четвъртък, 31 май 2007 г.

И тъй тъпо, и инак тъпо...

Тъпо е да копипействам цитати и картинки, както глупаво си мислех преди десетина дена - блогът ми си е мое детенце, а не някакво франкенщайнче, сглобено от парчета на различни други хора.

Обаче е тъпо и да пиша с една ръка. Мислите ми не текат, изчезват. Така съм свикнала за 16 години с компютъра, а чак сега осъзнавам, че мисленето ми, т.е. не цялото, разбира се, а това, което трябва да придобие формата на писано слово, се е сраснало с писането (на компютър). Няма да обяснявам подробно, защото за тия 5-6 реда дотук, ми отидоха 10 минути.

Тъй че, мило блогче, оставям те безмълвно, докато не ми свалят гипса и не раздвижа след това залинелите мускули на ръката, китката, дланта и пръстите- това се казва "рехабилитация" и също трябвало някакво време.

понеделник, 21 май 2007 г.

Интернет саботирал изборите

"Три електронни сайта - bgphoto.net, focus-news.net и express.bg, нарушиха забраната за агитация в изборния ден. На тях имаше банер с бюлетини на две партии. ЦИК е поискала съдействие от органите на МВР за спиране излъчването. Малко по-късно от агенция "Фокус" внесоха в централната комисия писмо, с което удостовериха, че всички рекламни банери на участници във вота са свалени от сайта още в петък. Константин Тренчев от Коалиция на българските социалдемократи оттегли жалбата си срещу агенцията за неправомерна агитация."

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2650&sectionid=2&id=0000201

Интересен анализ на Nicolas Sarkozy в Еconomist

Понеже не съм сигурна дали достъпът до архива на изданието е постоянен, давам освен линк, а и копиейст на стията в Еconomist.

France's new president

An inclusive government

May 17th 2007 PARIS
From The Economist print edition

President Nicolas Sarkozy picks a surprising Socialist as foreign minister
THE polished brass hats, shiny trumpets and 21-gun salute that marked the investiture of Nicolas Sarkozy as president in place of Jacques Chirac on May 16th were all part of the traditional ceremonial pomp at the Elysée. Yet the new President Sarkozy promptly set out to deliver his promised break with the past, flying to Berlin the same day. Two days later he was expected to pick a broad-based government.

o no surprise, his prime minister will be François Fillon, a Gaullist former social-affairs minister who pushed through a mini-reform of state pensions in 2004. A late convert to the Sarkosphere, he has become a loyal right-hand man and foil to the hyperactive Mr Sarkozy, tough enough to push reforms but not so strong as to overshadow what will be a hands-on presidency.

Mr Sarkozy's coup de théâtre was his expected choice as foreign minister: Bernard Kouchner, a man of the left. This will not only upset the Socialists, who are muttering about treason, but also secure one of France's most popular political personalities, as well as showing Mr Sarkozy's inclusiveness. Mr Kouchner's humanitarian background, as co-founder of Médecins sans Frontières and UN boss in Kosovo, dovetails neatly with Mr Sarkozy's keenness on a human-rights element in his foreign policy. A pro-European, Mr Kouchner was one of the few Frenchmen to support the invasion of Iraq—though he fiercely criticised American management of the aftermath. He will be complemented by the expected return of Jean-David Levitte, France's ambassador in Washington, DC, to be Mr Sarkozy's American-style national security adviser.

There will be change at the Ministry of Finance as well. It is expected to be split in two, with an economic strategy and jobs portfolio going to Jean-Louis Borloo, outgoing social-cohesion minister, as part of Mr Sarkozy's efforts to convert the French to the idea that growth and jobs are linked and employment is not just a welfare matter. “Work, effort, merit”, a campaign slogan, rang out from Mr Sarkozy's investiture speech. A former prime minister, Alain Juppé, despite a past conviction for political corruption, is likely to have a super-ministry of ecology, energy and transport.

Mr Sarkozy's biggest challenge has been trying to meet his own pledge—made when he faced off with a female rival in Ségolène Royal—to fill half his streamlined cabinet of 15 with women. Christine Lagarde, the outgoing trade minister, and Michèle Alliot-Marie, the departing defence minister, were expected to get top posts, as might Christiane Taubira, a black left-wing deputy. A few centrists are also expected to land jobs. But some of the new president's old (male) friends are set for disappointment. “Loyalty is a matter of sentiment,” said Mr Sarkozy a few days before his investiture. “Efficiency is for government.”

Децата на Ирак и защо






When you consider the fact that the invasion and occupation of Iraq played perfectly into the hand of Osama bin Laden and his radical followers it is hard to believe that Al Qaeda would prefer Kerry over Bush.



