четвъртък, 30 ноември 2006 г.

Кодът, Вебер и Мойсей

Заклевам се тържествено, че винаги ще проверявам как работи всяка, дори най-дребна промяна в кода!

Сблъсках се веднъж с гаф от това, че не бях проверила как се вижда блогът в Internet Explorer, но не си извадих поука. Сега открих друг гаф: Търсачката на Technorati, която бях вградила, работи много шашаво - курсорът не може да се сложи в полето за търсене, а трябва да се сложи на текста преди него и да се премести с Tab, за да влезе в полето за търсене. Разкарах я и върнах навбара.

Когато бъзикам нещо по електриката или някой уред вкъщи, винаги проверявам като променя, сложа или махна нещо. А съм приемала кода като по-просто нещо от ел.инсталацията. Като се замисля, в основата на това има някакъв егоцентризъм в смисъл несъобразяване, че блогът се чете от други и всичко трябва да е удобно и да върши работа. Променях кода не само поради естетически съображения, но и с идеята да е по-читаем, обаче това намерение си е останало само в главата ми, а в действителността е довело до глупости.

Което пък ме накара да се сетя за Макс Вебер с описанието му на двата вида етика. В предмодерното общество господства етиката на намеренията - за моралната оценка на дадено действие определящо е какви са намеренията на човека, който го извършва. В модерното общество (викат му още "капитализъм") тя е изместена от етиката на резултата - не е важно с какви намерения се върши нещо, а какъв е резултатът от него.

В този смисъл се оказвам предмодерен човек. Тайно подозирам, че цялото ни поколение (а и тези преди нас) сме предмодерни хора, защото се социализирахме при комунизма. А той беше в същността си едно прекрасно намерение с безобразни резултати. И се сещам за оная история с Мойсей, дето ги разкарвал 40 години из пустинята, докато не умре и последният, роден в робство. Включително и самият той. Мдаа...

Освободете Шакти!

Чрез Таня Джекова разбрах за гнусното деяние на ЦУМ и Нона Йотова - да затворят тигърче в "аквариум" за сеир на цумските снобари. Това е Шакти в аквариума си, пардон - солариума, упоена, за да не смущава посетителите на "суперякото" кафене.

И аз като Таня ще кажа, че такива гадости трябва да се разпространяват заедно с негативното мнение за тях.

Музикантите от Hyper Ravers започнаха кампания "Шакти - живот с надежда" - подробности за Шакти и какво може всеки да направи. Аз слагам банер.

Разследват иракските видеоклипове

Видеоклипът, показващ иракски деца, тичащи след американски камион за бутилка вода, заедно с още един гаден клип как американски войници се оплакват, че не могат да стрелят по деца, хвърлящи камъни, бързо са разпространи във videosharing сайтовете, оттам - в блогосферата и накара Пентагона да започне разследване.

За втори път след скандала с гаврите в затвора Абу Гариб, Интернет принуждава американските власти да признаят за мръсното лице на "освободителната" война и да предприемат съответни мерки. "Освободителите" няма да коментирам, защото дори хАмериканското общество прозря истината за войната и наказа бушмена на частичните избори. Мрежата също има роля за това, защото се оказа по-ефективна медиа, отколкото традиционните и реално влияе върху политиката (случая с Абу Гариб).

Чудя се обаче що дирят нашите войници там. Продължавайки да помагаме на "освободителите", ние се превръщаме в техни съучастници. Дори верният бушменски пудел Блеър започва да се оглежда как да изкара британските части, а у нас ни дума. Управлявящите че мълчат - разбираемо, но медиите защо? Алоууу, вие, дето ни проглушавате ушите как сте съвестта на нацията и коректив на властта, които квичите като прасе по Коледа, чунким някой публично проговори за слугинската ви същност, вие кога ще запитате какво правим в Ирак?

Ама не, управляващите социалисти решехи да ни донабутат и в Афганистан, макар че повечето европейски страни отказват да вадят горещите картофи на хАмериканците, а медиите само съобщават новината, като че ли е прогноза за времето.

Ако има някой в България, на който вярвам по-малко от политиците, това са журналистите.

сряда, 29 ноември 2006 г.

Universal предлага $1 отчисление за всеки iPod

След сделката на Universal с Microsoft за $1 долар отчисление от всеки продаден Zune, музикалният мейджър се интересува от подобна сделка с Apple за техния iPod. Universal се аргументира с презумпцията, че по-голямата част от музиката върху преносимите плейъри е пиратска и по такъв начин ще получи компенсация за пропуснатите печалби, част от които ще отиват за артистите. От своя страна Microsoft заявиха, че ще търсят такава сделка и с други мейджъри.

Ако оставим настрана басните за артистите (получаващи малка част от печалбата на мейджърите), подобни сделки са приемлив път за развитие на авторското право: Вместо да преследват всеки потребител на музикални файлове, обявявайки го по дефиниция за престъпник, да получават "плоска" такса от продадените устройства, подобна на тази, която получават от производителите на CD за всеки продаден диск. В подобна посока са и сделките на мейджърите с file-sharing сайтовете. Идеалният краен резултат би бил премахване на понятието "пиратство" и развлекателният бизнес да получава отчисления от производителите на записващи устройства - не само от обвързаните със собственически формат iPod и Zune, а от всякакъв вид плейъри и DVD/CD записвачки.

Лошото е, че засега мейджърите не показват признаци на отказване от преследването на "пиратите", а искат само да увеличат печалбите си, събирайки такса от продадените плейъри. Но щат или не щат, рано или късно трябва да "клекнат" пред очевидния факт, че не могат да закарат до съда всеки потребител и няма как да спрат споделянето на файлове.

Химикът на YouTube

Току-що видях, че не се виждат вградените в блога видеоклипове и проверявайки защо, разбрах, че сайтът на YouTube временно е недостъпен. Но вместо омразния ми надпис "...is temporarily unavailable" се срещнах с още един симпатичен персонаж след водопроводчика на Bloglines. Кефи ме когато уебдизайнерите проявяват чувство за хумор.
Химикът на YouTube

Американски забавления в Ирак

Деца тичат за вода


Танк мачка кола



Без коментар.

вторник, 28 ноември 2006 г.

Faithless - Bombs

Видеоклипът на новият сингъл на Faithless - Bombs, e великолепен като идея и реализация, освен че парчето е хубаво. За хаус феновете, особено за политически ангажираните хаус фенове е must see. Войната и обикновеният живот - такива каквито са.

Или в mov формат

Простиналият Кеану Рийвс в Actualno.com

Не в рубриката Шоубизнес, а в рубриката Здраве на Actualno.com се явява Кеану Рийвс - в ролята на кихащ и кашлящ болник. И за да е майтапът пълен, от Actualno не са си направили и труда да хостнат снимката на сървъра си, ами са я линкнали от някакви клубове - което се вижда от Properties на снимката.

Кеану Рийвс в Здраве на Actualno.com

Edit: След коментарите, които получих, ми стана ясно, че щом само аз го въприемам така, значи нe съм добре с очите. Или с тази част от мозъка, която разпознава образите (май визуална кора се наричаше). Или и двете :-)

Посипвам си главата с пепел: НЕ Е КЕАНУ РИЙВС! И ще отида на очен лекар. Но не знам има ли мозъчни лекари ;-)

Google Video и авторското право

Френската компания "Flach Film" е подала иск за $650 000 срещу френското представителство на Google заради това, че документалният филм ""The World According to Bush" (Светът по Буш-овски)" е качен в Google Video. Според "Flach Film" това е пиратство, тъй като Google е предоставил безплатно филма в Интернет.

Това е важен прецедент, от който зависи бъдещето както на video-sharing сайтовете, така и развитието на copyright законодателството. Надявам се, че френският съд ще отклони иска, защото според мен е неоснователен, ако се приложи аналогията с доставчиците на Интернет (ISP). Доколкото имам представа, по света е законово установено, че ISP-тата не се са отговорни за съдържанието, което потребителите качват в Интернет, например за съдържанието на хостваните сайтове или за съдържанието на имейлите. Според мен легално обоснована реакция на компанията би била да поиска свалянето на филма от Google Video (което междудругото, е било направено веднага след подаването на иска от страна на Google, без да има искане за сваляне от страна на кинокомпанията).

Ако френският съд реши, че Google са отговорни за съдържанието, което потребители им качват, ще бъде отприщена лавина подобни искове и сериозно ще се ограничат (ако не и унищожат) video-sharing услугите. Мен ме безпокои аналогията с Napster. Компанията, предоставяща пионерската за времето си услуга споделяне на МР3 файлове, беше заплашена със съдебно финансово съсипване от страна на хАмериканските музикални мейджъри и спря услугата си.

Френският казус е изключително важен, защото засяга не само доставчиците на подобни услуги, а цялостното развитие на copyright правото. В ненаписаната втора част на "Авторското право" се канех да пиша именно за Google Video и YouTube като посока за промяна на законодателството в областта на авторското право. Така че няма да я пиша отделно, а ще маркирам идеята тук. Възможен компромисен вариант, удовлетворяващ интересите и на развлекателната индустрия, и на потребителите е въвеждането на колективно управление на права, така както е постъпено с радиото през 30-те години на миналия век. Video-sharing сайтовете ще заплащат на колективен орган за авторските права, а от своя страна ще ги "избиват" по два начина. Гиганти като Google - чрез реклами, а малките - чрез абонамент.

Мейджър компаниите обаче изглеждат склонни на по-различен вариант, който започва да се проиграва. След като Google придоби YouTube, сключи сделка с мейджърите Vivendi unit Universal Music Group, Warner Music Group и Sony BMG Music Entertainment (само EMI засега изчаква) за придобиването от тяхна страна на акции от YouTube, което означава и съответен дял от печалбата. Този обаче заплашва с възпроизвеждането в Интернет на олигопола, съществуващ в развлекателната индустрия. Малките video-sharing сайтове ще трябва да затворят, тъй като не генерират достатъчен финансов ресурс, дял от който могат да предоставят на мейджърите, а няма да могат да издържат на лавината съдебни искове от тяхна страна. Подобно възпроизвеждане в Интернет на един паразитен олигопол би било мрачна посока на развитие, но ще изчакаме и ще видим.

