Наш Аамет....

Не мислех, че ще се сетя за това, но в днешните необичайни времена какви ли не невероятности виждаме (в САЩ национализират банки, бляк!) - та аз бях човекът, който представи Ахмед Доган на българското общество, и подробностите по случката ми се струва, че ще са интересни:

Работех в предаването "Добър ден", което се излъчваше по програма "Христо Ботев". В началото на януарли 1990 г. се бе надигнало етническо напрежение. Тоест, комунистическата партия с една ръка върна правата и свободите на турците и помаците, а с другата си ръка инспирира уж спонтанните народни недоволства от това. Целта: "хем изпълнихме ангажиментите си към Москва и Вашингтон, хем пред електората сме невинни." Друг път ще пиша за геополитическаета измама "възродителен процес".

Сега да се спра на януари 1990 г., когато в Кърджали и Разград течаха "спонтанни" митинги срещу решението на ЦК на БКП от 29 декемвдри 1989 г. за връщането на имената. "Спонтанни" е в кавички, защото бяха организирани от местните комитети на БКП - но тогава бе табу да се посочи това - сакън, народен протест бил. И "Добър ден" организира една широка дискусия по темата - та за тая дискусия аз доведох Меди. Тогава той още бе Меди Доганов - и като Меди се запозна с мен. Току що бе излязъл от затвора, още не му бе поникнала косата от острижката. А откъде знаех Меди и защо го доведох за събеседник в "Добър ден"?

От Таня Желязкова - негова състудентка и майка на първородния му син Демир. С нея бяхме съученички и някъде в бурната есен на 1989 г. тя ми даде да подпиша молба за освобождаването на Меди от затвора. Така научих за него - за присъдата и т.н.
И когато го пуснаха, аз използвах връзката си с Таня, за да го доведа да участва в предаването. Смятах, че е добре да се чуе мнението на човек, съден за участие в турско съпротивително движение. Да поясня - тогава още нямаше никакво ДПС. Нещо повече, в същото предаване Ахмед обяви, че създава ДПС.

И тук иде интересното. Бях написала заявка за събеседник Меди Доганов (рутинна процедура в радиото за допускане на външни лица) и уж нямаше проблеми, до последния момент, когато на входа отказаха да го пуснат. Аз много се притесних и тръгнах да звъня по всякакви телефони на начцалници, които ме прехвърляха един на друг, и за мое учудване един уж третостепенен служител ми разреши проблема - обади се където трябва (и досега не знам къде е това "където трябва") и ми каза "О-о-, ама то било за наш Аамет, що не кажеш?"

По-късно разбрах, че радиото не му е било основна месторабота. Както и за "наш Аамет" разбрах много неща. И се питам, ако аз не бях завела Меди в радиото, кой ли друг щеше да го стори? Щото нали не мислите, че се смятам, че аз творя историята и без мен философът Меди нямаше да стане "наш Аамет"?

Кое уплаши Милена Ф. ?

Чета редовно нейния блог и я харесвам много (с цялата странност на харесването през цял океан разстояние - защото живее в САЩ), но днес се озадачих много:

Тя бе пуснала един доста субективен, визиращ нещо като коридорни клюки, коментар за интервюто на Доган. Не ми се стори кой знае колко смислен, затова и не го упоменах в бързия опит опит за подбор на отзиви на интервюто. А се оказа, че нещо съм изпуснала - но не знам какво.

Проблемът е, че Милена си е изтрила оня коментар с едно логично, но не говорещо по същество обяснение. Ще ме прости сега за това, което правя, но мисля, че когато иде реч за Ахмед Доган, всяка информация, дори сугубо личната, е от обществен интерес. А ще ме прости, защото ще преразкажа това, което прочетох в нейния блог преди да го изтрие:

Тя се чудеше защо Доган уязвява мъртвия Емин по хомосексуална линия, наричайки го "мъжка секретарка" и споменава за свой познат, който е бил любовник на бисексуалния Доган.

Ако Милена живееше в БГ, щях да си помисля, че някой й е повлиял да изтрие мнението си. Но тя живее в страната на свободата, което ми задава въпроса - кое в този относително безобиден пост я накара да го изтрие?

Левичарство - hlp, pls!

Съзнавам колко парадоксално звуча за хората, които отдавна четат този блог, но живеем в необичайни времена и щом в Меката на либералния капитализъм национализират банки, защо алтерглобалистката Вени Г. да не се изкаже пък в негова защита?

Съвършено сериозно смятам, че днешната финансова криза е предизвикана не от прекалената свобода на пазара, а точно обратното - от грубата държавна намеса - основно чрез ФЕД, но не само - на този пазар. Паричната политика на ексшефа на ФЕД Алън Грийнспан за мен не е некадърна или тъпа, а откровено престъпна. За съжаление, нейните последици са ужасяващи както за обикновените американци, така и за световната икономика. И този фонов ужас логично избива във всякакъв вид леви и левичарски идеи - както по света, така и у нас.

Тия дни агенция "Медиана" оповести изследване, според което младите хора хал хабер си нямали от това кво беше социализма и с някаква носталгия го смятали едва ли не за по-добра система, на базата на което агенцията прогнозира предстоящ бум на младежкото левичарство. Аз се смятам за лява, но мисля, че най-опасни за съвременните леви движения и формации са левичарските изкушения. Явно темата "що е ляво и защо е различно от левичарството" си заслужава отделен пост. Сега обаче искам да споделя един мой потрес, в пълно съответствие с гореказаната прогноза на "Медиана" - потресът ми е от коментар на Angel в този блог, който публикувам изцяло, защото, меко казано, ме ужасява:

"Невена, след като познаваш финансовата система, не разбираш ли колко е нечестна и подла, създадена единствено в полза на банкерите и хората с власт? САЩ са "лидерът на цивилизованият свят", а чрез финансите те налагат доминация и прегазват всички човешки права и ценности, зад които би трябвало да стоят.

След като си запозната с ФЕД, кажи истината - централната банка на САЩ е пример за легализирана престъпност. Не отговаря пред никой, не дава отчет на никой, напоследък не обявяват дори колко пари има на паза, частна институция и на всичко отгоре контролира финансите на САЩ. Ти за moral hazard чувала ли си, въпреки че тази дума е прекалено слаба.

Светът няма нужда от полицаи. 90% от проблемите в този свят са причинени от "елитът", който управлява САЩ и Европа и на тях не им пука на обикновените хора. Американците, както и европейците, живеят в пълен мрак, промити от пропагандната машина на медиите и затъпени от всички останали инститиции, които работят в тандем към идеята за нов световен ред или тотална технологична доминация на елитът над масите.

Американците не се усещат, защото са промити, както и ние. Но има едно нещо в САЩ което наистина е велико - пропагандната им машина. Когато живях там я изпитах върху себе си и чак когато се прибрах в европа и спрях да следя новини видях как действа и как дори интелигентни хора се връзват на абсолютни лъжи.

Съветвам те да погледнеш и алтернативни гледни точки и да проявиш повече здрав разум. Знам че не си тъпа, но някои от нещата които пишеш са абсурдни, като Америка велика държава. САЩ ще фалират и ще са по-бедни дори от България, защото са позволили на тия изроди да завземат властта. Целият свят ще страда, но ще е за добро, защото след краят на САЩ като световен лидер, светът ще живее по-свободно, поне докато не се пияви друг като САЩ.

13:51 "

Хич не ми се иска да има младежи с такива мисли... Явно обаче има. Колко ли са...

Интервюто „Някой пали искрата на етническия бунт” на Ахмед Доган пред в."Труд"

Мисля, че е изключително важно, поради което го публикувам изцяло (мое е само оцветяването и болдването):

Доган най-после е разбрал, че този път мълчанието му не е злато... След смъртта на Ахмед Емин през ден разговарям с лидера на ДПС. Цеди думите си, премисля тезите си, пресява фактите. Обяснява, че няма да говори публично, докато разследващите не излязат с окончателно становище.

В понеделник на обед отново му звъня. Настоявам да говори. Кой ще ме чуе при тази омраза?- отвръща той и разговорът приключва. Десет минути по-късно Доган ми връща обаждането. Готов е да застане пред медия.

Часът е 13,39. След 40 минути заедно с фоторепортера Иван Донов прекрачваме прага на прословутия сарай в Бояна, превърнал се в най-митичното място на държавата.

На вратата с учудване виждам скенер. Идвала съм няколко пъти в сарая за срещи с Доган, но никой никога не ме е проверявал. Многобройните камери са опасали двора, но в дома охрана няма. Досега...

Доган ме посреща на вратата на ресторанта. Облечен е в анцуг, лицето му е изопнато, макар че се опитва да се усмихва. Посочва ни пътя за "онова" място, където преди 10 дни Емин сложил край на живота си. "Слизайте долу сами. Аз оттогава (деня на самоубийството - б. а.) не съм ходил там и не искам. Не мога."

След час оглед на всеки метър, където е минал за последно кракът на Емин, се връщаме. Доган ни чака в своя приемен кабинет. Подава ми лист с писмото на Емин. Чета го... Започваме мъчителен разговор. Доган пали цигара от цигара, пие от висока чаша кафе и без още да съм му задала въпрос, думите му сами излизат...

- Блъскам си главата да наредя пъзела. И не само аз, всички колеги събираме детайл по детайл, факт по факт. Връщаме се назад в годините. Какъв е бил? Защо го е направил? Кой го е подтикнал?

Какво е искал да каже с това: "Не се чувствам жертва или употребен", което е написал в писмото си. Жертва на кого? Употребен от кого? Разбираш ли колко е страшно! Първото нещо, което излезе в масмедиите, бе, че едва ли не той ми е дясната ръка. Няма такова нещо.

- Е, как да няма? Това е шефът на твоя кабинет! През него минават всички твои връзки...

- Не е вярно това.

- ...всички твои контакти, всички твои телефони.

- Не е вярно!

- Лично аз, когато не съм те намирала, като звънна на Емин, той те намира.

- Това му е работата, но това означава ли, че ми е дясната ръка в партията? Аз нямам дясна ръка в този смисъл, в който влагате вие от масмедиите. Аз съм председател на партията, ние дори нямаме първи заместник-председател, той (Емин - б. а.) е бил обикновен член на партията. Кой разду, че той едва ли не е вторият човек в ДПС?

- Може би самият той е внушавал това. Занимавал се е с финансирането на ДПС. Вярно ли е?

- Не. Той (през целия ни разговор Доган нито веднъж не назова името на Ахмед Емин - б. а.) отговаряше за разпределението на държавната субсидия за партията. Отговаряше за администрацията в централата. И никакви други пълномощия и правомощия не е имал. Никакви!

Това не е изборна длъжност, назначен е с подпис на председателя. Той е на същото ниво като моята секретарка - част от обслужващия персонал.

- От парите, с които е разполагал, може ли нещо да е отделял за себе си?

- Дал съм му възможност, колкото му е необходима, да си има за лични пари.

- А защо е бил във фонд "Избори"?

- Всяка партия има такъв фонд. В него се отчитат даренията, организирането и финансирането на изборите на местно и на централно равнище: изработката на плакати, реклами, пиар и т.н. В този фонд влизат депутати, организационни работници дори журналисти, които отговарят за пиара.

- В обществото се набива тезата за черна каса на ДПС, която Емин вероятно е обслужвал?

- Каква черна каса? Да не съм от вчера в политиката?

- А Кол? Накрая на политическата му кариера излезе черната каса.

- Не мога да разбера тази истерия в обществото - щом (Емин - б.а.) се самоубива в дома на Доган, значи около Доган и ДПС има нещо. Няма нищо. Самоубил се бил за пари? Направил бил гаф? Той беше задоволен, какви трябва да са тези злоупотреби? На шест месеца или в края на годината даваше отчет и отчетът му винаги се е одобрявал. Знаят се постъпленията, знаят се разходите в централата.

- Имал е да изплаща голям заем за апартамент.

- Е, взел е заем за апартамента, но е за дълъг период и месечната му вноска е била около 500 лв. Така че тук няма проблем.

- Защо е избрал точно това кьоше, няма и два квадратни метра, три етажа под земята, където да свърши живота си?

- Задаваш ми въпроси, на които аз нямам отговор. Той (Емин - б. а.) е имал възможност да го направи в дома си, никого не е имало по това време - ни жена, ни деца. Имал е възможност да го направи в кабинета си в централата. Имал е възможност да го направи на Балкана някъде, бил е ловец, и то много изкусен ловец.

Защо го прави тук? Където аз живея. Нямам отговор.

- Значи той е написал предсмъртното си писмо в централата на "Стамболийски" в 12,30 ч. и с него се качва в Бояна. Влиза тук в 14,21 ч.

- Така се оказва.

- Кога поиска среща?

- Предишния ден (четвъртък - б. а.) поиска среща, но не като за разговор, а ми каза, че ще доведе секретарката ми Биршен за написване на текста, предназначен за НДСВ. Аз с него нямах уговорена среща.

- Излиза, че той е трябвало да бъде шофьор на Биршен!

- Да, да! Но той не я взима. Не я взима, да. Казва й: "По-късно. Аз първо ще отида при шефа, ти по-късно." Когато той вече е тук, аз мислех, че те са заедно. Забавих се, защото започнах да пиша посланието за НДСВ, после го промених изцяло и това ми отне повече време от обичайното.

Той ме е чакал повече от час и половина. Аз дори не знаех, че по същото време е идвал и министър Цветанов, когото той е отпратил да си ходи.

- Защо е искал да остане сам?

- И аз се питам. Ако е имал информация, че нещо чудовищно се готви, както пише в писмото си, защо веднага не ми е казал, щях да зарежа всичко? Какъв е бил този мотив, кое е това нещо, заради което човек ще се самоубие и ще остави трите си деца? Кажи ми!

Ами чудовищният сценарий се случва в момента - етническото напрежение в страната започва да се вдига. Раздухва се анти-ДПС и антитурска кампания, внушава се, че едва ли не турците са крадливи, че са против държавата.

Ако той е знаел за този сценарий, ако е бил част от него - тогава може би някакви обяснения започвам да имам. Иначе как да си обясня това, което се случва сега - всички вкупом организирано започнаха да говорят по една и съща тема - Доган го е убил или самоубил, ДПС е вредно!

Без факти, с бъркане на дати, събития, но с ясната цел за ВНУШАВАНЕ колко лоши са турците и ДПС. Кой ще ме убеди, че това не е нарочно? Че не е подготвено, че не е планирано?

- Сервитьорът Шабан Узун е първият, който го е видял мъртъв. Как точно ти научи?

- Като си написах текста, слязох долу с ръкописа и питам Шабан: "Къде са моите хора?" Мислех, че Биршен е с него, както бях поръчал. Шабан ми каза: "Той (Емин -б. а.) преди малко беше тука" и аз помислих, че двамата са с Биршен. "Сигурно е отишъл или горе (в централното фоайе, където също има приемна зала и места за чакащи -б. а.), или е тука, около басейна."

Аз се качих горе, на първия етаж, където пиша материалите на компютър - няма го. Питам охраната си, те ми отговарят: "Видяхме го, когато влезе, ама повече не сме го виждали." И в този момент Шабан идва пожълтял, позеленял, и казва: "Той е паднал на стълбището, на площадката пред банята."

И всички хукваме към стълбището. Това става към 16,25 -16,30 ч.

- Доста след разговора му с министър Цветанов.

- Да, поне 30-40 минути след този разговор. Самоубил се е около 15,30-16,00 ч.

- Какво си мислеше в този час, когато си гледал в тавана - твоят стрес в първия час?

- Че това е огромна вреда на ДПС. Жесток удар! Писмото като публичен факт закъсня. И започнаха истериите. То трябваше да се обяви веднага и да излезе в мига, щом завърши графологичната експертиза. Защо не го показват? Това допълнително нажежи обстановката.

- Кога разбра, че има писмо?

- Всички разбрахме, че има писмо още същия ден, вечерта към 19 ч. Ново жълто тефтерче, малко по-голямо от цигарена кутия. С това писмо всъщност аз намерих ключето (към акта на Емин б.а.) Не съм знаел какво става в душата му, но добре го познавам като изказ и комуникация. Той за първи път се обръща към мен с "г-н Доган". Винаги ми казва: "Г-н председател".

Като се има предвид неговата конспиративност, кой знае какви кодове е сложил. Чудовищният сценарий, за който говори обаче, вече е в действие.

- Необяснимо защо от разследването излезе информацията, че в писмото си Емин предупреждавал за среди в ДПС, които се готвят за повторение на събитията от 1985 г. (бунтовете срещу възродителния процес), а всъщност става въпрос за 1989-а. Разликата е огромна!

- Интересно кой е казал това. Защото и прокуратурата знае, и полицията знае, че той визира 1989 година. Кой подведе обществото? За да тръгнат приказките, че ДПС готви терористични акции? Кой даде тон за размахване на плашилото "турците идат"?

- Твоите версии?

- Имам ги. Но ще чакам разследването. В това писмо нито веднъж не е споменато ДПС. Не се казва - отивам си, защото... Но пък е подчертал, че не се чувства предател! Предател на какво? Пише, че не се чувства предател на Република България, не пише на ДПС или на нещо друго. Как да разберем мотивите? И кой човек в лично писмо ще напише за родината си "Р. България"?

- Възможно ли е върху него да е оказван някакъв натиск?

От кого? В момента ние подхождаме към него с нормални предположения, с нормален инструментариум към един ненормален акт като мотивация. Как ще го разберем? Какво иска да ми каже с това, че "така е било писано"? Ами ако бяхме се видели? Ако двамата бяхме останали сами? Намеренията му са били далеч по-жестоки! Не искам да правя предположения.

- Че той е можел да бъде като камикадзе.

- Разбира се, разбира се.

- Да застане пред теб и да се самоубие?

- (Мълчание) Той знае, че аз правя срещите си в този кабинет, че като влезе човек при мен, никой друг не влиза, освен ако не извикам сервитьора. Застава пред мен и го прави пред очите ми... Или прави нещо друго... А после си седне.

Защо е ходил да стои в килията ми в затвора? Искал е да почувства какво е да си сам в килия "смъртен". После е казал, че след тези 3-4 часа в килията е получил просветление. Какво просветление? Нека органите да кажат.

- Има ли нещо в миналото му, което сега излиза?

Може би ключът за разбирането е неговият психопортрет. Защо се е правил на значима личност в ДПС, след като не е бил такъв? Той е човек, когото сме взели от едно село. Всичко, което е получил, го е получил от ДПС - и като положение, и като социален статут.

Аз дори го наричах шеговито патрон, патрончето - в смисъл на работодател. Така казвам и на секретарката си - патрон. Но някъде нещо неизвестно за нас се е отключило в него. Какво?

- Обикновено ти проверяваш хората до себе си. Как Емин се е промъкнал?

- Той е една мъжка секретарка. И тях ли трябва да ги проверявам? И какво тайно има около мен, че да проверявам всички! Какви са тези внушения? Държал бил "тайния сейф на тайните"! Някой разбира ли за какво става въпрос? Някой познава ли ме, за да допусна аз до себе си "тайния сейф на тайните"?

Толкова е евтино всичко това. Актът му е бил подготвен. Не мога още да свържа конците, но, дявол да го вземе, няма нормална логика в неговите действия!

- Нали разбираш, че ДПС повече няма да бъде в очите на хората такова, каквото е било допреди десет дни.

- Давам си сметка, да.

- И Доган не може да бъде повече този Доган, който беше допреди десет дни.

- Знам, знам. Ами ако това е било целта?! Постигнал я е. Ако е имал чудовищен сценарий, то той е задействан. И изобщо не става дума за сейф на тайните или за черна каса - става въпрос за удар върху мен и ДПС.

- Как не успя да предугадиш този удар? Ти си човек, който има невероятен нюх за обстановка, за хора, за позиции.

- Ако един човек от обслужващия персонал на вестник "Труд", когото ти виждаш веднъж в седмицата за по 5-10 минути, дойде в твоя дом и се самоубие, как би ми отговорила на същия въпрос? Откъде да знам какво му е в главата. Досега психопрофилът му за нас бе неизвестен.

При мен се държи с изключителен такт, притеснителен, демонстрира голямо уважение, лоялност, раболепие дори. С другите колеги от централата е предимно недостъпен. С тези, които ръководи в самата централа: секретариат и друг обслужващ персонал, е авторитарен, безпардонен. Ние сега го разбираме това.

Вероятно той го е решил това преди месец, месец и половина, а може би и повече. Аз дори не знаех, че е масон. Може ли аз за близък човек да не знам, че е масон. Има и други неща, които сега разбирам. Аз зная, че той е инженер икономист. После чувам, че е бил юрист. След това - педагог, а се оказа, че няма висше образование и че дори трудова книжка няма в централата.

- Защо си го хареса за шеф на кабинета си?

- След изгонването на Октай, за да има контрол върху финансирането, ние разделихме организационния отдел на две. Тогава колеги ми го предложиха. Дори не го познавах. Видях го, приех го на доверие.

- Жена му не те ли отведе към някаква нишка?

- О, да! Нишки има. И в семейството си той се е пазел много. Ходил е много често да стреля на стрелбището. Пистолетът му просто е изхабен от стрелба.

- Изненада ли те фактът, че Осман Октай, Гюнер Тахир и Вежди Рашидов веднага скочиха срещу теб? Какво си помисли?

- Тази истерия, която се създаде, много ме изненада. И те са част от тази истерия. Такава злоба, такава омраза, такива квалификации, без никаква информация, на база предположения, не съм допускал, че може да се развихрят.

- Вежди каза, че в същия ден тук е бил и Николай Вълканов...

- Вежди наговори толкова нелепости, че нямам думи. Той никога не е идвал тук, а разказваше така, все едно, че всеки ден сме били заедно. Това не е случайно.

- Как ще излезе партията от това състояние?

