неделя, 30 април 2006 г.

Човешки ресурси




Червено


Пак успях да направя прилична снимка в макро режим (което рядко успявам). А това ме навежда на мислта, че не е далеч времето за купуване на нов фотоапарат. На първо гледане изглежда глезотия, разкош и пръскане на пари - но за човек, който разбира от фото, не е. Аз сега се уча да разбирам, но вече се научих да разбирам разликата между възможностите на апарата и на окото (всъщност на въображението) - а това, мисля, е ключово за фотографията като изкуство. Защото за мен това е изкуство, подобно на източните бойни изкусмна - моделира живота динамично и те готви за участие в реалната му динамика (да се биеш - да кажем); или да виждаш красивото около те).

събота, 29 април 2006 г.

Хищникът дебне


Имайки предвид размера, домашните котки са едни от най-добрите хищници. Домашната котка е в състояние да убие или да изяде представители на няколко хиляди други животински видове — повечето от големите котки се хранят с не повече от 100 други вида.

За протокола:
Херкулес, aka Хери. Моята приятелка Тони мисли, че й е собственост, но Хери знае, че тя е негова собственост.

Атака


Култов момент от оняденшния митинг на "Атака".

петък, 28 април 2006 г.

Глигор от Добролево

Таня Джекова скоро ме подсети за невероятния Глигор от Добролево. Имам чувството, че го познавам тоя човек, макар да не съществува. Т.е., не съществува в смисъла, в който обикновено влагаме в думата "съществува". Глигор е виртуална личност. Видях го за първи път във форумите на Dir.bg и правеше невероятно шоу. По-късно плъзна и из други форуми, а миналата година си направи сайт, чийто комай единствен недостатък е, че не е оптимизиран за Firefox (тъй че ако някой потребител на огнената лисица иска да му се наслади напълно, трябва да го отвори с гадния интернет експлодър.



Мнозина гадаеха кой от редовните посетители на дирските форуми се крие зад Глигор, но така и не се разбра. Разговаряла съм много с него, както и мнозина други разговаряха. Зад великолепната пародия си личеше, че човекът е твърде образован и ерудиран. Също така явно има висока езикова култура, мисля даже, че е филолог по образование и вероятно професионално има нещо общо с текстове (журналист, писател, редактор, учител). Съвсем не е речено да е мъж, даже блестящото, стигащо до пародийна хиперболизация, изпълнение на мъжката полова роля може би е поради това, че е жена. Даже подозирам една дама, която беше модератор на един от българските форуми за литература.

Понякога ми се иска със сигурност да знам кой е, но истината е, че предпочитам никога да не разбирам, защото реалната личност ще накърни интегритета на Глигор (уф, много префърцунено звучи тоя интегритет, ама не ми иде друга дума, която да изразява смислите на цялостност, единство, хармоничност) – върху характеристиките на виртуалния човек ще се насложат характеристиките на реалния плюс догадките ми за мотивацията му да създаде Глигор и мисля, че резултатът няма да ме очарова. Предпочитам го такъв – невероятно дете на природата, в смисъл на първичен дивак, недокоснат от системно образование и култура, който по заразяващо смешен начин ни описва невероятната мешавица от 21-ви и 19-ти век, наречена село Добролево.

Всъщност тази мешавица съвсем не е виртуална, достатъчно е да се поразходим и малките градчета и села, за да осъзнаем колко илюзорно неадекватна е гледната точка от жълтите павета към мястото на България в глобалния свят.

Google SketchUp


Нова прекрасна изненада от Google - Google SketchUp е лесна, но мощна 3D моделираща програма, която позволява създаване, разглеждане и редактиране на идеи в триизмерния свят. Вграденият самоучител прави овладяването на 3D графиката елементарно дори за абсолютно начинаещ с кьопави ръце и липсващ окомер (какъвто е моят случай). Тази картинка я сътворих за по-малко от 5 минути след като свалих програмата. Не е архитектурен шедьовър, но за пълен инвалид в рисуването е направо гениално :)

Създадените 3D модели могат да се сложат в 3D Warehouse - място за споделяне, търсене и сваляне на разнообразни 3D творби. За лична употреба Google SketchUp е свободен, а за професионални дизайнери се предлага SketchUp Pro 5.

сряда, 26 април 2006 г.

Акция “Разпети петък”

Препубликувам от блога на Йовко Ламбрев поради важността му:

Акция “Разпети петък”

Преди време през миналото 39-то Народно събрание не успя да мине един Законопроект за използване на свободен софтуер в държавната администрация. Нямаше как да се случи - не му беше дошло времето, за категоричността на текстовете в закона е нужно управленско мислене и общество, което съзнава накъде го водят. И вносителите на законопроекта Иван Иванов и Стойчо Кацаров, и тези които им помагахме с консултации и съвети бяхме наясно с това.

Миналата есен на 28 октомври 2005 депутатите Иван Иванов и Евгени Чачев внесоха друг законопроект за използване на отворени формати при обмен на документи по електронен път между държавната администрация (ДА) и гражданите. За да бъда точен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Този законопроект беше наследил категоричността на предишния и защитаваше приоритетното използване на отворени файлови формати, което би следвало да е нещо по подразбиране за всички мислещи хора и управници. Вместо подкрепа обаче и този законопроект срещна съпротива - бяха изпратени отрицателни становища от много министерства и организации. Пропито с липса на мисъл бе това на организацията на общините в България. Вследствие на това беше предложено да се създаде работна група за предефиниране текстовете на този законопроект под шапката на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), в която група участваха и IT-експерти и юристи на МДААР, МВР, Министерство на здравеопазването, а вносителите в лицето на Иван Иванов поканиха мен като експерт и Председател на УС на Фондация “Отворени проекти”, Ясен Цветков, IT-експерт в Народното събрание и д-р Стойчо Кацаров като вносител на предишния законопроект.

В няколко срещи въпросната работна група се изслуша взаимно, намерихме проблемните моменти в текстовете, цитирахме си препоръките от Европа, които засягат темата и в крайна сметка се съгласихме да уточним текстовете на съвсем нов законопроект (като предишният вариант се оттегли), който понеже е изключително кратък ще цитирам изцяло:

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация

§1. В чл.3 се създава нова ал.3:“(3) Държавните органи по ал.1 предоставят обществена информация по електронен път в различни формати, поне един от които е отворен”

§2. В §1 от Допълнителна разпоредба се създава нова т.3“3. “отворен формат” е публично достъпно описание, което не обвързва потребителя с конкретен производител на софтуерни продукти и дава възможност на всеки желаещ да го използва без заплащане на такси”

§3. Преходна разпоредба:“§3. В срок до шест месеца от влизането на закона в сила държавните органи привеждат в изпълнение разпоредбата по чл.3, ал.3.”

Това вероятно е най-краткият законопроект в историята на България - същественото е първото изречение, а именно “Държавните органи предоставят обществена информация по електронен път в различни формати, поне един, от които е отворен.” Няма насилие, няма безалтернативност, просто защита на правото на избор, човек да реши в какъв формат да свали нужната му информация. Тъжно е че това изречение не е по подразбиране в главите на тези, които публикуват файлове в Интернет - тъжно е, че ДА не се интересува, че има потребители, които просто не искат да си купуват Microsoft Office, но това е факт. Понеже обаче ние нямаме нищо против правото на избор (дори и правото някой да е глупав) нямаме нищо против каквито и да са други формати, стига поне да има един, който е свободен. Както казах пред в.Капитал, това струва като усилие само още едно Save As с OpenOffice. Нещо, което се прави отдавна на сайта на Парламента без никакъв закон и разпоредба - само на добрата воля на IT-хората там.

Да – знам, че дефиницията на отворен формат не е съвсем коректна. Знам, че могат да се специфицират още много неща и би било добре те да влязат в закон за да могат хората в различни малки общини уверено да ги използват. Но това са консенсусните текстове – тези зад които застана цялата работна група без изключения и особени мнения. С вносителите на законопроекта се размислихме, че е много по-добре да мине нещо, отколкото нищо, че това е една малка стъпка, която си струва цената на компромиса да бъде осъществена. Най-малкото – в българското законодателство ще има някакъв опит за дефиниция на тези неща, която после може да бъде и поправяна.

Чест прави на МДААР, че подкрепиха новия законопроект с положително становище. Всички други становища са положителни или неутрални. С изключение на две от тях. Две, които идват от места, от които най-малко се очакваха. Две становища, които са толкова срамни с безкомпетентноста си и липсата на желание да се вгледаш в проблема, че биха били оневинени единствено ако бъдат оттеглени и променени и ако техните автори моментално връчат оставките си.

Ще публикувам и двете становища, просто като доказателство колко безхаберно некадърни хора си позволяват да изказват становища по теми важни за развитието на ИТ в България. Вземете си успокоителни и погледнете. И не се смейте – няма нищо смешно – адски тъжно е всичко, всъщност. Такива становища могат да бъдат написани от хора, които или нищо не разбират, или не са погледнали и с четвърт око за какво иде реч. В единия случай говорим за виновност поради некомпетентност, а в другия за неизпълнение на служебни задължения.

Едното становище е от Държавната агенция по Информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Подписано е от Стойчо Стойков – зам. председател на ДАИТС.

Държавната агенция за информационни технологии и съобщения не подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация поради следното:
1. Използването на отворени формати има отношение само към обработването и съхранението на информация. В тази връзка въвеждането на отворения формат като форма за предоставяне на достъп не съответства на характера и начина на използването на отворения формат. Доколкото Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, считаме, че текста на § 1 от законопроекта попада извън обхвата на закона.
2. Считаме, че въвеждането на задължение за субектите за осигуряване на достъпа до обществена информация, да предоставят обществена информация по електронен път, ограничава правото на субектите на достъп до обществена информация, свободно да избират формата, под която да им бъде предоставена конкретна обществена информация.
3. Намираме дефиницията дадена за отворен формат за некоректна, тъй като за отворения формат е характерно ползването му без заплащане на лицензионни такси,
4. Според нас текстовете на § 1 и § 3 от законопроекта противоречат на чл. 27 от ЗДОИ. С разпоредбата на ч-л. 27 от- ЗДОИ се допускат изключения от задължението органите да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация. С въвеждането на задължението по § 1 и § 3 от законопроекта ще се ограничи приложението на чл. 27 от ЗДОИ при искане за предоставяне на достъп по електронен път в отворен формат, което считаме за нецелесъобразно.