СВОБОДАТА


"Liberty has never come from the government. Liberty has always come from the subjects of government. The history of liberty is the history of resistance. The history of liberty is a history of the limitation of governmental power, not the increase of it. "

Woodrow Wilson

Новаторска блогостратегия

Тъй като поради счупената си ставичка, няма да мога почти месец да пиша нормално (с две ръце), а вече си намерих -цял един анонимен коментатор подигравчия, че все съм се жалвала за горкия си счупен ляв показалец. Правех го с идея да стане ясно защо пиша кратки като на третокласкник съчинения, но явно така досаждам. Поне на някои.

Тъй че сътворих нова пръстопроблемна блогстратегия. Няма да продължавам да изтезавам мене си, пишейки мъдрите си размисли само с десния показалец, и така няма да досаждам другиму с жалванията си. През започналия месец с гипса ще копипействам готини цитати (не дълги текстове, а точно цитати), пък когато видя интересен дълъг текст - ще пускам линк, също ще пускам и готини картинки.

Чакам някой да разобличи двуличието ми - хем ще се кефя, че блогвам; хем нещо някому може да е интересно :-)

неделя, 20 май 2007 г.

Всичкото ПолитМара втасала, един интернет й останал проблемът

Писах, че почти не мога да пиша. Но затова пък да копипейст мога. В конкретния случай мисля, че ако човек не е малоумен, няма нужда да коментирам копипействания цитат:

"ЦИКЕП с решение е констатирала, че три електронни сайта - bgphoto.net, focus-news.net и express.bg са нарушили забраната за извършване на предизборна агитация. На тези три сайта е имало изображение на бюлетините на две от политическите партии и коалиции, регистрирани за тези избори.

След като констатира нарушението ЦИКЕП е поискало съдействие от органите на МВР да предприеме необходимите мерки за спиране излъчването на материали за една политическа партия и една коалиция в тези сайтове. "

Цитатът е от новина откъм 21 часа на actualno.com

Изритват Уулфовиц от Световната банка

Много се кефя, че поредният неоконсерватор от бушменската зоологическа градина го издухва. Вече правя сериозен залог за Хиларицата като следващ президент.

Баси, така ме изкефи случката с Уулфовиц, че пак жертвах половин час за писането на 5 реда. На това му се вика инвалид-психопат.

събота, 19 май 2007 г.

Не знам защо, но знам, че има смисъл

Казах ви, че около месец няма да пиша, защото ми е счупена ставата на левия показалец. Но днес четох подробно вестниците, които имат онлайн издания, а също така Интернет новинарските и аналитични бг сайтове.

Ако не бях принудена да пиша само с един пръст....., о, колко - меко казано - невъзпитани неща щях да напиша. Но не мога. Само за тия редове дотук отидоха към 20 минути.

Но реших да робствам еднопръстово около час, за да обясня защо пускам следното стихотворение. Ами защото макар с автора да ни делят почти три века, стихът му не само е гениален, но и напълно актуален. И в тон с него, за да намаля мрачната метафизичност, която инжектирам къде ли не - аре, вър, читателю, се напуши - иде да нарече "напуши се така, че да не ти пука"

"Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.

Травматична блог отпуска

Близо месец няма да съм тук, заради последното от едномесечните кученца, които намерих през юни миналата година. Тя, Берта се казва, остана еднствената, на която не можах да намеря стопани и си остана при мен. Още е малка - няма година, и поради това е доста щурава..куче Берта

Преди два дена, като я извеждах на вечерната й разходка и отварях входната врата, тя дръпна като изоглавена навън и отварящата се врата буквално обърса лявата ми ръка, с дясната я водех за повода. Първо разбрах защо Берта е дръпнала така щуро - в двора имаше котка. После си погледнах лявата ръка - от показалеца шуртеше сума кръв. Изблизвах я с език, докато се върнем от разходката, щото все не щеше да спре. Ей това миловидно и кротко на пръв поглед същество, наречено Берта, някой ден сигурно ще ме убие. Не нарочно, разбира се, и не с лоши намерения.

Вкъщи държах показалеца 20-тина минути под течаща студена вода, за да спре кръвта. После дезинфенкцирах раната със спирт и й сложих анкерпласт. Обаче мина ден, мина втори - а ръката болеше и започна яко да се подува. Показалеца вече не можех да го мърдам. И болеше, мамка му, как болеше... Ясно бе, че без лекар няма да мине.

Отидох снощи до спешното отделение на ИСУЛ и все си мислех, че е някакво гнойно възпаление от влязла в раната бактерия. Оказа се по-неприятно - счупена ставата, която свързва показалеца с костта от дланта. И ми гипсираха ръката от връхчетата на пръстите до малко под лакътя. Така трябва да съм поне 25 дена.

Тъй че, мои читатели - може би ще ви липсвам. А на мен със сигурност ще ми липсвате, мои коментатори.

Няма инакъв начин - тоя кратък текст го писах около 40 минути с показалеца на дясната си ръка. Е, ако ми се случи нещо суперважно като събитие или преживяване, все пак ще се подложа отново на мъчението с еднопръстовото писане.

ЧАО до след месец:
Вени :-)

четвъртък, 17 май 2007 г.

