вторник, 31 октомври 2006 г.

И от риалити шоутата има полза ;-)

Ирен КараСлучайно намерих в YouTube темата на "Star Academy" като видеоклип от оригиналния филм, в който се появява. Тя е Fame на Irene Cara, която я изпълнява в едноименния филм от 1980 г., където играе ролята на Коко Ернандес. Мисля, че не е пускан у нас. Той е музикален филм, разказващ за живота на учениците в New York Performing Arts School (известна школа за звезди). Композитор е Майкъл Гор, автор на текста Дийн Пичфорд. Песента печели Оскар за 1980 г. в категорията филмова песен. През лятото на 1980 г. се изкачва до №4 в Billboard Hot 100. Клипът е приятен - учениците от академията се изсипват, пеейки и танцувайки, на улицата и я шашват. Ирен Кара е момичето в розова и рокля и с черна коса, сплетена на две плитки, която се появява за малко.

В YouTube има много хубав коментар, не го превеждам, защото не съм убедена, че ще го направя добре:

This video takes me back to a time before AIDS, before September 11th and before John Lennon got shot. I remember singing the lyrics to this song ("I'm gonna live forever/I'm gonna learn how to fly/I'm going to make it to heaven/Light up the sky like a flame/People, remember my name") without any hint of cynicism or irony. That kind of crazy optimism made total sense! I'm so glad to have experienced those moments. Good times, good times. Thanks for the memories by posting this clip!!

Та по тоя повод - текстът:

IRENE CARA lyrics - "Fame"

Baby look at me
And tell me what you see
You ain't seen the best of me yet
Give me time, I'll make you forget the rest
I've got more in me, and you can set it free
I can catch the moon in my hand
Don't you know who I am
Remember my name

(Fame)
I'm gonna live foreverI'm gonna learn how to fly (high)
I feel it coming together
People will see me and cry (fame)
I'm gonna make it to heaven
Light up the sky like a flame (fame)
I'm gonna live forever
Baby, remember my name
(Remember) (Remember)
(Remember) (Remember)
(Remember) (Remember)
(Remember) (Remember)

Baby hold me tight
'Cause you can make it right
You can shoot me straight to the top
Give me love and take all I got to give
Baby I'll be tough
Too much is not enough, no
I can ride your heart till it breaks
Ooh, I got what it takes

(Fame)
I'm gonna live forever
I'm gonna learn how to fly (high)
I feel it coming together
People will see me and cry(fame)

People will see me and cry(fame)
I'm gonna make it to heaven
Light up the sky like a flame (fame)
I'm gonna live foreverBaby, remember my name
(Remember) (Remember)
(Remember) (Remember)
(Remember) (Remember)
(Remember)

[Instrumental Interlude]

(Fame)
I'm gonna make it to heaven
Light up the sky like a flame (fame)
I'm gonna live foreverBaby, remember my name
(Remember) (Remember)
(Remember) (Remember)
(Remember) (Remember)
(Remember) (Remember)
Remember my nameI'm gonna live forever
I'm gonna learn how to fly (high)
I feel it coming together
People will see me and cry (fame)
I'm gonna make it to heaven

За даунлоуд само на парчето - в пощата.

Пол ОукънфолдТа като рекох тема от тв шоу, се сетих за друга хубава тема от тв шоу, която за мен специално има голямо значение - от "Big Brother". Чичко Гугъл ми каза, че е на Paul Oakenfold - Element 4 - Big Brothet Theme. Аз питам един приятел кой Оукънфолд и той, ми обясни, че е човекът, дал старта на гоа/психеделик транс манията във втората половина на 90-те миналия век. Питам пак - "Какво е гоа транс?" и той ми каза да си намеря сета "Full Moon Goa Party" и ще разбера. Ами разбрах, де :) Оттогава станах hardcore гоа/психеделик фен и сега имам около 1 GB гоа/психеделик транс.

Оукънфолд излъчва "Full Moon Goa Party" в шоуто "Essential Mix" на БиБиСи 1 на 18 декември (Коледа според англиканската църква) 1994 г. Това е шоу за денс музика, излъчва се всяка неделя от 2 до 4 следобяд, стандартният формат е 2-часов микс от гостуващ DJ, група или продуцент, представени от водещия, като по правило миксът е записан предварително. Миксваните тракове са:

01. Mr. V - Give Me Life
02. Grace - Skin On Skin (Orange Mix)
03. Li Kwan - Point Zero
04. Disco Evangelists - De Niro (Spaceflight Mix)
05. Virtual Symmetry - Vaporise
06. Vangelis - Tears In Rain
07. Salt Tank - Eugina (Pacific Diva)
08. Hallucinogen - LSD
09. Saint Etienne - Only Love Can Break Your Heart/Featuring - Moira Lamber/
10. Wojciech Kilar - Vampire Hunters
11. Electrotete - Alcatraz
12. Vangelis - Main Titles
13. Man With No Name - Floor Essence
14. Scorpio Rising - Dubcatcher
15. Man With No Name - Evolution
16. Goldie - Inner City Life
17. Wojciech Kilar - Love Remembered
18. Voodoo People - Co-Incidence
19. Infinity Project, The - Stimuli/Co-producer - Simon Posford/
20. Trance Team - Wake Up! (Trance Mix)
21. V-Tracks - Heretic Voices (Angeles Mix)/Remix - Angeles/
22. Marmion - Schоeneberg (Marmion Remix)
23. Karl Biscuit - Hierophone
24. Vangelis - Rachel's Song
25. Virus - Sun (Oakenfold & Osborne Mix)/Remix - Paul Oakenfold & Steve Osborne/
26. Man With No Name - Deliverance
27. Perfecto Allstarz - Reach Up! (Indian Summer Mix)/Remix - Man With No Name/
28. Para-Dizer - Song Of Liberation
29. Dead Can Dance - Sanvean
30. 4 Voice - Eternal Spirit (Northern Mix)
31. Man With No Name - Sugar Rush (Raw Cane Mix)

Според Оукънфолд това е най-добрият му микс. Той прави фурор, слушателите се избиват да си поръчват микса да се пуска и така започва манията по гоа транса, който превзема радиостанциите, артистите, лейбълите и клубовете и оттам се прехвърля в Германия, Холандия, Дания и цяла Европа. Не че дотогава не е правен гоа транс, но ъндърграунд, а Оукънфолд с този микс го показва на широката публика. Има го издаден като албум с името "Goa party" (2 CD), който е много рядък, обаче по Р2Р мрежите се среща сравнително често - защото се смята за гоа класика.

Ако се пусне в Google oakenfold+"goa mix" (с това име е анонсиран в радиошоуто), излизат 1960 сайта, на първата страница са само страници, посветени на 10-годишния юбилей на този забележителен микс Ето едно описание на на микса, което не мога да се сдържа да не копипейстна, защото се смързелявам да преведа:

"Though Oakenfold’s Essential Mix is defined in part by its backdrop of Goa trance as its foundation, it’s much more than a series of records mixed front-to-back, or an attempt at recreating the sound an average punter might hear in a big night out. Oakey created a total sonic experience, a mix best suited to home listening, or headphones. It’s a concept being heavily pushed by many DJs of note today, one which is executed in the manipulation, remixing, or editing of the tracks used, with a heavy emphasis on programming. Oakenfold’s approach ten years ago was to mix Goa trance, track segments, and pieces from movie soundtracks; though it has become such a clichее; over the years, the Goa Mix is a true “musical journey”.

The first hour begins with the eerie vocals of Mr. V’s “Give Me Life” and the solid groove of Grace’s “Skin On Skin”, the first of several tracks from the fledgling Perfecto label. When you reach the conclusion of the frenetic, bleak piano of Virtual Symmetry’s “Vaporize” from Sven Vath’s Eye Q label, you’re treated to the first of many soundtrack pieces – this one from Vangelis’ “Blade Runner”, an excerpt of replicant Roy Batty’s lament of memories lost, “like tears in rain”. After the sonic washing-over of Salt Tank’s “Eugina”, the Goa Mix begins in earnest, with the classic “LSD” by Hallucinogen. Peaks and valleys continue with a strings composition from the Dracula soundtrack, which segues into the Arabic tones of “Alcatraz” by Electrotete. Rounding out the first hour is a trio of works from Man With No Name: “Floor Essence”, his remix of Scorpio Riding’s “Dubcatcher”, and “Evolution”, a powerful conclusion to the first half of the mix.

Hour two begins with Goldie’s “Inner City Life”, and leads the listener into a more fevered pace – a full-on day-glo flecked trance session. There’s the squelch of The Infinity Project’s “Stimuli”, Marmion’s seminal “Schoneburg”, and in a shadow of the great tracks to come from Man With No Name, “Deliverance”. The otherworldly vocals of Lisa Gerrard in Dead Can Dance’s “Sanvean” lull the listener before the conclusion with 4 Voice’s “Eternal Spirit”, and finally the Raw Cane mix of Man With No Name’s delirious “Sugar Rush”.

The Goa Mix set the stage for Oakenfold’s equally eclectic-in-approach compilations “Perfecto: Fluoro” in 1996 (which is essentially a companion piece to the Goa Mix), and the following year’s “Global Underground 004: Oslo”. By 2000, Oakenfold had moved on from the Goa sound, making way for the “Perfecto presents…” series, his work in the studio, and the scoring of movie soundtracks. Perhaps in a nod to his Goa years, his most recent compilation, “Creamfields”, includes as its first track Li Kwan’s “Point Zero” – a reworking of the third track on the Goa Mix from ten years before. Paul Oakenfold will always have his naysayers and detractors, but nothing will take away from his accomplishment in creating one of the best and brightest mixes in dance music’s short history."