Второто становище е на самият Министерски съвет, който досега си кротуваше, но явно е настанало време да произнесе тежката си дума – пасквилът е изпратен от Дирекция “Стратегическо планиране и управление” и е подписан от неговата директорка Снежана Димитрова.

Предлагам да не се приема предложеното изменение на Закона за достъп до обществена информация със следните мотиви:
1. Чл. 25, ал.1 т.З от ЗДОИ регламентира избора на формата, в която да бъде предоставена обществената информация - тя се определя от субекта, искащ информацията, а не от органа, който я предоставя.
2. Чл. 26, ал1 т.4 и ал.З и 4 от ЗДОИ регламентират избора на вида на техническия носител, на който да се предоставя информацията. Използването на технически носител не е задължително и не нарушава правото на достъп до обществена информация.В този смисъл исканите промени са излишни, защото избора да се използва или не отворен формат (съгласно дефиницията на предлагания законопроект) вече е регламентиран с настоящия закон.

Я, виж ти, стратегическото планиране и управление на държавата отдавна вече си е било свършило работата. А ние да не знаем? Министър Калчев здрави основи е положил. Без Калчев по Калчевски.

Коментарът е излишен – бюрокрацията пази установеното статукво. Нямат значение препоръките от Европа, нямат значение усилията на толкова хора с години да влеят малко разум в нечии управленски твърдоглави кратуни. ОК – след две-три години това ще бъде сервирано като задължение от Европа – тогава ще припкаме да го изпълняваме, а сега когато можем с нещо малко да сме крачка напред…

Е, нужен е ответен удар! Нека всички с поне малко IT-компетентност, които осъзнават колко е важно ДА да допуска използването на алтернативни файлови формати да изпратят своите становища на независими експерти и/или становища на неправителствени или браншови организации до 5 май 2006 до:

Комисия по гражданско общество и медии
Народно събрание на Република БългарияСофия 1169, пл. “Александър Батенберг” 1Факс: (02) 986 11 89E-mail: kgom {at} parliament.bg

Копия до:

Комисия по транспорт и съобщения
Адрес: София 1169, пл. “Александър Батенберг” 1Факс: (02) 987 34 61E-mail: ktc {at} parliament.bg

Министерски съвет – Дирекция “Стратегическо планиране и управление”
На вниманието на Снежана Димитрова - Директор1194 София, бул. “Дондуков” №1факс: (02) 980 20 56

Държавна агенция за информационни технологии и съобщения
На вниманието на Пламен Вачков - ДиректорСофия 1000, Бул “Ген. Йосиф Гурко” № 6факс: (02) 980 3810

Идеята на тези становища е Комисията по гражданско общество и медии да обърне сериозно внимание на проблема и да олекне тежестта на двете негативни становища. В противен случай глупостите на МС и ДАИТС ще натежат, заради авторитета на институциите, от които идват. И понеже становищата не са нищо повече от смешни глупости, нека помогнем на Комисията да го осъзнае. Що се отнася до това, че ще бъде накърнен авторитета на горните две институции - трябва ли да тъжим след като очевидно на самите ДАИТС и МС не им пука особено за авторитета си щом си позволяват подобни становища.

Аз лично смятам да поискам и оставките на Снежана Димитрова и Стойчо Стойков с писма до министър-председателя Сергей Станишев (primeminister {at} government.bg) 1194 София, бул. “Дондуков” №1, факс: (02) 980 20 56 и до Директора на ДАИТС Пламен Вачков - София 1000, Бул “Ген. Йосиф Гурко” № 6, факс: (02) 980 3810, (vachkov {at} daits.government.bg).

Администрацията трябва да научи най-накрая, че са слуги на обществото и трябва да правят това, което е добро за него, а не това, което е изгодно на тях. Достатъчно без обществен отзвук сме позволявали на бюрократите да правят каквото си искат. Нека да им става все по трудно за да се замислят повече следващия път.

Този текст може да бъде разпространяван свободно без никакви ограничения и моля, всеки който има достъп до някакъв форум или списва blog да го препубликува за да може да достигне до по-голям брой хора.

вторник, 25 април 2006 г.

Ден за съпротива и марш за трева



И двете събития вече са традиционни - маршът за трева се провежда за трета година, а социалният протест за четвърти месец. И друго ги сближава - пренебрежението на традиционните медии, за които автентичната гражданска активност извън контрола на партиите като че не съществува. За протеста, организиран от анархистите, пускаха по снимка, защото го смятат за безобиден куриоз, но за шествието, организирано от "Промена", и туй не правят. Може би защото е много по-голям - две години няколкостотин души преминават организирано и мирно през центъра на София като част от Глобалния марш за марихуана за правото на свободна употреба на трева. Плашат се май, традиционните ни журналисти...

Аз пък като нова медиа (майтап, бе, Уили) съобщавам за тези предстоящи събития, а също така ще пусна подробни репортажи веднага след провеждането им. А междувременно, заповядайте - нито анархистите, нито пушещите джойнт хапят ;-)

"Приятели на Докторската градинка" и Велислав Минеков

Велислав Минеков ходатайства за Матти Д
Писах вече, че в опита за тайна приватизация на общинско имущество в Докторската градинка е замесено името на Сдружение "Приятели на Докторската градинка", но не споменах как е станало това. Време е да го направя, тъй като човекът, чието име спестих, за да му дам възможност да поправи нередната си постъпка, не стори нищо. Имам предвид председателя на Управителния съвет на Сдружението доц.Велислав Минеков, известен и талантлив български скулптор, преподавател в Националната художествена академия.

На 20 юли 2005 г. доц.Минеков е изпратил писмо до собственика на къщата в докторската градинка "Спортна София 2000", с което предлага тя да бъде дадена под наем на фирмата "Матти Д", която да я превърне в детска сладкарница. Проблемът е, че от членове на Управителния съвет знам, че решение за такова предложение от името на Сдружението не е взимано, а председателят няма право самостоятелно да го прави. Преди 10-тина дена се обадих на на доц.Минеков по телефона и му обясних, че вероятно неволно е извършил нещо нередно като му обясних какво имам предвид и му казах, че съм писала до общината и в блога си. Той не ми отговори нищо конкретно, но разбрах по-късно, че се е оплакал публично, че съм го заплашвала. Напуши ме смях - с какво мога да го заплашвам, но от друга страна се ядосах, защото той явно не е оценил жеста ми. Мислех, че е редно да знае какво съм предприела, тъй като е замесен, и ако е бил подведен (както предполагах тогава), сам ще оттегли невярното писмо.

За втори път по случай Докторската градинка се разочаровам в публична личност, но проблемът не е мой. Всеки човек е отговорен за постъпките си и фактът, че е постигнал успехи и признание в дадена сфера, не му дава основание да престъпва реда в други сфери. Законът е за всички, а не само за т.нар. от медиите "обикновени хора".

Тази седмица ще се състои заседание на УС на Сдружението и се надявам, че ще бъдат взети адекватни решения по целия скандален случай, най-малкото, за да изчистят категорично името на Сдружението от замесването му в опит за тайна приватизация.

В писмото има и други два интересни детайла. В него се описва ясно запуснатото състояние на къщата и е изпратено на 20 юли. Обаче както писах, на 15 септември "Спортна София" сключва договор за наем с "Матти Д", според който имотът е предаден в състояние, което отговаря на предназначението му - детска сладкарница. От което за не знам кой път става ясно, че директорът на "Спортна София" Бойко Додов подписва документи, в които си пише каквото си ще, само и само да излезе, че едва ли не обстоятелствата тикат нещата към строежа на заведение в един паметник на градинското и паърковото изкуство, какъвто е Докторската градинка.

Второто любопитно нещо е съставът на Почетния борд на Сдружението. Не е изненада присъствието на Христо Друмев в него (явно добре го оползотворява), а на първо място е вписан бившият посланик на САЩ у нас г-н Джеймс Пардю. И се запитах дали г-н Пардю, който вложи немалко лично време, усилия и средства за възстановяването и опазването на градинката, знае за бизнесинициативата на почетния си колега Христо Друмев? За всеки случай смятам и него да уведомя, защото с писмото си доц.Минеков индиректно замесва и г-н Пардю в нечистоплътната история и последният би трябвало поне да знае.

Следва продължение

понеделник, 24 април 2006 г.

Warez култура

Един коментар на Дончо мисля, че заслужава отделен пост, защото въпросът, който повдига, според мен е важен. Съвсем не съм обидена, напротив, разбирам го, но въпреки това, не мога да приема мнението му. Същевременно не смятам, че моето мнение трябва да бъде възприемано от когото и да е безкритично. Мисля, че въпросът за warez (пиратския/нелегалния софт) е от този род въпроси, по които не може да бъде постигнато широко обществено съгласие и за това има сериозни основания, както в България, така и в немалка част от света.

Ако ползвах само легален софтуер, нямаше да имам този блог, нито изобщо щях да разбирам от компютри, камо ли от интернет. Вярно е, че сега мога да си позволя да си купя легален виндовс и офис, но първите десетина години откак си купих личен компютър (1991) цената беше висока за мен. За повечето българи също, поради което домашните компютри се продаваха по правило с инсталирана нелегална операционна система. Не е новост това, което казвам - софтуерът е скъп за средния български юзър. При средна заплата от около 340 лв (днес, а допреди 2-3-4 години?) реалистично ли е да говорим за легален софтуер?

