неделя, 30 септември 2007 г.

Има ли чукчи в БТВ новините (несоциологическо изследване)

Едно от любимите ми влечуги - Венко от форума "Политика" на Dir.bg, проведе тия дни уникално изследване на тема: "Има ли чукчи в БТВ новините и ако да, колко?", което препубликувам изцяло с оглед на приносното му значение за теорията и практиката на БГ журналистиката:
"За иследването е използван методът "Интернет разследване", което означава, че то е направено, без да се става от компютъра освен за бира и до тоалетната усмихвам се

1. Описание на методиката

Изпраща се мейл до БТВ новините (news@btv.bg). Мейлът трябва да е без атачмънт, който да бъде заподозрян, че е вирус и да е със заглавие (subject), което хем да не казва много, хем да напомня за нещо познато, така че да привлече вниманието и на най-русата журналистка.

За целта избрах за заглавие фразата "Спирам лъжите и манипулациите", което трябваше да им напомни за девиза на Татяна Дончева от миналите избори за кмет на София, но да не е съвсем същото и освен това да възбуди доколкото може и професионалното им любопитство, тъй като всички знаем че професията на журналиста е тясно свързана с лъжите и манипулациите.

Съдържанието на писмото няма никакво значение за изследването, но не трябва да е голямо по обем, за да не плаши обекта на изследването.

Най-важното за успешното провеждане на изследването е при изпращане на писмото да е активирана онази опция, която изисква автоматичен обратен отговор за съдбата му - получено ли е и кога, прочетено ли е (т.е. поне отворено ли е), изтрито ли е и дали е изтрито преди или след като е прочетено (отворено).

Пощенският сървър на реципиента, както е в такива случаи, разпраща копия от писмото до личните мейли на всички, записани за тази обща пошенска кутия.

След изпращане на писмото е необходимо да се стане, да се отиде до хладилника за бира и след това да се чака намигам

Изследването e извършено в периода 27-29 септември 2007 г. и беше с продължителност 48 часа (много бира отиде!), така че да се обхванат всички дежурни екипи.

Какви са резултатите:

а) За 48 часа от работещите в БТВ новините 42 души писмото получиха 28 души, което е 2/3 или 66.6666 в период процента, т.е. много повече от необходимото за представителна извадка.

b) От изследваните 28 обекта само 7 обекта са отворили писмото. Дали са го чели, не се знае. Това са по реда на отварянето:

Елица Димитрова, Петър Томов, Ивайло Василев, Димитър Анестев, Ани Салич, Анна Цолова и Константин Караджов

Тези журналисти може би не са чукчи. Това са 25% от изследваните обекти.


c) Останалите 21 (или 75% от изследваните обекти) са изтрили писмото, без дори да го отворят, т.е. за тях със сигурност може да се каже, че са чукчи. По реда на изтриването те са:

Иван Попов, Мариела Драголова, Кристина Баксанова, Канна Рачева, Вяра Китанова, Николай Чавдаров, Мариана Векилска, Галина Валчева, Миролюба Бенатова, Габриела Наплатанова, Румяна Кинкина, Борислав Петров, Валентин Костов, Николай Бареков, Генка Шикерова, Александра Тренкова (чисто нов продуцент на БТВ новините), Теодора Енчева, Анна Арнаудова, Виктория Бехар, Весела Кисьова и Мартина Костова


Систематизирани резултати от изследването:

1. 75% от работещите в БТВ новините журналисти със сигурност са чукчи

2. 25% от работещите в БТВ новините журналисти може би не са чукчи

3. 66.67% от работещите в БТВ новините журналисти ползват Интернет, което е над средното за страната, но под средното за САЩ и Канада.

4. Мъжете сред изследваните обекти са 32.14%

5. Мъжете сред тези, за които със сигурност се знае, че са чукчи са 19%, т.е. доста под средния процент на мъжете в изследваната извадка.

След направения анализ на резултатите достигнах до следния извод:

Тъй като чукчите са преобладаващ процент, не е правилно БТВ да се нарича "американска телевизия" само защото собственикът й бил американец. Иначе ще трябва да считаме Челси за отбор на чукчите

БТВ си е телевизия на чукчите!

--------------

Ползвана литература:

Чукча - писатель
Отишъл един чукча в редакцията на московско издателство да му публикуват творбата. Огледал редакторът творението му, но му било неудобно да му каже право в очи и попитал:
- Чукча, ты Лермонтова читал?
- Ну - не читал.
- А Толстова читал?
- Не четал. Товарищ, чукча не читатель, чукча писател...

из "Фолклор на съвеЦките народи"

Оригинална публикация:

"Изследване на тема: "Има ли чукчи в БТВ новините и"
клуб Политика на Dir.bg

Честит рожден ден!

На мене си като блогър честит втори рожден ден! Усмихвам се

Чувствам се ето как:

Рожденият ден на Йори
За разлика от първия си рожден ден, сега изглеждам много СЕРИОЗНО, защото Йори е най-сериозният от всички в Голямата Гора. Той е по-сериозен даже от Бухала и от Кристофър Робин, които могат да пишат Намигам


Още за мен като за Йори в блоГората:
--> Искам да съм магаре в Минесота (обява)
--> "Някои могат, други не можем"
--> Психология на кредита

Цялата история, разказана от Алън Милн
-->
Рожденият ден на магарето Йори

сряда, 26 септември 2007 г.

Масларова се изгаври със социалните работници

Пред социалното министерствоВчера 120 социални работника от 73 социални домове излязоха на протестен митинг-шествие под мотото "Не на мизерията в социалните домове". Исканията:

1. 20% увеличение на средната брутна работна заплата от 1 януари 2008 г.
2. 10% увеличение на заплатата на всеки от 1 юли 2008 г.
3. Дофинансиране на издръжката на социалните заведения

Из декларацията на протестиращите до Министерския съвет:

"Има сериозни проблеми в тези заведения, нека заедно потърсим начин за решаването им, нека да има публичен дебат, нека обществеността прецени - с каква издръжка, определена от държавата, могат да се отглеждат, лекуват, обгрижват деца, младежи и възрастни хора с около 1600 лв. годишно на човек, при положение, че тази издръжка е усвоена на 80% в първото шестмесечие на годината. И като се прибавят и стар сграден фонд, отдалеченост от населени места, трудности в осигуряването на храна, топлина, елементарни хигиенни изисквания, психично натоварване на работещите в резултат на всекидневната отговорност за живота и здравето на домуващите, заплащане, колкото да се каже, че имат заплати, неотразяващо образователен ценз и специфика на труд, липса на всякакъв опит за квалификация на кадрите, невероятно текучество, довеждащо до 10-12 часа работа на ден, незаплащане на извънреден труд или изплащане на стотинки. Каква мотивация осигурава държавата за около 1800 работещи в социалните заведения?!

От октомври миналата година молим да се потърсят решения, предлагаме варианти, скромни по своята същност и съобразени със заплатите в бюджетния сектор. Много писма с уверения за "искрено желание, готовност и подкрепа за намиране на решения" от Ваша страна се получиха във Федерацията. ДОСЕГА НИКАКЪВ РЕЗУЛТАТ! Повечето заведения не са получили и юлското увеличение. А там, където са го получили, в повечето случаи е далеч под заявеното 10%-во увеличение от министъра на финансите на срещата, проведена през месец юни с представители на заведенията от цялата страна.

Уважаеми госпожи и господа министри, цените на хранителните стоки и услуги се вдигат, а ние, работещите в социалните заведения си стоим със заплати от 190 - 200 - 240 лв. Питаме:

Как физически да оцелеем? Как да отглеждаме децата си с тези заплати?

Как са задържим специалисти и всякакъв вид персонал, за да се преустанови непрекъснатото текучество?

Как да задържим млади хора, образовани и с желание да работят в тази система?

Ще има ли средства за квалификация на кадрите? Как ще прилагаме европейски стандарти без европейска квалификация?

Как да храним, да осигуряваме нормални битови условия, медицински и специални грижи на децата, възрастните хора и на тези с физически и психически отклонения с определената [на 1600 лв. - б.м.] издръжка?"

Делегация от няколко човека влиза в министерството за предварително договорена среща с министър Масларова, на която да бъдат връчени исканията. Протестиращите тръгват на шествие по бул. "Дондуков" и после по "Раковски" към Министерството на финансите, където се провежда втори митинг. "Ние сме тук, защото обещанията на Орешарски не са изпълнени", звучи от микрофона. Става дума за неизплатеното все още юнско увеличение. Става дума за това че жалките 1600 лв. годишна издръжка на човек в социален дом, заложени в Бюджет 2007, са механично повторените 1600 лв. от Бюджет 2006. Т.е., според Орешарски не съществува такова нещо като годишна инфлация, щом е запазил издръжката в номинално изражение.