- Партията ще излезе от това състояние. Притеснява ме това самоистеризиране на обществото. Отношението към ДПС прехвърля границата на някаква класова омраза - виждате ли, ако българският народ е беден, едва ли не ДПС е виновно, защото ДПС крадяло.

- Не смяташ ли, че и в теб има някаква вина, защото ти демонстрираше високомерие, позиция да казваш нещата като последна инстанция. И ето сега хората ти връщат топката.

- Не, не. Не приемам това.

- Дори признанието ти за обръчите се прие твърде агресивно.

- Защото обществото не поиска да приеме, че аз казвам един факт, който се отнася за всички партии. Коя партия няма фирми, които да я обслужват? Това казах. Казах ви истината, а вие тръгнахте срещу мен, а не срещу явлението. Ами тогава ще си мълча.

- Лятната ти яхтена история също премина границата на обществено допустимото поведение на един политик.

- Не яхта - ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.

- Но хората не приемат това.

- Това е техен проблем. И летяща чиния ще си купя, ако трябва, но не мога.

- Един политик не може така да говори.

- Като съм политик, това означава ли, че нямам право на свой живот.

- Трябва да се съобразяваш с обществените норми и нагласи.

- Аз се съобразявам. С какво на кого съм навредил? Чий закон съм прекрачил? Значи, ако приятелите ми имат яхти, аз нямам право да се качвам на техните яхти, понеже хората щели да си помислят нещо. Това не е реалистично, Валерия. Не го приемам!

- Хората питат: откъде Доган има яхти, като декларира една депутатска заплата?

- Кой е казал, че тази яхта е моя? Аз може да разполагам с нея, но кой е казал, че това е моя яхта?

- Може би трябва да отвориш този твой живот.

- Личният ми живот е само мой! Така мисля.

- Но с това си мислене ти влизаш в огромен сблъсък с обществото. Хората у нас все още са консервативни, а ти ги предизвикваш. Ще се получи удар.

- Виждам го. И това не е само от този случай, който няма нищо общо нито със социалния ми статут, нито с позиции в партията или роля в обществото, а се яви като ключ към неистова омраза. И съм потресен! Това е много опасно за страната.

- Бойко Борисов вече предупреди, че готвите терористични актове, ако останете в опозиция. Имаш ли обяснения?

- Нямам обяснение (мълчи). Всъщност имам обяснение, но няма да го коментирам сега. Искат да ни върнат 20-25 години назад. Защо? Обвиняват ни в действия, които изобщо не сме извършили. Защо? Напротив, работил съм за страната си.

- Костов каза, че ДПС е мафиотска организация. И за това ли ще мълчиш?

- Толкова е абсурдно това, че човек трябва да остане насаме със себе си и да разсъждава - какъв стил на мислене имат тези хора, как виждат живота си, как се самовъзприемат, как оценяват другите?

Дефектът на Костов е фундаментален и той не е от вчера. Много пъти съм оценявал неговите действия като политик. Той използва случая за истеризиране на държавата, за създаване на един деструктивен образ за страната, жертвайки националната сигурност.

А ние цял живот, 19 г., показваме обратното - че мислим за държавата, за страната. Бях убеден, че когато влезем в ЕС, ще има някаква форма на национализъм, но такъв деструктивен национализъм, не съм допускал!

- Кольо Парамов те призовава да напуснеш лидерския пост.

- В последните 15 години мнозина са мечтали да напусна партията, защото сигурно това им е част от играта - да напусна политиката.

- Преди две години ти обяви, че вече обмисляш този ход, че искаш да се отдадеш на наука. Сега?

- Сега не мога да оставя партията в това състояние. Защото партията няма вина за това нещо и аз нямам вина за този акт. Чета и препрочирам писмото. Сам ли е бил (Емин - б.а.) или не е сам? Ако не е сам, кои са тези хора? Има ли отговор на този въпрос? Това не е да кажеш - ето този е виновен, той носи отговорността.

- Защо не отиде на погребението?

- Как да отида? Ако някой го направи това в жилището, където ти живееш, ще отидеш ли на погребението му? Нима аз не съм съзнавал още от първия миг какви проблеми ще ни създаде това (самоубийството - б. а.)? Още в първия час ми бе ясно за реакцията. Степента на омразата обаче ме изненада.

- Възможно ли е да пламнат огнища на напрежение в ДПС, в смесените райони?

- В ДПС всички сме стъписани, защото няма реален мотив за неговото самоубийство. Освен да е параноичен. Друг мотив не виждам. Но това трябва да се докаже. Ако е мания за величие, че е спасител - тогава се получават някакви стъкмистики, но на базата на реалните факти трудно можеш да намериш обяснение.

- Смяташ ли, че предстоят тежки дни за страната, в смисъл на опити за създаване на етническо напрежение?

- Да. Създаването на етническо напрежение вече започна. Тази анти-ДПС и антитурска кампания, разните мафиотски структури, които стягат редиците срещу нас... Трябва да успокояваме нашия електорат.

- Четох, че в селото на Емин бил пуснат слух, че той бил убит от българи.

- Валерия, ако някой си внуши, че той е бил употребен, че е жертва на някого, аз какво да кажа на хората? Това са няколко хиляди души. Затова мълчим.

- Но това, което казваш, е много страшно: нашият електорат трябва да бъде успокоен. Нима може да се стигне дотам?

- А кой ще го успокои? Кой ще му каже истината? Как се чувстват тези български граждани в тази среда на омраза. Да не би някой да чака, че аз ще тръгна да ги успокоявам, както стана преди 20 години? Това ли чакате от мен? Ако духът излезе от бутилката по отношение на етническо напрежение, на противопоставяне, с какво да ги успокоя? Ако искате да напусна, ще напусна?

- За първи път виждам толкова метал в очите ти?

- След това, което съм направил за страната, това ли трябва да получа? Обществото чака и е в правото си да очаква някаква реакция от мен. Какво обяснение да дам? На базата на какво? Да тълкувам писмото? И това мога да направя. Нека да го оповестят официално. Ние имаме най-голям интерес този случай да се изясни.

Това нас ни касае като партия, мен ме касае лично. Станало е там, където живея. Разбираш ли, че нямам интерес да крия нищо. Но се притеснявам, че някои процеси вече са тръгнали. И това е страшното. Още не го осъзнаваме.

Интервю на Валерия Велева, в. "Труд" през Netinfo

И линкове към няколко стойностни коментара:

Огнян Минчев пред "Дневник": Маската на Доган падна

Нели Огнянова в блога си: Летящите чинии на политиците не са свой живот

Пламен Даракчиев в блога си: Меди сам си каза кой му е бил финансистът

Димитър Аврамов в блога си: Страх

Иво Инджев в блога си: Сапунените интервюта подхлъзнаха Доган

Веселина Томова в сайта си Afera.bg: А всичко започна от Драшков, Соколе!

Защо САЩ са велика държава - 2

Велики са, защото дори когато са е в криза (според мен - не са, това е манипулаця на бушмените) - дават милиарди за подкрепа на финансовата система. Тук ми е и критиката, но визирам целта на намесата, а не самата намеса. Обща критика - държавната намеса е прекалено бърза и масирана, непрецизно прицелена, за да позволи здравословният ефект на кризата да се прояви, т.е. да разчисти нежизнеспособните бизнеси и да разчертае полета за нови...

Правителството (американското - б.м.), което отвори торбата с пари, явно не мисли като мен :-( Лесно е да даваш пари - когато не са твои, а на американските данъкоплатци. Републиката, за която воюваха предците основатели, Я НЯМА. БЮРОКРАТИТЕ ВЪВ ВАШИНГТОН обсебиха властта на хората.

За "Орион" и Виденов

Нямам навика да пускам тук интервюта мои за другаде (щото вече казах, че не страдам от самолюбуване), но срещнах из нета да се позовават на него и щом се говори до степен на цитиране, е нормално да го поместя и тук:

Невена Гюрова беше медиен съветник на Жан Виденов по време на неговото премиерстване. Затова се обръщаме към нея да коментира скандала около развода на орионската прима Веска Меджидиева и Румен Спасов.

- Раздорът в семейството само на пръв поглед е случаен и катализиран от болестта на Румен. Скандалът “Спасов-Меджидиева” бе стартиран от олигархичните кръгове около Румен Петков, които той контролира. Тези хора ръчнаха адаша му Румен Спасов да изкара на бял свят скандала си с Веска Меджидиева отпреди две години. Защо им трябва да го правят?

- Защото преди това Румен Петков направи няколко неща, за да дестабилизира ДАНС, т.е. Станишев.

- Впрочем много хора шушнат, че Румен Петков прави нещо срещу Станишев, но едва ли някой от тях знае какво точно и защо го прави? Какво общо има риенето срещу премиера и скандалът Спасов-Меджидиева?

- Има. Предстои определянето на шеф на предизборния щаб на БСП и Сергей иска да смени Румен Петков с Евгени Узунов. Та по каналите на вътрешнопартийните слухове стана ясно, че това има връзка с яките активни мероприятия срещу ДАНС, като кулминацията на тоталната атака срещу агенцията беше побоят над Огнян Стефанов. Аз твърдя, че по принцип всички тези неща са започнати от кръг около Румен Петков. В този контекст е и скандалът Спасов-Меджидиева. Тези скандали се саморазширяват на принципа ръгай чушки в боба и колкото повече се саморазвиват, толкова по-зле за Станишев. Тоест, колкото повече върху него се проектира образът на злополучния Виденов, толкова по-добре за враговете му. Възходът и падението на Румен Спасов и Веска Меджидиева са емблематични за историята на прехода ни, който е история и на самата БСП. Мирчо Спасов - бащата на Румен - носи ореола на една от фигурите с най-зловеща слава в тази партия. БСП не иска да си спомня за лагерите, макар че тази част от биографията на дядо Мирчо е много по-малко страшна от терора и избиванията след 9 септември 1944 г. Та Румен си е продукт на типичния комунист. Завършва висшето военно училище. Оттам е и дружбата му с някои от късните му съратници - като Николайчо Кривошиев, „агнешкия крал”. Тогава баща му вече е голям човек – шеф на отдел “Задгранични кадри” към ЦК на БКП. Някъде по това време се случва една мътна история, в която Николайчо поема вината на Румен за някакви негови далавери. И, оказва се, ненапразно. Румен става офицер от Първо главно управление на ДС. Брат му Лъчезар се захваща с икономика и, ако не беше дошъл десети ноември, щеше да стане министър на външната търговия. Но десети ноември дойде и едно от първите неща, които направи Луканов, за да съгради своя капитализъм, беше Българска земеделска банка, ползваща стотици преференции и забъркана в хиляди далавери. Малцина си спомнят, че акционери в нея бяха синовете на Максуел Ян и Кевин. Около 1991-ва точно тази банка отпусна първите кредити на “Орион” – първата фирма от съзвездието, създадена с благословията на Луканов. Орионци започнаха с износ на агнета за Италия и други страни от ЕС. Далаверата беше жестока. Основен конкурент на “Орион” беше Любен Гоцев. Румен Спасов и хората му се кредитираха при невероятно изгодни условия от БЗК. Шареха се огромни рушвети за опорочени търгове. Обявява се търг за износ, явяват се Румен и Николайчо и единият печели. Общо взето, дотогава това беше класическата схема, по която “Орион” правеше парите си. След 1993 г. обаче печалбите от агнешката далавера намаляха и през 1994 г. намислиха да правят Българска земеделска и промишлена банка. Всъщност дело пак на Луканов. И на Нора Ананиева също.

Значи Луканов и Нора Ананиева създадоха банка, която се прочу повече като банката на “Орион” и даже като банката на Веска Меджидиева?

- Да, и точно тази банка ги скара. Скандалът избухна на един закрит пленум на БСП. Аз имах право да присъствам на пленумите и направо ми се изправи косата от това, което видях. Орионци и Лукановци се плюеха като улични хулигани. Мишо Данов нападна остро Луканов и неговия кръг. Тогава стана Нора Ананиева. Дори не излезе на трибуната, а започна да говори направо от микрофона в коридора. “Другари, вижте какво става, трябва да направим нещо. Тези хора – Мишо Данов, Любо Коларов и други като тях - обсебиха нашата банка, която ние създадохме. Нима ще я дадем на тях!? И всичко това при положение, че кръгът “Орион” беше създаден от Луканов?! Всъщност така бяха създадени и всички останали групировки – групата около Първа частна банка, Емил Кюлев, “Мултигруп”, “Трон”. Навсякъде – ченгета.

- Значи БЗПБ се превърна в ябълката на раздора между Луканов и Спасов, след което двамата взеха да се плюят не само на пленуми, но и публично?

- Не само банката беше причината. Има и друг важен момент. Когато дойде Виденов, Румен Спасов реши, че може да прецака Луканов и да стане самостоятелен играч като Илия Павлов, Емил Кюлев, Краси Стойчев, дуото Блъсков-Моллов с бек-вокал Венци Йосифов, т.е. като големите от Г-13. И, между другото, Румен избра доста адекватен, почти гениален начин да реализира амбициите си, защото познаваше добре неевропейския и ненормалния характер на елита на БСП. Реши да се пришие към Виденов, да стане негов човек. “Малка” подробност беше, че групировката “Орион” взе да се пришива към Виденов, без той самият да знае. Все едно един дребен лейтенант от една мафиотска групировка да каже: напускам организацията и отивам при друг бос. Та дребната подробност беше, че другият – Виденов, не знаеше, че е мафиотски бос. Но Румен беше изчислил правилно личността на премиера на фона на бандитската същност на БСП. Той знаеше, че Виденов е толкова наясно с всичките групировки, създадени от Луканов, че няма да тръгне да се занимава да доказва, че не е с тях и те не са с него. Той измисли тактиката да не се занимава персонално с групировките, а да се опита да ограничи влиянието им върху политиката с европейски, демократични политически средства. Значи, Румен Спасов съвсем правилно беше пресметнал европейската наивност на Жан.

- Все пак, как стана така, че “Орион” се превърна в приятелския кръг на Жан Виденов?

- Тук заслугата вече не е на Румен Спасов, а на Луканов и Юрий Асланов. Всичко започна на 25 януари 2005-та, когато Жан с няколко най-близки свои съмишленици, между които бях и аз, се опита да прокара през парадния вход на Министерския съвет “Бяла книга” за заварената разруха и отговорността на БСП за това. Включително и от правителството на Луканов. За тази книга аз понесох доста удари от Луканов и компания. От буквални заплахи до намеци за разправа с мои близки. Хората на Андрей Луканов искаха чрез мен да разберат кой е истинският автор на книгата. Пирински и Луканов бяха наясно, че не съм аз, но ме шантажираха и блъфираха, твърдяха обратното, за да се доберат до истинските автори. Просто ме притискаха аз да им кажа кой е. Тогава дори започнаха да следят мен и шефа на пресцентъра Краси Райдовски, за да разберат кой е написал този “пасквил”, според собственото им определение.
Впрочем каква е съдбата на тази “Бяла книга”?Тя и досега се води служебна тайна...!? Въпреки че я има в архива на МС, защото все пак е официален документ. Имаше решение на МС, че я приема по принцип.

- Какво означава това?

- Означава, че се приемат основните тези в нея и се сочи с какви действия за кои неща БСП е отговорна. Сочеше се конкретно и персоналната вина на Луканов. Естествено, Луканов успя да блокира чрез своите хора приемането, по-точно публичното легитимиране на тази книга през март 1995 г. Следващият му ход беше да пусне чрез свои хора във в. “Капитал” първата манипулация за “Орион”. В тези публикации се обясняваше, че “Орион” е групировка от нов тип. Какво значи това? Другите олигарси от Г-13 градяха структурите си по холдингов принцип. А Луканката обясни на капиталци, че “Орион” е друг тип групировка, в която няма формални връзки чрез участие на една фирма в друга. Т.е., нямаме холдингова група, а имаме структура, в която един приятел прави бизнес с друг приятел...

- Тоест, доближаваме се до пускането в публичен оборот на прословутото определение “Приятелският кръг на Виденов “Орион”?

- Да. Луканов лансира чрез “Капитал”, че е създадена нова групировка “Орион”, която подкрепя Жан Виденов. Стигаме до май 1995 г. – грандиозният скандал “Топенерджи”. Виденов установи, че Луканов буквално продава и предава интересите на България в полза на Русия. Тогава Андрей Карлович стартира мащабна война срещу премиера, в която основното оръдие беше кръгът “Орион”. Стигна се до парадокса, че този бандитско-олигархичен кръг, създаден от Луканов, беше използван срещу Виденов, който нямаше нищо общо с него. И Жан, с цялата си наивност/ от която страда и Сергей Станишев, макар и не в такава степен/, реши, че ако каже истината за “Орион”, това ще бъде достатъчно. Тогава, през лятото на 1995-та, Виденов произнесе една злополучна фраза: “Това не е икономическа групировка, няма такава, има един приятелски кръг между определени хора.” Без да намеквам нищо, като основен грешник, внушил лансирането на понятието “приятелски кръг”, соча настоящия пръв стратег на БСП и личен приближен на Виденов тогава – Юрий Асланов.

- И накрая: как след толкова години нищене на далаверите около БЗПБ се оказа, че Веска Меджидиева е чиста като момина сълза, а Румен Спасов е ограбен от нея?

- Скандалът между Румен и Веска е скандал между двама разбойници, ограбили група по-дребни и тъпи разбойници. А защо Меджидиева е чиста като момина сълза? Ами защото ограбените не се оплакват. А не се оплакват, защото всички са приятели на Румен Спасов – Мишо Данов, Любо Коларов... Та Румен ограби даже брат си Лъчко с 15 милиона! А Злати Орсов и досега лъже, че не бил излъган, макар че и той беше прекаран. Всеки, който вложи пари в БЗПБ, беше ограбен. Единственият приятел на Румен Спасов, който не беше прецакан, е Красимир Райдовски. И то по една единствена причина: към февруари 1995 г. той нямаше никакви пари. Впрочем Краси никога не е имал пукната пара. Не е зле Сергей Станишев да се запознае с тази порода соцлидери – с честния абдал, какъвто беше и самият Виденов. Защото Луканов е мъртъв, но духът на Луканов още витае в БСП.

Автор: Интервю на Славей Костадинов, блиц.бг

Защо Америка е велика държава

Доста странно звучи твърдението от заглавието от моите уста - отявлен алтерглобалист и враг на "американския империализъм". Сега обаче иде реч за друго:

От САЩ зависи спасяването на световната финансова система, което очевидно значи спасяване на американския банков сектор (отделен е въпросът дали това ще е достатъчно). Защо това е суперважно? Отговор е дала историята --> Черния вторник на борсата 1929 г.

Изходът от онази катастрофа всяка държава търсеше сама за себе си, защитавайки се от другите. От глобалната взаимна защита се стигна до Втората световна война. Как тръгна тогава кризата:

На този ден през 1929 г. рухва Ню-Йоркската фондова борса (New York Stock Exchange - NYSE), което се смята за начало на Голямата депресия, разтърсила основите на световната икономика в началото на 30-те години на миналия век, а след това и на световната политика. 29 октомври всъщност е краят на борсовия крах, започнал в тесния смисъл на думата на 24 октомври, известен като Черния четвъртък, а по-широко погледнато - през ранния септември. От ранния септември до края на октомври (по-малко от 8 седмици) пазарът губи 40% от стойността си.... [чети нататък]

Тогавашният отказ на САЩ да станат гарант за свободната световна търговия подпомага/създава улеснения за германската стопанска машина, като я ориентира изключително към военни цели. Да го кажа просто: Ако към 1938 г. (когато се правят плановете за войната в Европа) германският генерален щаб имаше достоверна информация за американски ангажимент в Европа, или поне във Великобритания - не е ясно дали Хитлер щеше да тръгне към военно решение (на проблеми, които по съществно бяха решени преди това).

Съзнавам, че подобен род въпроси и алтернативните на официалната история отговори засягат интимна, съкровена същност на националната душа... Но според мен радикалното лечение на националната душа е именно изваждането на бял свят на всичко черно и зло... Каквото и да коства това. И като говоря за душа на нацията нямам предвид само Германия.

А Америка, тоест САЩ, е велика държава, защото е минавала през много подобни кризи, излизайки по-силна и като държава, и като общество. Простичък аргумент - доларът продължава да е основна резервна валута. Независимо дали ни харесва или не. На мен не ми харесва, но отчитам смисъла на този механизъм.

Психеделика пак: 1200 Micrograms - Mescaline

Екранът и звукът не стигат:

[видео]

[край на видеото]

Парчето е Mescaline на 1200 Micrograms

Magic Mushrooms (магически гъби)

Не за първи път пиша за вълшебните гъби, но за да няма заблудени (като в един американски филм, където пичът изпадна в тъпа ситуация, използвайки разговорен лаф за трева пред възрастен човек, който ич не вдена), този път казвам направо преди видеото:

Magic Mushrooms (магически гъби) - са халюциногенни гъби. Да, пропагандирам (уау, кФа комунистическа дума !) употребата им:

[видео]

[край на видеото]

Смятам, че безпрецедентната за цяло поколение финансова криза е само един от знаците, сочещи, че вървим по грешния път. Кой е верният? Не зная... Знам само, че можем да го търсим у себе си. Защото няма къде другаде да е. А гъбите са пътеводител...
Един възможен. Има и други, който е тръгнал по Пътя, ги знае...

Знам също, че търсенето на пътя към истината нито е лесно, нито се харесва на властимащите. Но не могат да го спрат. Можеш ли да спреш природата? Все едно да спреш гъбите. Гъбите, магическите гъби - не са дело на бандитски групировки, те никнат... Природата ни ги дава... Случайно ни ги дава?... Не мисля.