Това обаче му носи някои предимства. Понеже ползва пиратски софт, той няма съпорт и когато възникне проблем (а с виндовса винаги възниква), е принуден сам да му търси решението. Пита по форуми, търси в интернет, чете книжки, рови се из софта по метода на пробите и грешките - и като краен резултат се оправя някак, но по-важното е, че така придобива знания и умения. Средният юзър в развитите страни е удивително неграмотен, защото знае, че с лицензирания софтуер си е осигурил и съпорт, затова когато се случи нещо, той вдига телефона и пита защо му е изчезнала иконата или защо екранът е станал син и какво да направи, за да ги оправи. Например зет ми (който е англичанин) има скромен бизнессайт, което не му пречи да се шокира защо от български интернет клуб не може да пусна мейл с Outlook Express. Що чудо видях докато му обясня, защото той е тотално ИТ неграмотен, пък и в Англия не е ходил в интернет клуб. И зет ми съвсем не е изключение, а по-скоро е типичен.

В ситуацията на българския потребител са потребителите в много други неразвити страни. Да не забравяме, че голяма част от тях са млади хора, което ги прави по дефиниция по-слабо платежоспособни. Затова смятам, че цените, които се налагат от големите софтуерни компании, са несправедливи и всеки има моралното право да ползва пиратски софт. Разбира се, заедно с това той си поема и риска - да бъде преследван от закона, а също така от вируси и от бъгове. Придобиването на съвременни знания и умения е по-важно от икономическите интереси на големите софтуерни компании, още повече, че без такива знания и умения човек е обречен да бъде втора ръка в обществото. Разбира се, ако човек започне бизнес, мисля, че е редно да го прави с лицензиран софт, защото в този случай софтът е средство за печелене на пари, а не за лично развитие.

На този принципен фон конкретният случай с Google скрийнсейвъра е дреболия. Не ощетявам Google, тъй като той е част от безплатния им пакет, и писах за него, само защото попаднах на хакче, което позволява да не сваляш целия пакет. Това, че този, който го е пренаписал, е махнал логото, е съвсем пък дреболия.

Що се отнася до сигурността:

Именно бидейки "дете" на нелегалния софт, съм съвсем наясно с опасностите му, в случая - с опасността от стартиране на неизвестен .exe файл и по тази причина винаги в подобни случай първо го пускам през антивирусната. Второ - файлът е от източник, на който не само аз, а и много хора по света се доверяват. Отдавна следя този блог, който е доста популярен, а авторът му е известен професионален блогър, чийто постинги могат да се срещнат из много големи форуми и сайтове, свързани с блогинга, компютрите и интернет, а в индийската блогосфера пък е култова фигура. Тъй че опасенията на Дончо са неоснователни.

Същевременно обаче не бих казала никому "правете като мен", защото това е въпрос на личен морален избор. Разбирам тези, които са против пиратския софт, както разбирам и тези, които са за него. Аз съм от вторите, но трябва да направя още едно уточнение - за мен пиратският софт е приемлив, не само когато е за лична, а не бизнес употреба, а също така и когато не е на български автор. Мисля, че български софт не бива да се пиратства.

Ще се радвам да чуя и други мнения по тази тема, защото за разлика от Дончо, аз не смятам, че правотата е на моя страна, а мисля, че въпросът е многостранен и в някакъв смисъл има много "правоти".

А също така и да благодаря на Дончо за коментара, защото темата е важна и си струва да се говори открито за нея, а не както в официалните медии - лицемерно, с недомлъвки или с откровени лъжи.

Google Screensaver





Ех, че гугъл - сега пък не пусна снимките на скрийнсейвъра и затова ги пускам наново. Обаче се оказа, че е запазил Дончовия коментар, така че поне няма да го преразказвам. Излизам да си изведа кучетата, че много се изнервих последните два часа и после ще отговарям на Дончо.

Кутсузче

Blogger Status

Monday, April 24, 2006

Blogger.com will be down on April 24 2006 from 4 pm PDT to 4:45 pm PDT due to planned maintenance. We’re sorry about the one-two unplanned/planned outage punch today, but we need to do some database maintenance. You will still be able to view your blogs during the outage. Be assured that when Blogger.com comes back, it will be shinier and happier than ever.

Posted by Pete at 11:32 PDT

All publishing is broken right now. We’re working on fixing it.

Update, 10:15AM: We have Blog*Spot publishing working again. External publishing coming soon.

Update, 10:41AM: External publishing is working again as well. Plus users, we haven't forgotten about you.

Update, 10:50AM: Everything sorted out now and working fine. Expect possible transient slownesses as we shore up some of the quick fixes that we had to make.

Posted by Pete at 09:42 PDT

Мамка му - да се набутам точно като се е крашнало, пък и 15 минути се чудя какво е това PDT, а то Pacific Daylight Time, което пък било UTC - 7 hours. Аре ся гуглирай UTC и кво - Coordinated Universal Time or UTC, also sometimes referred to as "Zulu time" or "Z", is an atomic realization of Universal Time (UT) or Greenwich Mean Time (GMT), the astronomical basis for civil time. Time zones around the world are expressed as positive and negative offsets from UT.

Ох, понякога се чудя как по-голямата си част от живота си съм живяла, без да има гугъл?

неделя, 23 април 2006 г.

Google Screensaver



Открих великолепния Google Screensaver, който е най-хубавата и полезна част от софтуерния пакет Google Pack. Той прави слайдшоу на снимките ви (и на други имидж файлове) на цял екран или като колаж. Последното е изключително красиво. Скрийнсейвърът работи и на Dual monitor екрани като изгледът е различен. Въпреки че е само няколко KB обаче, е необходимо да се свали целия Google Updater, за да се инсталира. За щастие открих, че в Digital Inspiration има хакче за инсталация само на скрийнсейвъра, което освен това премахва Google Logo-то от горния му десен ъгъл. Сваляте Google Screensaver (.scr file) и го записвате в папката Windows (C:\Windows в XP и C:\WinNT в 2000).

Google screensaver вече е инсталиран. За да го конфигурирате и да го направите default скрийнсейвър:

1. Десен клик на десктопа и избирате "Properties" от контекстното меню
2. От прозореца "Display Properties" избирате "Screen Saver"
3. От drop-down менюто "Screen saver" избирате "Google Pack Screensaver" и кликвате на бутона "Settings" button
4. От "Visual Settings" избирате колаж или цял екран (с два вида преход) и времето на смяна, а от "Picture Folder Settings" избирате папките, от които да се вземат снимките.

Enjoy it!

Picasa Screensaver също прави подобно слайдшоу, но трябва да свалите цялата 4 MB-ова Picasa от Google.

Edit: Странна боза се получи с този пост. Снощи го пуснах и след час-два може би Дончо пусна интересен и важен коментар. Днес се връщам от работа (някои сме така, уреждаме се да работим по празниците), като съм мислила цял ден за отговора си на Дончо, даже реших, че трябва да напиша отделен пост и сядам да го пиша. Обаче Blogger се заебава нещо и ни приема, ни предава. Никаква кънекшън повече от час като междувременно ми се затрива и написаното, което се мъча да пратя. Когато връзката се появява, що да видя - постингът го няма. Брех, аз ли се побърках? Поглеждам в Българска свободна планета, където е синдикиран блога ми, и си виждам изчезналия постинг на мястото си - преди снощния (неделя, 23-ти) постинг на Дончо в неговия блог от 10.30. Ерго, не съм луда. Поглеждам в дашборда си и виждам постинга ми като draft, и то на безобразна маймуница. Окей, явно Blogger се е бъгнал, но ми стана кофти, защото Дончовият коментар беше остра критика срещу мен и той ще си помисли, че аз съм си изтрила изтрила постинга. Сега го пускам от драфта, а после ще пусна отделен с критиката на Дончо по памет и с моя отговор - защото става дума за важни неща.

Firefox и Safari яко дърпат



Net Applications предлага актуални данни за пазара на браузъри, търсачки и операционни системи. Браузърната война е в интересен етап. През март тази година Firefox е преминал смятаната за критична точка от 10%. Още по-бърз ръст има Safari на Apple, който става браузър №3 с дял от 3,19% - ръст 76% за последната година.

Интересно е да се погледнат резултатите от анкетата на сайта - тотална доминация на Firefox с 65,73%, следван от Safari с 15,91% и Opera с 8,49%, а бъгавият експлодър е извън "призовата" тройка с 8,30%. Оптимистично е това, защото се надявам, че предпочитанията на advanced users (каквито очевидно са потребителите на сайта) сочат тенденцията за развитие на браузърния фронт.

Данните могат да се разпространяват свободно и като HTML линк, а също така и чрез безплатен мейл абонамент.

Data provided by > Net Applications
Data provided by > HitsLink.com
Data provided by > HitsLink Market Share

събота, 22 април 2006 г.

Google Cheat Sheet

Ценен линк от Недман - само две странички pdf с всичко, което трябва да знаете за гугъл.

Wikiwords

От jane разбрах, че е стартирал Wikiwords.org - амбициозен проект за създаване на речник на всички термини на всички езици. Въодушевяващо е след безспорния успех на Wikipedia да видиш разгръщането на потенциала на съвместните съзидателни некомерсиални усилия, или може би е по-точно да кажа - на свободната култура?

петък, 21 април 2006 г.

"Краде се. Е и?"

“Първо беше птичият грип. Патките си отидоха, дойдоха папките. И какво има в тези папки? Доказателства, че се краде. Е, и?” реплика на депутата от БСП Руденко Йорданов по време на дебатите за вота на недоверие на правителството за неадекватната му политика на справяне с наводнение и корупцията при отпускането на помощите за наводненията.