И ние си имаме Борат

Плакат на филма Димитър СтояновГолямо разномислие срещам за нашумелия филм "Борат" - и по света, и у нас. В Русия и Казахстан е забранен, а в САЩ и Великобритания оглави класациите, макар че според мен си е чиста гавра с хАмериканците. А Financial Times изби рибата като сравни Борат с Димитър Стоянов, на Волен и Капка чедото, депутатин и евродепутатин и в последното си качество предизвикал антицигански скандал в Европарламента. За FT проблемът е, че възгледите му не са много далеч от българските нагласи, защото в България, както на целите Балкани ромите са де факто втора категория граждани. Продължавайки тази логика, излиза, че сите българи сме си Боратовци. Което, мисля, няма да се хареса на всички, които се скъсват от смях, гледайки филма.

Конвертиране pdf to doc, doc to html без софтуер

Намерих великолепно средство за лесно конвертиране на документи от формат .pdf към формат .doc без всякакъв специален софтуер. Хватката става с пощата на Google - Gmail. Изпраща се писмо до себе си, към което се атачва файлът, който трябва да се конвертира. Може да се прикачат и повече файлове. Писмото се отваря, като атачнатият файл се отваря с опцията View as HTML:

Конвертиране pdf to doc
След това документът може лесно да се конвертира в .doc като се маркира целият текст и се пейстне в Word. Пъ същия начин може лесно да се конвертира .doc файл в .html файл.

събота, 25 ноември 2006 г.

Сайтчета

Реших да пускам периодично нещо като миниревюта на интересни сайтове, които съм открила, защото за мен Интернет и особено блогосферата е преди всичко място, където се движат идеи и образи. В тях няма да слагам други линкове, освен за откритите сайтчета. Умалителната форма е, защото го казвам с усмивка.

Двата блога на Радослав Точев, който е живял 12 години във Франция, възпитаник на суперпрестижната ENA, работил като парламентарен секретар към Европарламента на Френското министерство на икономиката, финансите и индустрията и като съветник на външния министър Саркози. Сега е съветник на..., боже, на кой ли беше от българското правителство?... абе на някой министър, който поискал от Саркози да помогне със забравих какво и Саркози предложил да му прати за съветник Радослав Точев. Нашият (май беше българският колега на Саркози - Ивайло Калфин?) приел и Саркози командировал съветника си. Не се подвеждайте по формалната прилика с юпитата. Дори без да знаете биографията му, като четете блоговете му, ще разберете, че е човек като нас, който сам е направил себе си и обича България.

Отдавна чета блога на Влад SPQR Хаджийски, но сега открих сайта му ~Unexplained Behaviour~ Няма да пиша нищо за Влад, защото той е разказал достатъчно, само ще кажа заглавието на началната му страница - There's a fine line between an artist an a serial killer.

Люба Манолова е една от малкото истински разследващи български журналисти и затова не я обичат нито червените, нито сините. Затова и за нея няма място в българските медии (бахти медиите!), но пък тя продължава да пуска онлайн коментари, анализи и разследвания.

За чичо Данчо нищо не знам, открих го, търсейки има ли нещо на български за неутралността на мрежата. Оказа се, че освен интервюто на Винтън Сърф за "Капитал", отбелязано от Нели Огнянова, само чичо Данчо е писал. Тъй че това говори достатъчно. Смятам :) Съветите на чичо Данчо са приятен, но не блудкав микс от ИТ, политика и лайфстайл.

След блог агрегатора на "Капитал, "Икономедиа" пусна и блог агрегатор на "Дневник". И точно тук е мястото да коригирам по-горната си оценка за родните медии - бахти медиите с изключение на "Капитал" и "Дневник". Повече какво да обяснявам ;-)

Outkast - Idlewild Blue

Невероятният клип Idlewild Blue (Don'tchu Worry 'Bout Me) на Outkast го видях при Lazy Bastard и не мога да спра да си го пускам.

[видео]

[край на видеото]

Dedicated to all those tryin' to stay afloat

Idlewild Blue (Don'tchu Worry 'Bout Me)

Doo Dooodo Doo
Doo Dooodo
Doo Dooodo Doo
Doo Dooodo

(verse 1)
People... Don't 'Chu
Worry 'Bout Me
Evil... Gone Get Worried 'Bout Me
Well... I'm Gonna Teach
Ya How To Diss The Town
And... Soon As I Do It I'mma Get Down
Come On
Ah Ah Ah Come On

Doo Dooodo Doo
Doo Dooodo
Doo Dooodo Doo
Doo Dooodo

(verse 2)
Mama... Don't 'Chu Worry 'Bout Me
Papa... Don't 'Chu Worry 'Bout Me
Well... I Live A Life But It Just Aint
Mine
I... Know I'm Your Son Won't 'Cha Let Me Shine
Come On
Ah Ah Ah
Come On

Doo Dooodo Doo
Doo Dooodo
Doo Dooodo Doo
Doo Dooodo

(verse 3)
Sally(Sally)... Don't 'Chu Worry 'Bout
Me(Don't 'Chu
Worry)
Wooah Sally(Sally)...
Don't 'Chu Worry 'Bout Me(Don't 'Chu Worry
About Me)
Don't Worry 'Bout Me
I'll Be Fine Well...
That's What I
Tell 'Em Baby
But I'm Liein'
Come On
Ah People Come On

(talking)
Y'all Know 'Bout The Blue Don't 'Cha?
Everybody Gets
The Blues
Even Babies Get The Blues

(breakdown)
Some Call It
Baby Blue
Some Call It Midnight Blue
Some Call It Baby Blue
Whatever
You Do Is
What We Gonna Do We Gone Play Until You Feel Happy
'Til There
Ain't No More Blues

(repead x8)
Doo Dooodo Doo
Doo Dooodo
Doo Dooodo Doo
Doo Dooodo
През миналия август изгледах много клипове и изчетох много неща за урагана Катрина и за чернокожите, оставени в Ню Орлиънс, но този печално прекрасен разказ ме разтърси. Разбрах, че песента е от музикалния филм Idlewild на рапърите Outcast, в който те освен че правят саундтрака, играят главните роли. Продуцентите описват по-голямата част от музиката като микс от съвременен хип-хоп, класически блус и суинг, и парчета на легенди като Cab Calloway и Bessie Smith. Outcast са пуснали и едноименен албум, който ще потърся по торентите, защото това, което чух, ме изпълни. Дано да пуснат филма у нас, всъщност и него ще потърся по торентите.

петък, 24 ноември 2006 г.

Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет

От Boeing Boeing разбрах за интервюто на Робърт Пърсиг пред The Guardian (а той не дава интервюта и заявява, че това първо ще е последното), което ме..., хм, каква е думата и има ли такава?... събуди нещо, което отдавна спеше. "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет" заедно с "По пътя" на Джак Керуак бяха книгите, които силно определиха начина, по който се оформих като личност.

Прочетох ги горе-долу по едно и също време, когато излязоха. Наричам това време "късен Людмилин ренесанс" - края на 70-те - началото на 80-те. Тогава бяха преведени не само тези две, но и други книги, които излизаха извън "позволеността" в преводната литература. И за Рьорих научихме тогава. Но духът на свобода в културата бързо бе задушен след внезапната й смърт през 1981 г. Внезапна, казах, и се замислих. Тя не беше разузнавач, преминал от другата страна, като Литвиненко, но по друг начин бе опасна за режима в Москва. С пренебрежението си към социалистическата идеология, за което след 1989 г. по-късно разбрахме от спомените на хора от нейния кръг, но чийто дъх усещахме. Както и да е, това е друга тема.

Но когато четеш "Зен и..." (а съм го правила много пъти), или просто се сетиш за него, отново усещаш, че не можеш да разделиш света по теми, защото е неразделяем. Това е Качеството на Пърсиг, непрекъснато унищожавано от аналитичния скалпел на западния ни разум.

Когато го четях за първи път, разбрах, че винаги съм усещала този скалпел. На бялата стена на тавана, на който живеех, бях написала думите, с които започва филмът, който най-много харесвах - "Апокалипсис сега":

"I saw an worm
Who creeped along
The edge of a razor
Without getting cut
That's my dream
That's my nightmare"

Четейки "Зен и...", осъзнах, че съм писала на стената именно за аналитичния скалпел, но не съм го осъзнавала. И написах още един въпрос на стената, въпрос от книгата:

"А кое е добро, и кое не, Федър, трябва ли да питаме някой да ни каже тези неща?"

Нали си спомняте Федър от "Зен..."? От интервюто на Пърсиг разбрах това, което винаги съм подозирала - че книгата е автобиография, философска автобиография. Всичко е истина - и мотоциклетното пътешествие на Пърсиг със сина му Крис, и преподаването на философия, и изследването на качеството, и лудостта, до която това изследване довежда Федър/Пърсиг, и психиатрията, която разцепва личността и живота му на две.

Но кой определя, че е лудост? В интервюто си Пърсиг дава отговора, който го няма в в книгата: "Западната психиатрия описва това като кататонна шизофрения. Зенбудисткият канон го определя като дълбоко просветление."

И Керуак го има в живота на Пърсиг, разбрах от интервюто, което като че не ме изненада. Не ме изненада и това, че сега той, освен че плува с яхтата си, живее непрекъснато в "киберпространството, където се движат идеите". И още казва "Буда живее еднакво добре в схемите на компютъра, във веригите на мотоциклета и на върха на планината."

Мислех да преразкажа сбито интервюто, но разбрах, че не мога, пък и не трябва. Който обича "Зен и...", ще го прочете цялото - The interview: Robert Pirsig


А на снимката са Пърсиг със сина му Крис на мотоциклетното пътешествие през 1968 г.


