петък, 9 ноември 2007 г.

Шекспир, 66 сонет: Reloaded again

Тази сонет на Шекспир го написах тогава, защото нещата в общото ни пространство тръгваха на лошо. Повторих го, когато лошото придоби грозно лице. Сега лошото е всекидневие, което ни дъвче безнаказано - дотолкова безнаказано, че за нормалния човек не са нужни линкове. Линковете удрят по главата отвсякъде!!! Мога само да повторя:
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.
но друже мой за тебе ми е жал.
----------------
Now playing: Jose Feliciano - Rain [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes


----------------
Now playing: Judas Priest - Before The Dawn [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

8 коментара:

  1. Анонимен23:05

    Благодаря Вени,
    За този пост и за всичко, което правиш и пишеш. Желая ти здраве и късмет. И не падай духом!
    Живей! Хората имат нужда от теб, от този блог и от това, което правиш и пишеш. Борбата със злото никога не е била лесна, нито някога и спирала.
    Някои избират да живеят лесно.
    Други - да бъдат човеци.
    Само последните имат значение.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен23:50

    Не се предавай, Вени. Човек е жив, докато се бори.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря Ви, пак си мисля, че човек е идентично равен на себе си докато мисли. Аз продължавам да се опитвам

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен16:04

    8

    Ти музика си. Но защо тогава

    посрещаш с болка всеки пеещ звук?

    Защо обичаш мъката с такава

    любов и радост като никой друг?

    И от какво е тази скръб? Не е ли

    от туй, че ти долавяш всеки път

    как стройно съгласуваните трели

    със укор към самотността звучат?

    Виж струните как в хор една след друга

    запяват дружно в съгласуван тон.

    И сякаш пеят син, баща, съпруга,

    щастливо съчетани в унисон.

    И те ти казват в общ, единствен звук,

    че с теб не пее тука никой друг.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен22:54

    Был мой приход - не по моей вине.
    И мой уход - не по моей вине.
    Встань, подпояшься, чашу дай мне, кравчий,
    Все скорби мира утопи в вине!

    Зачем ты пользы ждешь от мудрости своей?
    Удоя от козла дождешься ты скорей.
    Прикинься дураком - и больше пользы будет.
    А мудрость в наши дни дешевле, чем порей.

    Эй, неженка, открой навстречу утру взгляд,
    И пей вино и пой, настроив струнный лад.
    Ведь кто сегодня жив, тот завтра будет взят,
    А кто ушел навек, тот не придет назад.

    Омар Хайям

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен23:11

    И Бог издирва наново онова,
    което е било оттласнато.
    Видях още под слънцето
    мястото на съда,
    а там беззаконието, -
    и мястото на правдата,
    а там неправдата.
    Рекох в сърцето си:
    Бог ще съди праведния и нечестивия,
    защото има време у Него
    за всяко нещо и за всяко дело.
    Рекох в сърцето си относно човешките чада,
    че това е за да ги опита Бог,
    и за да видят те,
    че в себе си са като животни.
    Еклесиаст

    ОтговорИзтриване
  7. Защото голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трепа тъга.
    Еклесиаст, 1:18

    ОтговорИзтриване
  8. грешка, сори:


    Защото голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
    Еклесиаст, 1:18

    Може би е грешка по Фройд - иска ми се подсъзнателно до трепя тъгата....

    ОтговорИзтриване

Радвам се на всеки коментар и се старая да отговарям :-)