събота, 30 септември 2006 г.

Мразя Internet Explorer

Оправих кашата, породена от новата версия на Blogger, но междувременно се натъкнах на известния гаф на Internet Explorer - некоректната интерпретация на CSS. Размести се всичко насам и натам по екрана и зор видях докато го наместя. И в хода на тази тегава операция установих, че сред селекторите, който IE не възприема, са max-width, max-height, min-width и min-height. В резултат на което изгледът на блога ми в IE е малко чоглав - картинките с най-голям размер почти се залепват до сайдбара. Той и досега е бил такъв, но не съм го знаела, тъй като ползвам Firefox. Намерих някакъв хак, който кара IE да имитира тези селектори, но срещнах трудности да го приложа. Оттук нататък ще определям при качването размера на най-големите картинки, така че да не се залепват за сайдбара. Гадният изглед ще остане за картинките в досегашните постинги, защото нямам сили вече да се боря с неща, които всъщност не познавам (CSS и Javascript) по метода на пробите и грешките. Това е маймунски подход и естествено нерядко дава маймунски резултати.

Надявах се, че Microsoft ще направят IE според стандарта на CSS, но засега са оправили само някои неща. Обяснението е, че приоритет в разработката на IE7 е сигурността, така че да не се налага непрекъснато да кърпят на парче. Целта им била да го стандартизират напълно, което звучи обнадеждаващо. Обаче кога?

петък, 29 септември 2006 г.

Кашата с Blogger betа стана пълна

По-точно аз я забърках докрай. Търсейки как да оправя кирилицата, съм пипнала някъде из темплейта, където не е трябвало, в резултат на което не може да има повече от един коментар - всеки нов коментар трие предишния.

Така ми се пада като не знам Javascript, а променям темплейта по интуиция. Единственото, което ми хрумва, е да избера нов темплейт - така всичкият Javascript ще е наред. Знам, че в началото ще се разместят разни неща и кой знае как безумно ще изглежда блогът, докато не наглася разните размери и разстояния. Обаче мно-о-о-ого внимателно ще пипам тоя път, само размери и разстояния, нищо друго. Е, и цветовете малко :)

Blogger beta

Google пуснаха ъпдейт на Blogger - Blogger beta. Прехвърлих се към него и сега го разучавам. Обаче не мога да намеря нещо, което се оказа най-важно като за начало - енкодингът се скапа (при прехвърлянето явно) и сега профилът и някои други кирилски текстове излизат на маймуница. Много гадно, още по-гадно е само това, че не мога да разбера защо.

Отгоре на всичко, чак като мигрирах, благоволиха да ми съобщят, че сред бъговете е невъзможността юзърите на блогове върху старата версия на Blogger да пускат коментари в блогове, мигрирали към Blogger beta - и обратно. Е, не очаквах чак такава простотия. Работели над проблема. Палиативно решение според мен е, когато се различават версиите на твоя блог и на блога, който искаш да коментираш, да излезеш от акаунта си и да коментираш като анонимен.

Сега ще видя практически какво става с коментарите като първо пусна на този постинг, а после ще навестя блогове на старата версия да видя как е.

Струва ми се, че проблемът с кирилицата в сайдбара е по някакъв начин свързан с този проблем, но може и да бъркам.

Ако някой е по-напред с материала, нека пише, плз.

Edit: Оправих нещата, повечето бяха породени от моето незнание. Само това с коментарите предстои да го опровят те.

Честит първи рожден ден на мене си!

На мене си като блогър честит първи рожден ден smile

Чувствам се ето как:

Първи рожден ден
Не изглеждам МНОГО сериозно, обаче не е така. Първата честиторожденска торта е ТВЪРДЕ отговорно нещо, а аз - както отбелязвам в първия си постинг - се отнасям МНОГО отговорно към всичко, в това число и към блогването.

четвъртък, 28 септември 2006 г.

На Джеръм Д.Селинджър "с обич и омерзение"

На Джеръм Д.Селинджър

























Това пише на дясната стена под отговора на втората стена. Стените се намират в Градската градина, до Градската художествена галерия. Отскоро ще да са, не ги бях виждала. Великолепна хрумка, жалко, че никъде не пише автора.

Това е образец на съвременно градско изкуство, за разлика от традиционните паметници и бюстове или псевдоконцептуалните бетонни и железни конструкции, посадени в зелените площи на градинки и паркове. Да не говорим за недомислицата на мастития социалистически скулптор Величко Старчев в градинката пред НДК, великолепно наречена навремето от народния гений "крилат петохуй" (композицията е от пет свързани стърчащи неща). От три-четири години е оградена, за не утрепят някого падащите от нея плочи. Казват, че от общината искали да я разрушат, но Старчев не давал, щото за народа загуба велика, както би рекъл вазовият Иванчо Йотата. И нали има авторски права, нищо не можело да се направи. Единственият признак на изкуство в нея са графитите върху ламаринената ограда.


Та като казах Вазов, да се върна на Селинджър. Като тийнейджър бях луда по него. Идентифицирах се с Холдън Колфийлд (кое ли хлапе, което го чете, не прави това?), а книгата ("Спасителя в ръжта") възприемах едва ли не като забранена литуратура - героят вършеше неща и мислеше неща, които бяха "белег на упадъчното западно общество" и "чужди на социалистическия морал". Не че ми пукаше за тоя морал (то па на кой ли му пукаше от 70-те години нататък), но вече бях усвоила двуличието на системата - че има част от реалния живот, за която не бива да се пише и не бива да се говори официално. Сега като чуя разни закъснели антикомунисти да стенат как ни мачкали и задушавали през комунизма, ми иде да прихна (повтарям - говоря за социализма откъм средата на 60-те, който нашето поколение единствено познаваше, друго е било през 50-те години, особено преди 1956 г. - развенчаването на култа към личността) . Кой ни е мачкал бе, аланкоолу? Знаехме си, че има два живота - официален и истински и има правила за взаимоотношенията между тях (в официалния не бива да се говори за истинския, а в истинския е смешно да говориш сериозно за официалния). Системата беше за нас нещо като природна даденост - никой не си представяше, че може да няма социализъм и не правеше нещо против него. Изключвам единици като бай Илия Минев, бог да го прости, обикалял затворите и изселван 30 години, Едуард Генов, осъден като студент за създаването на антикомунистическа група или журналиста Георги Заркин, убит в Пазарджишкия затвор. Но за тях тогава не знаехме.

