петък, 27 април 2007 г.

Кой е казал, че трябва да е е честно?

Това ми каза една дама, която не само харесвах, но е бях влюбена в нея. Тя не съвсем. На всеки, който му се е случвало, знае как го преживява.

Длъжна съм тук да обясня нещо. Да го обясня, защото голямата част от българите, дори тези младите и смислени хора, които не могат да живеят б ез интернет - имат един предразсъдък:
Хомосексуалните отнош ения са ако не престъпление, то нещо, което администрат ивно със съдействието на поли цията трябва да изкореняваме.

Хомосексуализмът е но рмална форма на на човешката сексуалност, или казано прагматично - кой какво прави под юргана не засяга никого другиго.

Извинение към читателите на планетите Blogosfera и Megafon

Препубликувам някои постинги, защото картинките в тях се оказа, че не се излизат. Ако бяха текстови постинги с картинки като илюстрации, щях да кажа "майната му", обаче става дума за постинги само с картинка, сиреч чието съдържание е само моя снимка, т.е съдържанието е самата снимка. Явно в сървиза, който ползвам - Imgspot, има някакъв бъг. Ще си търся друг сървиз. А дотогава ще ги качвам директно от харддиска на Blogspot.

И тук му е място за второ разяснение и извинение. Когато редактирам постинг, той излиза в двете планети - Мегафон и Блогосфера, като нов. Така беше доскоро и в Българска свободна планета, но си поговирхиме с Ясен Праматаров - който я администрира, и от него разбрах, че това е един от бъговете на Blogger, или както се изписва в адресите - Blogspot. Това е безплатната блогплатформа на Google. Blospot прави този мръсен номер, че при редакция не запазва постинга на датата, на която е публикуван, а го пуска и втори път на датата, когато е направена редакцията. Ясен оправи нещата за Българска свободна планета, обаче ми каза, че останалите две планети се поддържат от други администратори, с които не се познава. Той би им дал кода за дебъгването, ама не ще да им се натрапва като по-голям познавач от тях - за което е напълно прав. Ако аз мога им кажа това, добре - ама моят пък проблем е, че не само не ги познавам, ами и хабер си нямам кои са.

В Wordpress и в други блогплатформи я нямало тая простотия. И пак от Ясен разбрах, че Blogger е пълен с кусур други бъгове, които дивелопърите отстраняват със скоростта на забързан охлюв. От което си направих извода, че на тях много-много не им пука за това. Първо, защото продуктът е безплатен. И второ, че дори с масата бъгове има огромно количество потребители. Което освен че изкарва като въшка на чело мърлявостта на дивелопърите и безхаберието на клиентмениджърите; е и безобразна досада за юзърите. А второто е много по-гадно.

Щото кво ме е еня, че някой е олигофрен, ако върши перфектно, това, което ми трябва; и много ли ме кефи, че някой доктор на науките не може да ми оправи бушона, за което съм го викнала. Та така с дивелопърите и клиентмениджърите в блогплатформата на Google. Всичките услуги - платени или безплатни в нета, се появяват, развиват, съществуват, защото са предназначени за юзърите, а не сами за себе си. Който не се съобразява с това, рано или късно си понася последствията.

Както величията от Dir.bg си го отнесоха такъв як - ще ме извините за гаменския език, ама много ме е яд на Google и си го изкарвам на нашето величие - Дира. Дирът го отнесе, когато направи пощата си платена. Дотогава те имаха най-много абонати и бяха най-популярната поща. Комерсиализираха я, защото тогава в нета се появи тенденцията безплатни пощи да се трансформират в платени. Изглеждаше, че това е неизбежното бъдеще, и дираджиите с амбицията им да са първи у нас във всичко, го направиха. Ама и гяволите по света, и нашите им дирски последователи го издухаха толко яко, защото малко след началото на процеса на комерсиализиране на мейлинга, Google пуснаха безплатна мейл услуга Gmail с безпрецедентно 1 GB пространство плюс непознати до тоя момент възможности за организация на мейлите, така че лесно и бързо да намериш всичко, което ти трябва в пощата от огромното количество писма.

Не знам за тия по света, ама мисля, че са преживели нещо като дираджиите - загубиха огромна маса клиенти и твърдо отстъпиха първото място, което имаха дотогава, като мейл сървиз, отстъпиха го на Abv.bg. Като се усетиха как са са се самопрецакали, се опитаха да въведат нов безплатен модел, запазвайки платения, но две години и кусур си остават втори, и то на такова разстояние след Abv-то, че няма изглед да променят ситуацията.

Та за какво разправям тая нашенска глупотевина, при условие, че БГ е почти невидима в контекста на цялото нет пространство? Ами защото съм убедена, че за всяка глупост или немарливост се плаща. Рано или късно. И Google ще си плати за мърлявостта по отношение на Blogger.

Сигурно съм и идеалист или максималист, ама съм убедена.

Лично аз мисля септември-ноември да мигрирам към Wordpress - щото е лято и ще почивам, и ще ме мързи, и всички знаем, че през лятото работа сериозна не се върши. Обаче есенес - чао, Blogger! И мисля, че няма да съм единствения такъв юзър.

Та: извинете, че ще видите някои вече публикувани постинги. Хубавото е, че няма да има пукнат текст, а само картинки. Просто тия постове, които досегашният ми безплатен image hosting сървиз не показва, ще ги направя да се показват. Извинете ме, още повече, че няма да е пък хептен скучно да ми четете шашавите мисли - щото нема да има такива :-)
Само снимки.

А есенес - чао на бъговете. Особено на тия, дего одосадяват читателите.

Та пак да повторя: Сори, ще знаете, искрено съжалявам. Поне няма да ги пусна наведнъж, а малко по-малко - да се измешат с другите.

четвъртък, 26 април 2007 г.

Не?

никога не казвай "не"
защото някога
то ще те застигне
и то оттам
не където си очаквал
а оттам където не би искал

Аватарите мои - Гоа

Сигурно е странно съчетанието на будаподобния първи аватар с танцуващите от другия пост. Няма странно. Има взаимосвързаност и взаимообусловеност. И тя е ГОА.

Понеже някои ще ги домързи, а други ще си кажат "каква е тая глупост", вместо да дам линк към доста стар пост, ще го препубликувам целия. Именно защото знам, че повечето, които всеки, които си зададат въпроса за връзката между аватарите, са интелектуално лениви /което не значи, че не са интелектуални/, за да да потърсят корена й, затова повтарям нещо мое старо, като увод от мен към един друг много хубав текст за всичко това, което обяснява аватарите и мното други неща, много по-важни ог тях:

Няколко пъти пиша за любовта си към гоа/психеделик транса и за особената роля, която гоа трансът има в живота ми, отваряйки ми път към Просветлението. Гоа не е само стил музика, а цяла култура и идеология. От доста време се каня да напиша нещо по-подробно, но днес попаднах на един прекрасен текст, пуснат (не е негов, намерил го е в нета) от GOA_PSYCHEDELlC в дирския клуб, който и аз като Гоа сайкеделик искам да споделя с повече хора, за да се радваме. Неизвестният автор много добре е описал това, за което досега не намирах думи - как Гоа може да ти отвори Пътя към Просветлението, към раждането ти наново, към всеосъзнаването на света и сливането с него, към Силата/Отвъдното/Абсолюта/Бога или както там още се нарича (всеки разбира, за какво става дума):

"Сряда, Декември 28, 2005
Какво е гоа

Няколко пъти пиша за любовта си към гоа/психеделик транса и за особената роля, която гоа трансът има в живота ми, отваряйки ми път към Просветлението. Гоа не е само стил музика, а цяла култура и идеология. От доста време се каня да напиша нещо по-подробно, но днес попаднах на един прекрасен текст, пуснат (не е негов, намерил го е в нета) от GOA_PSYCHEDELlC в дирския клуб, който и аз като Гоа сайкеделик искам да споделя с повече хора, за да се радваме. Неизвестният автор много добре е описал това, за което досега не намирах думи - как Гоа може да ти отвори Пътя към Просветлението, към раждането ти наново, към всеосъзнаването на света и сливането с него, към Силата/Отвъдното/Абсолюта/Бога или както там още се нарича (всеки разбира, за какво става дума):

"За техно не искам да говоря, защото то е нещо съвсем различно от това, за което искам да напиша. А това, за което ще стане въпрос е нещото, което създават Astral Projection, Ethereal, Cosmosis и много други... Нека просто го наречем по начина, по който те го наричат - ГОА.

