неделя, 31 август 2008 г.

"Американското обещание" на Барак Обама

[видео - "Американското обещание" - речта на Барак Обама на Демократическата конвенция, Денвър, 28 август 2008]

[край на видеото]

Брилянтна реч на кандидата, която мисля тепърва ще бъде изучавана в университетите. За първи път кандидат на демократите произнася речта си на стадион, а номинацията му съвпадна с 45-та годишнина от деня на прочутата реч на Мартин Лутър Кинг - „Аз имам мечта”.

Пускам пълната реч по текста на "Wаshington Times", а по причина на хроничния ми мързел не правя опит за анализ, а само маркирам с болд много важните според мен пасажи.

Сега препрочитам "Аденауер. Бащата на нова Германия" на Чарлз Уилямс и странно звучи, но не мога да се отърва от усещането за базисно сходство между Аденауер и Обама, а именно - ролята на християнската религия както в личния им живот, така и в политическото им битие.

"The American Promise"

FULL TEXT: Barack Obama's speech
Thursday, August 28, 2008
Remarks of Senator Barack Obama
Democratic Convention
Denver, Colorado


To Chairman Dean and my great friend Dick Durbin; and to all my fellow citizens of this great nation;

With profound gratitude and great humility, I accept your nomination for the presidency of the United States.

Let me express my thanks to the historic slate of candidates who accompanied me on this journey, and especially the one who traveled the farthest -- a champion for working Americans and an inspiration to my daughters and to yours -- Hillary Rodham Clinton. To President Clinton, who last night made the case for change as only he can make it; to Ted Kennedy, who embodies the spirit of service; and to the next Vice President of the United States, Joe Biden, I thank you. I am grateful to finish this journey with one of the finest statesmen of our time, a man at ease with everyone from world leaders to the conductors on the Amtrak train he still takes home every night.

To the love of my life, our next First Lady, Michelle Obama, and to Sasha and Malia -- I love you so much, and I'm so proud of all of you.

Four years ago, I stood before you and told you my story of the brief union between a young man from Kenya and a young woman from Kansas who weren't well-off or well-known, but shared a belief that in America, their son could achieve whatever he put his mind to.

It is that promise that has always set this country apart -- that through hard work and sacrifice, each of us can pursue our individual dreams but still come together as one American family, to ensure that the next generation can pursue their dreams as well.

That's why I stand here tonight. Because for two hundred and thirty two years, at each moment when that promise was in jeopardy, ordinary men and women -- students and soldiers, farmers and teachers, nurses and janitors -- found the courage to keep it alive.

We meet at one of those defining moments -- a moment when our nation is at war, our economy is in turmoil, and the American promise has been threatened once more.

Tonight, more Americans are out of work and more are working harder for less. More of you have lost your homes and even more are watching your home values plummet. More of you have cars you cant afford to drive, credit card bills you cant afford to pay, and tuition that's beyond your reach.

These challenges are not all of government's making. But the failure to respond is a direct result of a broken politics in Washington and the failed policies of George W. Bush.

America, we are better than these last eight years. We are a better country than this.

This country is more decent than one where a woman in Ohio, on the brink of retirement, finds herself one illness away from disaster after a lifetime of hard work.

This country is more generous than one where a man in Indiana has to pack up the equipment he's worked on for twenty years and watch it shipped off to China, and then chokes up as he explains how he felt like a failure when he went home to tell his family the news.

We are more compassionate than a government that lets veterans sleep on our streets and families slide into poverty; that sits on its hands while a major American city drowns before our eyes.

Tonight, I say to the American people, to Democrats and Republicans and Independents across this great land -- enough! This moment this election is our chance to keep, in the 21st century, the American promise alive. Because next week, in Minnesota, the same party that brought you two terms of George Bush and Dick Cheney will ask this country for a third. And we are here because we love this country too much to let the next four years look like the last eight. On November 4th, we must stand up and say: Eight is enough.

Now let there be no doubt. The Republican nominee, John McCain, has worn the uniform of our country with bravery and distinction, and for that we owe him our gratitude and respect. And next week, we'll also hear about those occasions when he's broken with his party as evidence that he can deliver the change that we need.

But the records clear: John McCain has voted with George Bush ninety percent of the time. Senator McCain likes to talk about judgment, but really, what does it say about your judgment when you think George Bush has been right more than ninety percent of the time? I don't know about you, but I'm not ready to take a ten percent chance on change.

The truth is, on issue after issue that would make a difference in your lives -- on health care and education and the economy -- Senator McCain has been anything but independent. He said that our economy has made "great progress" under this President. He said that the fundamentals of the economy are strong. And when one of his chief advisors -- the man who wrote his economic plan -- was talking about the anxiety Americans are feeling, he said that we were just suffering from a "mental recession," and that we've become, and I quote, "a nation of whiners."

A nation of whiners? Tell that to the proud auto workers at a Michigan plant who, after they found out it was closing, kept showing up every day and working as hard as ever, because they knew there were people who counted on the brakes that they made. Tell that to the military families who shoulder their burdens silently as they watch their loved ones leave for their third or fourth or fifth tour of duty. These are not whiners. They work hard and give back and keep going without complaint. These are the Americans that I know.

Now, I don't believe that Senator McCain doesn't care what's going on in the lives of Americans. I just think he doesn't know. Why else would he define middle-class as someone making under five million dollars a year? How else could he propose hundreds of billions in tax breaks for big corporations and oil companies but not one penny of tax relief to more than one hundred million Americans? How else could he offer a health care plan that would actually tax people's benefits, or an education plan that would do nothing to help families pay for college, or a plan that would privatize Social Security and gamble your retirement?

It's not because John McCain doesn't care. It's because John McCain doesn't get it.

For over two decades, he's subscribed to that old, discredited Republican philosophy -- give more and more to those with the most and hope that prosperity trickles down to everyone else. In Washington, they call this the Ownership Society, but what it really means is -- you're on your own. Out of work? Tough luck. No health care? The market will fix it. Born into poverty? -- Pull yourself up by your own bootstraps -- even if you don't have boots. You're on your own.

Well it's time for them to own their failure. It's time for us to change America.

You see, we Democrats have a very different measure of what constitutes progress in this country.

We measure progress by how many people can find a job that pays the mortgage; whether you can put a little extra money away at the end of each month so you can someday watch your child receive her college diploma. We measure progress in the 23 million new jobs that were created when Bill Clinton was President when the average American family saw its income go up $7,500 instead of down $2,000 like it has under George Bush.

We measure the strength of our economy not by the number of billionaires we have or the profits of the Fortune 500, but by whether someone with a good idea can take a risk and start a new business, or whether the waitress who lives on tips can take a day off to look after a sick kid without losing her job an economy that honors the dignity of work.

The fundamentals we use to measure economic strength are whether we are living up to that fundamental promise that has made this country great -- a promise that is the only reason I am standing here tonight.

Because in the faces of those young veterans who come back from Iraq and Afghanistan, I see my grandfather, who signed up after Pearl Harbor, marched in Patton's Army, and was rewarded by a grateful nation with the chance to go to college on the GI Bill.

In the face of that young student who sleeps just three hours before working the night shift, I think about my mom, who raised my sister and me on her own while she worked and earned her degree; who once turned to food stamps but was still able to send us to the best schools in the country with the help of student loans and scholarships.

When I listen to another worker tell me that his factory has shut down, I remember all those men and women on the South Side of Chicago who I stood by and fought for two decades ago after the local steel plant closed.

And when I hear a woman talk about the difficulties of starting her own business, I think about my grandmother, who worked her way up from the secretarial pool to middle-management, despite years of being passed over for promotions because she was a woman. She's the one who taught me about hard work. She's the one who put off buying a new car or a new dress for herself so that I could have a better life. She poured everything she had into me. And although she can no longer travel, I know that she's watching tonight, and that tonight is her night as well.

I don't know what kind of lives John McCain thinks that celebrities lead, but this has been mine. These are my heroes. Theirs are the stories that shaped me. And it is on their behalf that I intend to win this election and keep our promise alive as President of the United States.

What is that promise?

It's a promise that says each of us has the freedom to make of our own lives what we will, but that we also have the obligation to treat each other with dignity and respect.

It's a promise that says the market should reward drive and innovation and generate growth, but that businesses should live up to their responsibilities to create American jobs, look out for American workers, and play by the rules of the road.

Ours is a promise that says government cannot solve all our problems, but what it should do is that which we cannot do for ourselves -- protect us from harm and provide every child a decent education; keep our water clean and our toys safe; invest in new schools and new roads and new science and technology.

Our government should work for us, not against us. It should help us, not hurt us. It should ensure opportunity not just for those with the most money and influence, but for every American whos willing to work.

That's the promise of America -- the idea that we are responsible for ourselves, but that we also rise or fall as one nation; the fundamental belief that I am my brother's keeper; I am my sister's keeper.

That's the promise we need to keep. That's the change we need right now. So let me spell out exactly what that change would mean if I am President.

Change means a tax code that doesn't reward the lobbyists who wrote it, but the American workers and small businesses who deserve it.

Unlike John McCain, I will stop giving tax breaks to corporations that ship jobs overseas, and I will start giving them to companies that create good jobs right here in America.