Дали днешните тийнейджъри знаят кой е Селинджър? Ако зависеше от мен, бих сложила "Спасителя в ръжта" в гимназиалната програма по литература вместо, да кажем, "Илиада". Нея пък ще преместя в програмата по древна история, защото за съвременника тя е нечетивна като литература, обаче като основа за изучаване на историята на Древна Гърцияще е далеч по-увлекателна от наукоподобния текст в учебника.

Заради Селинджър започнах да чета Достоевски, защото в предговора прочетох, че се учел от него на писане. Имах късмет, че започнах с "Идиот", а не с "Братя Карамазови" или "Престъпление и наказание". Книгата ме порази. Прочетох я за три дена, а след това препрочитах многократно. Доста неща не ми бяха ясни, тъй като не познавах историята и обществото на императорска Русия, но княз Мишкин напълно го разбирах. Той мислеше и говореше за неща, които бяха изключително важни за мен и за които също "официално" не се говореше. Сега бих казала - за смисъла на живота, а това е въпрос, който занимава всеки що-годе мислещ юноша. Естествено, че официалните отговори никой не ги вземаше насериозно, а други нямаше.

Това беше истинското задушаване - че нямаше смисъл, нямаше перспектива, нямаше ценности, нямаше нищо отвъдно, трансцендентно, над всекидневния личен живот. (Тогава не знаехме, че няма. Когато не познаваш истинския въздух, не можеш да знаеш, че си лишен от него.) Ценност, перспектива и смисъл бе да влезеш в английската гимназия, после в университета, после да се уредиш на хубава работа. Дали е хубава се определяше не от парите - един плочкаджия или бачкатор в Кремиковци взимаше повече, но стоеше по-ниско в социалната стълбица от инженера. Нискостатусна беше физическата работа и работата в сферата на услугите, най-високият статус беше за номенклатурата (тогава не подозирахме за нея, но тя съществуваше), по средата беше т.нар. социалистическа интелигенция. В нея също имаше разпределение - най-престижна беше творческата интелигенция, следваше научната, накрая беше техническата. След като се уредиш на желаната работа, идеше ред на материалното. И понеже всички бяхме общо взето равни (големи разлики в заплащането нямаше, както нямаше голям избор в магазините), материалното също имаше статусен характер. Инак казано, огромната част от хората принадлежаха към социалистическата средна класа.

Това означава, че за повечето хора бе нормално да имат апартамент, кола, вила. В апартамента да имат хладилник, пералня, телевизор, касетофон, библиотека с книги. Да имат поне 20 дена отпуска, през които да отидат на море. Да ядат редовно месо, яйца, мляко, плодове, зеленчуци. Като се разболеят, да влязат в болница, където да ги лекуват и, да не дава господ, да ги оперират, след което можеха на доктора в знак на благодарност кутия шоколадови бонбони и бутилка коняк (а можеха и да не дадат). Като са им развалени зъбите, да ходят да им ги оправят. Децата им да да учат чужд език и да спортуват.

Разликите не бяха в притежанието на вещи и получаването на услуги, а в степента на тяхната достъпност. Дефицитното беше най-престижно. Унгарският икономист Янош Корнаи има един великолопен труд "Икономика на дефицита" за социалистическата икономика, който си струва и днес да се прочете. Най-престижни бяха вносните стоки, а сред тях - "западните". "Нашите" пък се степенуваха според дефицитността им (колкото повече "връзки" са необходими за тях, толкова са по-престижни). Шкодата се котираше по-високо от москвича, опелът - по-високо от шкодата. Бяла техника и електроника от марки като "Сименс", "Сони", "Филипс" бяха по-престижни от унгарските, чешките, полските и германските (съветските за нищо не ставаха), а те - от българските. Най-престижно беше да носиш дрехи, донесени от Запад, след това - от социалистическа страна, после купени от "Кореком", следвани от луксозни магазини като "Валентина" и ЦНСМ, накрая бяха от обикновените магазини. Белег на по-висок статус беше да "се уредиш" да те приемат във Военна болница, а не в Първа градска например, която ти се пада по район. По-престижно беше да те запишат родителите ти да учиш чужд език в алианса (как да обясня какво е това? кратко - в него се влизаше с връзки), отколкото в кварталното читалище. Книгите, плочкте за баня, дезодорантите и какво ли още не също се ранжираше според дефицитността им. Ако е необходимо да се редиш на опашка за тях, респективно ти ги пазят "под рафта", значи се котират по-високо от тези, които можеш да купиш без проблем. Белег на по-висок статус беше да ядеш луканка, а за Нова година - банани и портокали. Тежкарите можеха да ги ядат, когато поискат, а обикновените хора се редяхме на опашки, когато "ги пуснат" и търсехме връзки.

Разликите между тогава и сега са очевидни. С което съвсем не казвам, че при социализма беше по-хубаво. Ако трябва да избирам, ще избера сегашното общество. Това обаче не значи, че го намирам за идеално. Не ми харесва, че много пенсионери не си дояждат. Че има хора, които да си могат да си купят лекарства. Че състоянието на зъбите на огромна част от хората е трагично, защото не могат да си позволят стоматологична помощ. Че за операции и за раждане трябва огромен рушвет. И т.н., и т.н. С две думи - не ми харесва огромната бедност. А липсата на онова, трансцендентното, отвъдното, на въпросите и отговорите за смисъла на живота пак си я има (макар и по други причини).

Мислех да пиша за Селинджър, пък то какво излезе... Разговорът между стените е от един великолепен негов разказ - "На Есме с любов и омерзение".

сряда, 27 септември 2006 г.

Кметът Борисов

Бойко БорисовВчера столичният кмет Бойко Борисов поиска Националният парк Витоша да се стопанисва от Столична община. Той нарече „недомислица" факта, че кметството отговаря само за поддръжка на пътя, а планината се стопанисва от няколко институции.