Клетвите и проклятията

Аз вярвам в тях. Вярвам, че когато прокълнеш някого, рано или късно клетвата/проклятието го застига. Знам, че звучи смешновато, но имам рационално основание да мисля така.

Когато прокълнеш някого от цялата си душа, ти излъчваш огромна негативна енергия, насочена към обекта на клетвата. А както знаем, енергията не се губи, простичко казано. И тази енергия се движи във време-пространството подобно на механизма на движението на информацията в Интернет. Тя е разделена на пакети, които ако не могат да минат през даден маршрут, минават през друг, защото ги води крайният адрес. И в края на краищата всички пакети се събират в крайния адрес и се обединяват в цялостното изпратено съобщение. (Извинявам се на профитата, че така лаически го обяснявам, но общо взето за незапознатите е е така.)

С клетвата е същото, само че Оня, Интернет на на съдбата, работи с много по-ниски скорости и понякога са нужни години, за да се съберат пакетите. Но те рано или късно се събират. И обектът на проклятието получава възмездие за стореното зло.

Лошото на този механизъм е, че третира обекта не като индивид, а като част от група индивиди. Както една мравка е нищо без мравуняка или една пчела нищо без кошера, така и човек е нищо без най-близките си. Мисля, че причината за тази интерпретация на понятието "обект на клетвата", е основана на силната емоционална връзка между обекта и хората, с които има такава връзка. Как точно става това - нямам все още рационална хипотеза.

Така може на прокълнат човек дъщеря му да заболее от рак или гаджето му му да го сгази камион. Въпросът, целта е той да изпита болка, силна болка. Може и самият обект, разбира са, да стане инвалид или да заболее от неизлечима болест. Но мисля, че в болката - дали от неговото страдание, или от страданието на много близък до него човек - е ключът за алгоритъма, който центрира негативната енергия не само в обекта, а и в истински близките му.

Затова народната традиция е категорична, че не бива да се кълне, освен в изключителни случаи. А ние - въпреки компютрите си и Интернета си - има какво да научим и от нея.

БГ софтуер пиратите гепили $50 млн

"Загубите за индустрията от софтуерното пиратство в България възлизат на 50 млн. долара през 2006 г., твърди нов доклад на IDC и BSA (Сдружение на издателите на бизнес софтуер), като това е с $9 млн. повече, отколкото през 2005 г.
Добрата новина е, че след 3 поредни години с отчитане на 71% софтуерно пиратство, през 2006-та страната ни отново снижава с 2 пункта нивото на използвания нелицензиран софтуер, достигайки 69%. Поради бързо развиващия се пазар на информационни технологии обаче, загубите на практика са се увеличили, посочват анализаторите."


И тая глупост се тиражира от IDC и BSA. Понеже BSA е унизително известна у нас, пояснявам що за чудо е IDC. Те сами се представят като "the premier global provider of market intelligence, advisory services, and events for the information technology, telecommunications, and consumer technology markets." Ако са на същото ниво като мафийката на Заки, всичко е ясно. Жалко обаче, ако наистина са сериозна фирма и са подведени от някакви... абе нямам достатъчно прилични думи да нарека Заки и ко.

Как можеш да загубиш нещо, което никога не би могъл да получиш? И при най-фашистки закони българските потребители не биха били във финансово състояние - буквално не биха могли да платят въпросния софтуер. И този порочен метод на виртуални изчисления на загуби от пиратството шества из всички медии, корпоративни и правителствени документи, без никой досега да не е казал, че кралят е гол.

Защо полицаите са агресивни

роф.Бойко Ганчевски
Изключително интересно интервю на психолога проф.Бойко Ганчевски, бивш директор на Института по психология на МВР, в Netinfo.bg, представящо един нетрадиционен, даже шокиращ масовата публика поглед върху полицейската агресия. Показателен за нетрадиционния поглед цитат:

"Изследването, което правихме през март с група професори от Софийския университет, показа, че 47-48% от проучваните лица (полицаи - б.а.) са подложени на изключително стресови ситуации и се намират в състояние на посттравматичен стрес или боен стрес. Което означава, че те са на ръба на психическата криза. Заради това и те като останалите имат нужда от помощ, за да не бият журналисти.

Пак казвам, ние трябва да търсим подкрепа, а не да малтретираме свободното слово. Трябва да се вземат мерки за оказване на психологическа помощ на полицаите не само в централните подразделения, а и в РПУ."


неделя, 13 май 2007 г.

Стихове, бременни с нещо, което всеки намери за себе си

Този стих е метафора. Многосмислова. Аз я интерпретирах в нашия
контекст - България в началото на 2007 година. Който както иска
да я тълкува. Знам само, че на 60% от българите не им пука
за метафори, защото те чувстват, изпитват това, което метафорите
префинено интелектуалнически изказват.