Мечокът не спи зимен сън

Окончателно сме вътре в Евросъюза, след като днес германският парламент ратифицира договора за присъединяването ни - пишат интернет агенциите. Но пишат и други работи:

Руският президент се сърдел защо ЕС не го питал за България и Румъния.
"За съжаление служителите от ЕК не са счели за необходимо да се консултират с нас по редица въпроси при тяхното присъединяване", казва Путин, пояснявайки "Ние имаме проблеми с тези страни от фитосанитарен характер". Веднага след това дава ясен знак, че нищо фитосанитарно няма, с обобщението си "Това не е политически проблем. Това е проблем на политически преговори". А според мен това е въпрос на имперска наглост.

Световните агенции пък днес гърмят за смъртта на Александър Литвиненко, бившият агент на руската Федерална служба за сигурност, който бе отровен в Лондон с неизвестна отрова от неизвестно лице. В предсмъртното си писмо той обвинява Путин за смъртта си. В отговор по-късно Путин коментира обвиненията на Литвиненко "В заключението на британските лекари не се споменава, че става дума за насилствена смърт. Значи няма основание за подобни разговори." А това вече е имперска наглост на квадрат.

Именно в този контекст - на страховитото мечешко ръмжене за някакви фитосанитарности и за някаква смърт - трябва да оценим факта, че хванахме последния вагон на последния влак за ЕС. Че е последен на последния, спор няма, защото бе ясно нежеланието да бъдем приети, но само това, че имаше подписан договор, накара ЕС да направи компромис въпреки неготовността ни. Но същевременно Брюксел даде ясно да се разбере, че следващи присъединявания - "през крив макарон", попарвайки надеждите на държавите от Западните Балкани. Поне за неопределено време.

Ако на 25 април миналата година не бяхме подписали договора с ЕС, щяхме да сме напълно беззащитни в опасната си близост до бърлогата на мечока и в опасната си енергийна зависимост от него. Мечок, от който добро не сме видели. Независимо от митовете, утвърждавани десетилетия, при оценка на обективната роля на Русия в историята ни надделява злото. Един голям българин е казал за Русия "Не ви щем ни меда, ни жилото." И това е бил русофилът Драган Цанков.

На снимките: Александър Литвиненко на смъртното си легло и какъвто е бил, преди да... преди какво? Сигурно преди да се разболее, защото нали Путин ни увери, че не било насилствена смърт.

Авторското право - 1

Вчера обясних кое ме накара най-сетне да започна да пиша за авторското право и бъдещото ми развитие, та започвам:

До Средновековието човешкото общество не познава авторското право. Авторите в Древна Гърция и Римската империя са първите, които започват да държат на признаването на авторството на творбите им, но тава няма никакъв икономически смисъл, от признаването не произтичат никакви икономически права. Хм, защо ли ми иде наум за Creative Commons :-) Наченките на авторско право се появяват с възникването на масовото книгопечатане през 16 век. Възможността евтино и бързо (в сравнение със средновековното преписване на ръка) да се произвеждат книги поражда пиратството.

В Англия книгопечатането става най-масово, появяват се много печатари и през 17 век кралят, използвайки правото си да регулира търговията, издава закона за лицензирането, с който се създава регистър на лицензираните книги и се задължава всеки печатар да представи екземпляр от книгата си за лицензиране. Спорен е въпросът доколко този закон е бил израз на желанието за цензура и доколко е бил насочен да защитава правата на печатарите и книготърговците от пиратите, според мен в някаква степен присъстват и двата компонента. Книгите се депозират в Книготърговската компания (нещо междинно между бизнес асоциация на книгоиздателите и средновековна гилдия на печатарите), която има властта да иззема книгите с враждебно на църквата или държавата съдържание. Това - междудругото - е в пълно противоречие с икономическата догма за "спонтанното" възникване на капитализма в Англия. Капитализмът се въвежда от държавната власт със закони и със сила. Но за това друг път ще напиша. По-късно правата на членовете на Книготърговската компания се разширяват с правото на собственост върху регистрираните от тях книги. През следващия век кралица Анна издава първия закон за авторското право в собствения смисъл на думата. С него се въвеждат две нови концепции - за правото на авторите на собственост върху творбите им и за ограничения срок на това право. Следващите закони за авторското право разширяват обхвата му и удължават сроковете, докато се стига до Бернската конвенция за защита на писмените и художествени творби от 1886 г.

Дотук с кратката история, сега със смисъла й. Новото време, наричано още капитализъм означава не друго, а индустриално производство на стоки, с които се търгува. Авторите, не бидейки производители или търговци на крайния продукт, ползват държавните протекции за защита от издателите и търговците. Те създават особен вид стока (т.е. нещо, което се търгува на пазара) - интелектуална стока, която продават на издателите. По такъв начин държавата гарантира свободното развитие на културата и науката (по-нататък пропускам науката, тъй като навлизам в областта на правото на интелектуалната собственост, което е по-обща категория, изиксваща отделно внимание).

Да, ама вече не. Ние живеем в общество, което първоначално наричаха постиндустриално, а сега - информационно общество. Т.е., не материалните стоки са ценността, движеща обществото, а информацията, чиито потоци се движат свободно между държавните граници на планетата. Отгоре на всичко то е и дигитално общество. Което освен всичко означава и възможността да се възпроизвеждат невероятни евтино копия, неотличими от оригинала. Копието на един диск е неотличимо от оригинала и чрез интернет практически всеки може да го притежава. С разходи, клонящи към нулата.

От което на цялата издателска индустрия й настръхват косите. Тя междувременно се е разраснала като раково образувание в тялото на културата, оставяйки на творците невероятно малко място. Огромните пари се правят и получават от издателите, за авторите остават трохи. Например в САЩ музикантите получават около 7-10% от приходите, при това при невероятно заробващи условия. Без издателските компании не може да пробие нито един автор, а за да пробие, е принуден да им продава творбите си за жълти стотинки. Жълти в сравнение с огромните печалби, които се правят. А успехът на пазара отдавна не е функция на стойността на творбата, а на парите, вложени в продуцирането и промотирането й. Колкото и качествена музика да правиш, ще си останеш неизвестен, ако зад теб не стои голяма компания.

И къде остана подкрепата на развитието на културата? Ами на боклука. Където е и подкрепата на творците. Тези, които са били посредници между творците и потребителите - издателите - са се превърнали в господари на едните и на другите. Бидейки господари в един пазар, в който отдавна не съществува свободната конкуренция (тя е само в главите на догматичните икономисти), те налагат монополно високи цени, получавайки съответно огромни печалби. Губещите са творците и потребителите - първите получават нищожна част от печалбите и са длъжни "да играят по свирката" на издателите, вторите са ограбвани материално - с високите цени, и интелектуално - тъй като нямат свободен избор да потребяват това, което биха харесвали, защото няма как да го познават. Те могат да избират само между това, което издателите предлагат, а както казах, издателите решават кой творец да промотират и кой не.

Обаче Интернет и дигиталните технологии заложиха барут под фундамента на самата паразитна индустрия, освобождавайки авторите и потребителите от необходимостта да използват посредника. Днес издателската индустрия е обществен паразит, защото ограничава както свободата на творците, така и свободата на потребителите и в резултат спъва развитието на културата. Единственото, което поддържа господството й, са драконовските закони, налагани със силата на държавата. Хайде да си го кажа направо, на хАмериканската държава. А бидейки единствена суперсила, тя ги налага на целия свят.

Уффф, много дълго стана, тъй че ще пиша отделна втора част за бъдещето развитие на авторското право.

сряда, 22 ноември 2006 г.

Авторско право и Second Life


Ама че случка - точно като влязох в Second Life, стана големият... как да го нарека?...не намирам друга дума освен "шаш", каквото и да значи това. В света беше пуснат бот, който копира аватари, обекти, текстури и т.н.Не стига, че съм втънала яко в света и съм си зарязала сума други неща, ами чрез Пейо попаднах на огромната дискусия в блога на Linden Lab (създателите на виртуалния свят с над милион жители) за създаването на съдържание и авторските права. Не ми беше дошло на ум, че този проблем може да съществува не само в реалния, но и във виртуалния свят. Още не съм я изчела, защото е огромна, а е ужасно интересна, тъй като въпроса за правото на интелектуалната собственост, в частност авторското право силно ме интересува.

От друга страна ми се живее в Second Life, тъй като съм още новак и трудно се оправям. На какво да се оприлича - все едно съвсем малко дете - не мога да управлявам аватара си добре, даже много зле го управлявам, като ми кажат нещо, мисля какво да отговоря, тъй като пасивно владея английския и хич ме няма в разговорите, а пък разните хора не само ми говорят, ами искат разни неща да направя, които не разбирам - изобщо все едно малко дете открива света и възможностите си в него.

От трета страна живея все пак реално в някакъв реален свят, в който трябва да правя разни неща, а съм почнала да се държа като маниак от CounterSrike или World of Warcraft.

Та сега реших да чета дискусията, а утре да пиша постинг, който отдавна замислям - за бъдещето на правото на авторското право и пътищата към него. С две думи - в информационното дигитално общество то е безсмислица в сегашния си вид, възникнал в зората на индустриалната епоха, и вече осезателно започва да пречи на обществото. Затова е неизбежно да се трансформира радикално. За това обаче утре, а сега - към дискусията. Veny Wildcat (така се казвам в Second Life) ще почака. А реалните ми задължения..., уффф...

На картинката съм с Alexo Sodwind (естествено, дълбоко неизвестен ми, както всичко и всички там), който ми казва "Здрасти", преди да ме помоли за нещо си, което така и не успявам да разбера какво точно е.

вторник, 21 ноември 2006 г.