Писах преди време, че внимателно ще наблюдавам какви ги върши като кмет и в зависимост това ще реша дали ще гласувам за него и партията му на следващите праламентарни избори. Равносметката дотук е:

  • освети ред сгради и градинки
  • направи бул."Витошка" пешеходна зона
  • разкара сергиите от центъра
  • спря строителството в зелени площи в жк "Изгрев" и в други квартали
  • ремонтира основните столични булеварди - като на някои ремонтът е основен (сиреч с полагане на комуникациите под тях), а за всички има 10-годишна гаранция
  • създаде граждански съвет за контрол върху изпълнението на уличните ремонти съвместно с Обществото на софийските граждански сдружения
  • беше сред кметовете, решително противопоставили се на далаверата с училищните закуски, което я осуети
  • изпрати в прокуратурата материалите срещу концесията на "Софийска вода"
  • започна проверки във фирмите на общината, от които досега излизат само далавери, резултатите предава на прокуратурата ("Топлофикация", Столичен медицински холдинг, "Софийски имоти", "Галатея", "Пътища и съоръжения", предстоят в останалите)
  • подписа договор за възстановяване на езерото "Ариана"
За мен като софийски данъкоплатец и гражданин дотук равносметката е само плюс. Ще видим по-нататък.

петък, 22 септември 2006 г.

Честит празник! И честит празник!

С кой да започна? Ами с OneWeb Day - защото глобалната мрежа започна да прави човечеството едно цяло. Какво да говоря повече за Мрежата - щом четеш това, значи си знаеш :)

Световният ден на Мрежата се празнува за първи път и всяка година оттук нататък ще е на тази дата. Вдъхновен е от Деня на земята и планиран по негов модел - всички празнуващи решават как да го направят. В сайта на организацията се казва: "Ще се радваме на всички празници. Сътрудничство, връзка, креативност, свобода! В края на деня Мрежата ще бъде с една частица по-добра и всички ще видим връзката си по-ясно."

Другият празник, който също е много хубав, е Денят на независимостта. На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд прогласява независимостта на България и тя става царство. Дотогава е трибутарно (заплащащо данък на сюзерена) княжество на Османската империя и няма пълноценни дипломатически отношения с другите страни. Обаче най-лошото е, че за България важи режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и твърде затруднява развитието на вътрешното производство. Допреди 1989 г. за този ден не се говореше, защото Фердинанд беше обявен за "лош немец", донесъл само зло на страната ни. За Съединението беше почти същото, тъй като Батенберг също бе "лош немец".

Кучешки живот

Имам един проблем с малки кученца (отделно ще пиша) и тръгнах да давам обяви по кучешките форуми. Като стар кучкар и неизлечим любопитко се зачетох из тях. Научих много полезни неща, а във форума на Dogchampions видях нещо съвършено неочаквано, което не съм и мислела, че може да съществува - куче в инвалидна количка. Преди две години на кокершпаньола Бруно се парализирали задните крачка. След като разбрали, че не може да се направи нищо, стопаните му решили да направят инвалидна количка. То се разхождало свободно с нея и било напълно самостоятелно. Ето го Бруно:

Куче в инвалидна количка се разхожда по тревата
Тъй много хора се сблъскват с техния проблем, а в България инвалидни колички за кучета няма, стопаните му пишат във форума за Бруно, тъй че ако някой иска, да му изработят количка. Значи по света се правят, рекох си и естествено гуглирах wheelchair dogs. Изскочиха купчина сайтове. Оказа се, че много фирми изработват колички (които са по 200-250$, а българските излизат 100-15о лв), а снимките, които видях, ме изумиха и зарадваха:

Куче в инвалидна количка играе с друго куче

Куче в инвалидна количка плува
Кучетата бързо и лесно се приспособявали и (както се вижда) не изпитват никакви психически проблеми. Имаше и колички за предни лапи, както и колички за котки. За разлика от животните, хората с увреждане трудно се приспособяват психически, а някои изобщо не съумяват. Изпитват вина и срам, чувстват се втора категория хора, които трябва да търпят снизходително или грубо отношение, а доброто отношение да приемат като милост и да са благодарни за него. А в развитите страни хората с увреждания получават освен физическа, и психическа рехабилитация. Защото са равни на нас, които съдбата ни е оставила без увреждане, и имат пълно основание да изискват правата си, тъй като обществото им ги дължи. Основното е правото на достъп, понеже без него всякакви колички и психически рехабилитации са безсмислени.

Затова в развитите страни обществените сгради задължително трябва да имат рампи. Вратите на асансьорите и тоалетните да са съобразени с ширината на количките, а бутоните в асансьорите - съобразени с това, че от количката се достига по-малка височина. На кръстовищата тротоарите трябва да са заравнени до нивото на асфалта. И още имаше, ама забравих. Достъпът е изключително важен, защото без него те не могат да излизат от дома си, камо ли да ходят на училище, в университета, в магазина, на кино, в заведение и т.н. - абе заключени са в дома си - и на практика остават втора категория хора.

А у нас какво да говорим... Вярно, че социалното министерство направи програма "Личен асистент", по която плаща мизерните 100 лв на безработен член на семейството, за да помага за обслужването и придвижването на човек с увреждания. Тя за момента върши някаква работа, но не е решение. Човекът с увреждане трябва да е напълно самостоятелен, независим както останалите хора, за да може да бъде равноправен член на обществото. На теория държавата е съгласна, но реално е направила твърде малко, за да осигури това тяхно право. Заради ЕС приехме един нелош закон за хората с увреждания, който обаче почти не се спазва. Рампи има на много места, но те по правило са с такъв голям наклон, че са невъзможни за количка - спомнете си металните рампи по повечето софийски подлези. Може да пробвате да слезете или качите по тях с количка, натоварена около 70-80 кг (средното тегло на човек). Даже не е нужна такава тежест, може и с бебе в количка. Не ми казвайте резултата, аз го знам. А заравненията на тротоарите, а ширината и т.н... Отговорните чиновници разглеждат подобни улеснения като обществено благодеяние, а не като задължение.

За финал ще перифразам една стара и хубава песен - "Искам да съм куче в ЕС!"

понеделник, 18 септември 2006 г.

Глиги и вълшебните гъби


Канех се да напиша това преди мониторната повреда. Та като наскоро казах "вълшебни гъби", се присетих за нещо, което се случи по време на принудителната ми нетваканция, и че има поне двама човека, за което, респ. за които си струва да пиша. Най-малкото затова, че бе премълчано - и досега продължава е - от всички медии, макар че знаеха.

"Любимата" ми ГДБОП пак се отличи за пореден път - сега не с хлапета, теглещи торенти, а с гъбар. Става дума за Глиги - ще си спестя представянето, за който го познава - няма нужда, а който няма тази чест - няма да разбере от сухите редове.

