) спира нетът - и максимално бързо отстраняват повредата; а качеството на съпорта на 24-часовата им линия е сравнимо с добрите световни еталони.

И както при всяка хубава приказка - май се вижда края й. Мтел купи Спектърнет и Мегалан. Логиката на сделката е кристално ясна:

1. Мтел като мобилен оператор оператор достигна тавана си в експанзията, доминацията на Виватал ограничава експанзията му в областта на фиксираните услуги, интернет доставките и пакетните услуги

2. Кризата лиши Спектър (които по-рано придобиха друг водещ доставчик - Орбител) от възможности да финансират планираната си качествена експанзия (в PON мрежа).

3. Състоянието на пазара на телекомуникационни услуги сочи максимално печелившата ниша за експанзия - инкорпориране и интегриране на дребния и разпокъсан - но успешен като бизнес модел! - LAN сектор от страна на големите оператори, разполагащи с финансови възможности за инвестиции. Същото важи и за сектора на кабеларките. Крайната цел - окрупняване на двата раздробени сектора и предлагане на "съблазнителни" пакетни услуги. "Съблазнителни" е в кавички не защото няма бизнеслогика в наистина добри подобни оферти, а защото нелечимият генетичен порок на нашите големи оператори се изряазява най-добре с девиза "пий му монополно кръвта, той няма къде да ходи!" За Blizoo (обединил бившите Евроком и Кейбълтел, при който вече монополното пиене се усеща) сега няма да пиша, защото болката ми е за любимия Спектър . И не съм единствена --> 11 страници опасения, директни обвинения и заплахи за напускане от форума на Спектър. И в популярния Hardware.bg --> страховете на спектърските и мегаланските клиенти.


Опит за обобщение:

Мтел са известни с непрозрачната си ценова политика, ориентирана към монополни/олигополни печалби (за което получиха куп глоби от компетентните органи), както и с отвратителното си клиентско обслужване. Последните им циркове с опашките за плащания, както и въртелите със смените на номерата са само пореден етап на монополната им наглост. Не че "конкурентите" (кавичките са ориентация що за истински конкуренти са) Вивател и Глобул са цъфнали и вързали - същите обвързващи непрозрачни заробвания, същото безхаберие към клиентите, а за качеството на нета - мерсим и на тримата големи, да ви се връща същото като ви потрябва. То не е за чудене, че всичките споделят еднакви лайнарщини - коректната дума вместо вулгаризма е "монополно сговаряне или олигопол".

Тео Захов (създателят и босът на Спектър) се кълне, че няма да се олайняви услугата Спектърнет, позовавайки се на клауза от договора си с Мтел, че се запазва мениджмънтът на Спектър за 18 месеца. Иска ми се да му вярвам, защото той, заедно с Ники Горчилов е от отците-създатели на родния феномен, уникален в света - широколентов интернет достъпен за максимум потребители на приемлива цена.

Защо не съм уверена в обещанията му? Не заради него (името Тео Захов е марка само по себе си) , а заради акулата поглъщач Мтел, която е показала, че не се свени да нарушава никакви договори - формални и неформални. Както и Вивател, де. И Глобул.

Бах ти капитализма, дето ни го обещаваха Желевци, ПетърСтояновци плюс Софиянски като припяващ - как като станело всичко частна собственост на чужденци, сме щели са цъфнем и да вържем. "Софийска вода" бе началото, с Мтел и Вивател цъфтежът ни засмуква все повече. Като разцъфтят и газа - ще ухаем (пардон - воним) отвсякъде.

За доизясняване на това, защо се пеня толкова - ще добавя нещо, не казано от Маркс или някой от епигоните му - държавният монопол е лош, но има нещо, което е по-лошо и от него - частният монопол. Но сред днешните официозни пазарни фундаменталисти (правилната дума е "чалга икономисти") не са на почит Мизес, Хайек, Ротбард и изобщо десните критици на пазаризма*, а най-паче собственият размисъл върху прочетените написани от други преди теб думи.