Дом за младежи в с.Три кладенциОт някаква телевизия интервюират една протестираща и се заслушвам в разговора - мизерни заплати, тежки условия на труд и прочие вече известни ми безобразия. Една фраза обаче ме изненадва и не мога да я разбера - "Ние си обичаме децата, преминахме в друга категория, за да си ги запазим". Изчаквам телевизионерката да приключи (явно тя е по-умна от мен и е разбрала) и питам жената какво означава това. Историята ме шашва. Става дума за Дома за младежи с физически и психически увреждания в с.Три кладенци, община Враца. Допреди три години той е бил Дом за деца, но служителите са подали искане да стане дом за младежи, сиреч да я няма горната възрастова граница 18 години. "Искахме да си задържим децата, защото те нямат друг свят освен нас", обяснява жената, "Извеждането им в друг дом е огромна травма за тях, имахме и починали при подобни извеждания. Те не познават нищо извън дома, не познават други хора освен нас, не могат да се справят в непознати условия. Тук са израснали, ние сме им семейството, Домът е техния дом. Невероятно трудно е за едно такова дете да започва на 18 години наново да свиква с нови хора и с нов дом." Оказва се, че телевизионерката на свой ред се е заслушала и се намесва с въпрос колко са младежите в дома. "41 са ни децата", отговаря жената и се поправя: "Младежите, де, ама за нас са си деца, щото в ръцете са ни израсли." Служителите в дома са 28, работят на въртящи се смени, защото питомците им се нуждаят от непрекъснати 24-часови грижи, повечето трябва да пътуват от Враца, където живеят. По-късно вкъщи поглеждам в Bgmaps за конкретните измерения на пътуването - 30 километра, които рейсовете изминават за 48 минути по разписание. Мдааа... 48 отиване, 48 връщане, става час и 40 минути пътуване по второкласен път, и тия хора продължават да се лашкат всеки ден като изоглАвени за 200-220 лв.... Питам жената за името и моля да я снимам. Тя ми казва името си, но моли да не го пиша, а също така да не я снимам. Мисля, че се сещам защо и я снимам с плаката, закриващ главата й.

Емануела от Дом за слепи, кв.Предположенията ми се потвърждават в следващия разговор - с Емануела от Дома за слепи в столичния квартал "Иван Вазов", който е по същата схема - след същата телевизионерка. Емануела е магистър по психология, владее английски и има компютърна грамотност. От 2005 г. работи в дома, постъпила е със 170 лв. заплата, сега е на 180. След удръжките остават 157 чисти, пояснява тя. Повечето от колегите й, грижещи се за 33-мата слепи обитатели на дома, също са на минимална работна заплата. Емануела е отишла да работи там, защото иска да работи именно като психолог в социален дом. "Но вече не издържам , харесвам си работата, разбирам се с колегите, но трябва да се яде, нали?" - така обяснява защо наскоро е започнала е да търси работа в чужбина, а междувременно търси и в български фирми. Когато ми казва името си, ме моли да не го пиша. Питам я защо се бои, а също така казвам, че аз ще се съобразя с молбата й, но телевизионерката , която я снима, едва ли. Тя много се притеснява и в тоя момент се сещам за нещо, което чух от няколко протестиращи - че шефката на Дирекция "Социални дейности" в Столичната община Мина Владимирова е заплашвала работещите в социалните домове и служби да не стачкуват. В тоя момент се вбесявам - мамка й на Мина, на общината, на Масларова - мамка им на проклетите пари в края на краищата - никой няма право да мачка хората със силата на властта си - никой няма право да кара това момиче да се чувства потенциален престъпник. Споделям с Емилия тези си мисли (за роднините по майчина линия на Мина и Масларова) и й предлагам да телефона си - ако някой й направи какъвто и да е проблем, мисля, че мога да намеря адвокати, които pro bono ще съсипят държавните гадове. Тя взима координатите ми и се усмихва плахо, питам пак - дали вече мога да напиша името й, и тя се съгласява. Затова сега пиша "Емилия", имам и фамилията й, но не е в това въпросът. А кой е въпросът всъщност?

Че властта сплашва хората да не търсят правата си по законен път? Че държавата абдикира от отговорностите си към най-слабите членове на обществото? Че държавата не ще да задържи младите и образовани хора - да ги задържи не само в безобразно издънения откъм компетентни кадри бюджетен сектор, а изобщо в България да ги задържи? Или че телевизионерката, гонеща да си направи "материала", не само не мисли върху това, което хората й казват (както беше при разговора с жената от Три кладенци), ами не мисли въобще за тях (кво й костваше да поеме ангажимент пред Емилия, че телевизията няма да позволи да бъде наказана заради това, че протестира)?

Докато си приказвам с протестиращите, се връщат хората, които влязоха в социалното министерство и получавам ново шашване - кучката Масларова не ги е приела. "Имахме предварително уговорен точен час със зам.министър Иванка Христова, в който министър Масларова ще ни приеме да й връчим исканията си за започване на преговори", обяснява от микрофона казва Геновева Вълчева, зам.-председател на Синдиката на социалните работници към КНСБ. Обаче тц! - ни министър, ни никой. Синдикалистите повисели като коне на празни ясли, накрая питали все пак кво става и като им казали, че министърката имала среща с журналисти, депозирали исканията си в деловодството и си тръгнали. Как да удържа цивилизован изказ в този момент?

Тая не е само не е социална, а кучка, ами е и тъпа кучка. Много тъпа. Кво й костваше да приеме хората в уговорения час? Нямам предвид да говори сериозно, да започне преговори или каквото и да е реално. Имам предвид нещо, което хората научават в първите си седем години - елементарното възпитание, от което Масларова явно е лишена.

Имам предвид и елементарните управленски умения в смисъл: приеми ги, усмихвай им се, говори с тях, бъди загрижена, обещавай, пусни журналистите да ви снимат как задълбочено търсите решения на тежките проблеми - инак казано, като си осрал нещата дотук и не знаеш как да се оправиш, давай яко пиар, докато търсиш финансовия си колега да оправя простотиите ти - а ако наистина ти е възникнал неотложен ангажимент (срещата с журналисти не бих я нарекла така), упълномощи някой зам.министър да приеме хората. Елементарни управленски хватки. Ама не, другарката Масларова освен нагла, е и глупава - мачка и гази в стил "късен социализъм" - заплахи към стачкуващите + демонстративен отказ от предварително договорени разговори.

Някакви подобни мисли за Масларова споделя от микрофона Геновева Вълчева - "Що за безумие, що за отношение? Ние не сме нейни лични служители, ние сме служители на министерството, което не е лично нейно, а на Република България. Ние сме гласували тя да е министър. Поне за цирк да беше излезнала да ни посрещне. Но ние явно не сме хора за тях. Ние сме мравки, които трябва да бъдат смачкани."

Зам.министърът на финансите Кирил АнаниевСвинщината на Масларова очевидно ядосва протестиращите, които изказват мнението си с викове "У-у-у!". Усилено се обменят нЕкои нецензурни съображения относно министърката и цените на тоалетите и аксесоарите й, с които доста протестиращи са запознати от светските страници на вестниците. Аз лично успявам да се сетя само за една чанта от около 800 лв., за която бях чела май в "Стандарт".

Явно оживлението, предизвикано от Масларова, се усеща и вътре във финансовото министерство, защото иде следващият ми шаш - от сградата излиза лично Кирил Ананиев, зам.-министър на финансите и кани представителите на протестиращите да влязат да започнат преговорите. Хората от синдиката изливат върху му всичко, което мислят за Масларова. Той деликатно опитва да брани колежката си - "административна грешка" било това, че социалното министерство не приело исканията им. Преди делегацията да влезе в министерството, успявам да разменя няколко приказки с него. Човекът не само не отказва да говори с неизвестно лице като мен, ами е е толкова мил и възпитан, че гаменският ми гняв се смирява. А може би все пак не всички, които ни управляват, са идиоти?

Следва продължение

вторник, 25 септември 2007 г.

Шекспир, 66 сонет: Reloaded

Месец след като ни прибраха по милост (+ добре калкулирана сгода) в Евросъюза, усетих, че нещата тръгват на недобре и смътното си усещане маркирах (не "Практикер"-ски) като блогнах този велик Шекспиров сонет. Без коментари.