За даунлоуд - по торент тракерите или в емулето. Само за България - http://mesirvoland.data.bg/Paul%20Oakenfold%20-%20Essential%20Mix%20(Full%20Moon%20Goa%20Party).mp3 Не го пускам в пощата, защото лимитът за атачмънти е 10 МВ, а сетът е 117:37 на 320 битрейт, което прави 269 МВ. Ако някой го иска, пък не може да го намери по торентите, да свирка тук или на мейла (в профила ми е) да го кача на някой тракер.

Даунлоад на темата от Big Brother - в пощата.



За пълни RSS емисии

Днес видях при Пейо и се присъединявам към инициативата на Kaladan за пълни RSS емисии. Прочетете и променете настройките на блога си. Аз вече го направих.

Пейо е написал и нещо, което ми се ще да навра в трудовашките муцуни, защото те са в този смисъл абсолютно, ама съвсем неагресивни :

Даването е висша форма на агресия. Не е важен този, който дава. По-важно е
кой и колко взима. Истинската власт има този, който дава най-много и иска
най-малко в замяна.


Спри промяната на климата! Бъди зелен!


КОЙТО ИМА ЖЕЛАНИЕ И ВЪЗМОЖНОСТ ДА РАЗПРОСТРАНЯВА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ

Според доклада на водещия британски икономист и бивш председател на Световната банка, сър Никълъс Стърн, изготвен по поръчка на британското правителство, водещите световни държави трябва да започнат да отделят поне $ 350 млрд. годишно за опазването на околната среда. Ако не го направят сега, ще трябва да изхарчат 20 пъти повече средства за ликвидирането на пагубните последствия от глобалното затопляне впоследствие.

Икономическите загуби от това за световната икономика, ще превишат няколко пъти загубите, нанесени от 2-те световни войни и икономическата депресия през 30-те години на ХХ в. Само броят на бежанците в света ще скочи до 200 млн. души, някои държави ще престанат да съществуват, а броят на видовете на световната фауна ще намалее 2 пъти, уточнява The Evening Standard.

Прогнозите на Стърн са резултат от анализа на икономическите последствия от евентуална глобална екокатастрофа. 1-годишната изследователска работа на Стърн е подпомагана от бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор. В резултат на изследванията е изготвен 700-страничен доклад, който предупреждава световните правителства за необходимостта от незабавни действия срещу проблема.

Според оценките на Стърн, само 2-процентно увеличение на средната температура на планетата, ще доведе до изчезването на половината видове на световната фауна. По този начин ще бъде унищожен 40% от живота на Земята. 200 млн. души ще бъдат лишени от препитание и ще се превърнат в бежанци. Ще бъдат потопени огромни низинни територии, разположени по крайбрежията на световните океани. Броят на ураганите, торнадата, горските пожари и останалите стихийни бедствия ще нарастне значително, което ще причини големи икономически загуби.

Негативният развой на събитията все още може да бъде предотвратен, но за целта е необходимо незабавното и единно действие на всички държави по света. Съвкупните разходи за екология годишно трябва да са най-малко 1% от световния БВП, т. е. поне $ 350 млрд. За разлика от досегашните мрачни прогнози на еколозите, този път докладът е изготвен изцяло от икономическа гледна точка, което според еколозите най-после трябва да накара световните лидери да се вслушат в предупрежденията.

Пред The Sun, Тони Блеър посочва,че това е “най-сериозният” доклад от последиците за глобалното затопляне, с който се е запознавал в качеството си на премиер. Според скептиците, позицията на Блеър е напълно понятна, тъй като правителството му активно работи за налагането на допълнителни “зелени” данъци, които ще увеличат данъчната тежест за обикновеното британско семейство с 2 деца, с $ 4600 годишно. В отговор на критиците си, Блеър посочва, че човечеството все още има време да предотврати глобалната катастрофа и не бива да пропуска този шанс.

Съвременна иранска музика за даунлоуд

Писах за съвременната иранска музика, по която се зарибих, и си рекох, че може да е интересна за някого, четящ блога ми, и да поиска да чуе нещо. Потърсих free hosting, който да се вижда и извън България, а също така да не трие файловете след определено време като Rapidshare.de например. Сигурно има, но не намерих на първо търсене, а ме мързи и затова ще ги пусна чрез Google Mail. Създадох специален акаунт за файлове, които искам да предоставям - veny.gjurova@gmail.com Влизаш в Gmail.com, логваш се с username:veny.gjurova и password 17071935. В папката Sent Mail са писмата с атачнати файлове, които се теглят.

Сега има само едно писмо, казва се Iranian music. Атачнати са:
- 10 парчета на Fereydoon във формат wma (плейват се с Windows Media Player)
- Mahsar-VaseChi
- Mohsen Yeganeh vs. Mohsen Chavoshi - Nashkam Delamo

понеделник, 30 октомври 2006 г.

Пейотъл

пейотълМитничари заловиха 25 кактуса с халюциноген, гордо ни осведомява "Сега". 25 живи кактуса пейотъл с корени, които съдържат халюциногенното вещество мескалин, хвалят се от столичната митница.

Браво на хероическите митничари! А някои разправят, че пускали разни тирове с цигари и пилета. И още ни разправят за палатите и лимузините им. Засрамете се, ве, жалки завистници! Важното е, че си вършат работата, а не скромните им придобивки.

А това, че работата е извън закона - много важно. Кой ти знае, че пейотълът (както и другите растения, съдържащи халюциногени), не е забранен от закона. Ако бях на мястото на получателя, щях да ги съдя - за престъпление по служба - отваряне на пратка и присвояване на съдържанието й. Аз имам Lophophora williamsii (научното наименование на пейотъла), купена съвсем легално от цветарски магазин. Ако някое ченге случайно чете тук, нека заповяда да опита да ми го вземе. Ще го съдя до дупка.

Не им стига, че почнаха гъбарите, а се захващат и с кактусите. Както сте тръгнали, вземете забранете всичко, що расте, че кой знае какви неща може да съдържа. В Южна Америка расте Salvia divinorum, а също така Banisteriopsis (caapi), от която се прави аяуаска. В Южна Африка расте Tabernanthe iboga. И още колко растат къде ли не. Я да вземете природата да забраните, макар че какъв е смисълът, щом така и така я унищожавате непрекъснато. Да не забравите да забраните и човешкия мозък, защото той произвежда ендорфини (екстремните спортове, много дългото бягане, алпинизмът предизвикват интензивното им отделяне и усещането от това е невероятно).

Пречат ви ентеогените (правилното наименование на психеделичните вещества, означава нещо като "пораждащи бога" в смисъл, че с тях стигаш до Бога), пречат ви. Защото разширяват съзнанието, а разширени съзнания трудно се управляват.

Полит-мени и полит-уомани вече бложат


Политици и политически анализатори започнаха да си правят блогове. Крайно време беше, даже закъсняха. Остава само да пишат в тях ;-)




Първите:

Немота

Смъртта е банална
Спира мислите и чувствата.
Само я виждаш.

неделя, 29 октомври 2006 г.

Интригата на изборите

избори
Макар, че резултатът е предизвестен, интригата е другаде - колко, откъде и какъв електорат ще "дръпнат" Първанов и Сидеров. Мисля, че това е значително по-интересно от резултатите от псевдоинтригата на първия тур - Волен или Беронов на балотаж. Затова кростаблиците ще са са най-интересното за мен в следизборните демоскопски (много хора ги наричат социологически, но това не е съвсем правилно) анализи.

Дали съотношението на новите гласове ще се запази 3 към 1 за Първанов и Сидеров както беше на първия тур? Чии гласове са това, тоест за кого са гласували на парламентарните избори? Кой колко ще "дръпне" от симпатизантите на другите партии, от различните социални групи, възрасти, местоживеене?

Ако бях социологически шеф, щях да пусна изследване след около две седмици за нагласите на мобилизираните. Въпросите са затворени и горе-долу си ги представям така:

За кого гласувахте ли на първи тур?
- За Първанов
- За Сидеров
- За друг
- С невалидна бюлетина
- Не гласувах

Защо избрахте така да гласувате?
- Защото възгледите ми съвпадат с тези на кандидата, респ. на партията зад него
- На принципа на по-малкото зло.
- Защото съм против всички политици.

Изборите


Черния вторник

На този ден през 1929 г. рухва Ню-Йоркската фондова борса (New York Stock Exchange - NYSE), което се смята за начало на Голямата депресия, разтърсила основите на световната икономика в началото на 30-те години на миналия век, а след това и на световната политика.

29 октомври всъщност е краят на борсовия крах, започнал в тесния смисъл на думата на 24 октомври, известен като Черния четвъртък, а по-широко погледнато - през ранния септември. От ранния септември до края на октомври (по-малко от 8 седмици) пазарът губи 40% от стойността си.

В Черния четвъртък е първият еднодневен срив на NYSE. В 13 часа няколко от водещите уолстрийтски банкери се събират, за да решат как да спрат борсовата паника. Групата включва Томас Ламонт, управляващ Morgan Bank; Албърт Уиджин, управляващ Chase National Bank; и Чарлз Е.Мичъл, президент на National City Bank. Те упълномощават вицепрезидента на NYSE Ричард Уитни да действа за тяхна сметка. С този финансов ресурс зад гърба си Уитни купува голям пакет акции на U.S. Steel на цена, значително по-висока от пазарната. Пред невярващия поглед на дилърите и брокерите той купува подобни пакети на други blue-chip компании. Тактиката е подобна на тази, която прекратява борсовата паника през 1907 г. и успешно спира смъкването на борсата. Обаче сега тя сработва само временно. През уикенда събитията на Уолстрийт са раздухани от всички американски вестници. В понеделник, 28 октомври инвеститорите решават да излязат от пазара и сривът продължава с рекордния 13-процентов спад на Доу Джонс.