* току-що го измислих като ругателство поради словесното сходство с "капитализъм" и "комунизъм", но след това осъзнах, че преди словесното е смисловото сходство - съчинена идеология, позоваваща се на недоказани и недоказуеми икономически "теории", обясняваща общественото развитие и (несъвсем) открито заявяваща претенции до го ръководши.

Архарът на президента (Кратък наръчник за спецификата на гоцевите лъжи)

Съжалявам, че ще нарека българския президент (възприемащ се за плеймейкър) селски бек, но потресающата нищета/мизерия/жалкост на мераците му и дребнавата елементарност, с която ги прикрива от публиката не заслужава дори прозвището "селски хитрец". Щото в последното все пак има и нещо позитивно.

Как освен мизерни и жалки да наречем мераците на божем държавния глава за пушка лимитирана серия с цена от порядъка на 50 000 евро; за несекващите ловни излети, резултиращи в трофеи, подкарани на мушката му от безплатни гончии (точната дума май е съвременни роби, за което имаше и свидетелство на един от тях във в. "168 часа"), за луксозен (според парвенюшко-новобогаташките критерии) мезонет, за разгулни чалга-стил купони в компанията на съмнителни парвенюта-новобогаташи. Да не продължавам с амурните му афери с журналистки, учeнички и поп-певици, наподобяващи с поведението си...., айде да не съм груба - на Мерилин Монро къмто братята Кенеди. Сложете си ръка на сърцето - не е ли мизерия и нищета?

На 7 ноември 2008 г. по време на официална визита в Узбекистан Гоце отстреля рядко животно, сред което се вдигна голям (но само в Интернет бг медиите) вой, че е убил застрашеният и вписан в Червената книга планински козел архар. Нашият герой запази хероическо мълчание.

Все пак не бе като случая с традиционните медии, които се пресрамиха да го питат вярно ли на 1 март 2008 г., по времето когато изгоряха хора във влака, височайшият ловец е удрял вълк из Симитлийско. Той ги удостои с отговор, който малко ги удовлетвори - защото знаеха за какво иде рече, но за съжаление не го анализираха. А трябваше, защото официалният отговор на предссекретаря Бойка Башлиева бе, че "президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събрания, макар че на 1 март тази година е бил в планината в района на град Симитли. Президентът не е имал прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака". Е, ако не си малоумен, нали ти е ясно, че ако не беше ловувал вълк в Симитлийско, щеше да го рече в прав текст. Бил е в Симитли, ама не е имал прояви, които... И още - не е участвал в ловни събрания. Ами гонката не е събрание. А дали е проява, която...? Не го пише никъде, че е, тъй че очевидно не е. Трябва ли още да анализирам дребнавата злоупотреба с езика (за която с ръка на сърцето не упреквам Бойка Башлиева, щото знам патрона й)?

Само че през март тази година един известен-като-шило-в-торба-не-стои журналист запита директно.и получи адекватен гоцевски отговор. "Не съм застрелял архара!" – обяви категорично на брифинг президентът Георги Първанов в отговор на въпроса на журналиста Сашо Диков дали е отстрелял защитения див планински козел архар при посещението си в Узбекистан в края на 2008 г. Президентът за първи път беше питан публично по темата и дава отговор на този въпрос близо година и половина след разпространения слух, че е отстрелял рядкото животно. Дивият козер архар е вид, защитен в Червената книга.

Че е отстрелял там има има достатъчно свидетелства:

BNews.bg:
"Българската публика научи подробностите за лова и неговата подготовка чрез корепондента на сайта ferghana.ru в Ургенч Сергей Наумов. Информацията е изключително подробна и прецизна в хронологичен и топографски план. Цитирана е дори фирмата собственик на щраусова ферма, в чийто хотел отседнала свитата на Първанов в навечерието на лова. Ето как информатор на Наумов описва събитието:

"Пристигнаха в селцето Горен Хаят ( Верхний Хаят) рано сутринта, около 5 часа на 7-ми ноември. Вечерта на 6-ти ноември пристигнаха от Самарканд на брега на езертото Айдаркул, където има щраусова ферма и база за отдих принадлежаща на джизакската фирма "Джизак-биоспектр"


Пристигналите са към 100 души: Първанов със свитата му и охрана от спецслужбите, които са организирали лова.