Глигуна е създател на Entosthan.com - сайт за природните ентеогени. "Ентеогени" произлиза от гръцкото "theo" - "бог", +"ен" - нещо беше за "влизане във" и латинското "genos" - корен за думи, свързани с раждането, пораждането. Не давам линк, защото след разгромяването на поредния организиран престъпник в лицето на Глиги, сайтът го няма. Поне засега. Докато не се измисли новата му форма - БОПоустойчива.Смисълът на понятието "ентеоген"е неща, пораждащи влизането в бога, единениято с бога, оттук небуквалното - даващи ти контакт с бога. Така се наричат различни природни вещества, които официалните учени наричат "психеделици"- пораждащи халюцинации, изкривявания на възприятията и изменени състояния на съзнанието. Важно е уточнението "природни" - става дума за растения, а не за техни химични извлеци или за изкуствено синтезирани такива. Т.е., LSD и химическият мескалин например не попадат в тази категория. Защо това е важно? Защото те са употребявани от векове, да не кажа хилядолетия, в различни култури, в които са имали висша духовна стойност. Да си спомним само един късен описвач - Кастанеда.

Та това, което се случи с Глиги, най-добре го е описал самият той и го пействам, още повече, че никоя медиа не направи нова:

"Tue Jun 06 09:11:55 2006
From: *********@mail.bg
To: *****@***
Subject: amanita

Zdraveite,
nadqvam se, che pisha na pravilnoto mqsto.Interesuvam se
dali ot vas moga da si kupq psihoaktivni gabi, po tochno
muhomorka ili nqkakav vid psilocibinna gaba za ednokratna
upotreba.Darja da otbeleja, che ne tarsq spori.
Ako moje da mi namerite ili da me svarjete s nqkoj shte sam
vi mnogo blagodarna. Smile


И така след няколко мейла, в петък, 9 юни малко след 17.00 аз седях на Руски паметник с 5 грама гъби и силното убеждение, че върша услуга на непозната девойка. Тя пристигна, видимо весела и в компанията на един младеж, чието описание ще прескоча, но няма да забравя.

Поздравихме се, тя даде парите, аз - гъбите. Тя попита дали може да ги разгледа, аз потвърдих, и въпросният младеж започна да ги инспектира обстойно, бих казал дори прекалено обстойно - мачкаше ги и ги късаше, миришеше ги, изобщо - какво ли не. Естествено поговорихме какви са, що са, аз исках да се уверя, че хората знаят и разбират за какво става въпрос, те ме увериха, че са опитвали нееднократно и на свой ред питаха как са гледани и т.н.

В един момент младежът каза "а, стават", аз - "ми ще стават, много ясно", а мацката извади от една торбичка голям микрофон и рече "Добър ден, НОВА тв, защо продавате забранени гъби?", а пък аз: "Добър ден, много сте били хитри, ама гъбите не са забранени."

Не успях да гледам репортажа, но ето какво излезе на сайта на НОВА ТВ:
http://entosthan.com/NTV/show_news.php.htm

Не знам дали съм изрекъл толкова дебилни реплики (не ми се вярва!, колкото и да съм бил шокиран), но е факт, че това, което беше сарказъм, е представено като тъпотия, а удобно е пропуснато как обяснявам, че развиването на мисленето е вредно за политическата система и затова тя се съпротивлява, а журналистката може да се счита за достоен последовател на великия борец с-у дрогата бате Б. ... и т.н., като цяло материала е над 20 мин., и накрая, когато те искаха да си ходят, аз ги молех да останат още малко, за да им доразкажа за особеностите на субкултурата и колко е важно за човечеството до не губи връзката с природата...

Изобщо - говорихме си много, и за различни работи. Ще гледам да си взема суровия материал от телевизията и може да направим прожекция в Червената къща след време Smile

Пък името, IP-то, мейла и телефонния номер на госпожицата "се пазят в редакцията" Smile

След това - на 19-ти - аз се прибирам от планина, включвам си телефона да се зарежда и какво - сутринта в 7.48 у нас се изтърсили 5 куки, с поемни лица и фотограф, ошашкали нашите, търсили ме и при сестра ми, която живее с мъжа си. Малко по-късно се прибирам, а след мен във входа се вмъква някакъв, размахва една значка и почва да ме побутва и ми вика, че съм арестуван. Аз пък: "Добре де, арестуван, ОК, ама това не е причина да се бутаме!"....

И така - арест, патрулка, СДВР, някакви разговори като от началото на социализма (тия хора са МНОГО филмирани!!!), обвинение....

Естествено, както знаем (и както казах в репортажа) няма основания за притеснения, защото в скромната ни държавица не са забранени никакви видови гъби. И с колкото юристи говорих - всички потвърдиха.

Иначе - ако от забраната на псилоцибина следва забрана на гъбите - ще трябва да се изсечат всички гори, а ливадите да се залеят с петролни отпадъци, после може и да се избият всички бозайници, защото в мозъците им има ДМТ, докато накрая останат само Бойко Борисов и Теменужка Любенова. (за момента си го представих как остават само те и дават началото на нов биологичен вид... лелеeee, ще припаля една лула за успокоение)



Сега - на въпросите:

Louis Pernod написа:
може здраво да осъди държавата за сума неща......за неправомерен арест, за пропуснати ползи от затворения магазин, за набедяване, за клевета, за неимуществени вреди и какво ли още не ...


Притрябвало ми е, тя държавата си е осъдена от много по-висши сили Smile
Но на телевизията няма да й се размине!


karakudas написа:
Ако можем да му помогнем с нещо на човека-кажете,на драго сърце.


Няма нужда от нищо за момента, но който иска - може тук да напише мнение, коментар или пожелание, аз ще ги запазя и ща ги кача на entosthan.com Smile
И да <извърши какъвто ритуал предпочита> за всички души, тънещи в тъмнината на невежеството.


mokiziva написа:
Gligi, ako chetesh tuk, imash li neshto protiv da napravim edno interview s teb sega sled edna sedmica????


Става, и аз точно за това се сетих още на следващия ден. Пък и ще се радвам да си имам разказа на .avi , че просто нямам физическата възможност да разкажа на всеки, който ме пита.
Знаеш как да ме намериш. Или ще се видим скоро някъде в Родопите Smile


buzzjn написа:
боклуцииии всички те (другите) са боклуци искат да ни смажат и да ни направят като тях да сме част от стадото им да умрат


Ееее, чак пък толкова?! Аз зло не желая никому. Напротив - пожелавам им дълъг живот, добро здраве, много любов, много светлина и много, ама много осъзнаване! (и пак извинянай за онзи перлит...)


За всички останали - пишете на лични, ама не ме затрупвайте Smile
Или ще се видим на един голяяяям open-air скоро.