Сега също не искам да коментирам. Щото искам да вия. И не само. Ако у нас имаше радикални групи и мрежи (от типа на Earth Liberation Front или "17 септември"), щях да се присъединя към тях. Защото радикалната наглост на управляващите може да бъде озаптена само радикално. Но нашите анархисти и алтерглобалисти са прекалено "цивилизовани". Да, знам, че още "не е дошло времето" за радикализъм. Знам, че че българите сме си все така овце...

Не знам докога ще продължава да е така. Както и да е, да се върна на топика:
"Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал."
П.П. Причина за презареждането на 66 сонет - днешните протести на работещите в социалните домове. Бях тям и толкова съм потресена от това, което видях, че освен любимите ми стихове на Шекспир не мога да намеря други думи. Утре ще ми мине и ще пусна подробен репортаж със снимки.

П.П.П. Заглавието (и метафората "презареждане") е инспирирано от "The Matrix: Reloaded" ("Матрицата: Презареждане").

неделя, 23 септември 2007 г.

Децата на България. На коя България?

Продължение от:
Обречени: Яремът на образованието и досиетата
Една атомна бомба пред Италианския лицей

Изоставените деца на България, филм на БиБиСиДнес започва учителската стачка. Мисля, че това е едно от най-важните неща, които се случват в БГ тази година, по-важно от евроизборите например. От хода на стачката, от поведението на синдикатите (защото те съвсем не изразяват 1 към 1 интересите на учителите), от реакцията на правителството, от общественото отношение към стачниците ще стане ясно доколко всички ние като общество осъзнаваме огромния проблем, който създадохме за последните 18 години. И който далеч не се свежда до въпроса откога и с колко да се повишат учителските заплати.

МЕДИЕН ОБЗОР В СЕДМИЦАТА ПРЕДИ УЧИТЕЛСКАТА СТАЧКА

14 септември
Британският в "Telegraph" публикува статия за излъчения предния ден от Канал 4 на Би Би Би Си филм "Изоставените деца на България", сниман в продължение на 9 месеца в дома за социални грижи за деца с физически и умствени недостатъци в с.Могилино, Северна България. На 15 септември статията е спомената/преразказана от няколко български медии:
"Филмът съдържа 90-минутен неподправен ужас... Всички, които са запознати със скандалите с домовете за сираци в Румъния в началото на 90-те години, сигурно са били шокирани от факта, че близо 15 години по-късно същата отвратителна жестокост и занемареност се повтарят и в друга бивша комунистическа страна. Основната разлика е в това, че България вече е член на ЕС... Не би било преувеличено да се каже, че повечето домашни животни са третирани по-добре от тези нещастни момичета и момчета".

14 септември, "Дневник"
Интервю на Александър Кьосев "Младите владеят културните кодове по-добре от старите":
"...За да може гражданинът да извършва своите избори, той трябва да е тренирал вътрешната си гражданска автономия. За целта трябва да има време, период от живота, в който той по някакъв начин проиграва тази автономия в себе си - нещо като тренинг, като самообразоване на гражданското чувство и на способността за избор. За да направи това човек в млада възраст, той трябва да е открил едно вътрешно пространство, в което може да разиграва възможни ситуации. Това навремето е било култивирано през печатната култура, през медиите, философията и художествената култура. Сега четенето, както споделят и българските ученици, става скучно занимание.

Интернет - интерактивното общуване, електронната демокрация, способността за бързо набавяне на информация са предимства, които никой не може да омаловажи. Не бива да забравяме колко различен, в негативния смисъл, беше светът преди тях. Заедно с това обаче субектът на избора бавно губи мотивация. Той е така включен в интензификацията на времето и на информацията, че колкото и да е активен външно, става все по-пасивен вътрешно. И това е един дългосрочен проблем - малко видим, но доста по-важен от проблема дали някой знае или не кой е Чарлз Дарвин.

При една друга подобна анкета, която често цитирам, една десетокласничка беше казала - "Аз не обичам да чета, защото авторът ми казва какво да мисля, а аз не мога да му отговоря". Когато Платон преди 25 века възразява срещу писмеността, която измества устната култура, той има сходни аргументи - че когато има някакъв писмен текст, сякаш жив човек ти говори, но ако го запиташ, той не може да ти отговори...

...Предполагам, че Платон би говорил други неща за писмото, ако знаеше, че след него ще се появят Шекспир, Сервантес, Хегел, Гьоте, Достоевски и кой ли не още. Платон не е можел да знае как в един медиум, какъвто е писмеността, има скрит вътрешен потенциал, който ще компенсира дефектите, които той вижда. Ние сме сега в сходна ситуация. Можем да видим много съществени дефекти на интернет общуването, които вероятно електронната комуникация ще компенсира някак си. В далечен исторически план интернет мрежите са може би най-важната промяна, която се случва в последните 4-5 века, и предстоят съвсем нов тип културни отношения, които ние не можем да предвидим. От друга страна, виждаме как в момента се губи нещо съществено. Но ако нещо се губи и то трябва да бъде компенсирано, в последна сметка съпротивата срещу тези процеси ще бъде дело на самите индивиди. Няма да има организация, учреждения и държавни институции, които да се занимават с това..."

15 септември, Нетуъркс БГ
"Филм за дома в с. Могилино ужаси Великобритания":
"Домът в с. Могилино е на подчинение на община Две могили. В него живеят 69 деца с умствени увреждания, за които се грижи персонал от 40 души. Домът има три предписания за затваряне и това е трябвало да стане до една година, а около 20 младежи над 18 години е трябвало да бъдат преместени в други социални заведения, а децата - в други домове или приемни семейства. Кметът Енчо Петров, който е получил разпореждането за затваряне на дома, смята проблемът за политически, защото 60 души ще останат без работа, а това е единствената им възможност за прехрана, а общинският съвет в Две могили решил да не го закрива и дори да запази капацитета му. "

15 септември, "Сега"
Димитър Денков
"15 септември за Исус, Мария и детето от вързопа":
"Бос, опърпан, остриган заради въшките; вързопът в ръцете му помръдва и изплаква. "Сестрата, напикана е", казва делово, после плачливо: "Дай двайсе стинки, чичка, Бог ш'тъ поживи". Сестрата е близо годинка. Влачи я със себе си, понеже майка му и мъжът й работят. "По кофите, това-онова". Били още три деца, две стояли в тях си, в махалата до реката в "Западен парк", едно просело из центъра. Неговото място е пред лъскавия магазин до училището, където е записан. Трети клас ще е, трудно чете, но преписва добре буквите. Без да преписва може да напише името си - Исус. "'Мериканци" дали пари на техните за смяната на предишното - Методи; брат му Кирил си останал така, а той станал Исус. "Ма не съм протестан, хриситянин съм." И в училище го водят Исус, но ходи рядко. Няма да отиде и днес, 15 септември. С какво, нали сменил за цигари обувките, дето баща му намерил? Пък и заради малката. "Два лева днеска нема, само боза, кифла, малко дават, скъпо, ама в събота - повече".

Поскъпнало е и за Мария, също от трети клас. Разбира се, не в това училище, където уж ходи Исус, макар да е най-близко. Баща й я вози до другия край на града; там били най-добрите учители; майка й я прибира с другата кола. Мария не излиза сама навън и изобщо не говори с непознати. Говори майка й: "По-трудно ни стана, нямаме баба, а и бензин, учебници, особено тия по език; ние учим английски и в училище, и частно. Толкова пари даваме за 15 септември, дрехи, обувки, чанта, сега пък - стачка. Но в нашето училище няма да има. Защо да развалят празника на детето?" После забелязва Исус, дръпва Мария и влиза в магазина..."

16 септември, "Дневник"
Юлиян Попов "Децата на България. Или на ББС.":
"Разболях се...", "Тези хора нямат сърца...", "Писах писмо до моя депутат в Европейския парламент да искам обяснение...", "Плаках цяла нощ...", "Издържах само 15 минути. Не можах да гледам повече...", "Директорката (на дома в Могилино) трябва да влезе в затвора.

Как може някой да бъде на свобода след такива извращения.", "Ще пиша на (британския) министър-председател да искам действие...", "Със съпруга ми гледахме филма в състояние на шок. Как може страна от ЕС да допуска подобно нещо...", "Бойкотирайте България! Не ходете там! Не купувайте нищо там!". Така звучат хилядите коментари на английски зрители, видели 90-минутния филм на ББС "Изоставените деца на България" за дома в Могилино...

...Огромната част от обитателите на домове за деца с физически и умствени увреждания не са сираци, а са просто зарязани от родителите си. Когато влезеш в такъв дом, десетки деца просто ти се хвърлят на врата. Поне тези, които физически са в състояние или не са аутисти. Те нямат задръжки, но имат непреодолим порив към любов и емоционален контакт. И, разбира се, болезнена нужда от семейство. Никой не може да оспори това. Колкото и посветен на децата да е персоналът на дома, той не може да замести семейството.