          "ТИГРЕ, ТИГРЕ!.."
Как е ловът ти, ловецо безстрашен?
Братко, аз цяла нощ тичал съм прашен.
Как ти е плячката, прясно убита?
Братко, тя още из джунглата скита
Де са ти силите, старите сили?
Братко, те чезнат от моите жили.
Де ти е стъпката, пълна с тревога?
Братко, умирам аз в свойта бърлога.


Автор: Ръдиард Киплинг

събота, 12 май 2007 г.

Wow! Хилари води за primeries

Хилари Клинтън води за праймърис. Това никак не ме изненадва, а ме радва. Политиката не е само за мъжете. А Хилари е пич, според мен по-голям от мъжа си. Не само като личност, а като политик. И ако тя стане президент, мисля, че Америка и целият свят ще станат по-добро място за живеене.

Хилари води за зrimeriesВярно е , че Барак Обама й диша на 3% процента зад гърба, но той е новобранец в тая игра, само сравнете предизборните фондове на Хилари и Обама. Плюс туй - за принципно съжаление - реднековете няма да допуснат чернокож. Освен това Обама няма политическия опит и авторитет на Хилари.

Както и да е - ще видим дали и тази прогноза ще се сбъдне. Щото за Сарко и Сеголен Роаял познах :-)

Евроскептицизимът ми качва нови проценти

Независимо от жалката избирателна активност, ще пратим купчина 18 маймуни в Европарламента. И какво мислите, че ще правят?

- Ще гласуват послушно сторед партийното решение на групата, към която принадлежат.

- Ще си живеят комфортно с "паричките" и с битовите условия, дето им се полагат.

- И най-важното: цялата им активност ще е да създават контакти и връзки. Бе ако връзките бяха сексуални - паметник да им дигнеш - ама няма да са. Те ще са връзки и контакти за далавери - далавери у нас с еврофондовете, а също и като посредници със съответните комисиони, между евро и наши фирми, които искат по-тънко да минат, па и некоя европейска далавера ще спретнат - българинът отдавна се е доказал като Оправен в тая материя.

И защо масата - не искам да ги нарека малоумни - зятова ще ги нарека народ, толко се радваха, че като влезем в ЕС, те оттам всичко ще ни оправят?

Все пак едно нагледно упътване, за да избегнете най-грешния избор:




Ако някой от вас пише във форуми или има блог или сайт - и, разбира се, споделя идеята ми - разпространявайте го. Дори 10% от излъганите или неориентираните да схванат за кво иде реч, пак ще е полезно.

"Добруджанската нация"

Нали заради олигархичната и тежко корумпирана БСП, се заех да разпространявам банер за тях и поради това се рзхождах из сума форуми, където прочетох изумителни неща. Хиля се като бавноразвиващ се вече два часа :-)

Ето и вие да се хилите - знаехме, че има македонска нация, ама не знаем, че за известно време е имало и добруджанска нация. И само историческите случайности са ни спасили тя да я няма днес.

Златна Добруджа

Не си знаем историята, или по-скоро пренебрегваме, омаловажаме трагичните моменти от нея. За сметка на това се бием в гърдите за успехите.

Що ли си спомням разказа на Алеко, дето Бай Ганьо преди да да рипне в кроткия виенски басейн-баня, се бие в косматите гърди, викайки така, че да го чуят и на гарата: "Булгар! Булгар!" и след това скача по някякъв супершашав начин, оплисквайки всички.

четвъртък, 10 май 2007 г.

Брутният вътрешен продукт - не е ли един мит?!

Имам предвид, че митът е, че повишаването на БВП е хубаво нещо. А също така, че БВП показва колко добре живеят хората. Дрън-дрън! Неотдавнашно изследвансе показа, че най- добре се чувстват хората от остров Вануну - дето и аз не го знам къде е. А в скандинавските страни, дето има и социална справедливост и нелош ръст ръст на БВП, има най-много самоубийства и най-висок процент алкохолизъэм. А в САЩ, които лидират по ръст на БВП, има най-голям брой затворници на глава от населението, данните за престъпленията, свързани с насилие (грабежи, изнасилвания, убийства), също ги правят водещи в света, да не говорим за данните за бездомните и за хората без социални осигуровки. Бих могла да продължа с още много примери, даже бих ги подкрепила със съответни таблици от данни на ООН, но защо? Всички знаят това и си мълчат.

Защото митът, не - лъжата - "БВП" е основа на сегашния световен ред на обикновения човек, особено от развиващите се страни, това не носи нищо. И на нас не носи нищо, макар, че по статистиките на ООН се водим развита държава. Рэстът на БВП с 6-7% годишно и трепач, баси! А че 40% от хората живеят под границите на бедността? А че 60% едвам свързват двата края? Че хора на 25-30 години остават без зъби, щото не могат да си платят на частните зъболекари? А това, че хиляди деца отпадат от училище, защото техните нямат пари и те трябва да помагат за изкарването на парите? Да, това са предимно турчета и помачета - но те не са ли наши деца, не са ли български граждани?