За сайта:

Естествено, няма го. Обаче съвсем скоро ще възкръсне под нова форма (т.е. няма да е магазин) Smile
Имайте ТЪРПЕНИЕ, ще видите.

Иначе - убеден съм - ще дойде време, когато светът ще е по-добро място и подобни простотии няма да се случват. А дотогава - който е разсъдлив - ще намери начин да се свърже с вече просветените хора. Пък някои ще получат просветление, дори без да се очаквали, убеден съм Smile


Още коментари и изводи:

1. Опитът показва, че подобни конфликти рано или късно се случват във всяка страна, тръгнала по пътя на западната цивилизация. Определено се радвам, че това става по този начин и с мен, а не с някой, който няма възможностите да се защити юридически и медийно. Явно за нещастното ни общество е настъпил моментът, в който да реши дали ще върви по пътя на толерантността или на омразата.

ОТ НАС ЗАВИСИ какво ще се случи! Защото - и преди съм го казвал - ние сме (малка, но важна) част от интелектуалния "елит" (уф че тъпа дума). И, вярно, от политиците зависи какво ще е минималната заплата, от чалгаджиите - какви ще са цените на таксиметровия превоз и доматите, а от хора като нас - дали ще има интернет връзки, информационни системи за банките и свободни медии. Живеем в 21-ви век и който не го разбира, рискува неприятни изненади.

2. Йерархичните системи са уязвими (за йерархични и хетерархични системи вж GEB). Там, където една йерархична организация не може да се справи, идват нейерархичните - хоризонтални оргазинации (Промена, За Земята), социални мрежи, grassroots кампании. "Да спасим Иракли" е свеж пример.

В тази връзка - имам силни подозрения, че ако там се започнат строежи, често строителните машини ще получават мистериозни повреди, а строителите ще са неспособни да работят, защото са били обилно почерпени от туристи.

3. Живеем в ченгеджийска държава! Това, което ми се случи лично само ме накара да обърна внимание на факти, които и преди са били около мен. Броят на служителите на МВР е ДЪРЖАВНА ТАЙНА! Извод: параноята не е болестен синдром - тя е ЕСС (еволюционно стабилна стратегия, по Dawkins). Винаги очаквай най-лошото, планирай резервни варианти, не се доверявай на непознати. (Не се доверявай и на познати.)

Чети Р. Хайнлайн: Странник в странна страна (има го онлайн), Достатъчно време за любов (може би още се продава), Луната е наставинца сурова (ако го имаш, сигнализирай), и особено ФРАЙДИ (има го онлайн). Човекът тия неща ги е измислил още преди 30 години, няма нужда да се открива топлата вода! Ако не обичаш учебници - приеми ги като фантастика; Ако не обичаш фантастика - приеми ги като учебници по оцеляване.

4. Държавата е твой враг! Нещо повече, тя се храни от труда ти. Няма как да избягаш, нито да се скриеш. Няма как да я победиш в пряк сбъсък, защото е много по-голяма и по-силна. Обаче има какво да направиш: СПРИ Й ЗАХРАНВАНЕТО! Тя се крепи на 2 неща: данъци и вяра.

Купувай храна от производител, или си я отглеждай сам, посещавай заведения, които не плащат данъци, спри сам да плащаш данъци и осигуровки, подкрепяй корупцията (стига да ти излиза по-евтино). Говори с хората около теб, вярвайте в себе си, вместо в държавата и НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ. Бъзикай се със системата винаги, когато можеш. Ако не можеш да избежгнеш данъците - плати с 2.50 лв повече, за да се объркат.

5. Корпоративните медии имат една единствена функция - да генерират печалба! Не да информират, не да забавляват, дори не да правят сензации. Приеми, че ВСИЧКО, което ти предават, е манипулирано по един или друг начин!

Когато прочетеш/видиш/чуеш нещо, винаги мисли: Защо това ми се предава по този начин? Кой има изгода от това? Как ще изглежда от друг ъгъл? Извод: не позволявай на друг да избира каква информация ще получаваш. Когато казваш нещо на някого - съобразявай: Каква информация давам? Той какво ще разбере? Как ще я предаде на другите?

6. ФОРМАЛНО - от рационална гледна точка няма голям смисъл да се държиш добре с околните - в крайна сметка те налазват паразити, които гледат само своето добруване. ОТ ДРУГА СТРАНА - "добрите" стратегии са печеливши в дълготраен аспект (доказано е математически). The choise is yours Smile

Обичам ви!"

Остава и аз да кажа - Обичам ви!

Edit: Мамка им на спамърите, ама и аз съм тъпа - бях оставила на Глиги адреса и спам ботовете са го докопали, та затова сега редактирам, за да махна адреса. Извинявам се на хората, които четат блог агрегатори, в които е блога ми, че им се налага да прочетат отново стар пост поради редактирането му (при редакция той получава нов адрес и блог агрегаторите го приемат за нов пост).


неделя, 17 септември 2006 г.

Европа обича Firefox


Новите данни за Европа сочат, че интернет потребителите продължават да изместват майкрософтския експорър. Независимо от абсолютните числа, трендът е благоприятен за свободния бразър. Септемврийските данни.

събота, 16 септември 2006 г.

Ракът не е присъда


Аз доскоро мислех, че чуеш ли диагнозата рак - независимо твоя или твой близък, трябва да се готвиш за смъртта. Наложи да се срещна с това. Оперираха жената на баща ми от рак на гърдата. Родителите ми са разведени от 30 и малко години. По-късно той срещна жена, с която направиха прекрасно семейство. От този, втория му брак имам брат и сестра. Жена му е прекрасен човек и много я харесвам. Когато се разболя, на мен ми стана - меко казано - гадно. Нищо друго не можех да направя освен да потърся информация в нета.

Първо разбрах, че зад диагнозата "рак на гърдата" не се крие едно заболяване. При един тип раковите глетки произвеждат по-голямо количество естроген (женски полов хормон), а при друг - по-голямо количество на белтъка HER2. Той е свързан с фактора на човешкия епидермален растеж и се контролира от гена HER2, който е свързан с растежа на клетките и тяхното развитие. Не е ясно още каква роля играе в здравите гръдни клетки, но е ясно при болните. За този тип рак е характерно по-агресивното течение - по-бързо се развива, дава по-често метастази и рецидив (повторна поява на рака - не метастази в други органи). Това ми разсея заблудата, че най-важното е ракът да бъде диагностициран в ранен стадий и бъде "изчистен" радикално. Оказа се - логично - че лекарите може да са свършили перфектно работата (операция, радиоактивна терапия, химиотерапия), но ракът да се появи наново, защото организмът, т.е. условията, пораждащи рака, са същите. В случая говоря за белтъка, респ. гена HER2.