I will eliminate capital gains taxes for the small businesses and the start-ups that will create the high-wage, high-tech jobs of tomorrow.

I will cut taxes -- cut taxes -- for 95% of all working families. Because in an economy like this, the last thing we should do is raise taxes on the middle-class.

And for the sake of our economy, our security, and the future of our planet, I will set a clear goal as President: in ten years, we will finally end our dependence on oil from the Middle East.

Washington's been talking about our oil addiction for the last thirty years, and John McCain has been there for twenty-six of them. In that time, he's said no to higher fuel-efficiency standards for cars, no to investments in renewable energy, no to renewable fuels. And today, we import triple the amount of oil as the day that Senator McCain took office.

Now is the time to end this addiction, and to understand that drilling is a stop-gap measure, not a long-term solution. Not even close.

As President, I will tap our natural gas reserves, invest in clean coal technology, and find ways to safely harness nuclear power. I'll help our auto companies re-tool, so that the fuel-efficient cars of the future are built right here in America. I'll make it easier for the American people to afford these new cars. And I'll invest 150 billion dollars over the next decade in affordable, renewable sources of energy wind power and solar power and the next generation of biofuels; an investment that will lead to new industries and five million new jobs that pay well and cant ever be outsourced.

America, now is not the time for small plans.

Now is the time to finally meet our moral obligation to provide every child a world-class education, because it will take nothing less to compete in the global economy. Michelle and I are only here tonight because we were given a chance at an education. And I will not settle for an America where some kids don't have that chance. I'll invest in early childhood education. I'll recruit an army of new teachers, and pay them higher salaries and give them more support. And in exchange, I'll ask for higher standards and more accountability. And we will keep our promise to every young American -- if you commit to serving your community or your country, we will make sure you can afford a college education.

Now is the time to finally keep the promise of affordable, accessible health care for every single American. If you have health care, my plan will lower your premiums. If you don't, you'll be able to get the same kind of coverage that members of Congress give themselves. And as someone who watched my mother argue with insurance companies while she lay in bed dying of cancer, I will make certain those companies stop discriminating against those who are sick and need care the most.

Now is the time to help families with paid sick days and better family leave, because nobody in America should have to choose between keeping their jobs and caring for a sick child or ailing parent.

Now is the time to change our bankruptcy laws, so that your pensions are protected ahead of CEO bonuses; and the time to protect Social Security for future generations.

And now is the time to keep the promise of equal pay for an equal days work, because I want my daughters to have exactly the same opportunities as your sons.

Now, many of these plans will cost money, which is why Ive laid out how Ill pay for every dime -- by closing corporate loopholes and tax havens that don't help America grow. But I will also go through the federal budget, line by line, eliminating programs that no longer work and making the ones we do need work better and cost less -- because we cannot meet twenty-first century challenges with a twentieth century bureaucracy.

And Democrats, we must also admit that fulfilling Americas promise will require more than just money. It will require a renewed sense of responsibility from each of us to recover what John F. Kennedy called our "intellectual and moral strength." Yes, government must lead on energy independence, but each of us must do our part to make our homes and businesses more efficient. Yes, we must provide more ladders to success for young men who fall into lives of crime and despair. But we must also admit that programs alone can't replace parents; that government cant turn off the television and make a child do her homework; that fathers must take more responsibility for providing the love and guidance their children need.

Individual responsibility and mutual responsibility -- that's the essence of Americas promise.

And just as we keep our keep our promise to the next generation here at home, so must we keep Americas promise abroad. If John McCain wants to have a debate about who has the temperament, and judgment, to serve as the next Commander-in-Chief, that's a debate I'm ready to have.

For while Senator McCain was turning his sights to Iraq just days after 9/11, I stood up and opposed this war, knowing that it would distract us from the real threats we face. When John McCain said we could just "muddle through" in Afghanistan, I argued for more resources and more troops to finish the fight against the terrorists who actually attacked us on 9/11, and made clear that we must take out Osama bin Laden and his lieutenants if we have them in our sights. John McCain likes to say that he'll follow bin Laden to the Gates of Hell -- but he won't even go to the cave where he lives.

And today, as my call for a time frame to remove our troops from Iraq has been echoed by the Iraqi government and even the Bush Administration, even after we learned that Iraq has a $79 billion surplus while were wallowing in deficits, John McCain stands alone in his stubborn refusal to end a misguided war.

That's not the judgment we need. That won't keep America safe. We need a President who can face the threats of the future, not keep grasping at the ideas of the past.

You don't defeat a terrorist network that operates in eighty countries by occupying Iraq. You don't protect Israel and deter Iran just by talking tough in Washington. You can't truly stand up for Georgia when you've strained our oldest alliances. If John McCain wants to follow George Bush with more tough talk and bad strategy, that is his choice -- but it is not the change we need.

We are the party of Roosevelt. We are the party of Kennedy. So don't tell me that Democrats wont defend this country. Don't tell me that Democrats wont keep us safe. The Bush-McCain foreign policy has squandered the legacy that generations of Americans -- Democrats and Republicans -- have built, and we are here to restore that legacy.

As Commander-in-Chief, I will never hesitate to defend this nation, but I will only send our troops into harms way with a clear mission and a sacred commitment to give them the equipment they need in battle and the care and benefits they deserve when they come home.

I will end this war in Iraq responsibly, and finish the fight against al Qaeda and the Taliban in Afghanistan. I will rebuild our military to meet future conflicts. But I will also renew the tough, direct diplomacy that can prevent Iran from obtaining nuclear weapons and curb Russian aggression. I will build new partnerships to defeat the threats of the 21st century: terrorism and nuclear proliferation; poverty and genocide; climate change and disease. And I will restore our moral standing, so that America is once again that last, best hope for all who are called to the cause of freedom, who long for lives of peace, and who yearn for a better future.

These are the policies I will pursue. And in the weeks ahead, I look forward to debating them with John McCain.

But what I will not do is suggest that the Senator takes his positions for political purposes. Because one of the things that we have to change in our politics is the idea that people cannot disagree without challenging each others character and patriotism.

The times are too serious, the stakes are too high for this same partisan playbook. So let us agree that patriotism has no party. I love this country, and so do you, and so does John McCain. The men and women who serve in our battlefields may be Democrats and Republicans and Independents, but they have fought together and bled together and some died together under the same proud flag. They have not served a Red America or a Blue America -- they have served the United States of America.

So I've got news for you, John McCain. We all put our country first.

America, our work will not be easy. The challenges we face require tough choices, and Democrats as well as Republicans will need to cast off the worn-out ideas and politics of the past. For part of what has been lost these past eight years can't just be measured by lost wages or bigger trade deficits. What has also been lost is our sense of common purpose -- our sense of higher purpose. And that's what we have to restore.

We may not agree on abortion, but surely we can agree on reducing the number of unwanted pregnancies in this country. The reality of gun ownership may be different for hunters in rural Ohio than for those plagued by gang-violence in Cleveland, but don't tell me we cant uphold the Second Amendment while keeping AK-47s out of the hands of criminals. I know there are differences on same-sex marriage, but surely we can agree that our gay and lesbian brothers and sisters deserve to visit the person they love in the hospital and to live lives free of discrimination. Passions fly on immigration, but I don't know anyone who benefits when a mother is separated from her infant child or an employer undercuts American wages by hiring illegal workers. This too is part of Americas promise -- the promise of a democracy where we can find the strength and grace to bridge divides and unite in common effort.

I know there are those who dismiss such beliefs as happy talk. They claim that our insistence on something larger, something firmer and more honest in our public life is just a Trojan Horse for higher taxes and the abandonment of traditional values. And that's to be expected. Because if you don't have any fresh ideas, then you use stale tactics to scare the voters. If you don't have a record to run on, then you paint your opponent as someone people should run from.

You make a big election about small things.

And you know what -- it's worked before. Because it feeds into the cynicism we all have about government. When Washington doesn't work, all its promises seem empty. If your hopes have been dashed again and again, then it's best to stop hoping, and settle for what you already know.

I get it. I realize that I am not the likeliest candidate for this office. I don't fit the typical pedigree, and I haven't spent my career in the halls of Washington.

But I stand before you tonight because all across America something is stirring. What the nay-sayers don't understand is that this election has never been about me. It's been about you.

For eighteen long months, you have stood up, one by one, and said enough to the politics of the past. You understand that in this election, the greatest risk we can take is to try the same old politics with the same old players and expect a different result. You have shown what history teaches us -- that at defining moments like this one, the change we need doesn't come from Washington. Change comes to Washington. Change happens because the American people demand it -- because they rise up and insist on new ideas and new leadership, a new politics for a new time.

America, this is one of those moments.

I believe that as hard as it will be, the change we need is coming. Because I've seen it. Because I've lived it. I've seen it in Illinois, when we provided health care to more children and moved more families from welfare to work. I've seen it in Washington, where we worked across party lines to open up government and hold lobbyists more accountable, to give better care for our veterans and keep nuclear weapons out of terrorist hands.