Интернет агенцията Фергана, която разполага с голяма мрежа от локални кореспонденти е важен източник за информация не само за Узбекистан, но и за региона. Тя е цитирана редом с Ройтерс и AFP при кризи като "кървавия петък" в Андижан на 13 май 2005 г. когато атаката на узбекската армия срещу демонстранти, противници на режима, доведе до стотици жертви.

Сергей Наумов не е кой да е сред малкото останали независими журналисти в Узбекистан. Неговите кореспонденции на правозащитни и екологически теми са важен източник за противниците на диктатурата на Каримов на Запад. Източници в неправителствения сектор на узбекската емиграция твърдят, че никой не може да каже със сигурност докога Сергей Наумов ще бъде на свобода и в добро здраве.

На какво е способна средноазиатската диктатура на Каримов си пролича наскоро в Париж, където беше прегазен от кола политически активен емигрант от Узбекистан. Нещо да ви напомня това? За щастие човекът оцеля и сега е под закрилата на френските служби.

Втори, независим от първия източник на същата информация е журналистът Сергей Ежков, живеещ в Ташкент, на 700 км от Ургенч. Ежков също не е кой да е в узбекската журналистика. Близък е до правителствените среди и разполага с информация от кулоарите на властта, която публикува в сайта си uzmetronom.ru Цитиран е от BBC и други известни западни медии.

Ежков съобщава на 4 ноември, че президентският ловен арсенал вече е доставен в узбекската столица, а в кулоарите на президенството (узбекското) обсъждат желанието на Първанов да се сдобие с трофей на рядък планински козел. В типичния си ироничен стил Ежков пише, че според неговите източници "на хазартния българин ще му подсигурят какво да отстреля, дори там да няма нищо живо." Ежков потвърди информацията за лова в интервю дадено по телефона за базирания в Лондон сайт Kafene.net"


BNews.bg:

"Bnews се сдоби с бюлетина на международната работна група по дивите кози към "Международния съюз за защита на природата" (IUCN) за месец септември 2009. Той също потвърждава бракониерския лов на Първанов и дава детайли за това как е убит архарът. На стр. 5 в него е публикувана информация под заглавие:"Президентът на България убива застрашен Северцов архар в район на Узбекистан, за който се предполага, че е защитен".В бюлетина пише, че според зам.-директора на Нуратинския държавен резерват на 7 ноември 2008 г. държавният ни глава е посетил резервата. В района на главния планински връх Хаят Баши Георги Първанов е причакал два архара, подгонени от служители на резервата, и е застрелял един от тях."

Възниква логичния въпрос: толкоз ли е тъп Гоце, че лъже при наличието на толкова свидетелества?

Не, не е тъп в обичайното разбиране. Някогашното момче от селската къща без тоалетна и продължаващо до днес да се комплексира от миналото си разчита с гяволии на селски бек да излъже публиката. И за съжаление - успява. Къде е хватката? Да си спомним, че той не отрече че е ловувал в Симиткли, както и не отрече, че е имал нещо общо с мезонета, посочен с адреса му от Иво Инджев. А сега отрече за архара - вярно, след година и кусур. Вероятно през това време някой го отворил на юридическата тънкост за наименованието на убитото животно. А него го именоват различно:

архар
планински овен
аргали (лат. Ovis ammon)
овен на Севрцев
аргали на Северцев
снежен архар
планински архар
планински овен на Марко Поло
овен на Маорко Поло


Сред биолозите има разногласия за точната класификация, но никой никъде няма разногласия, че става дума за рядко изчезващо животно.

Тънкост втора (свързана с първата): как е наименованото в лицензията за отстрела на дивеча

Защото в Узбекистан от 11 август 2008 година действа закон за тарифите за заплащане на природните обекти, в който се регламентира и цената за отстрел на редки видове - "«О ставках платы за пользование природными объектами" (Текстът е във формат MS Word от базата данни на FAO.) В този закон не фигурира наименованието "архар", а "горный баран" ("планински овен"). Според опасенията на учените от Узбекистанската академия на науките заради властите продават скъпиете лицензи за редки екземпляри на на чуждестранни ловци като значим източник на валута.