Маркетмейкърът Уилям К.Дюран, създател на General Motors, се присъединява към членовете на групата Rockefeller и заедно с други финансови гиганти купуват големи количества акции, за да демонстрират на публиката доверието си във финансовия пазар, но усилията им да спрат срива са неуспешни. Доу Джонс спада с 12% при 16,4 милиона изтъргувани акции (нов рекорд, надхвърлил току-що отбелязания на Черния четвъртък рекорд). Всички се втурват трескаво да продават, 1300 банки незабавно затварят, бизнеси рухват за часове, 4,5 милиона души са изхвърлени на улицата.


Президентът Хувър не иска да използва федералната мощ за овладяване на кризата. Той е убеден, че държавната намеса ще направи нещата по-лоши. Хувър вярва, че частният бизнес и финансовият пазар сами ще намерят равновесието както е ставало в миналото. Той насърчава доброволните им действия за увеличаване на доходите и стабилизиране на надниците - данъците са намалени, банковият кредит се увеличава, законът за тарифите е приет... но напразно.

Към 1931 г. безработните са не по-малко от 10 милиона и броят им прадължава да расте. 2 милиона души със семействата си се местят от град в град (да си спомним "Гневът на мравките" на Джон Стайнбек) , подслонявайки се в най-западналите бедняшки райони, наричани саркастично Hoovervilles по името името на републиканския президент.

Тоталният икономически колапс изглежда неизбежен и се надига страхът от политически колапс и революция. Междувременно кризата в САЩ е "заразила" целия свят. Международната търговия драстично се свива, фундаментално подривайки доверието между държавите, които се устремяват към глобален конфликт.

Какво е това?

Искам да пиша за Дон Мигел Руис (сега чета книгите му) и все не мога да започна. Не зная какъв етикет да му сложа. Ъпгрейднатият Blogger вече дава възможности за категории, което май беше единствената липсваща за обикновения блогър черта. И откак мигрирах към Blogger Beta, започнах да слагам етикети на постовете (още не съм ги сложила в сайдбара, но утре ще го направя).

От тези етикети иде голямата трудност. Има едно нещо, една тема, която много добре знам коя е, обаче не мога да я назова. Всеки познава Това, но го нарича по различен начин (ако въобще го нарича) и самият факт на назоваването му го ограничава, опростява, изкривява, понякога унищожава. За него освен Дон Мигел Руис са писали Виктор Пелевин, Станислав Гроф, Стивън Хокинг, и още колко мнозина... За него са "Сталкер" и "Матрицата"... . Опитвала съм се да се докосна до него в този блог и мисля, че най-близко съм стигала с този пост - той е без думи, защото именно това е трудността - то е отвъд думите.

В нашия, западния, юдео-християнския свят с него първо са се занимавали философията и религията, а от около два века и част от науките. Англоезичнете философи го наричат "метафизика", немскоезичните - "онтология". Грубо казано, това е дял от философията, който се занимава със същността на света. Като под "свят" и "негова същност", естествено, се разбира и човекът. Едно поколение преди мен го учеха в университета като "диалектически материализъм" - което е силна ограниченост (особено в бездарната Ленинова интерпретация на Марксовата философия) и не ми се занимава с нея. Откъм средата на миналия век то става обект и на теоретичната физика - за него говори например Айнщайн като казва, че не вярва, че Бог играе на зарове. Религията (християнската) май вече не се занимава с този въпрос, защото размислите й днес са вкаменени мисловни форми. В източните култури го наричат Дао, Брахман...

Може би най-добре в западната мисъл го е формулирал Кант (не знам къде точно, помня го в перифраза на асистента ми по философия в университета Димитър Денков):


  • Кой съм аз?
  • Какво мога да знам?
  • На какво мога да се надявам?

Изглежда въпросите са най-добрият начин за очертаване на Това, за което говоря и за което всеки знае:


  • Как е направен светът? (и в двата смисъла) - От какво е направен? По какъв начин е направен?
  • Има ли Бог?
  • Какво е душа (на научен жаргон съзнание)?
  • Кой съм аз?
  • Откъде съм дошъл?
  • Накъде съм се запътил?
  • Какъв е смисълът на живота?

Понякога си мисля, че е малко странно нормален зрял човек (с изключение на философите, теолозите, някои учени, работещи в областта на теоретичната физика и невронауките) да си задава тези въпроси. Те идват в пубертета и отминават с него. От около година обаче си мисля, че именно загърбването на тези въпроси е в основата на кризата на днешния свят и кризата на съвременния човек. Нямам предвид, че сме пропуснали да намерим отговорите. Кризата е в това, че сме престанали да си задаваме въпросите.

Всъщност въпросите са неговата същност и неговият смисъл. Не мислех това, когато започнах да пиша този пост. Сега го разбрах. Тоест, категорията, която търсех, се появи. Или аз я намерих? Сещам се за Глиги, който някъде беше писал, че няма смисъл да търсиш вълшебните гъби - когато си готов, те сами ще те намерят. Да се появи нещо и да намериш нещо е едно и също. Индуисткото "То - това си ти"

Същност и смисъл - това ще е категорията.

Агитация в изборния ден!

От блога на Делян Делчев:

Неделчо Беронов - Мумията се завръща

Волен - Дарт Вейдър

Първанов - Ченге или негодник

Беронов го елиминираха за втория цирк, обаче не мога да се сдържа да не го пусна, защото е най-идейният smile

събота, 28 октомври 2006 г.

Предизборен размисъл

Днес трябваше да промишлявам за утре - какво да направя, за да не се изложим пред европейците и да не оплескаме цивилизационния избор. С удоволствие откривам, че и други са промишлявали като мен - "Завръщането на мутрите" във в."Сега". Може би повече от нея ме ме изпълни само коментарът на HailCloud, под който с две ръце се подписвам:

Днес е ден за "предизборен" размисъл. Цяла седмица вече радиото ("Хоризонт" ме връща към моята младост - надбягване с един кон или предизборна борба с един кандидат. Излъчва се само клипа на "правилния" кандидат.

Другият бил "неправилен" - така твърдяли всички, щото неговите поддръжници били лумпени, ксенофоби и както се изразяват някои форумци - лузъри, мразещи успелите и богатите... За "правилния" кандидат пък гласували (евро)Ентелигентните и любвеобилните....

Днес е ден за "предизборен" размисъл. Седнах и се замислих...

Уважавам и се радвам, че има хора като Бил Гейтс! Нищо, че Windows настоява за рестартиране всеки път, когато инсталираш драйвер, ползуващ ядрото му.

Уважавам и се радвам, че има хора като Атанас Буров - успявал е да изнася из Европата де що види българска продукция, включително и черешовите листа.

Не уважавам и не понасям забогателите от наркотрафик, от сводничество, от изнудване, "акулите", хранещи се само от бюджетни поръчки... (те всички обаче вече са мно-о-о-го богати).

Не харесвам приватизация проведена чрез преговори с потенциален купувач, вместо чрез предлагане на акции на борсата...

Не харесвам и реституция (нали се прави в името на справедливостта) - ама само на апартаменти. За 17 години не съм чул за реституирано предприятие, фирма или марка...

Та на Ентелигентните и любвеобилните всичко и винаги им е ясно, а на нас по-простите още ни гори главата от въпроси...

13 милиона сайта засегнати от IE7 ?


На 18 октомври това дългочакано чудо най-сетне се появи, обаче от Вени Марковски научих нещо, което ако се потвърди... абе нямам думи. Британската компания Etre, специализирана в site usabilitiеs (как ли се превежда, май е подобно на user friendly?) е изследвала доколко сайтовете са направени така, че да се виждат добре с IE7 (тъй като е ъпдейтван rendering енджинът) и е установила потресаващи неща.

Те са сравнили как се държат сайтовете на всички компании от FTSE 100 Index, отваряни с IE6 и с IE7. IE7 скапва 13 (NB!) от тях, макар и не фатално. Между тях са сайтовете на Unilever и British Petroleum. Ако тези резултати се приемат за горе-долу представителни и за база се вземe неотдавнашното изследване на Netcraft, според което в Интернет има 97,932,447 сайта, излиза, че 12,731,218 сайта ще трябва да бъдат ъпдейтвани, за да се виждат адекватно в IE7. Ако това се окаже истина, ще трябва да се изхарчат милиони долари, за да се фикснат, и адашът е напълно прав - не ли по-добре да се фиксне само тъпия експлодър?

Графика: Уебдизайн за Internet Exploder

петък, 27 октомври 2006 г.

"Добър ден"

Меглена Кунева и Жозе Мануел БарозуКабинетът предложи за поста еврокомисар сегашния министър на европейските въпроси Меглена Кунева. Имаше голям напън от страна на БСП техен човек да е еврокомисар (спрягаха се имената на посланичките ни във Франция и в Германия, Ирина Бокова и Меглена Плугчиева), обаче Еврокомисията и лично председателят й Барозу оказаха натиск за Кунева. Зарадвах се, защото тя е наистина най-добрата. Мисля, че без невероятните й усилия щяхме да изтървем последния вагон на последния влак за Евросъюза. БСП дамите не биха били лоши еврокомисари, защото имат много достойнства - но бледнеят в сравнение с Меглена Кунева. Зарадвах се и съвсем лично, защото харесвам и уважавам Меги. Познаваме се от 1988 г., когато започнах като нещатен репортер в предаването "Добър ден" на програма "Христо Ботев" на българското радио, в което тя беше една от водещите.

"Добър ден" беше велико предаване. Всеки делничен ден сутрин от 9 до 11 часа то представляваше дискусия по някаква тема, в понеделник - икономическа, вторник - юридическа, сряда - т.нар. човешки теми, четвъртък - общество, петък - външна политика. На живо, с открити телефони - това сега изглежда задължително за подобни предавания, но при социализма имаше твърде малко такива, тъй като бяха потенциално "опасни" - в ефир можеше да излезе нещо "неправилно". "Добър ден" беше изключително популярно, защото през перестройката балансираше на ръба на позволеното. Май бе единственото такова радиопредаване, например в прословутия си "Разговор с вас" (също на живо и с открити телефони) Божана Димитрова в "Хоризонт" изобщо не доближаваше този ръб. Водещите канеха за събеседници компетентни, интелигентни и самостоятелно мислещи личности, които не изповядваха официалните въгледи, а се опитваха в рамките на тогавашните възможности да излизат извън тях.