Epica - Quietus (Istanbul 26.07.2006)

Пак вдъхновена от Антония, се научих да embed-двам видео - хич не било сложно. Но за разлика от нея изобщо не се занимавах с xhtml валидиране, нямам нейното търпение да си играя, пък и не виждам за какво ми е. Ако някой ден намеря необходимост, ще го направя, колкото и да се измъча.

Сега пускам за проба клипче на моя любима група - Epica. Често стилът й се определя като готик метъл, но правилното е симфоничен метъл. Enjoy!

Firefox vs. Internet Explorer

Въодушевена от Антония, реших да подобря изгледа на блога, но този път не успях. Исках да намаля размера на шрифта в сайдбара, за да не се скролва толкова и неочаквано успях само за Internet Explorer, във Firefox размерът си оставаше същият. Как ли не опитвах - не и не! Същото става с центрирането на описанието на блога - с IE става, с FF не. Още един проблем срещам с FF - понякога отказва да пуска постовете или да ъплоудва картинките с някакви странни съобщения, които забравих, защото от доста време започнах да използвам IE за писане в блога. Отявлен фен съм на огнената лисица, съответно хейтър на експлодъра, но май трябва да призная, че и лиско не е съвършен. Не ми се вярва да е бъг в бета версията на Blogger, макар че знам ли... не разбирам дотам, че да преценя.

Намерих как да махна навбара, че ме дразнеше, а вместо полето му за търсене в блога сложих това на Technorati. Сложих и карта на посещенията, но тя още не е активна.

Edit: Ух, че съм проста :( Като написах горното, реших пак да почовъркам кода и успях да центрирам описанието на блога и да намаля размера на фонта в сайдбара. Лиско не ми е виновен, а моето незнание на CSS. Обаче защо експлодърът интерпретираше правилно грешния ми код, ей това не мога да разбера. А за ъплоуда и писането ще трябва пак да проверя, може да е било бъг и да са го оправили.

понеделник, 20 ноември 2006 г.

Водопроводчикът на Bloglines

Ползвам Bloglines за RSS четец и съм много доволна. Е, понякога сдава багажа, но не често. Но дори и тогава ме кефи, защото не се появява омразното ми "the site is temporarily unavailable" или подобен текст, още повече пък, когато и текст няма, а Firefox-а се рекънектва до безкрай (така съм го настроила, да опитва сума ти пъти). Bloglines са подходили с чувство за хумор в такива случай и ти показват следния симпатяга:

И той те уведомява: "Здрасти, аз водопроводчикът на Bloglines. За малко не работим, за да оправим някои неща. Скоро ще сме тук."

Google PR не долюбва сайтовете на български

Google PR (Page rank - ранг на страница) е показател за популярността на даден сайт/блог - колкото е по-висок, толкова на по-предна страница с резултати ще излиза. PR се измерва с число от 1 до 10, което се получава по специален алгоритъм. Изненадана бях от данните за PR на българоезичните сайтове, който видях в Дневника на FColor.bg. Те не могат да получат високи оценки, тъй като българският език се среща доста рядко в Мрежата. Популярeн сайт като Netinfo e с PR 6, с колкото е и сайтът на правителството. Проверих и други популярни сайтове и не намерих никой с PR 7. Тъй че ако имате PR 5, трябва да сте напълно удовлетворен.

Браузващите с Internet Explorer могат да виждат PR на сайтовете, като инсталират Google Toolbar (който обаче добавя втори тулбар с купчина други неща, повечето от които намирам за излишни, и така намалява полезното пространство на екрана). Браузващите с Firefox са облагоделствани, тъй като има екстеншън само за измерване на PR - Google Page Rank Status, който се разполага като малък индикатор в таскбара.

Има нещо гнило в Лекарския съюз

Лекарите заплашват със стачка, лекарите няма да подписват договорите си с НЗОК - от две седмици тръбят вестниците. Причината - парите за здравеопазване били недостатъчни. Има и друг аргумент, зад чиято неконкретност и обтекаемост може да се крие каквото и и да е: “Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с процедурни похвати и с нарушения на законодателството се опитва да премахне договорното начало като се стреми да въведе административен подход и бюджетиране в условията на демократично общество и пазарна икономика”. Какви са тези процедурни похвати, какви са нарушенията на законодателството ни дума.

Шефката на Здравната каза Румяна Тодорова е по-конкретна, посочвайки три конфликтни пункта:

1. Касата иска лекарите да могат да сключват само два договора, независимо дали в болничната или извънболничната помощ, за да няма “туризъм” на специалисти.

2. 15-те стотинки, които се заделят за всяко здравноосигурено лице, ако джипито не желае да се грижи 24 часа за него. И досега повечето джипита сключваха договори с подизпълнители - медицински центрове или болници. С въвеждането на твърдите 15 стотинки се цели всеки подизпълнител да получава еднакво заплащане. В момента някои лекари сключват договори за 6 стотинки, за 10 стотинки или за колкото се договорят.

3. Въпросът за контрола и санкциите. Касата твърдо държи на контрола и санкциите, които ще налага, и се аргументира, че не може да няма контрол при положение, че тя е единствен финансиращ орган и разполага с вноските на осигурените лица.

И по трите пункта не виждам разумни аргументи против. Нима някой нормален човек смята, че един лекар може да работи пълноценно на повече от две места? А контролът и санкциите на Лекарския съюз са прах в очите на обществото. Вестниците пишат за смъртни случаи и сериозни усложнения в резултат на лекарски грешки, както и за корупция. Но етичната комисия на БЛС е глуха и няма - ако има наказания, те са символични. За разлика от случая с русенския лекар Антон Въжаров, който си позволи да критикува шефа на лекарския съюз Андрей Кехайов и обслужващото го ръководство. За изразеното мнение той бе лишен от лекарски права. Общите за всички 15 стотинки също изглеждат справедливи.

Мъглявите обяснения на БЛС, абстрактните констатации за недостатъчни пари за здраве и заплахата със стачка само укрепват убеждението ми, че има нещо гнило в ръководството на Лекарския съюз и то в никакъв случай няма нищо общо с пациентите. По-точно с правото им да получават прилично здравно обслужване.

Не че ситуацията с касата е перфектна. Самият закон я конструира като съвършено независим орган, неподконтролен никому и за нищо. Парламентът поне си го избираме веднъж на 4 години. Сметната палата контролира държавните ведомства (друг е въпросът качествено ли го прави винаги). Безконтролността е абсолютна като се има предвид, че касата е монополист, тоест дори контролът на пазара не съществува.

Убедена съм също, че отдавна лекарските оплаквания, че са ниско платени, са несравними като обществена значимост с проблемите на пациентите, не можещи да получат прилично здравно обслужване. Но пациентите нямат мощно лоби, нямат представителство в касата и са напълно безгласни.

Спомням си и как през 1997 г. бях в болница със сериозно заболяване. Стоях три месеца и получих лечение с най-съвременни препарати. Без да доплащам под масата или над нея, без да си нося консумативи. Помня, че можех свободно да отида на преглед при специалист, да не говорим за зъболекар. Но това беше при "гадното" социалистическо здравеопазване. Сега при "правилното" пазарно - не е така. Следователно има нещо фундаментално сбъркано в зравната реформа. Не може всяка година парите да се увеличават в реално изражение и все повече да не стигат. А безхаберието и гоненето на лични интереси от страна на ръководството на Лекарския съюз само засилват проблемите, без да търсят реалното им разрешение.

За съжаление лекарското съсловие не показва признаци на професионално, съсловно и обществено съзнание, след като години наред търпи корумпираното си негодно ръководство. Спомням си преди години как с повод и без повод лекарите излизаха на протести и стачки. Всъщност главно по политически поводи. Те бяха наред с шофьорите и кремиковските работници едно от най-политизираните съсловия. Къде е сега обществената им съвест? За политиканство имаха съвест, за реалните здравни и съсловни проблеми - липса на наченки на такава.

неделя, 19 ноември 2006 г.

Новият Конгрес изглежда ще подкрепи неутралността на мрежата


Мнозинството на демократите, спечелено на неотдавнашните избори в САЩ, вероятно ще сложи точка на опитите да се въведе "интернет на различни скорости". Става дума за лобирания от големите телекомуникационни и кабелни компании (като AT&T, Verizon, Comcast) законопроект, който на практика им даваше възможност да приоритизират достъпа до дадени сайтове - възоснова на цената, която им се плаща. С две думи - ако си платиш повече пари, достъпът до сайта ти ще бъде с по-висока скорост. Това би засегнало малките иновативни компании, блогърите, доставчиците на VoIP, малкият бизнес, неправителствения сектор, политическите и обществените мрежови активисти и още много други компании и юзъри, давайки огромни предимства на големите компании. Такава огромна власт на собствениците на "канала Интернет" на практика ще унищожи свободната същност на Мрежата. Свободното слово, достъпът до съдържание, честната бизнес инициатива ще станат функция на дебелината на портфейла. Нямаш пачки - няма те в Интернет. Телекомите се аргументираха с необходимите големи инвестиции за развитие на широколентовия Интернет и републиканското мнозинство като цяло беше склонно да ги подкрепи. През изминалата година в САЩ се развихриха ожесточени дебати за неутралността на нета, сред най-сериозните защитници бяха Amazon.com, eBay, Google, IAC/InterActiveCorp, Microsoft and Yahoo! и други високотехнологични компании. Прекрасно го е казал създателят на WWW Tim Berners Lee:

"Неутралната комуникационна медиа е същностно важна за нашето общество. Тя е основа на честната конкурентна пазарна икономика. Тя е основа на демокрацията, чрез която решаваме какво да правим. Тя е основа на науката, чрез която човечеството открива истината. Нека защитим неутралността на Мрежата."