Поне това семейство, което си представяме, когато заговорим за семейство по принцип. Има обаче и друг тип семейства. Голямата част от малтретирането на деца и подлагането им на сексуален, понякога брутален, тормоз, става именно в семейството. България някак е изпуснала положението и се е оказала с най-много институционализирани деца в Европа. Проблемът очевидно е голям. Срамът също. В Европа не може по този начин...

...Осигуряването на онова, което някои наричат европейски грижи, за тези деца може да се окаже една много добронамерена фантазия и по още една причина. В писмото, с което създателите на филма повдигат проблема пред българското правителство, не се споменава нито дума за цигани, роми, етнически малцинства или какъвто и друг евфемизъм ви дойде наум. Разбира се, в правителствения отговор също не се споменават подобни думи. Само това оставаше сега, да ни погнат и по тази линия! Пренебрегването на етническия контекст на проблема с изоставените деца е рецепта за заблуда за това за какво всъщност става дума..."

21 септември, "Капитал"

Е-mail за децата от Могилино, който от няколко дни циркулира в Европейския парламент и други европейски институции:
"....Факт е, че в България има повече институционализирани деца с физически и умствени недъзи отколкото във всяка друга европейска страна.

Защо? Веригите на Съветския Съюз ги няма отдавна и няма никакво извинение за тази ситуация. България се радва на голям туристически интерес и доста европейци купуват ваканционните си домове там, затова не могат да се оправдават с бедност. Авторът на документалния филм изразява загрижеността си от ситуацията в писмо до българското посолство в Лондон и отговорът е абсолютно неадекватен. Можете да го видите на този линк:

http://www.bbc.co.uk/bbcfour/documentaries/features/
bulgaria-prod-letter.shtml


Писах на моят местен евродепутат Бил Нютън Дън, на 16 български евродепутати, британския премиер Гордън Браун, външния секретар Дейвид Милибанд и няколко британски депутати, както и изпратих молба на Би Би Си да пусне филма отново за да може да го видят повече хора. Никое човешко същество не заслужава отношението, на което са подложени тези деца. Трябва да не си човек, за да не искаш да предприемеш нещо, умолявам ви от името на страната си да вземете спешни мерки.

С уважение,
Анет Габард
Нотингам"

22 септември, "Уикенд"
Репортаж на Дейвид Танчев "Децата на известните учат в униформи":
"Има строга охрана, за розите в просторната градина се грижат двама градинари, в двора има параклис, а пък библиотеката съперничи на Народната по брой на заглавията. Има училищни микробуси, които возят хлапетата от къщи до училището, както и уроци по балет, тенис и пиано. Освен задължителния английски, се посещават уроци по италиански и, разбира се, японски и китайски - все пак това са бъдещите най-напредничави страни и тези езици ще бъдат ключови. Всички деца са със задължителни луксозни униформи от 3 части, които са ушити от дизайнерката Жени Живкова.

Сетихте ли се вече? Това е прословутият Национален учебен комплекс по култура (НУКК), по-известен като Италианския лицей в Горна баня. Тук случайни хлапета няма. Още по времето на Людмила Живкова в училището се обучават децата на "Големите".

Хлапета на министри, депутати и шоузвезди - а сега и нова порода - наследници на могъщи бизнесмени, учат в условия, за каквито едно простосмъртно дете може само да мечтае. Сгушен в полите на Витоша и буйна зеленина, лицеят на практика е "държава в държавата". Огромна порта го изолира от външния сив свят.

"Ние обучаваме бъдещия елит на нацията. Децата, които учат тук, един ден ще управляват държавата", обича да казва несменяемата вече 20 години директорка на лицея Величка Велянова. Бюджетът на училището е едва ли не държавна тайна, но при всички положения разходите му са по-високи отколкото на всички училища в голям град като Бургас. Все пак тук не учат случайни деца.

Миналата година в НУКК се дипломира малкият син на президента Георги Първанов, след като преди това гимназията задвърши и голямото му дете. Както и над 900 момчета и момичета от 7 до 18-годишна възраст. Фамилното име на почти всяко дете също показва, че училището не е обикновено...

Синовете на Румен Петков и Николай Добрев на един чин в Италианския лицей
Цветан Цветанов и Гергана Грънчарова с децата си в Италианския лицей
Любовницата на Ахмед Доган води дъщеря му в Италианския лицей

...Този репортаж е любопитен, но всъщност доста сериозен. Тай дава отговор на най-важния въпрос: Защо на никой от управляващите не му пука за качеството на родното образование. Докато децата на министрите и депутатите имат възможност да се обучават наистина по световен стандарт в едно модерно училище, едва ли някой от тях ще се заинтригува осолбено от от направо варварските условия, при които са принудени да учат обикновените български деца: в рушащи се сгради, без парно и без каквието и да било консумативи. Похвално е, че има училище като Италианския лицей. Но е тъжно, че е единствено. А пък вратите му са затворени за децата на "обикновените родители"."

КАКВО ИСКА ДА КАЖЕ АВТОРЪТ (Вени Г.):

1. Веднъж вече споменах, че "Шоу" и "Уикенд" трябва да се разглеждат заедно с т.нар. сериозна преса, но все не намирах време да обясня защо. Великолепният репортаж на Дейвид Танчев, мисля, дава отговор.

2. А децата на България..., на коя от Българиите?


Статията в "Telegraph" през "Стандарт"
"Децата на известните учат в униформи" - 1 стр., 2 стр.


петък, 21 септември 2007 г.

Искам да съм британец в България (обява)

Не, вече не искам да съм магаре в Минесота. Много е далеч. Аз съм Рак и обичам вътре в черупката. Географската ми черупка от около 110 000 кв.км от двете страни на Стара планина. Поради което продължанам да търпя политическата общност, известна като Република България. Но дали да не преразгледам политико-правната връзка между индивида Вени Г. и държавата РБ , която за улеснение се нарича "гражданство"?

"Безработните британци вече могат да си позволят да живеят като хора от висшето общество, като си купуват бира за 35 пенса и ядене за по-малко от 6 паунда...но трябва да се преместят в България.

Властите в тази балканска държава бяха принудени със специално решение да плащат на граждани на ЕС, които са без работа в страната, същите социални помощи, които те биха получавали в родината си.

Това означава, че британците ще получават 230 паунда (840 лв.) месечно, което е повече от средната за България заплата от 140 паунда (400 лв.) месечно и четири пъти повече от социалната помощ от 60 паунда (160 лв.), която получава безработен българин.

Решението беше взето, след като безработен германец осъди българското правителство във Върховния съд, като поиска да му бъдат изплащани социални помощи в съответствие със законите на ЕС, които страната е приела и подписала.

Михаел Витвер на 30 години, който живее в село Враца (б.ред. - така е в оригинала), спечели делото и сега получава 570 евро месечно, което се равнява на 397 паунда.

България, която стана член на ЕС през януари, е една от най-евтините страни в Европа.

Когато бъдат прехвърлени в местната валута - лев, с 230 паунда може да се купи много.

Ядене в ресторанта струва по-малко от 6 паунда и може да бъде промито с литър бира за 35 пенса или бутилка вино за 3,50 паунда.

Ако се храните у дома е още по-евтино - един хляб струва само 30 пенса."
Какво чакате, братя британци? Щом вашите власти ни пречат да идваме при вас, елате вие при нас! Да живей правото на свободно движение на стоки, капитали и услуги! Да живей родната власт - най-евросъюзната власт в Евросъюза! Дружбата с Британия е като слънцето и въздуха за всяко живо същество! Да изпълним завета на Георги Димитров - за 2-3 десетилетия Р България да постигне това, което други страни и народи са осъществили за цели столетия!

Упс, нещо оплесках, сега не смЕтахме ли в мандати?

Анализът е на Metro London през kafene.net през Еxpert.bg

Миролюба Бенатова и в."Капитал" - що за журналистика е това?

Еленко се оплака, че "24 часа" са публикували негова снимка без разрешение и без да го посочат като източник. По този повод Симион Патеев задава изключително сериозна тема за размисъл - какво да правим, когато традиционните медии ни крадат - като междувременно припомня собствения си печален опит в това отношение, както и наблюденията си върху "свободното" отношение на бг пресата към авторското право. Първо мислех да коментирам при него, но реших, че е по-добре да опиша моя опит - щото безобразно ниското ниво на традиционните медии и хората, които ги правят, е нещо, за което трябва да се говори, да се говори много и да се говори с факти.