And I've seen it in this campaign. In the young people who voted for the first time, and in those who got involved again after a very long time. In the Republicans who never thought they'd pick up a Democratic ballot, but did. I've seen it in the workers who would rather cut their hours back a day than see their friends lose their jobs, in the soldiers who re-enlist after losing a limb, in the good neighbors who take a stranger in when a hurricane strikes and the flood waters rise.

This country of ours has more wealth than any nation, but that's not what makes us rich. We have the most powerful military on Earth, but that's not what makes us strong. Our universities and our culture are the envy of the world, but that's not what keeps the world coming to our shores.

Instead, it is that American spirit -- that American promise -- that pushes us forward even when the path is uncertain; that binds us together in spite of our differences; that makes us fix our eye not on what is seen, but what is unseen, that better place around the bend.

That promise is our greatest inheritance. It's a promise I make to my daughters when I tuck them in at night, and a promise that you make to yours -- a promise that has led immigrants to cross oceans and pioneers to travel west; a promise that led workers to picket lines, and women to reach for the ballot.

And it is that promise that forty five years ago today, brought Americans from every corner of this land to stand together on a Mall in Washington, before Lincoln's Memorial, and hear a young preacher from Georgia speak of his dream.

The men and women who gathered there could've heard many things. They could've heard words of anger and discord. They could've been told to succumb to the fear and frustration of so many dreams deferred.

But what the people heard instead people of every creed and color, from every walk of life is that in America, our destiny is inextricably linked. That together, our dreams can be one.

We cannot walk alone, the preacher cried. And as we walk, we must make the pledge that we shall always march ahead. We cannot turn back.

America, we cannot turn back. Not with so much work to be done. Not with so many children to educate, and so many veterans to care for. Not with an economy to fix and cities to rebuild and farms to save. Not with so many families to protect and so many lives to mend. America, we cannot turn back. We cannot walk alone. At this moment, in this election, we must pledge once more to march into the future. Let us keep that promise -- that American promise and in the words of Scripture hold firmly, without wavering, to the hope that we confess.

Thank you, God Bless you, and God Bless the United States of America.

събота, 30 август 2008 г.

Каденабия - едно от рождените места на Европа


"Каденабия" стана толкова общоупотребително слово сред българските журналя, че едва ли ще се намери някой от тях да съумее внятно да обясни какво е това. Има такава парадоксална особеност на българския журнализъм - колкото повече говориш за нещо, толкова повече не знаеш. Аз също не знаех доскоро нищо за това екзотично звучащо име (е, "нищо" в смисъл нищо по-различно от това, че мястото на любимата на Аденауер вила в последната година-две е терен за несекващите интриги между разните десни), а се оказа интересно:
"Каденабия е малко селце на западния бряг на италианското езеро Комо, което преминава почти незабележимо в съседното селце Тремецо. Има скъпи хотели, фучат тузарски моторници, плажът е претъпкан. На изток се вижда изгряващото слънце, което обвива в утринна мараня градчето Беладжо на върха на полуострова, разделящ езерото на двата му южни ръкава. Слънцето залязва рано над Сасо ди Сан Мартино, но по този начин хвърля меки вечерни сенки над езерото и прави лятната жега поносима. Именно тази мека красота намира за толкова привлекателна Аденауер приез пролетта на 1957 г."


Иван Костов създаде практиката да се ходи в Каденабия, защото Конрад Аденауер бе този, комуто се стараеше да подражава. Преди него бе Лешек Балцерович - преклонение, маркирано в блестящата му статия "Сабленият удар на пан Балцерович". Преклонението бе за полската шокова терапия - която червените гадове не му позволиха да направи. 7 години по-късно той осъзна, че пътят е друг и избра християндемокрацията. Но не си даде сметка, че всякакви модели от Западна и Централна Европа тук не виреят.

Каденабия е знак-предсказание за невиреенето. Скромното вилно селище за дълбоковярващия католик Аденауер има символната значимост на дом, убежище и пристан, пред който стихват бурните политически вълни. Домът, от който е бил лишаван, и който изгражда наново.

Rebuilding Germany - невероятното историческо предизвикателство да съградиш наново една нация от трагичните руини на собствения й крах. Мисля, че тази грандиозна задача би била неизпълнима на фундамент, различен от южногерманския католицизъм. Мисля така, защото едно Възраждане, Rebuilding, Реконкиста предполага преди всичко ценности - стъпване на твърда и недвусмислена база ценности. Пруските ценности, на чиято основа възникна Германския райх допреди Първата световна война, които Хитлер крадливо инкорпорира в побърканата си идеология, и които контрабандно се опитаха да реанимират гедерейските комунисти през 80-те години на миналия век, са противопоказани на каквато и да е идея за демокрация (в този контекст всеки път, когато чуя от доморасъл патриот как сме били прусаците на Балканите, ми се повдига). За да има нова Германия, тя трябваше да приключи с прусащината. Което и направи Аденауер.


Южноевропейският чар на Каденабия е знак-символ на европейския устрем-мечта на Аденауер. Този толкова германски, и толкова европейски политик... Мисля, че Костов единствен у нас разбира огромния му принос за изграждането на днешна Европа, включително и заради това, че самият той е обсебен от европейската мечта. Лошото е, че същият той - Костов, е толкова некомуникабелен, че не позволява почти никому да го разбере. За което, разбира се, си плаща.

На какви ценности може да стъпи една идея за възраждане на България? Не знам...

Куче-бебе Сара търси своя стопанин


Не написах подробно за куче Дани, на което помогнах да намери прекрасни стопани, а трябваше - защото и той е невероятно куче, и те се истински кучелюби. Семейство млади хора с един пораснал (на 20 и малко) син, живеещи в Младст 1А - това е особено важно, защото този район все още не е превзет от застроитената мафия и има огромни пространства с гъст, див треволяк - мечта за разходка и игра на всяко куче. За Дани, израсъл в самия център на София - с гнъсавите му автомобили и градски транспорт, с липсата на тревни площи, новият му дом и прилежащите му територии са сбъдната мечта. Още повече, че там има и други големи кучета като него, с които играе.

В Докторската градинка - единственото място за разходка и срещи със себеподобни, което той познаваше - не винаги можеше свободно да играе, едно защото през деня е пълно с майки с малки деца, и второ - през деня почти не извеждаха големи кучета. Без да е обучаван специално, Дани има някакъв безумин нюх за малките деца - щом някое фъстъче започне да се клатушка към него, нашият замръзва. И дребосъкът може да го дърпа, тормози и гняви, докато на Дани не му писне и не се махне. Същото е с малките породи кучета. Всякакви териери, пинчери и прочие дребосък са налитали да играят с него, но той не поема - лежи кротко, оставя ги примерно да го хапят по ушите или опашката и да ги дърпат, да се катерят върху му и да го хапят - без реакция. Впуска се да играе ксамо с кучата, които са му горе-долу от размера.

(Де и хората да бяха така.... Или държавите..., в смисъл Дани е много по-мъдър от така наречената световна сила Русия - ако имаше начин Путин да поеме малко мисъл от Дани - че не бива да се впряга на джавкащия грузински пичнер, камо ли да го хапе или разкъсва, ооо.... Ама мисълта на Путин е едно, а на обикновеното улично куче друго. Несравними. Така да се каже....)

Вики - невероятната жена, която го е спасила и отгледала, казва, че Дани разбира колко са крехки и уязвими тези дребосъци и затова им се оставя. Като общо взето образован човек, подхождам с резерви към опитите за придаване на човешки характеристики на животните, но в случая с Дани съм склонна да приема нейната гледна точка. Дани е уникален, от повече от 40 години се занимавам с животни, с кучета - от 30, и такъв невероятен куч не съм срещала.

Да се върна на игрите. Колкото е кротък Дани с дребосъците, толкова безумно могъщ е с немуподобните. Тръгне ли голямо, отговарящо на размерите му куче да се заиграва, може да зарежете всичко друго и само да гледате. Невероятно удоволствие :-) Важно е да добавя, че макар играта да е много яка, няма грам агресия.

Другата седмица ще отида на гости при новото му семейство и ще пусна снимки. А сега за новата ми болка - Сара:

Пътувах вчера в рейс 280 и на спирката на Техническия университет една жена хвърли през задната на автобуса врата малко кученце с думите: "Дръжте го до следващата спирка! Не мога да се отърва от него!" Ако рейсът не беше тръгнал, щях да сляза да й направя грандиозен скандал и да извикам полиция - защото има законови разпоредби срещу изоставяне на домашни животни. Нямаше да го направя с идеята да си го вземе - ясно ми, щом по такъв отвратен начин го изхвърля, не бива кученцето да е при нея; а с идеята да си понесе някакви последствия - глоба например.




Малката душица започна да обикаля хорага в рейса, душейки доверчиво краката им, опитваше се да се потърка у тези, които явно й миришеха по-приятелски. Не ми издържа сърцето и я гушнах. Девойка се оказа. Възраст - не повече от два месеца, вероятно месец и половина. Кротка, дружелюбна, ласкава, не страхлива - казвам със сигурност това, защото вече цял ден вече е вкъщи (където живеят 4 кучета и 4 котки). В подобна среда животното бързо и ясно показва характера си.

Та с две думи: Търся добри стопани за женско кученце, малко под двумесечна възраст, не е чиста порода, ще израсне средно на размер. Ще помагам пжо всякакъв начин на осиновителя.

