неделя, 25 ноември 2007 г.

Любовта??

любовта има ли име
тя жена или мъж е
котва, дълг
или вреченост....

искам
не вярвам
не мога...
макар че може би...

Европари за обучение - за училища и не за даскал на калпак

Стартираха два нови - изпипани - европейски проекта с много приятно участие -
зареждане на ученически произведения в специални галерии, в безопасна интренет среда,
по екологични теми.

Вижде повече тук -
http://www.bglog.net/Obrazovanie/16049


Заповядайте, не се колебайте! Разпространете и по вашите адреси инфо-то!

На добър час и успех на всички!

Ани Ананиева :-)

--
Anna Ananaieva

www.xperimania.net
www.futurenergia.org
www.bglog.net/blog/ananan/site/posts/
www.aniananieva.blogspot.com
www.sviatilichnost.hit.bg

И пак против човеците

човеците налитат като гълъби
до смърт те накълвават

не зная по-свирепо и безмилостно създание от гълъба
и кой идиот го обяви за символ на мира?

----------------
Now playing: Hallucinogen - L.S.D [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

събота, 24 ноември 2007 г.

Как би погледнал Ал Гор?

ПЕСЕНТА НА МАУГЛИ СРЕЩУ ЧОВЕЦИТЕ

Ще пратя срещу ви аз тичащи диви лози,
ще викна аз цялата джунгла над вас да пълзи,
ще рухне последният покрив, ще падат греди.
Карела, горчива карела
ще скрие тук всички следи!

Край вашите порти ще пеят във хор зверове,
из ваште хамбари Манг, прилепът, сам ще снове,
едничка в студени огнища змията ще бди.
Карела, горчива карела
ще скрие тук всички следи!

Невидими, моите воини тръгват към вас,
щом светне луната, ще чуете техния глас.
И вълци ще водят стадата през стари межди.
Карела, горчива карела
ще скрие тук всички следи!

И вашите ниви ще жъна една по една,
напразно след мен ще събирате вие зърна.
Елени орачи ще ровят втвърдени бразди.
Карела, горчива карела
ще скрие тук всички следи!

Изпратих срещу ви аз тичащи диви лози,
извиках аз цялата джунгла над вас да пълзи.
Виж, храстите вече ви гонят, виж, падат греди!
Карела, горчива карела
ще скрие тук всички следи!


От "Книга за джунглата", не намерих носителя на правата за стиховете

----------------
Now playing: After Forever - Only Everything [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Тигре, тигре

----------------
Now playing: After Forever - Only Everything [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes ----------------
Now playing: After Forever - Being Everyone [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes "ТИГРЕ, ТИГРЕ!..

Ръдиард Киплинг от "Книга за джунглата"

Как е ловът ти, ловецо безстрашен?
Братко, аз цяла нощ тичал съм прашен.
Как ти е плячката, прясно убита?
Братко, тя още из джунглата скита.
Де са ти силите, старите сили?
Братко, те чезнат от моите жили.
Де ти е стъпката, пълна с тревога?
Братко, умирам аз в свойта бърлога.


----------------
Now playing: After Forever - Come [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Разделих се, след седем години заедно...

За повечето, които ме знаят, не е тайна бисексуалността ми. И не мисля, че това е срамна тайна, която алчно жажда криене. Разделих се с с жената, с която бяхме заедно тези години.

Защо? Всеки го човърка любопитството. Или обикновеното светско клюкарство. Истината е не тъпа, а вдлъбната с яснотата си. Ние вече не само няма какво да си кажем, а и няма дори за какво да говорим. Мисля, че с много хетеродвойки, става е същото, но си затварят очите - всички, които ги боли.

петък, 23 ноември 2007 г.

Посвещавам на Румен Петков

Напоследък хич не ми става хубаво от всичко в тая държава. Особено като си отнесох някои друг удар по време на демонстрация - не забранена! Тук съм, на тази снимка, съм аз на другия ден. Вижте я, господин Петков и си мислете с следващия път като се хвалите какви ги вършите. Защото когато не вършите нормални глупости, вършите откровени гадости.


А фанелката специално си я поръчах. За да дразня. Специално за полицаите, които ме викаха ме в районното като свидетел (на някой му ограбили нещо.) Но циркът с фанелката беше невероятен. Мисля, че по-старите чинове бяха на ръба на инфаркта, а другите ако можеха, щяха да ме удавят в капка вода.

Много полиция - малко справедливост

Много полиция - малко справадлинэст

И трябва да се боите, когато момчетата-анархисти израснат. Обещавам ви го!

вторник, 20 ноември 2007 г.

Помощ за Калин

--------- Forwarded message ----------
> From: morro
> Date: Nov 19, 2007 6:14 PM
> Subject: Малко помощ?
> To: Kalin Nenov
>
>
> Ами... аз не за пръв път май се обръщам към теб за помощ ама...
> случаят си го изисква. :(
>
> Аз оставам без работа след този месец и спешно си търся ново работно място.
> Работих като редактор и автор на статии в едно списание за дизайн. Но
> ми връчиха 1-месечно предупреждение и след края на ноември го
> закъсвам.
>
> Мога да работя всичко, свързано с писане и редактиране - занимавах се
> и с технически и юридически преводи от английски, така че, освен като
> редактор, автор и сътрудник в издателство, мога да бъда и преводач
> /все по-уверено :)/.
> Разбирам и от предпечат - работил съм с Photoshop и /малко!/ с
> Coreldraw, имам представа и от други технически дейности в издаването.
> Въобще бих свършил чудесна работа в някое издателство, извинявам се,
> ако звучи самохвално :) .
> Моите интереси са основно в областите литература, музика/изкуство и
> право, но, както се вижда от професионалния ми опит се справям и с
> близки до тях дейности, какъвто е дизайнът например.
> За пояснение искам да кажа, че не ме освобождават заради несправяне с
> работата - мога да дам координати на бившия ми работодател на
> желаещите да се информират относно възможностите ми за
> писане-превеждане-редактиране.
>
> Моля, ако някой има нужда от човек с подобни възможности, на каквато и
> да е позиция, свързана с тях, нека да се свърже с мен, за да
> поговорим.
>
> Много ти благодаря, надявам се да ти пиша по-нататък по по-радостни поводи,
> Много хубавини на теб и Габи,
> Весело!
> Миро
> --
> Hanhepi iyuha mi ihanbla ohinni yelo
> ...
> http://www.propagandata.com
> http://www.myspace.com/cutt1
> http://www.myspace.com/propagandabg
> http://www.md-magazine.info
> http://www.myromorr.wordpress.com
>

понеделник, 19 ноември 2007 г.

Тигъра - красотата vs .депресията

William Blake

The Tyger

Tyger! Tyger! burning bright
In the forests of the night,
What immortal hand or eye
Could frame thy fearful symmetry?