КАК МИРОЛЮБА БЕНАТОВА МЕ ПРЕПИСА:

На 20 юли в."Капитал" публикува статия, озаглавена "Часовникът в Либия спря", в която с удивление виждам огромни пасажи от моя блог. Ядосвам се и пиша коментар във форума на "Капитал" към статията:

"От: Вени Г. [Анонимен | неутрално]
22 юли, 20:17

Хубава статия, ама защо като преписвахте буквално от мен, не го споменахте? Ето ми двата постинга от преди половин година:

http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/01/blog-post_9260.html
http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/02/blog-post_2992.html

Блогът ми е лицензиран под Creative Commons - BY - SA, т.е. преписването е разрешено, но със споменаване на първоизточника.

Не от очаквах точно от вас, капиталци :( Защото заедно с "Дневник" сте единствените нормални вестници.

И ся кво? Ще ми се извините ли в следващия си брой?"

Като натискам Enter, за пореден път осъзнавам, че гневът е лош съветник и веднага добавям:

"От: Вени Г. [Анонимен | неутрално]
22 юли, 20:20

Извинявам се - направих грешка. Преписвачите не сте вие, а външен автор - великата разследвачка на БиТиВи Миролюба Бенатова. Но публикацията е във вашия вестник, тъй че мисля, че все пак ми дължите извинение."

Тогава, преди два месеца, смятам, че "Капитал" е модерен европейски вестник, сиреч ползва си онлайн изданието за обратна връзка и ще има реакция на коментара. Детски илюзии. В следващия брой - от 27 юли, няма дори три думички в забутано микрокаренце - както бг медиите се извиняват за грешките си.


Във форума на "Капитал" обаче се появява и друг ядосан от непрофесионализма на Миролюба - любимото ми влечуго от форума на "Сега" Зе Мария:

"Зе Мария [Анонимен | гневно]
29 юли, 20:56

Бенатова не само е преписала от семките и бонбонките, но и изобщо не си е направила труда да прочете какво има в българския нет по нейните "съмнения".

Спорили сме напоително относно доказателствата по процеса в Локърби - дори и в бонбонките, по темата за Калфин. Също и тук - http://zemaria.blog.bg/viewpost.php?id=41918. Цитирали сме в постинга доста левичарски съмнения по темата в останалата преса - да ви спестя време, а не да се въздигаме. Но нас ни оставете.

Питам се, как е възможно да пишеш за нещо и да не провериш в уикепедията какво има по темата. А там е напоително обяснено - http://en.wikipedia.org/wiki/Abdelbaset_Ali_Mohmed_Al_Megrahi, а цялото разследване е описано тук - http://en.wikipedia.org/wiki/Investigation_into_the_bombing_of_Pan_Am_Flight_103

С най-скъпо платени адвокати от първата до последната минута. В отлични условия, без да е бит и разпъван на средновековни уреди, както сестрите в Либия, либиецът е осъден на всички инстанции - не само еднократно.

Питам се, каква е тая журналистика?"

ЕПИСТОЛАРНИЯ МИ РОМАН С "КАПИТАЛ"


И аз си задавам същия въпрос и сядам да пиша на главната редакторка Галя Прокопиева:

"Подател: Veny G.
До: editors[at]capital.bg
Относно: Narushenie na avtorskite mi prava ot v. Kapital
Дата: Четвъртък, 2007, Август 2 10:29:01 EEST


Уважаема госпожо Прокопиева,

В брой 29 т.г. от 20 юли в."Капитал" публикува статия, озаглавена "Часовникът в Либия спря", с подзаглавие "От съдбата на Абдел Басет ал Меграхи може би зависи свободата на българките" с автор Миролюба Бенатова, като с тази публикация нарушава авторските ми права.

Бенатова развива основната си теза - връзката между случая със сестрите в Либия и случая с осъдения за атантата в Локърби - възпроизвеждайки много пасажи от две публикации в блога ми половин година по-рано:

"Медицинските сестри и случаят Локърби" - 16 януари 2007
http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/01/blog-post_9260.html

"Калфин или е невежа, или е лъжец" - 6 февруари 2007
http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/02/blog-post_2992.html

Бенатова дори не е направила елементарни проверки, поради което е възпроизвела в статията си даже три мои грешки:

1. Непоследователното изписване на името на осъдения - и "ал Меграхи", и "Ал Меграхи".

2. Транскрипцията на името на ключовия свидетел - аз и Бенатова го транскрибираме като "Тони Гоци", а приетото у нас, което се използва във всички медии, е "Тони Гаучи".

2. Транскрипцията на наблюдателя на ООН проф. Ханс Кьолер - аз и Бенатова го изписваме "Кьохлер".

Самото възпроизвеждане на значителни/съществени части от блога ми само по себе си не е нарушение, тъй като той е лицензиран под под условията на Creative Commons Признание - Споделяне на споделеното 2.5. , което е изрично указано в блога ми. Този лиценз позволява свободно възпроизвеждане с единствено изискване да се запазват в цялост всички обозначения за авторски права върху ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по начин, съответен на носителя или средството за разпространение или представяне, като се упомене името (или съответно псевдонима) на АВТОРА, ако е предоставено; и/или името на оригиналния автор, носител на авторските права или други страни (примерно: спонсорираща организация, издателство или издание); наименованието на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, ако е предоставено; при възможност - единния ресурсен идентификатор (ЕРИ), ако е бил указан. Пълният текст на лиценза на български тук - http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5/bg/legalcode

Във Вашата публикация липсват името ми Невена Гюрова, псевдонима ми Вени Г. и не са упоменати като източник двете публикации в блога ми "Семки и бонбонки".

Очаквам макар със закъснение да изпълните изискванията на лиценза като публикувате в "Капитал" това, което сте пропуснали - име и източник на въпросната статия на Миролюба Бенатова.

Не искам извинение, тъй като смятам, че е налице подвеждане от страна на Бенатова, което не сте имали как да знаете. Ако тя има някакъв вид професионална съвест, би могла да ми се извини, но това, разбира се, не е Ваш проблем, тъй като тя не е Ваш служител.

С уважение,
Невена Гюрова"

Същия ден получавам отговор от първия заместник главен редактор Станка Тошева:

"Подател: Stanka Tosheva
До: 'Veny G.'
Относно: RE: Narushenie na avtorskite mi prava ot v. Kapital
Дата: Четвъртък, 2007, Август 2 16:20:22 EEST


Уважаема госпожо Гюрова,

Казусът с "нарушаването на авторските права" от нашия външен автор Миролюба Бенатова е нов за "Капитал". Затова ни е необходимо малко повече време да изясним проблема с авторката преди да решим какво точно да предприемем.

Във всички случаи обаче благодарим за полезната информация с уверението, че
случилото се в никакъв случай не е съзнателно отношение от страна на нашите
редактори.

С уважение

Станка Тошева"

След 24 дена решавам, че времето е достатъчно, за да са стигнали пеша до квартирата на Бенатова да я попитат аджеба що преписва, след което да са успяли да се върнат. Затова пиша пак:

"Подател: Veny G.
До: editors[at]@capital.bg
Относно: Capital produlzhava da narushava avtorskite mi prava
Дата: Неделя, 2007, Август 26 15:01:59 EEST

Продължавате да нарушавате авторските ми права, за което Ви уведомих на този мейл адрес на 2 август.

Г-жа Станка Тошева ми отговори много любезно, че е необходимо време, за да се изясни случая с нарушаването на авторските ми права от външния за "Капитал" автор Миролюба Бенатова.

Днес е 24-тия ден от писмото на г-жа Тошева. Резултат не съм видяла.

Уважавам вестника Ви и настоявам да поправите нарушението си спрямо мен.

Вени Г."

Чакам 2-3 дена, но отговор този път няма. Обаждам се по телефона, представям се, казвам какъв е проблемът и че поради прекратените ни е-писмовни сношения съм принудена да прибягна до телефон. Прехвърлят ме към неизвестната ми г-жа Влахова, която обещава, че в следващия брой (7 септември) ще решат въпроса. В следващия брой няма никой. Пак тегав разговор с г-жа Влахова и обещание за следващия брой. Следва връщане на отношенията ни на писмовно ниво, по тяхна инициатива:

"Подател: Borislav Kandov
До: veny_g[at]abv.bg
Копие до: Stanka Tosheva
Относно: Re: Narushenie na avtorskite mi prava ot v. Kapital !!!!
Дата: Вторник, 2007, Септември 11 17:59:11 EEST


Уважаема г-жо Гюрова,

Изпратили сме запитване до автора на текста, но все още не сме
получили отговор, продължаваме да очакваме такъв.

Искам да ви помоля да конкретизирате - можете ли да ни изпратите
пасажи от вашите текстове и тези от текста, публикуван в "Капитал",
за които смятате, че авторът е копирал дословно?