Парчето от клипа е "Magic Mushrooms" на 1200 micrograms

екранна клавиатура

малкото куче ми изяде клавиатурата - бясна съм, щото си довършвах един текст, който работя от 3 дена - за причините за за исландската криза. но както е известно, всяко зло за добро - открих, че в уиндоуса има екранна клавиатура - чрез която и пиша този пост . а посреднощ няма откъде да купя нова. до утре

Насекомо, което се храни с власт

Тази статия не приеха да публикуват никъде.Единствено от неизвестен за мен сайт решиха да я пуснат - благодарение и на този сайт е запазена, тъй като никога не съм се отличавала с особена почит към "творчеството си" и не само нямам албум, където да си лепя статиите като (аре, да не иззлобявам, щото съм виждала подобни албувми на "величия"), ами изобщо нямам архив - в смисъл на собствените неща (друг имам, господа другари, но не вкъщи). Писаното - писано, за времето си - във времето си. Но тия деньове (израз на бившия ми шеф Красимир Райдовски) попаднах на едно интервю на Кънчо Стойчев, бизнесмен предприемач, милионер, и по съвместителство социолог (каквото и да значи тази оцапана дума у нас) в тошотошевия "ТруП", в което той заявява, че народът не заслужавал правителството си. Такова хубаво правителство просто никога нямало друг път да има, ама тъпият народ не само не го заслужавал, ами не го и разбирал.

Бляк!, както се казва. За разбирането.

И за да подпомогна тъпото разбиране на тъпия народ, публикувам този текст, който през 1997 г. никъде не можех да публикувам. То па де ни би и сега - ако реша да го актуализирам - да мога да го публикувам, хехех, верно се разсмях ;-)

Но, както съм казала, кешът на Google е по-могъщ и от ДАНС, поради което въпреки

моята лежерност, пази оня ми опит да кажа неща, които и днес не е прието да се казват, ето адреса - http://freeinf.tripod.com/AR.htm

Кой е Сивият кардинал на така наречената българска социология?

(непубликуван в свободната преса ескиз, изпратен до "Гражданско участие" от автора)

Андрей Райчев

Насекомо, което се храни с власт

Най-удивителната черта в Андрей Райчев е способността му драстично да се променя, оставайки привидно един и същ. Идейно-политическата му еволюция е сравнима единствено с метаморфозите на насекомо. За последните 7-8 години от какавидата на къснокомунистическия идеологически сатрап се излюпи социалдемократическа реформистка гъсеница, за да полети накрая пеперудата на либералния милионер.

Андрей Райчев сменя принципи, позиции и възгледи с такава лекота, откровеност и наглост, че възниква въпросът "нима това е един и същи човек?" Философският политкомисар от 1989 г. сега е говорител на интелигенцията. Ученият, който през 1990 г. обясняваше, че същността на прехода е хората да обеднеят за да си продадат жилищата, защото българинът имал твърде много имущество (жилища, вили, автомобили, хладилници, телевизори) - днес е изразител на автентичната социалдемократическа идея. Фракционерът, който 2 години работеше за разцеплението на партията, защото болшевизмът бил неизтребим - пет години по-късно се вживява в ролята на говорител на БСП.

В КОРИДОРИТЕ НА ТОТАЛИТАРНАТА ВЛАСТ

Възходът на Райчев започва в сянката на Никола Стефанов, за да продължи по-късно под крилото на Андрей Луканов. През 1989 г. Андрей е назначен за пълномощник на ЦК на БКП, наблюдаващ философските и социологически звена. Той стръвно надзирава дали в поверените му институти не се развъжда идеологическа зараза. Тогава опиянената от перестройката интелигенция очаква и нашите властници да пуснат духа от бутилката. Райчев обаче смята, че властта трябва да пипа здраво, а в обществото няма обективна необходимост от гласност и неформални движения. "В бутилката няма никой, тя е празна", назидателно разяснява Андрей и добавя, че другарят Ленин е бил прав: интелигенцията е говно. От това време в БАН и Софийския университет го помнят като изключително мракобесна фигура. Тогава Деян Деянов му лепва прякора Андрей Висарионович Райчев. Социолозите и философите са ужасени и отвратени не само от ролята му на идеологически цербер, а и защото той я изпълнява с нескрито удоволствие. Андрей се опиянява от усещането за властта и от нейното упражняване. Обвиненията в аморалност и цинизъм не го обиждат. Той си е изградил лична идеология, която го оправдава в собствените му очи. Социологията, според него, е наука за властта. Тя обяснява как е възможна властта и изучава нейното функциониране. Следователно роденият социолог (Андрей се смята за такъв) по дефиниция подкрепя властта. Без значение каква е тя и кои са властниците. Това профанско разбиране за науката социология е естествено за човек, непрочел и една книга на западен език. Тъй като знае само руски, Андрей е придобил социологическите си познания основно от служебните (засекретени) преводи и реферативни бюлетини за нуждите на АОНСУ и идеологическия отдел на ЦК на БКП. През 1989 г. Андрейчо вероятно се изживява като Победоносцев, шепнещ на ухото на императора, но за разлика от Никола Стефанов, комуто ролята е по мярка, той е обикновен идеологически жандарм.

Може би неслучайно изкачването му по стълбата на властта съвпада с възхода на Никола Стефанов. Наричат го злия гений на късния Живков. До преди него Тато е по-скоро либерално настроен по отношение на духовната сфера. Идеологията се води от Нико Яхиел и Милко Балев и общо взето балансът "икономика - идеология" се спазва. След тяхното изхвърляне мястото им е заето от Никола Стефанов, който става шеф на кабинета на Живков. Идеологията застрашително се втвърдява и сянката й надвисва над цялото общество. От идеологическия Олимп са низвергнати либерално мислещите Стоян Михайлов, Нико Яхиел, Горан Горанов. Шушне се, че Живков започва атака срещу социологията. В това мрачно време изгрява звездата на Райчев. Не му попречва (странно защо?) и "дисидентството" на Райчев-старши, който заради перестроечни статии е свален от поста главен редактор на "Софийские новости" и "заточен" като кореспондент в Москва.

Мизантроп по душа, Никола Стефанов е истинският вдъхновител и ръководител на гоненията срещу интелигенцията през 1989 г., организира кампаниите срещу Тамбуев и Продев, срещу Румяна Узунова и неформалите, готви мракобесни конгреси на творческите съюзи. Интелигенцията го нарича "палач", но възрастният и вече губещ ориентири Живков му се доверява. Никола Стефанов системно и последователно игнорира всички сериозни идеи и предложения, но раздува несъщественото и нелепото. При катастрофата на самолета над Кривина Стефанов заедно с ген.Милушев убеждават Живков, че няма жертви и може да излети. Съветници докладват на Живков за надигащата се изселническа психоза сред турците, но Никола Стефанов обяснява, че само 30-тина души са изтеглили влоговете. След събитията пред "Кристал" приближени предупреждават "Другарю Живков, това е сериозно!", но Никола Стефанов го успокоява "Ами, банда хулигани!".

Загадка е защо сериозен учен и прагматичен ум като него залага на исторически обречена кауза. Горан Горанов го нарича Колчо Слепеца. За някои обаче истината е по-сложна. Когато оглавява кабинета на Живков, Минчо Драганов отбелязва "Той няма навика да се качва на потъващ кораб. Освен ако не е дошъл да довърши потъването". Бивши контраразузнавачи твърдят, че имал контакти с английската МИ-6, но поради високия си пост бил недосегаем. Други правят аналогия между политиката на Никола Стефанов в областта на идеологията и тогавашната линия на поведение на Луканов, за която в архивите на ЦК на БКП са запазени достатъчно документални свидетелства. В сферата на икономиката Луканов е последователен противник на контактите с Международния валутен фонд и на отварянето на страната към Запада. По-късно Дойнов и Живков публично го обвиняват, че с доноси пред съветските другари е провалил изгодно сътрудничество с Япония в Завода за тежко машиностроене - Радомир. Вероятно една група в партийно-държавната върхушка, знаейки по различни причини за предстоящите геополитически и социално-икономически катаклизми, обезпечава собственото си бъдеще като тласка висшето ръководство към пълен икономически и политически крах, за да заеме след това мястото му. Целият период на скритото властване на Никола Стефанов до 10 ноември е белязан от това мъчително съчетание: непоследователни опити да се поеме прагматичния унгарски път в икономиката + жестока стагнация в духовната сфера. Сметката започнахме да изплащаме всички след 10 ноември. Някои повече, други по-малко.

Андрейчо се оказва сред тези, които не плащат. За няколко месеца комисарят-мракобесник се преобразява в социалдемократ, борещ се за деболшевизация на компартията и европеизация на България. "О, времена, о, нрави!", би възкликнал моралистът. Но социологът Райчев не се занимава с морал, той укрепва властта. Новите властници отчаяно се нуждаят от разлагане и демонтиране на огромната комунистическа партия. Макар и оглавили ли я с фактически преврат, те продължават да се страхуват от нея. В края на 1989 г. по поръка на Луканов Андрей Райчев написва програмния документ "Път към Европа" и с е заема с организирането на едноименното идейно движение. На 27 декември 1989 г. приятелят му Валентин Даневски, главен редактор на "Народна младеж", публикува документа във вестника, а дни по-късно движението официално е учредено. Андрей съзнава, че е твърде компрометиран, за да влиза веднага в ролята на реформатор. На преден план като председател на "Път към Европа" е сложен Петър-Емил Митев, а Андрей е в любимата си роля да шушне на ухо. Новите властници го възнаграждават като го назначават за директор на новосъздадения Национален институт за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Този пост крие огромни възможности за политически и финансов просперитет и през следващите две години Андрей успешно ги реализира. Той подготвя старта си в големия бизнес, който трябва да му осигури и завръщането в голямата политика.

ПЪТЯТ КЪМ МИЛИОНИТЕ

Ключово място в този етап от кариерата на Андрейчо, освен държавния институт НЦИОМ, който оглавява, играят Кънчо Марков Стойчев и дружеството "Сова-5" ООД. То е учредено на 16 май 1990 г. с предмет на дейност почти същия като НЦИОМ. Съдружници са Кънчо Стойчев, Цветозар Томов, Валентин Даневски, Александър Мирчев и Андрей Райчев. Либералното, или по-скоро липсващото тогава законодателство не забранява на държавните директори да участват в подобни паралелни фирми. Но целта на "Сова-5" не е само обикновено приватизиране на нематериалните активи на НЦИОМ. С помощта на Луканов са установени контакти с британската социологическа агенция "Сошъл Сървейс Галъп Пол"Лтд. - член на веригата "Галъп", която търси български партньор за смесено дружество. Новоучреденото дружеството трябва да легализира тези контакти, защото принцип на веригата е да има само частни партньори. Въпреки конкуренцията на други новосъздадени частни агенции (между които Центърът за изследване на демокрацията), партньор на британското дружество става избрана "Совата", зад която стоят Лукановата протекция и неосезаемите активи на държавния НЦИОМ.

На 6 март 1991 г. е регистрирано "Болкан-Бритиш Сошъл Сървейс"ООД ("ББСС"). Основни учредители са Първа частна банка и британското "Сошъл Сървейс Галъп Пол"Лтд. Не е ясно защо обаче наименованието "Галъп" липсва и до ден днешен от официалните регистрации на дружеството в съдебните регистри и в "Държавен вестник". Очевидно въпреки шумно афишираната принадлежност към световната верига, съществуват някакви пречки "ББСС" да носи официално името й. Същата година дружеството прави удачна сделка като наема от Агенция София прес 3 големи помещения за 8-годишен срок на твърде изгодна цена. (Сега там е редакцията на сп."Сега"). Шеф на агенцията по това време е Венцел Райчев*, колко му е да направи подарък с държавни пари на сина си?

------------------------------------------------------

* Животът и деянията на Райчев-старши са изключително увлекателна тема. Само изчезналите пари на Агенция "София-прес" (милиарди левове по днешни мащаби) заслужават отделно разследване. Около печалноизвестната му фирма "Планета 999" и дъщерните й планети се сплитат интересите на КГБ и Максуел, на "Мултигруп" и средноазиатските мафии, а когато те се сблъскват, остават трупове. През 1993 г. в Турция е убит руският журналист-бизнесмен-шпионин Балкарей. Тази година в резиденцията на "Мултигруп" се обеси(?) Иво Янчев, съдружник на Венцел Райчев в "Норта" ООД. Съдружник във фирмата е и Веселин Павлов, министър на транспорта в първото Луканово правителство и в правителството на Попов и настоящ топмениджър в "Мултигруп". Контролният пакет в "Норта" се държи от Атлантическия клуб, който пък се помещава на втория етаж в сградата на "София прес" срещу символичен наем.

--------------------------------------------------------

До края на 1991 г. Андрей е директор на НЦИОМ и затова се налага да стои в сянка. В светлината на прожектора като шеф на "Совата", а после на "ББСС" е Кънчо Стойчев. Интересна подробност е, че освен личен приятел на Андрей, той е подчинен на баща му от сп."Наша родина", което е издание на "София-прес". Публична тайна в българската социологическа общност е, че през този период значителни нематериални активи (извадки, методики, анкетьорски мрежи, контакти и т.н.) на НЦИОМ тихомълком се прехвърлят в "ББСС".

След идването на Филип Димитров на власт, Райчев демонстративно подава оставка от ненужния му вече НЦИОМ. Той иска да изпревари едно унизително уволнение, а е и време да се посвети изцяло на укрепването на балканския Галъп. На 23 март 1994 г. "ББСС" се преобразува в акционерно дружество, като капиталът е увеличен на 1 млн лв. От края на 1993 г. започва териториалната експанзия на дружеството, което покрива цялата страна. До началото на 1995 г. са изградени 5 регионални центъра в Пловдив, Варна, Плевен, Хасково и Русе. Схемата е обща - центровете са регистрирани като ООД-та, в които дяловете на "ББСС" като юридическо лице и на физическите лица Андрей Райчев и Кънчо Стойчев образуват контролния пакет. Интересна подробност е, че Райчев и Стойчев държат по 20% от капитала, което значи, че пряко им се полага същия процент от печалбите - отделно от опосредстваното им участие чрез 11-те процента на "ББСС". След изграждането на националната структура, "ББСС" започва и капиталова експанзия. На 18.07.95 г. неизвестен за широката публика благодетел инвестира в него близо 5 млн долара. Увеличението на капитала до 339 млн лв е оформено чрез закрита емисия на акции. Твърди се, че това са завърнали се "червени пари", според някои източници осигурени от Андрей Луканов.

Паралелно с развитието на основното дружество Райчев разгръща и други структури, работещи не само в сферата на маркетинга и демоскопските изследвания, но и в областта на рекламата, външната и вътрешната търговия. На 10 юли 1992 г. е регистрирано "Провижън"ООД, в което "ББСС" има 50% от капитала; останалите 50% държи "ПроСофт" на Юлиан Генов. И това дружество сключва твърде удачна сделка с Агенция "София прес" за съвместна рекламна дейност в залата за пресконференции на агенцията за срок от 5 години. От съвместната рекламна дейност агенцията получава само 20%, БНТ - 10%, а останалите 70% - "Провижън".

На 7 юли 1993 г. е създадено "Индекс"АД с капитал 1 млн лв, в което акционер е "ББСС", с предмет на дейност търговски сделки и дейности в производството, разпределението и потреблението на стоките. Андрей Райчев е член на съвета на директорите.

На 3 февруари 1994 г. е регистрирано "Рис"ЕООД със собственик е Андрей Райчев, което се занимава с продуцентска, издателска, рекламна и маркетингова дейност.

На 4 август 1994 г. е регистрирана рекламна агенция "Шампионите". Райчев държи контролния пакет, а сред съдружниците е известният радиожурналист Радослав Янкулов. Невена Гюрова публично обвини Райчев, че поради това лобирал пред Виденов да назначи Янкулов за шеф на БНР.

На 17 ноември 1994 г. е регистрирана "Медиана"АД с капитал 1 млн лв, предмет на дейност реклама и маркетинг. Райчев е член на Съвета на директорите и вероятно акционер (лично или чрез участието на "ББСС"). Отскоро директор във фирмата е социологът Кольо Колев, бивш служител на НЦИОМ, уволнен поради нелоялност. Той нашумя преди две години с опита за публична дискредитация на НЦИОМ като го обвини във фалшификация на данни. Според някои в дъното на скандала бил балканския Галъп, който искал да елиминира държавния си конкурент, а с назначаването на Колев Райчев плащал за изпълнената поръчка.

На 27 декември 1994 г. е учредено "Супер С"ООД. Официално Андрей Райчев не фигурира в регистрацията, но адресът на дружеството съвпада с адреса на "ББСС", а половината капитал се държи от Кънчо Стойчев. Другите 50% са на небезизвестния грък Георгиос Кормусис.

На 27 юли 1995 г. е регистрирано "Медиахелп"АД с капитал 1 млн лв и предмет на дейност реклама, маркетинг, външна и вътрешна търговия, търговско представителство и посредничество. В нея Андрей Райчев държи 260 поименни акции, останалите са на Калин Йорданов.

На 15 март 1996 г. е учредено "Сега" АД с капитал 1 млн лв. Акционери-учредители са Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Дружеството издава едноименното списание, което се помещава във вече известните ни помещения на Агенция "София прес".

_________________________________________

Текстът е писан през 1996 г., когато насекомото Райчев още не бе започнало поредната си метаморфоза - този път в зелен евроляв ...

Невена Гюрова

Лефортово, Русия - Тунелът на смъртта - It's a Metaphor

Тунелът Лефортово в Русия, дълъг 3 150 м, е най-дългият "градски" тунел в Европа. На някои места реката минава над него . Когато температурите са минус 38 градуса, както тази зима [вероятно става дума за градуси по Фаренхайт, минус 38 по Фаренхайт е минус 4-6 по Целзий - бел. Вени Г.], пътят замръзва и резултатът е видео като това - заснето за един ден от видеокамерите в тунела. Поздравления за шофьора на двойния автобус!

P.S. Парчето се казва "Авалон", артистът е Juliet.

Източник на видеото: ChrisGronski

[видео]

[край на видеото]

Шеметните кадри - от рекорден тунел - с баси името - Лефортовская тюрьма от блатние песни и Висоцки, изобщо от съветския ъндърграунд - уау! клипът рулz - както биха написали в стария "Егоист" - а в днешния блог ще кажа само - това е днешна Русия.

P.S. Както казаха в некъф забравен класически филм: "It's a metaphor" ;-)

За ситуацията на световните финансови пазари и други актуални проблеми. Доклад на Леонид Илич.

Родените след 1960-65 да не пускат клипа - нито ще им стане смешно, нито ще разберат защо на родените преди тях може да е смешно. И съвсем няма да разберат как смешното може да е страшно. Нормално е - маразмът на комунистическата система (чието висше и фарсово иронично въплъщение бе чудото на реанимационната медицина Брежнев) може да бъде описан, но не и почувстван от неживелите го. Неслучайно един от малкото - едновременно и смислени, и добили публичност, опити за осмисляне на онзи наш живот бе наречен "Аз живях комунизма".

Ти, който не си го живял, не съди безпощадно всеки "дъртак", който при липса на аргументи в даден спор се позовава на "комунизма", респ."антикомунизма". Онова време бе неизчерпаем извор на житейски опитности, морални изкушения и човешки избори - какъвто, мисля, днешната капиталистическа прозаика не може дори да въобрази.

Мисля, че се разбира, че последното изречение не е апология на ония 45 години. Също както не мисля обаче, че и априорното им отрицание е лечение за душевните травми на нацията.

Може би проблемът е, че нацията не разбира, че душевно осакатена и се нуждае от лечение?

[видео]

[край на видеото]

Автор на видеото: 33x3sketch (Андрей Бочаров и Евгений Шестаков)

Edit: Проектът се казва "Аз живях социализма" - не "комунизма", което е още един плюс по моята скала за качество, защото комунизъм всъщност не е имало (ама това това е съвсем друга и тегава тема)... - и си струва да погледнете резултатите на проекта, дори да сте на 15 или 20 години ;-)

Поздрав за русофилите.

[видео]

[край на видеото]

Ужасът си променя характера...

Гадно ми стана като разбрах, че си е отишъл. Но дваж по-гадно, когато започнах да чета по офлайн и онлайн медии къф велик бил. Защото - и то е естествено - дитирамбите бяха предимно от негови познати, които индиректно се представяха като некФи негови приятели. Разбира се, не съм аз този, който може да отсъди кои от новонозначилите му се приятели е бил наистина такъв, но едно се вижда ясно - за Константин Павлов реваха посмъртно твърде повече лица в сравнение с..., абе в сравнение с броя на лицата, които правеха нещо за него - както преди 89-та, така и след.

Аз не съм правила нещо. Само имах първата му стихосбирка - оная, негласно забранената, заради която следват забраните за писане, и откъм началото на 80-те съм я размножила може би повече от сто пъти за приятели. Това не ме прави ни на капка дидидент. Хм...., аве, некой пита ли се, що Константин Павлов не се вля в буйния устрем на следдесетономврийските дисиденти?

Както и да е.... Погнусата ми от днешната злоупотреба с името му - както и изобщо злоупотребата с думи като "дисиденти" и "демокрация," мисля да коментирам с негов текст:

Няма го вече стария ужас -
зверски цялостен
и зверски безкраен,
без гримаси и без остроумия.

Ужасът си променя характера -
тупа ме свойски по рамото,
снизходително ме ухажва
и кокетничи с представата за себе си:
“Ние с тебе сме еднакво силни,
ти си само малко по-красив…”
И ми се усмихва.

Ах, особено усмивката го прави гаден,
извратен го прави
и налудничав.

И ме дави непозната гадост.

Сякаш ме целуват похотливо
бебета с мустаци и бради.

Всички асоциации със съвсем днешната действителност не са случайни и всеки може да ме съди за тях.

Трудно ми е...

...да си намеря не опорния център на силата - него го имам, и не мисля, че е уязвим. Силата, която прави душата ми да диша, e оки, но тази, която в частност (много дребна) пише този блог, е уязвена, нараненена... Лесният и самоласкателен начин да го опиша е "не искам да ме занимават с гадости, но ТЕ го правят", леко софистицираният е - "колко хубав ми беше блогът, респ. блогването преди да дойдат тези до ни управляват..." На повърхността е точна така... Но трябва ли да отразявам повърхността и ако знам, че не - защо продължавам да го правя?

