| 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 |
| 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 |
Книга на Еклисиаста или Проповедника
| 1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски. 2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета! 3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? 4. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека. 5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. 6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения. 7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак. 8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане. 9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето. 10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. 11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле. 12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим; 13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него. 14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър. 15. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои. 16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание. 17. И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър; 18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга. | |
| 1. Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета! 2. За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася? 3. Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот. 4. Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя, 5. уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета; 6. направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата; 7. придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим; 8. събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала. 9. И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене. 10. Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове. 11. И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето! 12. Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено? 13. И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината: 14. на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига. 15. И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета; 16. защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият. 17. Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър! 18. И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене. 19. И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета! 20. Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, - 21. защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо! 22. Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето? 23. Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета! 24. Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка; 25. защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога? 26. Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър! | |
| 1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: 2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; 3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; 4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; 5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; 6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; 7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; 8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир. 9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди? 10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това. 11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши. 12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. 13. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий. 14. Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му. 15. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото. 16. И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда. 17. И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там. 18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни, 19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета! 20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта. 21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята? 22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него? | |
| 1. Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много. 2. Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи. 3. Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни. 4. По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш. 5. Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори' пред Ангела (Божий): "това е грешка". Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти? 6. Защото в многото сънища, както и в многото думи - много суета; но ти се бой от Бога. 7. Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях - още по-висок; 8. а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната. 9. Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и който обича богатство, той няма полза от това. И това е суета! 10. Увеличава се имотът - увеличават се и потребителите му; и каква облага за притежателя му: нима само да гледа с очите си? 11. Сладък е сънят за оногова, който се труди, - ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи. 12. Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда. 13. А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му. 14. Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе. 15. И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър? 16. А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван. 17. Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял. 18. И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, - това е Божий дар. 19. Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост. | |
| 1. Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците: 2. Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг! 3. Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него, 4. защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак. 5. То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи. 6. А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място? 7. Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища. 8. А какво предимство има умният пред глупавия, какво - сиромахът, който знае да ходи пред живите? 9. По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър. 10. Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е - човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него. 11. Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро? 12. Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето? | |
| 1. Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден - от рожден ден. 2. По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си. 3. Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро. 4. На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето - в къща, дето се веселят. 5. По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави; 6. защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета! 7. Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето. 8. Краят на една работа е по-добър от началото й; търпелив е по-добър от високомерен. 9. Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави. 10. Не думай: "защо прежните дни били по-добри от сегашните?", защото не от ум питаш за това. 11. Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце; 12. защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си. 13. Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво? 14. В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него. 15. Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си. 16. Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си? 17. Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време? 18. Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това. 19. Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град. 20. Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши; 21. затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули; 22. защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите. 23. Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: "ще бъда мъдър", но мъдростта е далеко от мене. 24. Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне? 25. Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, - 26. и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й - примка, ръцете й - окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея. 27. Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго. 28. Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? - Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих. 29. Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания. | |
| 1. Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява. 2. Аз казвам: пази царската дума, и то - поради клетвата пред Бога. 3. Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори. 4. Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш? 5. Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба; 6. защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло, 7. дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това - кой ще му каже? 8. Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца. 9. Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда. 10. Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета! 11. Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло. 12. Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му; 13. а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога. 14. Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета! 15. И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето. 16. Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, - 17. тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
| |
| 1. Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш. 2. Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята. 3. Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало. 4. Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне. 5. Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко. 6. Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри. 7. Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце. 8. Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета! 9. Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд. 10. Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета. | |
| 1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски. 2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета! 3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? 4. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека. 5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. 6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения. 7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак. 8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане. 9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето. 10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. 11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле. 12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим; 13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него. 14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър. 15. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои. 16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание. 17. И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър; 18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга. | |