Offtopic: Знаех си аз, че като цяло мнозинството на демократите ще е по-разумно от досегашния Буш-менски конгрес :-)

Бизнес и лични отношения

Ходих да си плащам сателита (не го гледам, но е основното забавление на майка ми) и първо се ядосах, после ми стана смешно. Питам ги кога ще пуснат Fox Live и ми обясняват, че няма да го пуснат. Защо, бе, джанъм? Защото шефът на Bulsatcom бил в лоши отношения с шефа на Fox Live. Не съм приритала за сериалите му, но майка ги харесваше.

Този балкански бизнес табиет не мога да приема. Бизнес решенията, печалбата, бизнес перспективата и т.н да отстъпват пред личните отношения. Друга порочна практика са роднинско-баджанашко-приятелските назначения, без оглед на необходимата компетентност по принципа - "наше момче, да му помогнем". И си го търпи бизнесменът "нашето момче", без да си дава сметка, че така деморализира персонала. Ако имаш роднина, нуждаещ се от помощ, дай му пари, но не го назначавай на синекурна длъжност. Така съм чувала, че правят в белите държави.

А за Гърция съм чувала, че било същото като у нас. Също съм чувала, че Гърция била единствената страна, която след присъединяването си към ЕС влошила икономическите си показатели. Виж, корупцията не е намалила. Надявам се, че балканският бизнес модел не е предзнаменование за подобен резултат у нас.

петък, 17 ноември 2006 г.

Защо блогвам - 4

След като се вторачих в що е то блогването и има ли почва у мен, открих, чме и други размишлявмат за същото, поради което сега копипействам Пейо, пак поради това, че е изказал неща, които мисля, по-добре, отколкото бих ги аз:

"Ето и по-дългата версия на гледната ми точка относно ползата от блоговете:

Ползата да слушаме

Най-голямата полза за мен от четенето на блогове е възможността да слушам без да имам възможност да прекъсвам. А аз много прекъсвам и много си се дразня от това. Ползата е в общуването. Бързаме, заети сме, не се изслушваме, не внимаваме какво говорим, нито какво ни казват. Блогът е форма, която позволява да изслушаме другите. Те имат много какво да ни кажат и аз съм благодарен на хората, които споделят знанието, находките, мнението или мирогледа си. Чрез блогването съм намерил както и подходящите събеседници, а така и подходящите слушатели.

Ползата да говорим и да се забавляваме

Не по-малка от ползата да слушаме е и ползата да говорим. На мен блогването по дадена тема ми позволява да си организирам мислите по даден въпрос. В повечето случаи след като съм седнал да пиша мисълта ми се развива. Почнал съм го по един начин, след малко ще е друг, а ще завърши по различен трети. Писането ме кара да мисля - не съм скучен на себе си. Сам се забавлявам и дори понякога и на другите им е забавно. Всъщност, може би забавлението е най-голямата полза от блогването… Не съм сигурен.

Изграждането на образ

Каквото и да говорим списването на блог има много голяма връзка с образа, който дадения човек иска да си изгради. А няма по-добър начин да изградите желания от вас образ от това сам да го изградите. В това няма нищо лошо и е напълно естествен стремеж, присъщ на всички. Блогът е отличен, а и обществено приет инструмент, да го постигнете. Дори е модерно!

Възможност за изява

По всякакви причини хората се притесняват да се изявяват пред непосредствено заобикалящите ги. Нали си спомняте приказката, че никой не е пророк в собствения си град. Да, ние може да знаем, че някой снима хубаво, има интересен поглед върху политиката, знае много за техниката или пише стихове. Блогът е изразно средство, което му дава възможност да достигне до почти неограничен кръг от хора. Дава му възможност да получи стимул да продължи и да не загуби мотивацията си за изява. Или му дава критика и понякога омраза - също важни неща, които всеки трябва да се научи да приема.

Позицията в диалога

Всички други медии си мислят, че знаят повече от читателите си. Те грешат и са глупави да продължават да се държат така. За мен ползата е, че не зная повече от читателите си. Ползата е да задавам въпросите, защо ми се поднасят отговорите. Ползата е да бъда допълван, поправян критикуван или просто игнориран. Дори и когато трябваше да представям ползите от блогването, хората ми написаха отговорите. Мисля, че полза е слаба дума за възможността да питаш и получаваш знание от другите.

Блог общност

Въпреки, че водещо е индивидуалното, блогърите се превръщат все повече в общност. Общност, чийто мнения рядко се припокриват, но общност на хора с мнение. Хора, които не чакат да им кажат какво да мислят, а пречупват фактите през себе си. И когато индивидите от тази общност видят и осмислят нещо, което им харесва или пък не им харесва - те действат. Действат като самостоятелни, мислещи хора, които нямат нужда да бъдат водени. Прекрасно е да имаш такива около себе си.

Обществено влияние

Изразяването на мнениe, чрез блог е и инструмент за промяна. За съжаление се сещам за повече негативни кампании, като тези срещу КК “Труд”, застрояването на Иракли, Virtual Card Services, но има и положителните примери за успешни призиви набирането на средства за общностни проекти като тези за огледалото на Федора или за новите дрехи на Марла. Чрез съобщения единствено в блоговете и много прояви получиха своята публика и внимание. Но дори да не завършат с ясен успех или провал, ценноста на тези кампании бе в самия акт на самоорганизиране и действие в посока оказване на влияние.

Трибуна за оплаквания

Казваш си го и ти минава. Наругаваш фирмата, услугата или направо цялата държава и те не се оправят, но понякога мнението достига то тези хора. По-често достига до възможните потребители на тези услуги и така допринася малко или повече за естественото им поправяне.

Искрен глас

На много от другите медии им се плаща, за да заемат позиция. Дори и да не им се плаща - те го правят по задължение. Ползата от блога е, че пишещия споменава дадено мнение или събитие само, ако той чувства нужда да го направи. Дали ще е положително или негативно е без толкова голямо значение, защото то е искрено. Неговата искреност, въпреки че често е лошо изразена, непълно или едностранчиво го прави ценно мнението и затова ми е направило впечатление, че на тях и се вярва повече.

Тази неделя едно телевизионно предаване се анонсира като: “Предаването ще се занимава с проблемите от реалния живот”. Ползата от блоговете е, че поставят тези проблеми постоянно. Примерно, когато телевизията прочита ефир прес-съобщението за посещение на международна делегация, то блогърът пише за задръстването от Окръжна болница до НДК, което то е предизвикало. Без използване на клишета, без стремеж за угаждане на някой пишещия може да изрази емоциите си към някое събитие и неговото мнение да бъде прочетено и разбрано.

Монетаризация на блоговете

Така описаната възможност за обществено влияние, все по-голямата популярност, изграденото доверие в блогърите и досега проведените ефективни кампании, карат доста хора да се замислят дали пък не могат да спечелят и пари от това. Най-малкото, ако вземем предвид отличния Google рейтинг на доста блогове, който автоматично изтрелва постовете, споменаващи марки и продукти на челните места при търсене. При мен около 12% от посещенията са от търсения в най-поплулярната търсачка. Сигурен съм, че скоро ще имат тази популярност да бъде използвана за постигане на цели на определена компания. Лично аз не съм мислил по въпроса и нямам мнение дали и как може да стане това, но според мен съвсем скоро може да очакваме раздвижване и в България в тази посока. Макар, че не е много смилено да се разсъждава по непоставен още въпрос, искам по-скоро да използвам повода, за да помоля за мнения по темата.

Вреди от блогването

Всички споменават негативния възможен ефект, ако шефа ти или пък бъдещия ти шеф чете блога ти. Да, това е сериозен риск, но той е риск, ако сами водим блога си така, че да се дискредитираме. Може би пък и бъдещия шеф да ни стане такъв, защото е чел блога ни.Най-сериозната опастност, според мен, обаче е опасността е човек да се вземе насериозно. Да се самозабрави от временния успех и да започне да злоупотребява с доверието на читателите си. Мисля, че това е най-бързия начин да се срути и да загуби и ползата от общуването, забавлението и всички други изброени ползи.
Има много още какво да се каже и добави. Вероятно забравям и пропускам много важни неща. Точно за това реших да напиша какво мисля по въпроса - за да може вие да критикувате, допълвате и поправяте. Явно има интерес към темата и няма само на мен да ми е интересно да прочета мнението ви по въпроса. Напишете коментар или пост и оставете връзка. Все още мисля, че това е една от най-големите ползи.

Благодаря на Itilien, Алекс, Ясен, Васил, Димитър, ЛитерНет за помоща и посказките при събирането на това писания и разбира се на Петя и NetAge, които ме въвлякоха в тази проява."

Голям успех за свободния софтуер - Java е free

От Ясен разбрах, че Java е вече свободна. Вече оригиналната виртуална машина за изпълнение на джава-код, софтуерът на Sun Microsystems, имплементиращ java-спецификацията, е лицензиран под свободния лиценз GNU GPL. Ще продължа с буквалното цитиране на Ясен, тъй като трудно ще го кажа по-добре, а е важно да се знае:

Според Ричард Столман и много други анализатори това е много голяма и важна новина и Sun за пореден път дават огромен тласък на развитието на свободния софтуер. Не чисто технологично, защото от една страна огромната база от данни с наръчници и готови класове от години е достъпна за разработчиците в сайта на фирмата, а и от друга страна действието на лицензиране под GPL няма да промени веднага статуквото. По простата причина, че огромно, огромно количество несвободен софтуер е написан на джава и тези продукти най-вероятно ще използват комерсиален лиценз (Sun ще лицензира Java двойно, както прави MySQL AB с базата от данни MySQL). И трябва да мине много време, докато технологично джава се наложи като език за писане на свободни проекти. По-скоро важността на освобождаването на Java е в популяризирането на свободния софтуер.

Защо блогвам - 3

Напоследък все се въртя/пиша за идеологиите. Затова ми се стори уместно да приведа един важен за мен цитат, на братя Стругацки, който според мен изчерпва въпроса и отговора. Искам да кажа всички въпроси и възможните отговори:

"Рекоха ми, че този път ще ме отведе до Океана на смъртта, и насред пътя аз свърнах обратно. Оттогава пред мен са само глухи и тъмни заобиколни пътеки."