И тъй, ГОАта не е музика, то е живо същество... то се ражда пред очите ти, живее в съзнанието ти и умира в сърцето ти...

За това в него няма мелодия, то самото е мелодия, самото то казва повече, отколкото и хиляди думи... същевременно те кара да го обичаш за това, че го има, и да го мразиш, за това, че е толкова кратко... ГОАта е дар божи, но не от Бог, а от една неземна сила, която може да те контролира и да те накара да изпълняваш всяко нейно нареждане.

То - съществото, наречено ГОА - е власт, съвършено изпитание, което не е за всеки - всеки тон, всеки звук във него е богоизбран, за да бъде точно там, където е. Всяко едно битче информация в него е кодирана още в началото, когато е създадена и самата планета Земя, за да бъде открито сега, за да може ние, простосмъртните да се докоснем до самото начало на нашето съществуване...

Някой може да каже, че това е някаква безсмислена съвкупност от звуци, нещо, което се повтаря непрестанно, което не може да се нарече дори и музика... Не е така, един човек, които слуша тази "какафония" от звуци, влага смисъл в нея, разбира какво иска да му каже тя, какво иска да вземе от него... ГОАта не ти дава само сила, тя и взима от теб нещо, което ти несъзнателно си готов да откъснеш от сърцето си, да се разделиш с него...

ГОАта взима от теб цялата злоба, насъбрала се в душата ти през времето на съществуването ти... тя я генерира и я използва по свой собствен начин, грабва те, завладява душата ти и ти се чувстваш освободен и по-близо до оная сила, която някои наричат БОГ. Не, това не е бог под формата му на Иисус, или под формата, под която всяка религия влага в него. Това е нещо повече, това не е нещо, на което можеш сляпо да се кланяш - това е първосилата, останала от Големия Космически Взрив и караща Вселената да расте и да се самосъздава отново и отново... Някои биха казали - ами ето, това е точно бог, но не е така, бог е нещо измислено от хората, за да има на кого да се кланят, за да има кого да обвиняват, когато се случи нещо или да му се молят за по-добро.... Ето защо тази, не знам как да я нарека, сила може би е най-доброто определение, не е бог - тя е нещо материално, нещо, до което можеш да се докоснеш, което можеш да овладееш, само трябва да имаш ключа. А ключът към нея е във всеки един от нас - това е сърцето ни - само тогава, когато наистина отдадеш сърцето си на ГОАта, само тогава ще получиш достъпа до силата... Но какво значи пълното отдаване на сърцето??? Това значи вникване в идеологията на съществото ГОА, намиране на пътя до древния корен, от който произлиза вселената.... Най-точно до тази идеология може би се приближават източните философии, дзен, будизмът и т.н. Но и те не са съвършени - как може да е съвършено нещо, което ти го налага друг човек??? Ето това е зърното, в което се крие тайната да слушаш ГОА - тогава сам си измисляш своя собствена религия, неща, в които вярваш, идеи, които изповядваш... Ето защо ГОАта е и нещо много лично, нещо, което всеки трябва сам да разбере, а не да търси помощ от други хора. Това е религията на самоопознаването, на това да се научиш да познаваш самия себе си и да правиш това, което те подтиква сърцето и душата, а не законът или правилото. Но това изисква много жертви, много неща ще се променят в човека, който е готов да вникне в цялото същество, което е ГОАта... Но нещата, които този човек печели, са много повече... Някой ще каже - добре де, ти казваш, че всеки трябва да харесва ГОАта. Не е така, но този, който не я харесва, трябва да се запита не какво не харесва, а защо не го харесва? И все пак този човек губи нещо - губи нещо наистина ценно - възможността да опознае себе си и да открие истинската си същност, да порасне образно казано и да открие неподозираните таланти на своето съществуване, които лежат там в сърцето му и само чакат да бъдат стартирани...

Но какво става, когато човек започне да вниква в идеята на ГОАта - в един момент той забелязва, че иска все повече и повече от насладите, които му предлага слушането на ГОА, осъзнава, че се е пристрастил към един на практика безвреден наркотик - нещо, което всеки използва по един или друг начин. Именно, когато човек започне да поема свръхдози от този наркотик, тогава той започва да осъзнава, че нещо не е наред с това, което става около него, с целия свят. Той започва да осъзнава, че докато слуша ГОА, изпада в едно състояние, близко до това на дълбок транс, хипноза и делириум. Тогава той може да мисли чисто и логично, сякаш всяко парче от пъзела си идва на мястото, той вижда ясно вскяа мисъл, която сякаш се оформя пред очите му и се гравира по повърхността на мозъка му. Ето точно това е моментът, в който този човек започва да разбира ГОАта, да вниква в нейната идеология. Ето това е началото на раждането на този човек, на неговото преоткриване и преосъзнаване. От този момент нататък той се променя, вече не е той, сякаш част от този транс се е преселила и отвъд границата на нереалността, сякаш една страна в сърцето му все още вибрира с определена честота и го кара да мисли по-ясно и да чувства по-отчетливо. Това е кулминацията на започналото като невинна любов към музиката. Според мен това е нещо, което всеки заслужава да изпита, защото рано или късно човек трябва да умре, за да се прероди и от него да излезе Човека - от Хомо Сапиенс да се превърне в Хомо Супериоро.

Това е, не можах да спомена всичко, което е ГОАта, но както казах то е нещо много лично и всеки човек трябва да го разбере сам и по свой собствен начин. Само на края искам да спомена една мисъл, която според мен се корени в цялата идея на ГОАта - това е нещо, което ми хрумна точно в тези моменти на дълбок транс, когато разбрах, че в тези прости и може би объркващо звучащи думи се корени цялото ни съществувание. А ето ги и тях: "Днес започва от утре, утре свършва вчера". Не мога да обясня какво точно значат, защото това не може да се изрази с думи, може само да се почувства. Няма и да се опитвам да го обяснявам. Просто ще оставя думите да висят във въздуха и да засенчват слънцето, което свети над главите ни."

Първите ми аватари - и до днес са ми първи по дух

Още два важни за мен аватара от други web общности. Никога никому няма да обясня защо съм ги избрала тези. Който разбира, няма нужда да му обяснявам; който не разбира, и да му обясня, няма да разбере.




сряда, 25 април 2007 г.

Моите аватари

За незапознатите "аватар" в българския нет е нещо почти май същото като имидж/образ/портрет/снимка в профила на пишещия. В англоезичния нет не е така. Ама сега много не ми се обяснява, щото съм депресивна, пуснете си търсене в гугъл и ще разберете що е аватар. Но аз съм българка и пиша предимно в български форуми, тъй че "аватар" не го приемайте в англоезичния смисъл. В моя случай приемайте го донякъде.

Това са двата мои искрени аватари в един форум, който за мен е най този, който е по дух за мен *


Имам и някои други аватари, но те не са толкова искреноизвиращи от душата ми, че сигурно друг път ще ги пусна. Даже може би утре.


----------------

* 23-01-2011
Случайно - а може би не --> поради коментар на мой пост отпреди 3 години (постът) от 7 януари т.г. - погледнах и видях, че имидж хостингът, който съм ползвала, е сдал багажа. Успях да си намеря единия аватар и да го кача на друг имидж хостинг сървър.

За броячите на посещенията и изобщо за посещенията

Получих следния мейл от Clustrmaps - това ми е другият брояч на посещенията освен Google Analytitics. Вторият е private, а първият - публичен, всеки може да го види в сайдбара по-долу.