Изумявам се от капацитета на властта, особено на парламента да предизвиква сериозни психически увреждания у индивидите, пребиваващи там. След екземпляра Атанас Щерев, наричан още лекар, колегата му Йорданов демонстрира сходно безумие. Освен че ми е гневно, също ми е тъжно, защото знам човека отдавна. Т.е., когато беше човек. Освен лекар, Руденко Йорданов е писател, написа сценария на великолепния филм на Коста Биков "Прилив на нежност", който през 1983 г. го спряха малко след като го пуснаха. Какво е това нещо властта, което може да транформира деликатни и мислещи хора в откровени психопати? Когато през 2001 г. БНТ пусна филма, режисьорът Красимир Крумов написа добра статия в "Култура", анализираща главния герой Пейчина. Сетих се за нея, защото Руденко ми заприлича на някогашния си герой:

"Инфантилизмът на Пейчина е сложно явление; инфантилизмът му не го прави от само себе си непорочен, не го оневинява автоматично. Неговата свитост не е непременно добродетел; тя е неразгърнатост на личността с всички произтичащи от това последици.Неговата невинност не е отстоявана невинност; тя не е и беззащитността на детската наивност. Безобидността на Пейчина полека-лека се превръща във вид без-образност. И тъкмо тя ще го доведе до непредвидима, но неизбежна метаморфоза. При Пейчина наблюдаваме екзистенциалната недостатъчност в действие, страшния потенциал на увредената, стигаща понякога до убогост, непълноценност на личността. И ако в началото това минава за тъжната странност на един малък човек, лишен от власт и завихрен от събития, които не разбира, по-късно тъкмо тя започва да вещае своите недоразумения и невидими с просто око беди."

Преходът



Вчера бях на дебат "Къде се срещат старите и новите политически елити" в Червената къща, на който неиздбежно стана дума за прословутия преход. Проф. Петър-Емил Митев повтори известната си теза, че преходът е свършил, Николай Свинаров каза, че той продължава, а според Бойко Борисов преходът не е започвал (подразбира се, че ще започне, когато движението ГЕРБ вземе властта). Мислех си да бложа дълго и нудно по темата, но днешната ми разходка край НДК ме вдъхнови да го направя кратко с фотоапарата.


четвъртък, 20 април 2006 г.

Бяло на зелен фон


Дървесният ствол с гъбата е на ул."Кракра", преди виенската сладкарница

Докторската градинка - победа

Колкото и невероятно да изглежда, постигнах това, което исках - в Докторската градинка няма да се строи, нито сладкарница, нито бирария - нищо няма да се строи! Междувременно се убедих, че някои сериозно са се готвели да строят заведение, като елегантно заобиколят закона. Да почна от края:

Днес получих официален отговор на жалбата си до Столична община (факсимиле на отговора - стр.1, стр.2; история на случая - 1, 2, 3, 4, 5). Писмото е от Дирекция "Контрол по строителството" на Столична община и първият му адресат е общинското дружество "Спортна София 2000"ЕАД (собственик на разрушената къщичка в Докторската градинка). Защо това е важно, ще се разбере по-нататък.

В писмото се потвърждава известната ми информация за собствеността на къщичката с упоменаване на конкретните документи - била е частна общинска собственост на "Озеленяване", прехвърлена на "Спортна София".

На 11 ноември 2001 г. е издадена виза за проучване и проектиране на реконструкция и ремонт. На 11 март 2002 г. са одобрени проектите и е издадено разрешение за строеж №29 от 11.03.1002 г. от главния архитект на район "Оборище" за реконструкция и ремонт на съществуващата сграда. Следва затишие от 3 години и половина. И през ноември миналата година директорът на "Спортна София" Бойко Додов пише молба до дирекция "Архитектура и градоустройство" за разрешение за основни ремонтни работи и преустройство "като се запази сегашния вид, без да се наруши архитектурата". Това също е изключително важен момент както ще се види по-нататък. В отговор дирекцията не възразява да се извърши преустройство в обема на съществуващата сграда на базата на одобрени проекти, съответно предварително съгласувани от Националния институт за паметниците на културата. (Междувременно бях открила, че Докторската градинка е декларирана като паметник на градинското и парковото изкуство по надлежния законов ред и не може нищо да се пипа в нея без такова съгласуване.) Дотук в писмото се описва документалното положение. Продължава с това, че "от извършен оглед на място е установено, че масивната сграда е напълно разрушена, като е запазен само комин от каменна зидария. Предвид на всичко дотук налице е следната фактическа обстановка:

Разрешението за строеж от 2002 г. е изгубило правно действие (чл.153 ал.2 от Закона за устройство на територията, поставящ тригодишен срок за започване на строежа).

Съгласието за извършване на процедура по ремонт и преустройство на сградата от ноември 2005 г. е невалидно, тъй като липсва предмет на преустройство.

В тази връзка следва "Спортна София" да предприеме необходимите действия по уведомяване на службите по кадастъра за заличаване на сградата от кадастъра на територията." По такъв начин писмото (нали "Спортна София" е първият му адресат) задължава дружеството да извади сградата от кадастъра и да я отпише капитала си - т.е., юридически да оформи факта на несъществуването й. А нещо, което не съществува, не може нито да се ремонтира, нито да преустройва. В народните приказки в подобни случаи се казва "Хитрата сврака - с двата крака". Обаче иде реч за цяло ято свраки - в "Спортна София", в "Матти - Д" и в Столична община (при управлението на Стефан Софиянски).

През септември 2005 г. по предложение на директора Бойко Додов Съветът на директорите решава да бъде обявен конкурс по документи за отдаване под наем на къщичката. Кога и къде е обявен конкурсът не зная. Знам само, че това е любима практика за "подмасова" приватизация - нагласени конкурси по документи, които се обявават на някое табло или в някоя многотиражка, тъй че само определеният да го спечели знае къде е обявен. Конкурсът се печели от вече известната ми фирма "Матти - Д"ООД. Договорът за наем се сключва на цена 350 лв без ДДС. Браво, бе, юнаци - аз ако знаех, щях да дам 50 отгоре и пак щях да съм на кяр, ама пусто нали никой освен спечелилия не трябва да знае. Договорът е сключен на 15 септември. Бързаци тия спортни софийци - за две седмици решават да се обяви конкурс, провеждат го и сключват договора. А разни бизнесмени родни и чужди се оплакват, че администрацията ни била мудна и бавела бизнеса. Сред подписите под договора са тези на г-жа Силвия Янчева - главен счетоводител на "Спортна София", и г-жа Диляна Янева - управител на "Матти - Д". Запомнете тези имена.

Според чл.1 т.3 на договора "Матти - Д" се задължава "да ползва имота единствено и само съгласно предназначението му - Детска сладкарница - стопанска дейност". Откъде пък изскочи това предназначение?! Къщичката е била на "Озеленяване", после на "Спортна София"; едното дружество има предмет на дейност поддържане на зелената система, второто - поддържане на спортните имоти. Някой призрак сигурно е извършвал паралелна стопанска дейност във вид на сладкарство. Призракът е явно връзкар, защото бившият главен архитект на София Стоян Янев на 11 ноември 2001 г. е издал разрешението за реконструкция и ремонт на сградата, Националният институт за паметници на културата е съгласувал проекта за "смяна на предназначението в бирария", а главният архитект на район "Оборище" арх.Величков е одобрил проекта за детска сладкарница. Смятам да запитам пак писмено по надлежния ред какво аджеба е било това предназначение и като как се трансформирало - от градинарска къщичка през спортен обект, после бирария, за да финишира в детска сладкарница. Аз да не знам, че живея до такава мултифункционална сграда. Не е голо заяждане, защото когато иде реч до сгради "предназначение" е термин, който има конкретни юридически измерения. За тях смятам да запитам.

Според чл.4 на договора "наемодателят предава на наемателя недвижимия имот в състояние, което отговаря на предназначението му". Тук директорът и главният счетоводител на "Спортна София" - Бойко Додов и Силвия Янчева, са се отдали на фентъзи, но по-нататък ще нищя естеството на халюцинаторната им продукция. Същият член 4 продължава, че предаването се извършва с приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни, който е неразделна част от договора.

Следва да упомена и чл.9 т.3, според която "наемателят трябва да заплати на наемодателя обезщетение за всички вреди, причинени по време на ползване на имота". Смятам пак писмено да отправя питане до зам.кмета, който е ресорен за контрола и корупцията, колко е заплатено от "Матти - Д" на "Спортна София" за унищожения имот? Щото ако разрушаването на имота не е вреда, аз не знам какво е вреда. За всеки случай ще подам и сигнал до МВР за унищожен общински имот.

Приемо-предавателният протокол е съставен на 10 ноември 2005 г. (25 дена след сключването на договора) от комисия, в която са и г-жа Диляна Янева и г-жа Силвия Янчева. В него е залегнала една голяма лъжа: имотът се описва по два начина. Един път го наричат "сграда с площ 34 кв.м.", втори път го описват като "тухлена постройка и двор, заграден от всички страни с оградни платна от железни колове и листа ламарина". Идеята на далаверата е, че юридически правото е само върху сградата, това, което се нарича "двор", е част от градинката и нито "Матти - Д" (наемател), нито "Спортна София" (наемодател) имат каквито и да са права върху него. Замисълът е бил по такъв начин съвсем нагло да се заграби и част от градинката около сградата. Според протокола сградата е "компрометирана тухлена сграда, с разрушена основна стена, опожарени греди на покрива, липсващи и счупени керемиди, липсващи дограми на прозорците и счупани стъкла". Алоу, кво става с госпожите Янчева и Янева, ве, да не са напушили? Нали според договора, подписан и от тях преди по-малко от месец, наемодателят предаваше имота в "състояние, отговарящо на предназначението му детска сладкарница - стопанска дейност"? Вариантът с пожар, наводнение или торнадо през 25-те дена от подписването на договора го отхвърлям категорически, защото живея на две крачки от къщичката и нямаше как да не разбера. Един от двата документа е с невярно съдържание, вероятно договорът и за това също смятам да запитам както заместник-кмета, така и МВР.