Снимка: Първи социални контакти на Сара с кучобществото в Докторската градинка:

петък, 29 август 2008 г.

Балканци сме. И?

Хич не ме е срам да се нарека "балканка". Дори само заради култовото парче "Пусти, пусти моду", според мен то е свръхсмислово натоварено --> виж "Разстоянието, което ни дели от Европа":

["Пусти, пусти моду" - Здравко Чолич - видео ]



[край на видеото]

Повтарящият се мотив у няс па прявило е запазена марка на ДПС. А именно с този електорат гнуснсавите политици често се оправдават - сиреч "ние сме супер, ама повереният ни народ не става". Основания за подобни мисли има, но в никакъв случай не дотолкова, че да разменят местата на причината и следствието - имам предвид удобния консенсус на прехода, изразяващ се в следното:
1. Аз сега управлявам
2. Като дойдеш ти, ти ше управляваш
3. И в двата случая няма да се съдим, т.е. кой квото направил докато управлявал, то си е за него.
Именно поради този консенсус самите основи на обществото ни са гнили. А в персепктива кво? Не знам. Зная само, че всичките договаряния, коалиции и прочие упражнения на десните формации биха имали смисъл ако заяваят ясно, че няма да спазват този порочен консенсус, т.е. ще осъдят свои предшественици.

Ама се съмнявам :-( Наистина са като кренвирши навързани - всичкото опозиция и управляващ, вкл. ДСБ-то.

Четиримата танкисти и кучето

Руснаците захапаха Грузия, да се готвят Молдова, Украина, Беларус... Литва, Латвия и Естония да не се оплакват - никой не ги е забравил, случайно ли раздадохме и там руски паспорти?

На върха на антируския си гняв обаче си спомням нещо хубаво - които бяхме деца го помним - четиримата танкисти и кучето:

["Четиримата танкисти и кучето" - видео]

["Четиримата танкисти и кучето" - край на видеото]

четвъртък, 28 август 2008 г.

Windows отврат: Help, plz

Втори ден се занимавам с отвратителния ми уиндоус - ах, как ще се радвам като го разкарам съвсем - а ще стане, мамка му, ще стане - само че не е толкова лесно :-(

В момента машината ми е с double boot - Win XP и Ubuntu. Макар че с убунту всичко е окей, оставих виндовса по две причини:

1. много гигабайти музика, текстове, записани на Win
2. програми само за виндовс - самоучители, енциклопедии и подобни

Първото има отношение към това да мога като браузвам да слушам едновременно музика, или да направя справка в някой документ, или като даунлоудвам, да слушам музика или да гледам филм - с две думи проблемът е да достъпвам съдържание. Решава се с mount (монтиране) на диска.

Второто е по-сложно според мен: съвсем конкретните приложения могат да се стартират само под уиндоус. Решава се с някаква виртуализация ишли изобщо симулиране на виндовс.

Проблемът ми е, че за монтиране на диска и за разните виртуални уиндоуси, програмките ме питат за дялове - колко дяла имам, кой е първи, т.е. boot-ът то търси него и... специално за монтирането дали файлжвата система е FAT32 или NTFS. За последния въпрос знам, че е FAT32 и отговарям така ама не ще да монитар и това е. С дяловете е още по-тъпо:

Имам два физически диска: един 40GB и един 160 GB (този е SATA, каквото и да значи това, а малкиет не е - знам го, ама не знам за какво ми е това инфо) . Проблемът е, че изобщо не знам партишъните. Преди 2 години един приятел ми прави машината (и като асемблиране, и като инсталация на софт) и ми каза, че на големия диск е направил два дяла, т.е. заедно с малкия диск стават три. Точно това ми показва и Windows Explorer - 3 логически дяла. И тръгвам да правя монтиране и кво се оказва - че не знам логическите дискове. Помолих един приятел, дойде със сарвизен Windows и ми каза, че големият диск не е разделен изобщо!!! Абе, как не е, нали го показва в Windows Explorer - да, ама го показва в моя уиндоус, потребителския, в неговия сервизен не е така. Отказах се да искам от него да ми прави ясни за мене павртишъни, защото каза, че не разбира нищо от Linux, а целта на цялото ми упражнение е да направя Ubuntu да ми е операционна система, виндовсът да го няма реално, а да се симулира (или емулира, или както там е правиелно да се казва). Опитах се сама дае се ориентирам в пъртишънвите и в частност от кой и какво се boot-ва, обаче не успях. Доста четох както за Masterboot record и може би ще мога да го направя, но смешнвогадният проблем е, че не знам сегашното си състояниие (партишъни, кой първи, и така нататък) и не знам как да го разчбера.

О, не е истина с какво се занимавам...

Ако някой има идея за помагане, ще съм силно благодарна. Заплащам си веднага. Плийз!!!

сряда, 27 август 2008 г.

Честит ни Северен Кипър - 2

автор Riber HanssonСлед като Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия, всякакви пропагандистки опити за обосноваване на южноосетинския сепаратизъм и руската агресия с позоваване на казуса "Косово" стават несъстоятелни. Руската агресия срещу Грузия много повече прилича на случая със Севернокипърската турска република:

Тя е е създадена през 1960 г. след предоставянето ѝ на независимост от метрополията Великобритания. На гръцката и турска общност са им гарантирани равни възможности за участие в управлението на новата държава. Осигурени са им места в правителствените и граждански иснтитуции. Според Договора от 1960 г. гаранти за съществуването на новата държава са Великобритания, Гърция и Турция.

През декември 1963 правителството на Кипър се разпада. Започва конфликт между кипърските гърци и кипърските турци. В резултат на правителствената криза кипърските турци губят постовете си в правителствените институции. С продължаването на конфликта кипърските турци, които населяват предимно селските райони, са блокирани в етнически анклави, заобиколени от компактно гръцко население. Това положение продължава 11 години до момента на разделянето на острова. В този период между двете кипърски общности избухват множество конфликти, в резултат на които на няколко пъти изострят отношенията между Турция и Гърция, които са на границата на обявяването на война, особено по времето на инцидента в град Кокина (Erenköy), а също и през 1967 г., когато кипърски гърци нападат районите с кипърско турско население в южната част на острова.

През юли 1974 г. при поддръжката на гръцката военна хунта на острова се извършва военен преврат. Президентът Макариос е отстранен от власт, а контролът над острова преминава в ръцете на Никос Сампсон, представител на гръцката организация EOKA, която се бори за присъединяването на Кипър към Гърция, или така наречения еносис. Опасявайки се от действителното присъединяване на острова към гръцката държава и в съответствие с Договора от 1960 Турция изпраща свои военни части в Кипър. След турското нахлуване военния преврат претърпява поражение, което на свой ред довежда до падането на кипърската гръцката военна хунта и връщането на власт на архиепископ Макариос. Въпреки възстановяването на статуквото Турция отказва да изтегли войските си, с аргумента за необходимостта от защита на кипърското турско население. Този отказ е възприет от международната общност като нарушение на Договора за гаранциите и така остров Кипър се оказва разделен на северна част, контролирана от Турция и южна част, намираща се под контрола на кипърските гърци.

През 1975 г. е провъзгласена Турска федеративна държава Северен Кипър, с което кипърските турци се опитват да поставят гръцката общност на острова пред необходимостта на създаването на нова обща федерална държава. Тази идея не намира подкрепа нито сред кипърската гръцка общност, нито в ООН или сред международната общност. След осем години неуспешни преговори с Република Кипър Северът обявява своята независимост през 1983 г. Новата самопровъзгласила се държава се нарича Севернокипърска турска република. Декларацията за независимост на Севернокипърската турска република е отхвърлена както от Република Кипър, така и от ООН. Международната общност, с изключение на Турция, не признава Северен Кипър като независима държава.

А с тази карикатура на Путин шведът Riber Hansson спечели Голямата награда на ІІІ World Press Cartoon - 2007 (не знам как да го преведа - "печатна карикатура" или "карикатура в печата"?) - пророческа направо! - мечокът вече си изпили ноктищата и започна цап-царап :-(

И още черен хумор - от Рунет (не съм добра в превода от руски и се боя, че ще загубя атмосферата в някои):
Грузия терпела покуда Медвепутин принуждал Грузию к миру и счастью. Но когда он намекнул о принуждении Грузии к любви, то военные действия со стороны Грузии были немедленно прекращены. Таких сексуальных домогательств не позволяла себе даже США.

- Володя, а мне понравилось принуждать... Давай, еще кого-нибудь принудим, а?
- Да я, Дим, в принципе не против... Что ты предлагаешь?
- 1. Принудить Украину к дружбе, а Крым - к независимости
2. Принудить Прибалтику к добрососедству
3. Принудить Молдавию к присоединению к Приднестровью
4. Принудить Европу к молчанию и покорности...
- Ну ты совсем что-то разошелся... Хотя, мне нравится!
- Это еще не все, Володя. Самое главное - это пятое.
- И что же?
- 5. Принудить США выйти из НАТО...

Россия, как порядочное государство, теперь просто обязана жениться на Грузии.