Добрата новина за болните е, че наскоро, няма и десетина години, е открито лекарство, специфично именно за този тип рак, което дава повече от 70% излекуване, вкл. и при вече появили се метастази. Затова при всички жени с рак на гърдата се прави задължително тест за HER2 и ако той е положителен, се назначава съответният медикамент. Около 1/4 от заболелите жени имат този вид рак и е както нехуманно, така и икономически неефективно да не бъдат адекватно лекувани. Особено като се има предвид, че това е най-често срещаният сред жените рак.

Да, ама не и у нас. Установих, че в България тестът не се прави на всяка оперирана жена. Абе изобщо не се прави като рутинен тест, я само при метастази. И то невинаги. Отгоре на всичко, здравната каза покрива стойността на лекарството само при жени, при които диагнозата е "рак с метастази". Обаче световната практика сочи, че най-добър ефект има преди те да се появили. И тук се сетих за стария си "приятел" доц.Атанас Щерев, който по повод на скъпоструващите лекарства обясняваше, че не е морално да се лекуват раково болните, а трябва парите да се дават за профилактика. Пак порових по нета и разбрах, че едно от лекарствата, които той е имал предвид, е точно лекарството за HER2 положителен рак на гърдата - херцептин. Разбрах и защо - една ампула струва 1800 лв. Не знам колко са необходими за целия курс на лечение, но очевидно е доста повече. Здравният министър Гайдарски - без да афишира мракобесието си както Щерев - споменава в отговор на парламентарно питане за липсата на скъпоструващи медикаменти - също херцептина. И си представих как 1/4 от заболелите жени у нас не получават адекватно лечение, поради което повечето са обречени. Това особено важи за болните с метастази (а те могат успешно дъдат лекувани). Мисля, че това е и причината за за тези тестове да не се говори. Дотам не се говори, че лекуващата лекарка на жената на баща ми не знаеше. А тя е лекар в онкологията.

Ето какво казва здравният министър:

"Министерството осигурява на 230 хил. човека – искам да ви обърна внимание, уважаеми депутати – ние лекуваме 230 хил. човека в страната, раково болни, които са в тежко положение. Денонощно ние се грижим за тези хора. Търсим пари и непрекъснато воюваме с Министерство на финансите, търсим фондове. А госпожата ходи намира един-двама или трима човека, ползва като знаме тази госпожа Теодора Захариева, за която съм направил справка, госпожо Банкова, тази сутрин. Тази госпожа получава най-скъпите лекарства. Тя получава най-скъпото лекарство “Херцептин”, от което една ампула струва 1500 лева. И знаете ли, че точно тя никога не е имала прекъсване на лечението за този период до днес. Тя е осигурена до 20 февруари т.г. и има лекарствата.

И ако Вие кажете да дойде тук, аз съм готов да я изслушам. И ще намерим хапче по хапче, ампула по ампула, които е получила, за да видите, че Вие се предоверявате на някои хора. Двеста и трийсет хиляди души лекуваме, а Вие ни носите тук информация за 10 човека! За 230 хил. се грижим ние! А Вие търсите скандала!

И вижте тази госпожа, за която се грижи българското здравеопазване, която струва 6 хил. лв. на месец, а никой българин не получава толкова пари! Ние й даваме 6 хиляди. Не аз, а всички вие тук. Вижте тя какво казва за лекарите – “тези лекари са живи убийци, от Здравното министерство. Не искам да умра на 40 години”. Тази жена досега би умряла. Никога досега откакто аз съм министър тя не е имала прекъсване на лечението си, а Вие използвате такива случаи като нея."

Преди да се запенявя на тема Гайдарски, Щерев и мизерното ни здравеопазване, направих единственото смислено нещо - казах на баща ми за това, което съм научила, и че задължително трябва да й направят такъв тест. Доброто стечение на обстоятелствата бе, че сестра ми (от втория брак на баща ми) е лекар и след като й дадох цялото събрано от мен инфо на диск, тя каза, че това е съществено и се задейства да осигури тестуването. У нас всичко става така - някой трябва да "се задейства", нормалният път за решаване на човешките проблеми не върши работа на хората. За щастие, жената на баща ми нямаше този вид рак. Не ми се мисли какво щеше да е, ако имаше. Не че не съм се бояла от това, но си мислех, че брат ми и сестра ми ще направят каквото могат, за да не я оставят без херцептин, защото с пенсията на баща ми и средната за страната заплата на жена му не биха могли. Сестра ми работи в българското поделение на мултинационална фармацевтична компания, а брат ми е във Франция, в една от най-реномираните адвокатски фирми и знам, че щяха да направят всичко за майка си, макар че ще им е тежко финансово. Слава Богу, не бе така. Но се и запитах - колко жени у нас знаят за този тест, че да си го поискат? А колко от тях имат деца с много добри доходи, че да си позволят херцептин? Риторични въпроси...

Така че противно на заглавието ми, у нас ракът много често е смъртна присъда. Която би могла да бъде отменена, но е необходимо благоволението на политиците. Които предпочитат да осигурят луксозните си мерцедеси, отколкото скопоструващите медикаменти. Какво да говоря повече...

Преди половин година Григор Гачев изговори това (разчети колко раково болни биха били лекувани адекватно) на парламентарния шеф Пирински. Но то не го накара да трепне, обявайки наскоро нова поръчка за мерцедеси. Татяна Дончева пък гневна обяви на репертерите колко тежко било да се редиш в събота за коли (бамааму и тежестта - да се редиш за мерцедеси). А Гайдарски разви елементарна демагогия, аргументирайки се с общото количество лекувани онкоболни (а дали с допотопни средства не казва) и с извадки от епикризата на жената, каято се осмели да го атакува. Абе, Гайдарски, не беше ли противозаконно да изкарваш лична информация и морално ли е да противопоставяш един болен на друг? И как избра единствената, която цитираш, че не е имала проблем с лекарствата, да е точно тази, която нямаше страх да се протестира пред министерството с оголялата си от радиационната терапия глава?