In what distant deeps or skies
Burnt the fire of thine eyes?
On what wings dare he aspire?
What the hand dare sieze the fire?

And what shoulder, & what art.
Could twist the sinews of thy heart?
And when thy heart began to beat,
What dread hand? & what dread feet?

What the hammer? what the chain?
In what furnace was thy brain?
What the anvil? what dread grasp
Dare its deadly terrors clasp?

When the stars threw down their spears,
And watered heaven with their tears,
Did he smile his work to see?
Did he who made the Lamb make thee?

Tyger! Tyger! burning bright
In the forests of the night,
What immortal hand or eye
Dare frame thy fearful symmetry?

Превод Кръстан Дянков

Тигър, тигър, лумнал с мощ
като факла в черна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?

Где в далечни бездни, висини
пламъкът в зениците лети?
Чии криле потърсиха простори,
теб от огън кой посмя да стори?

Що за плещи и кои изкусни сили
за сърце ти свиха яки жили?
Щом затупа то, в теб мощ се взе;
лапа вдигна зла и зли нозе.

Що за чук и що за здрави клещи
мозъка отляха в нажежени пещи?
Що за наковалня? И ръка
смъртен ужас хванала така?

Щом замятат копия звездите
и небето плувне им в сълзите,
радост не изпитва ли творецът?
Той, създателят и на агнеца?

Тигър, тигър, лумнал в мощ
като факла в мрачна нощ,
кой безсмъртен взор, коя ръка
те вгради в таз дива красота?

Злината на депресията

Исках да направя по-добър темплейт, а осрах всичко. Мисля, че не бива да искам да правя добри неща, когато аз не съм добре.

неделя, 18 ноември 2007 г.

Мария Филимонова: Свинска сватба

Не ми харесват лошите чувства, които се породиха от разните блог класации. Но също не ми харесва да ги оплювам. Всяка емоция - дори най-лошата, има своята причина. Кой съм аз да съдя причините на хората? Мисля, че мога да съдя само хубави нещо. Защото може би някому също ще харесат. И мисля също, че ако очите ни са отворени за хубавото, ще живеем по-щастливо.

Сега ще представя Мария Филимонова с великолепния й текст за свинската сватба.

Свинска сватба

26 Октомври 2007

· Мария Филимонова ·

Предупреждавам, че на места в текста има натуралистични описания, които не са подходящи за деца и хора с лабилна психика или прекалено развито въображение.

За организиране на празненството е нужно да се осигури една тъща, една къща, един двор, една река, трима зетьове и, естествено, едно прасе.
Желателно е тъщата да е интелектуалец, който трудно различава крава от коза, но обича толкова много децата си, че е съгласна, без много обработване и навивки, да бъде интернирана на село, за да осигурява продоволствието на челядта си, и да работи като животновъд pro bono. Пожелателно е да е дребна и крехка на вид, но със стоманен характер и неизчерпаем инат. Абсолютно задължително е тя да има в наследство къща от майка си, свекърва си или баба си в провинцията. Някъде в тила, зад огневата линия на големия град.


Къщата трябва да бъде голяма, да бъде с двор, който ще бъде сцената на сватбата и да притежава всички удобства - топла вода, ток, телевизор, телефон, голяма библиотека и други благинки на цивилизацията, за да може тъщата-интелигент да оцелее в суровите провинциални условия, докато отглежда бъдещата мръвка за трапезата на поколението си. Телефонът е първото нещо, което трябва да се осигури – връзката с тъщата трябва да е топла, за да може да се обменя информация ежедневно, да се правят консултации за здравословното състояние (на прасето) и да се поръчват куп, немислими за здравия разум неща (за прасето и за тъщата).


Реката трябва да минава покрай големия двор на къщата и също да е голяма, т.е пълноводна, за да може прасето, когато избяга от паянтовата кочина, да опита да се самоубие чрез скачане в нея. Но, за разочарование на прасето и радост на стопаните му (най-вече на мераклиите за мръвките му), отчаяният акт на животинката завършва само с настиването му от дългото плуване в студени води и какафония покрай спасяването му, предизвикваща див кикот сред местните старци и небивал екшън за дечурлигата от селото. Мокрото, уплашено и настинало прасе, увито в пуловера на тъщата, се прибира в къщата, прави му се нещо като легло от парцали (а то търси неуспешно слама и квичи) и се лекува с равни дози вино и хляб на попара, поръсена с широкоспектърен антибиотик. И му се говори много. Резултатът е – оздравяло прасе, което, върнато в кочината, квичи денонощно за лукса, който е изгубило и не започва да яде, докато тъщата не приседне кротко до кочината и не започне да му говори бавно, нежно и дълго. Лека полека прасето придобива вкус към историята, литературата и политиката. Но пък усвоява и друга интелигентска черта – пребледнява и добива тебеширенобял цвят, когато е обърнало копанята с храна и му се скарат. Връща розовия си цвят едва, когато тъщата започне да му се извинява и се върне към беседата с него.


Прасето, естествено, трябва да си има име. Това прасе се казва Пенчо Моряка. Защо Пенчо – не знам, а защо е моряк е ясно, макар че е плувало в река, но не знам каква е думата, може би – речняк? Пенчо Моряка си пада и малко капризен – не яде всичко и най-вече не яде нищо, докато коритото му не бъде измито и попарено с вряла вода, и то непосредствено преди всяко хранене. Понеже живее при информиран, съвременен, макар и възрастен човек, то знае и си иска много витамини под формата на трева, зеленина и плодове. Без тях не сяда да яде, пардон – не започва да се храни, докато не подуши със зурлата си има или няма в коритото му от нужните за здравословното хранене продукти. Не изяжда всичко – грижи се за линията си, което не е изгодно за стопанката му и всички, чакащи го в друг вид, и въпреки грижите й, наддава бавно. Почти непрекъснато квичи (дали това е звукът, който издават прасетата, да беше куче щях да знам със сигурност, че лае), но после се оказва, че причината е била болната му жлъчка, пълна с камъни (огромна и подута до пръсване), а не характера и претенциите му. Въпреки всичко, тъщата го обича – останала вдовица, с пръснали се из Родината и света деца, то й е другар в самотата. Но, стига толкова за Пенчо Моряка.



Зетьовете трябва да са трима и да работят в следните сфери – един бетекар, един армеец и един жепеец (по-късно ще стане ясно защо). И трите професии са изключително важни за успешното отглеждане на Пенчо Моряка и провеждането на сватбата му. Зетьовете трябва да са виждали прасе само на картинките от учебника по биология и по рафтовете на магазините във вид на пържоли, шницели и други производни от свинско месо.