След 10 ноември 1989 г. "Добър ден" се превърна де факто в трибуна на зараждащата се опозиция. Тук идеха лидерите на СДС - Желю Желев, Петко Симеонов, Александър Каракачанов, Михаил Неделчев, Христофор Събев и още мнозина. Първото интервю, излъчено по радиото, на Петър Дертлиев бе също в "Добър ден", с което лично се гордея, защото аз го направих. В края на ноември разбрах от приятели, че ще се възстановява Българската социалдемократическа партия, разбита няколко години след 1944 г., отидох на сбирката и взех интервюто. В "Добър ден" се появиха за първи път и после непрекъснато идваха Снежана Ботушарова (бъдещ депутат от СДС, зам.-председател на парламента, излъчен от СДС, и посланик в САЩ) и Стоян Ганев (бъдещ СДС депутат, министър на външните работи в кабинета на Филип Димитров, председател на Общото събрание на ООН) - доведе ги Меги, която освен водещ, бе и асистент в Юридическия факултет на университета. Паулиана Новакова пък доведе Димитър Луджев (бъдещ депутат от СДС, вицепремиер от квотата на СДС в кабинета на Димитър Попов и военен министър в кабинета на Филип Димитров). Николай Василев (бъдещ депутат от СДС, вицепремиер и министър на образованието в кабинета на Филип Димитров) се появи за първи път също при нас, но като лидер на фракцията АСО в БСП. Първото интервю на царя бе взето от репортерката на "Добър ден" Аглая Коцева - тя изнамери мадридския му телефон, звънна му и го уговори за телефонно интервю. Другата ми професионална гордост е, че аз доведох за първи път Ахмед Доган (тогава още Меди Доганов) за живо предаване в радиото. Той беше излязъл току-що от затвора, кльощав, без брада и с още личаща си затворническа подстрижка. Открих го чрез съученичката си Таня Желязкова, майка на първото му дете Демир, роден докато Ахмед беше още в затвора.

Наистина беше голяма работа "Добър ден", "Хоризонт" тогава продължаваха да бъдат официозна програма и немалко бъдещи "демократични рупори" като Лили Маринкова, Ясен Бояджиев, Лиляна Попова, Румяна Червенкова и др. бяха по-тихи от водата. Стачката в радиото през лятото на 1990 г., от която тръгна използването на "Let It Be" като стачен радиосимвол, тръгна от "Христо Ботев" и може би щеше да бъде ефективна, ако не бе страхът на хоризонтци. От "Ботев" искахме да се излъчва само музика, но те не се съгласиха и като компромис се реши стачката да е символична - на всеки кръгъл час да се пуска "Let It Be" като знак, че радиото стачкува. Някои от по врелите и кипели колеги казваха, че хоризонтци не толкова се страхуват, колкото не искат да губят хонорари като не водят и като се замисля, че беше така.

Като юрист Меги водеше във вторник. Друг от вторнишките водещи беше Александър Андреев, също юрист. Сега Сашо е известен журналист, преводач и писател, редактор в българската редакция на “Дойче Веле”. Автор е на белетристичните “Степени на свобода” и “Нови степени на свобода” и на документалната “Заговорът на шпионите”. Превеждал е Гюнтер Грас, Якоб Васерман, Райнер - Мария Рилке, Фридрих Дюренмат, Томас Бернхард. Носител на награди за журналистика, литература и превод, сред които от фестивала "Сребърна вълна" в Албена за предаването "Апострофи" по "Дойче веле". Сътрудничи на вестници, списания и радиостанции в България, Германия и други страни, работи като преподавател, референт и консултант по теми, свързани с политиката и медиите. Член на УС на Европейския преводачески колегиум. В четвъртък една от водещите беше Виза Недялкова, която нашумя по-късно като един от малцината талантливи журналисти - привърженици на БСП, а също така и като съпруга на бизнесмена, социолог и съсобственик на " ББСС Галъп" Андрей Райчев.

Виза, Меги и Сашо бяха сред първите ми учители по журналистика, за което и досега съм им благодарна. Чисто човешки съжалявам, че през 1995 г. скъсахме отношенията си с Виза, но ако сега бе същата ситуация, пак бих го направила - причината бе, че нападнах публично Андрей Луканов, а Виза и Андрей бяха плътно негови хора. Но това е друга тема.

сряда, 25 октомври 2006 г.

Без жлъчка и без президент

Ще отбележа края на блоголишението си с два твърде приятни факта:

- Вече нямам жлъчка
- Все още нямам президент

Миналият понеделник постъпих в хирургичното отделение на Първа градска болница, където в четвъртък ми извадиха жлъчния мехур. В неделя ме изкараха от реанимацията, тоест извадиха всякаквите тръбички от мен, с които вкарваха и изкарваха разни неща във и от тялото ми и ме върнаха в обикновена стая в отделението. През целия ден изпитвах непрестанно удоволствие, че аз решавам кога да ям или да не ям, а не сестрите определят по какъв график, в какво темпо и каква точно химическа храна да се влива във вените ми; удоволствие, че аз решавам кога да отида в тоалетната, а не урината изтича по някакви си нейни закономерности в торбичка, закачена към мен. Нима имат нещо общо същностни човешки неща като яденето и пикаенето с венозните системи и катетрите? Нямат и не могат да имат. Човек, който пикае, е свободен, за разлика от този, който е катетеризиран.

Едва ли щях да съзра този философски аспект на пикаенето, ако същата неделя не бяха президентските избори. В болницата имаше пункт за гласуване на болните и аз отидох да го погледна, но не гласувах, както писах в "Свободата да не гласуваш". Безкрайните бърбореници в последвалата дълга изборна тв нощ ми бяха интересни, защото се оказа, че много хора са мислели подобно на мен, и затова Първанов не можа да спечели на първи тур, което е здравословно за обществото. И тъй като изваждането на жлъчката ми безспорно е здравословно за организма ми, се радвам, че личната ми програма максимум този месец беше изпълнена успешно

неделя, 15 октомври 2006 г.

Свободата да не гласуваш

Колкото повече наближават изборите, толкова по-често срещам из медиите и блоговете негативно отношение към негласуващите - били мързеливи, не разбирали и не уважавали демокрацията (защото тя означавала участие), били безотговорни и като такива били виновни за всичко лошо, което ще ни се случи. Тъй като спадам към тези безотговорни персони, се размислих за всички тези квалификации.

Демокрацията означава освен всичко и да има редовни свободни и честни избори. А елемент от свободните избори е свободата да не участваш в тях. Гласуването е демократично право, а не задължение.

Не мисля също, че негласуването е морално укоримо. Ако не виждаш кандидат, чиято платформа е близка до твоите интереси, какъв е смисълът да гласуваш? Има един възможен смисъл - принципът на по-малкото зло. Той яко сработи при последните президентски избори в САЩ, затова и избирателната активност се оказа неочаквано висока. Немалко от избирателите с нагласа да не гласуват отидоха до урните с мотива "и Буш , и Кери са sheet, обаче Буш е доказано много по-голямо sheet". Моята (и на тези като мен) ситуация обаче е различна. Освен че не одобрявам политически нито един кандидат, не виждам смисъл да избирам по-малкото зло, тъй като бг президентът по конституционен статут не е като хамериканският и кой знае колко злини не може да сътвори (както и добрини, де).

А това с (без)отговорността, мисля, е най-голямото лицемерие. Чунким тия, дето чинно са гласували досега (без значение за кого), нямат ама абсолютно никаква отговорност, респ. вина за всичките лоши неща, дето са ни се случвали? Излиза, че съвкупният гласоподавател избира някакви, дето ни управляват, които после плюе, че управляват лошо, обаче като дойде време пак да гласоподава, плюе тези, които не желаят да участват в представлението. Особено в сегашното, за което всички знаят, че е с предизвестен край.

Ако не бях се забила в болести и болници, щях да говоря с приятелите-анархисти да разлепим стикери:

Не участвай в лъжата!

НЕ ГЛАСУВАЙ!

Добра дума за докторите

Колчем стане дума за здравеопазването, по правило хората бълват змии и гущери. Аз също - и тук, и тук. Основанията не можеш ги изброиш. Затова обаче ми се струва твърде важно да не подминаваме - макар не често срещаните - случаи, когато въпреки мизерията на здравеопазването (умишлено създавана и поддържана от управляващите), срещаме свестни лекари и здравни мениджъри. Те заслужават добра дума. Затова преди време писах за директора на болницата по неврология и психиатрия "Св.Наум" (известна като "Четвърти километър") проф.д-р Иван Миланов. Сега ще пиша за д-р Ирина Софрониева от ІІ поликлиника и д-р Андреева от гастроентерологичното отделение на Първа градска болница.

Д-р Софрониева ми е джипи. Избрах я още в началото по препоръка на приятелката ми Нели Димова и не сбърках. Винаги е внимателна към мен, дава ми направления за специалисти и изследвания - без да си иска стотинка рушвет подобно на маса нейни колеги. Когато ме праща при специалист, винаги ме насочва към някого, за когото лично знае, че е добър. По този начин на нея "дължа" психиатъра си д-р Рали Димитров, който е може би най-добрият специалист по депресиите у нас и изигра огромна роля за лечението на депресията ми, за решаването на проблемите, които ме бяха мъчили цял живот, и за израстването ми като личност.