Стана ли сега ясно, защо нашия ловец смело плаши Сашо Диков със съд? В документа, с които узбекистанските домакини са го снабдили, няма думата "архар". Гоце е застрелял планински овен, къв е проблемът?

Ами по-сериозен е:

Според горепосочения закон цената за планински овен е 250 000 сома (узбекска парична единица, при курс 1 долар - 36,15 сома) равни на около 7000 долара. Кой е платил лиценза от 7000 долара на Гоце? Узбекистанският диктатор, или български бизнесмени-приятели? И в двата случая зависва въпроса - защо? За черните му очи?

Ако съм Сашо Диков следващия път ще го питам: "Гоце, уби ли животно с рога в Узбекистан и кой плати разрешението за убиването му?" Ама следващ път Сашо Диков няма да го допуснат на 20 метра до Гоце.

А ако съм Бойко Борисов (какъвто все още се надявам, че не е сиреч, че не е влязъл в таен дългосрочен сговор с Гоце), след като изтече мандата на пруезидента - сиреч падне му имунитетът - ще поискам комисията "Кушлев" да се разследва дали Гоцевата заплата стига за цената на мезонета, на пушката и на разрешението за отстрела.

Дотогава - внимавайте с думите на Гоце, който е бетер Хъмпти-Дъмпти, изумил Алиса с мегаломанията си, че думите значат това, което той иска да значат.

петък, 24 септември 2010 г.

Talamasca - his World Is An Illision (плюс малко деконструкция)

Виктор Пелевин за мен е:

- велик писач и познавач на скапаната днешна душа
- попътен знак --> Брахман/Буда/дао/То/ ... както искаш го наречи, ако си се замислил --> значи знаеш за какво говоря.

А този клип не е точно това - което знаем какво е, но не можем да назовем - защото е твърде европейски. Но в известен смисъл е път, по-скоро патерицар на европейците към Буда (за лекота да употребим това име вместо неназоваемото):




Talamasca - This World Is An Illusion

[видео]

[край на видеото]

Провокацията с гей сцената не е моя (видеото го намерих в нета), но ми се струва ужасно смислена в контекста на This World Is An Illusion. Даже ми се прииска да направя свой клип на тази музика - слайд шоу на гей (дамски) целувки. Мисля, че ще е красиво (дори за хомофобите). Женскитеи целувки са вдъхновяващи...

Той. Който се боим, че е зад Бойко


Той


* Питах се за режисьора, терориста и прочието бойковредители в антирусофилската тема, та разгеле ми попдан негова картинка (ако някой мисли, че това е Путин, аз не мисля така. всъщност точно това мисля...):

Епитафия на Желевото СДС, луканковите перестройчици и цялата останала Първанова и прочие паплач [Виктор Цой - Мы ждем перемен]

В края на 80-те ние, обикновените хора, бяхме заразени с идеята, че са нужни промени. За някои от нас, и за елита - елит не е мръсна дума, а също така не е равен на силиконки, ритнитопковци, мафиоти и прочие герои на светските хроники - та на този елит ни бе ясно, че трябват промени.

Всъщност бе ясно на всички, сиреч и на простия народ. Разликата (между елита и народа) бе, че тогавашният елит имаше илюзията, че знае рецептата за промените. Сегашният я няма. Той има друго - знанието как да излъже народа, че я има.

За всички тогавашни водачолъжци на хората припомням - дано имат малко угризения. А за излъганите - да си спомнят надеждите си:

[видео]

[край на видеото]

Клипът е на култовата песен на Виктор Цой "Мы ждем перемен" от онова шеметно перестроечно-лъжовно време. През което лъгаха всички ни, включително и гениалния Цой.

А..., забравих текста, който тогава ни вдъхновяваше, а сега... Всъщност и сега - защото истинската поезия е над лъжите на времето:

Виктор Цой

Перемен!