Този, който работи в съобщенията, осигурява връзката с продавача на прасето, с доставчика на храна, с ветеринаря, чиито консултации предава дословно на тъщата.



Армеецът командва, организира и накрая провежда акцията сватба, като самоотвержено се хвърля в нещото, което заприличва на бой на неравностойни противници и го спечелва с пълна победа.



Жепеецът се заема с изпращането по влака на трици, царевица, картофи и други, необходими за свинската кухня, неща. Защото опитът от превозването на Пенчо Моряка до тила, овързан в чувал от зебло и натикан в багажника на овехтял “ Форд Ескорт”, завършва с главоболие и овоняване на дрехите, тъй като тримата са забравили тапите си за уши и противогазите си. Затова и вече не желаят нищо, свързано с прасето, да бъде превозвано в дежурната, общата за тримата, кола и жепеецът е онзи, който спасява положението.



Свинска сватба се нарича денят (обикновено към края на годината, за да има пресни мръвки за коледната и новогодишната трапеза), в който духът на прасето се преселва, с човешка помощ, в отвъдното. Съпроводен е от квиченето на всички останали прасета от селото. Прасето е едно от най-интелигентните животни и моментално разбира какво става, когато местният касапин тръгне с нож в ръка към него. Разбират и събратята му от селото, което ехти от плача на животните. Селото ехти, бабите подготвят тигани, тенджери, качета и буркани, мъжете запиват червено вино от сутринта, по-чувствителните дечурлига се изпокриват, а тези с по-здрава психика наблюдават с нездраво любопитство.
Прави са европейците да изпадат в шок от варварския начин, по който убиваме животните. Свинската сватба е жестока традиция. Който е гледал, едва ли ще може да хапне от месото, както става и с тъщата – след края на Пенчо Моряка, тя се превърща в заклет вегетарианец, на когото му прилошава дори при вида на месото в магазините или като чуе думи за месо, прасе, животно.



Но, да се върнем към деня на сватбата на Пенчо Моряка и главните действащи лица в него – прасето и зетьовете. Тримата трябва да са градски чеда, както уточнихме в началото. Да не са се срещали с прасе в натурален вид и живо състояние. И да не свързват в ума си, по никакъв начин, мръвките от магазина с тичащото в ужас по двора прасе. Тичащо, понеже, като са го извеждали от кочината, не са го вързали добре и са го изпуснали. Прасето разбира какво го чака, вижда приготвената насред двора импровизирана маса – от врата, сложена върху четири стола, и започва да тича в кръг, пищейки кански. Местният касапин е зает в другия край на селото и зетьовете са принудени сами да се справят със задачата. Тъщата плаче, свряна в най-отдалечената стая на къщата, внуците предвидливо са оставени в града, а дъщерите се гледат уплашено и започват да се молят Пенчо Моряка да бъде пощаден. Но, мъжете са безпощадни – тъщата трябва да се прибере в града през зимата, а прасе в апартамент не може да се гледа. И, макар да им е тъжно, продължават с акцията. Тя се развива така – Пенчо Моряка пищи и бяга, а подир него припкат зетьовете, спъват се, падат, улавят го я за крак, я за ухо, но прасето се бори за живота си и успява да се отскубне за пореден път от ръцете им. За усложнение на обстановката завалява дъжд. Всичко и всички са в кал, но сафарито продължава. Махалата ехти от квиченето на прасето, селските му другари му отговарят гръмогласно, мирише на пърлено от други дворове, слънцето свети, но не грее, псувните се ръсят без задръжки, съседските баби и дядовци се кикотят, коментират, подиграват се на градските мъже и дават кое от кое по-безмислени указания. Прасето е уморено, мъжете също и изведнъж единият от зетьовете уцелва подходящия ъгъл и скорост на атака, хвърля се с цяло тяло върху животиното, хваща го здраво за задния крак. Другите двама му се притичват на помощ и заклещват нещастното прасе. Знаят, че трябва да забият ножа във врата му, но ножът се е загубил в бъркотията. Една наперена баба от съседния двор прескача! каменния дувар и подава нож. Единият от зетьовете го поема и забива във врата на Пенчо Моряка. Но, не уцелва точното място. Прасето, със сърцераздирателни писъци от болка и ужас, се отскубва и побягва обезумяло, със стърчащ от врата му нож, а тъмната му кръв се плиска на тласъци и попива във влажната земя. Зетьовете са прежълтели от мъка, тъщата реве на глас, а селяните се тръшкат от смях. Тогава армеецът влиза в къщата, взима личния си пистолет и застрелва прасето в главата. Слага край на мъките му. Настъпва тишина. Идва ред на пърленето на кожата на Пенчо Моряка, което е нова безплатна атракция за местните зяпачи, и разфасоването на месото – задача, по-трудна от който и да е сложен академичен изпит, взет от тримата мъже по време на студентските им години. Под вещите и противоречиви указания на местните хора и тази работа е свършена. Зетьовете са на вид като тежко болни хора, едва се държат на краката си и гледат виновно, но по традиция от най-крехкото месо от рибицата трябва да се изпържи огромен тиган с мръвки и да се поканят съседите. Трябва да се сервира голяма кана, понякога направо десетиналитрова тенджера, от която се сипва с полока, червено вино от миналата година и пируването да продължи до сутринта. В малките часове компанията се премества в избата, за да е по-близо до бъчвите и да не пречи на жените. Сядат на малки трикраки столчета и пият, пушат и се надлъгват до зори. Традицията трябва да се спази. Спазва се. Съседите ядат и пият, зетьовете само пият и се напиват безпаметно. Тъщата продължава да плаче. Дъщерите са невидими, няма ги никъде, избягали са към града.



Пенчо Моряка къкри в тенджера и се превръща в мръвки, мас и спомен.
А ние сме диваци, които се наричат хора.



шеговито тъжно жестока традиция прасе хора

събота, 17 ноември 2007 г.

Непозитивно

положителните мисли са вредни за вашето здраве!
за вашия мозък
за вашето тяло
за вашето аз

те ги правят съвсем положителни
правилни
квадратно изправени
светли дотам

че светлината я няма,
защото няма пукната сянка

изпепеляващи.....

петък, 16 ноември 2007 г.