Светлина хвърля едно писмо от управителя на "Матти - Д" Диляна Янева до директора на "Спортна София" Бойко Додов от 29 септември. В него г-жа Янева пише "В изпълнение на сключения от нас на 15.09. 2005 г. договор за наем на...., заедно с назначената от вас комисия посетихме въпросния обект. За обща изненада на всички ни констатирахме следните факти:

- сградата е гъсто населена от самонастанили се неясни личности, без всякакви идентификационни документи, като импровизираните легла и завивки наброяват повече от 10. Дори направените от нас снимки със светкавица не можаха да смутят спящите.
- както можете да предположите мръсотията и миризмата бяха непоносими
- най-важното обаче се оказа фактът, че въпросната сграда съвсем не е "масивна сграда със застроена площ от 34 кв.м., състояща се от сутерен и етаж....."

Писмото завършва с искане за "анекс към договора като в частта, описваща обекта като масивна постройка, се впише "остатъци от полуразрушена сграда" и да се упомене, че наемателят на практика ще бъде принуден да я построи наново". Почти щях да се разплача от жал към горкия изигран наемател, обаче се сетих, че той беше спечелил конкурс по документи. Как така си е готвил документите за конкурса без да види сградата? Освен ако не е знаел, че няма какво да готви толкова, тъй като е определен да го спечели. Така че няма да го жаля.

И тук трябва да се върнем на разрешението за строеж, издадено от Дирекция "Архитектура и градоустройство", за което писах в началото. То е в отговор на молба от директора на "Спортна София" Бойко Додов от 7 ноември, с която иска "разрешение за извършване на основни ремонтни работи и преустройство на постройка, намираща се на..., като се запази сегашния вид, без да се наруши архитуктурата". Опс!, абе г-н Додов сигурно набляга на джойнта, а може и халю гъбки да хапва. Той първо предаде обекта в състояние, отговарящо на предназначението детска сладкарница, после научи, че е полуразрушена сграда, която трябва да се построи наново, а на финала ще я ремонтира, запазвайки сегашния й вид, без да наруши архитектурата?! Джойнтът и гъбките обаче не го спасяват от отговорността за състоянието на сградата, тъй като тя от 19.02.2001 г. е в капитала на "Спортна София", което е задължено да я стопанисва и поддържа. Колко го е правил е ясно от пасажа с всеобщата изненада, но това не отменя юридическата му отговорност - и то не само за състоянието й преди събарянето, а и за самото събаряне. Въпросът дали сградата е съборена правомерно и законосъобразно, е от компетентност на Дирекция "Контрол по строителството" в Столична община и смятам също по надлежния ред да задам този въпрос.

Защото сградата беше частна общинска собственост, част от капитала на общинското дружество "Спортна София" и не само по мои спомени беше стабилна сграда. С решение №42 от19.02.2001 г. Столичният общински съвет вади сградата от капитала "Озеленяване" и я предава на "Спортна София" като апортна вноска в капитала на дружеството на стойност 36 432 лв. Алоо, господин Додов, какво ще правим с тези пари? Не очаквам отговор, затова ще запитам заместник-кмета по контрола, а също и МВР.

Мисля, че схемата на далаверата е кристално ясна. Има още любопитни детайли със съответни документи, но за тях следващия път. Сега искам да спомена с добро две имена, защото ми омръзна в този блог да споменавам държавни служители само по повод глупостите и простотиите им (последните преди този постинг бяха вътрешният министър Румен Петков и заместник-председателят на здравната комисия в парламента Атанас Щерев). Кметицата на район "Оборище" г-жа Пенка Арменкова и директорът на Дирекция "Контрол по строителството" в Столична община арх. Влади Калинов в отговор на моите сигнали си свършиха работата по закон и по съвест - без да ги познавам и да имам връзки с тях (лични, служебни, икономически, партийни или каквито и да е). Тъжно е, че дотам сме стигнали - да се изненадваме, когато държавният служител си върши работата по закон и по съвест, обаче за това вина имаме и ние, гражданите. И тук не мога да се въздържа да не ще цитирам пак великото писмо на Григи до шефа на парламента Георги Пирински:

"При срещата ни край Народното събрание Вие ме попитахте защо не се интересувам къде сте били предишния ден, и какво сте правили. Уверявам Ви, интересувам се - и не само за вас, но и за всеки български политик. Вярно е, не бездействате напълно. Но и не вършите много повече - поне когато се опре до грижа за българския народ.

Примери? Вие споменахте, че смятате в най-скоро време да задвижите за решаване проблема с лекарствата за болните. Чудесно. Но този проблем “смятате да задвижите”, докато проблемът с личните ви удобства сте задвижили и решили отдавна. И тази разлика в приоритетите ви - първо за себе си, а евентуално някога за избирателите - ви прави неподходящи за държавници.

А този, който го определя, съм аз, Избирателят. Аз съм собственикът на тази държава. Тя е моята частна фирма, ако щете. Вие, с всичките си претенции за важност, сте само служители, които аз съм назначил в нея. В момента, в който харчите парите й за лимузини за вас, вместо за лекарства за закъсалите ми родители, аз ще направя единственото логично нещо - ще ви уволня. В първия момент, когато договорът ми с вас го позволи. И повече никога няма да ви назнача отново. Дано най-сетне го разберете.

Много обикновени хора ви ругаят, и превъзнасят западните политици. Истината обаче е, че Вие с нищо не отстъпвате на кой да е политик от успяла и богата страна, зад лустрото му. Ако ние ви контролирахме така, както контролират политиците си народите на тези страни, щяхте да се справяте може би дори по-добре. Същото важи за почти кой да е друг български политик. Проблемът на България е не че няма истински политици - а че няма истински граждани.

Надявам се всеки българин да осъзнае това - че контролът над вас и решителността към вас е единственият начин да бъдете накарани да работите, вместо да си купувате луксове с неговите пари. Не го ли разбере, заслужава да живее не в държава, в която политиците ходят пеша, а в такава, в която се возят в 10-метрови лимузини."

сряда, 19 април 2006 г.

Любов


Странни помисли идват понякога на кучето ми Добри към котарака ми Величко и най-после успях да запечатам култовата сцена. Не мога да разбира защо си е избрал точно него измежду 6-те броя котки, които има на разположение, обаче е факт, че на другите не обръща никакво внимание. А Величко си го обича и го когато го налегне разгонването (Добри го налегне, Величко е кастриран и не прави такива работи), настава драма. Като му писне на Величко да го гнявят, скача на телевизора или другаде нависоко и тогава горкият Добри започва така жално да плаче, гледа го с тъжните очи и плаче, т.е. скимти сърцераздително.

вторник, 18 април 2006 г.

400 милиона и 6 милиона



АBC News съобщава, че при пенсионирането си миналата година шефът на петролна компания №1 в света Exxon - Лей Реймънд, е получил общо 400 млн. долара, които включват пенсия, акции и разни екстри като двегодишна охрана, кола с шофьор, ползване на самолета на компанията. Дори в САЩ този най-голям в историята пенсионен пакет предизвика неодобрение. Според Millenium Project 2005 на ООН всяка година в света 6 милиона деца умират от недохранване преди да са навършили пет години.

Има нещо фундаментално сбъркано в този свят, което предизвиква у мен чувство на срам, вина и гняв.

Чомски за иракското тресавище на САЩ


Александър Кръстев е превел основното от хубаво интервю на Ноъм Чомски в "Нюзуик" за иракския проблем на американската външна политика.

Основателят на "Грийнпийс" е сбъркал за ядрената енергия


Основателят на Грийнпийс Патрик Мур заяви във Washington Post, че преди 30 години не е бил прав, обявявайки се против атомната енергия. Според него екодвижението трябва да преразгледа възгледите си, тъй като атомната енергия е единственият възможен източник, който може да спаси Земята от катастрофата на глобалната климатична промяна. В статията си той сочи и други прочути защитници на околната среда, които са преосмислили възгледите си, и оборва основните митове, свързани с използването на атомна енергия:

- високата й цена
- несигурността на АЕЦ-овете
- опасността от отработеното ядрено гориво
- уязвимостта на ядрените реактори за терористични атаки
- опасността от възможността ядреното гориво да се използва за производство на ядрено оръжие

От доста време си мисля подобни неща и сега разбирам, че пак други са се сетили преди мен :) Мисля да пусна подробната информация в мейллиста на коалицията на екоорганизации "За Земята". Боя се малко от реакцията, но ще го пусна - това Е важна информация и трябва да се знае.

понеделник, 17 април 2006 г.

Котешка история на генетиката



Исках да пусна снимка на котката си Шарки, защото най-сетне успях да я хвана така, че да се вижда шарената й красота (тя е ужасно страхлива и бяга от хора). По този повод погледнах в гугъл да определя кой тип окраска е нейната и втори ден не мога да спра да гуглирам. Оказва се, че за да разбера тайната на трицветната й козина, трябва да преговоря историята на генетиката и да науча доста нови неща в тази област. Съзнавам, че звучи най-малкото странно, но е факт. Даже открих, че има подобна книга - "Cats Are Not Peas: A Calico History of Genetics" (Котките не са грахчета: Calico история на генетиката), която била много увлекателна и мисля да си я купя. Знаех за Проекта за човешкия геном, но сега покрай Шарки разбрах, че има и Проект за котешкия геном. По ред причини се смята, че котката е изключително подходяща за генетичен анализ. Още не съм асимилирала наученото, за да мога да го изложа ясно, така че ще отложа обяснението за по-нататък.

Засега мога да кажа, че трицветните котки (с ясно очертани участъци, а не преливащи се цветове) в САЩ се наричат Calico. Същинските Calico са почти винаги женски, изключително редките мъжки са стерилни и затова такава порода няма. Те са резултат на неменделево унаследяване, като има и генетичен мозаицизъм. Ще помоля ако някой, попаднал тук, познава подобни трицветни котки, нека пише дали знае за мъжка такава и дали е стерилна. Имам причина да питам, когато пиша за интересните генетични механизми при трицветните котки, ще я обясня.