Защо позволявам тези, които не понасям, да обсебват мисълта ми? Или свободата ми обсебват...

А може би аз позволявам. Не те. Те всичко могат, само ако им позволиш.

Представяне: Щастието на мизерията от RoggerDojh

Препечатвам изцяло един текст на Rogger Dojh, на който нито мога да му определя жанра (на репортаж мяза), нито знам за къде е писан и къде е публикуван (ако е). Мернах го случайно в клубовете на Dir.bg, но на толкова слабопосещавано място, че ми стана жал на душата за добрия текст и ми се прииска да му намеря още читатели:

ЩАСТИЕТО НА МИЗЕРИЯТА
или
- Защо се храня в кофа за боклук?

-------------------------------------------------------------

Кадър: Деца.

Това е баси думата. Кара ме да се замислям за бъдещето. Пък и както при малките котки, децата обикновено са много готини. Непокварени, едни такива. И най-мизерното дете да вземеш от улицата - то си е преди всичко дете. И всъщност то не е мизерно. Мизерен е останалият свят.

Кадър: Кофи за боклук.

Преди мразех да изхвърлям боклука. Разкарваш се и когато се върнеш, не си се сдобил с нищо. Но това може да носи удоволствие! Когато акаш и пишкаш - също се разкарваш ... и също не се сдобиваш с нищо. Ето. От известно време насам да изхвърлям боклука започна да ми харесва. Чувствам се социално активен, наторявайки социалната среда на София. Защо ли ...

Кадър: Вторични суровини.

За някои това е валутата на новото хилядолетие.

Кадър: Денят Х.

Срещата е пред кино Сердика, в 11 сутринта. Навън е студ и въздухът дъхти на лепкавата софийска влага. Един прекрасен януарски ден. Докато стоя и се оглеждам с ръце, забити дълбоко в джобовете, се чудя - къде съм тръгнал и аз да правя глупости. Ще интервюирамe клошари. Боже, в този момент съм толкова далеч от истината ... Дори се чудя, дали ще успея да срещна някой човек от тази странна порода в такова скапано време.

Да. Срещнах.

-------------------------------------------------------------

Кадър: Паркинг.

Привечер (около 6 вечерта - през януари това вече означава сумрак) - паркирал бях някъде в Младост 4. До скоро обикалях наоколо, в търсене на нови обекти за интервю - някой от онези, които в това адско студено и измръзнало време снове с количката в компанията на някое куче в търсене на нещо - и вече смятах да се прибирам за да обобщя резултатите от деня. Освен това наближавах целта от 15 интервюта и се чувствах удовлетворен. Плюс това последните бяха особено ползотворни.

Първият разговор беше баш на края на София. За сефте видях жена, помъкнала вторични суровини, оставих колата малко по-нататък и се върнах пеш. Спрях я. Тези хора са много готини - отиваш при тях, казваш "Здрасти!" и се усмихваш, те първо те поглеждат с недоверчиво учудване (какво по дяволите може да иска някой от мен?), а след като си кажеш кой си и зададеш първия си въпрос, са общителни и доста приятни събеседници. И изобщо не ги притеснява фактът, че не те познават. Мисля, че изобщо не им пука кой си, просто са естествени и открити и обичат социалните контакти повече от който и да е държавен чиновник или затънал в ежедневни проблеми пролетариат. Те всъщност не са точно клошари, а безработни хора без алтернатива.

Та тя беше някъде от Софийско, до скоро имала работа, но ето, че двамата с мъжа й ги съкратили, децата - спряли да ходят на училище ( - Защо си ги спряла? - Е как защо, няма пари за дрехи, за учебници, как да ги пусна с тея дрипи, срам ги е от другите деца ... - А няма ли някаква финансова помощ, с която да им купиш каквото трябва? - С тези пари, които дават, само учебниците не мога да купя, къде ти да ги облека и обуя, а и нали някакви пари за храна трябва да им дам ...). Сега децата стояха у дома, а двамата с мъжа й обикаляха, събираха вторични суровини и купуваха храна с колкото успеят да съберат. "Къде живеете?" се поинтересувах. Тя ми посочи - при един изоставен строеж, няколко фургона, събрала пари (нещо от сорта на 50 лв. за една година) за наем и в единия фургон ... "И в строежа също живеят хора" добави тя. Не видях, къде между голите колони може да се засели някой, но може би в мазето или приземния етаж ...

Докато разговаряхме се появи каруца с опърпан кон и захилен до ушите циганин. Общо взето и той като жената беше в прекрасно настроение. Май не им тежаха много неща на душите. А и каруцата беше натоварена с каси боза и развалени портокали - събрани от задния двор на някой Фантастико. Пичът беше доста advanced - до колкото разбрах с ежедневните доставки на изхвърлени от големите магазини храни захранваше и съседите си.

Докато го гледах някаква асоциация ме глождеше. Едва по-късно с сетих за какво става дума. "Улица консервна". Стайнбек.

По-късно засякох един дядка (гонеше шейсетака, ма приличаше по-скоро на древно джудже), който си беше вече класика - дългият кафяв вълнен балтон, голяма мръсна брада, дълга сплъстена коса, цигарите в кожен калъф (стил, не мога да отрека), количка, куче ... Бе клошар отсекъде. Както се оказа - без документи (поне половината от онези, с които разговарях всъщност бяха без). Със актове - спре го полицията и му състави акт, че няма документи. Ма тоя акт с какво се плаща? Къде да му изпратят призовката от съда? Дреме му на него за актовете, ше ги погребе със себе си. Та този беше ветеран - едно повече от 20 години по софийските улици. Навремето завършил основно, после работил по страната някакви неща (нямах диктофон и доста от подробностите са се загубили, защото този разговор пропуснах да го резюмирам същата вечер). Сега дядката събираше картон, спеше където свари - в някой вход, а ако е топло - под открито небе. През деня си щъкаше необезпокояван ... Без живи роднини, или поне без да го е еня, дали има такива - повече го интересуваше да има хляб, цигари и евентуално малко ракия. Изобщо - живот ден-за-ден. Free. Free in the misery.

- Опитвал ли си да идеш в бюрата по труда? - го питам.

- Как бе? Никога няма да отида там. Първо, че нямам документи, а искат лична карта. А за нова ми искат 40 лева.

- Е добре бе, а поне при социалните? 50 лева ще ти дадат на месец, откъдето и да го погледнеш са си пари! - и го мислех искрено. В този момент карах с 200 кинта и си давах съвсем ясната сметка, 50 отгоре как ще добавят още едно хранене на ден ...

- Не! - дядката беше ужасен от моето неразбиране. - Некога не съм просил. Каквото си намеря по кофите, това е. И от онези няма да ида да прося!

(Жестоко, помислих си. Това е една печеливша гледна точка. Печелиш -50 лв./месец.)

- А няма ли някъде кухни, където а дават храна? Гледах скоро по телевизията за подобни организации.

- Никога. Как бе, ще ходя да си подлагам аз канчето на някого? Милостиня? Никога!

- И кфо, никога не си ли се замислял да крадеш? Когато друго не ти е останало, в крайна сметка се налага да оцелееш някак си - аз не бих се замислил.

- Не. Никога не съм крал и никога няма да крада. Нали ще ме утрепат! А после става страшно ... Без пари за докрои ... Тея дни тука на пазара един се опита да краде и го спипаха. Пребиха го пред всички. Ама яко го биха. Каквото си намеря - мое си е. На чуждо не посягам.

Тук останах с твърдото убеждение, че страхът държи първенство в нравствената система на дядката. Е, не че не го разбирам.

По-късно, на паркинга. Щях да поемам към къщи. Вече седях в колата и закопчавах колана, когато засякох двама души с огромна натоварена количка да се приближават. Мъж и жена, мъжът - дългата брада, вълненият балтон, жената - облечена с ново светлолилаво топло яке - доста по-спретната от него. Количката - натоварена с чували, железария и картон. Нямаше начин да ги изпусна. Измъкнах се, настигнах ги и ги заприказвах.

И те отначало се изненадаха. Нещо проблесна в очите им, когато споменах, че правя проучване за живота на клошарите. И веднага що млъкнах, мъжът решително ме предупреди:

- Аз мога да ти разкажа много за клошарите - живея сред тях и ги познавам. Но ние не сме клошари.

Еми да, не бяха. Бяха хора, точно толкова дъвкани и изплюти от съдбата, колкото и останалите. Но бяха предприемчиви. Ето, тези неща в количката не са за нас. О даа, обикаляме по кофите. Събираме храна за животинките. (Премълчах - като гледах как се разприказваха, щях да разбера какви са тези животинки и без да питам). А като намерим вторични - събираме, все е нещо допълнително. Но нее, не, не се изхранваме така.

Тук тайнствените животинки се диверсифицираха в прасе, две кози, няколко кокошки, кучета, котка. Че къде ги гледате? Удивнах неразбиращо. Те посочиха посоката, в която свършваше София.

- Имаме си къщичка, - разправя жената. - Наша си е. Беше безстопанствена, заселихме се и я стегнахме. Грижим се и за една овощна градина. Собственикът ни е оставил да се оправяме с нея и си взимаме, колкото ни трябва за нас, останалото за него го берем.

- Голямо стопанство, - усмихвам се аз. - Сигурно с тези животни е доста весело.

- Еми да, децата не скучаят. - добавя пичът.

- Деца? Колко деца имате?

- Едно от мен и едно от нея.

- Не сте женени, така ли?

Не са. И двамата са имали бракове, но половинките им са ги изритали. Тези истории винаги имат по две истини, тъй че не знам, дали да вярвам безрезервно на мъченическите образи, които си създадоха. Но така или иначе в един прекрасен момент, останали без работа, двамата се срещнали на улицата и се събрали. И от тях лъхаше нещо безметежно. Спокойствие. Без нервна прибързаност, без нетърпение. Усмихваха се често и широко. Изчакваха се с уважение когато говореха.

Жената се оказа зодия скорпион, на 39 години, със средно специално Електротехника. Той пък - 55 - средно специално механика, по-голямата част от живота си прекарал като шофьор. "На какво ли не" беше най-точният отговор, който получих. Зодия близнаци. Бивш боксьор.

Докато разказваха за себе си, аз прехвърлях на ум въпросите, които мога да им задам още.

- Знаеш ли какво ме интересува - попитах при първия удобен случай. - Четох в един от старите броеве на някой от ежедневниците, за един клошар, който отишъл в редакцията и искал съвет как да се измъкне от порочния кръг на уличния живот. И той разправяше, че имало йерархия, имало някакви, които се наричала бараби и други подобни дивотии. Нещо не ми се вярва обаче ...

- О, тук в Младост няма такова нещо. Тук всички сме в мизерията и никой на никого не се бърка. Еднакво бедни сме, еднакво се оправяме ... И на повечето места няма. Само в по-богатите квартали. Някакви се правят на ербапи, налагат се с бой ... То и при нас имаше някакъв, нещо си търсеше белята, аз лично съм го бил. После се махна и не се е случвало повече. А това име - бараби - чувал съм го. Има, има такива на разни места. Но и те не са хора - от клошар да вземаш!

("Цар лайно", помислих си аз. Чудесна алтернатива на "бараб"?.)

- Е хубаво - продължих да любопитствам. - Защо според теб клошарите остават на улицата? Вие сте се устроили, направили сте нещо, справяте се с живота. Защо другите не го правят?

- Защото са такива - мизерници. Не искат. Предпочитат вместо да работят - да спят в мърсотията и да се ровят в кофите.

Тук се намеси жената:

- Например, - заразправя тя, - миналата година, двама нещо бяха сгафили, та ги изгониха от квартала и те дойдоха при нас и ни помолиха да ги подслоним. Аз им предложих да останат - да гледат животните и да работят по овошките, а в замяна ще получат покрив, храна, цигари и по 100 грама ракия на ден. Това е много повече, отколкото имат, когато са на улицата. Но не останаха. При първа възможност се върнаха и продължиха да ровят по кофите.

- Те просто не искат да работят. Не искат да са обвързани с когото и да е било, - добави мъжът.

- Ние трябва да вървим, - намеси се жената. - Че утре имаме класно. Трябва да учим с дъщерята

- Значи хлапетата ходят на училище?

- Естествено. И двете.

- Ми успех тогава! И с класното също, - ухилих се аз. - И въобще с всичко.

- И на теб.

Продължиха в сгъстяващия се мрак към пункта за вторични суровини, а аз скочих в Синята птица и си заминах.

-------------------------------------------------------------

Кадър: Fashion TV.

Здравейте. Аз съм преуспелият млад човек. Взимам хубава заплата - 1000 лева на месец. Живея скромно, защото събирам пари за ново обзавеждане и за нов автомобил. Когато излизам с приятели гледам да не прекалявам с парите - не повече от 20 кинта. Обичам родителите си, защото не живея с тях. Имам проблеми с гаджето си. Да, тя иска по Нова година да сме в Банско. Аз пък настоявам за Боровец. Вече дори успяхме да се скараме за това и сега тя се премести обратно при техните - не заради Боровец. А защото не съм я обичал достатъчно. Е, ще й мине. В крайна сметка имам кабелна телевизия да ме забавлява, имам някаква нова книга, имам и няколко нови пуцалки на PC-то. Все ще намеря с какво да си уплътня вечерта. И не, няма да излизам тази вечер. Навън е навалял сняг и ми се повръща да чистя колата. Този канал обаче е много тъп - свърши ревюто с азиатки и показват някакви гейове. Какво ли има по БТВ?

Я, новини. Какво е това? Някакви се оплакват, че нямат пари, с които да хранят децата си. Безработни са от 5 години. Държавата не им помага. Живеят в мизерия. Трогателни кадри от жилище, подобно на ... имаше една много хубава дума ... коптор? Семейна снимка. Едното хлапе е най-много на 3 годинки. Абе кфи са тея? ( * бележка под линия: ... нямат никакви комплекси ... бел.Ивана) От 5 години са без работа. Имат едно бебе и едно дете на 3. За кфо раждат, като нямат пари? Като нямат работа? Седем деца. СЕДЕМ! И се оплакват! Кой ги кара да раждат като свине, ебаси, АЗ нямам нито едно дете, защото не съм сигурен, че с парите, които изкарвам, ще успея да му подсигуря бъдещето ... Погледни се ква си мааа, нищо не вършиш, какво плачеш, как очакваш с оплакване да храниш седем червея? Вземи се хвани да свършиш нещо! Не са ти плащали социалните помощи от шест месеца? А кфо искаш, аз да ти плащам да си гледаш децата с моите данъци, шот ти по цял ден нищо не правиш? Сега не взимаш и детски? А, защото децата ти не ходят на училище. Мдаа. Разбирам. А те не ходят на училище, защото нямаш пари да ги пратиш ...

Здравейте. Аз съм преуспелият млад човек. Мразя да плащам данъци, защото държавата храни с тези пари некфи дето за нищо не стават. Колкото до мен - социални помощи трябва да се дават единствено на инвалидите. Останалите? Живеят на улицата? Нямат работа? Как така нямат работа? Аз как имам работа? Ако човек не може да си намери работа - проблемът си е негов. Работа има. А това, че на теб не ти харесва точно тази работа - хубаво, рови се в кофите за боклук. Очевидно не си полезен за обществото. Дори не заслужаваш парите, които се дават по програмите за такива като теб.

Защото тези пари ги давамe аз и останалите, които си скъсваме задниците от работа. Социалната политика единствено насърчава паразити, които не искат да работят. Вместо да им дават помощи, по-добре да направят доброволни трудови лагери - работа по пътищата, по озеленяване, по поддръжка на общинската собственост в градовете. Ако не можеш да си намериш работа и си стигнал до там, че събираш пари за храна, предавайки за вторични суровини картон от софийските кофи за боклук и спиш в някой изоставен строеж, отивай в трудов лагер, където ще ти предоставят подслон, храна и където ще имаш работа. Но никой няма да отиде. Защото тези, които ровят по кофите не искат да работят. Всъщност един закон, с който изнасянето на смет извън предназначените за целта контейнери се наказва с принудителен труд (този път в недоброволен трудов лагер, с охрана) ще сложи край на необходимостта от социално подпомагане.

Здравейте. Аз съм преуспелият млад човек. За разлика от вас. Неуспелите.

-------------------------------------------------------------

Кадър: Пункт за изкупуване на вторични суровини.

Днес при мен дойде някакъв. Помота се пред пункта, пита нещо Пешо. Пешо дойде и ми каза, че оня там искал да говори с мен. Казах му да го разкара, но оня въпреки това дойде. Кой го знае какво ще иска. И влезе, без да пита.

Правел проучване. За клошарите. Аз какво общо имам с клошарите? Аз съм шефка, а онези нещастници не ме интересуват. Изобщо, като идват, оставям Пешо да се занимава тях. А аз се занимавам с Пешо. Гледам го да не краде. Че тея вторични суровини не ги събирам, за да ми ги отмъква тоя сополанко.

Нищо не знам, викам на оня. А той - не, нали приемате вторични суровини, хората, дето ровели по кофите за боклук, вторични суровини събират, значи идват тук, виждате ги ... Бе аз кфо виждам си е моя работа. Мълча, а онзи стои и започва да си разправя историята. Правели някакво списание, дето не го разбрах къде е. Дупе ли си ти някакво, какво ми говориш с тея английски думи! Ти за проста ли ме мислиш, че се правиш на толкова умен? Щом си тръгнал да се занимаваш с разни клошари, никак не си умен. Ходи да работиш нещо. Статии ще пише.

Да, искаш моето мнение. Грънци е ценно за теб. Ама тоя верно се интересува аз какво мисля по въпроса? Какво да мисля, мисля, че всички искаме пари, ама вече колкото и да взимаш, все е малко, как се качиха цените, един хляб е 60 стотинки (мисъл зад кулисите: а аз изкупувам картоните по 7 стотинки на килограм; така поне и аз да припечеля нещо от цялата мизерия), а тези я изкарат два-три лева на ден, как да си купят нещо. А и с тея пари алкохол купуват. Друго не им трябва. Каквото изкарат веднага го изпиват... И всички обедняха. Не само клошари идват, и някой съсед, гледаш го момчето, от квартала, срам не срам, дойде да върне малко вестници, вземе стотинки, много е зле, много е зле. А инак клошарите - идват, да, ама не ги познавам. Дойдат, па си отидат.

Е как ”защо стават клошари”? Пропият всичко, нямат пари, нямат храна. Затова стават клошари. И като намерят някакви пари, веднага ракия купуват и ги пропиват. Как няма да са клошари ...

Ако се усмихна, тоя дали ще се разкара? Щото като се мръщя само повече се надъхва. Тея драскачи, много нагло племе, все си врат носа, дето не им е работата. Добре поне, че не пита за пари и не пита за пункта. А боклукчиите - за тях повече нямам какво да ти кажа. И не ми се хили. Аз не ти се смея, защото си ми много приятен. Това означава - край на разговора. Хайде. Край на разговора.

-------------------------------------------------------------

Един ден маймуната слезе от дървото и се оказа, че не е сама. И други маймуни обикаляха наоколо и се караха, съешаваха се или се смееха, някои се хранеха, а една малка група гонеше шимпанзетата, които бяха ситни и досадни. Една майка пощеше детето си, докато то си бъркаше с пръст в задника и гледаше опулено. Това бе началото. Началото на човешкото общество.

Днешният човек общо взето не се отличава в социално отношение толкова драстично от маймуната, нищо, че е ходил до луната и че се е научил да спи във водолазен костюм на 1000 метра дълбочина под повърхността на Северния ледовит океан. Разликите са предимно в личен план: заедно с обезкосмяването, маймуната започнала да се пита - Какъв ли е смисълът на живота? - и започнала да се интересува от собствената си самореализация и самоосъвършенстване. Тези иновации в нравствения живот на човека били сериозна крачка пред ограничения инстинкт за самосъхранение, еволюирал в последствие до необходимост от лична безопасност.

А как се променил социалният живот? Най-вече - появила се е една досадна думичка: нормативен. Съвременният индивид е участник най-вече в нормативни социални отношения. И именно те предопределят основните потребности, които му се налага да задоволява: граждански, етнически, професионални, познавателни, естетически - търсейки начини и средства както за тяхното удовлетворение, така и за удовлетворяване на необходимостта от социална безопасност, социален комфорт и социално общуване.

Когато една маймуна тогава била твърде слаба или болна, или стара, тя падала от дървото като гнила слива и идвал някой лош и я изяждал.

Q: Когато един човек днес не успее да изпълни добре нормативните си обществени функции, когато не може или не желае да удовлетвори нормативните си нужди, когато просто не приема правилата на играта ... Какво ли се случва с него?

A: Например... Посяга към кофата за боклук.

-------------------------------------------------------------

Кадър: 4-ти километър.

Аз съм клиничен и съдебен психолог и психотерапевт. Казвам се Стефан Георгиев. При мен на 4-ти километър дойде някакъв младеж. Половин час все ще му отделя. Изглежда интелигентно момче. Малко странно, защо е дошъл в съдебната психология да разпитва за клошарите. Нямам професионален опит с тях, аз се занимавам с престъпници. Но все пак имам становище по въпроса - съвсем общочовешко, така да се каже.

Всщъност като гледам, това е и което се иска от мен - едно лично мнение. И така, какво точно те интересува?

Q: Ами, опитвам се да си представя, какво принуждава клошарите да приемат този начин на живот. Как се стига до там?

A: Запознат ли си с понятието шизоидна личност? Не-не, това няма нищо общо със шизофренията. Шизоидна личност е човек, който именно не умее да се пребори с обстоятелствата и действителността и бяга от тях. В случая става дума за социалните умения на човек да се справя с кризисни ситуации. Дори ерудирани хора стигат до подобно състояние, тъй като интелектът не включва единствено какво образование имаш, какви дипломи etc. Интелект е и до колко си способен именно да се оправяш в живота и да си намериш мястото в него.