"Dear ClustrMaps user,

We noticed that the current number of displayed visits to your site http://semkiibonbonki.blogspot.com is 55771 посещения седмично и не ставала тъпа карта карта, от която нищо не се разбирало. Затова да променя честота - да се отчитат месечните посещения. . This is perfectly OK in terms of anticipated visitor traffic, BUT it is just above our recommended 'number-of-dots-to-display-at-once' threshold (i.e. for the actual map display) of 50000 for weekly updates with yearly archives. Essentially, above a certain threshold it is impossible for the human eye to detect small incremental differences. We have therefore provisionally amended the frequency of your map updates to: monthly.

The GOOD NEWS is that the archive and update frequencies involve a trade-off which you can ADJUST FOR YOURSELF (within limits). For example, we at ClustrMaps prefer a DAILY update with a MONTHLY archive, which gives us a clean fresh map each month, while still preserving the overall totals. The full details of how to do this are described at length on http://clustrmaps.com/timeline.htm, especially the final section of that page, entitled "Adjusting your own update and archive frequencies".

Please visit http://clustrmaps.com/admin/ to change the frequency of updates and archives, and be sure to check the FAQ page for further explanations.

Many thanks for your continued use of ClustrMaps!

- The ClustrMaps Team"


Имам 55771 посещения седмично и ставала тъпа карта карта, от която нищо не се разбирало. Затова да променя честотата - да се отчитат месечните посещения, а не седмичните.

Освен, че този мой пост е очевидна фукня, има един по-съществен мотив. Не мога - честно - да разбера - защо има толкова посещения. Пиша за кво ли не, сиреч не съм специализиран блог; пиша понякога безсмислени неща; когато ме е хванала писоманията /манията за писане/, е...вам майката на правописа, щото ми е важно на момента да си изразя това, което ми е на душата... Абе, моята оценка е "хаотичен блог на акцентуирана личност". Между другото, преди години психиатрите наричаха такива личности "психопат".

Много моля и много държа да не получа коментари от типа "много ти е готин блогът", защото смятам това...., абе аре да не казвам за какво го смятам. Бих се радвала, ако има коментари какво ви харесва и какво не ви харесва в него. Особено на второто държа повече. Не че ще се съобразя с него. Не съм войник с устав, или конформист с желание да се пласира ако може по-нагоре. Блогът си е мое лично пространство и в него мога да пиша каквото си искам. Но ми е важно да знам какво е тъпо и какво е готино. Отделен въпрос е, че не ща да обяснявам защо ми е важно. Пак повтарям - нямам намерение да се съобразявам с мненията, обаче истински бих се радвала да ги има.

П.П. Който има проблеми с английския /не че аз съм пърфект в това отношение/, тия от
Clustrmaps искат да ми кажат, че имам много посещения и е хубаво да променя настройката на тая карта на месечна, а не на седмична. Щото имам 55771 посещения седмично и ставала тъпа карта, от която нищо не се разбирало. Затова да променя честотата - да се отчитат месечните посещения, а не седмичните.

И пак се връщам на това . Пука ми за броя посещения - пука ми какво ви харесва и какво не ви харесва, ако може с ударение на второто.

Thanks in advanced :-)
(


Edit: Google Analytics e private, Clustrmams е публичен.

вторник, 24 април 2007 г.

Яко оплесках темплейта и не мога да го оправя :-(

Бях сложила един екстеншън Clipmark this и заедно с проклетия надпис се появи едно зелено каре под главата на блога. Разкарах екстеншъна и надписът се махна, но проклетото зелено каре остана и вече трети час се мъча да открия как да го махна и не става. БЯСНА СЪМ!!!!

Ако някой има някаква идея, моля за помощ!

понеделник, 23 април 2007 г.

Новата директива на ЕС за нарушенията на интелектуалната собственост

Оценката не е еднозначна, но според мен преобладава лошата страна, а именно - включва в интелектуалната собственост и софтуерните патенти. За това е писано толкова по блоговете, че е излишно и аз да пиша, който се интересува - становището за софтуерните патенти на FSF Europe . Тя ще бъде разглеждана и гласувана на 24 април.

Какво може да направи всеки нормален съвременно мислещ европеец - http://www.copycrime.eu/action

Хубавото е за индивидуалния потребител - че копирането и свалянето от Интернет за лична употреба без търговски цели се декриминализира и не се санкционира и административно.

Обаче мисля, че злото надхвърля многократно доброто.

Текстът на проектодирективата

Различно лого на Google


Отварям сутринта нета и кво виждам - различно лого на Google. Хареса ми, но хич не мога да си обясня защо го бяха сложили. Следобяд вече го нямаше, беше си традиционното.

неделя, 22 април 2007 г.

Сваленият клип на "Атака" - двоен стандарт на политическата класа

Нямам намерение да правя реклама на клипа. Не съм хАтакуващ, въпреки че някои неща в хАтака ми импонират. "Импонират" не значи, че някога бих гласувала за тях. Който иска да види забранения клип на "Атака", има го в блога на Делян Делчев.

Думата ми е за друго. На кандидатпрезидентския предизборен диспут в началото на 1992 г. между Желю Желев и Велко Вълканов вторият нарече първия "турчин с фес". И кво-о-о-у? Нищо.

Чисто формално би могло да ми се възрази, че тогава е нямало нито СЕМ, нито съответен закон за СЕМ. Дрън-дрън, ще кажа на евентуално подобно възражение. Защото всички знаем, че СЕМ е политически орган, чрез който партиите и политиците прокарват интересите си. Тъй че със СЕМ или без СЕМ, СЕ тая. Лицемерието е, че смятащият се за циментиран в последните 10-15 години политически елит вижда такава сериозна заплаха от Волен, че дори му забранява клипа.

А щом се страхуват толкова от него, сигурно има за какво. Страхуват се тия, дето отпреди 15-тина години си раздадоха сини и червени фанелки и 15 години играят нагласени мачове, за да лъжат публиката, че имало някаква алтернатива. То па чунким в реалната ни футболна първа лига не е същото. Та исках да кажа, че тия, дето си раздадоха фанелките, като свърши мача, почват още в съблекалнята да си пият ракията заедно и да се смеят на глупостта на публиката.

А за Волен няма за гласувам, защото намирам Бойко Борисов за по-сериозен вариант на синьо-червения сбириток. Жълтурчетата не ги слагам в сметката, щото те са отпадъци от сбиритока и са на път към небитието.

Френските избори

Очаквах подобен резултат на първия тур, но все пък ми е някак тъпо. Искам да съм честна - тъпо ми е от чисто феминистична гледна точка. Искаше ми се поне разликата да не е толкова голяма - около 4% в полза на Саркози.

Според мен това е знак, че резултатът от балотажа е ясен - Саркози е бъдещият френски президент. Част от гласовете за Байру ще отидат за Саркози, може да не са много, но за Роаял няма да отиде ни глас. За хората на Льо Пен не знам, но съм сигурна, че по-скоро някои - не много, биха гласували за Саркози, но не за Роаял.

Роаял няма никакъв плаващ или друг електорат, който да дръпне, още повече като се има доста високата избирателна активност - 86% по предварителни данни. Размествания може да има между гласувалите за Байру и Льо Пен, но те в никакъв случай не биха били в нейна полза.

Логично погледнато, добре е, че Саркози ще е президент. Той има ясна визия и конкретни консистентни идеи за управлението. Докато Роаял, общо взето, в предизборната кампания не показа какво смята да прави, ако стане президент.

Тъй че логиката у мен тържествува. Но феминизмът у мен - все пак съм жена - е опечален. Е, поне съм обективна - логиката е по-важна от феминизма. Тъй че Саркози президент е по-добре и за Франция, и за Европа.

Обаче пък - тук пак минавам на тясно феминистична гледна точка - мисля, че шансовете на Хилари са много по-големи от тези на Барак Обама. Републиканците не ги слагам в сметката - обзалагам се отсега, че губят отвсякъде. И шансовете на Хилари - пак се връщам към логиката - не са защото е жена, а защото е с по-голям политически опит и защото има ясна визия и прагматична програма. Освен това има многократно по-голямо финансиране от Обама. Което освен предимство в конкретната организация и реализация на предизборната кампания, означава и че има по-голяма подкрепа на елита, в частност на бизнеселита.