| 1. Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета! 2. За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася? 3. Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот. 4. Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя, 5. уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета; 6. направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата; 7. придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим; 8. събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала. 9. И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене. 10. Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове. 11. И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето! 12. Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено? 13. И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината: 14. на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига. 15. И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета; 16. защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият. 17. Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър! 18. И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене. 19. И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета! 20. Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, - 21. защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо! 22. Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето? 23. Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета! 24. Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка; 25. защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога? 26. Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър! | |
| 1. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: 2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; 3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; 4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; 5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; 6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; 7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; 8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир. 9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди? 10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това. 11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши. 12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. 13. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий. 14. Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му. 15. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото. 16. И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда. 17. И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там. 18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни, 19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета! 20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта. 21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята? 22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него? | |
| 1. Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много. 2. Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи. 3. Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни. 4. По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш. 5. Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори' пред Ангела (Божий): "това е грешка". Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти? 6. Защото в многото сънища, както и в многото думи - много суета; но ти се бой от Бога. 7. Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях - още по-висок; 8. а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната. 9. Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и който обича богатство, той няма полза от това. И това е суета! 10. Увеличава се имотът - увеличават се и потребителите му; и каква облага за притежателя му: нима само да гледа с очите си? 11. Сладък е сънят за оногова, който се труди, - ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи. 12. Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда. 13. А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му. 14. Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе. 15. И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър? 16. А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван. 17. Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял. 18. И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, - това е Божий дар. 19. Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост. | |
| 1. Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците: 2. Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг! 3. Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него, 4. защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак. 5. То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи. 6. А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място? 7. Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища. 8. А какво предимство има умният пред глупавия, какво - сиромахът, който знае да ходи пред живите? 9. По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър. 10. Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е - човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него. 11. Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро? 12. Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето? | |
| 1. Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден - от рожден ден. 2. По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си. 3. Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро. 4. На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето - в къща, дето се веселят. 5. По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави; 6. защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета! 7. Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето. 8. Краят на една работа е по-добър от началото й; търпелив е по-добър от високомерен. 9. Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави. 10. Не думай: "защо прежните дни били по-добри от сегашните?", защото не от ум питаш за това. 11. Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце; 12. защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си. 13. Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво? 14. В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него. 15. Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си. 16. Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си? 17. Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време? 18. Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това. 19. Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град. 20. Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши; 21. затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули; 22. защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите. 23. Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: "ще бъда мъдър", но мъдростта е далеко от мене. 24. Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне? 25. Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, - 26. и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й - примка, ръцете й - окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея. 27. Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго. 28. Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? - Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих. 29. Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания. | |
| 1. Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява. 2. Аз казвам: пази царската дума, и то - поради клетвата пред Бога. 3. Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори. 4. Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш? 5. Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба; 6. защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло, 7. дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това - кой ще му каже? 8. Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца. 9. Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда. 10. Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета! 11. Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло. 12. Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му; 13. а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога. 14. Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета! 15. И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето. 16. Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, - 17. тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
| |
| 1. Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш. 2. Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята. 3. Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало. 4. Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне. 5. Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко. 6. Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри. 7. Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце. 8. Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета! 9. Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд. 10. Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета. | |
Temperament
The Bulgarian Shepherd dog is an independent working guard dog. Aggressiveness is not strongly expressed, but at the same time the dogs are reserved in their attitude towards strangers and demonstrate distance by warning growling and eventual attack. Towards predatory animals (often even toward dogs) aggressiveness increases. The Bulgarian Shepherd Dog is alert, easily adapted to the environment, adequately reacting in situations in which is involved. Towards its master or handler demonstrates devotion and fidelity. Its basic sensuousness via sense of smell, hearing and sight is very well developed. Usually tolerant to the children they have been raised with, they love and bond with all people and children within their own family. The BSD is not a home companion, who will lie on the sofa all day, go for walks in the noisy town among people and cars, and run joyfully in parks together with other dogs. The BSD is a true working dog with great working characteristics, combined with stabilized exterior appearance. This dog defends pets, guards the farm, and looks for his master and family's safety. It is inadmissible to be without guarding instinct, even worse is if the dog is afraid of the farm animals or to be aggressive against them and to attack them. For centuries this dog was bred as an independent guarder who makes his own decisions out in the field – if the dog feels he is protecting his property, it is difficult to predict whether or not he will attack. This is a serious guard dog, very loyal to this owners. Bulgarian Shepherd Dog will keep themselves in distance of strangers. They growl and bark. If the person infringes their perimeter dogs will bite him. If the dog is good socialized from the time of its puppyhod with other animals it is not dangerous to live together, especially – rabbits, cats, chicken, lambs, etc.Height, Weight
Height: Males 26-30 inches (65-75 cm.). Females 25-28 inches (63-72 cm.)
Weight: Males 99-125 pounds (45 to 57 kg.) Females 88-114 pounds (40 - 52 kg.)