Q: От какво според вас се определя липсата на тези умения? Възможно ли е да е генетично заложена?

A: Не, в никакъв случай. Говорим за хора, които са съвсем здрави и нормални в повечето случаи. При генетични проблеми ще става дума за умствена недостатъчност или друго болестно състояние. В действителност, способностите на човек да се справя в кризисни ситуации се определя още от примера на родителите му. Възпитанието, което те му дават, му помага да си изгради стратегии за справяне с проблемите на живота. Ако като дете човек не се е научил на известен индивидуализъм, ако не е имал възможност да си създаде сам стратегии или да ги усвои от родителите си, той не успява да се адаптира в реалния живот по-късно. И бива постепенно отстранен от него.

Q: А след това, тези хора не изпитват ли желание за промяна, защо се примиряват и не правят усилие да се откъснат от този начин на живот?

A: Трудно е да се даде обобщен отговор за всички хора, които обикалят кофите. Те не са обособена група, а по-скоро много пъстро общество, голям сбор от индивиди с крайно индивидуални истории, причини etc. В US, например, според разкази на мои познати, клошарите са такива поради собственият си избор, в знак на протест към правилата - който е по-хитър, по-безскрупулен - обикновено има предимство, докато те търсят начин да избягат от това; при тях да си клошар е философия, свобода и протест.

В България обаче не мисля, че има нещо подобно. Тук реалността и бита на хората на улицата са толкова тежки, че те остават такива единствено по принуда на обстоятелствата.

...

Очевидно няма повече конкретни въпроси, защото младежът потъва в мълчание. За да разсея паузата го питам за подробности - за кого прави това проучване, къде ще го публикува ... Разговорът върви към края си. Да, естествено, може да посочиш името ми в статията. Но не забравяй, че това не е професионално мнение. Не се занимавам с клошари. Занимавам се с престъпници.

-------------------------------------------------------------

Кадър: Поредният ден - сутринта.

Когато решихме да кръстим изданието си Life Times и слоган да ни бъде "Животът е моята кариера", първата ми асоциация беше животът на улицата. Представа в черно и бяло. Може би връзката беше думата живот, а асоциацията беше противопоставянето на кариера и ... една кофа за боклук. И тогава си дадох сметка, че не зная нищо за хората, които градят своята кариера ... така.

Бегъл поглед назад във времето. Там са - всеки ден се разминавам с тях. Когато отивам да изхвърлям смет, изсипвам в единия край на контейнера, а някой търси нещо в другия. Когато завивам покрай ъгъла на Гурко и Шишман, заобикалям мръсен човек с количка, който овързва мръсни картони. Шофирам по някоя квартална улица в Младост 4 и подминавам велосипедист. На предния и задния багажник на колелото има привързани вторични суровини. Всеки ден гледам тези хора и всеки ден не ги виждам, защото са част от декора. А и те самите никога не ме поглеждат. Те не гледат, защото няма какво да видят - аз също съм част от декора.

От техния уличен декор.

Редактирано от RoggerDojh на 14.08.08 09:58.

Веднъж вече писах за Rogger Dojh, изненадвайки се колко слабо познавам хората около мен. Споменавайки го пак, пак се изнанадвам от същото - че смятаният от мен за празноглав юпи се оказва освен автор на един от номинираните 6 романа за Роман на 2004 г. - "Сезон за лов на диви кучки", още човек с тънка социална чувствителност и явен журналистически талант. Ех, Даниеле, съжалявам за месеците, през които работехме врата до врата и не ги използвах да разговаряме... Защото бях предубедена. Имах си мнение за теб, пардон - имах си капаци на очите, и от тях се водех. Пропускът е мой и загубата е за мен.

А който чете тук, нека запомни това име - Rogger Dojh, мисля че още ще изненадва.

ДАНС подслушваше Люба Кулезич и Мартин Радославов. Защо?

След вчерашната пресконференция на ДАНС (ауе, братоци, не закъсняхте ли с публичната част от цирка?) сите медии дружно отразиха какво им е сведено до знание - бамааму, едно време отдел "Идеологически" на ЦК на БКП немаше такава мощ - а именно, че ДАНС-ьорите са невинни - като изключим некои изключения. Изключенията са некФи издатели, които били подслушвани, щото така трябвало, и понеже класифицирано трябвало, нема да ви кажем кои са. Арогантното съобщение на ДАНС бе слугински възпроизведено в подопечните им медии, поради което ще внеса малко яснота:

Подслушваните издатели са Мартин Радославов и Недялко Недялков, които правят вестник "Уикенд". Разпечатката, от която се е шокирала депутатката Ася Михайлова, не е справка за номера, а дешифровка на разговор на Мартин и Люба Кулезич - чието съдържание ама посмъртно не може да се доближи до никаква национална сигурност. Подобни дешифровки има и за купища по-известни журналя, които сега би следвало да тръпнат, чудейки се по кой партийно-ченгесарски коридор ще поеме Иван Драшков.

Щото те, журналята, бидейки слугинчета на службите, най-добре знаят как в подходящ момент се пробутва подходящ запис от незаконно СРС. Някои от последните драстични примери как руменпетковото МВР ползва СРС-тата:

пазарлъкът на бопския замшеф Иван Иванов къф лаптоп да купят на дъщеря му и пазарлъкът за фалшифициране на болничен лист от шефа на стачкуващите лекари в "Пирогов"

И понеже журналята много добре знаят как самите те "пържат" колеги по поръка на ония от тайната власт, знаят също, че ако се изправят срещу нея, ще ги изпържат и тях.И мълчат, слугинчетата...

Кой съм и защо (по стъпките на ДАНС за отваряне към обществото)

"Що си не затваряш малко устата", "За чий ти е да светиш стари случки" - ей такива въпроси получавам от известно време, а ги пиша щото задаващите ги знаят, че може много да спорим или да не се харесваме един друг, ама няма да направя достояние на ДАНС и на боповете в МВР с кого и какво обсъждам. [На вниманието на ДОТО: не трошете пари на данъкоплатците за мен - телефоните и инстант месинджърите съм си ги забранила като канал за чувствителна информация. За другите канали нямате експертиза и ресурс.]

Да се върна на темата - какви са ми възгледите като плюя и тия , и ония - ами такива, извънсистемни --> Cows With Guns

[видео]
[край на видеото]

Cows With Guns

by Dana Lyons


Fat and docile, big and dumb
They look so stupid, they aren't much fun
Cows aren't fun

They eat to grow, grow to die
Die to be et at the hamburger fry
Cows well done

Nobody thunk it, nobody knew
No one imagined the great cow guru
Cows are one

He hid in the forest, read books with great zeal
He loved Che Guevera, a revolutionary veal
Cow Tse Tongue

He spoke about justice, but nobody stirred
He felt like an outcast, alone in the herd
Cow doldrums

He mooed we must fight, escape or we'll die
Cows gathered around, cause the steaks were so high
Bad cow pun

But then he was captured, stuffed into a crate
Loaded onto a truck, where he rode to his fate
Cows are bummed

He was a scrawny calf, who looked rather woozy
No one suspected he was packing an Uzi
Cows with guns

They came with a needle to stick in his thigh
He kicked for the groin, he pissed in their eye
Cow well hung

Knocked over a tractor and ran for the door
Six gallons of gas flowed out on the floor
Run cows run!

He picked up a bullhorn and jumped up on the hay
We are free roving bovines, we run free today

We will fight for bovine freedom
And hold our large heads high
We will run free with the Buffalo, or die
Cows with [Am]guns

They crashed the gate in a great stampede
Tipped over a milk truck, torched all the feed
Cows have fun

Sixty police cars were piled in a heap
Covered in cow pies, covered up deep
Much cow dung

Black smoke rising, darkening the day
Twelve burning McDonalds, have it your way

We will fight for bovine freedom
And hold our large heads high
We will run free with the Buffalo, or die
Cows with guns

The President said "enough is enough

These uppity cattle, its time to get tough"
Cow dung flung

The newspapers gloated, folks sighed with relief
Tomorrow at noon, they would all be ground beef
Cows on buns

The cows were surrounded, they waited and prayed
They mooed their last moos,
they chewed their last hay
Cows out gunned

The order was given to turn cows to whoppers
Enforced by the might of ten thousand coppers
But on the horizon surrounding the shoppers

Came the deafening roar of chickens in choppers

We will fight for bovine freedom
And hold our large heads high
We will run free with the Buffalo, or die
Cows with guns

Song By Dana Lyons
Animation by Bjorn-Mange Stuestol

Номинация за "Лизнувшие вместе": Николай Бареков за римейка на Първанов като Нео от "Матрицата"

В супертайното супермедийно жури на новоучредения конкурс "Лизнувшие вместе" се получи нова номинация - Николай "Дудука" Бареков за труда му "Презареждане за Първанов. Президентът отново ще бъде ключовата фигура след вота" .

Отчитайки безспорния принос на номинанта за утвърждаване на митологията на "Матрицата" сред широките маси, все пак трябва да отбележа несъгласието си с художествения похват обектът да бъде лизнат явно, неприкрито и безалтернативно само в текста, като се пропуска ключовия за манипулиране на въпросните маси топос "заглавие".

Слабо, Дудук, хората, които ти връзват, не могат да направят асоциацията с "Матрицата:Презареждане", не им достига интелектуален и общокултурен капацитет. А тия, на които им достига, не ти връзват... То и на теб - ако и да си гледал "Матрицата" - нещо не достига - според мен не толкова акъл и образование, колкото съвест и почтеност. Ама си прав, баце Дудук, кой ги плаща днес тия луксове...

Следват избрани фундаментални мисли от номинираната инак цялостно фундаментална творба... Упс, грешката е моя - не следват. Помислих си, че мога да синтезирам Барековия патос в няколко цитата - уви, никФи цитати не могат дори да маркират фундаменталната барекова любов към Гоце Маца, тъй че следва целия текст на новия лидер в "Лизнувшие вместе":

Презареждане за Първанов

Президентът отново ще бъде ключовата фигура след вота

Николай Бареков

Някои побързаха да изпратят в заслужен отдих в учебниците по история или направо на море като пенсионер от квотата на Масларова президента Георги Първанов. Други го заливат с кофи помия и доволно потриват мръсни ръчички. Голяма грешка или умишлена заблуда. Добрите дни пред Първанов тепърва предстоят. Него го чака чудесно политическо бъдеще. Съвсем скоро той ще бъде в изключително силна позиция спрямо останалите български политици. Следващите три години от втория си мандат президентът ще се завърне на терена като основен фактор в политическия живот. Добре познатият ни плеймейкър Първанов отново ще подава добри политически пасове и ще забива ефектни голове във вратата на своите противници

Причините за добрата спортна форма се намират в личността на самия Първанов и по традиция от неговата биография. В умението му да търпи и да дочаква естествения развой на събитията, както и да следи и анализира внимателно действията на останалите колеги. Първата причина да очакваме скоро завръщането на добре познатия ни Георги Първанов е острото навлизане в предизборната обстановка, която ще трае цяла година. Основните партии БСП и ГЕРБ са изнервени и напрежението се прехвърля върху обществото, а това вреди на всички. Засега не се вижда реален изход от заплетения възел на междупартийните интереси, защото очакванията са изборите да завършат без изявен победител. В такава обстановка президентът се чувства в стихията си, защото той обича заплетените ребуси, от които винаги намира изход и излиза като победител. Още по-важно от първото е, че всички събития днес и след изборите гарантират на Първанов мястото му като остров на спокойствието в българската политика и носител на толерантността и баланса в обществото, а това много го приближава до образа на баща на нацията.

Когато Първанов се изнерви, хората имат чувството, че е напуснал кожата си, защото за голяма част от народа държавният глава олицетворява спокойния, умерен и дълбоко аналитичен политик. За разлика от някои политици, които първо действат, после мислят, преди да предприемат каквото й да било, Първанов три пъти по три пъти мери и чак тогава реже. Какво му предстои на президента в близко бъдеще? Очевидно ще му се наложи да понапляска всички политици без изключение.

После го чака тежка задача. Трябва да бъде архитект и на следващото правителство, защото отсега се вижда, че всички коалиции с участието на ГЕРБ ще са много трудни. На президента ще му се наложи пак да дава от своите експерти за министри, защото във всички партии без изключение има тотален дефицит на управленска компетентност. Плюс всички екстри, Първанов го очаква и лесна победа с одобряваното от народа прокарване на мажоритарен елемент в изборите за депутати. И за десерт има един политически пъзел, който ще направи държавния глава национален герой, ако партиите, не дай си, Боже, успеят да го наредят. Ако партия ГЕРБ вземе цялата власт в ръцете си и Бойко Борисов изпълни мечтите си и стане премиер, на нацията жизненоважно ще й трябва коректив, за да не се самозабрави ГЕРБ, както направиха БСП на Виденов и СДС на Костов. Тъкмо тогава президентът ще преживее своя звезден апогей последните две години от мандата си. Кой по-добре от него е доказал, че може
да се оправи с непослушното момче на българската демокрация Бойко.

Борисов и Първанов може и да се посритват по кокалчетата, но взаимно се уважават и си имат респект. Президентът е показал на генерала, че може да го погали, но със същата ръка и да го понапляска. Силен Първанов ще е полезният гарант за демокрацията и гражданското общество при едноличното управление през следващия мандат. Първанов бил изчерпан. Дрън-дрън! Ако това е изчерпване, скоро ще го видим, че е презаредил батериите. Първанов се готви да участва и в продължението на своя президентски филм. Предстои ни да видим неговото Презареждане.

Кой ще вземе властта: Станишев или Бойко /руския пример и какво следва за нас/

Фарсовият дебат "Бат'Бойко - Станишев", който ни пробутват така наречените независими и сериозни медии, има една цел - тези, които ни управляват, да продължат. Хубаво са го показали некои братя руснаци механизма,

А е поучителен за у нас си, които рашките още третират като задунайска губерния, упсс!: не било така вече, задунайската е от епохата на царизма, сега работим по схемата "курица на птица и Болгария не заграница" - съобщиха специално за "Семки и ..." от руското ФСБ. Други наши източници съобщиха пък, че преориентацията на шибаните американски бройлери в ДАНС и в правителството е напреданала доста - "като не щат мира, хак им е секира", коментира пред "Семки и ..." авторитетен представител на рашките у нас.

[видео]

[край на видеото]

Заешка бруталност

Заешката образност в безпрецедентния скандал с ДАНС по повод разработката "Галерия" бе вкарана от самата Таня Дончева *, но след това охотно подхваната от противниците й в БСП и свързаните с БСП олигархично-мафиотско-престъпни кланове. Имам предвид делото "Галерия", но не само.

Защото проблемът само на пръв поглед е литерното дело "Галерия" в ДАНС. По същество той е неофициалната операция на бивши и настоящи ченгета от ДС, олигарси, водещи политици от БСП и ГЕРБ. Атанас Атанасов от ДСБ не го слагам в отбора галеристи - не само щото го включиха на втория етап от операцията (а именно сериала "Ръгай чушки в боба"), а защото авторите и режисьорите на цирка се отнасят към него като към..., как да обясня..., абе нецензурно се отнасят.

По-късно ще пиша по-конкретно с имена, факти и дати за операция "Галерия" и автора й - моят стар "приятел" Румен Петков. Сега ми е интересна заешката метафорика, защото кореспондира както с личните ми сантименти към зайците [--> "Хълмът Уотършип"], така и с обективните научни факти, а именно, че е мит заешката неагресивност. Зайците могат да са, и често са, свирепи и кръвожадни.

Но да се върна на нашите зайци. Първо Таня Дончева сама се уподоби на такъв с идеята как тя, доброто зайче, е жертва на лошите вълци. Разшифровам за незапознатите с бесепарските и ченгенарски интриги - с вица за зайчето Таня Дончева съобщи нещо важно на тия, дето се опитаха:

- хем да я правят форлойфер [първият скиор, който се пуска по пистата преди състезание, за да я провери и проработи]

- хем да я пуснат по пързалката [жаргонен вариант: да я качат на шейната - тъпанар наивник, на когото се пробутва инфо да раздуха изгоден за пробутващите инфото скандал, и когото после същите го издухват заради скандала]

Та Таня Дончева им съобщи , че знае как я смятат за Зайо-Байо и нема да мине. Кумчовълчовците разбраха съобщението и решиха да променят целите на артилерийската подготовка. Идеологът на заешката война Румен П. лично влезе в ролята на мерач и пренастрои мерника - за стрелба срещу Станишев. Първият залп бе произведен чрез генерал Бор, пардон Тошев. Подопечният на Тошев вестник "Труп" написа на първа страница, че Р.Петков ще иска оставката на Станишев. "Труп" знаел това от много истински източник и се обадил да пита Румен П. верно ли, ама не могъл да го намери, но "Труп", бидейки загрижен за здравето на властта и Станишев, съобщавал този слух, щото да им помогне. Верно, че на 15-та страница на същия "Труп" същият ненамираем Румен изригва змии и гущери по адрес на Брендо, който го топи за неясни (засега, само засега неясни, приятелю Румене - б.м.) мръсни игри - ама пука му на великия медиен могул Тошко Т. **, че прави читателите на идиоти. Както сам е казвал "идиотите квото им напишем, това ще мислят".

Този фарс на топновина от първа "Труп"-ска страница бе еднозначно разчетен от всеки можещ да мисли - Румен П. направи глупостта да шантажира директно, брутално и публично Станишев. Той задейства експресно генерал Бор-Тошев, защото разбра, че Станишев се кани да отвърти главата на любимата му цветарка *** Драшков, и реши, че ако го заплаши публично, чрез най-тиражния (ужкимски, де, фактически "Труп" отдавна загуби войната за тираж) вестник, заекът Станишев може да се сопре и да остави Драшков.

С две думи и брутално: Чрез ДС агента си Тошко Т. Румен П. директно заплаши заека Станишев, че ако пипне Драшков, ще инспирира вътрешен бунт в ДАНС срещу Сертов, разбирай срещу самия Станишев. Непознаващият граница на егото си и амбициите си Румен П. няма друг избор освен игра ва банк. Твърде много ресурс вложи досега, за да гледа, бездействайки, как някакво второеешелонно зайче-фигурантче го изхвърля изобщо от шахматната дъска.

Воден от този мотив, в последните два-три месеца, интригантствайки мащабно, управлявайки медии, спецслужби и държавни институции - Румен П., като сущи Наполеон, вършещ хиляди дела едновременно - сглоби и стартира няколкоходова комбинация "Галерия" със следните цели:

- завземане на стабилни позиции в ДАНС чрез обезглавяване на "американците" и станишевите хора в службата
- ограничаване на възможностите за самостоятелни действия на Станишев - в държавата и в партията
- запазване на ключовата длъжност "шеф на предизборния щаб в БСП"

Средствата, с които се реализираше операцията:

- натиск и шантаж с компромати срещу лоялните на Главния заек шефове
- провокиране на хората на Главния заек в ДАНС към незаконни действия спрямо медиите
- провокиране на недоверие у партньорските служби, на първи план - американската DEA, към Петко Сертов и лично към Главния заек, чрез умишшлено изтичане на чувствителна за партньорите ни информация (това е същността на случката, която жалките ни казионни медии наричат "изтичане на клисифицирана информация към "Опасните", а са жалки, щото не направих и грам профеусионално усилие да разберат за какво иде реч - защото идеше реч не за трипера на Първанов, а за DEA - и още малко подсказка за невежи журналя: въпреки името си DEA се занимава не само с трафик на наркотици, а и с трафика на оръжие /и с други работи се занимава, ама дотук с ограмотяватнето/)

Само че междувременно второешелонният заек Станишев (супергрешка на противниците му - пропуснаха да забележат как кроткото, уж случайно и временно, второешелонно зайче си изработи позицията на Главен заек) успя не само да се ориентира в шибаната комбинация, която му бяха подредили, а в отговор изработи и реализира брилянтен план, изтребващ съвместно вълците и колабориращите с тях зайци --> вж. как вият на умрело не само Румен П., а още Атанас Ат., Бойко Б., Ахмед Д. и прочие стари хищници. Ако съм Станишев - и аз щях направя същото - за какво са ми хора, които конспирират (на американския юридически език, на български има кореспондиращи състави в НК, но сега ме мързи да търся) с враговете ми.

Но в случая симпатиите ми към Главния заек Станишев са породени не поради това, че се спречка и (надявам се) отхапа главата на "приятеля" ми Румен, а поради една фундаментална причина - Главният заек Станишев досега е давал само ясни, категорични и подкрепени с факти доказателства, че прави всичко, което може, тъй щото България да следва евроатлантическия си избор. Защо този избор на Главния Заек в днешния и в дългосрочния геополитически контекст отговаря на националните ни интереси - си заслужава отделен анализ.

За кръвожадността на Румен днес пишат всички основни вестници, позоваващи се източници от БСП, общият смисъл на твърденията е "когато Румен смята, че е опрян до стената, става непредстазуем и е способен на всичко". Аз ли не знам на какво е способен най-добрият ученик на Луканов?... Ох, как знам... Но и за това обещах вече отделно да пиша.

На тоя фон заешката метафора изглежда на пръв план по един начин - горката Таня Дончева, изядоха я вълците; но ако отворим следващата матрьошка на смисъла, ще видим, че никой вълк няма допуск до зайците (в смисъл - службите не са му разрешили да ги яде), а те междувременно са захванали кървава вътрешнозаешка битка, виж картинка от боевете:

"Заешка Бруталност" - базиран на фима "Хълмът Уотършип":

[видео]

[край на видеото]


-------------------------------
* 03 октомври 2008 | 22:08 | БНТ, „Панорама”

Водещ:
Добре, завършваме с това да прекратим ченгесарницата, така ли?