Ех, искаше ми се в Европа да има още една жена начело след Ангела Меркел. Но какво да се прави - Роаял не може да стъпи и на малкия й пръст. Меркел се оказа - не само за мен, а и за сюрията суперкомпетентни анализатори - голяма позитивна изненада. Чакам я сега какво ще направи при германското председателство на ЕС и очаквам да направи немалко.

За коментарите в блога

Обичам хората да коментират и гледам да отговарям на всеки. За съжаление и срам през последния месец зае...ах това поради... абе джипито ми го нарича "пролетна умора", психиатърът ми го нарича "типична пролетна депресия". Апропо, депресиите, както и язвите се учестяват рязко през пролетта и есента.

Всъщност хич не ме еня кой доктор как му вика, защото всичко това са етикети, а можеш ли да опишеш човека в етикети, можеш ли да опишеш живота в етикети? То е все едно да подредиш - човека или живота - в шкаф с чекмеджета. Тук са чаршафите, тук са обувките, тук са книгите, тук са любовните писма... Абсурд, нали?

Тъй че важното е, че това - както и да му викат - ми попремина. И взех, че отговорих на всички коментари, дори и тези отпреди месец, макар че едва ли авторите им ще се върнат да видят отговорите. Мисля, че това беше моя отговорност, макар и доста закъсняла.

За което се извинявам и се заричам - дори да ме гепи депресия, или пролетна умора, или квото и да е който както му вика - да си отговарям веднага на коментарите.

Каракачанска овчарка или българско овчарско куче?

Седем пъти писах за тази уникална българска порода (пуснете търсене най-горе вдясно на "каракачанска овчарка" и ще излязат всички), но се налага да направя важно уточнение.

Според повечето източници, които съм ползвала, каракачанската овчарска и българското овчарско куче са една и съща порода, както и писах навсякъде. Ето някои от тях:

Bulgarian Shepherd Dog - Wikipedia, the free encyclopedia

Bulgarian Shepherd Dog Information, Bulgarian Shepherd Dogs

BULGARIAN SHEPHERD DOG KARAKATSAN

BNR Radio Bulgaria Life in Bulgaria

Karakachan

BBPS Semperviva

Russian Stamps


Оказва се, че сред част от кинолозите са се оформили две групи - "овчаркаджии" и "каракачанкаджии". И повечето от привържениците на названието "каракачанско" претендират, че това са различни породи, имат си някакъв собствен стандарт, твърдят, че имат Международна асоциация на каракачанското куче и т.н. Не знаех за този проблем, тъй като не съм нито професионален, нито любител кинолог. Но получих интересно и важно писмо от г-н Николай Атанасов, който ми разясни тези подробности.

Междудругото, ги намирам за типично български, и то от неприятните български типични характеристики - винаги да се делим поне на два противоположни лагера, които ожесточено воюват помежду си, дори по не най-съществени проблеми. Както и да - българската народопсихология е твърде сериозно нещо, за което си струва отделно да се пише.

Та оказа, че г-н Атанасов е автор на стандарта на английски език за каракачанската овчарка, който публикувах, но има сериозни възражения, които трябва да изложа, още повече, че стандартът е негово авторско право и той е наблегнал съзнателно на името "българско", а не на "каракачанско".

"Нямам нищо против той да бъде ползван и цитиран от всеки един, който проявява интерес кам националната ни порода кучета, но не и да го ползва като стандарт на каракачанско куче", обяснява г-н Атанасов. Той също смята, че породата е една и съща, но като българи и като хора с българско самосъзнание трябва да държим на нашето - на българското. Породата е призната от Българската републиканска федерация по кинология под името Българско Овчарско Куче, под същото име е подадена в Международната Федерация по Кинология за официално световно признаване и изчаква съответните процедури.

Самият г-н Атанасов е дистанциран от организациите както на "овчаркаджии", така и на "каракачанкаджии", но не приема тезата българска национална порода да носи названието на малцинствен етнос, за който е доказано, че няма нищо българско в генеалогията си, а и самите каракачани твърдят, че са гърци, но не и българи.

Благодаря на г-н Атанасов за интересните подробности, за които ми писа, и изказвам почитания към труда му да изработи стандарта, защото той е резултат на дълги и сериозни проучвания.

И все пак ще повторя - кофти ми става винаги, когато ние, българите започваме да се цепим на крила и крилца, които воюват безпощадно, често пъти за несъществени неща. В случая мисля, че не името е толкова съществено, колкото международното признаване на породата като чисто българска порода.

Вероятно този постинг ще е досаден и безсмислен за повечето читатели на блога, но тъй като, както отбелязах, според Google Analytics много хора попадат на блога ми, търсейки като ключови думи "каракачанска овчарка" или "българско овчарско куче", съм длъжна да напиша тези важни за кинолозите подробности.

Аз не съм от никой лагер - повтарям, и не желая да бъда. Иска ми се само породата да бъде регистрирана като уникална българска порода. Надявам се, че с този пост-уточнение няма да предизвиквам повече раздори сред професоналистите и феновете кинолози.

Не обичам конфликтите, дори блоговите конфликти, и мисля, че досега съм съумявала да ги избягвам.

сряда, 18 април 2007 г.

Виржинското лицемерие не се трае

писна ми да чета по блоговете все за това и затова и аз пак:

Реват държавни глави, свободни интелектуалци, колумнисти, политолози и вся остальная цивильная сволоч. А като загинаха десетки хиляди в Итдия н резултат на аварията в Бомпур, кво-о-оу? А сега, като от 4 години са избити над 500 000 души в Ирак, кво-о-оу?

Не само държавните глави и добре платените корпоративни журналисти са лицемери. Лицемер е всеки, който мълчи на 30 април.

Преди който и да ме наругае, нека ми отговори на въпроса защо няма и досега мълчание за жертвите в Ирак?!

За "пиратите" или за отпадането на тази глупост?

Петиция срещу поредната глупост на ЕС.



Мнението на ЕК за декриминализиране на даунлоуда за индивидуално ползване - подробности.


Призивът към блогосферно мълчание - гадно лицемерие

April 30: A Day of Silence on the Blogosphere


Убити са 33 деца в САЩ Това е ужасно. Всяко отнемане на живот е ужасно. Цинично е да смяташ цената на отнетите животи. На понякога моралът го изисква

От 2003 г г. в Ирак са загинали над 600 000 души. Някой да е обявил блогосферно мълчание?

Трагедията във Виржиния

Тя потвърждавава не политическия крах на антиамериканизма такъв. Няма такъв крах. Всички трагедиии от тоя вид - независимо, че не се отразяват така обилно от глобалистичните медии - потвърждават краха на антисемитизма, на антиарабизма, на антислямизма... И такъв няма. Въпреки че стотици хиляди повече хора бяха избити в Близкия и Средния Изток. Но за тях корпоративните медии и държавните глави не реваха с крокодилски сълзи.

Истинският крах е част от краха на глобализма - не можеш да заличиш националната същност, не можеш да заличиш националната идентичност. Това е крах на университеско-съчинените политическа коректност и мултикултурализъм.

What the Bleep Do We Know

Мислите ли, че вселената е различна от нас? Мислите ли, че ние сме различни от вселената? Мислите ли, че ние с вселената сме отделни и различни неща? Мислите ли, че между духа и материята (както сме дресирани да ги наричаме) има съществена разлика?

Вероятно мислите така, защото така са учени поколения преди нас, включително и нашето. Няма да ви опровергавам.

Вижте филма What the Bleep Do We Know

Дръпнете го от всеки торент тракър - не давам български линкове, защото заради тъпото ГДПОП те все се менят, но го има на всички тракери - и български, и чужди. Ако го теглите от чужд тракер, има бг субтитри - http://www.opensubtitles.org/bg/search/sublanguageid-bul/idmovie-731

Едно от най-тежките китайски проклятия:

Да ти даде господ да живееш в интересно време!

:Мръсен държавно-мафиотски рекет - помогнете!