Health Problems
None currently known, there has not been a lot of research with this breed regarding health issuesLiving conditions
This dog does best in a clean country environment where he can receive extensive daily exercise and a job to do.Exercise
This breed needs plenty of daily exercises and a job to do.Life expectancy
About 12 - 14 years. They can work as active Livestock Guarding Dogs for about 7 to 9 years.Grooming
Coats should be brushed about every 2-3 days. Bathe only when necessary.Origin
Ancestors of the Bulgarian Shepherd Dogs are the dogs of Central Asia – Afghanistan and Iran area, it is there where the migration process of the ancient Bulgarians began. These dogs are very similar to dogs found in the land of the Balkan Peninsula, which are in the group of the Molossoides. Today the dogs possess the typical makeup characteristics of today's Bulgarian Shepherd Dog.Group
Flock GuardRecognition
Bulgarian Republican Federation of Cynology (national cynological organization, member of FCI)BRFC = Bulgarian Republican Federation of Cynology
Това е стандартът на Българската републиканска федерация по кинология:
Понеже забелязвам, че много хора попадат на блога ми, търсейки в Гугъл "каракачанска овчарка", рекох да пусна стандарта й:
Случайно попаднах на дописка в "Атака" отперди месец. Не, не ме е срам да призная, че чета "Атака", защото там нерядко се публикуват истини, които "сериозната" преса срамежливо премълчава. Дописката е, че президентът удостоил с почетния си в. "Труд" по повод 70-ата годишнина на изданието.
Европейската комисия обяви данни от изследване, според което Европейският съюз дава 57% от помощите за развиващите се държави. Швеция, Люксембург и Холандия са най-щедрите донори. По дарения за развиващите се държави Европа е следвана от Япония с 0.25% и САЩ с 0.17 %. При условие че сумарния брутен вътрешен продукт на Евросъюза и на САЩ са общо взето сравними.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
В една февруарска статия на небезизвестния полски седмичник "Wprost", озаглавена от полските кулинарни експерти Bikont и Maklowicz "Порно в устата", пише следното: "Проклинат го гастрономите по цял свят, обожават го младежите по всички континенти. Ненавиждат го диетиците и антиглобалистите, благославят го хората, които имат 15 минути обедна почивка.
Това е така нареченото бързо хранене, което у нас автоматично се свързва с англосаксонския термин fast food. Не е нужно до си учил висша кулинария или културология за да се досетиш, че терминът идва от САЩ. Европейците дълго повдигаха рамене от факта, че по света съществуват места, в които за няколко минути клиентът получава блудкаво кафе в еднократна чашка и сандвич с кюфте /ако предпочитате – хамбургер/. Престанаха да го правят, когато ги откриха на съседния ъгъл.
Тя беше предсказуема. След Втората световна война жените, все повече заети с работа, престанаха да глезят съпрузите си. Децата започнаха по-рано да напускат родните домове. Свърши времето на ежедневните семейни обяди. Темповете на живот се ускоряваха, намали се времето за обедна почивка… Първоначално посрещаха fast foods с цветя – като символ на свободия свят. Днес все по-често се чуват строги гласове, че бързото поглъщане на унифицирани ястия убива местните традиции, а погледите на обвинителите са насочени към САЩ…
После дойдоха пиците на крак от уличните сергии, от които би припаднал всеки италианец, хот-договете, картонените картофки в картонени опаковки и други подобни, някои от които сте хапнали преди час в офиса. В Европа това вече не е модерно. В последните години на миналия век възникна движението SLOW FOOD – изкуството на бавното хранене. Принципът "La vie est une chanson" /Животът е песен/ доведе до забавяне на темпото, до акцентиране върху качеството на живот. Появиха се градове slow cities /в Италия са 31/, французите първи намалиха работния ден на 7 часа 5 дни в седмицата, удължиха отпуските. Европейците си дадоха повече време да се наслаждават на всички удоволствия на живота, включително на добрата храна.
След последните промени в трудовото законодателство на Франция обаче изглежда, че културата fast food ще се завърне...
Всичко трябва да върви
Това, което е погрешно при Макдоналдс, също е погрешно при всички вериги за junk foods /храна-боклук/ като Goodys, KFC, Burger King и т.н. Всички те крият безскрупулната експлоатация на ресурси, животни и хора зад фасада от лъскави хитрини и "фамилно забавление". Храната е една и съща навсякъде - само пакетирането е различно. Възходът на тези фирми означава по-малък избор, нищо повече. Те са един от най-лошите примери за промишленост, която е мотивирана само чрез печалба, и изисква непрекъснато разширяване.
Този материалистичен манталитет засяга всички области на нашия живот, с гигантските конгломерати, доминиращи пазара, позволявайки съвсем малка или никаква ниша за хората да осъществяват истински избор. Но алтернативи наистина съществуват, и много получават поддръжка всеки ден от хора, отхвърлили големия бизнес в услуга на малки, самоорганизирани общности, които си сътрудничат..
Дано да умрат всички, които избиват кучетата. Дано Стефан Софиянски да пукне и да се разпръска на 70000 парчета, а неговата рода до седмдесет хилядното коляно също да пукне, и да измрат всички гадове, които си мислят, че могат да се разпореждат с нечии живот ! Единственото хуманно решение е кастрацията, но на протеста трябва да има плакати с заглавие "СМЪРТ ЗА СОФИЯНСКИ" и "СМЪРТ ЗА БАЙЧЕВ"