Аз за тези няма да гласувам. А други няма. Това, че ме губят като гласоподавател, не им пука (въпреки че сега, за президентските избори май им е важно), но ме печелят като участник във всякакъв вид граждански протести, включително директните действия на анархистите. Съжалявам само, че все още няма радикални директни действия (акции на само на анрхисти, а и на други граждански движения и формации, противопоставящи се на конкретни действия на властта и/или настояващи за такива).

сряда, 13 септември 2006 г.

...

Прочетох за това в блога на Григор. Мислех да го пусна с някакво заглавие, което да е толкова гадно, колкото съдържанието, но се отказах. Всякакви думи са по-прилични от това... И без заглавие.

Прегледах дадените в края линкове, защото това, което е написал авторът там, е съществено. Честно казано, искаше ми се всичко да е тъпа измислица. За съжаление не е. Вероятно не е вярно само това за Норвегия - не намерих такова инфо в дадените линкове, но може би не съм ги преровила напълно. Но инфото за Канада е убийствено. Подписах се в петицията, помолих близък приятел да прати 10 долара на IFAW (защото нямам международна кредитна карта) и пускам тук цялото инфо. Не знам какво друго мога да направя, но поне това бях длъжна.

Как би ти се сторило да те блъскат по главата като "спорт"!?






Норвегия и Канада имат нов вид туризъм. Убиване на малки тюленчета. Наричат го "спорт"...



Можеш ли да наречеш това спорт?


Спортсмен ли е този човек?



Защо?



Вие сте единствената ни надежда!!!



Това варварство не би трябвало да бъде възможно в нашето общество...



Не ни обръщайте гръб, ние сме беззащитни...



Знам, че тези картини изглеждат болезнени, но ние сме тези, които изпитваме болката. Ние биваме избивани и това продължава ДОРИ СЕГА...



Какво му дава правото да ни убива? Кой е той за да решава кой ще живее и кой ще умре?



Какъв спорт е това? Никого не съм наранил. Просто си плувах...



Моля ви да помогнете на мен и приятелите ми...



Не можеш просто да игнорираш тези картини... Да мълчиш и да не правиш също те прави виновен...



Моля ви помогнете ни



Моля ви не ни оставяйте сами...



СПРЕТЕ ИЗБИВАНЕТО НА ТЮЛЕНИТЕ



Можеш да защитиш своята позиция
по въпроса като поставиш това на всниманието
на колкото се може повече хора
и така скоро тези убийци ще се окажат
на вниманието на световните лидерите.
Благодарим ви!!!




Моля те да продължеш разпространяването на този линк.


НИЕ РАЗЧИТАМЕ НА ТЕБ!

Искам да ви помоля преди да препратите този сайт на познат или приятел или да го поставите в някой форум, първо да се замислите защо го правите. Достоверността на информацията тук всъщност е доста спорна. Преди 2 дни този сайт беше напрвен просто като html версия на ето този документ за да може по-лесно да се разпространява. Факт е, че публикуването на подобна информация без да е проверена беше малко безотговорно както би било и сляпото му препращане. Когато го направих не съм очаквал, че ще се разпространи толкова бързо и дори ще видя правописните грешки, които съм направил при превода, случайно пускайки телевизора. Мисля, че е много важно всеки един от нас да се замися преди да повярва на каквото и да е, особено в интернет, където всеки може да каже или да публикува каквото си пожелае и винаги да проверява това, което чете поне на няколко места, защото всички носим малко или много някаква отговорност. Така или иначе сляпото разпространение на този сайт няма сериозен шанс да промени каквото и да е. Все пак се надявам, че това ни е накарало да се позамислим по въпроса. Няма да променя съдържанието на нищо над линията за да може всеки да види нещото по начина, по който е тръгнало и да се замисли, надявам се, не само за тюлените, а за всички неща, които се случват по света, за които не знаем и които трябва да се променят. Според мен всеки трябва да има и търси своята гражданска позиция и да я изразява, но заедно с това трябва много дълбоко да се замисля над това, което вижда, чува и чете.

Ето и няколко полезни линка, съдържащи информация по въпроса. Все пак аз мисля, че всеки трябва да потърси и допълнителна информация за себе си преди отново да препрати линка.

http://www.hsus.org/protect_seals.html
http://www.peta.org/
http://www.stopthesealhunt.ca/
http://www.ifaw.org
http://www.google.com ;)

Благодаря на всички, които ми писаха по повод на сайта, включително и тези, които буквално ме обиждаха в писмата си. Това ми помогна да осъзная доста неща.

понеделник, 11 септември 2006 г.

Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят

Дълбоко не ме интересуват цирковете около президентската кампания (тя май само в това се състои). Занимават ме далеч по-истински неща - същността на вселената и на Аз-а, връзката им или по-скоро тъждествеността им. Интересуват ме изменените състояния на съзнанието като път за това разбиране. Заслужава си отделно писане, но ме затруднява това, че според мен повечето ми читатели са рационално ориентирани и не е лесно да намеря начин да обясня всичко това.

Тъй че вероятно в деня на изборите ще ходя за гъби. Така преди време се бе изразил един - вече застрелян - политик. Още повече, че идва сезонът на вълшебните гъби :)

неделя, 10 септември 2006 г.

В началото бе музика

Общоприета представа у неспециалистите и несъзнателно свръхоценяване у повечето антрополози е, че езикът е това, което ни отличава от останалитие животни и ни конституира като уникален животински вид. Има обаче още нещо, коeто ни прави уникални - музиката. Човекът е единственото животно, което може да създава и възприема музика.

Изследванията на деца, които не са овладяли още езика, установяват, че те различават височината на тона и темпото, които са музикално значими във всяка култура. Децата на училищна възраст пък създават песни, които имат всеобщите характеристики на музиката във всички култури - повторението, ритмичните структури, римата и алитерацията. Затова някои учени смятат, че способността да се създава и разбира музика е вродена, а не резултат на обучение.

Което води до идеята, че тя е свързана с еволюцията. Според някои музиката, танцът, трансът и игрите на смяна на ролите имат един и същ произход. Изследванията на невронауките сочат, че музиката и езикът имат обща основа като механизми, че са неврологично свързани. Други учени, заннмаващи се с мозъчната биохимия и когнитивните (познавателните) способности, смятат, че изменените състояния на съзнанието (при танцуване на музика с повтарящи се ритми може да се изпадне в транс) повишават способността към високоорганизирани колективни действия - за разлика от рационалния път, това става чрез емпатията. Музикалната способност е давала еволюционно предимство, имала е адаптивна стойност, естественият подбор сред прeдшествениците на съвременния човек е бил в посока на нейното генетично фиксиране. С други думи казано, индивидите с такива способности са имали повече шансове да се възпроизвеждат. Възможно е предимството да е било на ниво група (а не индивид), естественият подбор е давал предимство на групите, при които способността към колективни действия е била по-висока благодарение на музикалните способности.