Чрез Григор научих следната случка на мръсен държавно-мафиотски рекет, позволявам си да я цитирам, защото е показателна за бизнесредата в БГ и защото се надявам, че ще има някакъв отклик:

"На 06.04.07г, около 11 ч предиобед бях пребит в офиса на една местна строителна фирма, за да бъдем изнудени аз и жена ми да подпишем предварителен договор, обвързващ ни чрез висока неустойка (10 000 - 15 000 Евро) да строим безвъзвратно и неотменимо с впросната фирма. Става дума за наш имот, намиращ се в престижния морски квартал на Бургас - Лазур. Фирмата се казва - "Евробилдинг - инженеринг" ООД и вече няма съмнения, че са мутри, вероятно несебърски. Така и не разбрах как се свързаха с мен, един ден просто ми звъннаха по мобилния и ме поканиха в офиса си. Още на първата среща им заявих, че искаме писмена оферта и графична идейна схема, нищо друго. Казах, че ще се запознаем с предложението им, ще го обмислим и ако имаме някакво желание ще им съобщим. Освен това им обясних, че офертат и схемата са практика във всички нормални строителни фирми и че са необходими за да ги представим на бащата и сестрата на жена ми, които също имат права върху имота. Двамата собственици на Евробилдинг, главни изпълнители на побоя, казаха, че ще направят оферта. И при второто и при злополучното ми трето посешение обаче нямаше никаква оферта, даже направо си признаха, че нямат намарение да пишат такава. Вместо това, извадиха пред мен чертеж за който казаха, че бил окончателния работен проект (!!!), който бил толкова точен, че нищо повече не можело да се промени! Бях смаян и ме побиха студени тръпки. А след като ми заявиха с остър тон, че са заплатили за "проекта" хиляди евро, останах без думи. Излизаше, че все едно сме ги набутал да плащат огромни пари за архитекти, измервания и т.н., ставаше страшно да кажа "не искаме да работим с вас". И когато просто ги помолих да запишат на лист каква сума ще искат да им доплащаме, в случай че се наложи такова за квадратурата, превишаваща тази предлагана като обезщетение, изкрещяха, че се бъзикам и скочиха върху ми. Бях притиснат с бюра до стената, единия удряше отпред и се целеше в очите и лявото ухо и най-вече в главата, другия - отдясно също нанасяше удари най-вече в главата, третият натискаше бюрата в корема ми. Това бяха двамата собственици - Георги около 36г. и Мартин около 34г. и служителя им Станимир около 34г., последните двама са над 1, 86 м високи, над 90 кг, а първият, който бе основния бияч, е по-нисък но по-як. От другата стая дойдоха още поне двама и се включиха. Бях изблъскан в нещо като антре, където пред погледа на секретарка и други служители, след порой от удари в главата, крайниците и бъбреците бях бутнат по много стръмно и тясно, облицовано с мрамор стълбище с дължина повече от 5 м. За късмет успях да се хвана за стената.

Няма смисъл да ви разказвам за полиция и т.н. вие всички можете да си представите какво съм чул и видял там.

Въпросът е какво да се прави оттук-нататък. И може ли изобщо да се направи нещо."

Това не е че ме възмущава, а ме вбесява. Но не знам какво може да се направи. Ако някой знае, нека каже - дори с малко ще е допринесъл за изграждането на нормално общество у нас.

събота, 14 април 2007 г.

Фотофорум

Отсавна не се бях вясвала там и сега, пускайки това снимка, видях прейтинга на последната ми снимка. 28 като число за лаик форумец не е малко. На мен ми стана по-гот обаче заради самия обект - милия персиец Пърси, да е щастлив в котешкия рай.

САЩ повече затъват в иракските лайна

Турската армия е дислоцирала 50 танка от батальона в град Силопи, Югоизточна Турция, край границата си с Ирак, съобщава RFI. Танковете са били разположени вчера на около 2 км от граничния пункт Хабур между Турция и Ирак и очакват в готовност, отбелязва изданието. Висши турски военни правят проучвания в крайграничния район. На пресконференция началникът на Генералния щаб на турската армия ген. Яшар Бююканът поиска одобрението на правителството за нахлуване в Северен Ирак за борба с кюрдските сепаратистки бунтовници там.

Ко праят тия хора, хамериканците? От една страна, кюрдите са им дългогодишният най-верен съюзник в ирано-иракския регион. От друга страна, кюрдският проблем е ключ в доктрината за национална сигурност на Турция - стратегически съюзник на САЩ в три региона .

Все повече става ясно, че Ръмсфелд и компанията неоконс маниаци набутаха Буш Джуниър в класически цугцванг - нЕма полезен ход. Доскоро се подигравах на очевидния тъпак, но сега вече ми е жал - не за него, а за Америка, която той набута във всички видове лайна.

За съжаление. Щото крайните сметки от неоконсервативната бушменска авантюра години наред ще ги плащаме ние - гражданитге от много други страни. Кво ми пука, че и обикновените американци ще си плащат?

Eх, живот...Живей, живей...




За по-младите: Имаше някога такава доста популярна естрадна песничка "Ех, живот, живей, живей" . Много се ебавахме с нея, но не и нашитге родители - те я харесваха насериозно. Което за пореден път иде да докаже, че всичко е въпрос на гледна точка.

Аре бактън от руски революции!

Нищо добро не са донесли на света, няма и да донесат!

Руският бизнесмен Борис Березовски, който води безпощадна борба от Лондон срещу руския президент Владимир Путин, заяви в интервю за британския в. "Гардиън", че подкрепя свалянето на държавния глава на Русия със сила.
"Трябва да използваме сила, за да свалим този режим. Няма да можем да направим това с демократични средства", каза Березовски. Запитан от "Гардиън" дали подготвя революция срещу Путин, Березовски отвръща: "Да, имате право. Аз заговорнича за революция в Русия." "Няма никакъв шанс да бъде сменен режимът в Русия чрез демократични избори. Ако една част от политическия елит не е съгласна с друга част, единственият начин за промяна е чрез революция", казва Березовски.

Подробности за преврата, готвен от Березовски


Тия хора - руснаците, са малоумни за някои неща, генетично малоумни. Тоя същият Березовски, който е доктор по математика - и то от онова време, когато не се ставаше доктор току тъй в току що пръкнал се университет - та тоя същият е убеден, че противоречията между политическите елити се решават ако не чрез революция, то поне чрез държавен преврат.

Бах ги у тъпите западняци. Що се хАбят да поддържат партии, независими медии и прочие глупости и на всеки четири години да хвърлят сума ти пари за избори, щом по рецептата на д-р Березовски всичо е много по-просто??!

Ако западняците не се тъпи по тая причина, са тъпи по друга - че поради краткосрочни конюнктурни интереси продължават изкуственото дишане на политически трупове от типа на Березовски. Ама хич не вдяват, че ако по случайност или по погрешка го реанимират /него или някой немуподобен/, жална им майка - Франкенщайн ще им се види като Снежанка.

Фикс на бъг на Blogspot за планетите/агрегаторите

Заглавието е малко подвежсащо, тъй като хал хабер си нямам как става, обаче:

Блоговете, поддържани от безплатната платформа на Google - Blogger, имат сериозен бъг. Всеки път като редактираш постинг, той се препубликува като нов в агрегаторите. Досадно.... Меко казано.

Специално аз често се сблъсквам с това поради тъпотата и несериозността на разните имидж хостинги, които ту сдават багажа, ту си променят условията за ползване, а за мен картинките са не просто илюстрация, а съществена част от цялостното съдържание и смисъл на постинга. . Жалвах се на Ясен и той намери решение. И сега в Българска свободна планета това чудо го няма - можеш да си редактираш хиляда пъти постинга, той не се препубликува хиляда пъти, а си седи единствено там, когато си го пуснал.

Тъй като немалко български блогъри ползват Blogger като платформа, мисля, че за администраторите на Megafon и Blogosfera ще е полезно да погледнат решението на Ясен. Щото ще улеснят потребителите си.

Дай гласа си за Елица и Стунджи!