Медведев: Части 58 армии, осетинских и абхазских, чеченские ополченцев, части псковского и ивановского полков ВДВ после завершение миротворческой операции в Южной Осетии отправятся в полном составе на короблях Черноморского флота на оздоровительный отдых в Крым.

Медведев:
- Какого черта мы бомбим Гори, это уже грузинская территория?
Путин:
- Решили заодно исполнить завещание Солженицына - уничтожить всякую память о Сталине...

Корабли Черноморского флота движутся по дороге от Гори к Тбилиси, сообщает BBC. Грузинские источники утверждают, что передовые корабли уже на окраинах города и готовятся к штурму.

После того как Дж. МакКейн заявил, что «все американцы сейчас грузины», М. Саакашвили объявил себя законно избранным президентом США.

По сообщениям СМИ, животные, птицы, рыбы и насекомые, силой удерживаемые в зоопарке Тбилиси, поголовно подали заявки на получение российского гражданства, чтобы обрести долгожданную свободу в зоопарках России.

Цхинвали как будет по английски?
- Coventry.

Российская армия рапортует, что продвигается не встречая сопротивления. Грузинская армия рапортует, что продвигается не встречая сопротивления.
Видимо США таки отключили GPS и все заблудились.
А това е любимият ми виц, но който не е чел или не си спомня "Книга за джунглата", няма да го разбере:
- А мы пойдем на Север! А мы пойдем на Север!- подпевал Шакалашвили* своему Бушхану!
- Заткнись придурок! - сказал Бушхан - вон идет Маугли с Балу и 58 ротой бандерлогов...
:-)

"Книга за джунглата" изглежда е доста популярна в Русия, защото на много места в Рунета сравняват двойката Саакашвили-Буш с чакала подлец Табаки и тигъра злодей Ширхан. Ето например злобен коментар от форума на "Московский комсомолец":

"Что будет дальше? Ну, что ж, позволю себе малюсенький прогноз. Миша Саакашвили будет и дальше обивать все возможные западные пороги, ибо даже он своим скудным умишком (на нём природа очень сильно съэкономила) прекрасно понимает, что Грузия сама никогда не сможет победить ни Южную Осетию, ни Абхазию, ни, тем более Россию. И возмёт на себя Грузия очень незавидную роль маленького, жалкого и подленького шакальчика Табаки, при сильном и властном Ширхане ( он же дядя СЭМ) . Нет, нет! Ширхан будет очень доволен. Всегда очень хорошо и удобно иметь рядом с собой такую живность: кость принести, мух отогнать, сексуальные услуги оказать во внеурочное время - всегда пожалуйста! Только пасть открой. Ну, а надоест шакальчик своим жужжанием - тоже не беда! Сдадут, как стеклотару.
Так что, Грузия выбрала свой путь. Могу её с этим и поздравить!"


Мечката обаче, колкото и страшна да я рисуват, си остава някак добричка, за разлика например от двуглавия орел, надвиснал над грузинчето с кончето-играчка:

автор Михаил Златковский
Автор на карикатурата е най-известният руски карикатурист Михаил Златковски. Той първи рисува президента Горбачов, много се упражнява и върху президента Елцин, захваща и наследника му. Когато на 31 декември 1999 г. Елцин назначава Путин за изпълняващ длъжността президент, Златковски публикува в "Литературная газета" (където работи тогава) карикатура на и.д.-то като русалка, която грохналият Елцин вади от морето и на която слага короната. Оттогава Путин в интерпретациите на Златковски редовно се появява на страниците на вестника, но... докато е и.д.

На 7 май 2000 г. вече редовно избраният президент Путин встъпва официално в длъжност. На следващия ден главният редактор на вестника идва в редакцията направо от Кремъл, където е бил на прием и казва на Златковски: "Миша, повече няма да рисуваме Путин. Момчето е много ранимо". Оттогава в руската преса не е публикувана нито една карикатура на Путин от Златковски. И не само от него. От никого.

Още за Златковски и за цензурата в Русия:
"No laughing matter: Cartoons and the Kremlin"
Политическая карикатура: может ли власть быть смешной?


* шакаль (рус.) - чакал, пояснявам заради играта на думи - "Шакал-ашвили"

понеделник, 25 август 2008 г.

Разрушенията в района на Цхинвали - руската версия започна да издиша

Твърденията на грузинските власти за на началото на агресията започнаха да се потвърждават. Комитата е публикувал сателитна снимка - карта на разрушенията в района на Цхинвали, направена от CERN, и пита защо главните разрушения са в грузинското село Тамрашени на север от Цхинвали, грузинците сами са си обстрелвали селото вероятно, ако вярваме на руско-осетинската пропаганда.
Разрушенията в района на Цхинваливиж снимката на разрушенията в пълен размер

Благодаря, Комита :-) Някои отговори могат да се видят от тази карта - на бойните действия в района:

Бойните действия в района на Цхинвали
Много важно е какво предшестваше самите бойни действия? От началото на август осетинските сили започнаха интензивен артилерийски обстрел на грузинските села на север от града, а грузинските войски на свой ред започнаха да отговарят на огъня. Всички опити на Саакашвили да преговаря с осетинците бяха отхвърлени. Американците го натискаха да не ескалира напрежението и той първоначално кандиса - затова на 7 август обяви едностранно прекратяване на огъня. Но въпреки това към полунощ на 7 срещу 8 август руската 58-ма армия започна да преминава Рокския тунел, т.е. касапницата в грузинския анклав бе неизбежна и той взе решението да атакува преди пристигането им, за да изтласка осетинските сили от град Цхинвали, цел - да не допусне грузинските села да бъдат напълно унищожени с огън от двете страни - от юг от осетинските сили в града Цхинвали, и от север от руската войска.


Следва продължение

събота, 23 август 2008 г.

Я не люблю...

Не обичам обичания от българските медии сюжет "ляво-дясно", както и обичната на бг политолозите лъчезарна тъпота по въпроса.

Не обичам да ме четат много хора. По тази причина и махнах бутона svejo. Много се дразня от този род масов читател, който в саркастичния антивоенен руски гений на вица съзира моя "комунизъм".

Не обичам когато Ангел Грънчаров се опитва да ме провокира по начин, който практикувахме в голяма група на детската градина: "Плюеш лошите руснаци, че са свине, а защо плюеше добрите американци за същото?" Отговарям: Плюя, драги Ангеле, по една единствена причина - защото са свине. Естеството на свинята, драги Ангеле, не се променя и от най-красивата лентичка, завързана на шията й.

Не обичам когато става дума за свине, да ме лъжат, че въпросът бил за цвета на лентичките на шиите им.

И още такива мили родни картинки не обичам. Този велик човек каза прекрасно непостижимо това, което аз не съумявам:

[Владимир Высоцкий - "Я не люблю" - видео]

[Владимир Высоцкий - "Я не люблю" - край на видеото]

Я НЕ ЛЮБЛЮ

Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых песен не пою.

Я не люблю холодного цинизма,
В восторженность не верю, и еще -
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.

Я не люблю, когда наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.

Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу,
Или - когда все время против шерсти,
Или - когда железом по стеклу.

Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза!
Досадно мне, что слово "честь" забыто,
И что в чести наветы за глаза.

Когда я вижу сломанные крылья -
Нет жалости во мне и неспроста.
Я не люблю насилье и бессилье,
Вот только жаль распятого Христа.

Я не люблю себя, когда я трушу,
Обидно мне, когда невинных бьют,
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.

Я не люблю манежи и арены,
На них мильон меняют по рублю,
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.


1969


Досадно мне, что слово "честь" забыто, драги Ангеле....

23 август 1939. Пактът Молотов-Рибентроп

Днес се навършват 69 години от сключването на Договора за ненападение между нацистка Германия и комунистическия СССР. Според тайния протокол към него в "сферата на съветско влияние" влизат Латвия, Литва, Естония, Финландия, част от Румъния (Бесарабия и Северна Буковина) и част от Полша (Западна Беларус и Западна Украйна).

Пактът Молотов-Рибентроп

С договора СССР развързва ръцете на Хитлер да нападне Полша (всъщност правилното е да се каже "подтиква го да нападне Полша") и политически обезпечава агресията си на запад към Европа:
1-17 септември 1939
СССР заграбва част от Полша (Западна Украина и Западна Беларус)

14 октомври 1939 - 13 март 1940
СССР започва агресивна война срещу Финландия, в резултат на която въпреки цялостния си неуспех успява да отхапе парче от Карелския полуостров

Юни 1940
СССР заграбва независимите държави Литва, Латвия и Естония

28 юни - 5 юли 1940
СССР заграбва Бесарабия и Северна Буковина от Румъни
На финала хищникът Сталин и хищникът Хитлер, поделили ли си "дружески" плячката, застават един до друг - един срещу друг.

Да, Джо Байдън е партньорът на Обама!

Сбъдна се желанието ми за втория човек на демократите в начеващия президентски маратон. Залагането на традиционната за новак схема ме радва и заради посланието, което носи, за руско-грузинската война, респ. за отношенията на Запада с Русия.