БВП е един мит, една лъжа - важното е качеството на живота. БВП, по-точно непрекъснатият негов ръст, убива планетата. БВП в смисъл самоцелен растеж, като символ на напредък, накрая ще ни убие и нас. И май така ще ни се пада.

За властта злобно, с отврат и с омраза - законно ще крие информация

Някои читатели на блога ми ме упрекваха, че много цитирам. Но пропускат, че най-често цитирам документи за факти, които те инак не биха знаели. А са важни, важни за всички нас.

Защото всички медии са продажни, корумпирани и оттам манипулативни и лъжовни. Ако някой разчита, че от радио, телевизия и вестници ще научи истината за всичко важно и сериозно, ставащо у нас, което ни засяга или ще ни засегне - дълбоко се лъже. Медиите са инструмент на властта, за да ни управлява по-лесно и по-ефективно. На истинската власт, сиреч не само на политиците, но и на големия бизнес, стоящ зад тях. Затова някои политолози твърдят, че живеем не в демокрация, а в медиокрация.

Затуй пускам цитат, за който трудно би се намерила точна, а не манипулативна, частична или никаква информация в официалните медии:

На 10 май 2007 г. със 75 гласа “за”, 21 – “против” и 3 “въздържал се” Народното събрание прие на първо четене изменения в Закона за достъп до обществена информация. Измененията са изцяло негативни, според Програма Достъп до Информация - организация, работеща в продъжение на 10 години в областта на свободата на информация.

Приема се нова глава в закона, която въвежда втора, дублираща процедура за достъп до обществена информация. Разлика между нея и вече съществуващата процедура за достъп до информация няма, освен че по новата процедура:

- се въвежда изискване заявителите да доказват интерес към исканата информация;

- администрацията се освобождава от задължението да дава достъп до несекретните части от документи, достъпът до които като цяло е ограничен;

- въвежда се срок за отговор по заявление от 20 работни дни вместо сегашните 14 /които включват и неработните дни/;

- въвеждат се такси за достъп по тарифа, одобрена от министерския съвет, вместо сегашния безплатен достъп /със заплащане само на консумативите/.

В обобщение, предлаганите изменения са зле замаскиран опит за влошаване на качеството на един закон, който с огромни усилия на гражданското общество, медиите, съда и добросъвестни представители на администрацията работи в продължение на близо 7 години и който е основата на гражданския контрол върху управлението, участието на гражданите в процеса на вземането на решения и прозрачността на управлението в България.

Тези изменения бяха приети от народните представители, въпреки:

- множеството критични становища от страна на неправителствени организации, в това число Програма Достъп до Информация, внесени в Парламента;

- множеството критики, публикувани в медиите и липсата на адекватен отговор по тях;

- липсата на консултативен процес и обсъждане на проектозакона с широката общественост, характерни за страните членки на Европейския съюз практики;

- безпокойството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, изразено официално от представителя, отговарящ за свободата на медиите, г-н Миклош Харащи;

- негативното становище на парламентарната комисия по въпросите на държавната администрация;

- информацията от цитираните от вносителите Словения, Словакия и Чехия, опровергаваща техните твърдения, че Директива 2003/98/ЕС е транспонирана там с подобни на настоящите изменения;

15-ти май не е само транспортна стачка, а нещо по-хубаво - велошествие

Знам, че че на 15-ти май хиляди столичани ще псуват (аз лично ще се постарая да си планирам нещата така, че да нямам нужда от това), щото ще ходят пеша километри и изобщо...

Шофьорите ог градския транспорт са твърдо решени да стачкуват, което значи, че по всяка линия ще се движат по 2-3, максимум 4 автобуса/трамвая/тролея. Мисля, че донякъде са прави в исканията си, но не за това ми се пише сега. А че именно тази стачка е страхотно готино нещо за традиционното пролетно велошествие. Най-гот ми се струва не да преразказвам, а да пусна директно обръщението на Сдружение "За Земята", защото е хубаво написано като текст (а аз, ако някой не е забелязал, съм професионален текстописач и ценя хубавите текстове)

Велошествие на 15-ти май - но не само за велосипедисти

Времето е все по-топло, дрехите - все по малко вълнени и дори и дъждът да се лее из ведро, все някой ще кара колело.

Екологично сдружение "За Земята" със специалното участие на нашите приятели от "Екообщност" имаме удоволствието да ви поканим да велосипедираме улиците на София всички заедно и целокупно на ежегодното пролетното велошествие.

Призовани са да се включат както "традиционни" велосипедисти, така и всички, които употребяват ролери, скейтове, рикши, коне, катъри, магарета, както и тези, които се придвижват с инвалидни колички, майките с малки деца... а, да и тези, които просто ходят пеша.

Дата: 15ти май 2007 (вторник) 18:00 часа

Мястото на срещата: Паметника на Съветската армия

За да се включите активно, ви е необходимо да си набавите: 2 пакета усмивки, всички музикални инструменти от вкъщи (не забравяйте пианото!), 3 супени лъжици добро настроение и една торба с малки шегички. Добавете и 5 кг фантазия!