Вместо тепла - зелень стекла,
Вместо огня - дым,
Из сетки календаря выхвачен день.
Красное солнце сгорает дотла,
День догорает с ним,
На пылающий город падает тень.
Перемен! - требуют наши сердца.
Перемен! - требуют наши глаза.
В нашем смехе и в наших слезах,
И в пульсации вен:
"Перемен!
Мы ждем перемен!"
Электрический свет продолжает наш день,
И коробка от спичек пуста,
Но на кухне синим цветком горит газ.
Сигареты в руках, чай на столе - эта схема проста,
И больше нет ничего, все находится в нас.
Перемен! - требуют наши сердца.
Перемен! - требуют наши глаза.
В нашем смехе и в наших слезах,
И в пульсации вен:
"Перемен!
Мы ждем перемен!"
Мы не можем похвастаться мудростью глаз
И умелыми жестами рук,
Нам не нужно все это, чтобы друг друга понять.
Сигареты в руках, чай на столе - так замыкается круг,
И вдруг нам становится страшно что-то менять.
Перемен! - требуют наши сердца.
Перемен! - требуют наши глаза.
В нашем смехе и в наших слезах,
И в пульсации вен:
"Перемен!

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Ке го игра ли наш Бойко русофил или да? **

Поводът ми не са руските енергийни проекти, макар че вредността на "Бургас-Александруполис" и "Белене" е очевидна при непредубеден анализ. И бг медиите напоследък се държат удивително професионално относно нефтопровода, но за АЕЦ-а продължават да слугинстват на руските олигарихчини интереси. Не е и предстоящата инвазия на путиновия олигарх Роман Абрамович в "Петрол холдинг". Двете теми са стратегически, тъй като ще предопределят бъдещето на поколения български граждани но този птът ще го говоря не за стратегия, икономика и интереси. А за ценности и права. Защото демокрацията е преди всичко въпрос на ценности и права. Стратегиите, икономиката и интересите са производни.

Сред основните ценности и права на демокрацията е правото на свобода на словото и на съвестта. Днес Русия изисква от България да го наруши и, както изглежда, сме готови да й козируваме. Става дума за художника Олег Мавромати:

Русия е поискала официално екстрадицията му като криминален престъпник с обвинение в нарушение на член 282 от Наказателния кодекс на Руската Федерация - за подбуждане на етническа и религиозна омраза и обида на чувствата на вярващите.

Защо репресират Мавромати:
Заради художествения пърформанс "Не верьте своим глазам!(Не вярвайте на очите си)", изпълнен на 1 април (рус. День Дурака) 2000 г. В хода на пърформанса Мавромати е прикован с пирони към дървен кръст, а на гърба му е изрязан кървящ надпис "Я не сын Бога (Аз не съм син на Бог)". По-късно пърформансът бива наречен "Разпятие".

Подробности за пърформанса и художника - http://plucer.livejournal.com/tag/Олег%20Мавроматти

Олег Мавроматти - Распятье


След тази акция е викан неколкократно на разпити. През юли 2000 г. домът му е обискиран от спецслужбите, които конфискуват всичките му художествени произведения, артматериали, филми, а също така компютри и други електронни носители - т.е. целия му художествен архив.

Мавромати заминава да живее в България, откъдето е жена му Боряна Драгоева. Тя има българско гражданство и по тази причина пребиваването му е законно, докато е валиден руският му задграничен паспорт. През тази година той изтича, но руското консулство у нас отказва да му го продължи. Междувременно той е поискал политическо убежище поради преследванията заради творчеството си, но българската Агенция за бежанците му отказва. Така към днешна дата художникът де юре е руснак, незаконно пребиваващ у нас и издирван в Русия за криминални престъпления.

Абсурдът е очевиден - но за нормалния човек, живеещ в нормална държава: Художник-акционист се разпъва на кръст и изрязва надпис на гърба си, с което изразява най-грубо казано критика към християнската религия. Може за мнозина люде това да е тъпо, пошло и нагло, но в демократичните държави свободата на словото ти дава право да изразяваш мнението си, дори да е тъпо, пошло и нагло. Ей това не се разбира от много хора у нас, но слава богу, не на държавнжо ниво. За разлика от Русия. Къдего на държавно ниво са наясно, че свобода на словото няма.