С уважение,
Борислав Кандов

Borislav Kandov
Editor Media&Advertising
Capital Weekly"

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ


Да пратя пореден мейл, този път с атачнат .doc файл със сравнени пасаж по пасаж, оцветени с различни цветове като за дебили? Или да се върна към традицията - да отида в редакцията да връча на г-н Кандов ксерокопие на статията плюс разпечатки от постовете ми с оцветени с маркер дословно прeписаните пасажи?

Или да им тегля една майна, щото ме правят на маймуна? Вероятно точно на това разчитат - че като се държат с нормален човек като с малоумник, на него ще му писне и ще се откаже. По принцип са прави - както се вижда от печалния опит на Симион Патеев с "Труд", "Политика" и "Сити маркет". Но грешката им е, че са попаднали на мен - подобно безобразно поведение може само да ме амбицира като куче гонче по кървава следа.

Когато започнах тая история, исках наистина няколко думи, нещо от типа на "в статията еди-коя-си са използвани текстове на Вени Г." Извинение не исках, пари не исках. Исках да отстоя идеологията на Creative Commons и да покажа на журналистите от "Икономедиа", че трябва да се придържат на практика към това, което прокламират на страниците си (в "Капитал" и "Дневник" са публикувани 1-2 хубави статии за тази фамилия лицензи).

Сега обаче три думи няма, ама хич няма да са достатъчни, за да спра да се ядосвам на Миролюба Бенатова, "Капитал", "Икономедиа" и съвкупната бг журналистика. В каква насока да канализирам ядосването си се питам.

П.П. Отговор на въпроса от заглавието веднъж дадох --> Вестникар ли?

вторник, 18 септември 2007 г.

Roaming Tomcat Rag (Рагтайм за скитащ котарак)

Когато почнат да ме дразнят нещата около мен - а май започват? - много дразнеща ми изглежда, че става България за живеене напоследък - ей такива неща ме карат да се усмихвам:


Картината се казва Roaming Tomcat Rag, художничката е Amy Crehore.

Как би следвало да се преведе - "Раг за скитащ коратак"? "Рагтайм за скитащ котарак"? На английски се използва rag съкратено за ragtime, но как се нарича на български този стил? Знам, знам едноименния роман на Едгар Доктороу и филма по него на Милош Форман, имам и двайсетина МР3-ки на Скот Джоплин, но но не зная как българските джазмузиканти наричат стила?

Всъщност какво ме интересува, важното е, че картината е прекрасна и че си представям музиката, която свири момичето. Забравих ли да припомня, че освен фен на Доктороу, Форман и Скот Джоплин, съм още нелечим, безумен, отчаян котколюб, поради което съчетанието "рагтайм - черен котарак", особено на фона на недокосната природа, ме пронизва от нежност...

Amy Crehore (а това как ли се произнася? Ейми Крехър?) е известна съвременна американска художничка, а картината я видях в BoingBoing.

понеделник, 17 септември 2007 г.

За ползата от канабиса или защо трябва да се чете "Труд"

Без бой си признавам - не обичам този вестник и затова го бойкотирам, но понякога се оказва, че бъркам, защото пропускам интересно инфо, за което се научавам от веселата (и суперпрофесионална) рубрика "Прелет на печата" на в."Сега":
"Или да вземем един и същ предмет - колко различни оценки може да има за него. Растението канабис. Да излезеш по улицата да питаш младежта - ще ти кажат, че е много готино и напълно безвредно - "не газете тревата". Обаче във вестник "Труд" четем за последиците от поредната антиконопена акция в Петричко. Там бабите тревата си я гледат на общо основание, а като ги изловят, изработили са версия - "Не тровя с канабис децата, а си лекувам краката", рекла една "наркопенсионерка"."
Естествено, бързо гуглирах и кво по-сериозно като инфо излезе:
"800 килограма сух канабис откриха криминалисти в ниви, собственост на възрастни хора от петричкото село Скрът

Марихуаната е иззета, задържан е 68-годишен собственик на един от имотите в момент, в който се опитвал да укрие две брезентови платнища, съдържащи канабис, обран малко преди това. За последната година при специализирани акции в района на Петрич, са открити и иззети близо 2 тона от наркотика.

В района на Петрич канабисът отдавна е заменил тютюна в нивите на хората. Предимно възрастни хора отглеждат културата като най-често казват, че садят канабис за лек. Баба Калина е една от първите в района, станала известна с това, че отглежда от наркотичното растение.

Според полицаите именно баба Калина е снабдявала съселяните си с културата. Многократно в нейния имот полицаи откриват канабис, но въпреки многото заведени дела засега не е осъждана. Казва, че не е продавала канабис, лекувала болните си стави. Твърди, че културата се гледа лесно.

Чести са полицейските акции за откриване и изземане на канабис. При последната от тях е иззето изключително голямо количество.

За последната година са задържани 147 лица, в чиито домове е открит канабис, малка част от тях имат влезли в сила присъди. Повечето са възрастни хора.

Гл. инспектор Иван Харизанов: "Има данни, че извършителите може да са техни близки, внуци, деца, но те поемат в повечето пъти вината за извършеното престъпление, за да защитят децата си.”

Обикновено заради възрастта и ненамирането на достатъчно доказателства за наличие на престъпление, образуваните досъдебни производства не стигат до съда."
Горкият Румен Петков, затова не може да пребори престъпността, в частност наркомафията - заради такива закоравели бандитки като баба Калина, които вместо да гледат тютюн за жълтите стотинки на депесарските тютюневи фирми, си допълват огромните пенсии (дето Масларката им отпуска) с крупните печалби от джойнта, и прикриват проклетите си деца!

Браво, Румене, браво, Петков! Так держать!

неделя, 16 септември 2007 г.

Една атомна бомба пред Италианския лицей

Коментар във форума на "Всеки ден" към статията за представянето на Мартин Заимов:
"Танелия Стайкова

Ало, Сайта! Да се сещате, че днес е Първият учебен ден?

Що не покажете снимка от Италианския лицей в Горна Баня? Паркирани са около 1000 автомобила, от които нито един на стойност под 100 000 лв. Има две ламборджинита, три ферарита, около 250 джипа "Мерцедес" и т. н.

Що не снимате и Дома за сираци в Горна Баня? На около 400 м по права линия е от елитното училище - прекрасната му фасади и паркираната отпред УАЗ-ка? Няма ли кой да пусне една атомна бомба пред училището на Людмила, та се свършат най-после комунистите в България!

15.09.2007"

Без мой коментар, защото тук, в блога не пиша нецензурно.

събота, 15 септември 2007 г.

Искам да съм магаре в Минесота (обява)

"Събота, 2007, Септември 15

Магаре в новините

Не се случва всеки ден магаре да привлече вниманието на медиите и де се появи на снимка по вестниците. Ето това магаре е изключението. Имало нещастието да падне в изоставен кладенец някъде из Минесота. На помощ му се притекли местните пожарникари, които започнали да изкопават земята около кладенеца, за да могат да разглобят стените му. Магарето било живо и здраво.

И тук съм чувал за всеотдайността на българските пожарникари и съм сигурен, че работят яко. Но чак такова нещо не бях чувал.

П.П. Иначе преди години думата "магаре" често бе употребявана в политически разговори. В бившите "сини крепости" София и Пловдив казвахме: "И магаре да издигне СДС за кмет, то ще спечели." Сега нещата не стоят по този начин. Но пък изразът важи с пълна сила за някои райони, където традиционно ДПС печели изборите."

Прочетох го в "Иван Бедров. Някои мисли и други интересни неща."

И бидейки нелечим фен на магарешкия дискурс, реагирах тутакси с коментар в блога му:

"Пу, заплювам си авторското право върху изречението "Искам да съм магаре в Минесота"!!!

Сега ще търся композитор и текстописач да ми направят приличен къвър на "Искам да съм негър в Алабама" на Васко Кръпката и с продукта ще отида да изнудвам Митко Пайнера да го продуцира. Няма да го натискам много - не държа Ивана да го пее, но ако не тя, поне Преслава или Анелия да е."

И така мислех, че гаврейки се съм приключила емоционалния си ангажимент, но се оказа, че греша... Трети час продължавам да мисля за проклетото магаре, което е знак, че нещо не е в ред. И лошото е, че предполагам, че не е в ред не при магарето :-(

И се сетих за едно мое любимо влечуго - Манрико от форума на в. "Сега", който в една фундаментална дискусия (то ли за глобалния тероризъм, то ли за гаджетата на Ахмед Доган) бе запитал - ако те ритне магаре, дали ще го гониш да го ритнеш и ти? Осъзнах за пореден път, че на съзнателно ниво не ги гоня, но съумяват нерядко да ме провокират разни магарешки водачи да препускам след питомците им. В известен смисъл може да се каже, че немалка част от официалния ни политически живот е нещо такова - улична корида с магарета (нали знаете, че испанският първообраз е с бикове?)