Бонусът: За най-атрактивно облечените и за най-оригиналния плакат ще има специални награди-изненади.

Внимавайте в картинката - да на изпуснете да видите и да участвате в уличния театър, да потанцувате в ритмите на самба-бенда или с парче голям тебешир да маркирате новите вело-алеи, които заедно ще очертаем.

Велошествието е мирна, неполитическа акция, целяща да покаже все по-острата нужда от изграждането на мрежа от велосипедни алеи. Това не е утопия, а реалност в повечето европейски градове... какъвто е и София. Неотдавна започна да се говори за изграждане на шест велосипедни лъча. Това звучи добре, дори твърде добре, но само като за начало. Може би сега е моментът да напомним, че сме много, че много, много обичаме да караме колело или да ходим пеша и че е важно да дишаме по-чист въздух.

Ииии, има готови листовки за раздаване, които може да намерите в офиса на "За Земята" или в кафе-клуб Екстреме (ул. "Карнеги" 10)

ВЕЛО ваши:
ЗЗ

Предизборно: Ах, защо не мога да правя банери :-(

Щях да направя банер, на който да се сменят три надписа:

Гласувайте за Вальо Топлото!

Гласувайте за Р.Овч.!

"БСП"АД в Европарламента!


И щях да го сложа не само над главата на блога си, а и да взема пак да пиша активно в два-три форума, които бях позарязала, и като сигнатура да го сложа.


Мамка му, ако някой, който може, не иска безвъзмездно да го направи, нека поне ми каже програма, с която се правят банери. Ама такива, дето се сменят надписи.

събота, 5 май 2007 г.

Политицитите - убийци в буквалния смисъл

"Днес единодушно здравният министър Радослав Гайдарски, Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) и съсловната организация на лекарите са се обединили около решението, че здравната вноска трябва да се увеличи.

Каква ирония само?

Същите тези хора и организации не успяват с месеци да постигнат съгласие по важен въпрос като Националния рамков договор за тази година, но за увеличаване на вноската веднага има съгласие."

Това писа цивилизовано Светла Костадинова от Блога за икономика. А аз нецивилизовано ще добавя: тъпи копелета сме всички ние, че търпим безмълвно да ни мародерстват такива. Нямам предвид да ги изхвърляме от парламента подобно на 1997 г., а нещо много по-лошо, по-лошо за нас: тоталната липса на гражданска активност.

Протестираха "бакшишите" за убит техен колега и си поискаха междудругото сума преференции. Протестираха собствениците на торент сървъри, които другарите ни хАмериканци смятат за пиратски организации. Протестираха гейовете във Варна, защото на варненския баш църковен наместник нещо не му харесвали. Протестират лекари с 5-6 кратно по-висока заплата от минималната, която е 180 лева. С която пък чудо на природата е как се оживява. Утре ще протестират привържениците на движението за легализация на марихуаната (между другото последната директива на ЕС, която чака гласуване в Комитета на министрите, предвижда точно това).

Ама нас всички кво ни пука от това, че щели да ни вдигат здравните вноски, а ние пак да шарим луди мангизи под масата, втъвайки в безумни заеми, за да ни лекуват що-годе? Мърморим си по кухните, но за на нашите истински интереси даже не се опитваме да се организираме да направим нещо - за разлика от докторите, пиратите, бакшишите и тревоманите - които поне опитват.

А, ве, ко стаа, ве?

В олигофренска държава ли живеем или в бавноразвиваща се? Вторият вариант е все пак по-оптимистичен, щото има надежда, че ще се развиваме.

Макар и бавно.


За пети пореден път - да излезем на марш за трева

На 5 май България ще се включи за трети пореден път в Международния ден на марихуаната. Събитието е повече известно като Million Marijuana March или Global Marijuana March (http://www.globalmarijuanamarch.org/). В света той се провежда за девети път и е част от петото поредно шествие на Движение "Промена" под надслов "Марш за трева".

София ще бъде един от 215-те града, включили си в световния протест срещу несправедливото законодателно преследване на потребителите на марихуана.

Сборът ще бъде на 5 Май 2007 (Събота) от 15:30 часа в София на "Пилоните" на НДК.

Очакваме всички, които подкрепят борбата срещу несправедливото преследване на пълнолетните потребители на марихуана. Моля, не носете трева и алкохол. Нека покажем, че не сме престъпници и желаем да живеем в свободно общество.

За повече информация моля следете нашия форум: http://promena.org/forum/viewforum.php?f=28

Движение Промена съществува, за да способства за изграждането на ефективна, справедлива и хуманна политика за регулация и контрол върху дрогите на национално и международно ниво.

За постигане на целите си, Движение Промена се стреми да осигурява информиран, разумен и независим глас в обществения и медийния дебат в България относно наркополитиката, като по този начин да съдейства за създаването на алтернативна и научнообоснована политика от парламентарните и правителствените агенции, занимаващи се с тези проблеми.