Според Алексей Плуцер-Сарно - руски художник-модернист и приятел на Мавромати: "Няма съмнение, че художникът ще бъде предаден на руските правоохранителни органи, тъй като България винаги изпълнява такива искания от руска страна. България има близки политически отношения с Русия. Именно поради това, както заояви представител на на Хелзинкската група, България не дава политическо убежище на граждани на бившия Съветски съюз. Депортирането по криминални причини знчи, че на Мавромани ще бъде забранено да влиза в Евросъюза 10 години. А също така няма право да напусне България, за да потърси убежище в друга страна."

Два пъти българската Агенция за бежанците отказа да предостави на Олег Мавромати статус на бежанец, въпреки че интереситеи на художника са защитавани от Международната Хелзинска група. От юридическа гледна точка той вече не може да разчита да получи статута на бежанец в Евросъюза, тъй като той два пъти му е отказан в България, която е член на ЕС.

И като като Катон Стари * на финала да запитам:
Ке го игра ли наш Бойко русофил или да? **


* Римският сенатор, дето завършвал всяка своя реч в Сената (независимо по какъв повод) с думите "И все пак Картаген [основният враг на Рим - б.м.] трябва да бъде разрушен!"

** Перифраза на култовата фраза "Ке го игра ли наш Кръсте царо или да?" изречена от видния македонски терорист (речено политически коректно - изтъкнат деец на ВМРО-върховисти) Борис Сарафов, когато рекетирал театралите да вземат брат му Кръстю Сарафов - тогава все още начинаещ актьор, за ролята на крал Лир. За успеха на аргументацията способствали и запасаните пищови, които "случайно" се виждали.

Има ли театрали, терорист, начинаещ актьор и царска роля - не знам. Знам, че има русофили и знам гибелната им роля в българската история.

понеделник, 20 септември 2010 г.

Медиите гнявят новия политически сезон. Много слюнка, малко (с)мисъл.

Петер Брьогел Стари - Две оковани маймуни



Аз за новия сезон:

картината на Питер Брьогел Стари "Две оковани маймуни".

Аквариум - Лой Быканах (от филма "Чёрная роза — эмблема печали, красная роза — эмблема любви")



Клипът е финалът на филма "Чёрная роза — эмблема печали, красная роза — эмблема любви" ("Черната роза - емблема на тъгата, червената роза - емблема на любовта"). Във филма песента - на руската група "Аквариум", автор вероятно е лидерът на групата Борис Гребенщиков, aka БГ - се изпълнява два пъти. Под името "Русско-абиссинская песня ушельцев" я има в албума "Ночной суп. Часть 2" на руската група "Адо".
Текст:

Лой Быканах
Лой Быканах,
Вы-шли-хлаи
Вы-шли-хлаи
Вы-шли-хлаи
Лой Быканах ...
Смисълът на песента, както и езикът й, е неизвестен. Според БГ песента е на езика на "ушелците" (рус. ушельцы). Кои са те?

Има две мнения, но преди това етимологията е ясна - ушельцы - это те, которые ушли (бълг. тези, които са си отишли). Да ги наречем ли "отишълци" -: И каква е връзката им с дауншифтърите (еngl. downshifters)?

1. Обикновено се смята, че ушелците са космически пришълци, приземили се на Земята и решили да не влизат в контакт, а по-бързо да се разкарат. Кое ги е уплашило толкова - всеки сам си отговаря. Това е тезата във филма и въобще най-разпространената.

2. По-малко популярната версия е, че "ушелец" е "тот, кто уходит" (бълг. "този, който си отива") - превод на епитета на Буда от "Татхагата". С това се обяснява и и известната прилика на песента с тибетските мантри.

За ушелците и дауншифтърите, както и за историята на песента и на заmиса й - много е интересно,ама сега ме мързи. Друг път. Сега само ще сумирам усещанията си (запечатани у мен отпреди десетина години, когато по някоя кабеларка даваха филма):
печал
тъга
романтика
надежда