ТЯХ ГИ ИМА - ЗЛИТЕ


зли елфи в зимни гори
разгарят студения огън
призовават мъглата
и кръв
искат кръв
студена мъглива и огнена

викат
и мамят
очите им сиви
очите им -
зимна любов като смърт

само не бързай
не слушай еленския рог
който зове
към мъглата, кръвта и хладния огън

спри

или веднага тръгни
към сивите елфски очи


A la guerre comme à la guerre



A la guerre comme à la guerre. Така е озаглавила колажа ми авторката - Eли. Нe я познавам, но чувствам, че съм на път да влюбя в нея ;-) Строгата монахиня, може би игуменка крие зад заветите, скрижалите, библиите, екзегетичните трудове и прочие - та тя крие много светска страст, и то хич немиролюбива. Коментирах го кратичко в блога на Ели - "Мдаа, заглавието привнася присъщата ми доза кръвожадност"

Вени в облекло на монахиня
Благодаря на Григор, че ме насочи към великолепния сайт на Ели - Imagine that. Там го има като великолепна картинка и Зеления крокодил, и Бого Шопов... Чакам следващите "жертви" :-)

А за Ели... благодаря ти за празниците, които ни правиш :-)


----------------
Now playing: After Forever - Come [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

четвъртък, 15 ноември 2007 г.

Държава на чистачки и ченгета

Чистачи/ки в ресторант
Ref.No 30
Описание и Изисквания: Ресторант в центъра на град София търси да назначи чистачи/ки. Осем часов работен ден. Първа смяна. Трудов договор. 450 лв. заплата чисто. Ние отделно заплащаме осигуровката. Осигурени безплатен обяд, кафе и безалкохолно.
Източник: Jobs.bg

Средната заплата в МВР ... nрез тази година сумата е 840 лева. Двойно ще се увеличат средствата, които се полагат годишно за дрехи и ще станат 400 лева.
Източник: Dnes.bg

Пояснение: Правителството плаща осигуровките на полицаите, военните и магистратите. Тоест, посочените бруто суми са почти тези нето, които взимат. За разлика от обикновените хора, от които държавата отмъква близо 35% процента осигуровки от бруто сумата, записана във фиша.


Алооу, Дани Вълчев, нещо бърбореше, че образованието било приоритет?

събота, 10 ноември 2007 г.

Чужая колея (метафора)

Посвещавам на Добрата, Таня Джекова, Лидия, Декс, пенелопа и неизвестния ми анонимен, които коментираха предния ми постинг за налегналата ме депресия. Това е една от причинити да блогвам и една от причините да тъгувам за блогосферата каквато беше допреди година и нещо. Че беше пълна с хора. Не много, но хора. Както и да е. Да се върна на топика, а той пак е свързан с хората, и по-точно с излишъка на тези, които се смятат за такива. Сега си признавам много голям грях - аз не уважавам повечето от хората около мен, може би 70-90%. Не ги броя за хора, а за човекоиди. Критериите да попаднеш там? Ето ти няколко като за начало:

- хвърляй си фасовете и обвивките от току-що изпапкания сладичък алабала на тротоара;
- не гласувай, защото "имаш принципи";
- минавай всяка сутрин през мръсните си стълби и мръсния си вход, защото "не е твоя работа";
- когато случайно научиш за поредната гадост на управляващите, смръщи досадно физиономия "бах ги у гадовете, аз си знаех" и не прави нещо повече
- харесвай бате Бойко, защото "той ще им даде да разберат"

Тази песен НЕ Е за теб. Тя е за тези, които коментираха, а също за хората, които мислят като тях. Които за съжаление като цяло са малко. Пояснение за човекоидите: "Чужая колея" освен песен, е метафора.
ЧУЖАЯ КОЛЕЯ

Сам виноват - и слезы лью,
И охаю -
Попал в чужую колею
Глубокую.
Я цели намечал свои
На выбор сам,
А вот теперь из колеи
Не выбраться.

Крутые скользкие края
Имеет эта колея.

Я кляну проложивших ее,-
Скоро лопнет терпенье мое,
И склоняю как школьник плохой,
Колею - в колее, с колеей...

Но почему неймется мне?
Нахальный я!
Условья, в общем, в колее
Нормальные.
Никто не стукнет, не притрет -
Не жалуйся.
Захочешь двигаться вперед?
Пожалуйста.

Отказа нет в еде-питье
В уютной этой колее,

И я живо себя убедил -
Не один я в нее угодил.
Так держать! Колесо в колесе!
И доеду туда, куда все.

Вот кто-то крикнул сам не свой:
- А ну, пусти! -
И начал спорить с колеей
По глупости.
Он в споре сжег запас до дна
Тепла души,
И полетели клапана
И вкладыши.

Но покорежил он края,
И шире стала колея.

Вдруг его обрывается след -
Чудака оттащили в кювет,
Чтоб не мог он нам, задним, мешать
По чужой колее проезжать.

Вот и ко мне пришла беда -
Стартер заел.
Теперь уж это не езда,
А ерзанье.
И надо б выйти, подтолкнуть,
Но прыти нет -
Авось подъедет кто-нибудь -
И вытянет...

Напрасно жду подмоги я,-
Чужая эта колея.

Расплеваться бы глиной и ржой
С колеей этой самой чужой,-
Тем, что я ее сам углубил,
Я у задних надежду убил.

Прошиб меня холодный пот
До косточки,
И я прошелся чуть вперед
По досточке.
Гляжу - размыли край ручьи
Весенние,
Там выезд есть из колеи -
Спасение!

Я грязью из-под шин плюю
В чужую эту колею.

Эй, вы, задние! Делай, как я.
Это значит - не надо за мной.
Колея эта - только моя!
Выбирайтесь своей колеей.


Владимир Висоцкий

1973

Запис в стрийм формат - sam-vinovat-i-slezy.ram
И още линк за даунлоуд - Чужая колея "Сам виноват - и слезы лью..."

Йода не стана кмет. Бойко.

Опитай за мислиш, Сам.

Не забравяйте - кое от думите на Йода ще стане факт.

Free running - енергията на отскока



----------------
Now playing:
Balkanji - Zora [foobar2000 v0.9.4.4]
Free running - зоаряда на началото
Много малко са нещата, които съжалявам, че не съм. Нормално - за човек на моята възраст. Щото се предполага, че горе-долу е балансирал аспирации- постижения. Съм. Обаче неистово, пуберски съжалявам, че не съм райтър и не съм трасьор. Първото формално мога да го направя - шпрейове бол, обаче нямам визията, която да предложа, а варианът с таговете ми е тъп. Сиреч потенциалното ми райтърство се ограничава от собствената ми ограниченост. Изявата ми като фри рънър/трасьор я ограничава страхът. Аз съм болен човек с повишен риск от счупвания и бих обременила мои близки, което ми се повдига да помисля. Това не ме спира да скачам по малко - за мое самочувствие, имам си мои турове - да, лекички са, и когато гледам големите, се сещам за моите си "постижения". Само че си ги пазя в тайна, защото хората, ах, хората са толкова злоради и злобни... Мой съсед от махалата, реплика - "А, скачаш, а, нямаш кво да правиш, мамка ви, много пари ви дават, инвалиди кьопави ментета". Но не връзвам. Инфо: аз съм инвалид първа група - 96%, тежка остеопороза. Той ме смята, че съм на далавера. Не го виня. Кучката Масларова - винаги ще я наричам така, заради хилядите й грехове към хората в неравностойно положение, създаде у обществото представата, че инвалидите са лъжци, които само гледат кво да гушнат от държавните пари. Парите, Масларова, не са твои - първо. Второ - абе, толкова ми е тъпо да те мисля, друг път ще ти разправям за европейския модел. Всичко това не ми пречи да скачам. Колкото и смахнато да изглежда отвсякъде. Паркурът е визия, философия, начин на живот. Затова аз знам какво би казал Мартин, ако някой от тъпите сутрешни водещи би го попитал за паркура. Да намираш пътя в цялата шибана среда, която са ти създали, твоя, истински път, съществуващ, за да можеш да покажеш твоите сили и възможности.