Сенатор Джо Байдън лично и по негова инициатива замина през миналия уикенд за Грузия, за да види и оцени на място безпрецедентната от края на Студената война ситуация. Допреди грузинския си воаяж той бе основен играч сред групата на "руските прагматици" - неструктурирана, но влиятелна фактическа групировка в Сената и Конгреса, чието кредо е "Русия ни е важен приятел и к`во ни пука за некФи ценности, все пак Рейгън почина отдавна, isnt't it?"

Реалностите на мръсната руска война срещу Грузия отвориха очите му и той (без всякакви увъртания в първановски стил) го обяви:
"I left the country convinced that Russia's invasion of Georgia may be the one of the most significant event to occur in Europe since the end of communism. The claims of Georgian atrocities that provided the pretext for Russia's invasion are rapidly being disproved by international observers, and the continuing presence of Russian forces in the country has severe implications for the broader region. The war that began in Georgia is no longer about that country alone. It has become a question of whether and how the West will stand up for the rights of free people throughout the region."

Eyes on Biden as he returns from Georgia
За нашенските путинови приятили не е лошо да запомнят, че войната бе не толкова и не само за държавицата Грузия, а за способността на Запада да продължи да защитава свободата.

Моят брат Ян (Карел Гот пее за Ян Палах)

Ей това не го очаквах: докато браузвах като кърт за оригинални снимки за първото си клипче (Прага '68), попаднах на песесн, посветена на момчето-факел, от? - по нашите, соцбългарски представи - важна емблема на соцпопкултурата - Карел Гот. Явно, не е бил нито соц..., нито емблема. Щото такива не им позволяват да емблематичничат.

[видео:]

[край на видеото]

петък, 22 август 2008 г.

Wish I Had An Angel: EU-Russia

Евросъюзът ми мяза на лирическия герой от песента на Nightwish.. Тъпо. По-точно, тъжно..

Или възмутително?...

Бивш германски премиер приема високоплатен политически пост в руски имперски държавен монопол. И лобира за господарите си, активно лобира...

[видео]:

[край на видеото]

Чехословакия - август 1968 [видео]

Това е първият клип, който правя. Исках да го постна вчера, на 40-тата годишнина от руското нахлуване в Чехословакия, но не можах, мамка му, да успея, много се затрудних с правенето му. Като за сефте клип обективно ми се струва нелош, но субективно - реализирах само 30-35% от идеята си.

[видео]:

[край на видеото]

Иска ми се Джо Байдън

сенатор Джо БайдънОбама е избрал партньора си, но ще го оповести по-късно днес. След потенциалните кандидат-вицепрезиденти според анализаторите е и шефът на сенатската комисия по външните работи Джо Байдън, който е фаворитът ми. Има достатъчно натрупан външнополитически опит и съответно разумен конссерватизъм - необходим за демократическата хармония контрапункт на суперновака Обама.

Въпросът е концептуален - дали щабът на Обама търси баланс чрез класически политтехнологии (при тая ситуация мисля, че Джо Байдън няма конкурент), или фундамент е идеята за нюкъмърите *. Първата игра е горе-долу ясна като идеология и технология, и трябва само да се гони оптималното й отработване.

Залагането на нюкъмърите като ключ за победата е огромно предизвикаталство за политическите технолози и според мен при тази стратегия победителят за Вашингтон е доста вероятно да бъде определен "на фотофиниш" ("доста вероятно" е съвършено различно от "най-вероятно").

От дотук изложеното би следвало на пръв поглед да не съм такъв фен на Джо Байдън. Ама съм, защото знам, че американският народ има определен пределен капацитет за поемане на новости/предизвикателства и Обама сам по себе си е на границата на приемливото.

За мое съжаление. Обаче това е действителността.


* newcomers - избиратели, които гласуват за първи път, избиратели "за сефте" - било поради възраст, било поради систематично досегашно негласуване

събота, 16 август 2008 г.

Русия въвежда засилен миротворчески контингент в САЩ...

Обещаният сериозен текст за руската агресия в Грузия мина 30 страници (и не съм го завършила), което е очевидно антиблогов размер. Спирам го и започвам да обмислям друга структура, максимум до 3 страници. А междувременно ето най-добрата и чисто народна реакция, на която случайно попаднах в руската част на LiveJournal:

След въвеждането на новия термин "принуждаване към мир" в Русия се появиха куп нови понятия със съответната разшифровка:
- принуждаване към щедрост (ограбване)
- принуждаване към отпуска (уволнение)
- принуждаване към подобряване на здравето (побой)
- принуждаване към смяна на обстановката (арест)
- принуждаване към сватба (изнасилване)
- принуждаване към дружба (газ по 500$)


2020 г. Русия въвежда засилен миротворчески контингент в САЩ, за да защити своите граждани: народите Навахо, Чероки и Ирокези. Президентът Джордж Буш-внук чрез нелегалната телевизия CNN напразно призовава международната общност "да се намеси и да спре агресора". Губернаторите на Френската, Германската и Полската автономии заявиха, че са готови да приемат северноамерикански бежанци. В република Великобритания се набират опълченци за изпращане в Северна Америка. Руският постоянен представител в Съвета за сигурност на ООН заяви, че целта на операцията не е свалянето на американския президент. "В края на краищата засега няма подходящ кандидат за заместник", поясни той.


Съобщение на Първи канал на руската телевизия: "Южноосетинските стратегически ракетни войски нанесоха ядрен удар по Тбилиси. Траекторията на ракетата се коригираше от абхазки спътник. Руските мирооопазващи сили, базирани в Кавказ, нямат отношение към инцидента."


Когато жителите на Воронежката област разбрали, че Владимир Путин е обещал да даде 10 млрд. долара за възстановяването на Южна Осетия, а Юрий Лужков - да построи наново Цхинвали, те се обърнали с официална молба към президента на Грузия Михаил Саакашвили да нападне и Воронежка област, поне за ден-два.


В контекста на последните събития руското Министерствоо на вътрешните работи издаде листовка-наръчник за скинхеди: "Как да различим грузинеца от осетинеца. 10 прости признака".


Външният министър Сергей Лавров заяви, че защитавайки своето достойнство, Русия е готова да нахлуе във всяка съседна страна, която се се осмели да разпространява циничната лъжа, че Русия е готова да нахлуе във всяка съседна страна.


- Казват, че след Грузия Русия ще се захване с Украйна.
- Господи! Кога най-накрая Русия ще се захване с Русия?

Back In The USSR! или илюзиите на лявото

Докато си нахвърлям черновата на сериозния текст за руската агресия в Грузия, предлагам eдно култово парче - може за размисъл, а може просто за музикален фон:



В Back In The USSR!, пусната през 1968 г. - NB! след агресията в Чехословакия - Пол Маккартни пее за съветската република Грузия, правейки реплика на класическата американска песен Georgia In My Mind. Идеята му е популярното чак до края на 80-те левичарско "общочовешко" внушение, че няма кой знае каква съществена разлика между Запада и комунистическа Русия*:

Flew in from Miami Beach BOAC
Didn't get to bed last night
Oh, the way the paper bag was on my knee
Man, I had a dreadful flight
I'm back in the USSR
You don't know how lucky you are, boy
Back in the USSR, yeah

Been away so long I hardly knew the place
Gee, it's good to be back home
Leave it till tomorrow to unpack my case
Honey disconnect the phone
I'm back in the USSR
You don't know how lucky you are, boy
Back in the US
Back in the US
Back in the USSR

Well the Ukraine girls really knock me out
They leave the west behind
And Moscow girls make me sing and shout
They Georgia's always on my my my my my my my my my mind
Oh, come on
Hu Hey Hu, hey, ah, yeah
yeah, yeah, yeah
I'm back in the USSR
You don't know how lucky you are, boys
Back in the USSR

Well the Ukraine girls really knock me out
They leave the west behind
And Moscow girls make me sing and shout
They Georgia's always on my my my my my my my my my mind

Oh, show me round your snow peaked
mountain way down south
Take me to you daddy's farm
Let me hear you balalaika's ringing out
Come and keep your comrade warm
I'm back in the USSR
Hey, You don't know how lucky you are, boy
Back in the USSR
Oh, let me tell you honey

Руски превод:

Вылетел из Крыма, взял пятьсот на грудь,
Тут же, как бревно упал,
До чего ж приятным был воздушный путь,
От счастья я во сне стонал,
Я снова в СССР,
Мы снова вместе, снова вместе все,
Мы снова в СССР!

Слева друг чеченец, справа друг еврей,
Нам снова вместе веселей,
На портрете Ленин добрый друг детей,
Сзади друг грузин, налей!
Лей, лей, лей, не жалей!
Мы снова вместе, так, что лей и пей!
Пей, не пролей, пей, не пролей, мы снова в эСэСэСэЙ!

Мы снова вместе построим БАМ,
И на Луну взлетим,
Буржуи, крупный кукиш вам,
Мы все долги простим,
Свои все долги мы простим...
Свои все долги мы простим вам!
Теперь мы в СССР!

Мы вместе будем шагать в строю,
Крепки наши ряды,
Затянем дружно песнь свою,
Я - ноту "ре", "ми" - ты:

Миру мир, миру мир, миру мир,
Ми-ми-ми-ми-ми-ми-миру мир!
Прочь руки от мира, сэр!
Мы снова в СССР!!!