Високата ми оценка за определени лекари не се дължи единствено на внимателното отношение и отзивчивостта (макар че и те не са без значение). Водещото е компетентността. А нея добре преценявам, защото съм безнадежден хипохондрик, но в специфична форма, а именно: Чета много медицинска литература, за да знам причините, симптомите и лечението на болестите, така че да мога да ги откривам, съответно да контролирам дали правилно ме лекуват. Малко нагло, нали? Обаче е ефикасно, защото в няколко случая се оказа, че аз съм права, а не лекуващият ме лекар. Джипито ми знае тази ми особеност и не само, че не се сърди, а понякога се шегува, че й спестявам сума време за обяснения, тъй като си ги знам нещата.

По-миналата седмица отидох при нея с оплаквания в областта на стомаха и поисках да ме прати в болница, защото мисля, че трябва да ми се направят пълни изследвания, които ще й изразходват сума ти направления (нали здравната каса им ги дава в толкова малки количества). Тя ме насочи към гастроентерологичното отделение на Първа градска и вече цяла седмица съм там.

Лекуващ лекар ми е д-р Андреева, която също се оказа много внимателен и компетентен лекар. Направи ми всички изследвания (в други болници си спестяват някои или искат пари), обясняваше ми резултатите и отговаряше на всичките ми въпроси (много лекари се дразнят, когато пациентът разбира много). Без за нищо да ми искат пари или консумативи.

полип на жлъчния мехур
И се оказа, че всичко това имаше смисъл. Гастрит че имах - имах; но по-сериозното е, че ми откриха голям полип на жлъчния мехур (картинката е ехография на жлъчен мехур с полип, но още не съм изучила както трябва ехографията, че да посоча със стрелки кое какво е). Жлъчните полипи биват различни видове, някои от които злокачествени, а от ехографията не може да се установи какъв е. Затова и д-р Андреева, и хирургът, който ме консултира - д-р Седмаков, бяха категорични, че при голям полип най-добре е да се махне целият жлъчен мехур. Пък после от биопсията ще се разбере какво е и дали (да не дава господ) ще трябва следващо лечение. Ако джипито ми и лекуващата ми лекарка в болницата бяха безхаберни като мнозина техни колеги и ме бяха отсвирили като хипохондрик, щях да си живея с растящия полип и дявол знае докъде щеше да стигне това.

В сряда ще постъпя в хирургичното отделение и вероятно ще ме оперират в петък, а ще ме изпишат седмица след това. От гастроентерологичното отделение пускат в събота и неделя (затова имам възможност да пиша това), обаче от хирургията - не, тъй че десетина и кусур дена ще съм в блог ваканция.

понеделник, 9 октомври 2006 г.

Gödel, Escher, Bach



Свалих си наскоро целия Бах - да, целия, на Isohunt го намерих, и невероятно ми е хубаво. 4 диска мр3-ки - вярно, че качеството по дефиниция не е същото като аудио CD, но за нетренирано ухо (като моето) това няма значение. Бах като музика е фантастично удоволствие, но се срещам сега с нещо още по-голямо - книгата "Gödel, Escher, Bach" (кратко - GEB), която ми изпрати Глигуна.


Трудно е да се каже за какво е тя. Според различни ревюта - за съзнанието и изкуствения интелект; за същността на Аз-а /съзнанието/; за начините, по които живите същества познават себеподобните си, различавайки ги от неживите (например защо смятаме, че една котка е по-близо до нас отколкото един камък?) и още колко интерпретации. Причината е, че авторът - Дъглас Хофстадер, е оставил вратата отворена. Той разказва история, но не предпоставя поуката/извода/,заключението. GEB е невероятно духовно приключение - неизкушеният в математиката човек бива посветен във висшите материи на тази наука леко и без да забележи, и бива насочен към концентрация върху същността им. Общоприетото мнение е, че Хофстадер изследва въпроса дали думите и мислите следват (структурират се по) формални правила, или не. Сюжетът - доколкото при не-художествената литература може да се говори за такъв - са диалози - между Ахил и костенурката и други фантасични (в смисъл несъществуващи реално) персонажи, които търсят - какво? За разлика от много критици, които се концентрират върху проблематиката на компютрите и AI (Artificial Inteligence - изкуствен интелект), аз възприемам книгата по-фундаментално. За мен тя е опит за отговор на един стар въпрос, зададен от епископ Джордж Бъркли: "Как един дух познава друг дух?" Това звучи твърде философски, но преведено на обикновен език е ясно, макар и нетривиално: как знаем, че има други хора, т.е. че другите хора са като нас (в смисъл - чувстват, мислят, преживяват)? Никой не се съмнява, че съществува, което значи, че чувства и мисли, но откъде и възоснова на какво смята, че има и други, които правят това? Бъркли търси отговора в Бога. Неговото наличие гарантира интерсубективността (възможността духовете да комуникират помежду си).

Частно и гадно потвърждение например са серийните убийци и подобен род социопати - от психологическа гледна точка те не възприемат другите хора като подобни на себе си, те ги възприемат като предмети - което пък ни води към въпросите за смисъла на съдебното наказание, за човешката природа., респ. генетиката като основание за легална дискриминация - но това е друга тема.

Е такива рабопи си мисля като чета GEB. Много трудно се чете. Не само защото английският ми не е добър. Книгата е много езиково базирана (работи на база език - сиреч самообосновава се, което поражда непрекъснато парадокси), което е карало години наред да се смята за непреводима.

Като казах "самообосноваване", тряьбва да поясня, защото това е фундаментално (не само за книгата) понятие. На английски е self-reference. Смисълът е - дадено нещо обьяснява себе си, позовавайки се на самото себе си. Което води до парадокси, например парадокса на Ръсел. На лаическо ниво пример за това е изречението "Това изречение не е вярно". Какво имам предвид? Ако то не е вярно, значи че самото то (изречението) е вярно, което значи, че не е вярно. Помислете. Гадно, нали? Типичен пример е един от топиците на GEB - strange loops. Не знам как да преведа на български това. Хофстадер има предвид именно тези странни парадокси, възникващи от самообосноваването. Малко по-сложен пример (това е парадоксът на Ръсел): множеството на всички множества, несъдържащи самите себе си. Въпрос - какво е това множество? Ако не съдържа самото себе си, значи е член на себе си (като множество, несъдържащо себе си), т.е съдържа себе си. Мислете колкото искате, но парадоксът е факт. Как се преодолява: на теоретично ниво четете GEB, практическо - освен GEB ще ви помогне "инаква" литература - книгите на толтекския шаман Дон Мигел Руис, книгите на Станислав Гроф (психиатър от трансперсоналата школа, работещ със и чрез изменени състояния на съзнанието), ако щете и Кастанеда четете - но не като екзотика (чешеща вътрешното ви Аз), а като практически наръчник.

Май влязох в друга тема - Пътят на воина, така че стоп дотук. Прочетете GEB. Забравих - защо GEB, къде тук са Ешер и Бах? Ами на мястото си са. С примери и творчеството им и техния анализ Хофстадер показва всеобщността и валидносттта на твърдениятна си. Техните творби са изоморфни - структурите на Баховите композиции, графиките на Мориц Ешер и теоремите на Курт Гьодел.

>Ае дотук, че още се боря с книгата.

Ако искаш да кажеш "Стига!" на "Труд"

Ако ти е писнало от алчанта наглост на "Труд", легалното средство е да подпишеш писмото до Министерствното на културата и Министерството на образованието и науката. А за администратори има и по-такъв начин, подробности от Йовко:

Трудовашки филтър

Преди няколко дни в два свои поста [1], [2] предложих две форми на мрежови бойкот на "Труд" и компания - да не бъде обслужван трафик от и към техни машини и мрежови сегменти (което могат да направят само мрежови администратори), както и да бъдат филтрирани заявки към сайтове идващи от тях (т.е. да не могат да посещават определени сайтове), което могат да направят всички, които поддържат някакъв сайт. Обещах да дам и повече подробности по-късно.

Бърз преглед на мрежовата инфраструктура на "Труд" показа, че на тях само размахването на пишката им е голямо, иначе тя и самите те са си гола вода - поне по отношение на IT. Весело беше да открия, че сървъра им за имена се на намира не къде да е, а на сървъра за имена на вестник "Сега", например. Визирам домейна на книжарницата им или там проклетата им издателска къща - trud.cc. Каква ирония… да си вземат .cc домейн…


Domain Name: TRUD.CC
Registrar: GO DADDY SOFTWARE, INC.
Whois Server: whois.godaddy.com
Referral URL: http://registrar.godaddy.com
Name Server: NS.SEGABG.COM
Name Server: NS1.SKYCODE.COM
Updated Date: 22-jun-2006

Дали някой ден няма да открия домейн на Самоковеца, Бобъра, Сатъра или който и да е там - хостнат на сървър на МВР?…

След още малко разглеждане се оказа, че журналистите на "Труд използват какви ли не начини за достъп до мрежата (dial-up, квартални LAN, ADSL - вероятно и от домашните си компютри), а най-весело е откъм пощенските им кутии - от gmail, през yahoo, до abv.bg. На практика е ясно, че няма как да бъдат изфилтрирани напълно пълноценно.

Както и да е… Някои хора се досетиха, че вторият ми пост, който дефинираше изключение от лиценза е форма на провокация. Така предизвиках небивал интерес откъм Трудоваци към въпросният пост (я, някой им забранява нещо?) и си колекционирах с удоволствие информация, която те неволно ми предоставиха с любопитството си. Тази информация засега ще си запазя за себе си ;-)

Принципно изключението от лиценза е трудна работа, защото ето какво твърдят юристите по въпроса:

Законът не ти позволява да забраниш цитиране на твоите текстове. Това е допустимо от закона свободно използване на произведението, за което не се изисква съгласието на автора или заплащане на възнаграждение. Правата за свободно използване са създадени в защита на потребителя, затова не можеш договорно да ги ограничиш. Не можеш да забраниш на Труд съответно и да четат вече разгласено произведение. Това, което можеш да направиш е да въведеш технически средства за защита, които реално да ограничат правата за свободно използване на произведенията от например компютри на Труд (те ще продължават обаче реално да могат да стигнат до блога ти от други компютри, да вземат информация оттам и да са в правото си я цитират). Не знам доколко е технически възможно да се разпознават компютрите на "Труд" от твоя сайт, но от правна гледна точка свободното използване не може да се извършва по начин, който е съпроводен с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита, без съгласието на носителя на авторското право. В някои случаи ползвателите, които не могат да се възползват от правата си на свободно използване могат да поискат от носителя на правото да им осигури съответния достъп в оправдана от целта степен. Що се отнася до разпространие по интернет обаче, това не важи, т.е. ако въведеш такива средства за защита спрямо техни компютри, те няма да имат право да възразят.