Елица и Стунджи за Евровиозия

VOTE HERE!

Последно рамо за Елица и Стунджи

Някакви си 81 гласа само вече делят нашето момиче и нашето момче от победата - която техният талант заслужава.

Гласувай: VOTE HERE!

Гласува се линкът, сложен отгоре, а не отдолу на сайта.

Мдааа, и още нещо: не гласувайте нито за Кипър, нито за Беларус, нито за Гърция или Сърбия - близо до нас са в класацията и няма нужда вместо да вдигнем нашите нагоре, да вдигнем и преките им конкуренти;-)

"Някои могат, други не можем"



Класическа фраза на класическото магаре Йори от класическата книга "Мечо Пух"

Link: Психология на кредита

четвъртък, 12 април 2007 г.

Времето като смисъл - или обратното

времето е нещо
което умалява
дребното
което прави по-голямо
струващото си
времето е нещо
от което
искаш
но не можеш
да избягаш
не го лъжи
не го тълкувай
то само за себе си живува
странна е самата дума
странна колкото
началото и края ти
но началото си
ти не осъзнаваш
а в края си
разбираш
що е то "съдба"
и всеки го разбира
чак тогава
преди това
ти никога
не срещаш
на времето края
а толкова е просто
ако забравиш
ако забравиш
всичко
което си научил

Психология на кредита

Получих един хонорар и си ликвидирах двата кредита, които имах. Зарадвах се, защото ми тежаха. Не толкова финансово, колкото психологически. Е, и финансово от един момент нататък започнаха да ми причиняват някакви проблеми, но по-скоро психологически. Защото, когато ги теглих, работех на второ място и нямах проблеми. В един момент реших, че ми е тъпо да работя там и напуснах. Оттогава започнаха проблемите ми. Не че не можех да си изплащам кредитите, редовно си правех вноските. Но бях принудена да правя строг разчет на разходите си - нещо, което за човек с "широки пръсти" като моите, е доста напрягащо, да не кажа, че ми къса нервите.

Знам, че "широките пръсти" не са нещо адекватно на обществото, в което живеем от 17 години. Знам, че в държавите, които наричаме "бели", не се гледа с добро око на хората с "широки пръсти". Т.е., избирателно се гледа. Ако Парис Хилтън или друга celebrity (знам, че преводът е "знаменитост", но у нас още не е осмислено какво значи това) изхарчи няколко хиляди долара за глупости, на това не се гледа с лошо око. Обаче ако съседът ти изхарчи няколко стотин долара за глупости, яко ти пада в очите.

Както и да е, като човек, формирал се преди 1989 г., аз имам това качество - или недостатък по-скоро? Въпросителният знак е ... абе, трудно ми е да формулирам точно защо, но ще дам конкретен пример. Преди 1989 г. беше нормално, когато ти дойдат на гости (а тогава се ходеше на гости ей тъй на, импровизирано), да подредиш трапеза. Сега това го няма. Има домофони. На гости се ходи след предварителна уговорка. И си правиш сметката какви са гостите и според това какво да сервираш. Баси! - изразът "сервираш на гости" беше някак си неразбираем преди. Нормално беше да се изтърсиш в 10 часа вечерта при приятел, той слага на масата квото има, и се кефеше както той, така и ти. Някои от най-хубавите ми спомени са свързани с такива импровизирани гостувания.

Една приятелка, омъжена в Швеция, ми каза, че дори да иде реч за тъща й, трябва гостуването да се уговори поне седмица напред. Мисля, че това е нормално за начина на живот, който го има в пазарните демократични общества (глей как и мен ме е срам да ги нарека "капиталистически", да не би някой да си помисли, че съм комунист) и е нормално да го има и у нас. Това - с хубавите спомени от спонтанните гостувания, не го минавам в рубриката "носталгия по социализма", а в реална оценка на хубавите неща, които имаше тогава. Не мисля, че има разумен човек, който да отрече, че имаше и хубави неща.

Знам, че онова общество бе обречено. И аз също исках да си отиде. Бях един от основателите на "Подкрепа" в радиото и от организаторите на стачката в радиото през 1990 г. От която никой не помни вече нищо освен това, че "Let It Be" бе символ на неподчинение на властта. Историята на "Let It Be" като стачен символ сама по себе си е интересна.

Първата ни идея - на крайните седесари, бе двете програми да не излъчват нищо, освен "Let It Be" на кръгъл час или на половин час. Ние, от програма "Христо Ботев", бяхме навити на това. Обаче колегите от "Хоризонт" не го приеха. Сред неприемащите имаше и хора, които после се изтъпанчиха като първи демократи и направиха кариера като такива, но от етични съображения няма да соча имена. Поради това се взе компромисно решение: програмите продължават да излъчват, но на всеки кръгъл час пускат "Let It Be". Баси и стачката, но карай... Реалистите, сиреч скептичните оптимисти или оптимистичните скептици, обясниха цялата история с това, че ако хоризонтци не излъчваха, щяха да загубят много хонорари (техните хонорари като общи суми бяха по-големи от нашите, на ботевци, защото като информационна програма бяха много по-динамични, сиреч всеки журналист имаше много повече участие). Аз тогава не вярвах на това. Скептикооптимистите бяха от старото поколение, истински професионалсти, видели какво ли не, и с течение на времето и събитията разбрах, че май са били прави.

Както и да е. Ставаше дума за кредитите. Сигурно е атавистична, ретроградна черта - от едно отминало време с неговите отмрели ценности, но разбрах, че не мога да живея на кредит. Това е било основен принцип на партиархалния българин, пък и на поколения след него. И кво-о-о-у? Да се чуствам тъпо, че не съм модерен човек, че съм непригоден за сегашното време? Дрън-дрън! Просто си казах, че има такива хора, и онакива хора. И никой не е по-долу от другия. Просто са различни.

"Някои могат, други не можем", каза незабравимото магаре Йори в "Мечо Пух". Йори по-тъп и по-скучен герой ли е в тая велика книга? Е, аз съм вид Йори. Между другото, той ми е любимият герой, а не Мечо Пух, Прасчо или който и да е от останалите.


вторник, 10 април 2007 г.

Каракачанецът, очите и веждите


Има една поговорка, ама всеки българин я знае, та няма да я припомням.

Откак започнаха да ме ядат някои блогъри за това, че пускам чаршафи за каракачанските овчарки, или така нареченото българско овчарско куче, постингите ми се вдигнаха в гугъл.

Понеже ме мързи да си играя с оцветяване - вижте, че на второ и трето място са нещата за нещата, за които пиша - каракачанеца. На първо е пак друга моя тема - за жлъчката.

Викам с това да спрат тези, които говорят за флуд. Щом хората четат моите неща, значи са им важни.

Ако тия, дето не им харесвам, продължават да плюят, подозирам, че четящите ме ще станат още повече. Щото Гугъл така работи - за който не знае.

Що е истина?

Преди малко писах за медиите - колко далеч от истината са, и колко блоговете все пак предлагат повече достъп до нея. Написах, че има безкрайно количество блогове и всеки може да открие - тук бе изненадата и за мен - ръката ми сама написа истината(му), а абсолютна такава няма. И понеже сме още около най-светлия празник, се сетих за едни знаменателни библейски стихове

"И Пилат му рече: "Що е истина?"
/18:137/

Номерът е там, че Иисус му отговаря йезуитски - че който вярва в него, той е в истината. По-тоталитарно нещо от това не знам. Знам само, че ако живееха в наше време, Пилат щеше да бъде квантов физик, а Иисус - комерсиален религиозен проповедник по някоя от хАмериканските ТВ програми.

Няма истина, но няма в смисъла на Пилат, не на Иисус. Виж котарака на Щрьодингер. Няма истина въобще. Няма. В конкретния екзистенциален контекст няма никому принадлежаща истина. Това е дълбоката библейска мъдрост.

Да вярваме на медиите и на кои

Често си мисля колко са вредни медиите И не само мисля. Не гледам телевизия, не слушам радио. От вестниците преглеждам /това не значи чета/ онлайн изданията на "Сега" и "Монитор" - но това не значи изобщо, че им вярвам. Вярвам повече на "Капитал", "Дневник" и "Политика", не не съвсем. Даже хич не съвсем. Но все пак ме ориентират за интересни тенденции.