Да, сър Пол, разбирам тогавашните ви левичарски илюзии, но днес "Мы снова в СССР" звучи твърде зловещо.


* Подробности за песента Back In The USSR!

август 1886 - август 1968 - август 2008 или националният срам

Толкова ли сме негодни като нация, се питам от някое време. Днес обаче се замислих дали изобщо българите са нормална, здрава, зряла нация? Липсата на историческа памет, на историческо съзнание сочи, че по-скоро ние сме някаква ерзац-нация. Сурогат някакъв такъв правен-недоправен. Израстването на бебето до зрял човек е продължителен и сложен процес, ключови моменти в който са възникването на самосъзнание, на памет за собственото минало и на способност за прогнозиране и планиране на собственото бъдеще. Без наличието на определени външни и/или вътрешни предпоставки в хода на този процес, едно създание, макар и външно наподобяващо човек, никога не съумява да функционира като човек в човешко общество - справка децата тип "Маугли" (отгледани в най-ранна възраст от диви животни) и "Каспар Хаузер" (отгледани в пълна изолация в най-ранна възраст), децата-аутисти (с органични дефицити в централната нервна система) и пр.под.

Тъгата от осъзнаването на този срамен факт, чувството за опустошително безсилие и безперспективност, който той поражда, не ми позволяват вече почти седмица да напиша подробен текст за руската война срещу Грузия. Толкова много неща имам да кажа, но толкова много емоции ми пречат и пускат до блогоповърхността само отделни изблици на чувства... Сега ще изляза на дълга разходка с куче Берта, през която ще подреждам мъчителните мисли и грозните факти, за да ги напиша свързано и разбираемо след това. Може би ще съумея да помогна някому също да подреди обърканите парчета национално самосъзнание в главата си. За българската нация като цяло надежди нямам.


П.П. За късопаметните сънародници, припомням:

20 срещу 21 август (8 срещу 9 август стар стил) 1886 - превратът срещу Батенберг

20 срещу 21 август 1968 - нахлуването в Чехословакия

8 срещу 9 август 2008 - стартира провокацията за война срещу Грузия

вторник, 12 август 2008 г.

Заешки такива

[видео]

[край на видеото]

"Хълмът Уотършип" - филмът

Уа, имало филм от 1978 - и затова добре, че има торенти. Трябва да намеря свободен за ъплоуд бг тракер да го кача. Тоя филм колкото повече хора го гледат, толкова повече добри мисли ще има. Трейлър:

[Видео]

[Край ва видеото]

Киа - чайката от "Хълмът Уотършип" (Kehaar - "Watership Down")

Много харесвам чайката Киа от "Хълмът Уотършип". Тоя гамен и хулиган - Kehaar, го чувствам сродна душа, а в Youtube видях, че има и други като мен:

[видео]


[край на видеото]

понеделник, 11 август 2008 г.

"Приятелю, помниш ли Прага?"

Кампания с този слоган започна Крум Благов преди 17 години. Отклик от така наречените грждани - близък до никаквия. Сега вече темата е "модеерна". Или "разреиена"?

Лошото ми подозрение е, че никой не помни Прага. Фундаментално, екзистенциално и всякакси базисно - не помни.

В известен смисъл целият фарс на прехода ни може да се сведе до непомненето на Прага.

неделя, 10 август 2008 г.

В помощ на правителството [видео]

Нямам вече страх за премиера. Квото и да стане - оставки-моставки, първанови иширети, вътрешнопартийни преврати и прочие радости, които автоканибалският нрав на БСП-то му готви - той без хляб няма да остане. Бузлуджанският му DJ-ски дебют вярно не гарантира ангажимент за "Какао бийч" и клубове от този ранг, но няма да изпадне чак до простите кръчми ;-)

Тревожи ме обаче друго - по нетипичен за себе си табиет столетницата е сложила всичките си яйца в една кошница. От 1990 г. тази партия снася яйца гдето й падне. Скрупули нЕма никФи, щото важното е да се пръкне БСП-ларвичка, която ще се развие в какавидичка, гнидичка и така нататък пеперудки. Правилно, другарю, я да видим от учредителите на СДС и от участвалите на първия митинг на 18 декември 1989 г. колко пеперудки дохвърчаха обратно? Ами от демократичните депутатове в последующите парламенти колко? Както и да е, това всяко дете го знае.

Но защо, другарю Сергей, защо сега заложихте само на house??? Няма ли други достойни освен DJ Balthazar? Например "Джанго Зе", култовото им парче "Голяма грешка" мисля, че ще ви е от полза:

[видео]

[край на видеото]

Съдържанието е издържано на 100% от идеологическа гледна точка. Вашият добър партньор Ахмед Доган обясни, че цялата работа била защото сте се объркали с парите - вие сте мислили, че европарите може да се крадат както нашите пари. И лирическият герой на песента така - объркал вратата.

събота, 9 август 2008 г.

Да живее международното положение или защо е калпав новият световен ред

Отразяването на конфликта в Южна Осетия от българските медии е отчайващо, липсва дори опит за анализ на случващото се. Все се надявах поне някоя да направи паралела Косово - Южна Осетия като възможна основа за такъв анализ (NB! "възможна" не значи "единствена", както и не означава, че води до еднозначни изводи). Лъчезарната тъпота на традиционните медии в областта на външната политика обаче се компенсира с излишък от съвкупния интелект на форума на в."Сега". Отдавна съм установила, че когато има заплетен външнополитически проблем и искам хем бързо, хем достатъчно задълбочено да се ориентирам, е най-добре да прочета мненията под съответната статия в "Сега", които в такива случаи са 200-300, а и повече. Така е и с вчерашната статия "Пламна война за Южна Осетия", едно от мненията* към която пускам изцяло, защото проблемът е много по-голям и сериозен от конкретния конфликт, а отговори съвкупното човечество засега няма. Лесно е да се критикува САЩ от леви и от алтерглобалистки позиции. Основания - бол. Обаче по-нататък? Аз лично, с целия си сарказъм спрямо опитите на лявото на 20-ти век да продължи да съществува като такова (`се едно зомби некво), зная и усещам напълно, че алтерглобалистите (към които се причислявам) са силни в критиката, но не и в алтернативите. Унилатералният свят с един суперджандар проявява все повече гадните си черти, но какво и как да се промени?

Сократ-май
Знаете ли какво ще ви кажа?;
Време е да издигнем стария лозунг "Да живее международното положение!"
Защо?
Защото в историята на човечеството се получи една странна история.
Голям батко победи.
Дотук добре. Няма лошо, тегли една метла на империята на злото и се изпъчи на международната арена да въдворява ред. Редът е хубаво нещо.
Само че както знаем и от наш, български опит, няма батко без братко.
И изведнъж се навъдиха много братковци. Нагли до безбожие. Превърнаха двайсет и първи век във век на наглостта.
Вадят на Братко Блеър доказателства, че е лъгал британския народ. Изтъпанчва се на трибуната на парламента и с гьонсуратщина, достойна за наш сънародник, се хили и обяснява на противниците, че са луди.
Вадят на Братко Сергей доказателства, че е съсипал получаването на средства от разни фондове. Изтъпанчва се на трибуната на парламента и с гьонсуратщина, достойна за Блеър, се хили и обяснява на противниците, че са луди.
За братковщината в световната икономика и отделните национални икономики - да не говорим. За навъдилите се още по-дребни братковчета - тоже.
И май излиза, че доникъде няма да стигнем с девиза "Мене Батко ме пази, с пръст не мош ма пипна".
Ще трябва да се върнем към принципа "Моят Батко може да набие твоя Батко".


* Мнението е в контекста на обсъждането, че американското протеже Саакашвили е подведен, умишлено или не, от покровителя си Буш да започне простотията.

четвъртък, 7 август 2008 г.

Спреният блог на Пламен Юруков и фалитът на "Кремиковци"

Оня ден собственикът на хостинг фирмата FColor.bg Димитър Аврамов спря блога на СДС лидера Пламен Юруков, който се хостваше при него, заради призива му българите да спрат да плащат данъци като протест срещу правителството. В Интернет срещнах само хубави оценки за това - колко правилно било, не можело политически лидер, еле пък десен, да призовава за неспазване на правовия ред и законите. Днес съдът обяви "Кремиковци" в несъстоятелност, за което хубавите неща ги говореше икономическият министър Петър Димитров от седмици предварително - как това бил най-лесният и най-бърз път за продажбата на нов, тоя път читав собственик. Мисля си, че и двете случки са поредно доказателство колко е права Еврокомисията да ни резне парите (надявам се да не спре само дотук). Защото показват не само липсата на функционираща нормална съдебна система, а изобщо пълното неразбиране на идеята за право и правова държава.

Фалитът на "Кремиковци" е не само съвършено законен, но и твърде закъснял. Проблемът е в датата на несъстоятелността - съдът я определи на 2005 г., преди комбинатът да вземе заема от 325 млн. евро чрез емитиране на еврооблигации. Взимането на заема срещу залагане на активи беше фактически решено от правителството; след това то прибра 20% от него, за да си покрие дълговете, с които "Кремиковци" му висеше; а сега като най-голям кредитор ще решава на кого от останалите кредитори да даде нещо и колко.