А между другото, легалната дефиниция на технически средства за защита е: всякаква технология, устройство или съставна част, които при обичайното им използване могат да попречат или да ограничат неразрешени от носителя на закриляно от този закон право действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от този закон, ако чрез тези средства използването на такъв обект може да се контролира от носителя на правото чрез код за достъп, замъгляване или друго изменение на обекта или механизъм за контрол върху копието.

Ще запазя името на конкретния човек в тайна за да не му създам някакви неприятности, още повече, че той ми предостави тази консултация доброволно и безплатно, което не е толерирана практика в гилдията доколкото ми е известно и заради което дълбоко благодаря!

Така или иначе ето информация, която може да се използва за ограничаване на достъпа до произволен сайт от машини на Труд.

Пощенският сървър, през който "Труд" (trud.bg) изпращат злобните си писма е с IP адрес 212.116.150.97. Проблем е обаче, че това е машина на skycode.com и е възможно с филтрирането и да се възпрепятстват и други невинни домейни ако те се обслужват от същия сървър. За собственост на "Труд" е заподозрян следният сегмент - 212.95.180.128/28 (Zeitungsgrouppe Bulgarien GmbH). Вероятно някаква част от машините в 212.116.150.0/24 също са техни, но е трудно да се твърди със сигурност доколкото това парче от Интернет принадлежи на ITD като адреса на пощенския сървър по-горе. Web-сървърът на www.trud.bg има адрес 212.95.180.135. Между другото хората на Народна библиотека ми подсказаха още един хубав за филтриране сегмент - този на Министерство на културата - 212.122.186.0/24.

За всеки случай освен по IP адрес може да се филтрира и по принадлежност на машината към някой от тези домейни: trud.bg, trud.cc, znam.bg и zgb.bg

Понеже повечето сайтове наоколо са хостнати на някакъв Apache - най-лесно трудовашкия филтър може да се реализира с .htaccess файл. За незапознатите такъв файл можете да си създадете с най-обикновен текстов редактор. След това го upload-вате в директорията, където се намира сайта ви (там където е вашият index.php или index.html), преименувате го на .htaccess (важно е името да започва с точката) и сте готови.

Ето какво можете да напишете вътре:

order deny,allow
deny from 212.95.180.128/28
deny from .trud.cc
deny from .trud.bg
deny from .znam.bg
deny from .zgb.bg
allow from all

Ако искате да отрежете и Министерство на културата добавете преди allow from all още един ред с deny from 212.122.186.0/24. Можете да посочвате и отделни адреси ето така: deny from 212.116.150.97

Ако искате да отрежете и препратките от грозните им домейни е нужно да добавите следното заклинание:

RewriteEngine on
# Options +FollowSymlinks
RewriteCond %{HTTP_REFERER} znam\.bg [NC,OR]
RewriteCond %{HTTP_REFERER} trud\.bg [NC,OR]
RewriteCond %{HTTP_REFERER} zgb\.bg [NC,OR]
RewriteCond %{HTTP_REFERER} trud\.cc [NC]
RewriteRule ^.*$ - [F]

Може и още ненавист да се инвестира в този филтър, но и това не е зле… Обърнете внимание по-горе, че не е незаконно да се използват подобни средства срещу Труд. Вероятно не е честно или не е морално, но не е незаконно, а "Труд" почита законите, нали?

Няма несправедливост за този, който я е пожелал…

P.S. Имайте наум, че "Труд" и прилежащите им могат по всяко време да сменят сегментите си, домейните си или доставчика си и горните неща да се окажат неверни с времето. Затова или трябва да се проверяват след време и .htaccess-файла да се коригира или пък да се премахне за да не се филтрират невинни машини…

неделя, 8 октомври 2006 г.

Гъби и медии


След пионерската статия в "Монитор, последвана от "потресающите" разкрития на "Нова телевизия" беше въпрос на време останалите хиени - упс! медии - да захапят темата. "Телеграф" и "Труд" пуснаха огромни материали за вълшебните гъби (онлайн изданието на "Труд" не е free, а "Телеграф" няма изобщо - та не мога да дам линк) .
Пълни с глупости, разбира се. От гъбите можело да умреш. Що не кажат, че трябва да си крава, за да изядеш количество, от което да умреш. Били донесени от Франция преди няколко години. А защо източниците (оригиналните източници, а не самоцитиращите се медии) сочат, че от края на миналия век - (за преди това няма източници) дедо и баба са хапвали халю гъбки, както и са свивали от конопеца? Идете по Ботевградско и ще намерите баби и дедовци, дето ще ви кажат за "благия тутун". Вълшебните гъби повреждали мозъка, пишат вестниците. Няма такива данни, ако поровят научните издания. Но има навсякъде данни как алкохолът поврежда мозъка. Няма да говоря за всички изписани в родните медии глупости, само ще кажа очевидното:

На властимащите (част от които са медиите) хич не им е сгодно хората да разширяват съзнанието си, да излизат извън всеобщия разказ/сън - според толтекското учение за нагуала; хайде да го кажем по европейски - извън общоприетите нагласи, норми и ценности. Не им е сгодно - защото ще ги изхвърлят - тях, властимащите. Затова бързат да забранят всяко вещество, променящо съзнанието - защо, задайте си тоя въпрос - с изключение на алкохола - защо, пак питам? - който прави човека роб, бурма на механизма. Защо обществото толерира алкохола, който е многократно по-вреден от марихуаната? А опиума не? А коката не? В платформата на Ево Моралес, който стана боливийски президент, важна част беше легализацията на коката. Не на кокаина, а на коката. Листата от кока, които дъвчат от столетия андските индианци. На 3-4-5000 и повече метра надморска височина, където живеят, коката е нещото, което те държи здрав и читав. Коката за тях е като кафето - дъвчат я, за да бъдат бодри и активни. Ние не живеем на такава височина - би казал някой. Е, и? Изследванията сочат, че ефектът от дъвченето на листа на кока е сравним с ефекта от пиенето на чаша кафе. Защо е позволено да пием кафе сутрин или през деня за ободряване, а не да дъвчем листа кока? За смъртоносната доза да не говорим - за да я достигнеш с листа, трябва да изджвакаш листна маса, дето и яка крава не може да погълне. Но кафето е разрешено, листата кока не. Защо? Имам отговор, но е друга тема.

Основното е - глобалните властимащи не искат да допуснат обикновените хора да излязат извън контрол - ТЕХНИЯ контрол. Съзнанието трябва да бъде манипулирано от ТЕХНИТЕ телевизии и реклами и в никакъв случай не бива да се оставя на разположение на неговия собственик. Да, ние сме собственици на съзнанието си, но корпорациите и техният политически изразител - партиите на ляво-дясното статукво, ни го отнемат всекидневно и всекиминутно. Не е необходимо да си жител на Карибите, за да разбереш, че по такъв начин ставаш зомби. Вълшебните гъби те освобождават от убийствената сладост на зомбирания свят, отварят ти свят, в който ти си ти. От теб зависи в какъв свят ще попаднеш. Това и в отговор на глупостите, изписани от вестниците за bad trip (букв. лошо пътуване - психеделично преживяване, изпълнено с негативни емоции). Ще припомня нещо очавидно за всеки психонавт: Ефектът зависи от sеt-а и setting-а. Първото означава вътрешната нагласа на пътуващия, второто - обстановката, в която пътува. Но това е друга тема - за трипа и за психонавтиката изобщо.

Електронни библиотеки и авторско право

Прочетох този анализ при Йовко и понеже той пише, че го публикува "по молба на неговия автор с псевдоним Mandor, за да достигне до повече хора", го копипействам. Напълно споделям оценките и мнението на автора, размишлявала съм по този въпрос и се канех да напиша нещо, но рачешкият ми мързел и перфекционизъм (не е странно това съчетание, всеки Рак го знае) ме спираше. Оригиналният текст се намира тук и евентуални коментари към него могат да се добавят там.


В тази статия ще се опитам да направя кратък обзор на моралните, законодателните и практическите аспекти в конфликта "електронни библиотеки и авторско право".
Повечето от цитатите тук са от статията "Електронна книга - противоборство на мнения", публикувана в руското списание "Компютър". Вярвам, ще се съгласите, че Русия може да се разглежда като по-голям аналог на България - най-малкото по манталитета на хората.

"И така, незаконни ли са електронните библиотеки? За съжаление, няма еднозначен отговор. Ако трябва да бъдем честни, електронната библиотека нарушава "духа на закона" за авторско право, но що се отнася до "буквата на закона", нещата влизат в "сивата зона". Според юристи, всичко зависи от начина, по който съдията ще изтълкува закона, а когато ищецът е голяма издателска къща, а ответникът - обикновен човек, можете да си представите в чия полза ще бъде извъртян законът в "нашенските" реалности.