петък, 9 ноември 2007 г.

Шекспир, 66 сонет: Reloaded again

Тази сонет на Шекспир го написах тогава, защото нещата в общото ни пространство тръгваха на лошо. Повторих го, когато лошото придоби грозно лице. Сега лошото е всекидневие, което ни дъвче безнаказано - дотолкова безнаказано, че за нормалния човек не са нужни линкове. Линковете удрят по главата отвсякъде!!! Мога само да повторя:
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.
но друже мой за тебе ми е жал.
----------------
Now playing: Jose Feliciano - Rain [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes


----------------
Now playing: Judas Priest - Before The Dawn [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Защо тъгува Вени Г.*

Нищо не ми се прави. Не мога да направя, освен с огромни усилия над себе си. И с ясното съзнание, че е безсмислено. Не съм си зарsзdла нещата за вършене, но ги върша с усилия и неудоволствие, и най-тъпото - без вяра в смисъла им. Което е май най-тъпото. И да правиш, и да не правиш - какво от това? Не ми се чете, не ми се отваря Интернет, не ми се слуша музика, не ми се вижда с хора, не ми се говори, не ми се вижда смисъл в нищо никъде. От всичко това няма смисъл. И от каквото и да е друго също няма. Ако можешe, щях да спя по 20 часа на ден, но някаквите социални ангажименти свеждат спането ми до 10-12 часа. И сънят не доставя удоволствие. Мъртвешки сън. Безпаметен. Материализирано желание да ме няма от всичко навън. Най-кошмарният момент - излюпването сутрин. Все едно си принуден да се раждаш, да излизаш в свят, който е тотално безсмислен и противен.**

Знам горе-долу как се докарах дотук. Месец и половина работа и емоционално ангажиране с изборите. Заради един човек, който си струва. Не съжалявам. Пак бих го направила. Но не прецених, че потенциалът ми за издържане на емоционален и всякакъв стрес, на интензивни социални контакти и взаимодействия е слабичък. Това е убийствено за моя тип личност. Общуването с хората, работата под напрежение, взимането на решения ме съсипва.

Аз съм крехък самотник особняк и не мога да деяня на купищата хора с всичките им непредсказуемости. Най ме убива това, че огромната част от тях не са рационални и ми пораждат непрекъснат когнитивен дисонанс. Което, знам, е стрес. Разбира се, далеч съм да обвинявам мнозинството хора. След като повечето са така, а аз инак, значи тяхната стратегия е еволюционно по-добра. А аз би трябвало да се пазя и да не се включвам. Обаче тъгувам.

Учителската стачка е другият компонент, който ме доведе до тук. Поради това, че съм много запозната със същината на проблема, поради факта, че знаех как се движи всичко, поради това, че имах близки приятели и хора, които ценя, в центлани училища, се идентифицирах твърде много. И преживях краха. Крах не на исканията за заплати, а крах на обществени ценности и принципи, които бяха подритнати с лека ръка. С лек крак - да съм точна. И това ме кара да тъгувам.

Мартин, за който съм убедена, че е политик от новото дясно поколение, необходимо на България, загуби. Очевидно закономерно. Не приемам всичките омешани спагети СДС-ДСБ, обясняващи какво е станало. Още повече, че "моят" човек - Пенка Арменкова, спечели в столичния район "Оборище". Единственото хубаво нещо. Защото си струва за всички хора от "Оборище". Изводът за мен, който ми подейства като изпепеляващ, е че СДС и ДСБ са спагети, които всеки бърка с комплекта лъжица и вилица, като сипват всякакъв пълнеж (гъби, сирене, глупости). Мартин е качествен. Пенка Арменкова е качествена. Прошко Прошков - кметът на "Лозенец", е качествен. Маргарита Гутева - кметицата на "Средец" е качествена. Останалото са спагети. Не съм партиен човек. Но майсторите на спагетите не струват. И това ме кара да тъгувам.

Учителите? Знам защо хората от елитните столични училища започнаха всичко. И бях свидетел как то беше опростачено, опорочено и накрая предадено. Най-паче от колабориращите с властта синдикалисти. И как изведнъж учителите разбраха, че никога не са имали думата, че винаги са оставяли някакви клоуни да говорят от тяхно име. За което и те носят своята отговорност. И това ме кара да тъгувам.

А най-вече ме кара да тъгувам споменът за преди година, когато в този блог почти не пишех за политика. Защото животът бе що-годе нормален и рядко политиката пробиваше нормалността на живота извън конформизма и извън комерса. Не беше всичко идеално, но човек като цяло можеше да живее без да се сблъсква с политика. Някъде август формулирах това - мъчно ми е...заради Йовко... :
"четенето между редовете и за нежеланието на хората да се гмурнат по-надълбоко в нещо", за което тъжи Йовко и заради което казва "все по-рядко пиша между редовете… когато толкова малко са тези, които четат там".

А най-вече ми е мъчно, че той, Йовко - който ме мотивира да започна да блогвам и който продължава да ми е образец за човек - изглежда губи надежда за възможността за каквато и да е позитивна промяна у нас."
Тогава предчувствах разни неща, и те се оказаха такива:
"Ние - хората, живеещи днес в БГ, включая и мен, сме в ситуация на цялостна, всеобхватна криза на властта, чийто изход в най-добрия случай ще е мъчителна стагнация, в най-лошия - социално-политически "мек" взрив."
Какво стана тази година? Приеха ни в ЕС. И? Единственият видим, осезаем от всички нас резултат е, че тези, които ни управляват, си разпасаха пояса. Защото санкции вече няма. До 1 януари 2007 г. гледаха да се държат прилично. След това дойде краят на нормалното поведение на управниците и мисля всеки нормален човек го усеща. Сега убедено смятам, че НЕ трябваше да ни приемат. Това беше единствената реална санкция, принуждаваща управниците да вършат нормални неща. Сега няма нищо, което да ги принуждава. Поради това тъгувам.