събота, 15 април 2006 г.

ИТ неграмотна власт

"В МВР се използват две физически разделени мрежи - едната за предаване на вътрешни данни, другата за интернет. В заповед от следващата седмица подробно ще бъдат утвърдени правилата за работа с интернет, за да се защити системата на МВР от подобни инциденти и правата и свободите на гражданите", съобщил в парламента вътрешният министър Румен Петков в отговор на питане за ченгето, шернало секретна информация в интернет.

От тези думи следва:
1. Досега такива правила е нямало.
2. Адекватна политика на сигурност за вътрешната мрежа няма. Ако имаше, ченгето нямаше да е в състояние да прехвърли информацията от нея във външната мрежа.
3. Министърът нищо не разбира от информационна сигурност, както и другите отговорни под него. Ако те разбираха, нямаше да му подготвят толкова тъп отговор.
4. Никой депутат не разбира от информационна сигурност, защото никой не го е направил за смях след този отговор.

To do:
1. Да ходя на бира с картофки и дробчета в приятна компания, тъй като не съм на години да си търся друга държава, а трябва да неутрализирам негативните емоции. Срок - утре.
2. Да не забравям да се пазя от МВР, както вече съм писала. Срок - постоянен.

петък, 14 април 2006 г.

Атанас Щерев - 3

Този мракобесник е дал днес специална пресконференция, за да обясни пак какво е искал да каже: "Аз съм против да се увеличават средствата за лекарства за онкоболни, а настоявам да се увеличат парите за профилактика."

Жени от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания са му разказали за проблемите, с които са се сблъскали. Те са били категорични, че лекарства за борба с рака няма. Заявили са, че не искат профилактичните прегледи за рак да се извършват както сега - от джипитата. Пациентка показала експертизите си и обвинила българските лекари в некомпетентност. Тя обяснила как заради неадекватно лечение е била парализирана 6 месеца. Друга показала статистика, според която лекарства за жени, болни от рак, над 50 години не се отпускат.

"Съжалявам, но това не е нормален разговор", заявил Щерев и си тръгнал обиден след разгорещилия се спор, продължил повече от час и половина.

Защо говедото противопоставя като алтернативни двете неща - профилактиката и лекарствата? Според мен е по-разумно да се противопоставят лекарствата на парламентарните мерцедеси и другите луксозни возила на изпълнителната власт, на участието ни в иракската война, на милионите, давани на международни лобисти неясно за какво, на идиотската изборна томбола, направена от партията на Щерев, и на още колко ручеи, изтичащи от бюджета...

Блогосферата - новата медиа


"Март 2003 година, два дена след началото на военната операция “Шок и ужас” срещу Ирак. Голямата телевизионна новина е слухът (оказал се неверен), че прословутият братовчед на Саддам Хюсеин - Али Хасан ал Маджид (Али Химика), е бил убит при въздушно нападение, но за хиляди хора по света, включили компютрите, водеща е вестта за внезапното и тревожно замлъкване на Салам Пакс. Салам Пакс, известен още като Багдадския блогър, е псевдоним на 29-годишен иракски архитект, чийто онлайн дневник, описващ със сарказъм и прямота наблюденията на автора за военновременния живот, го превърна в култова фигура. Оказа се, че тридневното мълчание на Салам Пакс се дължи на технически затруднения, а не на американски ракети или на главорези от партията “Баас”. През следващите месеци аудиторията на архитекта нарасна до милиони, а “Ню Йорк таймс”, Би Би Си и английският вестник “Гардиън” започнаха да цитират неговите разкази. Ако първата война в Залива роди “ефекта Си Ен Ен”, то втората направи премиера на блогинга.

Блоговете вече оказват влияние върху американската политика. Петте водещи политически блога привличат над половин милион посетители на ден. Джими Ор, интернет директор на Белия дом, неотдавна описа блогосферата (всеобхватен термин за света на интернет дневниците) като ключов и важен фактор в подценено въздействие. Никой не знае това по-добре от Трент Лот, водач на мнозинството в американския Сенат. През декември 2002 година той подаде оставка, след като направи скандално изказване на празненство по случай стогодишнината на сенатор Стром Търмонд. Първоначално думите на Лот не привлякоха вниманието на традиционните медии, но случилото се даде храна на лавина от онлайн коментари, а това разгоря силен медиен интерес. Така гафът на Лот бе раздухан до мащабите на грандиозен скандал.

Блогове са разпалвали в САЩ национални дебати по теми като проверките по расови профили на летищата и са приковавали вниманието на медиите върху скандали от всякакъв род – от разкриването на самоличността на агентката от ЦРУ Валери Плейм до обвиненията за взети подкупи от служителите на Обединените нации.

Хуан Коул, професор по история в Мичиганския университет, имал да каже много неща за борбата срещу тероризма и за войната в Ирак. Проблемът бил, че твърде малко хора искали да чуват. Въпреки внушителната си професионална биография (той владее три близкоизточни езика) Коул безуспешно се опитвал да публикува мненията си утвърдените медии, дори след 11 септември 2001 година. Написаното от него за мюсюлманския свят би останало в ограничения периметър на университетските издания, ако през 2002 година той не започнал да води като хоби електронен дневник, който нарекъл “Коментари на един информиран човек” (Informed Comment). Езиковите познания на Коул му позволявали да следи новините и редакционните статии от целия регион. “Това щеше да е невъзможно през 1990 или дори през 1995 година”, казва той пред детройтски вестник, коментирайки рязкото нарастване на броя публикации от Близкия изток в интернет. “Аз бях в състояние да се добера до факти и подробности, каквито не бих могъл да почерпя от западната преса.” Написаното от него привлича интереса на други блогъри главно заради скептицизма му спрямо американското нахлуване в Ирак, контрастиращ с ширещото се оптимистично медийно покритие след успешното сваляне на баасисткия режим. През лятото на 2003 година Коул пише: “Според всички източници арабите сунити на север, изток и запад от Багдад ненавиждат Съединените щати и не приемат присъствието на американските войски. Тази омраза е в основата на успешното привличане на хора към съпротивата, а атаките на американските войски срещу цели градове съвсем не допринася тя да намалее. Желая успех [на операцията срещу съпротивата], тя може и да излезе сполучлива – поне във военно отношение. Но в политически план не мисля, че това е отговор на истинските проблеми, и не печели сърцата и умовете.” Заради репутацията му на виден специалист по съвременна история на шиитския ислям дневниците на Коул стават изключително търсено четиво от блогърите, а и от журналистите, особено след избухването на шиитските безредици в Ирак от началото на 2004 година. Благодарение на своите 250 000 читатели на месец Коул получава трибуна за експертни коментари в такива медийни рупори като Националното обществено радио и Си Ен Ен. Призовават го също да свидетелства пред сенатската комисия по външните работи. “Моят блог накара Middle East Journal (академично списание за Близкия изток) да ме покани през 2003 година да напиша материал за техния есенен брой, разказва той. Когато сенатската комисия по външните работи започнала да търси литературни източници за Муктада ал Садр и неговото движение, единствената статия, която открили, била моя. Служители на Сената и някои от сенаторите я прочели и пожелали да се запознаят с мнението ми за ситуацията.”

Отговорният редактор на “Ню Йорк таймс” Бил Клеър казва в интервю от ноември 2003 година: “Случва ми се да прочета някой блог и едва тогава да се усъмня, че нещо сме оплескали.” Хауърд Кърц, един от водещите медийни коментатори в Съединените щати, редовно цитира реномирани блогъри в рубриката си “Още медийни бележки” в интернет страницата на “Вашингтон пост”. Много влиятелни външнополитически анализатори като Пол Кругман и Фарид Закария признават, че дейността им по събиране на информация включва блоговете.

Дейвид Нишимура, който се занимава с история на изкуството и търгува със старинни писалки, най-неочаквано изпулва чрез своя блог “Кронака” като коментатор на войната в Ирак. Той описва блога си като “сборник от новини за изкуството, археологията, историята и всичко друго, което привлича окото на хроникьора, с добавка тук-там на мнения и коментари”. Месец след падането на режима на Саддам Хюсеин през април 2003 година световната общественост беше потресена от съобщенията, че над 170 000 безценни антики и съкровища са били ограбени от Иракския национален музей в Багдад. В отговор на информацията в пресата редица историци и археолози заклеймиха министерството на отбраната на Съединените щати, задето не е опазило музея. Нишимура обаче преглежда дописките в медиите и открива няколко несъответствия. Той отбелязва, че числото 170 000 е изцяло погрешно, а същинските загуби, макар и сериозни, са далеч по-малки от първоначално съобщените. Открива още, че служители в музея най-вероятно са били съучастници в плячкосването. “Членове на “Баас” и/или музейни чиновници са се нуждаели от пари, за да се откупват, пише Нишимура. Доколко тези две категории служители на режима се препокриват можем само да гадаем засега, но докато положението не се изясни, добре ще е да си припомним как други тоталитарни режими са управлявали културните институции в опитите си чрез миналото да пренапишат бъдещето.” Виини десноцентристки блогъри като Глен Рейнълдс, Андрю Съливан и Вирджиния Пострел цитират анализа на Нишимура, за да привлекат вниманието към проблема и да поправят впечатленията от първоначалната медийна версия за събитията.

През юни 2003 година в. “Гардиън” разтръби в електронното си издание история, в която цитира погрешно заместник-секретаря по отбраната на САЩ Пол Улфовиц. Според нея той казал, че Съединените щати са нахлули в Ирак, за да защитят нефтените му находища. Разказът светкавично бе подхванат и цитиран от други световни медии, включително и от германския “Ди велт”. Само за часове гвардия блогъри начело с Грег Джериджиан и страницата му “Белгрейвия диспач” се закачиха за новината и изобличиха недостоверното твърдение, с което принудиха “Гардиън” да изтегли репортажа си и да се извини на своите читатели още преди да е публикуван в печатното издание.

