За гнусливостта: Страстната седмица на опозицията
Аз винаги съм защитавала тезата, че човек трябва да бъде активно, непримиримо гнуслив. Че не всекиго трябва да допусне за приятел, макар да си другарува с клошарите. Че не всекиму е християнско да прощаваш, макар че да си християнин е важно.
До високомерие трябва да сме селективни в контактите и четивото си, в дрешките и ядивата си, в политическите си любови, в гражданските си страстности, в гаджетата си и снизхождането към децата си.
И призовавам днес, на Велики Вторник призовавам, нека най-сетне ни натикат нас, оцелелите, барабар с децата ни, единствени и първородни, в резерват. Площта му нека обхваща части от Лозенец, Витошка и Патриарха (не като места буквално, но като имена и знаци за хората, които „не за единия хляб живеят” и които биха изгладували луксозността на високомерието си и дарбата все още да могат да изпитват погнуса, бидейки далеч не идеални.)
Нека се приключи най-сетне, да спре тази морална агония. Нека ни победят, но окончателно, без надежда, а значи и без отчаяние.
Да обобщя: до непоносимост ме е гнус от това нагло подобие на държава. Държава… та то и племе не е! До непоносимост ме е гнус да излизам от резервата си за шепа тютюн в лулата и щипка сол за пемикана си.
Да навлизам в територията, в която децата се гаврят не толкова с учителката си, колкото със своята „българска майка юнашка”. Не исках да пиша за това, жал ми беше (а и хубави думи се изписаха), понеже разбираемо е табуто да ги покажеш тях, 15-16-годишни, но вече завинаги и безнадеждно погубени, „бита карта”, „игра, която не си заслужава свещите”. Не било така, както казвам ли, жестоко било? Погледнете мазохистичното удоволствие, с което пеят „едно ми чедо говедо” и прогледнете: те са жертвите, а скръбта е за майка им, не на учителката… пък сетне ми говорете за жестокост, понеже жестокостта не е моята….http://www.youtube.com/watch?v=vVvstlQIQNc Прочее, не стига, дето дете стреля с газов пистолет в 18-то неодавна, но днес и отец влязъл в училище… да си постреля. Тормозели били детето му - Баща на петокласничка нахлува с пистолет в училище в пловдивско село - http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=40276
Пак днес, на Велики вторник, простреляли 42-годишен мъж в центъра на София, посред тази тежка буря, чиито знаци трудно четем, понеже не ни е дадено. Ей така, както изглежда, за забавление го простреляли. Купон да става, да се веселят децата - http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1190277
А какво да кажем за комунистите (тъй-тъй, няма БСП, it’s only БКП) с окървавените ръчички и сенките на кукловодите, които прозират зад юродивите им гърбове. За синовете и внучетата от „духовното коляно” на Павлик Морозов – кого да цитирам първи - Станишев ли, Пръмова/Кунева ли, или един смешник, когото българите наричат „цар” и който плю, на костите на баща си плю, с убийците на баща си лигави бърни и прегърна заради шепа имоти със съмнителен статут.
Както е ясно и както отказах да гледам, жалката им оргия беше разиграна баш в Страстната седмица, така щото – мислеха си богопротивните - малцината оцелели, улисани в същественото, в свещта, в храма и размисъла, да не разберат, че пак се сговарят и търгуват зад гърба им, че срамно и греховно търгуват на Велики понеделник, а храмът е празен и няма кой да разгони търговците. По комунистически хитро, нали?
Както е ясно, и както отказвам да мисля, на Велики вторник пак ни зашлевиха и се подгавриха с нас, гнусливите. И наместо „левия вектор” (повръща ми се), радикалните структурни и персонални промени, обещани с кокошкарска и нетрезва храброст от „хлапето” Станишев, ни поднесоха други галеници на мафията: „горската крадла”, мазният Михов, продажният неслучил се лечител – http://dnevnik.bg/show/?storyid=488414
ДПС, НДСВ и БКП „ЖЕРТВАЛИ”, те в Страстната седмица „жертвали” само по един министър, богопротивните мишоци ньедни! И недоразпнатият разбойник, според слуховете, тържествува - http://dnevnik.bg/show/?storyid=488572
Аз съм много далеч от това да мисля, че в Страстната седмица трябва да правим друго освен да мислим за Жертвата, и не жаждата за някаква примитивна мъст на зяпачите води нехарактерно патетичните ми и лишени от смях думи днес: айде моля, вие, оксиморони, „медийни интелектуалци”, не ме занимавайте баш сега със себе си, защото твърде много слово прахосахте поради сребърниците, които своите ви казват, че Румен Петков платил бил на социолози и политолози и други очевидно немного умни или експертни хора - http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1189475
Но смятам, че небесата, които Великден разтваря дори за незаслужилите, че говорът, който оглася дори празния храм, би трябвало да вразуми и засрами поне малцината, макар и по човешки неправедни.
Следващото знае много добре, че едно е Храмът, а друго Парламентът, че едно е тукашното, а непостижимо друго отвъдното. Но все пак, и накрая (а краят наближава), ако отвъдните хоризонти не пръскат светлина над тукашната земя, ако гОвори от другаде не достигат до глухите уши и ако няма отвъд, а навсякъде се хили жадната паст на галевци, то нищо няма смисъл.
А безсмислието е грях.
Времето на тристранната коалиция, както вече писах, необратимо изтече.
Но днешната българска опозиция, както и да се именува тя, и колкото и по човешки дефектна да е, има броени дни. И камбаната бие. За тях.
Няма политика, няма ход, няма тактика и мисъл „готови ли сме, или не”, няма уфлянкване, сметки и опит да подминеш горчивата чаша, угрижен в тукашното. Или-или е станало „в блатото при Черно море” - http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,3281996,00.html
На Велики Четвъртък, казват, трябвало да се гласува „новото правителство”. С жестока безкомпромисност това, което днес се именува днешна българска опозиция, трябва да излезе от Парламента. И да откаже в жест на безкрайна, почти телесна погнусеност да участва в тази неприлична оргия посред поста и бдението.
Независимо дали печели или губи, независимо дали ще влезе или не в следващия български Парламент, днешната българска опозиция трябва активно да откаже и да напусне Парламента.
На Велики четвъртък на едни е жертвата, а на други - Юдовството.
И ако дори най-любимите ми български опозиционери, при цялата си човешка неперфектност, не намерят сили да излязат от Парламента след броени дни, то на следващите избори Юдата ще съм аз.
А вече платеният членски внос, ще е последната лепта пред олтара на остатъчната социална смисленост.
И това го казва фанатик в политическите си пристрастия.