Татяна Дончева:
По този повод мога да ви кажа един виц. Като ме питахте за минното поле и за моите отношения с ченгесарницата. Отношението на служители на ДАНС по повод този скандал ми напомни за един виц, който бих искала да кажа на нашите зрители в заключение. Глутница вълци обикаляла гладна посред зима в гората и видяла един заек. Хукнали след него, хванали заека, но заекът им казал – „Не ме изяждайте, защото аз съм малък, вие сте много и сте гладни, но мога да ви заведа до кошара с овце.” Най-старият вълк казал – „Добре, води ни!” Водил ги заекът, но тях омръзнали да вървят и го изяли. Малко по-късно намерили и кошарата, изяли овцете и легнали на снега доволно. Тогава един вълк казал – „Не е ли добре да направим на този заек паметник?” Глутницата се съгласила. „А какво да напишем на паметника?” Един вълк казал – „Да напишем – тук почива най приятел.” Глутницата казала „Е, да де, как да го напишем? Ние го изядохме.” Тогава друг предложил да напишем „Тук почива наш враг.” „Е, как да напишем наш враг, той ни доведе до
кошарата с овце?” Тогава най-стария казал – „Да напишем на паметника – тук почива наш съдружник и консултант.”

Водещ: Кого имате предвид, г-жо Дончева?

Татяна Дончева: Себе си, разбира се.


** името по документи на генерал Бор действително е Тошко, а не Тошо

*** "цветарка" --> от фигурата на девойката, която обикаля масите в ресторанта, предлагайки на клиентите да купят цветя. Преносното значение на длъжността "политическа цветарка", която Атанас Ат. заема, всеки грамотен читател може сам да си запълни. Все пак не е същото като "сотаджийка" ;-)
------------



Утре следва "Заешка бруталност -2" :

- Татяна Дончева- Голям перчем
- Румен Петков - генерал Ранилист
- Как зайците на Станишев се превърнаха от банда аутсайдери в строители на новата заещина

Интернет цензурата в действие

Мислех за съвсем друго да пиша, връщайки се от протеста "Свобода, а не страх", и ще напиша, защото въпреки че няма да бъде отразено като "мащабно епично платно" по облъчващите нацията телевизии (мисля, че това е по-точен термин от "национални телевизии" --> коментара на Аспарух ), - има плашещи за системата сигнали. Но за това по-нататък, защото случайно или не (кой може да каже със сигурност дали нещо е случайно?), точно връщайки се от протеста срещу намеренията на глобалната власт да ограничи свободата на Интернет, открих конкретен - верно дребен, но засягящ мене ме - пример. Засягащ суетата ми на автор на повърхността, а по същество - засягащ свободата на словото и на мненията като фундамент на демокрацията.

Преди около година пуснах едно видеоклипче като реплика на Милена Фучеджиева, а днес разбирам, че то е цензурирано. Сиреч няма го. Не в блога ми, а изобщо го няма. Защото в блога го бях ембеднала от YouTube, обаче по некое време по-късно те са го поизтрили, щото нарушавал авторските права. Постингът ми с клипа бе озаглавен "Дик Чейни или не?", защото клипчето бе яка видеоинтерпретация на култовия "Калашников" от "Ъндърграунд", изкормваща моралната легитимност на военнно-нефтената банда на Бушмена. Обща представа за какво иде реч може да се добие от оня ми постинг с коментарите на Милена в него.

Нарушените авторски права са претекст, който може да се приеме сериозно само от малоумни - защото към момента в в YouTube има над 1500 клипа, направени върху същата песен - тях не ги трият само защото те не съсипват имиджа на бушменската клика Чейни-Ръмсфелд.

Не се изненадах принципно, защото отдавна знам, че както YouTube, така и Google, и Skype, и прочие доставчици на съдържание позорно сътрудничат на престъпната китайска комунистическа власт, договорила се с Бушмените за Интернет цензурата. Изненада ме обаче степента, до която въпросното слугинстване на топ Интернет корпорациите е стигнало - да затварят устата не само на инакомислещите китайци, но и на собствените си американски граждани. Когато иде реч за интересите на властте.

Какви са ми на мен американските граждани - би запитал средният българин - че толко се кося зарад тях. И отговарям веднага - такива са ми, каквито са ми българските граждани - еднакво ме е бяс и гнус от посегателствата върху тях - с една единствена разлика. Единствена, но много съществена за всичките останали видове граждани по света:

Когато САЩ дават "тон за песен" за нарушаване на гражданските права и за подкопаване фундаментите на правовата държава - казвам го направо - когато сегашните власти в САЩ провеждат и морално обосновават политика на ограничаване на демокрацията - това е заплаха за демокрацията в целия свят. А това е, което Бушмените правиха целия си втори мандат.

Тук - подчертавам специално - е разликата ми както с конспилорозите, така и с радикалнитие алтерглобалисти. Да го кажа персонално: Буш и Маккейн не са идентични, но идеологията им е. Новата визия, алтернативата е Обама. Евросъюзът и изобщо демократичните държави в света имат интерес не само в американската външна политика да се върне "глобалното влияние на моралния лидер" вместа "глобалната сила на световния жандарм". Интересът на Евросъюза и на демокрацията в света е много ясен - демокрация преди всичко в САЩ. А тя , демокрацията, има на това точно място, в това точно време, некои проблеми...

Трябва ли да чакаме и НАТО да ни ошамари?!

Сериозната ни независима, и изобщо разпрекрасна преса напоително пише за нескопосните пиар акции на властта в чужбина (ох, колко още глупости като харвардската ни чакат - нали с цел предизборна пропаганда правителството реши да празнува 9 месеца Независимостта като потроши 10 млн пари на дакъкоплатците), но дума не обелва за външнополитическите проблеми, които това негодно правителство създава. Тия дни «Financial Times Deutschland» публикува статия за нарасналата агресивност на руското разузнаване срещу НАТО, позоваваща се на информация от вътрешните служби за сигурност на алианса, като специално за нас отбелязва:

"Auch bei der Nato ist diese Sorge präsent: Inoffiziell wird häufig die Nähe Bulgariens zu Russland thematisiert. (Голяма загриженост у НАТО във връзка с активността на руските шпиони предизвиква България, тъй като тя стои доста близко до Русия.)"

Преведено от дипломатически език на нормален, това означава "не вярваме на българите, защото подозираме, че ни предават на руснаците". Ген.Атанас Атанасов вече зададе въпрос дали спецслужбите ни тихомълком не подменят евроатлантическата ни ориентация с прокремълска, но щом службата за сигурност на НАТО изпитва голяма загриженост, значи нещата в България са отишли твърде-твърде далеч в посока на Червения площад.

Разбира се, не се и съмнявам, че властта с помощта на подопечните й слугински медии ще отрича до последно за шпионажа в полза на Русия. "До последно" означава, че се надявам и от НАТО да получим звучен шамар, щото управниците ни само от това разбират.

И аз съм склонна да пренебрегвам правата на човека

В случаи, когато според мен не става дума за хора - в буквалния смисъл на думата. Следното нещо - което само външно прилича на човек - трябва да бъде затворено доживот в тежкоохранявано медицинско заведение за крайно опасни душевноболни, неподлежащи на лечение (където е мястото и на серийните убийци):

"Камерите на австралийски зоопарк са заснели как 7-годишно момче убива редки влечуги и храни с още живи крокодил.

На записа от охранителната камера на австралийския център за влечуги „Алис Спринг" се вижда как малчуганът се усмихва, след като е убил общо 13 животни.

По време на 30-минутната „веселба", той хвърлял животните през оградата в отделението на крокодила.

Персонала на зоопарка коментира действията на момчето като „невероятни" и „недопустими". Обсъждат да дадат под съд родителите на момчето, тъй като то е прекалено малко, за да бъде съдено.

„Атаката" се е разразила в сряда сутринта, след като момчето влязло в зоопарка като прескочило оградата и се изплъзнало от сензорите на алармата.

През следващия половин час, 7-годишното дете било до смърт с камъни някои от животните, а други е изхвърляло през двете огради, зад които се е намирала клетката на крокодила.

На едно място се вижда, как се опитва да премине едно от външните заграждения, за да стигне до Тери - 3. 3 - метров морски крокодил.

Сред загиналите са една костенурка, 4 западни синьоезичести гущера, два брадати дракона, два бодливи дяволски гущера и 20-годишната игуана на зоопарка.

Директорът на зоологическата градина Рекс Найндорф коментира, че много от животните са били от застрашен вид и изключително трудно могат да бъдат открити.

„Фактът, че 7-годишно дете е могло нанесе такива щети, за толкова кратко време, просто не е за вярване" - каза още директорът, цитиран от Reuters."

Революция или полюция в българската журналистика - избираме сами

Не, не съм го измислила аз - за съжаление, защото много ми харесва - а бившият ми колега от в."Стандарт" Огнян Стефанов. Написа го в опасния за националната сигурност сайт Frognews далеч преди да пребият почти до смърт.

А напоследък не стига, че депутатите заровиха носове в собствените си пъпове, пардон - в разпечатките на джиесемите си, забравяйки първопричината за скандала - смления от бой Оги; а журналисти по професия (дали и по призвание?) като Маргарита Михнева и Димитър Шумналиев публично се ангажираха едва ли не с легитимиране на зверството - Оги бил от службите (Михнева), нямало честна анонимна журналистика (Шумката). И двамата са професионалисти, поради което не написаха директно "така му се пада на Оги, правилно го пребиха", но смисълът на писанията им бе този, което двамата много добре знаят.

Заради опресняването на кекавата колегиална памет препубликувам програмния текст на Оги за Frognews от 31 януари т.г. Всъщност нещо да се е променило оттогава?

Революция или полюция в българската журналистика - избираме сами

31 01 2008

Всички граници са преминати. Пиарът на президента Първанов излезе от контрол. Тричасовата скука, замислена като "връзка" с народа в НДК, преля в угодническо, до повръщане, описване на ситуацията в самолета на път към Мексико. Подбрани медийни шефове, придружаващи като на екскурзия до страната на ацтеките държавния глава, ни шастисаха с разкази как Първанов, като един Батман, успокоявал останалите 82-а „достойни българи", както скромно описва пътуващите един от пропрезидентските вестници. Героят в човешки образ Първанов взема съдбовни решения на мига, говори като психоаналитик на останалите, а може и да е пилотирал - предстои да узнаем. За чутовния подвиг няма граници и мълвата долетя като гълъба на Ной до България, секна дъха ни, сграбчи сърцата ни, запулсира в главите ни: Ах, какъв приказен герой, ах, какъв юнак!" Триумф, който толкова ни просълзи, че от отделените секрети чашата на търпението преля ... В суматохата лъсна кадровия подбор на съпровождащите държавния глава. Главни редактори и тук-там някой първи зам. на избрани медии, един министър за протокола и група близки на Първанов бизнесмени, наричани за по-кратко „постоянното присъствие". Замислено като пореден триумф на държавността и съпътстващата го журналистика, пътуването се превърна във фарс, поне от начина, по който бе отразено: Колесник стърчи във въздуха драматично! Самолетът кръжи апокалиптично! Първанов успокоява 82-а епично! Пилоти зяпат карта до тоалетната трагикомично. Наш човек на борда съобщава истината - символично! Така усетно и видимо узряха условията за първа медийна революция в България. Без барикади и развети знамена, без инициативни комитети (всички шефове на които после стават кореспонденти в чужбина или заемат началнически постове) и опозиционна подкрепа, без щаб на революцията, без Смолни и Бастилията, без Ленин, Марат, Янко, Че Гевара и Фидел, без улични боеве и стълкновения с полицията, без бинтовани (в повечето случаи бутафорно, справка - 1997 г., януари) глави на политици, без канарчета и „работнически" дебеловрати отряди. Революция в мозъка. Революция на духа, на морала, на съзнателното оцеляване. Революция на разума, а не на страстите и адреналина. Не щем жертви, отмъщение и герои. Искаме сбогуване с журналистиката на манипулациите, с платените думи, политически и финансови интереси в медиите. Поне в някакви граници ... Звучи претенциозно и сигурно високопарно. Но ножът опря в кокала. Без глътка нормално слово, ще трябва да сложим противогазите, за да оцелеем още година-две, в агония. Време е да се спасим сами, сега. Да презрем диктатурата на политико-социално-финансови формации като Съюза на издателите в България, оглавяван пожизнено от Тошо Тошев, оцапаният Съюз на българските журналисти, дефектният СЕМ. Да пратим на бунището в Суходол т.нар. Етичен кодекс на журналиста - лицемерен декрет с някакви правила, които неговите създатели отдавна са презряли. Не бива диктатурата на посредствеността, сервилността и платената журналистика да продължава. Докараха ни, както казва Румен Леонидов, да се молим: „По-добре жълти, отколкото сиви вестници!" Неочаквано за своите създатели и очаквано за всички останали, една предозирана пиар кампания покрай ситуацията с президентския самолет отпуши отвращението от поръчковата журналистика. В „24 часа" пък е публикувана уникалната мисъл: „Шансът е обърнал гръб на вицепрезидента Ангел Марин и той не успя да осъществи конституционния си смисъл". Колко жалко, че Първанов не е загинал, нали? Какво жизнерадостно настроение блика от това изречение. Ако на президента някой му е обяснил, че става дума за оригинално мислене или чер хумор - излъгал го е. А и той едва ли е чак толкова нечел... Написаното ме подсеща за датата 22 ноември 1963 г. Тогава в Далас е застрелян президентът на САЩ Джон Кенеди. Когато смъртта му е установена от лекарски екип, държавният секретар се обажда на вицепрезидента Линдън Джонсън, който в този момент бил на борда на един от президентските самолети. Така във въздуха Джонсън научава, че е президент, което според нашата медия би трябвало да означава, че щастието не му е обърнало гръб ... Има нещо гнило в цялата случка и шумът около нея. Няма как повреден колесник да спре българо-мексиканските или ацтеко-тракийските отношения. Има международна спогодба, която задължава всички страни, в чието въдушно пространство се намира чужд държавен глава, да му окажат пълна подкрепа и помощ, от която се нуждае. Така че самолетът, който върна храбрия Първанов и уплашените до смърт 82 мишки в Лисабон, спокойно можеше да ги откара до крайната точна на дестинацията. Но не би. Позата, че нямало как президентът да кацне под чужд флаг, е неуместна. Саркози пътува в Египет с частен самолет. Случвало се е подобни делегации да летят и с пътнически лайнери. Затова „Монитор" пише, че може би продажбата на „Кремиковци" е причина за обратния завой на Азорските острови. Ще допълним още две очевидни ползи от случката: президентът е герой, а руският таралясник Ту 154 за нула време ще бъде подменен с някое чудо на авиацията. За целта една опасна житейска ситуация трябваше да бъде покрита от добър пиар. Тя обаче бе изпълнена толкова неспокосано, че вместо съчувствие и възхищение, породи ирония и засили недоверието в медиите, ако това въобще е възможно. Бе смешно като в залата за смях. Развъртаха ме ловко, с реверанси: Сред толкова палячовщини - бях Като на карнавал венециански! Да се отдам на общия екстаз? Или да се измъкна от тълпата? Под тези зверски маски, мисля аз, Човешки са на някои лицата. Казал го е Висоцки *. Но едва ли и той е допускал докъде може да стигне човешката фантазия, когато трябва да се „свърши една работа". Революция срещу полюция. Труден казус. Как да сменим мръсния, но затоплен чаршаф, с чистата, но ръбата съвест? Такъв „Аче" обаче няма открит, няма открит. Ще трябва този път да направим нещо сами. Някой ще каже, че времето на революциите е отминало. Може, но условията за революции, доколкото виждам, са си все същите. Съществуват две класически определения за революционна ситуация. Френската революция от 1789 до 1799 г. сваля абсолютната монархия и ражда републиканско управление заради разделянето на френското общество на съсловия. Съсловие на духовенството, което обхващало 100 000 души; съсловие на аристокрацията (благородниците) - 400 000 души и съсловие на народа, всички останали около 23 млн. души. Съсловията на духовенството и на аристокрацията не плащали данъци и се радвали на много привилегии. Което не радвало останалите и в един момент те извадили калъчките. Ленин пък е казал, че революционна ситуация има тогава, когато управляваните не искат да бъдат управлявани постарому, а управляващите не могат да управляват поновому. Мисля, че отговаряме и на френските, и на руските условия за бунт. Този път можем да минем и без гилотина, крайцера „Аврора" и революционния трибунал. Промяната ни е жизнено нужна. Не го ли направим, децата ни няма да ни простят, защото свободата и справедливостта са над синовните чувства. Революция или полюция? Избираме сами. Моментът е назрял. Освен коментари, може да изпратите своето мнение на електронните ни адреси, публикувани във Frognews.bg. Ще ги публикуваме. Колкото по-силно изкрещим сега, толкова по-надалеч ще се чуе. Без инициативни комитети, без възбудени интелектуалци, без неправителствени организации, без суета и закани. Просто да си кажем думите, които отдавна напират да бъдат изречени. Закъснението и с един ден, ще е фатално. Могат да ни гърчат със заплахи за уволнение, със спиране на заплати и хонорари, но няма как да управляват мислите ни. Срещу медийната полюция войната е тежка, жестока и често неравна. Но пък и не може чак такава прокоба да тегне над българската журналистика, каквато са шепа самозванци! Нека бъдем поне малко достойни за окото на Гео... Огнян Стефанов

* Не зная кой е автор на българския превод, но знам песента на Висоцки - "МАСКИ", ето оригиналния текст:

Маски

Смеюсь навзрыд - как у кривых зеркал,-
Меня, должно быть, ловко разыграли:
Крючки носов и до ушей оскал -
Как на венецианском карнавале!

Вокруг меня смыкается кольцо -
Меня хватают, вовлекают в пляску,-
Так-так, мое нормальное лицо
Все, вероятно, приняли за маску.

Петарды, конфетти... Но все не так,-
И маски на меня глядят с укором,-
Они кричат, что я опять - не в такт,
Что наступаю на ногу партнерам.

Что делать мне - бежать, да поскорей?
А может, вместе с ними веселиться?..
Надеюсь я - под масками зверей
У многих человеческие лица.

Все в масках, в париках - все как один,-
Кто - сказочен, а кто - литературен...
Сосед мой слева - грустный арлекин,
Другой - палач, а каждый третий - дурень.

Один - себя старался обелить,
Другой - лицо скрывает от огласки,
А кто - уже не в силах отличить
Свое лицо от непременной маски.

Я в хоровод вступаю, хохоча,-
Но все-таки мне неспокойно с ними:
А вдруг кому-то маска палача
Понравится - и он ее не снимет?

Вдруг арлекин навеки загрустит,
Любуясь сам своим лицом печальным;
Что, если дурень свой дурацкий вид
Так и забудет на лице нормальном?

За масками гоняюсь по пятам,
Но ни одну не попрошу открыться,-
Что, если маски сброшены, а там -
Все те же полумаски-полулица?

Как доброго лица не прозевать,
Как честных угадать наверняка мне? -
Все научились маски надевать,
Чтоб не разбить свое лицо о камни.

Я в тайну масок все-таки проник,-
Уверен я, что мой анализ точен:
Что маски равнодушия у иных -
Защита от плевков и от пощечин.

1971

Ще я пусна като песен по-късно, защото все още бавно правя клипове. Засега - друга песен на Висоцки, не по-малко ръчкаща задрямалите ни разум и съвест. Пък и случайно някак се вписва в контекста на скандала за младото поколение ("На учителя с любов")


[видео]

[край на видеото]

Запис с гитаристами Д.Межевичем и В.Гауфбергом 1975

БАЛЛАДА О ДЕТСТВЕ

 Час зачатья я помню неточно.
 Значит, память моя однобока.
 Но зачат я был ночью, порочно,
 И явился на свет не до срока.
 Я рождался не в муках, не в злобе,
 Девять месяцев - это не лет.
 Первый срок отбывал я в утробе:
 Ничего там хорошего нет.

 Спасибо вам святители, что плюнули да дунули,
 Что вдруг мои родители зачать меня задумали,
 В те времена укромные, теперь почти былинные,
 Когда срока огромные брели в этапы длинные.
 Их брали в ночь зачатия, а многих даже ранее,
 А вот живет же братия - моя честна компания.

 Ходу, думушки резвые, ходу,
 Слово, строченьки, милые, слово!
 В первый раз получил я свободу
 По указу от тридцать восьмого.
 Знать бы мне, кто так долго мурыжил -
 Отыгрался бы на подлеце,
 Но родился и жил я и выжил,
 Дом на Первой Мещанской в конце.

 Там за стеной, за стеночкою, за перегородочкой
 Соседушка с соседушкою баловались водочкой.
 Все жили вровень, скромно так: система коридорная,
 На тридцать восемь комнаток всего одна уборная.
 Здесь зуб на зуб не попадал, не грела телогреечка.
 Здесь я доподлинно узнал, почем она, копеечка.

 Не боялась сирены соседка,
 И привыкла к ней мать понемногу.
 И плевал я, здоровый трехлетка,
 На воздушную эту тревогу.
 Да не все то, что сверху от бога -
 И народ зажигалки тушил.
 И, как малая фронту подмога,
 Мой песок и дырявый кувшин.

 И било солнце в три ручья, сквозь дыры крыш просеяно
 На Евдоким Кириллыча и Кисю Моисеевну.
 Она ему: Как сыновья? - Да без вести пропавшие!
 Эх, Киська, мы одна семья, вы тоже пострадавшие.
 Вы тоже пострадавшие, а значит обрусевшие.-
 Мои - без вести павшие, твои - безвинно севшие.

 Я ушел от пеленок и сосок,
 Поживал - не забыт, не заброшен.
 И дразнили меня "недоносок",
 Хоть и был я нормально доношен.
 Маскировку пытался срывать я,
 - Пленных гонят,- чего ж мы дрожим?
 Возвращались отцы наши, братья
 По домам, по своим да чужим.