Формално погледнато правителството нищо не е нарушавало, формално погледнато независимият съд определя датата на несъстоятелността според експертизи и т.н. А реално погледнато, всеки запознат с българския съд знае, че датата не се е появила ей тъй на, без всякаква връзка с опапкания облигационен заем, т.е., че правителството успя да прилъже куп портфейлни инвеститори да си дадат парите, чопна 1/5 от тях и си издейства съдебно решение, според което то ще решава дали да им даде нещо освен чаша студена вода.

Хубавото е, че вече не само има дело по казуса, а и Еврокомисията вниматгелно наблюдава какво ще става оттук нататък - дали няма да за пореден път да се убеди, че у нас закони има, и съд има, но те се прилагат според интереса на по-силния (в конкретния случай - правителството, в други случаи - олигарсите, в трети - мутрите и т.н).

Случаят с Пламен Юруков е по-неприятен. Очевидно той изплеска дивотия и в политически план от това могат и ще произтекат разни неща. Обаче хостването на блога му е израз на гражданско-правни отношения между него и Аврамов, а не на политически. Последният може да е супер политолог и политик, много умен, много последователен и много всякакъв, но спира блога му не като такъв, а като собственик на сървърите.

Обяснението, че не можел да толерира призиви за неспазване на законите, е пълна боза. С подобен аргумент могат да бъдат спрени купища от най-популярните бг блогове, а също така кастрирани практически всички стойностни бг политически форуми. Едва ли някой може да преброи колко пъти в последните месеци е срещал в блогосферата и форумите твърдения от типа на "да ги изхвърлим с камъни както през 1997". То и мен Blogger би трябвало да ме клъцне, щото тия дни написах, че ако в началото на прехода бяхме оставили някой и друг комунистически труп, сега бивши комунисти нямаше да има. Ама тия от Google не са супердемократи като Димитър Аврамов. И "Дарик радио" не са, щото преди месец и кусур Бойко Борисов заяви "Хората трябва да изгонят избраниците ни с камъни от парламента", пък те кво? - ни му спряха ефир, ни нищо.

Смятам, че спирането на блога е по-тревожен индикатор за състоянието на държавата и обществото, защото десният политолог и авторитетен политически блогър Димитър Аврамов бе шеф на предизборния щаб на СДС за евроизборите, а пък никъде в медиите и Интернет не срещнах критична оценка на действията му от десни позиции. Запушват устата на лидер на основна опозиционна партия и никой не се възмущава. Което иде да засили съмненията ми в наличието на критичен потенциал автентични дясно мислещи хора у нас, частност и на автентични десни лидери. Повтарям, не е въпросът какво е казал, а има ли право собственикът да му затваря устата. Волтер беше казал, перифразирам - не съм съгласен с това, което казваш, но ще отстоявам до смърт правото ти да го казваш. Само че у нас пак излиза, че правото е на по-силния - в случая този, който може да ти дръпне шалтера.

Подробности за "Кремиковци":
Облигационерите са готови да съдят държавата "до края на света"
Court rules Bulgaria's Kremikovtzi insolvent

понеделник, 4 август 2008 г.

Нова работа

Докато нямах компютър и нет, взех, че си смених работата. Вече втори месец и съм много доволна. Причината - 1) практически няма взаимоотношения с колеги, вкл. и с началник - каквото свърша, то се вижда, сиреч няма субективен фактор нито в самия работен процес, нито в оценката му; 2) сама си планирам времето, а също така ми остава и много свободно време. Като финансови измерения не е нещо кой знае какво, но все повече осъзнавам, че свободата е най-ценния ресурс за мен - да завися минимално от други хора с техните мнения, настроения, особености и т.н.

неделя, 3 август 2008 г.

Yes We Can - Barack Obama Music Video

Надявам се, че ще го изберат, защото ще е ново начало. Междувременно попаднах на великолепното парче:

[видео]

[край на видеото]

събота, 2 август 2008 г.

Бузлуджа: Верно ли за нищо не ставаме?

Има такъв тип историческо осмисляне на купищата ни провали, изключително културно го вербализира Румен Аврамов - "в началото на 20-ти век сме били на опашката на Европа, и в края му правилно сме пак там". Споделям този тип мислене, което обаче не отменя гнева ми към настоящата паплач - бузлуджанското им шоу ме кара да се откажа от статуса си на цивилизован човек.

Да, да се откажа, а именно: Искрено съжалявам, че при прехода у нас нямаше кръв. Съжалявам, че не им потрошихме главите. Съжалявам, че нямаше трупове. Трябваше да има. Защото ако имаше, нямаше да си позволяват и до днес да си правят квото щат. Бившите комунисти нямаше да си позволяват. Щото ако бяхме оставили някой и друг комунистически труп, днес нямаше да има бивши комунисти.

Изобщо не се извинявам за това, което написах. Тая паплач само куршум я лекува.

"Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети"

Великолепна книжка, ако имате дете, дайте му я. Не е велика като "Хълмът Уотършип", а е обикновена детска книжка, но се чете на един дъх и е странно-необичайна. Както всяка истинска приказка. Четейки я, ми се прииска да погаля дебелия черен котарак Зорбас, а чайката.... хм, сетих се за Киа, когото Леско спаси в "Хълмът Уотършип". Ха, намерих картинка на Киа:

Киа
Ето сайтът, в който я видях, щото ми се струва, че може да е интересен за деца - Dumb Baby

Карбовски vs. Райна Маркова (конкретните лица нямат нищо общо)

С нездраво любопитство следях ужкимската дискусия за поколенията в литературата и като цяло в културата. "Ужкимска" защото аргументи няма, истаблишмънтът, олицетворяван най-вече от Виктор Пасков, отказва не да разбере, отказва изобщо да прочете какво му казват по-младите биографично. И жалко. Би могъл да научи нещо.

Както и да е, мислех да подмина темата, щото има много гнус в нея, но Райна Маркова ме провокира. Тя не е участник във вестникарските простотии, наричащи се "дискусия", но е писател от поколението на Карбовски. И понеже редовно чета блога й, изведнъж ми се стори, че ако съумея да опиша отношението си към нея (за бога, изобщо не я познавам лично, преди да попадна на блога й даже не знаех, че има такава писателка), ще съм формулирала мнението си за скандала между поколенията в бг литературата. И така:

Аз не харесвам как пише. Не харесвам нищо писано от нея. "Фани по опасните пътища на светлината" ми харесва по-малко от ".log" Което не значи, че романът (хм, дали е точно роман?) изобщо ми харесва. Защо е това нехаресване? Защото много ме дразни. През два абзаца се улавям как физически се дразня. Което за маниак книгоман като мен e странно - така първично да ми въздейства текст. Поради това болезнено любопитство (кво е това чудо, дето ме нерви така?) си купих ".log", а също така потърсих и изчетох всичко в нета от нея. Също така се върнах да прегледам колонката "Мрежа" във в."Култура" от последните две годин (да, Райна Маркова я води).

Като резултат - не само продължава да ме дразни, а и не мога да разбера защо. Явно ще трябва да продължавам да я чета.

А Карбовски не дразни. Не може да дразни. Предсказуем и скучен е.

Толкова за поколенията в литературата.

Стефан Гамизов пред Afera.bg (и да не е истина, звучи като такава)

"...в България политиката е най-големият бизнес и в България има хора, които могат да си позволят да платят цена от порядъка на 800 милиона евро, каквато чух, че е обявена за бТВ. Нямайте абсолютно никакво съмнение по този въпрос.

В България политическата корупция по абсолютни стойности се доближава само до Индонезия и Колумбия. У нас се дистрибутират рушвети, които по някои сделки достигат до стотици милиони евро. И вината за това не е само наша. България е икономическият Банкок на Европа – ако някой реши да прави икономическа мръсотия, си насочва погледа първо насам, защото тук не важат никакви бизнес правила."

Цялото интервю - Стефан Гамизов: bTV може да стане маша на Кремъл


Досега с известен скептицизъм следях изявите на г-н Гамизов, но след като в оняденшния "24 часа" Велислава Дърева нарочно го разобличи като враг на доброто, в частност на любимото й БСП, начело с управляващото правителство, почвам да се замислям дали не е прав, сочейки Гоце като топ покровител на олигархията и водещ агент на руснаците.


Изводът от сагата "Бончеви" - още един пирон в държавния ковчег.

Независимо от всички душевни трепети и излияния на Нешка Робева, истината е една: парите са дарени на фондацията за борба с рака и само форсмажор (термин в договорното право, според който само наличието на извънредни обстоятелства като държавен преврат, земетресение и подобни могат да спрат обслужването на парите). В случая "Бончеви" форсмажор няма. Глупостите, които по навик Нешка Робева изприказва (фондацията трябвало било да върне парите, щото били получени под натиск), са психологически проблем - госпожата открай време се чуди какви медийни балони да пуска с цел да не я забравят - Нея, великата.

Истината е очевидна за всеки нормален човек, разполагащ с главен мозък: По някакви техни си лични причини мафиотите, отвлекли Бончев, решиха да дарят откупа на тази фондация. Разсъждавайки като човек, предполагам, че някой от похитителите е имал семейна история на битка с това заболяване, която е завършила неуспешно.