С помощта на експерти като Кенет Рот, изпълнителен директор на Human Rights Watch, и Саманта Пауър, носителка на наградата “Пулицър” за книгата си “Пъклен проблем. Америка и ерата на геноцида”, киберактивистката Джоан Чипола Мур основава блог и интернет страница “Страст към настоящето”, посветени на събирането на новини и информация за геноцида в Судан. Мур убеждава десетина елитни блогъри да се свържат към нейната страница и да разпространяват репортажите за събитията в Судан. Блогът на Итан Зукерман, научен сътрудник към Харвардския юридически факултет в центъра “Бъркман” занимаващ се с интернет и обществото, не само установява линк към страницата на Мур, но и призовава на борба цялата блогосфера: “Блогове, нека кажем на медиите извън интернет какво искаме. Когато читателите на блогове ясно дадоха да се разбере, че държат да научим повече за расистките коментари на Трент Лот, традиционните медии волю-неволю поеха топката и разровиха по-дълбоко историята... Знаем, нали, какво трябва да направим, за да привлечем вниманието върху важен въпрос (като например доколко е замесено суданското правителство в клането в Дарфур) и така да разбуним блогосферата, че да принудим Си Ен Ен да изпрати снимачни екипи на място.”

Когато видният ирански блогър Сина Моталеби бе хвърлен в затвора за “подкопаване на националната сигурност чрез културна дейност”, изтъкнати ирански блогъри обединиха сили с най-известни свои англоезични колеги като Джеф Джарвис (BuzzMachine), Дан Гилмор (Sillicon Valley) и Патрик Белтън (Ox-Blog) и създадоха онлайн коалиция, която привлече голямо медийно покритие и доведе до освобождаването на Моталеби.
Международна протестна кампания осигури свободата и на китайската блогърка Лю Ди, 23-годишна студентка по психология, която засегна властите със саркастичните си коментари по адрес на комунистическата партия."

Из "
Влиятелна мрежа" на Даниел Дрезнър


Атанас Щерев - 2


Наглостта на лекаря депутат Атанас Щерев, който заяви, че не трябва да се дават повече пари за лекарства на онкоболните, предизвика бурна, но полярна обществена реакция. Партията му (НДСВ) и Българският лекарски съюз му го защитиха, една майка на онкоболна го заплаши с убийство, Асоциацията на онкоболните излезе с протестна декларация. Останалите партии, здравното министерство и лекщарите депутати не отрониха дума. Самият Щерев предпочете вместо да се извини, за уточни в предаването Асен Григоров по Канал 1, БНТ, че обречени са пациентите с разсейки в белия дроб, черния дроб и костите. Най-много ми хареса позицията на Явор Дачков. Във в."Политика" той написа:

- Що се отнася до констатациите на Атанас Щерев, че няма профилактика, ще трябва да му припомним, че от 5 години той е в управлящото мнозинство. За липсата на профилактика може да вини единствено себе си, съпартийците си и коалиционните си партньори.

- Карамазовият девиз "Всичко е позволено" май отдавна се е превърнал в основно и единствено правило за съществуване в българския живот.

- Посланието на Щерев може да се преведе и така- "България е джунгла, в която по-силният оцелява, а по-слабият бива изяждан... Това е единственото правило да съществуваш. Който търси смисъл, справедливоскт или надежда, проявява слабост и трябва да бъде елиминиран." Това може да се приеме и за девиз на властта.

В собствения си в."Гласове" беше по-краен:

- Призоваваме Българският лекарски съюз да приложи правомощията си за отнемане на лекарските права на доктора, позволил си в грубо нарушение на Хипократовата клетва да лиши стотици хиляди хора от воляа за живот и борба с едно трудно лечимо заболяване.

- Призоваваме всички граждани, които смятат подобно поведение недопустимо за един държавник, облечен с власт, за лекар, положил клетва, за общественик ли просто за почтен човек, да изразят в писмен вид възмущението си, като адресират писмата си до Народното събрание- София 1000, пл."Народно събрание"№1; централата на НДСВ - София 1000, ул."Врабча"№27 или да изпратят на номера на Атанас Щерев 0888 93 93 10 sms със съдържание "Щерев, иди си!"

Лично за мен от случая следва, че няма да гласувам за нито една партия от сегашната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС), както и която и да е нова партия, в която е лицето Щерев.

четвъртък, 13 април 2006 г.

Google Calendar

Google пуснаха дългочакания си органайзер Google Calendar. На бърз преглед ми изглежда съвсем удобен уеббазиран органайзер, подходящ не само за домашните потребители, но и за малкия бизнес. Позволява интеграция с Gmail, шерване, покани за приятели, припомняне, импорт на информацията от популярните MS Outlook и Yahoo!Calendar, и естествено - търсене в календара.

Раково болните и мерцедесите

Наглостта на депутата лекар Атанас Щерев не остана незабелязана. Асоциацията на онкоболните нарече твърдението му, че не е морално да се дават повече пари за лекарства на онкоболните "геноцид", парламентарната група на НДСВ излезе с отговор-подкрепа на Щерев, а една майка на онкоболна му изпрати писмо със заплаха за убийство, Щерев се заобяснява, че имал предвид да се увеличат парите за профилактика и че у нас се давали прекалено много пари за лекарства в сравнение с други страни в Европа. На пръв поглед звучи логично, но втори се виждат и други факти:

Изграждането на добра система за профилактика е основно грижа на държавата и не може да стане мигновено, междувременно онкоболните няма да имат достатъчно лекарства. Пари за повече лекарства няма, но пари за повече депутатски мерцедеси има. И за увеличаване издръжката на държавната администрация. Коя държава в Европа може да се похвали със 76 броя заместник министри и механично набъбване на държавните чиновници на квотния принцип 8:5:3 с оглед да се задоволят кадровите мераци на всички партии в управляващата коалиция?

Много ме е яд, обаче не само на наглеците в парламента, а и на всички нас, които наричат български народ, затова, че оставяме ония да си разиграват коня. Григор вече го е написал и освен да го подкрепя, друго не ми остава.

сряда, 12 април 2006 г.

Иракли и пазарната идеология

В един форум, който чета, тече разправия по повод призива "Да спасим Иракли". Изненадах се от безхаберието на мнозина от пишещите, които инак имат претенции за високо образование и култура. Всъщност това май е характерно за немалка част от високообразованите и висококвалифицираните люде у нас. Интересуват се от личната си реализация, която измерват в крайна сметка с пари (престижна работа с висока заплата, възможност за консумиране на престижни стоки и услуги), а оттам нататък - хич не ги е еня за друго. Природата ли? Я майната й, има си хора, на които се плаща за това, мен какво ме засяга. Думата "активизъм" е смешна, представката "еко" също. Преди време в два форума си направих тест, пускайки тема за алтерглобализма. Уау, какви неща прочетох. Върхът беше, че алтерглобализмът е форма на комунизъм.

Боя се, че младите хора у нас мислят изключително в категориите на пазара и всичко, което не се вписва неокласическата икономическа парадигма, за тях просто не съществува. Въпросната парадигма вече не е актуална и в развитите държави, но апостолите й в лицето на хората от Института за пазарна икономика май не са го чули. Неокласическата икономическа теория не е наука, а най-долен вид идеология. Тя нищо не може да предскаже, поради което не е наука, а също така се проваля и в обяснението на икономическия живот. Хубаво го е описал любимият ми Иван Попов в есето си
КАПИТАЛИЗМЪТ Е УТОПИЗЪМ:

"Пазарната икономика си има много хубава теория - стройна, ясна и математизирана. Фон Хайек например още преди половин век е доказал, че пазарът, дефиниран по определен начин, от математическа гледна точка е оптимизационен механизъм, работещ с "разсеяни" сред икономическите субекти знания (и по-ефективен от централизираното управление)... Теорията е наистина прекрасна, целият проблем е, че реалната икономика далеч не винаги и не във всичко функционира по нейните закони. Защо е така?

В обществените дисциплини много често представите на учения за действителността (или в още по-тежкия случай - представите каква трябва да бъде действителността) заемат мястото на самата действителност. "Чистата икономика" се дефинира с множество условия, които реално не се спазват: рационални икономически субекти, равнопоставеност, невмешателство на политическата власт, липса на насилие и на заговори и т.н. Увлечени в теорията, икономистите постоянно забравят за нейната условност, а когато забравят, тоест почнат да твърдят, че "чистата икономика" е реалност, се превръщат в идеалисти. Теорията неизбежно си има дисциплинарни ограничения, въведени за удобство на ума; вкарването на реалността във фиксираната понятийна рамка неизбежно внася видимост за порядък там, където той или не съществува, или е съвсем друг. Но в един момент се появява стремежът да се живее съгласно този илюзорен порядък. И понеже реалността постоянно стърчи извън шаблона на теорията, у теоретика-идеалист се появява натрапчиво желание за "подгонване" на реалността, докато влезе в шаблона и се подчини на законите (вместо да се подгони теорията към реалността, както биха поискали непредубедените наблюдатели). В този момент теоретикът-идеалист освен всичко друго става и утопист.

(Учени като Карл Полани твърдят, че тъкмо като утопия, като рационален проект за преобразуване на обществото, за въвеждане на нови социални отношения на мястото на неподходящите стари, е бил наложен свободният пазар в зората на английския капитализъм. Икономиката на свободния пазар, казва Полани, е създадена чрез целенасочени действия на държавата (при което, естествено, са били унищожени традиционните форми на солидарност), докато последвалите нейни ограничения - социалдемокрация и т.н. - са възникнали спонтанно отдолу, като опит за самозащита на обществото; "свободният пазар е планиран, а самото планиране - не." В ролята на мислители-утописти, извели от теоретични съображения "чистия" пазар като оптимална икономическа машина, се явяват английските класици-икономисти начело с Адам Смит. А в реалността, както винаги става, утопията се е обърнала по-скоро на антиутопия - с масова бедност, репресии и огромен брой жертви през първата половина на XIX век.)