 У тети Зины кофточка с драконами, да змеями -
 То у Попова Вовчика отец пришел с трофеями.
 Трофейная Япония, трофейная Германия:
 Пришла страна Лимония - сплошная чемодания.
 Взял у отца на станции погоны, словно цацки, я,
 А из эвакуации толпой валили штатские.

 Осмотрелись они, оклемались,
 Похмелились, потом протрезвели.
 И отплакали те, кто дождались,
 Недождавшиеся отревели.
 Стал метро рыть отец Витькин с Генкой,
 Мы спросили:- зачем? - Он в ответ,
 Мол, коридоры кончаются стенкой,
 А тоннели выводят на свет.

 Пророчество папашино не слушал Витька с корешом:
 Из коридора нашего в тюремный коридор ушел.
 Да он всегда был спорщиком, припрешь к стене - откажется
 Прошел он коридорчиком и кончил стенкой, кажется.
 Но у отцов свои умы, а что до нас касательно,
 На жизнь засматривались мы вполне самостоятельно.

 Все - от нас до почти годовалых
 Толковищу  вели  до кровянки,
 А в подвалах и полуподвалах
 Ребятишкам хотелось под танки.
 Не досталось им даже по пуле,
 В ремеслухе живи не тужи.
 Ни дерзнуть, ни рискнуть, но рискнули -
 Из напильников сделать ножи.

 Они воткнутся в легкие
 От никотина черные,
 По рукоятки легкие трехцветные наборные.
 Вели дела отменные сопливые острожники.
 На стройке немцы пленные на хлеб меняли ножики.
 Сперва играли в фантики в пристенок с крохоборами,
 И вот ушли романтики из подворотен ворами.

 Было время и были подвалы,
 Было дело и цены снижали.
 И текли, куда надо, каналы
 И в конце, куда надо, впадали.
 Дети бывших старшин да майоров
 До бедовых широт поднялись,
 Потому, что из всех коридоров
 Им казалось сподручнее вниз.

 1975

Официален донос [до когото трябва]:

Съзнавайки, че ако искам нещо в тази държава да се промени

- не, не се плашете, господа властници от БСП-НДСВ-ДПС, нямам предвид промяна, която да ни лиши от възможността да ни управляват шепа олигарси и глутница бандити

- нямам предвид порочния и престъпен механизъм на вашата власт

Та - ако искам да променя нещо (при условие, че нямам нито пари, нито купуваното с пари влияние) , то трябва да го направя това, което искам достояние на хората. Оки:

Абе, приятел, дето ме четеш сега,

Знам, че ти е гадно и от случката с бездомната старица в кашоните зад президентството, и от трагедията на хлапето, с което са се гаврели в домовете, където би трябвало да има закрила.

Приятелю, който четеш това,

Направи нещо. Не знам какво. Аз нямам фондация, бълагрска коледа и прочие. Партия също нямам. Просто ме е гнус от..., ясно е от кои... Ама нищо не можеш да направиш.


И затова да се върна на жанра донос:

Моля Бойка Башлиева, секретар на президента Първанов за пресата, и Таня Генева, директор на правителствената пресслужба, да помогнат на бездомницата в задния двор на президентството, както и да потърсят отговорност от длъжностните лица, вкл. и социалния министър Масларова, допуснали гаврите с момчето от Биг Брадър.

Също така моля горното да се смята за сигнал до прокуратурата по смисъла на закона.

Пътьом:

Абе, Велчев, и сега ли ще си мекотело и няма да образуваш следствие срещу хората, гаврили се с детето? Знам, знам..., ти нямаш информация..., медиите не са основание да се самосезираш. Знам го това.

Не знам само едно: Защо и докога ще ви търпим?

Страната на Станишев - страна на старци бездомници и изнасилвани деца

Коригирам си медийния негатиевизъм - в смисъл, че цитирам нормални журналисти от нормални медии:

"В задния двор на президента пенсионерка живее в кашон

03 октомври 2008, 11:10

Поли Боянова

Снимка: Поли Боянова

На пъпа на София, баш в задния двор на президентството, живее възрастна жена. Къщичката й е от чисто нови кашони, подменени след последния проливен дъжд.

Женицата е тук вече 4 години. Не проси, не досажда на никого, вече се е отказала да търси правата си. Не чака помощ от държавата, която впрочем е помогнала с бездействието си на измамници бездомната да загуби имотите си в центъра на София.

Откакто обаче има кашонената си колибка, беловласата старица брани дома си с гьостерица от всеки дръзнал да надникне в покоите й. "

агенция Блиц, издател на "жълтите" вестници "Шоу" и "Над 55"


"Мургавият Даниел, който изхвърча след боя с Даниел от Къщата на Биг брадър 4, се оказа човек с драматична съдба. Притиснат от Венета Райкова в "Малката сестра", той разкри зловеща тайна от миналото си. Като дете момчето е било системно малтретирано и изнасилвано в дом за сираци. Извращенията започнали, когато Даниел бил едва 8-годишен. Насилникът бил по-голям - на 15 години. Освен че го обладавал, онзи го и биел.

Докато Венета упорито вадеше самопризнанията му, Даниел не издържа и се разрида. Той свали микрофона си и напусна студиото, за да поплаче насаме. Райкова се направи на разстроена и смутена,но тя предварително е била наясно с историята и умишлено провокирала участника да сподели в ефир ужаса, който го преследва от детството му.

"Радвам се, че домът за сираци, в който бях изгоря", каза просълзеният Даниел. Той заяви, че няма вина, че е роден в затвора, и въпреки трудното си детство е простил на майка си всичко, което му е причинила."

"Жълтият" сайт Klukite.info

Баси и жалката държава си направихме :-(

Държава, в която за убийствената действителност, в която са принудени да живеят милиони наши сънародници, пишат само издания, клеймени като жълти. Не знам от кое повече да ме е срам - от Станишев, от БСП, от така наречените сериозни медии... Или от нас си. Май е последното.

Казах ли, че са паплач?

Точно се чудех не прекалявам ли с нападките си срещу журналсти ("все пак и ти беше такава", както уместно отбеляза един приятел) и видях следната новина:

"Над 80 от общо 300 електронни медии не са дали данни на комисията по досиетата за работещите в тях журналисти. Това научи "Дневник" от членове на комисията. От месеци структурата се опитва да получи тази информация, за да започне проверка за агентурно минало на журналистите, но въпреки неколкократните писмени покани част от медиите продължават да не изпълняват законовото си задължение и не са съобщили кои са хората, работещи в тях."

Дневник, 6 октомври 2008

Кво да говоря?

Паплачта квичи за свободи и нам кво си, обаче не дава да проверят собствената й чистоплътност. А сега иде реч само за електронните медии. Бамааму и драмите като дойде ред на вестниците на Тошо Тошиев, Тодор Батков и прочие по опис... Верно купон ни чака ;-)

Ако Сертов не нарита Държавна сигурност, тя ще го нарита барабар със Станишев

Червената наглост няма граници и верно ми падна пердето върху спомените, дето от некфа - може би криворазбрана? - лоялност, имах.

"Според Петков НСС е била едно от най-добре структурираните и работещи звена,"

"Дневник", 6 октомври

Сещам се как въпросното добре структурирано и работещо звено си пипаше ушите, когато БОП-а на Любо Левичаров работеше по "Орион".

Говоря за 1995 г. и за разбойника Румен Мирчев Спасов. Говоря за това, че покровителите на Румен Спасов, начело с покойния архибандит Луканов, крояха капата на Любо Левичаров (щото не бил лоялен към БСП), а секретарят на МВР, наблюдаващ НСС (сега част от ДАНС) Параскев Параскевов вместо да юрне подопечната си служба да провери верно кво става, играеше на посредник между Луканов и Румен Спасов. Да ги помирява, збийш ли... Разбойниците да помирява... Като сега, де.

Сещам се още как през 1992 г. БОП-аджиите почнаха да ходят с автомати по коридора, който ги делеше от НСС, когато последните искаха да им вземат архива с оперативния отчет.

Сещам се също как купища (уж) тайни офицери от НСС ходиха демонстративно да пушат пред президентството през 1991 г. - в знак на протест срещу това, че Митьо Луджев понечи да разгони шестаците от службата.

Още колко неща се сещам...

Ако Петко Сертов се сеща поне за половина от тях - а би трябвало, все пак той беше вътре, когато аз гледах свинщините отвън - следва да нарита цялата пасмина от бившата Държавна сигурност, като почне с Иван Драшков. Ако не го направи, ще го наритат те. Барабар с патрона му. Не съм им фен (на него и патрона му), но смятам, че те са малкия дявол - в сравнение със сатаните от Държавна сигурност.

Серж, Wish You Had An Angel

На вниманието на Сергей Станишев, чрез пресдиректора му Таня Генева

Верно ми се повдига вече, и парадоксалното е, че не от теб и твоите пиари, а от тъпите и мързеливи твои слагачи. По-страшно нещо от тъп и продажен журналист, който ти се слага, няма. Повярвай на печалния ми опит, а за утеха на рокерската ти душа - малко истински рок (ако си верно рокер, а не бузлуджански манекен, не пропускай концерта на Таря, на 28-ми е), :

Nightwish - Wish I had An Angel

[видео]

[край на видеото]

Wish I Had An Angel

Artist(Band):Nightwish

I wish I had an angel
For one moment of love
I wish I had your angel
tonight

Deep into a dying day
I took a step outside an innocent heart
Prepare to hate me fall when I may
This night will hurt you like never before

Old loves, they die hard
Old lies, they die harder

I wish I had an angel
For one moment of love
I wish I had your angel
Your Virgin Mary undone

I`m in love with my lust
Burning angel wings to dust
I wish I had your angel tonight

I'm going down so frail and cruel
Drunken disguise changes all the rules

Old loves, they die hard
Old lies, they die harder

I wish I had an angel
For one moment of love
I wish I had your angel
Your Virgin Mary undone

I`m in love with my lust
Burning angel wings to dust
I wish I had your angel tonight

Greatest thrill, Not to kill
But to have the prize of the night
Hypocrite, Wannabe friend
13th disciple who betrayed me for nothing!

Last dance, first kiss
Your touch, my bliss
Beauty always comes with dark thoughts

I wish I had an angel
For one moment of love
I wish I had your angel
Your Virgin Mary undone

I`m in love with my lust
Burning angel wings to dust
I wish I had your angel tonight

I wish I had an angel
I wish I had an angel
I wish I had an angel
I wish I had an angel

Още за Гарелов. И за прочието "борци за свободно слово".

Не мога да се въздържа да не публикувам един коментар от сайта на "Новинар" за фундаменталната статия на Иван Гарелов "Самотата на премиера" - фундаменталността от гледна точка на свободата на словото се оказва толкова фундаментална, че буди стари спомени не само у мен:

2008-10-06 12:49:49 от Колегата

Ясо, кириос Гарелов, ще ме прощаваш, но когато беше агент на Първо главно управление на ДС, рапортите и докладите ти бяха къдъ-къде по-читави от горния буламач, който си написал в услуга на смешника от Банкя. Без нищо лично.

Агент Ставрос.

Казано на приличен език (макар че неприличието е гарелово дело, неприличие фундаментално - липсващият морал):

А, сопрете се, драги борци за свободното слово, преди да громите властта - първо си погледнете - няма да кажа "своите гащи", щото нали обещах да е прилично - досиетата си погледнете!

Справка в помощ на неустановен брой борци за свободно слово:

Какво е запазено от делото ви на секретен сътрудник (или друга категория - знам ли ви всичките поименно, толкова сте много и толкова надарени) - въпреки че водещият ви офицер след 1989 г. ви се е кълнял в мама и татко, че го е щипнал (делото), може да проверите на "Врабча"1. Напишете молба със свободен текст в смисъл да получите достъп до данни, събирани за вас от Държавна сигурност. Ако го направите, преди да дерете ризи и роните сълзи за демокрация и против комунизъм, ще спестите известна част от неизбежния си резил. Защото, припомням, в близкия месец-два предстои комисията по досиетата да изкара кирливите ризи на журналистите. А като количество непрано бельо те стигат, та и ще задръстят цяла градска пералня. Имам предвид пералня от мащаба на София-град.

"Сребърното копитце" - римейк за русофили

Известният писател, радио и тв водещ и журналист - известен с това, че си остава либерал неизтребим, както по времето на СССР, така и по путиново време - Виктор Шендерович, е публикувал в "Ежедневный журнал" брилянтен римейк на класическата вълшебна приказка на Бажов "Сребърното копитце" (от която хората от моето поколение помнят Альонушка и братчето й Иванушка, което не послуша кака си да не пие забравих от какво и се превърна в козле):

Предупреждала братика Аленушка,
Продвинутая девушка-красавушка:
Лиха, мутна, темна водица с донышка -
Не стоит даже пробовать, Иванушка!
Не с чайничка налито через ситечко,
Беда и стыд в козлячей той посуде…

- Зачем ты, Ваня, выпил из копытечка?
Гляди, что будет.

Все то же будет, мой непритязательный -
Сердито будет, дешево и бросово:
В острог, козлина, запихнешь писателя,
Запрешь в психушку горького философа...
Все то же поимеешь и на выходе:
Привычное амбре на пол-Европы,
Стоишь, жуешь, молчишь. Глаза навыкате,
Рога до жопы.

Видать, была водица та нешуточно
В болотце историческом настояна.
Но все ж таки – прогресс да конституции,
Дорожка-то жан жаками проторена!
Просторно и открыто мироздание,
Глядишь, людской-то облик и проглянет…
- Да что ж ты, Ванька, сызнова за старое?
Козел ты, Ваня.

Упилися водички этой варварской,
Повесили желающих опомниться…
Гуляет Русь с триадою уваровской
Да с пряником ходынским за околицей!
Давно уже засохли эта выпечка
И кровь на ней, по вензелям острожным…
- Опять, Иван, вы пили из копытечка.
Ну, сколько можно?

Черпать копытцем до остолбенения
В краях, где Соловки, а не соловушки…
В даль светлую, на мозговом затмении,
Козел козлом, идет по свежей кровушке!
Кругом враги, внутри колонна пятая,
Все как обычно, и под небесами
Висят хоругви, но взамен распятого -
Бандит с усами.

И чуть еще не век блюли кондиции,
Тревожа Маркса блеяньем и топотом,
Но вроде бы стошнило той водицею,
И вроде продристались, слава господу,
И вроде даже жить решили наново,
Оставив сны козлиные в покое…
- Иван Иваныч, мать же вашу за ногу,
Да что ж такое!

------------------------------------------------------

Снаружи мир - иуда на иудине,
Лишь мы сияем покровами белыми.
Сплотимся же теснее возле Путина,
Рогами, бля, сплетясь окостенелыми!

Ночь лунная - дорога, ясно, длинная…
Тропинкою протоптанной, заученной
Старик Иваныч, борода козлиная,
Идет в болото с Ванечкою, внучиком.

Видать, оно испито не до донышка, -
И принимает на скамейке липовой
Учительница сельская Аленушка
Экзамен по учебнику Филиппова.

Първа номинация за "Лизнувшие вместе" - Юри Асланов

И за най-отчаяните наивници стават все по-видни едрите крачки, с които обществото ни се се придвижва все по-близо до състоянието на путинова Русия. Скоро просто се чудех как би изглеждала у нас култовата руска номинация "Лизнувшие вместе", сега колчем отворя някое онлайн издание срещам кандидати.

Единственият проблем е, че не мога да намеря хубав български превод ;-) Но това е дребен кусур, важното е, че има достойни номинанти :-) Днешният ми избор е Юри Асланов - "На депутатите краката са къси" в "Монитор"

Освен че е яко манипулативна в проправителствена насока, статията е откровено лъжовна - построена е върху няколко неистини с точния разчет, че средният читател, бидейки немного политически грамотен, няма да се усети как членът на Висшия съвет на БСП и по съвместителство социолог Асланов го пързаля.

Основната лъжа - разпечатките от телефонните разговори не били никаква тайна, което се доказва с "факта", че пощальоните, разнасящи месечните фактури на мобилните оператори, не ги пускали в пощенските кутии, а ги разпилявали по пода пред входа, откъдето всеки може да се осведоми кой с кого е говорил, колко пъти, по колко минути и на каква цена.

Каква е истината: Информацията за телефонните разговори на даден човек представлява лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, които лични данни мобилният оператор няма право да предоставя другиму. Поради което именно законово изискване преди време мобилните оператори (както и всички доставчици на комунални услуги) бяха принудени да премахнат порочната практика да пускат фактурите си незапечатани в плик, т.е. достъпни за виждане от трети лица.

Фактът, че някои пощальони нарушават служебните си задължения да пускат пликовете с фактури в кутиите, и че някой гражданин би могъл да наруши законовата забрана да отваря чужда кореспонденция, по никакъв начин не може да е основание и оправдание за също толкова незаконните действия на ДАНС. С прости думи да го кажа: Това, че някой нарушава закона, не дава право на друг да го нарушава. Инак следвайки логиката на Асланов, би могло да оправдаем, да кажем, крадливия президентски спонсор Людмил Стойков с примера на ромските кражби в стил "ромите крадат, що и Люси Стойков да не крадне малко"?

Оттам нататък тезата на Асланов - а именно колко лоши хора са депутатите, които тормозят доброто ДАНС с глупости - не заслужава сериозен анализ. Лизнувшие вместе...

Изгорелите 14 войничета и кървавото хоро на Виденов

По-младите не помнят случката, щото е отпреди 13 години, но тя навремето предизвика огромен скандал:

В деня, в който трагично загинаха 14 войника, живи изгорели в камион на околовръстното шосе - централните новини на БНТ започнаха с репортаж от некъв шибан събор на Копривщица, в който основните кадри бяха как премиерът Виденов тропва хорце на трибуната. Леле, щой вой се вдигна..., "кървавото хоро" на Виденов..., и прочие подобни.

И тъй като наглостта на Гарелов ми свали табуто върху спомените от пребиваването ми в Министерския съвет, ще споделя и истината за въпросното кърваво хоро. Щото верно взе да ми писва от журналистически ангели с крилца (като почнем от Гарелов и Коритаров, и свършим с..., абе май няма свършване).

Виденов играе хоро към 11.00 ч, по това време няма никаква информация за трагимчния инцидент. Вечерта обаче информация има и водещият централната емисия "Новини" в БНТ логично слага за №1 новината за войничетата, а Виденов на събора е някъде назад. Шефката на Дирекция "Новини" обаче с червения флумастър сменя реда на новините - изтъпанва за водеща новина хорцето, а трагедията с изгорелите войничета зафичва в края на емисията. Всички опити да се спори с нея са безсмислени - тя е човек на Клара Маринова (депутат и шеф на пресцентъра на БСП, чието протеже бе въпросната) и БСП, сиреч недосегаема. И така - по телевизията Жан играе хоро, което взривява общественото недоволство . Само дето обществото не знае, че Жан, и "зомбиралите го пиари" (Иван Гарелов) не само нямат нищо общо с професионалната, човешка и всякаква тъпота на новоиизлюпената шефка, а и дори не знаят за нея. Когато по-късно Краси Райдовски се опита да говори с въпросната шефка за очеизвадната тъпота, тя му се озъби, че политиката си съгласувала с Клара, а не с него.

Към настоящия момент Виденов е в политическото небитие, докато истинският автор на "кървавото хоро" е в Европарламента - Илияна Йотова, избрана с листата на БСП.

Как пишех сценариите на Гарелов (признание на един зомбиращ пиар)

"Горкият премиер по-добре да си бе стоял в САЩ, защото съвсем се е откъснал от действителността и си живее със свои представи за заобикалящото го. Дали наистина го е натиснала самотата на владетелите и си измисля свой свят, или пък безсилен да се справи с изискващите смелост и воля за действие проблеми играе някаква роля, внушена му от зомбирали го пиари? По подобие на Жан Виденов."

Иван Гарелов,
в."Новинар", 05.10.2008

Не му трябваше на Гарелов да се увлича в плонжовете чак толкова. Никой не го взима за какъвто и морален ориентир, но все пак мнозинството читающи и гледающи все още не го имат съвсем за сотаджийка*.

Уважавайки както илюзиите на народа, така и личния си сантимент към култовата за поколението ми фигура на водещия "Панорама", не си позволявах досега да споделям спомени от общуването ми с него в качеството си на правителствен служител през 1995 г. Но с твърденията си в тази статия Гарелов мина елементарната граница на приличие, което ме освобождава от скрупули.

През 1995 г. бях главен съветник в Пресслужбата на Министерския съвет. Премиер бе Жан Виденов, шеф на Пресслужбата и мой пряк началник - Красимир Райдовски. С истинско неудоволствие за първи път ще кажа, че огромната част от пасмината, която по-късно се разквича, че била тормозена, натискана и цензурирана от Райдовски, всъщност сама се чудеше как по-правилно да се сложи, за да бъде натискана. Случка-илюстрация:

Жан казва, че е добре Румен Гечев да обясни готвещия се закон за масовата приватизация, най-хубаво по "Панорама". Краси се обажда за Гечев на Гарелов - NB! не в порядъка на изключението, практика беше Гарелов да съгласува събеседниците си първо с Райдовски и Гарелов пита "е, кво да го питам?", Краси отвръща: "нали знаеш, разберете се с Вени".

"Нали знаеш" означава мързел - Краси го мързеше, и Гарелов го мързеше, и аз им вършех работата. В първите месеци на Виденов въпросната работа поне имаше вид на приличие: срещам се с Гарелов ден преди "Панорама" и му разказвам тезата на правителството, която ще развива еди-кой си министър или друг човек на правителството. Гарелов слуша, пита, ако нещо не е ясно, аз обяснявам и тъй. Ама за няма и половин година той съвсем се омързеляви и почна да ме работи: "кво ше се виждаме да обясняваш, я прати по факса въпросите дето да го питам". И искаше, мързелът му с мързел, във факса да пиша и последното изречение от отговора, за да знаел кога да започне със следващия въпрос. Татака, драги зрители, за сума ти "Панорами" бих могла да претендирам със задна дата за хонорари - що интервюта съм направила - въпрос-отговор, въпрос-отговор.