А най-вече тъгувам поради огромното количество мои сънародници, с които очевидно нямам нищо общо. Това не е упрек. Сега е въпрос на престиж да наплюеш в статия чалга културата, която логично еволюира в културата на купуване на гласове. Нямам предвид нищо такова. Чалга фенът (в културния смисъл на думата), гласувал за БоБо, и гражданинът Х, получил 100 евро, за да гласувал за Иванчо Драганов, не знаят, че нищо не получават. Ще го разберат следващия път. Тъгувам, че не само аз не знам как да говоря с тях, а че не видях някой да знае.

Тъгувам, че стана видимо нещо, което отдавна знаех - че старата блогосфера е мъртва. Уютното време, когато... Няма да го формулирам, който помни, помни. Който, за какво му е... Сега има класации, монетизации, състезания. Знам, неизбежен етап. Което не ми пречи да тъгувам.

Ако трябва да го кажа чисто депресивно - тъгувам за мене си. И за хората като мене си. Вина? Можеш ли да се сърдиш на времето... Можеш само да не го харесваш.

------------
* Перифраза на култовото заглавие "Защо тъгува Гилбърт Грейп". Ами щото така се чувствам. Може би за балканската ни менталност по рабти буквалният превод "Какво яде/изяжда Гилбърт Грейп". Но отвъд преводаческите тънкости около заглавието същността е една - загниваща безперспективност от безумия, опаковани в някаква непроменима, сладостна в привичността си всевечност

** Това е депресия, знам. Отидох при психиатъра си. Той каза да. Даде ми антидепресант. И си говорихме - защо се вкарвам в неща, които ме ядат и за които знам, че няма смисъл. Въпросът е кой как го вижда смисълът? Като почне да ми просветва, ще мисля. Сега просто не искам да виждам и чувам нищо, нищо от гмежта, в която тъна.

вторник, 6 ноември 2007 г.

Мартин Димитров (мой дълг)

Човекът е политик и депутат. Обаче е читав, което знам от блога му. Пише за сериозни неща и пише какво той е направил. Не знам друг от депутатската паплач да го прави. Чувствам се виновна пред него, поради което е и този постинг. Виновна, защото в предишен мой пост някой коментиращ злоупотреби с името на Мартин Димитров, а аз без да проверя, изпльосках цял размисъл по повода. Когато ми обърнаха внимание, се поправих, но поправянето не премахва лошото. Особено в епохата на гугъл. Поради което и пиша този пост:
Мартин Димитров е нормален, съвременен (политик, въпреки гнусната дума) - струва си да го опознаеш

Изборите - резултати и анализ

Местни избори 2007

----------------
Now playing: Marc Anthony - I Need To Know [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Много съм nerd. Лошо ли е?

Видях го в Bloglife на Димитър и се чекнах и аз. Резултатът някак ме изненада:


I am nerdier than 93% of all people. Are you a nerd? Click here to find out!


Знаех си, че съм малко любител техничар, обаче чак пък толко :-)

И се запитах как би било адекватно да се превежда "nerd"? "Откачалко"? :-)

понеделник, 5 ноември 2007 г.

Листа... ?

листото на ambientdefocus ми събуди представи, емоции...

Есенни листа
Това са листата на любимия ми Шели - "кафяви, бледни, трескаво-червени, прокажени в прокълната гора"... ["Ода на западния вятър"] А моите листа изглеждат различно:

Лисго на дърво
----------------
Now playing:
Judas Priest - Breaking The Law [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Не се сърди (it's a metaphor)

И ако някога забравя тази нощ
със нейната разсеянопияна крачка
ако забравя теб
ако забравя себе си дори

не се сърди

и не затова, че няма смисъл

заради мен,
а може би заради себе си
не се сърди.
----------------
Now playing: Jose Feliciano - Gypsy [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Кой и как купува гласове (гласът на Мрeжата)

Това научих от Мрежата, не мога да го проверя, тъй като съм сам и обикновен човек, но мога да го популяризирам, за да се изясни истината. Сиреч - знаете ли нещо за този случай, така ли е?
"А ето каква верига за купуване на гласове е "прекъснал" в Габрово Румен Петков и неговите съратници от Висшия партиен съвет на БСП и идиотското правителство, в което е министър! Отделът на полицията в Габрово, който следи за тези "покупки", улавя, че кандидатът за кмет на БСП в града Николай Григоров, абсолютен некадърник, който на две магарета плявата не може да раздели и не е свършил и за две стотинки работа през живота си, с неговия предизборен "щаб" са купували гласове за първия тур на изборите сред габровското население! Полицаите уведомяват Румен Петков за тази маймунщина и той като няма как пряко да размаже съвестните си подчинени уведомява от своя страна Висшия партиен съвет на БСП!? Веднага в габровската полиция пристига величаната като уж голяма "боркиня" за справедливост, Татяна Дончева, която вдига бурен скандал на ръководството на габровското РДВР и на полицаите, хванали комунистическите "търговци"! Заплашила ги, че посредством правителството ще смени ръководството на полицията в Габрово и съставът на отдела за борба с търговията на гласове ще бъде веднага съкратен, а отделът закрит! На другия ден в града пристига намусен и Сергей Станишев, уж за среща с партийния актив на БСП в града, но всъщност да даде да се разбере, че заплахите на Дончева не са шега работа и веднага ще бъдат осъществени като кадрови решения! Румен Петков си мълчи и не защищава подчинените си за свършената съвестно работа! Веднага всякакви документи по случая са премахнати и случая е закрит!"

Източник: в."Дневник", 4 ноември 2007
----------------
Now playing: Enrique Iglesias - Bailamos [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Краят на есента

Краят на есента


----------------
Now playing: Bee Gees - Staying Alive [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Дик Чейни или не? (реплика* към Милена**)

[Това е видео]

[Край на видеото]

* "реплика" все още няма негативно значение в българския език. Основното значение все още е "отговор", а не "плюване", "отричане" или "лъжене". Въпреки депутатската практика в обратната насока.

** Милена Фучеджиева и последния й текст -->
Чейни или Брегович - това е въпросът

11.10.2008 Edit:

This video has been removed due to terms of use violation - прочетох днес в YouTube. Чe най-големите във videosharing индустрията слугинстват на Китай знам отдавна, но не знаех степента, до която слугинстват на собствените си мракобесни бушмени.

неделя, 4 ноември 2007 г.

Ах, как ги е страх...

Всичкото власт и медии още го е страх да каже как губят неговите хора в районите на София. Медиите бълват глупости за страната, а в София нещата са ясни. Само че са неприятни. За БСП първо, и за ГЕРБ второ. От 2-3 часа насам. И е не срамота, а наглост, че мълчат. Даже не мълчат като задници. А като... ГЕРБ печели навсякъде срещу БСП, но губи срещу десните.