И в края на краищата въпросът съвсем не е в магаретата, или по-точно в тях е, защото магарето е много симпатично животно, и умно при това. Тъй като още от малка любимият ми герой в “Мечо Пух” е магарето Йори. Освен последователен философ и стоик при това.

За тъпанарите, незапознати с тезисите на другаря Зюмбюлев, известен още като зам.главен на "24 часа", пояснявам - "влечуги" наричаме за лекота престъпните душевноболни индивиди, които представляват основната част от пишещите по българските форуми и блогове. Сега да не се изпотрепете да тичате при при антикварите за "Славейков" за тезисите на другаря Зюмбюлев?! Марфа отдавна ги е сканирала в интерес на престъпната общност от рептилии - http://marfieta.files.wordpress.com/2007/07/447498_orig.jpg. Инструкция за употреба: Прочети, препиши, научи наизуст и изгори!

Дойде му времето или за професионализма в рекламата

Чувството за хумор много ме изкефи (щото моят хумор е от този тип, а е общоизвестно, че всеки съди по себе си). И се замислих за професионализма - напоследък попадам все на разни свежи рекламни идеи, принадлежащи очевидно на непрофесионалисти, и съответно реализирани елементарно, примитивно. И се запитах дали професионализмът не започва да оказва от един момент нататък (в смисъл от постигането на едно добро ниво) известен задържащ ефект върху креативността?

Интуитивно ми се струва, че има такъв момент, но не съм вътре в рекламния бранш. И като се замислих за браншове, се сетих за браншовата специфика и ми се породни последващ размисъл - няма ли универсална обратна връзка "професионализъм - креативност"? С други думи - колкото повече знаеш, толкова по-малко можеш да мислиш.

Интуицията ми е - за съжаление - тази :-(

четвъртък, 13 септември 2007 г.

Дари 1000 лв. на болно дете , без да изкарваш нито лев от джоба си

Великолепна идея на Ники Кубарелов:

"Да, това е възможно! Сигурно знаете, че в момента тече SEO състезание, в което целта е сайт да излезе на първа позиция в гугъл за дадена ключова дума. Ключовата дума, която е смисъл на това състезание, е "лъгуг яицазимитпо", което означава "гугъл оптимизация" наобратно. Аз този път няма да участвам и дадох своята подкрепа за Бого, който също не взема насериозно своето участие. Той декларира тук, че ако спечели състезанието, ще дари всичките пари (1000 лв.) на сайта save-darina.org*, който пък ще ги разпредели както намери за най-добре. Другите участници нямат такива планове за наградата, а понеже познавам Бого (главно от Интернет), знам, че неговите намерения са искрени.

Какво мога да направя?

Можеш да направиш много. Всеки, който има блог, сайт или форум, може да сложи текстов линк към сайта на Бого, като по този начин даде своя глас и подкрепа за бъдещия победител. Колкото повече - толкова повече. Така Вие ще помогнете на болни деца, без да изкарвате нито един лев от джоба си. Макар че ако имате възможност, винаги можете да пратите един SMS, нали?

Аз съм взел насериозно тази добра кауза и смятам да сложа линка, където мога. Не забравяйте, че има много сериозни конкуренти и няма да е лесно да се преборим за тези 1000 лв., които не са много, но пък съм сигурен, че ще помогнат поне малко.

Ето код за линка

Внимание, слагайте именно този код, а не просто линк към блога на Бого. Това е линк към категорията, която участва в състезанието.


SEO darenie - Bogo - save-darina.org

Надявам се поне блогърите да се включат! И не, не съм вклюбен** в Бого или нещо такова, просто мисля практично и съм много навит да дарим тези 1000лв!
Също познавам Бого Шопов от Интернет и знам, че намеренията му са искрени, тъй че след малко слагам линка в сайдбара, а също така ще помисля къде другаде мога да го сложа.

-----------

* Името на сайта е "Спаси, дари на..." . Защо точно на него --> Какво да правим, ако детето ни е тежко болно

** Аз пък помислих, че е вКлюбен ;-)

понеделник, 10 септември 2007 г.

Какво да правим, ако детето ни е тежко болно

Боби Величков със сина сиДа не дава господ никому, но злото не пита и когато се случи да дойде, едно от най-мъчителните неща за родителя е усещането за безпомощност. Безпомощността да помогне на съкровището си, защото не знае какво да направи. Не пожелавам никому да познае това чувство. А държавата ни никак, ама никак не помага... :(

Днес обаче открих изключително ценния текст на Боби Величков, когото познавам (виртуално) от кампанията за Дарина. Това, което тогава стана за два месеца, ме изуми, защото не очаквах, че в България има толкова много добри хора, които могат да се организират, за да спасят един детски живот.

В смисъл - винаги съм вярвала, че добрите хора са много, много повече от лошите, но не вярвах в обществената солидарност и способност за самоорганизация, мислех, че социалната тъкан е разядена от нелечима гангрена. Докато Дари не събуди нас и още стотици хиляди за доброто, което така дълбоко бяхме забравили:
"Наближават 4 месеца от смъртта на Дари. Още не може да ми мине, но ще се опитам да пресъздам основните неща, на които се научих по време на тази кампания. Ще се опитам да ги събера в 10 точки. Дано да са ви от полза.

1. Най-важното - не се отчайвайте докрай.

2. Съберете всички възможни документи, становища, заключения, етапни епикризи и всичко, което касае болестта на детето ви.

3. Обърнете се за помощ към Фонда за лечение на деца в чужбина.

  • По възможност документирайте всеки един контакт с тях.
  • При отказ за съдействие - изискайте да ви уведомят писмено защо ви отказват.
  • Тормозете ги непрестанно. В правото сте си да изисквате. Отговори от рода на “Обадете се другата седмица” не ви вършат никаква работа, само губят ценното време на собственото ви дете.
  • В никакъв случай и при никакви обстоятелства не се отказвайте да търсите помощ от държавата. Никой не може да ви принуди примерно да се откажете от съдействието на Фонда, за да получите разрешение за набиране на средства. Никой няма право и да го направи. При такива опити - изисквайте да ви покажат закона, наредбата или правилника, на който се позовават.
  • По закон, за да вземе Фондът решение, по вашия случай трябва да се произнесе републикански консултант, който е специалист в лечението на конкретната болест и да даде становище дали детето ви може да бъде излекувано в България. Ако въпросният консултант не желае да ви оказва съдействие - тормозете го по всеки един разрешен от закона начин. Вие сте данъкоплатец, който му плаща заплатата. Възможно е консултантът да излезе със становище, според което детето ви може да бъде лекувано тук. При тези обстоятелства поискайте гаранции, че степента на лечимост на въпросната болест в България е съпоставима със степента й на лечимост извън страната.

4. Отидете в банка и открийте дарителска сметка на името на детето. По мои наблюдения това най-безпроблемно може да се извърши в Прокредит банк. За там ви е необходим комплектът документи, който описах по-горе. Задължително условие е сметката да бъде дарителска и целева, тоест - средствата по нея да могат да бъдат усвоявани само и единствено с цел лечение на детето. Препоръчително е титуляр на сметката да е самото дете, а не някой от родителите. По този начин потенциалните дарители получават една допълнителна степен на увереност къде и за какво отиват техните дарения.

5. Направете сайт на детето. Ако не можете - помолете приятели. Сайтът в никакъв случай не трябва да бъде нещо елементарно от рода на “моля ви, дарете 5 лева на детето ми!”. Задължително в него трябва да се публикува историята на заболяването, снимките на документите, снимки на детето и изобщо всяка една подробна информация, която да накара хората да ви повярват. Водете дневник. Описвайте какво ви се случва, как е детето ви със всеки изминал ден, борбата с институциите, какво са ви казали, как са ви омотали, изобщо - трябва да се примирите, че в името на детето си се налага да извадите и най-дребните подробности от личния си живот на показ. Трябва да направите хората съпричастни с трагедията си. Това не става със снимки отпреди 3 години и с разкази за случки отпреди една. Накарайте тези, които четат сайта да живеят заедно с вас. Така ще се доближат до невероятното усещане за болка и безизходица, което изпитвате вие самите. Задължително в секция “Дарители” обявявайте всяка една стотинка, която е постъпила по сметката ви. 98% от дарителите не драпат за публичност, но пък така ще зарадвате останалите 2%. Отделно от това това е признак за откритост и честност, който определено се цени много.