Също така законът не дава ясен отговор на въпроса какви действия имаш право да извършваш с легално закупен от теб продукт, обект на авторско право. Имаш ли право да го заемеш на приятел (че кой ще те спре или ще може да проследи кой точно е купил конкретния продукт)? Имаш ли право да си го изкопираш с цел предпазване от физическо унищожение (у нас има два кашона с книги, нагризани от мишки, както и 5-6 легални музикални CD-та, надраскани от скапани плейъри)? Имаш ли право да го конвертираш във формат, удобен (за теб) за възпроизвеждане (ако си купя легално музикално CD, имам ли право да си го конвертирам в MP3-формат, за да мога да го слушам на MP3-flash плейъра, който е 20-30 пъти по-малък и удобен от обикновения CD-плейър)? Аналогично, ако си купя книга, имам ли право да си я сканирам, за да мога да я пусна на някоя програма да ми я чете на глас (което, между другото, е единствения начин за възприемане на такъв вид информация от хора с нарушено зрение). И така нататък, и така нататък - все въпроси, на които никой не може да даде еднозначен отговор.


Един от най-сериозните "препъни-камъни" в закона за авторските права и сродните му права (
по-нататък само ЗАПСП) е чл.23, в който се казва, че свободното използване на произведения е допустимо само ако (цитирам) "не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право". Този член е един от най-силните козове в арсенала на ищците.


Всъщност основното притеснение на притежателите на авторски права е лекотата, с която могат да се разпространяват продуктите им. Въпреки няколкото му обновявания, законът ни все още се опитва да регулира нещата така, както са били в епохата на Гутенберг. Нека по-възрастните си припомнят - как можехте да изкопирате книга преди 1990 г.? Само на ксерокс, които се намираха само в няколко държавни учреждения. Друг начин? Да я препишете? Да я снимате с обикновен фотоапарат и после да се опитате да проявите по-големи снимки? Просто нивото на технологиите спираше разпространението по естествен път. Сега вече е друго. Всеки (
с достъп до Интернет) може да изтегли книга, за да я прочете, вместо да си я купи - ето я и директната (финансова) вреда за носителите на правата.


Но така ли е на практика? На сървъра "Руска фантастика" е проведена анкета: "Ще си купите ли хартиената книга след прочитане на електронната?". В анкетата са участвали 1207 души, като резултатите са:



- Ако ми хареса, то безусловно! - 64%

- Бих я купил, но съм в чужбина. - 7%
- Бих я купил, но няма откъде. - 3%
- Бих я купил, но нямам пари. - 4%
- Само ако МНОГО ми хареса. - 18%
- Никога не купувам хартиени книги. - 1%


Ако погледнем внимателно цифрите, ще видим, че 23% от хората (
последните три реда) никога не биха си купили хартиеното издание. От тях 4% са бедни хора - те очевидно не са потенциални купувачи. Онези 18%, които купуват само книги, които много са им харесали (вероятно не обичат да препрочитат книгите или са готови да я препочетат директно от екрана), също е трудно да се категоризират като потенциални купувачи, но най-вероятно издателите ще загубят тези 18% читатели. Да не забравяме и факта, че до скоро нямаше (и все още няма - имам предвид в България, на разумна цена) специалирани преносими устройства за четене на книги. За целта може да се използват мобилен телефон, джобен компютър,... като че ли няма други. Но колко от вас ще четат книга на екранчето на телефона си - 170x220 точки (например), с риск да повредят от натискане бутона за смяна на страниците? Колко от вас могат да си позволят джобен компютър, чиято цена (за най-дървените модели) започва от около 500 лв, и чийто екран не надвишава особено много телефонните (240х320 точки)? Що се отнася до четенето на персоналния компютър, и там нещата не са по-добри. Дори модерните TFT-монитори бързо уморяват очите - хората (като мен), работещи по цял ден на компютър, знаят за какво говоря. И какво се получава? Ако намалим процентите на хората, които биха си купили хартиено издание, до 50 и ги отнесем към средния броя на абонатите в даден сайт - да кажем 200 (макар че за седем години функциониране в моят сайт са се записали малко под 120 души), тогава излиза, че 100 души не биха си купили книга, от които 30 така или иначе няма да си я купят, а останалите 70 трудно ще ги накараш, дори и да няма електронна версия.


Освен това, хората, които искат да се запознаят с някоя книга преди да я купят, няма да се повлияят от прочитането й - ако не може да я намери в електронен вид, ще потърси отзиви за нея от форумите или ще я вземе от приятел - т.е. наличието на електронна версия е само един от възможните фактори за запознаването, който почти не влияе на решението на читателя. Дори няколко от нашите издателства започнаха да публикуват на сайтовете си първите 1-2 глави от произведението - в началото беше "Серпис", отскоро същата практика поде и "ИнфоДар". Което си е много разумна практика. Ако някое издателство го е страх, че няма да продаде книгата си, защото хората са я прочели в електронен вариант и са се разочаровали от нея, премахването на електронната версия няма да им увеличи продажбите - излъганите читатели ще оплюят книгата по форуми и блогове и продажбите ще си останат на това ниво. Така че опитите за икономия от издаването на тъпи книги и отвратителни преводи (
повечето от вас вероятно знаят за преводите на "Сайтин" от Чери и "Памет" от Бюджолд, издание на "Бард") са обречени на неуспех в днешния информационен свят.


Много от издателствата на Запад са наясно с това - освен откъси, те публикуват на сайтовете си цели произведения от даден автор, най-често от поредица, с цел "зарибяване" на читателите. Например в сайта на издателство "Баен" можете да изтеглите цели книги на Лоис Бюджолд, Андре Нортън, Кейт Лаумер, Лари Нивън, Джери Пърнел, и много други автори. Друг пример. Когато Сергей Лукяненко беше неизвестен писател, всичките му произведения се публикуваха само в електронните библиотеки. Ситуацията се промени след написването на "Лабиринтът на отраженията". Първоначалният тираж на изданието е бил 11'000 бр, но книгата за гости в страницата на автора, откъдето може да се изтегли книгата, започнала да се пълни с въпроси "Откъде може да се купи "Лабиринтът"?". Издателството реагирало и направило допечатка от 5'000 бр. Обаче е трудно да се каже колко по-големи са били тези тиражи в действителност (
сещате се - такси, ДДС,...). Между другото, "Лабиринтът", заедно със следващата книга на Лукяненко "Звездите са студени играчки" образува началото на поредица, която вдига продажбите на другите книги на издателство "АСТ". Колко вредно се оказало наличието на електронна версия за издателство "АСТ", а?


Вече споменах как практикуват издателствата на Запад. А ето как практикуват издателствата в Русия по отношение на електронните библиотеки. Цитирам интерво с Николай Науменко, главен редактор на отдела за фантастика на издателство "АСТ": "За щастие, днес всички притежатели на електронни библиотеки са разумни хора. Когато се открие произведение, издадено от "АСТ", от притежателя на библиотеката се изисква незабавно да го свали оттам. Веднага след това се уговаряме след колко време ще може да го върне на предишното място, но вече с думите "Текстът е поместен с разрешение на издателството" и със задължителни препратки към магазините за електронна търговия, откъдето може да се поръча тази книга." Е, какво ще кажете? Разумно решение, взето с търговски нюх, което удовлетворява всички. Остава да се надяваме и българските издатели да проявят ако не разум, то поне търговски нюх...



Едно отклонение - какво прави правителството в Русия по отношение на електронните библиотеки? През 2004 имаше заведени три дела срещу Максим Мошков (
собственикът на най-голямата електронна библиотека в Русия, lib.ru) за нарушаване на авторски права. Съдът присъди, че има нарушение и глоби Мошков с 10'000 рубли (около 500 лв). През 2005 г. се приеха поправки в закона за авторско право, които почти директно забраняват съществуването на електронните библиотеки, но които са толкова абсурдно подсилени, че според специалистите вече дори притежаването на компютър създава предпоставка за образуване на иск. Но историята не свършва дотук. В края на 2005 година Федералното агенство по печат и масови комуникации дава субсидия на сайта на Мошков в размер на 1 милион рубли (почти 60'000 лв). Какво ще кажете?


В борбата с "пиратите" издателствата пренебрегват още няколко неща. Целта на "електронните библиотекари" не е да нарушават закона или да ощетяват издателствата. Че защо да го правят - те обичат да четат, а ако издателствата фалират, откъде ще се появяват нови книги? Те са просто колекционери, чиято мания е да събират електронни книги. А публикуването на колекцията в интернет е просто средство за увеличаване на колекцията. Не познавам "електронен библиотекар" в България, който не би се съгласил да организира предоставяне на платени книги - по аналогия с опитите на някои портали (
напр. music.dir.bg) да продават легални MP3 на цена около 50 ст. За съжаление, у нас няма нормално организиран начин за електронни микроразплащания. В Русия това е отдавнашна и разпространена практика, има поне три фирми, които обслужват такива микрообмени; например "Последен Патул" на Лукяненко се продава във всички електронни магазини (и електронни библиотеки!) на цена $1.


Друг факт, който издателствата пренебрегват - електронните библиотеки не са просто склад за книги. Те са база данни с литературни произведения (
между другото, този факт поражда няколко странни следствия и насоки в тълкуването на ЗАПСП). Разбира се, става дума за "нормална" електронна библиотека; частните колекции, публикувани на разни free-сървъри изобщо не влизат в тази категория, а и те не са обект на интерес от страна на издателствата. Хората посещават електронни библиотеки не само за да теглят книги; там те могат да открият мнения, коментари, информация за авторите, за преводите, за изданията, да намерят хора със сходни интереси. Да не говорим, че това е прекрасно място за извличане и проверка на цитати - колко пъти сте срещали по форумите въпроси от рода на: "Имаше една книга, където героят... Коя беше?". Или да проверят за съществуването на дадено издание (особено по-старите, които вече не са в продажба).
Трети пренебрегван факт - на всеки разумен човек е ясно, че борбата с пиратството (във всичките му проявления) е предварително обречена на неуспех. Независимо от всичките усилия и кампании на големите софтуерни производители, намирането на crack или сериен номер в мрежата е въпрос на минути. Положението с книгите е аналогично. Какво пречи, например, с цената на неколкократно по-големи усилия, да се "разхвърля" съдържанието на библиотеката по безплатни сървъри по света, а в основният сайт да останат само препратките? Между другото, такъв сайт директно влиза в категорията "база данни" според терминологията на ЗАПСП и такова съдържание не е наказуемо (отново - според буквата на закона; на практика - кой знае). Как може да се бориш с такова нещо? Ще се свържеш с десетки администратори на безплатни сървъри, за да премахнат незаконното съдържание? Нереално. Премахнатите текстове веднага ще намерят нов "дом".