Това и по повод на идеологиите. За да изясня това, ще прибегна до младия Маркс, от времето на "Немска идеология" - всяка идеология е тъпа идеология.

За експертността на експертните антипирати

Мотивира ме за този постинг един коментар на Anonimous, цитирам:

"Познавам Явор Колев и мога да ти кажа, че не е жалък, нито некадърен. Не изпадай в крайности като някои други "специалисти" в областта на авторското право. Какво той е казал, какво журналистът е разбрал и какво накрая е излязло във вестника... това са все неизяснени неща."

Мислех да му отговоря като коментар, но смятам за важно да го напиша в отделна тема, защото въпросната експертност не засяга (засега?) конкретните ми интереси, а засяга чувството ми за справедливст. Да, повтарям и натъртвам дори - намирам за несправедливо да се преследват с наказателната мощ на държавата единичните пирати, сиреч юзърите, които свалят, притежават и разменят файлове, с цел удовлетворяване на алчността на големите играчи от развлекателната индустрия.

И да продължа с Явор Колев, цитирайки един наистина експерт, уважаван от мен, ще го упомена с блог името му, с което е по-известен: Hard Trance:

"Случилото се с online.bg (виж записките от дневниците на Йовко Ламбрев, Пейо Попов, Васил Колев), за пореден път потвърждава опасенията ми, че в България всичко е малоумие и интереси. След поръчковите тараши за нелегален софтуер, затваряне на зали и т.н., НСБОП изгради образ на организация, която се бори с конкурентите на разни фирми, но не и с организираната престъпност. Също така обича да се бори с обикновения потребител. Това още повече подсилва негативизма ми към полицията като цяло и за мен това е един вулгарен и репресивен орган. Пред очите ми са случаи, в които съм бил спиран на улицата от униформени и са се държали с мен брутално и кретенски ("обръщай джобовете", "къде са хапчетата", "някое козче да си мушнал в тази раничка"). Спомням си и как през есента при опита ми да се прибера с колелото и минавайки по алеята край БНР след някакъв мач, полицаи ми крещяха "ей педал, изчезни с това колело, за да не поемеш някоя палка" (за мен тези полицаи бяха и дрогирани и озверели). Виждал съм как полицай бие дете на площад "Славейков" по непонятна за мен причина - детето беше наполовина на ръста на полицая (какъв срам). Виждал съм полицай да бие слаботелесен човек в трамвай No.9, само защото човекът нямал билетче. Виждал съм как полицай псува жена на "Централна гара", защото му приличала на курва. Виждал съм как полицай се гаври с ученик с думите "ти мръсно гейче, ебеш ли се" и то в рамките на операция "Респект" и то пред Билетения център на НДК, защото момчето не носело у себе си лична карта и беше екстравагантно облечено, и протестираше срещу опита за обискиране. И аз съм длъжен да плащам данъци, за да осигурявам заплатите на полицаите? Мисля да вградя в реверите на якето си камера и да снимам всички подобни изродщини и да ги поставя на файлов архив за да видят данъкоплатците на какви хора плащат заплатите. В същото време, обирите продължават, убийства остават неразкрити, наркотици се продават пак... Полицията трябва да пази гражданите, а не да ги малтретира и да участва в поръчкови акции.

Че в НСБОП няма интелектуален капацитет е хипер ясно. Преди време се сблъсках с един невероятен феномен. Как ви звучи "експерт" по авторско право от НСБОП да има електронна поща в домейна ... dir.bg? Понеже е лошо да се говори без имена:

име: Явор Колев , експерт, НСБОП
e-mail: hound@dir.bg

Името на кутията е като име на пощенска кутия на IRC манияк или тинейджър. С този електронен адрес въпросният експерт списва писма, за да плаши разни хора с "разкритията си" за наличие на нелегално съдържание. Повече от гротеска! Да разбираме ли, че Dir.bg официално хоства пощенската услуга на НСБОП от свое име? Или може би Dir.bg е над такива неща като "организирана престъпност" и за това НСБОП може да съхранява служебна информация на техните сървъри (тц... тц). Поне един пощенски сървър да си направят от НСБОП след като има интернет експерти, че направо стават за смях. Иначе утре, ако някой пробие пощенския сървър на Dir.bg, ще може да чете пощата на този "експерт", ще може да му пъха в кутията фалшиви писма и куп други нещица, все весели и все експертни. Да не говорим, че за да направи разкритията си, експертът използва връзка към Интернет от мрежата на един западнал столичен кабелен оператор и не знам дали знае какво е IP измама. Щом аз знам този факт, колко ли други хора го знаят (а и измежду тях може да има злонамерени) и замислял ли се е какви IP измами могат да му бъдат спретнати и как след това може да бъде осъден за клевета? А, да, и как този експерт ще ви изпраща писмо от свое име, за да ви иска журналите от сървъра ви... е един интересен въпрос. Той да е чувал за това, че електронно писмо без електронен подпис има силата на виц, но не и на документ, който може да бъде уважен, а това е така, защото Законът за електронния подпис и електронния документ постановява така.

Защо "експертите" от НСБОП не атакуват например файловия сървър www.data.bg? Или да направят една смела и героична акция срещу краденото съдържание, което се разпространява в мрежата на фирма "Геокомерс", известна още като Evro.net, която извива ръцете на други доставчици, за да им продава пиратско съдържание през директна свързаност. Знае ли НСБОП за warez.tv? Да чуем едно становище на НСБОП относно именно дейността на Data.bg или Evro.net като цяло? Да чуем също така становището на "софийскио кмет" как той, блюстителят на законността и повелителят на честта и честността, си направи online предизборната кампания върху сървърите на Data.bg и тези на Evro.net (в частност върху find-bg.com). Не си спомняте? Ето опреснители:Картинка 1 Картинка 2 Картинка 3

Съдът не пада по-долу. Умните хора биват задържани в ареста, за да не пречат на разследването, което се води със сигурност от технически инвалиди. Яко++. Що не ги приберете всички системни администратори и де що има умни хора на топло, че да не ви пречат на разследванията? Колко процента от юристите знаят какво е FTP сървър, какво е IP адрес, какво е маршрутизация в Интернет, какво е това мрежов протокол? Като се говори за детска порнография, случайно съдиите да са чували за доставка на малолетни (не непълнолетни, а малолетни!!!) за секс услуги на разни хора от хайлайфа? Например деца от социални домове? Или това е само слух?

За журналистите какво да кажа... освен, че ги презирам и първият, който почука на моята врата, ще бъде изритан... Защо обаче журналистите са толкова нагли? Защото знаят, че истината за тълпата е това, което те пишат по парцалите си, които не струват колкото пикнята ми. И това е така, защото тълпата е проста. Масовият българин е неук, прост, мързелив, завистлив и много наивен. Той няма желание да учи, а знанията за света и за това, което става наоколо, черпи от булевардните парцали, телевизия СКАТ, радио "Сигнал+" и т.н. Журналистите са една от най-утаечните прослойки в българското общество. Това са морално деградирали хора, за които няма истина, за които всичко е неграмотно скроена лъжа и гледна точка на парцала, за който работят. Но парцалите съществуват, защото малоумните българи ги купуват. Именно от простака журналистите си печелят парите за заплати. Единственият вестник, който купувам, е "Стършел", но той не е вестник в общоприетия смисъл. Аз вестници не купувам, особено масовите. И никога няма да купя. Не искам да се чувствам виновен с това, че осигурявам препитанието на боклуци. Тръгнете по вестникарските будки и погледнете как народът масово изпростява, купувайки си лъжа, неистина и упадък. Замислете се колко хора са си купили последния брой на списание "National Geographic"..., а сега се замислете колко хора са си купили порно списания, списания за "хайлайф" или за други глупости, пресметнете отношението между броя им и ще видите за какво говоря.

Системните администратори в България трябва да създадат гилдия за защита на правата си! Иначе всеки ще си прави каквото иска с тях. Крайно време е да има такова формирование, ако не искаме и други да ги сполети участта на администраторите на online.bg.Не знам как мислят да я карат НСБОП и съдебната власт. Трябва да са пълни наивници, ако оттук нататък очакват да получат съдействие от системен администратор - тотално си отрязаха пътя към цяло едно съсловие. След този гаф, повечето системни администратори не вярват на полиция и съд. Администраторите ще ги е страх, че ще са виновни за всичко и няма да съобщават на полицията за открито нелегално съдържание, та ако ще и детско порно да е. Все пак никой не иска да лежи в ареста и да го клепат по вестниците и телевизията. Така, че честито на полицията и съда за точното им попадение. Срутиха се тотално в очите на страшно много хора. Но както се казва "това, което сам си направиш, никой не може да ти направи".

И изобщо... май мисля да се махам от тази държава. Все повече установявам, че мястото ми не е тук."

четвъртък, 16 ноември 2006 г.

Некадърникът Явор Колев

Отдавна търсех снимка на въпросното лице, което се явява пенкилер по де що има въпроси на авторското право, и най-сетне видях такава. Може би защото официалният му титул е некф офицер от ГДБОП, та затуй е засекретен. Но глупостите му не са засекретени. Във в."Сега" е изсипана поредната им порция:

"Според него по отношение на торент тракерите, самите потребители като качват и споделят файлове извършват криминализирано деяние."