Процесът може да продължи и още - идеалистът може да се превърне в идеолог. Обявил за реалност "чистата" теория, той вместо системно разбиране на реалността постига нейното системно изкривяване. В случая с икономиката това системно изкривяване, този икономикоцентризъм е идеология на страните от "златния милиард". А една идеология е толкова по-подходяща за поддържане на нечие господство, колкото по-неспособна е да обясни реалните му корени."

неделя, 9 април 2006 г.

Докторската градинка: престъплението


Писах, че поради морални съображение относно човек, който вероятно е невинен и е бил подведен нама да блогвам за престъплението в Докторската градинка, но след като обмислих, си промених мнението. От моя блог невинният човек ще има основание да се откаже от гадостта, която са го подвели да извърши. Затова блогвам доказателство за извършено престъпление. Пояснявам - няма такова решение на "Приятели на...", човекът, който е подписал това, е излъгал, т.е. написал е документ с невярно съдържание. Този ми запис в блога ми има характер на сигнал за престъпление по смисъла на закона, за което възнамерявам утре да уведомя МВР. Един приятел ми каза днес, че Христо Друмев казал, че някаква "луда" искала да му развали бизнеса, но нямяло да стане. Ако отстояването на гражданските права е лудост, съм съгласна. Луда съм. Няма да спра.

Нямам думи

Избягвам да блогвам за гадостите на управниците (защото не вярвам в политиката и политическото участие), но за тази мерзост не мога да се стърпя:

"Вестник "24 часа" излезе вчера с потресаващо заглавие на първа страница - "Онкоболните обречени - за какво са им пари". Цитиран е Атанас Щерев, който освен депутат от НДСВ и шеф на здравната комисия в парламента е и лекар. Той смята, че е "неморално" да се искат повече пари за раково болните, защото и без това са пътници за оня свят. Вместо скъпо лечение на онкоболните средствата да се насочат към профилактика, пледира той."

Ако някому хрумне идеята да убива това същество с камъни, моля да ми се обади.

събота, 8 април 2006 г.

Като Шерлок Холмвс

Шерлок беше култов през моето детство. Сега са други. Няма значение кои, говоря за необходимостта от супергерой, който през главоблъсканиците и умелите противодействия на силите на злото успява да възстанови доброто.

Сега съм в ролята на доброто - все още не е спасена Докторската градинка, но вече е установена Тъмната заплаха. И знам оръжията си. Основното е разгласяването. Когато се срещнеш с далавера, не бива да разчиташ на държавата априори. Държавата никога нищо не е направила в интерес на хожрата, ако не е била обект на натиск от страна на същите хора. Аз все още не съм прибегнала до натиск (да уведомя съкварталците с листовки), защото искам да изчерпам законните възможности за действие. Не съм против гражданските действия, напротив - склонна съм даже към радикализъм в това отношение, Но след изчерпване на легалните възможности. Именно по този подход придобих документ, който сочи, че

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДОКТОРСКАТА ГРАДИНКА Е ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Използван е документ с невярно съдържание, за да се приватизира публична собственэст. Намерението за приватизация няма да може да бъде доказано пред съда, обаче това, че документът е с невярно съдържание, ще го докажа. И цялата конструкция в основата на грабежа ще рухне. Запазвам повече подробности засега, но мълча заради човека, който е бил подведен да нагази законите. Засега запазвам... Чакам...

Граждани и опасения


На вчерашния протест не отидох, защото мисля, че не е граждански, но на днешния ще ходя. Не се идентифицирам с организаторите, защото резервите ми към анархистите са принципни, обаче споделям установката им против налагания като нова религия неолиберален корпоративистки модел на глобално социално устройство. Току-що видях обаче едно съобщение, което буди у мен опасения - по същото време е планирано ромско събитие. Знам, че "планирано ромско събитие" звучи тежко нелепо, и именно поради това не ми харесва:

"2006-04-08 07:35
Шествие за Деня на ромите спира движението

Във връзка с провеждането на манифестация по повод Международния ден на ромите от 11.30 ч. до 13.30 ч. ще се извърши поетапно спиране на движението. Манифестацията ще премине по следния маршрут: от пл. “Света Неделя”, по бул. “Княгиня Мария Луиза”, пл. “Независимост”, бул. “Цар Освободител”, ул. “Г. С. Раковски”, ул. “Оборище”, пл. “Св. Ал. Невски”.
Във връзка с манифестацията постовете за контрол на движението на СДВР и линейния контрол на градския транспорт ще спират и възстановяват поетапно движението на превозните средства по посочения маршрут и в определените часове."


Уловката е пак в думите - т.е. този, който има власттта да определя как са употребяват (има властта да обозначава), има властта да определя реалността. Какво имам предвид: Маршрутът от площад "Света Неделя" до площад "Независимост" (упоменат в съобщението на Дарик) минава по бул."Витошка". Обаче за шествие по това време по същия маршрут има разрешение на общината за протеста на анархистите. Този булевард се нарича и Е булевард "Витошка". Някой словотворец в общината обаче е покръстил булеварда с името "Мария Луиза" (реалният булевард с това име започва от площад "Света Неделя" в посока Централна Гара), правейки по такъв начин законнно псевдоциганското шествие. Какъв купон може да произтече от цигани плюс алтерглобалисти не ми се мисли... Дано не съм права...

петък, 7 април 2006 г.

Отвъд

невероятен текст срещнах случайно, маркиращ - да точната дума е, защото ТОВА не може да се опише - един друг опит, опитът от един друг свят. Благодаря на Бегемот за това, че ни дари вдъхновението си:

"Имаше една тема „Трансът, който ме накара да слушам” , където всеки казваше с какво се е запалил. Но никъде не съм чел как е станало това. Ето моята история.

В началото на 1999 година бях подготвителен клас в 73 СОУ „ Владислав Граматик”, зайо-байо хйихи, нови вълнения, нови приятели... За няколко месеца се опознахме горе долу всички, но не сме се делили все още на някакви групички.В началото на 2000 бях по-близък с два образа ( тук познати като Maharishi и Asolipololit или Asoma ) , не помня тази близост в какво се изразяваше, освен че сме си дрънкали повече глупости... Та единият от тях, Maharishi беше домъкнал някаква странна касетка, която двамата слушаха през междучасията, а аз не проявявах интерес и не бях дори надавал ухо. Следващите събития се случиха в някой от дните около 20 януари 2000 г.

В този въпросен ден, първа смяна на училище, някак си пожелах и помолих и тази касетка се озова в мен. Без да си имам и най-бегла представа за какво става въпрос, без дори да знам и да мога да очаквам какво ще чуя. След училище, към 1.30 съм се прибрал вкъщи и съм отишъл веднага на тренировка (тогава още тренирах плуване ). Към 4.30 трябва да съм се прибрал от тренировка... скапан, едвам гледащ, почти заспал и зверски гладен...да съм хапнал нещо набързо... Единствените ми отчетливи спомени са как вадя касетката от раницата, пъхам я в касетофона и се просвам на леглото...

Знаете ли какво е да изпаднете в транс ? Сигурно знаете. А знаете ли какво е да изпаднете в транс, и да не знаете какво е това, да не знаете какво, защо и как ви се случва? Лежах на леглото в състояние, в което работещи бяха единствено сетивата ми, всякакво съзнание отсъстваше...със затворени очи и ръце върху леглото проснат по корем аз просто възприемах, усещах , в главата ми се въртяха някакви абстрактни форми, невиждани досега, някакви красиви, спокойни и шарени картини , които бяха обзели целия ми мисловен процес... “ A creation of a spiritual human being “ каза един глас в началото на касетката, след това той се понесе по звуковите вълни и летеше заедно с тях. С тях летях и аз, по-скоро с него, защото то беше едно цяло... Не можех да различа отделните звуци един от друг, отделните парчета едно от друго, изпитвах чувството, че в ушите ми влиза 1 единствен, комплексен, полифоничен звук (това е като многобуквена буква ), неразделим на съставните си части, звук , който ме грабваше и ме понасяше със себе си, показваше ми прекрасното и необятното, звук, който ме приковаваше в това състояние, напълно безпомощен, напълно неспособен на всякакво физическо усилие, работеше единствено мозъкът ми...поемаше тази цялостна вълна, преработваше я и и отвръщаше с други вълни, те си говореха...

Изведнъж всичко спря. От комплексния звук беше останал само един тънък фон, който лавираше леко из електрическата си същност, но който говореше и предсказваше нещо.

Цитат:
When you dream there are no rules, people can fly, anything can happen. Sometimes there is a moment as you are awakening when you become aware of the real world around you, but you are still dreaming. You may think you can fly but you do better not try. People can fly.


В този момент започна някаква мелодия, подобна на такава, издавана от пиано, толкова тънка и нежна и същевременно така силна и омагьосваща, тя ме хвана и ме поведе в безкрая.... Не знам колко време съм стоял в това състояние. Незнам колко пъти се е превъртяла касетката (касетофонът имаше autoreverse ) , но мисля, че станах не преди 9 същата вечер. Станах, спрях касетката и разбрах, че от този момент нататък вече всичко ще е твърде различно.

И ако албумът на Astral Projection – Trust In Trance бе тази касетка и бе въртяна 3 ( 3 !!!!!!! ) месеца нонстоп всеки ден в уокмена, докато започнах да различавам парчетата и отделните звуци едни от други, то гостуването на същата група на 1ви Април 2000 година беше моето кръщение в парти културата. Над 2000 души в клуб Индиго, астрални звуци, летящи ангели, подхвърлящи огньове във въздуха... Не, това далеч не беше една 1во априлска шега, това беше една отделна реалност. Такава, каквато до тогава не бях срещал. Такава, в каквато живея вече 6 години."

Тази реалност - а може би това е Единствената - съществува. Знам.