За хората в район "Оборище":
Пенка Арменкова печели с над 62% в район "Оборище". И трети час никой не го казва. Боклуци.

Топ 240 на българските блогове*

/home/stan
10.4 пиксела
1984
9INI
[Медийно право] [Нели Огнянова]
|дневникът на едно необикновено момче|
A journey through my days...
A Reality Refuge
abator
alabala.org
Alexander Kolev's personal blog
alia
ambientdefocus weblog
Anna in your head:)
Assenoff
At the Fox's burrow / В дупката на Лисицата
Az Мисля!
BearEgg!
blog.doncho.net
blog.muffty.org
BlogLife
borj's
Bugarash
C I N E A S T E
Conservative
cybercrackerbg's weblog ®
dayscompressed
Deaf Child Area
Demetrii, where are you?
DevStorming
dimodi web
Disarm you with a smile.
dream keeper
e-rayo
EARTH MATTERS
ELEKTRÖ
ENEArt : write your life!
Epistemoblogia
evgeni bogdanov
ExtremeCentrePoint Bulgaria
Fenia in full leaf....
Few things about... est. Oct 2006
Ghibli's place
gotha`s blog
Grigor Gatchev - A Weblog
gruh.org
Heart of Lothian
Hobbit
Illa's Blog
ink
K.I.S.S.
Kaladan
Korako's Blog
LeeNeeAnn
Left&Right
Lemon
Let's Pop Culture
letters from the pyre
metaend
milena fuchedjieva
milo0
Mindlicker
mix
Mk_levica's blog
mname
The Mobile Blog
Mr. Mahony®
My thoughts. Genuine.
n.l1ght
Nakom`s Blog
navigo
necrony's blog
NEZAVISIM.ORG
NMMM Bulgarian Finance Notes
NovaVizia.com - Издание за мениджмънт, бизнес и развитие
oldspook
optimiced |bg
Orlin
PaRadoXical Domain
Partyara - workshop
Persona grata
pishtov.com - твоето лично оръжие (BlueGunBlog)
Playboy Monitoring
Pointless Spring
the port
pro_01 @ blog
Sandglass
Sasho's Blog
schizoid blog
Seo - Оптимизация на сайтове за търсачки
sick thoughts
silvercoin
SS7 blog
Stalik.wordpress.com
Stoni
Sunday Log
Tax&Spending Watch
TheBelia
The Man On The Silver Mountain
The Spiral's C(l)inical Buzz-Buzz
Thirty Two Degrees
turin's blog
Underlog - the simple things
Valery's Mlog
Veni Markovski - The Blog
VisionForWeb.com
VOXY-SPOT
We fuckin' made it this far...
Web 2.0 HotMonitor Blog
Web, SEO, IT блог
Wiseacre`s blog
Wohlklang
Wonderland
The World 2 Come
www.stoilov.org
yovko in a nutshell
Абагар е магаре.
Аз чета... за вас и с вас
Аз, света и сметачите
Александър Кръстев: "Хайку за вълци"
Блог на Христо Шемтов
блога на Атанас Янев
Блога на Красимир Добрев
Блогът за икономика
Блогът на fauve
Блогът на merita
Блогът на zemaria
Блогът на Богомил "Бого" Шопов
Блогът на Владимир Шопов
Блогът на Даниел Митов
Блогът на Делян Делчев
Блогът на Жоро Кодинов
Блогът на Николай Младенов
Блогът на Петър Събев
Блогът на Пламен Даракчиев
Блогът на нервната акула
Бойко Борисов
Борислав Борисов
Бремето на градския човек
В зелена стъклена бутилка
ВеБ:лог
Величков
Вила Вилекула
Винаги ще има други!
Владислав "SPQR" Хаджийски » images and wor(L)ds
Вселената
ГРУПА ГЕО - с чиста съвест за чиста околна среда
Галерия на усмивките
Героите на Прехода
Господин_И вер.2
Даниела и Михаил
Димитър Антонов - Размисли и страст
Дневникът на Антоний
Дневникът на Георги Грънчаров
Дневникът на Николай
Дневникът на един Gregg
Дни
Дребноедри белокосмести вълкодавци
един блог за SEO и реклама в интернет
Ежедневна простотия
Животът, такъв, какъвто е
Журналът на Еленко
За българските работи
За прехода
Залата на Планинския Крал
Записки на реформиста
Зла Ледена Жена
ИНТЕРЕСНОСТИ
Ивайло Йонков
Иван Бедров
Иво Беров
Идейна криза
Идиотският блог на mindbolt
Какo Сийке, не съм от тях!
Капка мъгла
Капка по капка - вир
Кибер Лаборатория
Кибер пространствени Лаборатории
Корабен дневник на MiCRoPhoBIC
кошче
Кратки проблясъци на безумие
Креативен.ком - блогът за онлайн бизнес
Кутията за всичко
Лозари - винари
МУЗИКА ЗА ДУШАТА
Малко впечатления
Малко мисъл, малко идеи...
Манджа с грозде
Моето си място:
Монологър
Мушкато
н а б л ю д а т е л
На Ивката блогчето
Науката и религията
Неудобно?.com
Неуютен блог
Никола Павлов
Ново 20 new
Няма нищо случайно
организираният хаос
Oще един неразбран гений
Палатков лагер зa пингвини
Пеття пари на Недмана
Пещерата на йети
Писано и казано
Писателският блог на Тишо
Племенен съвет
Под Дъгата
полетът на костенурката - личен
полетът на костенурката - професионален
Политически Дневник на Димитър Аврамов
Право на Европейския съюз
Пропаганда.тк
РАЗГОВОРКИ
Размисли и реклами
Размисли и страсти на Маркуча
Pеалността е въпрос на гледна точка
Реалполитик
Свърталище на чорапи
слави
Смели сме 'се анонимно
Спри и помисли!
Стана някак... случайно
стая 101
Страната под Сянката
Трансформации на маркетинговия микс
трънки и блогинки
Туй-Онуй
Тук гостите са добре дошли - Лилия Христова
Усмихващата се
Хапвам, значи съм!
Хоремаг
Цветенце
Цветно
ЧЕРНИЧЕВО
Черна станция
Чорба от греховете на dzver
чудя се защо?!
Шарки
Щастливеца

* Методика: За момента няма да я огласявам предвид разгорелите се дискусии около досегашните класации кой крив, кой прав и защо така. Аз си знам, че съм права и това ми стига ;-) Възможно е все пак някой да я открие и в такъв случай ще получи Голямата награда на Топ 240.

събота, 3 ноември 2007 г.