Качвам торенти, бате, които НЕ СА обект на авторско право, щото са безсмислен набор от знаци. Ако успееш да докажеш, че даден торент е обект на авторско право, нобелът не ти мърда. Ама и мозъкът ти явно не мърда като хората. Обаче самочуствието на лицето Колев е дотам, че критикува самия главен прокурор:

"Според законодателя, който записва чужд обект на авторско право, нарушава закона, но по някаква друга логика в момента като нарушители се преследват само лица, които освен че записват и разпространяват чужди обекти на авторското право. За тази изборна логика тон даде лично главният прокурор Борис Велчев."Защо да наказваме тези, които свалят филми от интернет в домовете си, а не тези, които ги продават на Славейков, например", попита Велчев в началото на май. Думите му тогава съвпаднаха с кулминационната точка на обществено напрежение - затворения сайт "Аrenabg.com"; търсенето от всички и по всякакъв начин да се докаже, че действията на антипиратите са незаконни; неразбирането какво му е толкова опасно да смъкнеш един филм; защо се преследват такива младежи, вместо извършителите на показни убийства и т.н. В случая, тогава все още набиращият популярност главен прокурор удари едно рамо на даунлоудърите и насочи действията на ГДБОП към разпространителите на такива файлове. Иначе казано, държавата дава права на антимафиотите да преследват и потребителите на пиратски филми и музика, но не толерира такива действия. Затова и последните абдикират от тези си права."

Значи логиката на главния прокурор е тъпа, но логиката на юридически неграмотното ченге е правилна. Обобщение на правилността си дава самият той:

"Престъпленията срещу интелектуалната собственост, каквито ги познаваме у нас, нямат традиции в Европа. Там са разпространени компютърни престъпления на много по-високо и обществено опасно ниво."

Това чаках, ве, Колев, признание за кокошкарщината ти. Кво да те коментирам, жалък си.

Edit: Оправям си линка, че беше сбъркан: Гениалният Явор Колев пред в."Сега"
От Ясен разбрах за невероятния филм на Тейлър Хакфорд “РЕЙ” - за необикновения живот и за безсмъртната музика на великия Рей Чарлс - във великолепното актьорско изпълнение на Джейми Фокс. Джаз, ритъмендблус, рокендрол, госпъл, кънтри… в най-завладяваща история за един живот-борба за контрол над собствената съдба. Един филм, който директно се обръща към най-доброто в човешката душа. Филмът “РЕЙ” е отличен с два “Оскар-а", с 36 номинации и с 37 най-авторитетни фестивални награди.


28 ноември 2006, вторник, 18.30 часа

Дом на киното - Одеон

РЕЙ (за великия Рей Чарлс)
САЩ, 2004
(с любезното съдействие на Съни Филмс)
Режисьор: Тейлър Хакфорд. Актьори: Джейми Фокс, Кери Уошингтън, Реджайна Кинг
Лектор – проф. д-р Владимир Игнатовски

Защо блогвам - 2

Като ме е ударила на размисли за бложенето ми, все на такива попадам. Има нещо зенско в самия факт. Чудя се как да го обясня - когато си готов за нещо, срещаш това нещо. Ако не си готов, нищо не срещаш. Или срещаш кфито и да е други неща, които само те сещат, че не е това, което искаш.

Та сега срещнах Дончовите размисли за блогването. И толкова ги усещам, че ги копипействаям едно към едно. Даже няма да ги коментирам в блога му, защото няма какво да добавя.

…Аз чета само 2 блога. И твоя, ама ти вече не
пишеш

…Ами не се обаждаш
по ICQ, а и в блога не пишеш, та
затова…

…Няма ли вече да напишеш нещо в
блога?


Три отделни цитата. От три различни човека. Еднакви само в едно - това, че изключително много държа на мнението им и че то е важно за него.

Криво е, но те са прави. Наистина напоследък нямам вдъхновение за писане. Не че имам някакви проблеми. Работата си е като всяка престижна работа - товари те сериозно, но носи пък удовлетворение, когато пребориш проблемите. Вкъщи си е ежедневната, датска скука (ако мога така да цитирам Веси ). Т.е. нещата са си “в реда на нещата”, няма никакво музо-убийствено настроение или причина. Но въпреки това не ми се пише.

Излъгах. По-горе излъгах, и веднага се сетих, че ако оставя нещата току-така, веднага някой ще ме “сграбчи за гушата” в коментарната секция. Музо-убиецът се нарича MMORPG. Както го наричаме с Ата, “пуцането” отнема сериозна част от сладкия пай, наречен “свободно време”. Както вече посъветвах Вени, с Втория живот трябва да се внимава, защото понякога става трети, и така съвсем ни завлича настрани от реалния такъв и яде повече времеви ресурс.

За да бложа, от техническа гледна точка, към момента трябва да се случат някои от тези събития:

Да нямам интернет, но да имам компютър

Да играя в режим, който позволява писане, гледайки небрежно в прозорчето на “втория живот” (както е в момента, между другото)

Да съм на работа, където е абсурд да си позволя влизането в който и да е от реалните ми светове. Не че понякога и на работа нямам свободно време, но предвид образователния ресурс, с който разполагам в корпоративната мрежа, предпочитам да ровя поредната нова, интересна технология, отколкото да се занимавам с второто или третото ми “аз” . А и е много нежелателно, откъм гледната точна на позицията която заемам, точно мен да виждат застанал пред “игра”.

Скоро ще станат три години, откакто за пръв път написах тема. Е добре де, не толкова скоро, след 4 месеца поне. За това време до сега имам (максимум) 483 теми, което дава честота на писане около две-три теми на седмица. Учудващо е колко голяма е тази честота, особено имайки впредвид колко пиша напоследък.

Нерядко ми хрумват идеи за материали. Идеи, които след това забравям. Май трябва да започна да си товарям по една темичка всеки път, когато дойде нова идея, пък да пиша когато наистина имам време. Така поне теми няма да липсват.Или пък може би трябва да започна да пиша, въпреки че няма конкретно за какво? Така обаче рискувам да стана (още по-)скучен, затова не ми се ще да го правя. Гледайки обаче продуктивността на блози, които харесвам, обичам и/или уважавам (както по отношение на количество), чак понякога завиждам .

Започнах този материал с идеята да обясня колко много време може да ви отнеме “второто аз”. Да съществуваш паралелно в един виртуален свят, населен от себеподобни съзнания, е нещо неописуемо. Ако човек не го е пробвал, няма как да му го опишеш. При всички положения за непознаващият това удоволствие описанието ще звучи наивно, детски, като нищо и глупаво, а на някои медици може и като клиничен случай да им прозвучи. Когато обаче успееш да създадеш второто си Аз на правилното място, когато успееш да намериш приятели в това виртуално пространство, тогава… вече си загубен. Второто и Аз ще те преследва, вероятно дълго време, като нищо може би завинаги. Ако по някаква причина го загубиш след време, ще чувстваш че губиш част от идентичността си. Защото наистина реално погледнато ще е така. Поне от твоята гледна точка. Виртуалната ти идентичност в случая е действително част от теб, дори и да не вземем впредвид чисто техническата инвестиция на време и пари. В този случай във виртуалната вселена ще има хора (истински, живи хора като теб и мен), на които ще липсваш и които ще тъгуват за теб. На които ще си нужен по време на битка например. Защото във виртуалните вселени винаги има някакъв конфликт, точно както в реалния свят. Но щетата от това да разцепиш на някой главата виртуално, или да му запалиш шортите с ефектна огнена магия е… ами виртуална. След посещение при лекар главата се оправя без последствия, а шортите можеш да възстановиш при местния шивач, например. Умишлено променям точните виртуални действия (да не скочи някой WoW фен например), точността на примерите тук няма значение.

“Второто аз” обаче, заемащо сериозна част от свободното ви време, ще ви вкара в конфликти с близките ви хора, които иначе са свикнали малко или много да разполагат поне с части от същото това време. Тези конфликти отначало ще са лекички, но постепенно ще стават все по-сериозни. Ако не полагате ежедневни усилия за запазването на баланса “нервност на близките хора” <=> “виртуално присъствие” рискувате конфликтите да стават все по-жестоки и хората все по-нервни. От собствен опит знам, че понякога наистина трябва да се прави компромис.Проблемът е, че когато пък направите компромис с “виртуалното си Аз”, този компромис ще се види в очите на другите като нещо, което им се полага по право. Т.е. има опасност те въобще да не разберат компромиса. Затова трябва да им се помага. Кавгата или спорът е последното нещо, което ще помогне за оправянето на този тип аргументация. Най-малкото защото човекът, с който ще спорите, освен че ви е много близък и знае как да ви нарани, не разбира вашата позиция относно второто ви Аз. Както вече казах, това “второ Аз” на него вероятно му изглежда като глупава приумица, прищявка, правене на инат едва ли не. Затова направете възможното той да разбере защо за вас всичко това е важно.

Леле, какво нещо се получи. Дано на някой горното да помогне, защото на мен като че ли само ще ми навреди (свалям си картите, един вид, пред най-важния човек, с който имам честички спорове точно по горния въпрос). Факт е обаче, че второто Аз може да съществува паралелно с първото, но за това трябват допълнителни усилия. И се надявам гореописаното да помогне с нещо.

А за истинските ми, любими игри и нечисти виртуални страсти ще пиша в друг(и) материал(и). Той ще бъде е със зарибяваща цел, донякъде . Защото практиката до сега ми е показала, че виртуалните познати са нещо хубаво, но като че ли много по-хубаво е ако реален приятел го има до теб и във виртуалната реалност, където може да си помагате и да споделяте живот (и смърт). Защото, слава Богу, смъртта във виртуалната реалност е обратима.

Тест за Technorati

Technorati Profile

Европа -. фабрика за работни места

Противно на общоприетата представа за европейската икономика като мудна и изоставаща в сравнение с водещите икономики, последните анализи развенчават този мит. Европа се оказва водеща в един ключов фактор, където доскоро САЩ бе фаворит - създаването на нови работни места.

Еврокомисията очаква възходящият тренд да продължи. През миналата седмица еврокомисарят по икономиката и монетарните въпроси Хоакин Алемина прогнозира, че през 2008 г. ЕС ще създаде 7 млн нова работни места.