Движение Промена се обявява против досега провежданата политика и настоява за въвеждане в българското законодателство на съвременните европейски практики и тенденции по отношение на дрогите.

Партито след шествието ще бъде до Панчарево във вилната зона на кв. Герман. Виж картата долу или отвори подробна карта тук: http://bgmaps.com/services/maps/redir.asp?redir=2&key=a54f5dbaf3c968cfb5790c83e0855ea5

За повече детайли - вижте http://promena.org/forum/viewforum.php?f=28



За Вики, Робинзон, Петкан и кое свързва хората

имаше тъп виц
или популярен тест
с кого би искал да си
на безлюден остров
избиваше ме смях доскоро
докато разбрах
кой е човекът
чийто робинзон бих могъл да съм
човекът, на когото не му пука
че е различен
но и не парадира с това
човекът, който слуша всеки искрено докрай
но не променя принципи и възгледи
заради симпатии и любови
'човекът който с всеки е различен
защото всеки иска нещо - егоистично -
да види себе си във теб
и когато го получи
те загърбва или направо те забравя
и ако не обърнеш без гаранции нему грэб
морално ще си губещ, лузър и прочие модерни лафове
но е тъй, защото интуицията те води
и става тъй защото
ти оставаш същият -
а интуицияата те води.
защото
това си ти и
не можеш да си друг...

ти би могла да бъдещ
единственият ми Робинзон...

сряда, 2 май 2007 г.

За komata - пингвинската хомосексуална история

Gay-Themed Children’s Books Find Niche
by Kimberly Abruzzo
EDGE Boston Contributor
Sunday Apr 8, 2007

The true story of two male penguins raising a baby is one of a series of books about gays and lesbians in libraries and bookstores.
The true story of two male penguins raising a baby is one of a series of books about gays and lesbians in libraries and bookstores.
At a time when gay culture is gaining much wider acceptance in American society, when it comes to children, sensitivities run higher than usual. Despite dismal sales, more publishers are beginning to market children’s books which contain gay and lesbian themes. In addition, an onslaught of teen fiction revolving around such characters has become available to young readers.

The fairly new literary genre has become so prolific in recent years that popular online bookstore Amazon.com has developed a category listing of books geared towards gay and lesbian youth, children with gay parents and other youths who would like to explore such themes.

Despite an increase of available children’s books which include gay issues on the market, schools and libraries seem less interested in stocking books geared towards young readers, opting instead to increase purchases of books which contain gay and lesbian themes written for teenagers. Purchases of similar books written for younger children have been low--and controversial at best.

In 2004, the Los Angeles Times reported on the story of Martha Freeman, author of The Trouble With Babies. The book introduces readers to Holly, a 9-year-old girl who goes on many quirky adventures with new friends when she moves into a new neighborhood with her parents. The once lonely and frightened Holly is positively transformed through her friendships, which solidifies a theme that promotes acceptance amongst children of all backgrounds.

The Trouble With Babies was released to glowing reviews, yet bombed in sales, leading to a loss of paperback rights. Though the book was not specifically related to homosexuality, it contains a brief passage regarding two gay fathers and their adopted son. Regardless of the fact that the book does not focus on children with gay parents in any significant way, the simple reference to homosexuality discouraged many librarians from purchasing the title. Claiming the author was writing with a "homosexual agenda" deemed inappropriate for children, librarians pulled the title from most of the scarce shelves that had decided to stock it nationally.

During the three years since Freeman’s run-in with unhappy parents, those who wish for schools, libraries and bookstores to equally stock children’s books with homosexual and heterosexual themes are gaining more ground.

A particularly strong example of popular contemporary literature geared towards educating children about homosexuality is the much-lauded children’s book And Tango Makes Three. Written by Peter Parnell and Justin Richardson, and illustrated by Henry Cole, the story is inspired by the true story of Roy and Silo, two male penguins in New York’s Central Park Zoo who appeared to be "mating for life." The couple first adopted a stone to raise together before zookeepers gave them a rejected egg from a mixed-sex penguin couple. Roy and Silo successfully hatched the egg and raised the baby penguin, called Tango, together. The book sweetly chronicles the penguin couple’s time raising Tango, and indicates to child readers that there is no need to mourn the lack of a stereotypically traditional family. And Tango Makes Three is the winner of multiple book awards and in 2006 was named an American Library Association Notable Children’s Book. The title is available from Simon & Schuster Children’s Publishing.

The responsibility for stocking varied children’s literature does not lie in the hands of librarians alone. Weary of fights with parents over controversial issues, many librarians and teachers feel a need to avoid the parents who will inevitably object to book sales, and carry their fights on to the school board where the books are inevitably removed from shelves to avoid larger conflict.