Властта, бизнесът и учителите - кой кой е

След като победиха учителите
Мислех си да напиша някакви сериозни ми ти неща за края на учителската стачка, за работодателите, които пищяха правителството да не дава нищо на учителите, защото и наемните им работници щели да поискат, за заклинанията как учителите заплашвали икономиката, която инак прекрасно се развивала. Сигурно ще ги напиша някой ден. Като не ме е толкова гнус от така нареченото правителство и така наречените работодатели, че да мога да се удържа да пиша прилично. Тъжно ми е не само, че властта и измисленият бг бизнес унизиха и смачкаха едно съсловие, поискало нещо съвсем естествено - да живее и работи нормално, а повече от това, че използвайки пълната си власт над медиите, тотално заблудиха обществото за причините и същността на конфликта. А истината за българската икономика, българското правителство, българския бизнес и българските учители лъсна преди дни отвън - в годишния доклад за конкурентоспособността на Световния икономически форум.

България е на 79-то място от 122 държави в Индекса за глобална конкурентоспособност и на 83-то от 131 държави в този за конкурентоспособност на бизнеса. Любопитна е съпоставката на местата, които заемаме по някои показатели:

Здравеопазване и основно образование - 46
Висше образование и обучение - 66
Действия и стратегии на компаниите - 95
Качество на институциите - 109

И става безпощадно ясно, че истинските - не пречки, а непреодолими бариери - пред българската икономика са правителството и бизнеса, които са два пъти по-негодни/некачествени/калпави от образованието.

Всъщност нищо ново под българското слънце. Родният бизнеселит винаги е бил такъв - алчен да смуче обществени пари и негоден да създава нови стойности. Който се интересува повече от убогата същност на бг капитализма, да прежали стотина лева за великолепната трилогия на великолепния Румен Аврамов "Комуналния капитализъм".

Супер ми е интересно дали ще се намери някой пазарен фундаменталист да ми обясни как тия от Световния икономически форум са левичари, или че Румен Аврамов е левичар Усмихвам се

Повече за доклада на български --> в."Дневник" Автор на картината - Jim Woodring

четвъртък, 1 ноември 2007 г.

Ако живееш в столичния район "Оборище"

На 4 октомври, неделя в осем столични района ще се проведе балотаж за районни кметове. Сред тях е и районът, в който живея - "Оборище". Конкуренти са досегашната кметица Пенка Арменкова, която се кандатира за втори мандат от Алианс "За София", и арх.Людмил Леонидов, кандидат на ГЕРБ. Веднъж вече съм писала в този блог за г-жа Арменкова и сега ще припомня защо.

Преди година и половина Христо Друмев, милионер и шеф на НДК почти си беше подредил играта тайно да приватизира общинско имущество с цел да построи кръчма ВЪТРЕ в Докторската градинка. Имаше изкарани архитектурни проекти, новото строителство беше маскирано като реконструкция, бяха обявявани и печели измислени конкурси - цялата история. Тя нямаше да завърши с успешен край и сигурно сега в градинката щеше са се извисява кокетно заведение, ако не беше кметицата на район "Оборище" Пенка Арменкова, която в отговор на моят сигнал не ми беше предоставила всичката налична информация по случая. Тя самата нямаше правомощия да го спре, всичко беше в ръцете на Столична община и също за чест на нейните чиновници далаверата беше спряна. Когато се обърнах към кметицата, не я познавах и, честно казано, не очаквах реакция от нея. След този случай започнах да се интересувам от работата й като кмет и се убедих, че хората в "Оборище" сме случили на читав човек и управленец --> отчета за мандата 2003-2007

Съвсем други неща обаче научих за конкурента й - арх.Людмил Леонидов. Той беше обявен като ченге от Комисията по досиетата, цитат от Решение № 18/ 25.10.2007 г.:
Три имена - Людмил Леонид Йорданов
Дата на раждане - 17.10.1948 г.
Място на раждане - Гр. София
Вербувал го служител - Огнян Димитров на 11.01.1978 г.
Ръководил го служител - Огнян Димитров
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството - Отдел ”Задгранични паспорти”
Качеството, в което е осъществявано - Агент
Този специално трудно би могъл да излъже, че е работил за националната сигурност, че е разузнавал, контраразузнавал и прочие патриотичности подобно на десетките оправдаващи се албертовци. В отдел "Задгранични паспорти" нямаше нищо партиотично и разузнавателно, те се занимаваха с това да слухтят и дебнат кой е неблагонадежден и не бива да му се позволява да излиза зад граница, а също така кой от получилите възможно9т да излязат се държи "патриотично" навън и кой се среща с "неправилни" хора и говори "неправилни" приказки. Чак ме е гнус като си спомня - един път ме пуснаха да пътувам в соцдържава и на връщане трябваше да пиша за хората, с които пътувах, теглих им майна и след това повече не ме пуснаха да изляза навън :-(

Но при арх.Леонидов има и нещо още по-лошо от това, че с доносите си е съсипвал човешки съдби - сегашните му бизнесинтереси в областта на строителството. В кампанията си той скромно се представяше като скромен консултант, но в епохата на гугъл информацията не се губи. Той е управител на "Вектор Мениджмънт България", чийто бизнес по нейни собствени думи е "в областта на управлението и развитието на проекти, свързани с изграждането на молове, хотели, бизнес и жилищни сгради." Последният проект на фирмата е суперлуксозният 12-етажен хотел “София тауър”, който ще се строи ВЪРХУ кортовете на хотел "Кемпински Зографски" в Лозенец. Още едно бетонно чудовище в нещастния квартал, който лакомията на строителната мафия за по-малко от десетилетие превърна от цветна градина на София в бетонно гето.

Арх. Леонидов не е само непосредствен играч, но и "идеолог" на строителната олигархия - той е автор на разработката за градския център в новия устройствен план на София, според който се предвижда височина на застрояване 30 метра (равни на 10 етажа). В частност според плана ще бъде затрит старинният вид на "Пиротска" и другите улици между "Стамболийски" и "Екзарх Йосиф", заедно със стария квартал ще си отидат румънската църква, Македонския дом, еврейския квартал, мюфтийството, прекрасните сгради по "Мария Луиза"...

А откъде "Вектор мениджмънт" е придобила първоначалния си капитал, собственик ли е Леонидов, защо прикрива участието си в нея? Нямам отговори, но съмненията се натрапват. В сайта на английската компания - майка няма нито дума за историята на фирмата, за управляващия екип, абе нищо от информацията, която почтените западни компании пишат на сайта си. Произходът явно е толкова западен, колкото аз съм извънземно ;-)

Както и да е, най-важното за мен като жител на район "Оборище" е, че нямам нужда от небостъргачи, хотели и молове. Ако живееш в района, помисли ти какво искаш и се разходи в неделя да гласуваш.