Какво правят притежателите на авторски права у нас? За десет години общуване с администратори на електронни библиотеки, са ми известни само два случая на искане за премахване на произведения - от едно издателство и от един български автор (
който дори настояваше, че само той имал право да разрешава публикуването на обща информация за себе си като биография, библиография, снимка и т.н.). Ситуацията се промени със зачестилите напоследък искове от страна на КК "Труд" към електронните библиотеки у нас. Да оставим настрана законовата, моралната и емоционалната страна на нещата и да поразмишляваме - за какво са тези искания? Какво всъщност целят? Опазване на правата си? Доста... хм, донкихотовска цел, с оглед описаното по-горе. Запазване на продажбите на хартиените издания? Глупаво - вече обсъдихме този въпрос. Монопол върху електронните текстове с цел печалба? Честно казано, съмнявам се, че постъпленията от znam.bg (където публикуват електронните версии) си заслужават труда. Реклама? Защо например подадоха искове срещу четири библиотеки (всъщност повечето са литературни портали, а не библиотеки), а се заядоха първо със слепия Виктор? Но ако са целяли реклама, защо не вдигнаха шум по собствените си вестници и по медиите - всички видяхме "големият удар" на НСБОБ срещу "пиратите" от Арена. Неясно. Изобщо, смисълът на всички тези усилия ми убягва. Ситуацията ми напомня на класическо "борче", което поиграва с мускули срещу свития собственик на "Трабант" и ръмжи:


"Изчезвай оттука, бе, т'ва е мой'то място за паркиране!". Че не е негово, не е; че действа от позицията на сила - чрез заплахи - това е ясно. Но докато "борчето" можем да го оправдаем с реална печалба (
място за паркиране), мотивите на КК "Труд" са напълно неясни.
За съжаление, не само законите ни, но и мисленето на повечето "отговорни" лица у нас е от каменната ера. Те нямат дори повърхностна представа за информационните технологии, за реалностите в интернет, за новите технологии. За това какви ползи или вреди може да нанесат те. За това, как да се адаптират към тях и как да се възползват от тях. Защото всички технологични проблеми на преносимите устройства за четене на електронни книги (които възпрепятстват масовото им разпространение) са вече минало. Миналата година беше разработена "електронна хартия" - гъвкав пластмасов лист с миниатюрни двуцветни топчета в него, които се завъртат в положение "бяло" или "черно" чрез електростатични заряди. Днес технологията е подобрена и на пазара вече се появиха няколко модела устройства "електронни книги". При тях очите не се уморяват (работи само с отразена светлина), качеството на образа е много голямо (някои модели са достигнали до 170 точки на инч), консумацията на батерията е нищожно (устройството черпи ток само по време на "прелистването" на страницата, после изображението остава статично). Наистина, фирмените модели не са по джоба на българина (над $600) и все още имат няколко технологични недостатъка, но в Китай и Русия вече има евтини (и кирилизирани!) модели. В Украйна дори са разработени бюджетни модели (за около $100) за внедряване в училищата. В края на 1994 г. Google подписа съглашение с четири университета (Харвардския, Оксфордския, Мичиганския и Станфордския) и една публична библиотека (Ню-Йоркската) да сканират книгите им и да ги предоставят в електронен вид за публично ползване. Изобщо, това е бъдещето. И издателствата трябва сериозно да помислят как по-адекватно да го посрещнат, а не да "показват мускули".


Mandor (
www.sfbg.us)
22 септември, 2006


Надявам се, че собственикът на "Народната библиотека" няма да позволи (по обективни причини) да бъде прегазен както Виктор, а когато нещата стигнат до съд, съвсем не е ясно, дали всемогъщият (според акто огромна част от хората) "Труд" ще спечели. Все пак - дори у нас - съдът е независим и обективен. Факт е, че две от най-сериозните поръчкови дела - на Тодор Живков (няма линк, и в българския нет ли е неудобно да се пише за това?) за забравих какви глупости, и срещу руснаците, Ангел Василев и шофьора му Юри Ленев за убийството на Луканов - бяха отсвирени, предпоставя доверие към съдебната ни система въпреки оплювките (родни и европейски). Ако делото стигне до съдебна зала, няма начин общественият натиск в лицето на блогърите да не бъде отчетен. Разбира се - възоснова на закона - защото той е на страната на хората, осигуряващи свободен достъп до българската култура. Като казвам "отчетен общественият натиск", имам предвид, че той би мъгл да въздейства на съдиите да се размислят повечко - по същество - за буквата и духа на закона. А при такъв размисъл нещата са ясни.

За фундаменталната измама, заложена в авторското право, мой ще трябва въпреки мързела ми да пиша. Защото ми писна. Всъщност много ме нерви.

Как да разбереш дали си българин

В Смокини и черници видях наръчник за безпогрешно разпознаване на българина, първоизточник е Българският клуб във Франкфурт:

You know you are Bulgarian when...

You don't want to have or do any business with Bulgarians.
You started to drink at the age of 12.
It takes over 8 years to finish college.
You live with your mom and dad until you are married.
When you make jokes based on your own tragedy.
At your wedding you know only about a third of the guests.
Your mom uses lard instead of Crisco to fry eggs...and tells you it's good for you.
Duck tape is your father's only tool next to using a kitchen knife as a screwdriver.
Your 15 year old sister can out-drink any American.
At least one of your friends' nickname is "Sasho".
Your father calls you a dummy for not knowing how to do something he can't do either.
You drive a better car than your parents.
There is a 120-gallon barrel of wine and cabbage in your garage.
There is more alcohol in your liquor cabinet than at the local bar.
You are 18 years old but your parents still call you by your sibling's or pet's name.
You can hear your dad snoring from across the street.
Your baba and diado live in your basement.
Your dad's sneeze scares you.
Your dad carries around enough money to buy a car.
Both your parents had to walk to school barefoot in the snow, 5 km uphill - both ways - and over rocks and they make sure to remind you every time you get in your car.
There is at least one relative that your family refuses to talk to.
Being someone's best man really has no meaning.
Your church has a fully loaded bar.
Your parents have a shot of rakiya for breakfast.
You have a Bulgarian cross, flag, or icon, hanging from your rear view mirror.
If you're a girl and not married by the age of 20 you are an old maid.
You base your whole life on the fortune in your coffee cup.
Your mom tells you not to sit on cement or your ovaries will freeze.
There is a slab of fat in your fridge called 'slanina.'
When your baba will not accept the fact that you're not hungry.
You go to a restaurant and you bring your own drinks.
You live for the annual soccer tournament.
When your grandma insists that farting is healthy.
All of your elderly acquaintances are scared of drafts.
When you can hear your parents talking and you are across the street.
When you're a girl, and you dye your hair no other color than burgundy.
Everyone is sure you're Greek or Italian.
No one has ever pronounced your name right, and every kid on the block has a different nickname for it.
When you can always smell garlic on your parents breath and they insist that is kills bacteria.
When your mother yells at you for taking a shower each and every morning with her sarcasm "Did you plow the fields today?"
When no matter how old you are, your parents never say you're right.
When you're 6'5 and 150 kg and your parents still think you are too skinny.
When you're hungry, and then you go and buy a pack of smokes.
When your baba would rather walk 5 miles to the grocery store instead of pay a quarter to take the bus.
When you have a chicken running in your back yard.
When your father is talking to you and every other word he calls you is budala.
You have a shot of rakiya followed by 4erno kafe and a pack of Marlboro for breakfast.
You sport the latest Nike and Adidas outfits but have never exercised in your life.
You always have the latest mobile phone on the market.
You can spend 3 hrs in a Cafe drinking the same cup of coffee.
Calling someone for a chat at 1 am on a weeknight is normal.
When your parents call relatives in Bulgaria and they have to shout to be heard.
As soon as you tell a neighbor you're Bulgarian they usually scream STOICKOV with a weird accent.
When you're married with kids and your mother still insists on cooking for you.
When you beg a friend who's going back to Bulgaria to buy you some "good" cigarettes.
When you step on poop and your mom tells you that it's a sign of luck or money.
You know you're Bulgarian when you're 25, live on your own, and still sneak up the stairs when you get home at six in the morning.
Your parents insist that piling blankets on you body is the way to cure your 102 degree fever.
When you started going to clubs when you were 14.
When you think chalga is good music.
When you are never certain whether stay abroad or return to Bulgaria.
You know you're Bulgarian when your dad thinks everyone in China has a black belt.
When people still think that you are from Bolivia no matter how many times you say you're from Bulgaria.
When your parents' friends have no shame in telling you you've gained weight.
You know you're Bulgarian when all you have to do is sniffle and your parents say "uh-huh" and start yelling at you for getting sick.
You are adored the first 10 years of your life, then treated like a complete idiot until you get married.
You move next door to a family member to be closer but then end up not talking to each other because of something stupid you said when you were drunk.
...YOU KNOW YOU'RE BULGARIAN WHEN YOU HAVE RUN AWAY FROM BULGARIA... AND STILL SAY IT'S THE BEST PLACE TO LIVE...
:)
Ако си каже някой, че само ние, българите сме склонни да се самооплюваме, нека види най-известната флаш анимация на великолепния Бруно Бодзето:

"Italians vs. Europeans"