Питам се обаче напоследък - блоговете медии ли са? Авторитетни медиоведи казват, че са медии. Бях склонна доскоро да им вярвам. Но ако са наистина такива - значи страдат от същите пороци като традиционните - лъжа, измама и манипулация. Единствено виждам разликата в това, че човек може да си избира кои блогове да чете - защото наборът блогове е безкраен. И така да открие тези, които носят истина(та му). Докато с традиционните медии не е така. Изборът е ограничен.

Бог?

Колко от вас, четящите този блог редовно или инцидентно, вярват, че има Бог? Нямам предвид християнския Бог, Аллах, Буда, нито който и да е подобен.

Имам предвид - вярвате ли, че има някакъв Дух, някаква трансцендентна същност, рационално необяснима, която е над материалния свят?

И как си я обяснявате - вярата си или невярата си?

Дай рамо на Елица и Стунджи


Засега с втори с 200 и няколко гласа след първите. Ако всеки блогър пусне гласа си, нашите ще успеят. Всеки, коато ги е слушал, знае, че талантливи.

Гласувай тук:
http://escforever.com/charts.html

Как да успеем в живота

"Най-добрият начин да направиш добра кариера е да се родиш в подходящо семейство."
Доналд Тръмп

Не очаквах, че тая нафукана торба с пари имала и чувство за хумор :-)

понеделник, 9 април 2007 г.

Иде ли Пиратски интернационал?

От cybercrackerbg's разбрах, че Гугъл групата на Арена има вече свой форум. Още е на младенческа възраст, но вече се обсъжда дали организацията, която ще се прави, да е партия или сдружение с нестопанска цел.

Аз лично съм за партия и бях приятно изненадана колко пиратски партии има вече:

The Pirate Party of Sweden
http://www.piratpartiet.se

The Pirate Party of the USA
http://www.pirate-party.us

The Pirate Party of the Canada
http://www.pirateparty.ca

The Pirate Party of Russia
http://www.pirateparty.ru

The Pirate Party of Australia
http://www.pirateparty.org.au

The Pirate Party of Belgium
http://www.parti-pirate.be

The Pirate Party of France
http://www.parti-pirate.info

The Pirate Party of Germany
http://piratenpartei.de

The Pirate Party of Italy
http://www.piratpartiet.it

The Pirate Party of South Africa
http://pp.org.za

The Pirate Party of Spain
http://www.partidopirata.es

Има и други, но да не изброявам напълно. Моята лична вяра е, че един ден ще имаме и Пиратски интернационал:-) Който ще се бори да съсипе грабителската продуцентска индустрия.

Към разбирачите от планети/агрегатори

turin ми обърна внимание върху едная тъпота - когато редактираш постинга си, той не запазва старата си дата, а пише с настоящата, така че се получава дублиране на постинги, което е крайно досадно.

Очевидното решение е да пишеш внивателно, така че да се налага да редактираш само при фактически сериозни променени обстоятелства.

Обаче открих и друг проблем - свързан с имидж хостингите. Много са мърляви горките, променят си условията както си щат. Примерно ползвах дълго време Imgspot.com, а той така се скапа, че не само не ми пуска нова картинка, а и не показва старите. С Imageshack.us - подобен проблем. А ако тръгна с новия си хостинг /дано не се скапе и той/ да слагам обратно картинките - баси досадата ще бъде за всички, ползващи планетите.

Въпрос 1: Няма ли начин така да се пипне софтуерът на планетите, че при редакция на пост да запазва старата дата, а не да присвоява сегашната?

Въпрос 2: Знае ли някой имидж хостинг без лимит във времето, т.е да не ги трие картинките след 20,20 или 365 дена? Е, и с приличен месечен бандуидт?

Ислямът май завладява Европа

неделя, 8 април 2007 г.

Ангелe, заповядай!

Принцип ми е да не се карам с други блогъри в техните блогове. Тъй че си добре дошъл, ако не си си съгласен с някое мое мнение, или ме мразиш за нещо. Аз в твоя блог няма да изказвам мненията си, но тук си свободен да ме обругаваш на свобода.

Що да няма сила Волен Сидеров?

Вадим Тудореску, Йорг Хайдер, Льо Пен, Северната лига в Италия, Фламандския блог в Белгия, покойния Пим Фортейн, но не и партията му покойна - с кво нашето момче е по-лошо?

В най светлия християнски празник е мъдро да помним и Еклисиаст

Защото не всичко във вярата е щастие.
Има и друго: повечето от вас живеете без вяра, в доволство, сладостратие и разкош. Ако поне един от вас прочете строфи от Еклисиаст, ще усети, че има и друг, по-истински живот.


Книга на Еклисиаста или Проповедника

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12

Книга на Еклисиаста или Проповедника

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12

Книга на Еклисиаста или Проповедника

ГЛАВА 1.

1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.
2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!
3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
4. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;
13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.
15. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.
17. И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.

ГЛАВА 2.

1. Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета!
2. За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?
3. Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.
4. Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,
5. уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;
6. направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;
7. придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;
8. събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.
9. И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.
10. Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.
11. И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!
12. Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?
13. И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:
14. на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
15. И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;
16. защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
17. Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!
18. И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.
19. И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!
20. Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, -
21. защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!
22. Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
23. Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!
24. Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;
25. защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?
26. Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!

ГЛАВА 3.

1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
13. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.
14. Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
15. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.
16. И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
17. И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!
20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?

ГЛАВА 4.

1. Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.
2. И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;
3. а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.
4. Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.
5. Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.
6. По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.
7. Обърнах се и видях друга суета под слънцето:
8. човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. "За кого ли пък - казва той - се трудя и лишавам от блага душата си?" - И това е суета и нехубава работа.
9. По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.
10. Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне.
11. Също, кога лежат двама, топло им е; а един - как ще се сгрее?
12. И ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро.
13. По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не умее да приема съвети;
14. защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си.
15. Видях всички живи, които ходят под слънцето, с тогова, другия момък, който ще заеме мястото на оногова.
16. Брой нямаше всичкият оня народ, който беше пред него, макар отсетнешните не ще му се радват. И това е суета и гонене на вятър!
17. Пази ногата си, кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви; защото те не мислят, че вършат лошо.

ГЛАВА 5.

1. Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.
2. Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.
3. Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.
4. По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.
5. Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори' пред Ангела (Божий): "това е грешка". Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?
6. Защото в многото сънища, както и в многото думи - много суета; но ти се бой от Бога.
7. Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях - още по-висок;
8. а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.
9. Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и който обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!
10. Увеличава се имотът - увеличават се и потребителите му; и каква облага за притежателя му: нима само да гледа с очите си?
11. Сладък е сънят за оногова, който се труди, - ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.
12. Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.
13. А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.
14. Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.
15. И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?
16. А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван.
17. Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.
18. И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, - това е Божий дар.
19. Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.

ГЛАВА 6.

1. Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците:
2. Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг!
3. Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него,
4. защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак.
5. То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи.
6. А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място?
7. Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.
8. А какво предимство има умният пред глупавия, какво - сиромахът, който знае да ходи пред живите?
9. По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.
10. Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е - човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.
11. Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?
12. Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?

ГЛАВА 7.

1. Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден - от рожден ден.
2. По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.
3. Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.
4. На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето - в къща, дето се веселят.
5. По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;
6. защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!
7. Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.
8. Краят на една работа е по-добър от началото й; търпелив е по-добър от високомерен.
9. Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.
10. Не думай: "защо прежните дни били по-добри от сегашните?", защото не от ум питаш за това.
11. Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;
12. защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.
13. Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?
14. В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.
15. Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.
16. Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?
17. Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?
18. Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19. Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.
20. Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;
21. затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;
22. защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.
23. Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: "ще бъда мъдър", но мъдростта е далеко от мене.
24. Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?
25. Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, -
26. и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й - примка, ръцете й - окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.
27. Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.
28. Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? - Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.
29. Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.