За мен най-същественото във всички теории е комуникационната функция, която е различна от тази на езика - тя е рационална и е свързана със спецификата на лявото мозъчно полукълбо, докато при музиката е емоционална и свързана с дясното полукълбо.

Тъй че дайте волуме на мах :-)

сряда, 6 септември 2006 г.

Честит празник, българи!

Съединена България - гравюра от Николай ПавловичВ днешните времена на унизително слугинстване е радостно да си припомним, че в историята ни има и такива дати, в които празнуваме самостойната сила на народния ни дух. Преди 121 година на този ден е обявено съединението на Княжество България и Източна Румелия. То е извършено независимо и против волята на Великите сили и е препотвърдено в последвалата Сръбско-българска война.

Чувствам този празник коренно различно от 3 март, който - ако зависеше от мен - изобщо не би бил празник. Първият ми аргумент е технически: На 3 март е подписан Санстефанският мирен договор, който е прелиминарен, сиреч предварителен. Той фиксира приключването на една войната между Руската империя и Османската империя и е само основа, върху която тепърва предстоят тежки преговори между Великите сили за новото статукво на Балканите. Тежки, защото всяка от тях има свои собствени интереси, които трябва да бъдат балансирани в това, което по онова време се нарича Европейски концерт. Според съществуващото споразумение между тях никоя няма право на едностранни изменения в статуквото на Балканския полуостров, т.е. в очакваното разделение на загниващата Османска империя.

Така стигаме до същностното ми несъгласие: освобождението на България е дело на една мракобесна по това време империя, която само географски принадлежи на Европа. Империя, методично преследваща геополитическите си интереси, в които съдбата на българския народ е второстепенна подробност.

За съжаление, дати като Съединението не са много в новата ни история - всъщност не се сещам за друга. Винаги нещо се е случвало с нас, а не ние сме го случвали, винаги сме били само карта от покера на големите геополитически играчи.

Далеч съм от мисълта да търся причината само в народопсихологията ни, доминирана от ценности като "Преклонената главичка сабя не я сече" или прословутото Живково "Да се снишим, докато мине бурята". Също така не приемам и компенсаторното самоожалване от типа "ние сме велики, обаче лошите големи играчи...", с разновидността му "обаче лошото стечение на външните обстоятелства". Истината според мен е някъде по средата.

Поучителното от Съединението е в това, че независимо от факта, че сме малка и слаба държава, когато има воля, е възможно да постигаме националните си цели въпреки намеренията на по-силните от нас. В най-новата ни история такъв пример е позицията ни в хода на войната срещу остатъчна Югославия. Иван Костов не прие нито руския натиск (да дадем небе за руските самолети до Сърбия), нито американския (да пуснем косовските бежанци у нас). А междувременно се изправи срещу конюнктурните вътрешни партийни интереси и заслепеността на народа. Затова мисля, че въпреки многото му грешки във вътрешната политика, цялостната му оценка от историците (след много години, когато улегнат дребните страсти) ще бъде изключително висока - без това решение днес нямаше да влизаме в Европейския съюз, което независимо от съпътстващите трудности и тежести е най-перспективният път към нормален живот на хората.

Между другото и финално - животът на хората според мен трябва да е водещото в една национална политика, а не фантасмагории от рода на "национални интереси". Националният интерес е хората да живеят добре и да се чувстват добре.

неделя, 3 септември 2006 г.

Блогпочивка - минуси и плюсове

Около месец без блогване имам предвид. Развали ми се мониторът. Не бях виждала точно такава повреда - работеше, но цветовете силно помръкнаха. Чудя се на какво може да се дължи. Както и да е. В гаранция е (хубаво е, че е тригодишна) и го дадох да го оправят. Не очаквах, че процесът ще продължи месец и нещо. Предполагам, че причината е, че са го изпращали извън България, защото тук няма специализиран сервиз за продукти на този производител. Така стана по същото време с фотоапарата ми - и той се скапа в гаранционния срок и вносителят го прати за ремонт в Чехия, където имало сервиз, и там стоя около месец.

Лошото беше, че ми липсваше блогването. За една година (от толкова време е блогът) той стана съществена част от живота ми. Не е преувеличение, нито признак на Интернет зависимост (от която страдах допреди време), защото установих, че липсата не е в състояние да промени негативно душевното ми спокойствие. Т.е., не ме изнервя, не ме подтиска, не ходя по клубове да влизам в Интернет. А допреди 2-3 години точно така ставаше при принудителна липса на нет (повреда в компютъра или проблеми у доставчика).

Това всъщност е хубавото - разбрах, че съм се отървала от Интернет зависимостта, т.е. станала съм абсолютно свободен човек (мисля да пиша отделна тема за свободата). Което не значи, че Интернет не ми е липсвал - конкретно мейлът, новинарските сайтове, възможността за търсене на инфо по конкретен въпрос и блогването (не само като писане, но и като четене на чужди блогове). Сега си дадох сметка напълно колко съществена част от живота на съвременния човек е нетът. Удивително е как за няма 15-тина години (World Wide Web е създадена през 1992 г.) пред очите ни се извърши революция - Интернет промени радикално света - икономиката, политиката, културата, изобщо целият ни живот протича по друг начин. Вероятно хората под 25-30 години не го и съзнават, но с моите четиридесетина добре си спомням времето преди.

Сред хубавите неща е и това, че чрез интернет почивката разбрах защо блогвам. Защото това е начин да подредя мислите и чувствата си и да ги видя с чужди очи. Също така ми харесва самото писане, процеса на търсене на точните думи, на структуриране на текста, така че да е ясен, логичен и без излишества, изобщо създаването на поста като творчески процес, все едно минипроизведение. Очевидно си падам по нехудожествената литература, защото като поглеждам назад не виждам подобни постове :)

MAG 786PF
OlimpusX710
А иначе оставам с едно наум за марките Mag и Olimpus (на монитора и фотоапарата), макар че от собствения случай на дефект в гаранционния срок не може да се вади категоричен извод. Хубаво би било да има някакви данни за процента повреди в гаранцонния срок за различните марки, но мисля, че никой производител не би предоставил публично такива.