6. Ангажирайте се силно с популяризирането на сайта, привлечете и ваши близки и познати, особено ако имате наблизо тийнеджъри или хлапета, запалени по Интернет. Нека да търсят помощ по форуми, блогове, нюзгрупи, да разпращат по кю, скайп или имейл адреса на сайта с призив за помощ. Това е откровен СПАМ. Но един от малкото спамове, които дават ефект. Не е много редно от професионална гледна точка да давам такъв съвет, но на вас не би трябвало да ви пука - детето ви е много по важно.

Ще има и говеда, които откровено ще ви псуват, че ги занимавате с трагедията си. Ще има и нормални хора, които ще недоволстват, че се опитвате да ги ангажирате за нещо, което не ги интересува. Само не се отчайвате и не унивайте! Водете нещата с позитивизъм и умереност.

7. Намерете начин да ангажирате някоя медия. Пълна глупост е твърдението, че единствените медии, които могат да помогнат, са големите такива. Никога няма да забравя огромната подкрепа по време на кампанията за Дари от страна на изцяло непознати за мен регионални медии. Няма значение на какво ниво са, важното е да ги ангажирате със случая си.

8. Не забравяйте - това, което един родител може да направи за детето си, не може да го направи нито държавата, нито някоя фондация, нито група хора, събрали се, за да ви помогнат. Не отказвайте ничия протегната ръка, но мислете трезво. Консултирайте се. Търсете информация за хората, които ви дават съвети. Разберете имат ли те някаква цел и търсят ли някаква изгода, предлагайки ви помощ. Търсете алтернативни мнения и съвети. Разбирам прекрасно, че в такъв момент човек се хваща за всичко, но повярвайте - трябва да премисляте трезво, защото може и да помогнете, но може и да навредите необратимо на детето си, следвайки сляпо разни съвети и заръки. Пазете се от шарлатани! Прекрасно знам, че в България има поне 1 израелска фирма, която е комисионер. Тоест - води деца в болници в Израел, след което си прибира една сериозна сума от таксата за лечение под формата на комисион за това, че е уредила пациент. Те са много чувствителни, съчувстващи, разбиращи и готови да ви окажат всякакво съдействие, само и само да ги вземете за консултанти и да ви заведат в болницата. За тях детето ви е само стока. Имайте го предвид, като тръгнат да ви обгрижват. Стъпвайки в Израел и подписвайки документите в болницата, вие на практика финализирате сделката със стоката и оттам насетне те ще се заинтересуват отново да ви помогнат дори и за най-дребното нещо само срещу съответното добро заплащане.

9. Намерете максимално количество информация за болестта на детето си и начините на нейното лечение. В Интернет има всичко. Изчетете всичко възможно по въпроса, асимилирайте го и се опитайте максимално да отдалечите начина си на отношение към случващото се от родителската гледна точка и да го доближите до лекарската такава. Дори и минимална възможност за трезв и безпристрастен поглед върху ситуацията ви открива неподозирани възможности за реакция. Освен това, показването на прилични познания в областта ще възпре голяма част от докторите да ви говорят глупости.

10. Търсете алтернативи за набиране на средства. Намерете хора, които да ви помогнат за плакати, флайери, листовки и всякакъв род културна и развлекателна активност. Търсете контакти с творци, певци, артисти, фотографи и каквито още се сетите. В голям процент от случаите те откликват. Същото важи и за много от фирмите. Не забравяйте нещо изключително важно - договор за дарение, придружен с протокол за извършено такова, представлява основание за дарителя да намали облагаемата си печалба. Задължително трябва да предложите такъв договор на всеки дарител. Дали вече той ще се възползва е друг въпрос.

11. Направете постъпки за SMS линия за дарения пред операторите. Ще ви разочаровам - не вярвайте безрезервно в положителен резултат. В огромния процент от случаите вашата молба ще се върне с резолюция “в момента няма техническа възможност”. Наистина ситуацията е такава. Не гледайте, че Сульо и Пульо са в състояние да си отворят SMS линия, за да разпращат хороскопи по нея срещу 2.40 на съобщение. Това е търговска политика, от която операторът успява да си покрие разходите. Линии за SMS-и с дарения вкарват оператора в сериозни разходи за поддръжка, държавата го принуждава да преведе ДДС върху събраните приходи, а на всичкото отгоре след това те трябва да бъдат преведени по дарителската сметка отново безвъзмездно. Само си представете таксата за превод, платена от МТел, за да преведат 150 000 лева в сметката на Дари. Да, знам, че подобно отношение не може да бъде наречено човеколюбиво, но в крайна сметка става въпрос за едно търговско дружество, което оперира на пазара и прекрасно знае какви разходи може да си позволи и какви не. Но пак не се отказвайте. Потърсете помощ от организации като DMS. И пак внимавайте - много други организации предлагат същата услуга, но си задържат един сериозен процент от всяко SMS дарение. DMS май не го правят, но това мое твърдение подлежи на проверка.

На прима виста - толкова. Мислех ги 10, те станаха 11. Разбира се, списъкът е отворен за допълване от всеки, който разполага с желание и съответната информация. Понеже чувам въпросите какви са моите основания да съм толкова категоричен в горните твърдения, ето ви тъкмо 2 такива:

1. Аз бях в кампанията от началото, та чак до затрупването на ковчега.

2. Минал съм по същия път. Слава Богу, не с фатален изход. И причината сега да се радвам на прекрасен и здрав син със сигурност не е в държавата, прилежащите й институции или някоя благотворителна фондация.

Със здраве. Дано това да е полезно на някого. Пак казвам - допълненията са добре дошли."

Сайтът, създаден първоначално за Дари, продължава да работи. Защо:
"Решихме да продължим дейността си като помагаме и на други деца в беда и техните родители. В резултат на това в новия вариант на сайта вече има няколко нови кампании, които се стремим да доведем до успешен край.

В процеса на първоначалната кампанията, хората които помагаха най-активно и се включваха в различните инициативи образувахме нещо като "ядро" и започнахме да координираме действията си, за да постигнем по-голяма ефективност. Така се оформи и екипа на сайта - всички ние сме родители и сме съпричастни с болката и проблемите на тези деца и техните семейства. Без дори да сме се виждали наживо (някои членове на екипа живеят в чужбина), ние всекидневно отделяме от свободното си време, за да помагаме на децата, които в никакъв случай не можем да наречем чужди.

Ние не сме фондация, сдружение или каквато и да е официална организация. (Може би и затова толкова много хора ни повярваха и продължават да помагат и до днес?!). Всеки от нас участва в това благородно начинание абсолютнодоброволно и безвъзмездно. Сумите от даренията отиват директно в дарителската сметка на съответното дете, по никакъв начин и под какъвто и да е предлог не "усвояваме" и стотинка от паричните средства, а поддръжката на сайта и всички административни разходи за само и единствено за наша сметка.

Членството в сайта е безплатно, не приемаме платени реклами, а всички банери тук са или на хора и сайтове, които са ни помогнали или са част от система за обмен на банери - с цел по-голяма популяризация на сайта.

Всеки, който се отличи с особена активност в която и да е от актуалните ни кампании е добре дошъл да се присъедини към нашия екип и да подпомогне всичките ни усилия и бъдещи дейности!"

Иди и виж сам - "Спаси, дари на..."

Благодаря, Боби :-)



неделя, 9 септември 2007 г.

В Докторската градинка

На една пейка прекрасен екопризив ;-)

Спести вода - изкъпи се с мен :-)
Наблизо в тревата:

Пън с гъби
Стих от същата пейка:
Пейка със стих
Само малка редакция му трябва:
Как искам да върна дните назад.
Да бъдем отново малки деца.
Как искам да върна дните назад.
Да бъдем с ония големи сърца.

събота, 8 септември 2007 г.

Моят живот: Rated

Видях го при niili. Съгласна съм с оценката :-)
This Is My Life, Rated
Life:
6.7
Mind:
8.3
Body:
5.1
Spirit:
8.8
Friends/Family:
4.7
Love:
7.7
Finance:
5.9
Take the Rate My Life Quiz


Обаче се затрудних от молбата да обясня как се справям толкова добре в сферата на Духа. Не се изненадах, че оценката ми по тази скала е много по-висока от средните стойности, но, бога ми, не знам как го правя това... Ето ги средните стойности:

Средни стойност на теста Life

И "молбата" на сайта:

"Your Spirit score is very high, much higher than the average. If you wouldn't mind, please take a little time to explain how you manage to succeed so well at this aspect of your life. Your words may be read by someone else who scored very low. Take a moment to give them some useful advice."