Още колко хонорари имам да взимам от настоящи тв величия... Единственият човек от БНТ, който се държеше професионално и мъжки, е Диляна Грозданова. Краси как ли не се опитваше да я будалка, натиска, манипулира - но, шапка й свалям, и когато биваше принуждавана от началството да се съобразява с волята на правителствената пресслужба, тя никога не го правеше сляпо и безпрекословно, никога не позволи да й бъде диктувано каквото и да е и не си плю нито един път на физиономията. Да, приемаше наложени от нас събеседници (нямаше друг избор), но не приемаше да й налагаме въпросите, камо ли да й пращаме написан сценарий като за "Куку".

И неслучайно Диляна бе единственият журналист от БНТ, когото Райдовски уважаваше - макар че с нея имаха радикално различни политически възгледи (които тя, също чест й прави, не криеше) и че с нея той береше най-големи ядове.


=========
* "Стига си пяла, ела тука кажи сега за Златка", обърна се водещата Василка към Алисия и отприщи темата за обсъжданите нашироко по медиите забежки на Валери Божинов. "Златка е от т.нар. "сотаджийки", момичета на повикване, които идват по-бързо от СОТ.

Kluki.net

Джо Байдън в e-стила на Обама

Току-що получих следния мейл от BarackObama.com, където съм се регистрирала:

Подател:	Joe Biden <pennsylvania@barackobama.com>
До:	Veny Gyurova <veny_g@abv.bg>
Относно:	Pennsylvania deadline: Act now
Дата:	Неделя, 2008, Октомври 5 21:47:36 EEST

Obama for America

Veny --

I'll bet you know someone in Pennsylvania who isn't registered to vote.

And unless they register by tomorrow, they won't be able to participate in this historic election.

If you want four more years of the Bush-McCain policies that devastated our economy, ignore this message.

But if you're ready for change, forward this email to everyone you know.

Tell your friends, family, and neighbors to register to vote today. They can check their registration status at VoteForChange.com.

No one can afford to sit this one out.

Make your voice heard -- and make sure everyone you know can cast their vote for the change we need.

Thanks,

Joe


=================

Не съм нито потенциален гласоподавател, нито съм неизкушена в хватките на е-маркетинга. Обаче се изкефих доста първично, вкл. и от персонализацията - обръщението "Вени", подписа "Джо" - макар да знам, че това го прави софт, хубаво го прави ;-)

И включително поради това първично изкефване (баси думата изковах), ако познавах потенциални гласоподаватели, щях да им препратя мейла.

Кой слуша в този късен час?

Като за уикенд купонът доминира, дори и у тъмната ми интровертна личност:

Кой слуша в този късен час?

По Робърт Бърнс

- Кой слуша в този късен час?
- Аз слушам - каза ДАНС.
- Не слушай, всички спят у нас.
- Не всички - каза ДАНС.

- Не зная как си се решил...
- Реших се - каза ДАНС.
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо... - каза ДАНС.

- При тебе на кафе да съм.
- Ела де - каза ДАНС.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем - каза ДАНС.

- При мен да дойдеш току виж...
- Да дойда! - каза ДАНС.
- С качулки ти ще престоиш.
- С качулки - каза ДАНС.

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй! - каза ДАНС.
- Ни дума никому за туй.
- О, сори - каза ДАНС.


Емилиян Ялъмов

Източник: Днес+

Неудобните истини от българската история (допълнение към Божидар Димитров и Петър Добрев)

"България граничи с предателите от Румъния на север, с пияниците от Сърбия на запад, с гадната Македония на югозапад, с подлата Гърция на юг, с отвратителната Турция на югоизток и с изключително арогантното Черно Море на изток. Страната винаги е имала отлични мирни отношения на братска любов с всички тези съседи, с изключение на Черно Море. Работата е там, че България и Черно Море имат стар и остър териториален спор. Преобладаващото мнение сред черноморските делфини е, че наличието на анклави от риба в българските реки оправдава териториалните им претенции върху цялата страна, с изключение на пустините (за съжаление, в България все още няма пустини, макар че работим по въпроса). България, на свой ред, предявява претенции към цялото черноморско дъно на етно-историческа основа, тъй като българската наука е доказала, че черноморските делфини са просто българи, които са развили опашка на мястото на краката си. Българите настояват делфините да зарежат фалшивата си идентичност и да признаят и разкрият истинската си българска същност. Делфинските учени възразяват, че българските теории са просто пропаганда и както всички земни гръбначни, българите са еволюирали от рибите, а не обратното. Най-новите български проучвания обаче доказват без съмнение, че противно на по-ранните теории, българите са били най-първия биологичен вид на земята и чак след дълго и тежко развитие първите амеби са успели да еволюират от тях."

Източник: блога на Petko Bossakov

Дебатът Байдън - Пейлин [видео]

Според мен Джо Байдън определено я превъзхождаше.

част 1


част 2


част 3


част 4


част 5


част 6


част 7


част 8


част 9


част 10


Сара Пейлин - финал


Джо Байдън - финал


Източник: publicfilm

Сергей Станишев: Пораснаше пилци, поебаше квачки? Не нам!

"Как виждате някой едър капиталист да купи БСП като партия – не може, няма как да стане, може да си напазаруват някоя дребна партия или новосъздаваща се, която се прави с цел точно да обслужи на една група икономически интереси?"

Сергей Станишев

Верно е прав, нема как да стане - щото техната партия е едра и е правена да обслужва всички групи икономически интереси.

Хас-Мохамед Хаджимуратов - "Свобода или смърт"

"Свобода или смърт!" - ключовата за националната митология фраза не ни е авторско право:
[видео][край на видеото]

Песента на култовия чеченски бард Хас-Мохамед Хаджимуратов е от 1989 г, т.е. визуалната интерпретация на Nizam video (с ислямските обреди и ритуали) е вторична, респ. не единствено възможна от идеологическа гледна точка и политически породена от събития след 1989 г. В последните години самият Хас-Мохамед се дистанцира - не декларативно, а просто неангажирайки се - както от прокремълските управляващи бандити на Кадиров, така и от ислямистките воини за кавказки емират.

В тази песен, както и в много други подобни, Хас-Мохамед пее за същото, за което са пеели българските възрожденци, с които --- с които кво? -- "сме закърмени" -- или с които са ни промивали мозъците?

В целия контекст на Хаджимуратов "Аллах" е фраза от типа на възрожденските заклинания за "Христа" и като такава няма нищо общо с уахабизма, който днес все повече укрепва в Кавказ.

Как стана така, че светският Аллах на чеченския бард, творящ в най-добрите руски традиции на Висоцки, богът като символ на националното самоопределение в противовес на великоруския атеистичен, сиреч безбожнически, империализъм, се трансформира в уахабитския фундаменталистки Аллах, искащ кървави жертви? Как и защо се извърши тази невероятна деградираща трансформация от антисъветската борба за национално самоопределение и освобождение към войнстващ уахабитски вариант на джихада ("вариант" - защото джихадът като концепция съвсевм не е идентичен на война и насилие)?

Ами стана благодарение на Русия. От Елцин през Путин до настоящия Медведев политиката на руската държава - къде съзнателно, къде поради великоимперска тъпота - имаше един-единствен постоянен вектор - създаването на уахабитски фундаменталистки ислям в Кавказ.

Свобода или смерть!

Лишь вдали заклубится дым башен,
И с зарёй уходила опять,
О Аллах! На Тебя уповая,
На гяура вновь горская рать.
Снова кровь и своя, и чужая
Слившись с гор, вниз рекою текла
Не давал им двуглавый покоя
Смерть веками к ним с Севера шла!

«Свобода или смерть!» был слышен клич в горах.
«Свобода или смерть!» дай помощь нам, Аллах!
«Свобода или смерть!» их боевой девиз,
А ты не понял, «царь», что это не каприз!

Сколь юнцов, ближней жизни усладу
Не познав, пало в битвах тогда;
Сколько их после боя на бурках
Приносили в аулы всегда!
Сколько слёз матерей проливалось
Сколько раз пустыри за аулом
Зарастали могилами вновь!

«Свобода или смерть!» был слышен клич в горах.
«Свобода или смерть!» дай помощь нам Аллах!
«Свобода или смерть!» их боевой девиз,
А ты не понял, «царь», что это не каприз!


Враг, аулы нещадно сжигая,
Выживал их с насиженных мест;
И посевы полей выжигая,
Обрекал на голодную смерть.
Хоть народ вымирал в тех сраженьях,
Выжил всё ж, непокорный врагу.
С чем сравнить ваши подвиги, предки!?
Я пример им найти не могу!

«Свобода или смерть!» был слышен клич в горах.
«Свобода или смерть!» дай помощь нам Аллах!
«Свобода или смерть!» их боевой девиз,
А ты не понял, «царь», что это не каприз!

Так тогда с самой сильной державой
Малый столь мой народ воевал,
Хоть всегда лишь безмерной отвагой
Снаряжён против пушек бывал.
Нам знаком пыл жестоких сражений;
Хаос битв нам ведь как отчий дом!
Не согнём мы пред смертным колени,
Ниц мы лишь пред Аллахом падём!

«Свобода или смерть!» был слышен клич в горах.
«Свобода или смерть!» дай помощь нам Аллах!
«Свобода или смерть!» их боевой девиз,
А ты не понял, «царь», что это не каприз!

1989 г.

Петко Сертов: Нема се пуашите, копеуета

„Г-н Петко Сертов, залагайки пред нас не само честната си дума, а и желанието за незабавна оставка, своя оставка, при положение, че не казва истината, заяви, че няма журналист, който да е подслушван във връзка с неговата работа, по политическа поръчка или друга негова професионална дейност от медиите, които са в нашите творчески съюзи”

Тошо Тошев, председател на Съюза на издателите в България, съсобственик на "Медиа холдинг" и главен редактор на вестник "Труд", след срещата на медийни босове в ДАНС с боса на ДАНС Петко Сертов

Поздравявавам г`син Тошев и другите успокоени от ДАНС медийни босове с Хиподил - "Скакауец"

[видео]

[край на видеото]

Хиподил - Скакауец

Скакауец!
Скакауец!?
Скакауеец?
Скакауец
Скакауеееец
Нема да се пуашиш к-оопеуе
У е с к и !
Ц С К А !
Цески, Уесека
Скакауееец
Нема да се пуашиш копеуе
Гуей го тии
Хуйган
Полицай с пистоует
Оуе-уееее!
Нема да се пуашиш копеуе
Сеуенин с куело, куебуйв,
с теуефон
Кеуеме!!

Загуедах се, миуо мишуенце ха-ха
Ауангуе- не е зуе
Thank u be уе мен
Няма да се пуашиш к-оопеуе
Уиуипут, с интеуект, с убуекуо
в куектив
Уебуебия
Няма да се пуашиш ко-опеуе
Айде мойто момче,
айде кажи го пак, знам че го желаеш
Тебе не ти требва жокер, ти си от там
You can do iiit!
Я го знам беее
Скакауееееец
Е-е-е, ти се ууя,
по-уекичко го казвай уе
уеко вуево
Науи си поуигуот
Уигофуен, уигофуен
А-а-а-а-а-а!

Уимонче с уед
Пиуе със зеуе-
това ние много добре го знаеме, хе-хе хе!
Уесно немаа
Нямя да се пуашиш копеуе
Мисуиш уи?
Елементарно Уотсън!
Пеуена
Миуи-ваниуи
Скакауееееееееееец.

Ела да вдигнем шум!

"СЪБУДИ СЕ! ВДИГНИ ШУМ ЗА ПРИРОДАТА!"

Национално шествие за природата

07. 10. 2008 от 19 часа, пилоните на НДК


Бетонно крайбрежие и бетонни върхове, найлонова трева и отровена храна?

Офшорни компании, покровителствани от правителството, грабят природните богатства и бъдещето на България.

Народът ще плати от джоба си масрафа за нови проекти за ски курорти в България с милиони легла и милиарди метри писти?

Унищожават се безценни природни ресурси из цяла България. Беззаконията в Рила продължават. Предстои пускането на лифта "Пионерска - Рилски езера", който е построен в нарушение на редица български и европейски закони без необходимите разрешения и оценка за въздействие върху околната среда. Министерството на околната среда и водите узакони застрояването на едно от последните девствени места по Черноморието, ивицата между Царево и Синеморец, като съгласува 85% урбанизиране на крайбрежната територия на природен парк "Странджа". Стартира проектът "Супер Перелик" в Родопите, община Смолян, който ще бъде 10 пъти по – голям от Банско. Продължават "заменките" на гори из цяла България. Държавата заменя в ущърб на обществения интерес горски масиви из цяла България, които стават собственост на строителната и дърводобивната мафия, на чужди офшорни компании с нечисти интереси и капитали с неясен произход.

Бихме искали тази „акция" да бъде не само на природозащитните организации, но на всички движения и хора, които са част от гражданското общество. Да излезем и да вдигнем шум както за природата, така и за социалните и културни проблеми, за икономическата малфункция на българското общество, корупцията и липсата на законност и държавност. Проблемите с природата са само част от последствията от днешните действия, които ще решат съдбата на бъдещите поколения.

Нека заедно защитим най – ценното, което притежаваме – нашата природа и правото си на глас в държавата! Елате на 07.10 с будилници, свирки, крачетала, звънци, музикални инструменти и всякакви други източници на шум, за да събудим гражданското съзнание и изкараме обществото от дрямката на апатията и отчаянието. Нека бъдем истинско солидарно общество! Заедно можем да спасим българската природа!

Акцията е организирана от неформална организация "Граждани за Рила" и коалиция "За да остане природа в България".

Още по въпроса за интелигентния дизайн

`Ноо сериозно го блогвах напоследък, не е признак на душевно здраве :-( Аре малко терапия:

1. Възложиха ни нова задача. Трябва да правим интелигентна форма на живот на някаква вмирисана малка планетка, наречена Марс. Все така се случва. На нашия отдел винаги му дават най-скапаните проекти. Така и не можах да си обясня защо. В другите отдели творят богове, а ние кво..., интелигентна форма на живот. Пфу!

2. Започваме проекта. Изглежда добре.

3. Това на нищо не прилича. Тъкмо ги бяхме нагласили, цивилизацийка даже си бяха направили и да вземат, че да си пуснат сешоарите, всичките по едно и също време да видели кво ще стане. Ми кво може да стане, бе, идиоти. Взривиха некъв атомен реактор и разпердушиниха всичко. Много рано им дадохме тия технологии. Ще трябва да почваме всичко от начало. Местим проекта на съседната планета Земя.

4. Пуснахме първия проект в действие. Изглеждаше добре, докато два динозавъра не му ебаха майката. Хм, странен израз при положение, че няма майка. Поне не в буквалния смисъл на думата. Както и да е. Ще се наложи да го изправим на два крака, за да може да бяга по-бързо.

5. Пуснахме още един. Тоя път му заложихме и програма „Страх”, щото иначе се ходеше да се тика в устата на динозаврите. Кво, на майка си, дириш там, бе, малоумник!??! Напускахме десетина от новите проекти. Лошо. Динозаврите подължават да им ебават майката.

6.Наложи се да изтребем динозаврите. Писна ми от тия тъпи говеда. Толкова храна, а те се съдраха да плюскат хора. Майка им мръсни гадини. Ама да видите само как цвърчаха като Кентъки Фрайд Чикън като им хвърлихме оня метеорит. Сега ще се наложи да замразим проекта за два дни, докато планетата се постабилизира. Пука ми. И без това днеска е петък.

7. Много са тъпи, бе-е-е, вече 13 техни години не могат да открият огъня. Най-накрая на колегата му се наложи да слезе долу с една огнехвъргачка и като ги подкара-а-а. Да видите после как за норматив се научиха що е то огън и има ли той почва у нас. Пък колко време им трябваше да открият колелото, ако знаете само. И знаете ли как стана? Клекнал единият малоумник да сере, ама така се изсрал, че чак на пита го изкарал със заврънтулка накрая. После започнал учудено да гледа това, дето излязло от задника му. Зел го, ма го изтървал и то са изтъркулило надолу по хълма. Пък те по това време ги серяха едни такива доста твърди. После ги омекотявахме, че все с разпорени гъзове ходеха, ма това е друга история.

8. Кофти тръпка. Докато сме им омекотявали говната, сме объркали отделителната система. Дрискат през ушите. Единият получи разстройство и цяла седмица вися провесен надолу с главата от една скала, докато не пукна. Ами какво да направя като са ни скапани компютрите. От една седмица говоря на шефовете да ни дадат нови, ама те не, та не. Нямало нужда да обвиняваме техниката само щото ние сме били некадърни. Простаци. Ше видят те!

9. Трябвало сега пък да измислим нов и оригинален начин за възпроизвеждане. Да имало разнообразие във вселената, моля ви се. Абе тия луди ли са? Кво толкова лошо имаше в това просто да си падат от небето. Ама не-е-е, много въпроси щели да задават после, не било на добре. Вярно, че един-двама паднаха и повече не станаха, ама чак пък толкова напъване. Хмм..., докато включвах лампата в контакта, ми дойде гениална идея. Е, какво пък, поне ще е весело...

10. Тъпанари! Откриха алкохола. Намерили некво ферментирало грозде и викнали и другите да пробват. 15 мъртви от алкохолно натравяне. Сеа ще трябва и черен дроб да им слагаме. Защо все на ме-е-ен?!?

11. Имаме много случаи на счупени пръсти. Абе, тия говеда що все си тикат носа там, където не им е работа? Ще им сложим нокти. Поне малко ще ги предпазват. Стига им толкова, и без това почнаха да се размножават като зайци.

12. Искрено ми се иска да мога направо да им дам по един АЕЦ и да вървят да се оправят. Ама ще стане като с предните вероятно, щото тия са наистина много тъпи. Вчера единият да вземе да се опитва да лети. Видял там, че нещо си фърфоли из въздуха, та решил и той, баровеца, барабар Петко с мъжете да лети. Размаза се като ваденка. Другите го сготвиха за вечеря. Ужас! Тук ще трябва да се пипа бавно и сигурно.

13. Ама какво е това! На нищо не прилича. Намерили бъг в софтуера на някакво островче Атлантида. Докопали технологии, дето трябва да им ги дадем чак другата година, и докато се усетим, се научили да ги използват дори. Е, бая от тях вече бяха омирисали драките, но все пак се научили. Потопихме целия остров и оправихме бъга. Тъй като после открихме и други дупки, се наложи да им пуснем една ледена епоха, т.е. да замразим проекта за известно време докато напишем пачове.

14. Изглежда добре. Само дето наистина прекалено бързо почнаха да се размножават с новия метод. Май бая им допадна. Голям майтап е да ги гледаме как се клецат, къде им падне. Ще им спретнем едно апокалипсче в скоро време, ако на така вървят нещата, ми се струва.

15. Все още са доста тъпи. Наложи се да добавим промени в големината на главата и мозъка. Махнахме и опашките, щото вечно се препъваха в тях или пък ги гонеха. Имали чувството, че някой ги преследва. Знайте ли кви чувства ще ви дам аз на вас, а-а-а? Абе, кой въобще ви е разрешил да чувствате? Тва е работа на Ванката от тестовата лаборатория. Кой въобще му е разрешил да си тества боклуците на нашите индивиди? Ще го изкъртя като го видя!

16. Най-накрая ни докараха бог. Доста добре са го направили. Има си един-два кусура, разбира се, но ще свърши работа. Определено имахме нужда. От три седмици сме пуснали заявката. Досега говедата се молеха на звездата в центъра на слънчевата им система. Това пък откъде им хрумна не мога да си обясня. Тая партида излязоха много странни. Сигурно е от кислорода, дето го дишат. Имам чувството, че сичките постоянно са надрусани.

17. Богът е бъгясал. Започна да се явява безразборно на кой свари, да плещи врели-некипели и изнесе два града от картата. Спряхме процеса и го върнахме за доизкусуряване. Абсолютен кукуруку фигурант. Ужас!

18. Ще трябва да им правим Апокалипсис. Много се оляха вече, само простотии правят и никъв прогрес. Мислехме да им спрем ебането за известно време, ама после ни дойде по-добра идея. Ще им пуснем едно потопче. Обаче трябваше да спасим останалите видове от наводнението. И за това измислихме решение. Завъртяхме един дядка да направи кораб и да качи от всички по два вида. Много хубаво потопче стана. И при тях, и при нас. Ние обаче се наливахме с амброзия до припадък и гледахме шоуто.

19. Пак населихме планетата. Пуснахме и бога. Той пък да вземе, че да пусне некъв негов пророк да зарибявал населението, щото не искали да вярват в него. Само дето и двамата изкараха по един АВТОМАТ и почнаха да изтребват де-що народ сварят. Пък тия Калашников имаха още бая време да почакат. Така е щото богът се води автоматизиран админ и има достъп до всичко. Съвсем му забранихме да си вясва носа пред тъпите говеда. Явно ония глупаци, дето ни пратиха бога, пак не са си свършили работата като хората и ще трябва ние да им оправяме бакиите.

20. Пак почнаха да правят квото си поискат. Е, това вече не се издържа. И пак пренаселват планетата. Не можем постоянно да им организираме апокалипсчета, колкото и забавно да е. Ще трябва да автоматизираме системата по друг начин. Взехме на заем още три-четири бога и ги побъркахме на тема религия. Почнаха да се избиват и успяхме да вкараме раждаемост към смъртност в доста реални граници. Спретнахме им после и една-две войнички (няма да забравя кво шоу ни направиха само заради една фльорца, наречена Елена), вкарахме няколко малко по-интелигентни, вманиачени за власт малоумници и работата заспа.

21. Нашата работа тук е свършена. Оставихме ги на автопилот. Квото ще да става с тия вече не са наша грижа. Да се занимава с тях отдел поддръжка!

Източник: Party-bg