ГЛАВА 8.

1. Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява.
2. Аз казвам: пази царската дума, и то - поради клетвата пред Бога.
3. Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори.
4. Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш?
5. Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба;
6. защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло,
7. дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това - кой ще му каже?
8. Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца.
9. Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда.
10. Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета!
11. Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.
12. Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му;
13. а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога.
14. Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!
15. И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето.
16. Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, -
17. тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.


ГЛАВА 9.

1. Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
2. За всекиго и за всички - едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
3. Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
4. Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
5. Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
6. и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.
7. И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.
8. Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти.
9. През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.
10. Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
11. Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12. Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.
13. Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:
14. малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;
15. ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.
16. И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.
17. Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.
18. Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.

ГЛАВА 10.

1. Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.
2. Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия - наляво.
3. По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.
4. Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.
5. Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:
6. невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.
7. Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.
8. Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.
9. Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.
10. Ако се притъпи брадвата, и ако острието й не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.
11. Ако змия ухапе преди обайването й, то за обайника няма полза.
12. Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;
13. първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му - безумие.
14. Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?
15. Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.
16. Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!
17. Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!
18. От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.
19. Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.
20. Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата гадина да обади твоята реч.

ГЛАВА 11.

1. Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.
2. Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.
3. Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало.
4. Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне.
5. Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко.
6. Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри.
7. Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце.
8. Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета!
9. Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.
10. Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.

ГЛАВА 12.

1. И помни твоя Създател през дните на младостта си, докле не са дошли тежки дни и не са настанали години, за които ще казваш: "няма за мене наслада в тях";
2. докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда;
3. докле не е настъпил оня ден, кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат; кога престанат да мелят, които мелят, понеже са останали малко; кога се помрачат ония, които през прозорец гледат;
4. кога пътните врата почнат да се затварят; кога замлъкне шумът на хромелите, и човек почне да става по гласа на петела, и дъщерите-певици замлъкнат;
5. кога висините бъдат за тях страшни, и по пътя ще има ужаси; кога зацъфти миндалът, и скакалецът стане тежък, и каперсът се пръсне; защото човек отива във вечния си дом, и оплаквачките са готови да го обкръжават по улицата;
6. докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца.
7. И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
8. Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета!
9. Еклисиаст, освен че беше мъдър, но и учеше народа на знание. Той всичко изпитва', изучва' и състави много притчи.
10. Еклисиаст гледа' да намери хубави изречения и вярно записа думите на истината.
11. Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.
12. А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги - то няма край, и да четеш много - то е уморително за тялото.
13. Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;
14. защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.

ГЛАВА 1.

1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.
2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!
3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
4. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;
13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.
15. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.
17. И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.

ГЛАВА 2.

1. Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета!
2. За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?
3. Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.
4. Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,
5. уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;
6. направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;
7. придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;
8. събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.
9. И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.
10. Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.
11. И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!
12. Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?
13. И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:
14. на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
15. И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;
16. защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
17. Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!
18. И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.
19. И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!
20. Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, -
21. защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!
22. Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
23. Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!
24. Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;
25. защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?
26. Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!

ГЛАВА 3.

1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
13. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.
14. Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
15. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.
16. И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
17. И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!
20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?

ГЛАВА 4.

1. Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.
2. И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;
3. а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.
4. Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.
5. Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.
6. По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.
7. Обърнах се и видях друга суета под слънцето:
8. човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. "За кого ли пък - казва той - се трудя и лишавам от блага душата си?" - И това е суета и нехубава работа.
9. По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.
10. Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне.
11. Също, кога лежат двама, топло им е; а един - как ще се сгрее?
12. И ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро.
13. По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не умее да приема съвети;
14. защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си.
15. Видях всички живи, които ходят под слънцето, с тогова, другия момък, който ще заеме мястото на оногова.
16. Брой нямаше всичкият оня народ, който беше пред него, макар отсетнешните не ще му се радват. И това е суета и гонене на вятър!
17. Пази ногата си, кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви; защото те не мислят, че вършат лошо.

ГЛАВА 5.

1. Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.
2. Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.
3. Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.
4. По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.
5. Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори' пред Ангела (Божий): "това е грешка". Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?
6. Защото в многото сънища, както и в многото думи - много суета; но ти се бой от Бога.
7. Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях - още по-висок;
8. а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.
9. Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и който обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!
10. Увеличава се имотът - увеличават се и потребителите му; и каква облага за притежателя му: нима само да гледа с очите си?
11. Сладък е сънят за оногова, който се труди, - ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.
12. Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.
13. А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.
14. Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.
15. И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?
16. А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван.
17. Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.
18. И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, - това е Божий дар.
19. Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.

ГЛАВА 6.

1. Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците:
2. Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг!
3. Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него,
4. защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак.
5. То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи.
6. А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място?
7. Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.
8. А какво предимство има умният пред глупавия, какво - сиромахът, който знае да ходи пред живите?
9. По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.
10. Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е - човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.
11. Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?
12. Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?

ГЛАВА 7.

1. Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден - от рожден ден.
2. По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.
3. Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.
4. На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето - в къща, дето се веселят.
5. По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;
6. защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!
7. Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.
8. Краят на една работа е по-добър от началото й; търпелив е по-добър от високомерен.
9. Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.
10. Не думай: "защо прежните дни били по-добри от сегашните?", защото не от ум питаш за това.
11. Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;
12. защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.
13. Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?
14. В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.
15. Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.
16. Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?
17. Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?
18. Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19. Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.
20. Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;
21. затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;
22. защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.
23. Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: "ще бъда мъдър", но мъдростта е далеко от мене.
24. Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?
25. Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, -
26. и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й - примка, ръцете й - окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.
27. Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.
28. Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? - Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.
29. Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.

ГЛАВА 8.

1. Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява.
2. Аз казвам: пази царската дума, и то - поради клетвата пред Бога.
3. Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори.
4. Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш?
5. Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба;
6. защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло,
7. дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това - кой ще му каже?
8. Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца.
9. Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда.
10. Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета!
11. Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.
12. Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му;
13. а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога.
14. Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!
15. И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето.
16. Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, -
17. тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.


ГЛАВА 9.

1. Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
2. За всекиго и за всички - едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
3. Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
4. Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
5. Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
6. и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.
7. И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.
8. Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти.
9. През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.
10. Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
11. Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12. Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.
13. Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:
14. малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;
15. ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.
16. И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.
17. Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.
18. Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.

ГЛАВА 10.

1. Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.
2. Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия - наляво.
3. По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.
4. Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.
5. Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:
6. невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.
7. Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.
8. Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.
9. Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.
10. Ако се притъпи брадвата, и ако острието й не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.
11. Ако змия ухапе преди обайването й, то за обайника няма полза.
12. Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;
13. първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му - безумие.
14. Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?
15. Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.
16. Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!
17. Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!
18. От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.
19. Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.
20. Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата гадина да обади твоята реч.

ГЛАВА 11.

1. Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.
2. Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.
3. Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало.
4. Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне.
5. Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко.
6. Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри.
7. Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце.
8. Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета!
9. Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.
10. Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.

ГЛАВА 12.

1. И помни твоя Създател през дните на младостта си, докле не са дошли тежки дни и не са настанали години, за които ще казваш: "няма за мене наслада в тях";
2. докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда;
3. докле не е настъпил оня ден, кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат; кога престанат да мелят, които мелят, понеже са останали малко; кога се помрачат ония, които през прозорец гледат;
4. кога пътните врата почнат да се затварят; кога замлъкне шумът на хромелите, и човек почне да става по гласа на петела, и дъщерите-певици замлъкнат;
5. кога висините бъдат за тях страшни, и по пътя ще има ужаси; кога зацъфти миндалът, и скакалецът стане тежък, и каперсът се пръсне; защото човек отива във вечния си дом, и оплаквачките са готови да го обкръжават по улицата;
6. докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца.
7. И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
8. Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета!
9. Еклисиаст, освен че беше мъдър, но и учеше народа на знание. Той всичко изпитва', изучва' и състави много притчи.
10. Еклисиаст гледа' да намери хубави изречения и вярно записа думите на истината.
11. Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.
12. А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги - то няма край, и да четеш много - то е уморително за тялото.
13. Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;
14. защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.