Advocates for equality in children’s literature say that this is "clearly an issue of censorship." Saying if someone objects to a book, they can choose not to read it or buy it for their child, Boston mother Jessica Davis told EDGE: "No one has the right to impose their views on others. That’s the bottom line." Jessica says that she purchased And Tango Makes Three for her 7-year-old daughter after she expressed an interest in penguins. "It was a chance to expose her to the realities of the world in a warm, non-threatening way. She is going to find out about homosexuality eventually anyway, I’d rather my daughter read it in this context than get inaccurate information from peers."

In addition to The Trouble With Babies and And Tango Makes Three, EDGE recommends the following shortlist of highly-regarded books for children and teenagers which contain positive homosexual themes:


И следва един огромен списък на книги, които обясняват на децата, че всеки може да обича всеки, независимо от пола му. А у нас някои балканци крещят, че мъже се държели за ръка по улиците или жени се целували.

Аз мислех, че си преводач от английски и затова предпочетох да го пусна така, вместо с моя intermediate да ти създам грешно впечатление за текста. Междудругото, ако пуснеш заглавието на книгата в нега, сигурно ще ти излязат стотици статии. Аз го хванах на момента от Ройтерс, но те не ти дават достъп до архивите си.

Дано ти е интересно. Аз бих се опитала да участвам в търсенето на спонсори, ако има истиски хора, които са готови да обединят усилията си да издадат тази книга.


Феминизъм и Интернет. И други ми ти....

Покрай по-предишен постинг на тема хомосексуална се получи в коментарите интересна дискусия, опираща до разликите между мъжете и жените в общественото възприемане и съответното обществено поведение.

И в този конеткст току-що прочетох при Illa нещо потресающо: "жените-потребителки /на Интернет - б.м./са получили 25 пъти повече съобщения, съдържащи заплахи за сексуално и не само насилие."

Къв хомосексуализъм, кви пет лева?! Този свят е гнусно-мъжки свят и жените сме обслужващ персонал. Ние сме някакъв мелез: майка-съпруга-любовница-болногледачка-психотерапевтка-домашна икономка и още квото още им се поиска.

Не съм феминистка - в смисъл от тия, дето са убедени активистки и се занимават с разни инициативи и прочие. Но съм феминистка в главата си - отдавна съм осъзнала, че тоя свят е направен такъв, че да е удобен за мъжете. А жените - кучета ги яли.

Help: Проблем с мишка

Песах в предишния пост, че инсталирах на чисто уиндоус и купих нова мишка и клавиатура, щото и те се бяха скапали. Сега много странно нещо: колелцето на мишката работи на всички програми, но не на Firefox. Има ли някой да му се е случвало или има ли някой идея как може да се оправи това? Не рабати в смисъл не смъква страницата нагоре или надолу, а трябва да я скролвам.

Ах, мразя уиндоуса, мразя, мразя, мразя....

Омаза се безобразно и то в събота. Не ми се експериментираше с преинсталация върху омазаната, но не можех да направя чиста инсталация, защото на два партишъна имах много документи и музика. Занесох на един сервиз до нас, където ми ги асемблираха и изобщо се имаме. Момчето си игра толко време, два часа остана зарад мен да го оправи всичко, свършваха работа в 14.00, той остана до 16.00.

Исках през празниците да пиша един важен текст, ама не стана, щото се оказа, че мишката и клавиатурата също са се скапали. Ако винбозата не се беше омазала, щях да го разбера, ама тя толко беше оплескана, че при стартиране стигаше до десктопа и рестартираше. Момчето Той като е работил по машината, е работил с негова мишка и клавиатура и не се е разбрало. Чак у нас разбрах, ама вече край - събота, събота вечер (както се пееше в една много стара естрадна песен). Бахти и случайността - тъпата винбоза да се скапе заедно с мишката и клавиатурата. Та днес купих мишка и клавиатура и вече съ чувствам пълноценен човек.

Цялата гадост, че не можах по празниците да си напиша текста, все пак има и една хубава страна - разбрах, че спокоано мога 4 дена да живея без Интернет и нищо ми няма. Съвсем нормално се чувствам и си живея. Сиреч не съм net addicted :)

Но ако този човек Гейтс ми бе съсед, щях по всички почтени, непочтени, законни и незаконни начини да му отровя живота. Няма да го застрелям, защото съм принципен противник на убиването на всякакво живо същество. Охлювите като изпълзят на пътеката пред кооперацията ни, аз ги хвърлям обратно в тревата, за да не ги настъпи някой. И червеите, които изпълзяват след дъжд, и тях ги хвърлям в тревата. Паяк пък като видя у нас, го хващам с хартийка и го хвърлям през прозореца. Имам пердета и рядко влиза муха, но ако влезе правя течение и я гоня с голям парцал да се разкара навън. Комарите също не ги убивам (може би затова те почти не ме хапят, хората се чудят защо и като им кажа моето обяснение, те се хилят като тикви). Добре, че ни е чиста и поддържана кооперацията и няма хлебарки - че ако имаше, щях да се изправя пред огромна морална дилема.

Та затуй ако ми Бил Гейтс няма и него да убия, въпраки че по бетер и от хлебарка.