Съществена част от този бум се дължи на работните места, създавани в секторите с висока добавена стойност - нещо, което за Европа изглеждаше недостижимо. Паради това и американската икономика допринася за европейския растеж. Например пускането на Windows Vista пред януари догодина ще създаде приблизително 50 000 работни места в Германия, Великобритания, Франция, Дания, Испания и Полша. Като цяло директните федерални инвестиции на САЩ създадоха повече от 197 000 работни места през миналата година.в рекорден брой проекти.

Забележителен е ръстът на компаниите, работещи в секторите на енергоспестяващите технологии. Предприемачите в този бизнес са поощрявани от стриктното законодателство, което стимулира тези инвестиции. Други бързо развиващи се сектори са биотехнологиите, медицинската техника и т.нар. life-science идследвания, които са финансирани от местния частен бизнес и специално от новите частни компании за венчърен капитал. Техният поток от пари създаде над 1 миелион нови работни месте за периода 2000-2004 г.

Повече подробности - в Newseek.

Поуката или какво иска да каже авторът:
Невинаги е разумно да следваш механично чужди рецепти, независимо от самореференциите, които рецептуващите си дават. Вместо това има смисъл да гледаш практиките на успелите с оглед да възпримеш рационалното за теб. Всички прилики с действителността са верни.

сряда, 15 ноември 2006 г.

Роденият да...

Общоизвестна истина е, че роденият да лети никога няма да пълзи, а роденият да пълзи никога няма да полети. Упссс!, какво казах - истина? Няма истини, има общоприети предразсъдъци, в които сме повярвали. Изтъкани сме от такива "истини", те диктуват живота ни, мислите ни, чувствата ни - като дори не съзнаваме, че някой друг разказва живота ни. Друг, не ние. Не ние го пишем, други го пишат. Сънуваме съня на планетата, а не творим собствения си сън. "Сънят на планетата" иде да рече съвкупността от норми, догми, представи, предписания, оценки, санкции, чувства, сюжети etc. Всичко това, което се нарича "обществено мнение" или "здрав разум". Че е здрав - здрав е, защото с белезници ни е оковал, но дали е разум? Разумът е присъщ само на мен (на Аза) и неговото отдаване под наем на обществото е фактически отказ от него. Вярно е, че ни плащат с ценна монета - увереността в самооценката и произтичащата от това удовлетвореност - но тя не замества липсата на собствен разум. Утеха за отказалите се от разума си е наркотичната забрава какво са имали и безразсъдно са загубили - разума си, собствения разум. Пътят към завръшането минава през това осъзнаване. Но е тежък и малцина имат куража да го следват.

вторник, 14 ноември 2006 г.

Втори живот

Прочетох някъде (забравих къде), че прословутият Big Brother (който и за пари няма да гледам) ще отваря виртуално студио в Second Life. И няма да е първата реална фирма, навлизаща във виртуалността. Може би е по-правилно да кажа - виртуалната реалност. Ройтерс отдавна са отворили бюро там. Например.

За какво говоря все пак - бих сe запитала и аз допреди малко. Сега знам - Second Life е MMORPG (Massive Multiplayer Online Role-Playing Game - кратко за лаици: масова онлайн игра в реално време. Знам как ще ми подскочат феновете на Counter Strike, но това е реалността, дори тяхната - MMORPG. Справка - "Generation P" на Виктор Пелевин, и не по-малко значимата "Хакери на човешките души" на Иван Попов.

Да ги обобщя с две думи, тъй като е вероятно случайният читател (или читателят, попаднал случайно тук, м?) да не ги е чел, а щом не си чел нещо фундаментално до 20-25 години, шансът да го прочетеш, намалява драстично с напредването на възрастта (некфа линейна функция е, ама ме мързи да мисля). Та поради това, съобщавам извода от цитираните книги - това, което наричаме "реалност", е организирана халюцинация. Това, че огромната част от хората я споделят, не я променя. Обективната реалност е масова организирана халюцинация. А за мен същественото е (тъй като съзнавам халюцинаторната реалност - за разлика от мнозинството хора) кой и как я организира. Не мисля в категориите на теорията на конспирацията, а по-скоро като компютърна система. В тодзи смисъл обществото е сложна система от свързани (с баси шашавите за лаик мрежови протоколи и прочие мрежоващина) компютри, които работейки съвместно са огромен мозък. Това, за което говоря, е програмата "Обществени норми", пусната на този компютър, която по дифолт се зарежда на всеки нововключен в мрежата PC. Системните админи са тези, които наричаме "управляващи" - те не разбират какво всъщност управляват, но владеят бутоните и мишката. Това обаче не намалява властта им, защото управляваните също не разбират.

И тук идват системните хакери - хората, които бърникат из интерфейса на операционната система. Те са различни от антисистемниците - според които грехът и врагът е самата Мрежа, и следователно Тя трябва да бъде унищожена. Системните хакери съзнават, ерго приемат, неизбежността на Мрежата, но не приемат нагласения от властимащите консенсус за забрана на достъпа до интерфейса. Фактът, че четете този блог, означава, че като системен хакер все пак имам някакви успехи ;-) И вероятно вече съзнавате, че цялата технология е собственост на друг. Идеологията ми (господи, колко хора са ме питали в нета каква съм, баси тъпия въпрос, но сега що-годе отговарям) на системен хакер е прилично представена в двете посочени по-горе книги. Като казвам фен - имам резерви към рецензиите, но с две думи - изключително увлекателен разказ за хуманитарните технологии на близкото бъдеще. Може би и настояще.

Да се върна откъдето започнах: влязох в Second Life. Сега съм новак, невероятно шашнат от света, в който е влязъл, и сътветно от всичко, което може да прави. Шашнатият с гръб (нали е RPG от вида Firsty Shooter) съм аз.

Edit:Мацката с двете странни висящи джаджи от гравата към аз

понеделник, 13 ноември 2006 г.

Защо блогвам или за блогавнето"


Itilien ме накара да се размисля как блогвам, а предстоящата дискусия разшири размисъла ми до "защо блогвам", та рекох да ги опиша (размислите) - съзнавайки дозата нарцисизъм, обаче личният блог може да се разглежда и като форма на нарцисизъм ;-)

Не мога да драсвам ей тъй на - не че е лошо, даже често завиждам на тези, които съумяват да нахвърлят моментно настроение, хрумка, поглед... Аз имам някакво пиететно отношение към писаното слово, за мен то трябва да има логичност (вкл. емоционална и образна логичност - да, има такова нещо - примерно стиховете имат емоционална логичност, а снимката - образна, конституираща се от обекта, ракурса, разположението на разните неща в кадъра, ефектите и т.н. ), точност, завършеност, цялостност. Поради това, когато имам идея, сядам с намерението да я нахвърлям и се усещам, че започвам да я развивам, подплатявам, оформям, редактирам, защото искам да кажа максимално пълно и точно това, което е в главата ми. И в този процес нерядко се оказва, че не толкова "изваждам" нещо готово от главата си, колкото го създавам. Тоест, самият факт на написване на нещо е сътворяване на нещо. Това за мен е най-ценното в блогването - имам предвид личната му ценност, а не ценността изобщо. Открих го постепенно, защото започнах по други причини (започването и осмислянето му), които малко по-малко останаха на втори план или по-точно трасформираха се и сега блогвам, защото това е начин не толкова да изразявам себе си, колкото да постигам непрекъснато себе си, да бъда себе си. Нещо като декартовото Cogito, ergo sum, поразширено до Cogito et sentio, ergo sum. Или направо - Blogo, ergo sum.

Spam Poison или как да се борим със спама

Човърках нещо по темплейта и без да искам затрих в сайдбара секцията с лога-линкове, та я съставях наново (поука: копирам си ги някъде да ги имам). Един от тях е много полезен, но не много известен у нас, та рекох да го популяризирам с отделен пост:

Spam Рoison или борба със спамерите

WWW роботите (също така наричани паяци) са програми, които обхождат страниците в Интернет рекурсивно, пълзейки по свързаните страници. Когато такъв паяк пуснат от спамър посети вашият уебсайт, блог, форум и т.н, те ще проверят всички страници, към които вие имате връзки за е-мейл адреси.

Сега можете да се отбранявате срещу тяхните роботи!

Всичко, което трябва да направите, е да поставите връзка към страницата на Spam Poison, преведена на български благодарение на Пламен Тонев (a.k.a MiCRoPhoBIC). Как - кликнете върху този линк в сайдбара - Spam Poison - ще отидете на страницата и ще видите кода, който трябва да вградите в темплейта си (не ми е ясно защо, но не мога да го изпиша тук, Blogger-ът не ми позволява).

Разбира се, универсалният начин за борба е да пишете мейл адресите без @, общоприет начин е veny_g[at].abv.bg (примерът е с моя адрес), но е възможно не всички, които коментират в блога ви, да знаят това

Блогерите и блогването - на светло

От Пейо разбрах за предстоящата дискусия "За ползата от блоговете", която няма как да пропусна.

Блогерите и блогването - на светло

◊ ВРЕМЕ И МЯСТО
На 14.11.2006 (вторник) от 10 часаЗала на хотел “Форум” (София, бул. "Цар Борис III" № 41)

◊ СЪБИТИЕТО
Дискусия върху ползата от това да поддържаш собствен блог.

Сред участниците: Пейо Попов, Георги Варзоновцев, Еленко Еленков, Борислав Кандов. Те ще представят вижданията си за плюсовете и минусите от поддържането на лични, корпоративни и медийни блогове.

◊ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДИСКУТИРАНЕ
- Какво е блогът - личен дневник или лична медия?
- Ще променят ли блоговете цензурираната медийна среда в България?
- Може ли блог общностите да поемат част от отговорностите за зараждане и укрепване на гражданското общество у нас?
- Кои блогерски акции бяха забелязани от неблогиращите и защо?
- Ще се включат ли нови авторитетни фигури от политиката, бизнеса и културата в споделянето на така важната лична гледна точка към случващото се?

И в този контекст - две интересни места , които открих наскоро: