петък, 31 март 2006 г.

Quo vadis, Европа?

Под това заглавие и с подзаглавие "Брюксел включи в дебата за евроконституцията и обикновените граждани" в."Дневник" пише за интернет форума за обсъждане на бъдещето на ЕС, създаден от Европейската комисия (ЕК). Темата е изключително важна за нас, защото вече е ясно, че ще ни приемат на 1 януари 2007 г. (макар с предпазна клауза, а може би с две или три?) Тъй че е крайно време да да си вдигнем очите към по-широкия хоризонт пред нас. За съжаление и не за изненада съвкупната политическа класа, зациклена в шаманската си мантра "България в ЕС", още не може да формулира за себе си въпроса "В ЕС добре, а оттам нататък?", камо ли да търси отговори. Поради това и поради факта, че сайтът на "Дневник" е платен и не знам докога статията ще е достъпна, я поствам цялата.

"Необходим е реален диалог с хората от всички страни - членки на Европейския съюз, диалог за "границите на Европа, за бъдещето на институциите, за това накъде сме се отправили, а не само откъде идваме". Този призив отправи австрийският канцлер Волфганг Шусел при поемането на ротационното председателство на съюза на 1 януари тази година. Брюксел направи поредния опит да чуе "гласа" на европейците, като откри в началото на седмицата специален форум в интернет. На 20 езика гражданите на ЕС са призовани да споделят своята визия за бъдещето на Европа, своите проблеми, притеснения и очаквания. Осъществяването на тази идея, която е част от лансирания от Европейската комисия План "Д" (диалог, дебат, демокрация (идея на Марго Валстрьом, вицепрезидент на ЕК и комисар за институционалните отношения и комуникационната стратегия - б.м., Вени), е по-лесната част от задачата. Далеч по-трудно ще бъде обаче разрешаването на всичките наболели проблеми, които стоят пред съюза. Защото е немислимо очертаването на бъдеща визия на ЕС, преди да бъде намерен изход от създалата се криза около ратифицирането на европейската конституция. След категоричното "не", което казаха французи и холандци на референдумите от миналата година, ЕС изпадна в трудното положение да търси изход от патовата ситуация. Волфганг Шусел използва всяка възможност, за да повтаря своята убеденост, че конституцията не е мъртва. Австрийското председателство се обяви категорично за подновяване на диалога за нейното бъдеще, но не е изказало категорична позиция как вижда това бъдеще - като опит за ратифициране на сегашния текст чрез създаването на своеобразна "компилация" от избрани параграфи или като необходимост от написване на напълно нов вариант на конституция. 25-те се разделиха в позицията си не само за начините за спасяване на конституцията, но и затова дали изобщо си струва да се правят опити тя да бъде спасявана. Белгийският премиер Ги Верхофстад заяви открито, че не вярва във възможността европейската конституция да бъде спасена, и призова за свикването на специална среща на лидерите на страните от еврозоната за намиране на алтернатива. На диаметралната позиция е Испания, която се обяви категорично против всякакви идеи за промяна на вече одобрения текст. Позицията на Мадрид е разбираема предвид това, че испанците първи ратифицираха текста на референдум. Както отбеляза испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос, всякаква промяна във вече одобрения текст ще бъде невъзможна за обясняване и мотивиране пред населението на страната. Позицията на Франция беше изразена от президента на страната Жак Ширак. Ако процесът на ратифициране на конституцията остане на този етап, това би означавало, че ЕС ще продължи да бъде "в инертно и парализирано състояние", отбеляза Ширак. Той предложи да бъдат ратифицирани само отделни аспекти от нея, а по-доброто функциониране на евроинституциите да бъде осигурено, като "се започне от съществуващите вече договорености". Това предложение на Париж създаде напрежение в традиционната френско-германска двойка. Канцлерът Ангела Меркел се противопостави категорично на подобен принцип на подбиране на текстове от конституцията. Причината е, че конституцията бе одобрена от лидерите на ЕС цялостно, защото съдържа множество компромисни формулировки, за които са настоявали отделни страни и които се уравновесяват помежду си. Едно взимане на "черешките от тортата" ще наруши трудно постигнатия баланс. Берлин се обяви за оставяне на досегашния вариант на евроконституцията, като към нея бъде прикрепена декларация за, както се изрази Меркел, "социалното измерение на Европа". "Новите" членки също се разделиха в позициите си относно бъдещето на текста. Полският президент Лех Качински се обяви за необходимостта от напълно нова конституция, тъй като според него настоящата ще доведе до много по-голяма интеграция, отколкото гражданите желаят. Словения, която ще бъде първата страна от 10-те, която ще поеме ротационното председателство на ЕС през първата половина на 2008 г., се нареди от своя страна в лагера на твърдите защитници на настоящия текст. Любляна беше една от първите, ратифицирали конституцията. Германия и Португалия, които ще председателстват съюза преди Словения (съответно през първата и втората половина на 2007 г.), също обявиха за свой приоритет съживяването на конституцията. Финландският премиер Мати Ванханен призова обаче страните, ратифицирали документа, да бъдат отворени и да не отхвърлят евентуални промени в текста. Тази позиция на бъдещия ротационен председател на ЕС (от юни 2006 г.) само очертава пътя на предстоящите трудни преговори и дебати за съдбата на евроконституцията. Без приемането на конституцията бъдещо разширяване на ЕС след приемането на България и Румъния няма да бъде възможно. Европейският парламент прие спасителен план за конституцията и призова тя да бъде ратифицирана до 2009 г., като обаче не изключи възможността към нея да бъдат добавени и допълнителни текстове. Как лидерите на съюза ще постигнат компромис, какво соломоновско решение ще вземат и най-вече как ще бъдат убедени французи и холандци да подкрепят текста остава все още загадка."

Хубаво звучи, обаче не се сдържам да клъвна председателя на ЕК Жозе Мануел Барозо и председателя на ЕС Волфганг Шусел да не се правят на толкова отворени към идеите на европейските граждани и да кажа едно "Евала" на пиар компетентността на Марго Валстрьом (тя има и блог, което също е добър професионален ход). Щото интернет форумът на ЕК за гражданите е предимно пиар, а не политика. Причината е, че европолитиците се стреснаха, когато откриха, че европейските граждани не желаят да са стадо, вървящо по свирката на брюкселските овчари. Всъщност остана ли изобщо политика, или това, което привиждаме като такава, се е трансформирало в пиар, но нас са пропуснали да ни уведомят?

четвъртък, 30 март 2006 г.

Докторската градинка - 2

Продължих да се ровя по тъмните дела около Докторската градинка и се убедих за себе си, че се подготвя ловък грабеж на общинска собственост по известните схеми, прилагани през епохата "Софиянски" в столицата. Врътката е чрез къщичката, съборена на 28 март.

С акт № 451/25.05.2000 г. е актувана за частна общинска собственост масивна сграда със застроена площ от 34 кв.м., състояща се от сутерен и етаж, изградена върху общинска земя-Градина “Докторски паметник”. Към момента на съставяне на акта сградата е била в капитала на “Озеленяване” ЕАД. С Решение № 42 по Протокол № 21/19.02.2001 г. Столичният общински съвет е извадил от списъка на ДМА на “Озеленяване” ЕАД посочената сграда, и я е включил в капитала на “Спортна София-2000” ЕАД. Това пък чудо какво ли е?

Общинско дружество „Спортна София-2000“ е създадено от Столичния общински съвет на последната сесия преди края на мандата му през есента на 1999 г. Идеята е на кмета Стефан Софиянски. Дружеството има за задача да стопанисва общински спортни площадки, зали и стадиони, които дотогава се управляват от районните администрации. Председател на Съвета на директорите му става д-р Николай Симеонов Николов, зам. председател на СДС-София, за който Oshte.info пише, че е осъждан 2 пъти за побой и кражби. Как този безценен партиен кадър реализира доброто кметско намерение за "стопанисване" на спортните имоти разказва арх. Любен Панчев във в."Култура":

"С добро намерение, предшествано от сеч, се модернизира и превръща в малко футболно игрище, съществуващата баскетболна площадка. Днес тя вече се нарича "Бирария - Спортна София" и в оградата й попада паркинг с 30 места, допълнен отвън с паркирали по алеите и зелените площи още поне толкова коли." Спортната бирария е известното заведение пред входа на стадион "ЦСКА" в Борисовата градина. Какви ли спортове спортуват спортистите в нея? Не знам, но Георги Коритаров съобщава за две фотографии на в."Нощен труд" от купон на Стефан Софиянски в кръчма "Спортна София" с текст, че той е бил доста почерпен и се наложило фотографът на "Нощен труд" да го откара. А Софиянски бил с надпис на тениската "Нас не ни е срам".

Срам не срам, но аз продължавам да не разбирам какъв спортен имот е градинарската къщичка, та се е наложило да я прехвърлят в капитала на дружеството, създадено да стопанисва спортни имоти. Тъпа съм явно.

Дни преди местните избори 2003 г. избухва скандал за незаконна продажба на 12 имота на "Спортна София-2000". "Столична община в лицето на кмета Софиянски и общински съветници продължава да продава незаконно имоти и дори е насрочила сделка за 29 октомври", съобщават Васил Иванов-Лучано, шефът на предизборния му щаб Олимпи Кътев и икономическият експерт Владимир Каролев. От щаба са сезирали Комисията за финансов надзор и парламента за продажба на имоти, собственост на общинската фирма "Спортна София-2000", въпреки забрана за това от Софийски градски съд. Става въпрос за 12 имота в Студентски град, Бистрица и т.н.

Оценка на дейността на дружеството към днешна дата дава общинският съветник от групата на ССД (партията на Софиянски) Пламен Илиев: "Софийски имоти" и "Спортна София" притежават спортни съоръжения и бази. За тях е най-добре да ги поеме частен субект и да ги развива, защото в момента фирмата не е инвестирала от 2 години абсолютно нищо. В Спортна София цари пълно безхаберие, така че няма смисъл тя да притежава терени, определени за спорт и отдих." Аха, доброто намерение за стопанисване на спортни имоти се е трансформирало в пълно безхаберие, ако не броим за добре стопанисани имотите, превърнати в кръчми, и тези, обявени за продажба.

Но защо трябва да се продават така - парче по парче, не може ли накуп за по-лесно? Явно други са стигнали до извода преди мен, защото преди месец Столичният общински съвет взема решение да разпродаде всички общински фирми. Дружествата са вкарани за приватизация, като философията на общинарите е, че всичко, което не е специфична дейност на кметството, трябва да се продаде.

На финала някой частник ще стане собственик на масивна едноетажна сграда от 34 кв.м на пъпа на София сред хубава градинка. Опс, нали я събориха? Да, бе, обаче ако междувременно, докато се реализира продажбата на "Спортна София-2000", на мястото й е изникнала китна бирарийка, всичко ще е тип-топ, практиката показва, че никой не събаря изградени незаконно сгради. Затова важното е да се строи бързо, преди някой да се е усетил. Случайност е, че драка като мен става свидетел на събарянето и започва да пише мейлове до медии и институции. В резултат на което висш общински чиновник съобщава, че на мястото на съборената къщичка ще се строи детска сладкарница.

Опс, пак гаф, на какво основание ще се строи? Според ал.7 на чл.69 от Закона за устройство на територията "в озеленените площи - публична собственост, без промяна на предназначението им, може да се предвижда само застрояване, необходимо за: 1. мрежи на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи; 2. поддържане на зелената система; 3. спортни съоръжения и детски площадки." Обявената по Нова телевизия детска сладкарница не е нито детска площадка, нито спортно съоръжение. Спортно е само заглавието на сегашния й собственик - общинска фирма "Спортна София-2000". Е, възможно е и заглавието на бирарийката да е спортно както вече реализираната "Бирария -Спортна София" в Борисовата градина. Тук си припомням идеите на общинаря и съратник на Софиянски Пламен Илиев как частният инвеститор ще развива спортните обекти и пред очите ми се разгръща картина на верига бирарии "Спортна София"... Щото въпросната къщичка съвсем не е най-съблазнителният имот на общинската фирма.

Утре продължавам да снова по общинските служби в изпълнение на правото си на достъп до обществена информация, за да разбера кой и какво е разрешил да се строи на озеленена площ публична общинска собственост в нарушение на закона. От днешното си сноване останах приятно изненадана, тъй като чиновниците в Столичната община и в община "Оборище" бяха изключително любезни и отзивчиви, а най ме шашна кметицата на "Оборище" г-жа Пенка Арменкова, от която още сутринта получих мейл с исканата информация. Ей, ще взема да си върна вярата в хората...

Чудех се каква снимка да постна - дали на г-жа Арменкова, или на загадъчния неразрушен комин. Спрях се на втория вариант, защото продължава да ме тормози въпросът: За какво й е комин на бъдещата детска сладкарница?

Докторската градинка

Захванах се да разнищвам случая с опита за строеж в Докторската градинка и първите резултати ме карат да мислят, че яко вони на корупция, но съм решила, че няма да спра. Намерих познат в Столична община, от който разбрах, че все пак не става дума за реституция (явно бабанкото, с който се спречкахме, ме е излъгал), а за разрешение за строеж на двуетажна бирария, издадено по времето на кмета Софиянски. Свързах се със сдружението "За Земята" и Жоро, който движи проекта "Южен парк" (там грабежите на зелени площи са масови), ми даде ценна информация:

Трябва да се започне с изясняване на фактическото положение - разрешение за какво е издала Дирекция "Архитектура и градоустройство" (ДАГ) на Столична община (защото моята информация е неофициална). Като гражданин имам право да получа тази информация от тях, защото се отнася до публична общинска собственост и ако откажат да ми я дадат при устно поискване, трябва да подам писмено искане за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация, на което те вече не могат да откажат. Според Закона за устройство на територията в зелени площи може да се разрешават само строежи с временен характер, което значи дървени, метални или други без полагане на основи, предназначени за лятото, които се демонтират през есенно-зимния сезон. Ако разрешението е за постоянен строеж, трябва да се атакува по надлежния ред, но и Жоро, и други активисти от "За земята" ми казаха да не разчитам на закона и на органите на властта, а единственият начин за реално блокиране е гражданският протест на живеещите в квартала. Не се изненадах особено, в България е така с всичко - ако сам не си защитиш интереса, държавата пръста си няма да мръдне дори в случаи, когато е задължена. Мисля, че ще се намерят достатъчно съкварталци, които искат градинката да се запази без шумна и мръсна кръчма, но забавям разгласяването, защото искам да изясня точно какъв е случаят, за да мога да предложа конкретни стъпки, които да предприемем. А нещата се оказаха забъркани.

Вече бях написала мейлове до няколко медии и ведомства и постинги в няколко форума за реституцията в Докторската градинка и вечерта Нова телевизия ме изненада приятно с реакцията си. В централните новини излъчиха репортаж "по сигнали на зрители" и показаха голото място, където беше къщичката. Шефката на отдел "Екология" в Столична община, която бяха потърсили за инфо, съобщи, че ще се строи дървена детска сладкарница на един етаж и организатор било сдружението "Приятели на Докторската градинка", което преди около 3 години започна проект за възстановяването и опазването й. Дотук добре, обаче дамата завърши обяснението си с думите "това е, което разбрах за един час". Това ми прозвуча като някакво застраховане в стил "невинна съм, друг е решавал, може и да не е точно така" (и вероятно е така). От друга страна това не пасва на личното инфо, което получих за бирария на два етажа (а имам основание да се доверявам на източника си). Притеснява ме и фактът, че преди това се бях обадила до "Приятели на..." и първата реакция беше, че не знаят нищо, а после ми дадоха телефон на тяхна архитектка, която да проучи за какво става дума. За съжаление вчера не можах да се свържа с нея , но днес ще я търся. Смущава и още нещо: багерът разруши къщичката до основи, но остави непокътнат каменния комин. Защо? На детска сладкарница такъв комин ще пречи, но на една бирария й е добре дошъл.

Всички тези факти ме навеждат на мисълта, че истинската цел е двуетажна масивна бирария, а едноетажната дървена детска сладкарница е претекст за започване на строежа. Към това сочи и печалният опит на съседния парк "Заимов", в който на мястото на две временни заведения се издигнаха масивни постоянни конструкции. Изобщо това е практика на общинарите - ако се направи сградата, макар и в нарушение, след това е практически невъзможно да бъде разрушена. Днес ще ходя до общината за разрешението, пък като видя точно за какво е, ще обмисля по-нататъшните стъпки. Като за начало смятам да разлепя листовки в градинката и около нея, за да знаят съкварталците какво се готви (хората не знаят, тъй като вчера сутринта багерът бързо си свърши работата и сега е пусто място, нищо не издава, че се готви строеж).

Хубавото засега е, че Калин Ненов - доброволец от "За Земята" и личен приятел, се включи да помага, и Златко Костадинов от анархистите предложи тяхната помощ за евентуални протести.

сряда, 29 март 2006 г.

Нов интерфейс на Google

Потвърдиха се слуховете от началото на годината, че Google тества нов интерфейс за страницата за търсене. Промяната е, че различните услуги за търсене (Images, News, Groups и т.н.) и опциите Advanced Search, Preferences, Search History са изнесени в десен сайдбар.

Как да включим новия интерфейс:

1. Сваляме и инсталираме екстеншъна Add N Edit Cookies. Рестарт на Firefox.
2. Стартираме екстеншъна от Tools > Cookie Editor.
3. В горното поле написваме "google" и кликваме "Filter/Refresh". Скролваме листа надолу докато намерим куки "PREF".
а) ако съществува, двойно кликваме и променяме полето "Content", като вписваме
ID=fb7740f107311e46:TM=1142683332:
LM=1142683332:S=fNSw6ljXTzvL3dWu
(изписано на един ред, без интервали)
б) ако не съществува, създаваме това куки като натиснем Add и попълним полетата - за Name пишем PREF, за Content - болднатия ред от горната точка, за Host - .google.com, за Path пишем / . За expiration date слагаме произволна отдалечена в бъдещето дата или ако искаме само да пробваме, го оставяме на "Expire at end of session".
4. Кликваме Save и затваряме Cookie Editor. При следващото търсене Google ни се показва с новия интерфейс.

Лично на мен така повече ми харесва и смятам да го ползвам.

Linux за аджамии


Попаднах на интересна статия в The New York Times за огромната и неизбежна тежест на Windows с кошмарни предсказания (те са изненада за мен, за познавачите вероятно не са) за прословутия Windows Vista, който се отлага (за пореден път) за неопределеното "до края на 2007 г.":

Windows 95 - 15 млн линии код
Windows 98 - 18 млн линии код
Windows XP - 35 млн линии код
Windows Vista - 50 млн линии код (предварителна оценка)

Обяснението на автора (с две думи) е в огромния му успех - понеже е толкова разпространен, всяка нова версия трябва да е съвместима с предишните и поради тази причина набъбва. Обаче това не ми се струва вярно. С риск да изглеждам смешна, смятам, че причината е порочната му идеология. Какво влагам в тази дума (вероятно има по-точна, но не се сещам):

Във всичките виндовси, които съм ползвала (а почнах от 3.1) имаше сума неща/опции/функции, които лично на мен не ми трябват. Предполагам, че повечето потребители са като мен. Обаче няма начин да ги разкарам. Затова си мисля, че по-удачно би било да е изграден на модулен принцип - от ядро с някакви базисни функционалности и отделни модули, които потребителите да купуват и инсталират в зависимост от потребностите си.

Доколкото имам представа, Linux се изгражда на такъв принцип. Не за първи път се замислям да мигрирам към Linux, обаче имам сериозно препятствие, което мисля, че спъва много потребители, подобни на мен (advanced users да ги наречем). Сума фирми предлагат всякакви курсове за Windows, но Linux курс за начинаещи не съм срещала. Същото е с книгите - малкото литература за Linux, която съм срещала, е ориентирана към хора, които са напред в ИТ, не към пълни аджамии. На практика излиза, че към Linux се ориентират хора, които по една или друга причина са в среда на линуксаджии, а хората, които нямат професионален или личен контакт, трябва да направят доста големи усилия да се самоограмотят, за да преминат към тази ОС. За студенти и ученици това е по-лесно. Но за хора с професия и семейство, за които компютърът (и съответният софт) е само средство за работа и/или забавление - разходът на усилия и време изглежда психологически нерентабилен и това се явява огромна психологическа пречка.

Не зная дали и по света е така, или е само българска ситуация, но съдейки по опитите ми да намеря онлайн самоучители за абсолютно начинаещи, май е еднакво. Според мен осъзнатите Linux поддръжници биха направили стратегическа инвестиция, ако вложат ресурс (интелектуален и времеви) в проекти за масово елементарно ограмотяване. Специално за пазара в САЩ и ЕС това би било по-перспективно, отколкото у нас, защото там юзърите като мен ще имат допълнителна (но не маловажна) финансова мотивация да се научат поради финансовата "тежест" на майкрософтското изчадие.

вторник, 28 март 2006 г.

ЕС ще премахне роуминг таксите

Еврокомисията предлага да се премахнат роуминг таксите, плащани от потребителите на мобилните оператори. Според еврокомисаря по информационното общество и медиите Вивиан Рединг не е справедливо хората да бъдат наказвани с високи сметки за това, че преминават вътрешните граници в ЕС. Това ощетява все по-растящия брой европейски граждани, които работят или пътуват в чужбина, смята тя. Ако Европарламентът приеме предложението й, което тя ще внесе през юни, новата регулация (за разлика от директивите, решенията и препоръките, регулациите на ЕС имат пряка сила директно във всяка държава членка, без да са необходими някакви вътрешни закони) ще влезе в сила от втората половина на 2007 г.

За пореден път се убеждавам, че в ЕС има повече потенциал и воля за борба с алчността и всевластието на монополите в сравнение със САЩ.

Софийски грабеж

Днес започна реституция в Докторската градинка. Не е е зла шега, макар че бих искала да бъде. В ъгъла на градинката откъм "Оборище" и "Кракра" имаше малка дървена къщичка. Преди 1989 г. тя беше на "Озеленяване", в нея градинарите държаха инструменти, уреди и други необходими неща за поддържане на двете градинки (Докторската и тази зад Народната библиотека). След промените къщичката запустя. Днес дойде багер със строители и я събориха. Обясниха, че теренът е реституиран и собственикът ще строи заведение.

Това е безогледна демонстрация на чиновническо-бизнесменска наглост. Няма да говоря за принципа - дали е юридически възможно да се реституират площи в паркове и градинки, защото нормативната уредба нарочно е направена да е пълна с вратички, през които упорит "инвеститор" (точната дума е грабител) може да се промуши, стига да смаже скърцащите законови панти с повечко пачки. Но случаят с Докторската градинка е по-драстичен.

Тя е планирана през 1892 г. от арх.Александър Начев при актуализацията на първия регулационен план на София, приет през 1880 г. и известен като Батембергов план. На 4 април 1896 г. Столичният общински съвет предоставя на Университета голото пространство около изградения през 1883 г. Докторски паметник за устройване на учебна ботаническа градина. Единственото условие е тя да не бъде забранена за публика. Автор на художествено-естетическото оформление на градинката е швейцарецът Даниел Неф – български поданик след 1883 г., общински градинар на София и създател на първите столични паркове и градини. До 1900 г. той създава алейната мрежа, засажда различни дъбове, ели, сребрист и обикновен смърч, широколистни и иглолистни екзотични растения. От 1936 г. Докторската градина отново принадлежи на Софийската община.

Каква реституция, какви пет лева? Парцелът е бил на общината, тя го дава на Университета и после пак си го взима. Иде ми да крещя от бяс... Какво мога да направя сама? Току-що пуснах мейл до сдружение "За земята", сега пиша до Столичната община и до Бойко Борисов, друго какво? А, да - почти щях да си изпрося боя докато правех снимки на багерите в градинката, някакъв як мъжага с вид на началник (или ужкимския собственик) ми обясни да се разкарам, защото нямам право да снимам. Почвам да разбирам радикалните еколози, които прибягват и до терористични действия, ако имаше такива у нас, щях да съм сред тях.

понеделник, 27 март 2006 г.

R.I.P. Станислав Лем

От блога на Ясен Праматаров разбрах, че е починал Станислав Лем. Стана ми тъжно като за много близък човек. Чета го може би от 12-13 годишна. Тогава най-много ми харесваше "Непобедимият", по-късно се влюбих в "Соларис", в университета ме изкушаваше най-много притчовостта на "Кибериада". Преди няколко години благодарение на Иван Попов открих Лем футуролога, който някак беше подминат у нас. "Summa Technologiae" (и досега непреведена на български) е книгата, която ми даде невероятен тласък да променя възприятията си за света. За мен той ще остане винаги нещо повече от писател. А мисля, че и не само за мен той е по-скоро духовен водач и учител, комуто дължим много.

Корени - употреба

Невероятна красота - мебели, направени от корени. Прави ги човек от едно бургаско село. Видях ги на откритото изложение "Стройко" пред НДК. Този стол струва 600 лв, което хич не ми се струва много.

неделя, 26 март 2006 г.

Big Brother за всеки

Ударно завършва първият етап от изграждането на система за видеонаблюдение, която МВР обеща през миналата година след убийството на Емил Кюлев. На 1 април на всяко кръстовище в отсечката Орлов мост - Булбанк ще заработят денонощни камери, които ще дават възможност за наблюдение и в реално време. Освен самите кръстовища системата ще покрива и разстоянието между отделните отсечки, за което се инсталират т.нар. обзорни камери (като тази на снимката). Данните ще постъпват в реално време в специален мониторингов център в СДВР.

Според МВР опитът на други европейски страни сочел, че след инсталирането на такива системи престъпността спада с 20-30%. Възможно е, но на изявления от МВР, управлявано от Румен Петков, не вярвам, докато не видя потвърждение от друг достоверен източник. Имайки неудоволствието да познавам въпросния министър, споделям опасенията, изказани от читател на Индимедия България:

Не че в това пространство дълго към километър и половина не се извършват претъпления- напротив. В обкръжаващите "жълтите павета" сгради се извършват най-големите престъпления на втората българска Република, но тези сгради, както се досещате, ще останат извън обсега на уредите за наблюдение. Също така е съмнително схващането, че камерите ще прогонят джебчиите, защото те едва ли са мнозина в това пространство, ако целта на "органите" бе да се справи с кражбите и дребната улична престъпност, те по-добре биха инсталирали камери на "Пиротска" или Женския пазар. Но не, камерите ще бъдат сложени в района, в който се намират учрежденията на властта, за да се наблюдава достъпът на гражданите до тях. Доволни или не, преминаващите ще бъдат заснимани ежедневно, а снимките на протестиращи по улиците хора ще бъдат щателно проучвани от щатни служители на някога "закритите" ведомства, преоткрити от изминалите правителства на "реалната демокрация". Така че намеренията на министри, кметове и депутати въобще не са повлияни от загриженост за нашата сигурност, тях единствено ги е грижа за собствената им сигурност.

Не съм фанатичен либерал, отричащ ползата от видеонаблюдението в съвременните големи градове. Факт е, че британците, които са по дефиниция алергични към всичко, което намирисва на полицейщина, ги приеха. Проблемът е другаде - в гаранциите за опазване на личните данни и за опазване на правата на гражданите. Тези неща много сериозно се дебатираха във Великобритания, а у нас изобщо този въпрос не бе поставен от никого, дори от щатните правозащитници от разни NGO-та. Което значи, особено при този министър, че никой, минавал през този район, няма да знае къде, от кого и за какво ще бъде използвано видеоклипчето с него.

Молитва

Ти, който си във сърцата, нека твоята дума бъде моята воля, нека моята воля бъде моето действие, нека моето действие бъде чуждата усмивка, нека чуждата усмивка бъде моята усмивка, нека моята усмивка бъде светлина, нека светлината посочва пътя, нека го извървим, нека други го извървят с нас, нека целите ни са различни, нека различията ни обединяват, нека всяка цел бъде постигната, нека всяка цел бъде добра, нека добротата на целите да не е относителна, нека светлината не престава! Да бъде!

От блога на Ванката. Не по-малко хубава е историята на тази молитва.

Паметник

събота, 25 март 2006 г.

Три котки


(Отгоре надолу) Величко, Шарки и Блеки. Южният прозорец е любимо котешко място, когато пекне слънце.

Усещам как ме обхваща фотоманията. Осъзнавам, че идеята ми за фотография преди да имам фотоапарат е била доста примитивна, нещо от типа на "виждаш интересен сюжет или интересен кадър - щракваш го и готово". Да, ама не. Този кадър е безспорно интересен, обаче реализацията му не ми харесва поради съчетанието от силна светлина в горната му част и тъмнина в долната. Около 10 варианта изщраках и този е най-приемливият, обаче пак не ме задоволява. Ако долната част я докарам да ми харесва, горната избледнява и никаква я няма - и обратното, ако горната я докарам повече на контраст, в долната настъпва пълен мрак. Обработката правих най-примитивно - опитвах с free мултимедиа viewer-а Slowvier, с Picasa и със софта на апаратчето - Olimpus Master; които позволяват работа с цяла снимка. А очевидно тук цаката е да се обработят поотделно тъмната и светлата част и после да се наложат. Като се порових във фотофорумите, разбрах, че ако искам снимките ми да са добри, няма да се размина без Adobe Photoshop. Когато работех като журналист, на няколко пъти опитвах да го понауча, но не преодолях сложността му. Причината не бяха интелектуални затруднения (хехех!), а липса на мотивация - не ми беше интересно да обработвам чужди снимки. Сега обаче разбирам, че обработката е не по-маловажна от самото снимане и явно ме чакат седмици и месеци фотошопване.

петък, 24 март 2006 г.

ЕК иска бърз интернет за повече европейци

В САЩ се загрижиха за свободата на телекомите да таксуват доставчиците на съдържание, а в ЕС за популяризирането на широколентовия (broadband) интернет достъп, какъвто ползват само 13% от 450-милионното население на съюза. Европейската комисия (ЕК) настоява държавите членки на ЕС да предприемат по-решителни мерки за популяризирането му. Ако националните власти подпомогнат инвестициите във високоскоростни мрежи в отдалечените и селските райони, до 2010 г. този процент може да се доближи до 100, смята еврокомисарят по ИТ Вивиан Рединг.

Още

Птичият грип полазва и компютрите

Компютърни вируси атакуват по въздуха - алармира "Новинар" в челото си на първа страница. Не можах веднага да прочета статията, защото ме нападна зверски смях. Хич бива ли толкова неграмотност, толкова тъпота у журналистите?

Има и по-дребни бисерчета - рутерът бил система за безжична връзка, която напоследък потребителите монтирали вместо кабели; на торент файловете можело да се прикачва злонамерено съдържание (на файл тип *.torrent нищо не можеш да прикачиш); тези, които създавали вируси, превземали околното пространство на сайтовете (това чудо не можах да се сетя какво може да е).

Crossover


Кой ли го организира? Очаквах в Индимедия да видя някакво съобщение, но уви, само тази листовка на колоните под бившето кино "Сердика". Като отида, ще разбера :)

четвъртък, 23 март 2006 г.

Бъдещето на Интернет

Преди месец и нещо Пейо писа за новия бизнес модел за приоритизиране на достъпа и не ми се вярваше, че злото толкова бързо ще придобие явност. Но онзи ден шефът на Федералната комисия по комуникациите Кевин Мартин публично е подкрепил идеята на AT&T и други телекоми, които поискаха да могат да ограничават скоростта на достъп до сайтове като Google, докато последните не започнат да им плащат по-високи такси. Сайтовете ще трябва да плащат, за да бъдат нормално видими в Интернет, както се плаща, за да бъдеш видим и в традиционните медии. Мартин е казал, че на телекомите трябва да им бъде разрешено да определят колко да им плащат уебсайтовете, които искат адекватен достъп до тях. Това е огромна заплаха за Интернет и Интернет иновациите, тъй като новите сайтове няма да могат да си позволят огромните суми, искани от телекомите.

По този повод в Slashdot се заформи интересна дискусия. Някой написа, че е време да се изгради нов Интернет в смисъл на преносна среда (кабели, сателити), непринадлежаща на телекомите. По този повод друг казва, че се надява на Google за това. Естествено, следва възражението, че е безумно скъпо и без правителствена подкрепа не би било възможно.

На мен ми се струва (без да съм спец в областта на конкурентното право), че изходът е другаде - телекомите да бъдат третирани като естествените монополи (ВиК, газ, електрификация, железници) със съответните регулации. Т.е., операторите на мрежите да бъдат законово задължени да предоставят достъп при равни условия на доставчиците на съдържание.

Мисля също, че ако в САЩ нещата тръгнат по лошия сценарий, е възможно ЕС да не ги последва, защото европейският подход към монополите е различен от този на САЩ. Но и така да стане, това също ще означава разпад на Интернет такъв, какъвто го познаваме.

сряда, 22 март 2006 г.

"Total Denial"

Гледах невероятен филм. Снощи в рамките на София филм фест бе втората премиера на "Total Denial" на българката Милена Кънева, който преди дни получи "Специалната награда за филм с най-значимия принос за утвърждаване на човешките права” на Осмия международен фестивал за документални филми за човешките права "One World" в Прага лично от Вацлав Хавел.

Милена Кънева - сценарист, режисьор, оператор и продуцент, за филма:

Оригиналното име на филма е TOTAL DENIAL - “ТОТАЛно ОТРИЧАНЕ” e българското заглавие. Игра е на думи, защото TOTAL е едната от двете петролни компании, за които става думи във филма. А историята е съпротивата на селяни от джунглите в Бирма по повод построяването на един голям газопровод - от южния бряг на Бирма до Тайланд. “Тотал” и американската компания “Юникал” влизат в съдружие с бирманското правителство и по финансови съображения му възлагат в договора охранителната дейност. То съответно използва бирманската армия, която “безплатно” и с жестокост осигурява и охранява строежа на газопровода. А газопроводът минава през земите на една от най-големите малцинствени групи - карените, които водят от 1948 г. борба за независимост. Те са осем милиона, имат свой език и писменост.

А героят на моя филм Ка Са Уа - карен, е един от лидерите на студентските демонстрации през 1988 г., срещу които бирманските генерали изпращат танкове. Той успява да избяга в джунглата с хиляди съмишленици и започва да събира документация за насилието, която иска да изнесе пред света. Среща се с една млада студентка по право, американка, която е отишла като доброволка да помага на “Хюмън райтс уоч”, за да се види какво става в Бирма. Тя е потресена от участието и на една американска компания. Връща се в Харвардския университет и заявява на професорите си: “Ние трябва да направим нещо!” И носи документация. Нейният професор отвръща: “Кейти, страхотна работа си свършила, но нищо не може да се направи, защото в Америка няма закон, който да търси отговорност на една компания за деяния извън границите на САЩ. Може да търсим отговорност за човешките права на диктатори, на правителства, но не на компании.” Кейти благодари учтиво и решава, че би трябвало да се изрови такъв закон. През 1995 г. двамата са подпомогнати от Кери Кенеди, най-голямата дъщеря на Роберт Кенеди, и нейната “Фондация на Р. Кенеди за защита на човешки права” и от адвокати, които по-късно откриват такъв закон. Оказва се, че ако в САЩ един съдия реши, че има доказателства за жестокости и насилие, въпреки че няма закон, той може да се базира на някакви прецеденти. Така през 1997 г. един калифорнийски съдия отсъжда: “Има база за дело.” А и прецедентът се намира. Изравят един закон от 1789 г. Този закон позволява на чужденци да търсят защита на правата си, ако те са нарушени и извън Америка.

Всички тези заседания продължават десет години, аз снимах от 2001 г. и се чувствах задължена и отговорна да продължа, защото бях единствената камера, допусната до тези съдилища. Понякога минавах през Рим за няколко дни, за да си сменя сезонно куфара и дрехите, а след това, за да видя мама и татко и да стигна до Банкок от Ню Йорк. За по-пряко: Ню Йорк - Рим - София - Банкок. Или пък: София - Рим - Ню Йорк - Сан Франциско. Май наистина съм жител на света.

В Прага имаше много бирманци, които дойдоха със сълзи на очи да ми благодарят и питаха защо един бирманец не е направил това, а ето, ти човек от другия край на света, с филма си помагаш на нашата кауза? По този повод и аз си казвам – може би тук, у нас ще дойде някой бирманец да направи такъв филм за България? И все си мисля, и то в контекста на модерния въпрос за глобализацията, че апотеозът на моя филм се крие в това - парадоксално! - че каузата на Бирма срещу една американска компания получава справедливост в съд на САЩ! Във Франция френската “Тотал” не би могла да бъде осъдена. Едни невероятни американски съдии се явяват на екрана - умни, находчиви, твърди, независими, трябва да им завиждаме. Има две изключителни за мен фигури във филма - калифорнийският федерален съдия от японски произход и синът на великия немски режисьор Райнхард, напуснал Германия заради Хитлер. Уви, съдията Райнхард малко повече го отрязах при монтажа - знаете, режисьорът винаги конфликтува с дължините. Жалко! Много хора ми казаха: “Искаме още, много бързо свърши филмът.”

И на мен ми се искаше да не свършва. Включително и заради хубавата музика на Николай Иванов от група "Ом". Милена Кънева каза, че не е било възможно всичкият заснет материал да влезе в един филм, затова ще направи още филми за военната диктатура в Бирма. Хора като нея и нейните герои - най-вече Ка Са Уа, но и Кери Кенеди, Кейти Редфорд - съосновател на EarthRights International, великолепните съдии, ме карат да вярвам, че светът има по-добро бъдеще от това, което ни предлагат транснационалните корпорации.

Наскоро имах дискусия в един български форум за социалния протест, организиран от Федерацията на анархистите и Indymedia Bulgaria, която се трансформира в дискусия за глобализацията и алтерглобализма въобще. Уау, как ме нападнаха - алтерглобалистите сме били комунисти, искали сме пак да строим тоталитарно общество и т. Форумците бяха представителни за мисленето на младите образовани хора в България - "всичко, което излиза извън либералните мантри, е комунизъм". Историята на самата Милена Кънева, която тя разказва, ме накара да осъзная колко изостанали сме образованите хора в България като глобално съзнание:

От 18 години съм в Италия и станах малко италианка. Пътувах с баща си и останах там. Това беше през 1987 г. - отидохме на подводен риболов. Баща ми беше вече създал Федерацията по подводен риболов и бяхме поканени от неговите италиански приятели на подводно сафари. В навечерието на връщането ни аз реших, че птичето веднъж каца на рамото и че няма да се върна. Това беше мигновено, импровизирано решение по пътя към свободния свят. Винаги мечтата на моите родители е била да живея в свободен свят. Затова беше важно от малка да уча английски - като прозорец към света. Възпитана съм в дух, че сме граждани на свободния свят, и то по времето когато баща ми сутрин и вечер слушаше Би Би Си на едното радио, баба ми - на другото “Гласът на Америка” в другата стая, а чичо ми - третото радио - в третата стая. Но до 1989 г., до падането на Берлинската стена, макар че останах в един от най-прекрасните градове на света - Рим, просто живота го чувстват като в черно и бяло. И ако имаше начин, безкрайно бих благодарила на консула тогава и на българското посолство, че така ме стресираха със заплахите си, та не се и върнах.

Как ли би се смяла тази жена ако че, че според домораслите ни либерали тя е комунистка. Обаче не е смешно, тъжно е...

На снимката:
Невероятният Ка Са Уа, интервюиращ една от жертвите на на насилието на "Unical"

неделя, 19 март 2006 г.

Живот

Левски - проект на мутри

Паметникът на Васил Левски (или както е за всички столичани Паметникът Левски) - проект на застрахователна компания "Лев Инс".

Това е новото име на бившата Застрахователна компания "Левски Спартак", създадена от бивши барети. Които според някои се различават от мутрите по степента на професионализма си.

Нямам думи.  Posted by Picasa

Величко и Котьо


Писах
за котараците ми Величко (вдясно) и Котьо (вляво), а сега вече като горд притежател на сапунерка Olimpus мога да ги покажа на любимото им място - радиатора в кухнята.

събота, 18 март 2006 г.

Бронз от Европейските киберигри

Българинът Димитър "fnatic.DIDI8" Александров спечели бронзов медал от поредното издание на Европейски киберигри в дисциплината WarCraft 3: The Frozen Throne. Другите представители на българския отбор, който бе един от най-големите на състезанието, не демонстрираха нищо особено и отпаднаха в първата фаза на турнира. Отборът се класира на 8-мо място от 22 участника като е интересно да се отбележи, че непосредствено преди нас е Румъния с два бронзови медала.

Организираните от International Cyber Marketing и Samsung Европейски киберигри са задължителното геймърско шоу за гостите на провежданото в Хановер ежегодно търговско изложение CeBit. Те са дигиталният аналог на популярните Олимпийски игри и малка част от Световните киберигри (WCG), организирани от правителството на Южна Корея и корпорация ICM. WCG стартират ефективно през 2001 г. като България е един от първите членове на организационния комитет. Миналата година на WCG в Сингапур участваха почти 800 играча от 67 страни, състезаващи се в общо осем компютърни и конзолни дисциплини за награден фонд на стойност $435,000.

През 2004 г. първоначалният организатор от българска страна, Headoff G.I., е сменен от Българската федерация по електронен спорт, която и до днес изпълнява своите функции, като за целта провежда квалификации и национални финали.През 2003 г. Здравко "SK.Insomnia" Георгиев спечели първия златен медал за България в рамките на WCG. Постижението му донесе $20,000 и заслужена слава, но бе игнорирано от повечето български медии.

Димитър "fnatic.DIDI8" Александров, е стар приятел и спаринг партьор на Здравко, с който в близкото минало обикаляха световните турнири и често заемаха две от първите три места в големи състезания, включително тези от серията на престижната и добре подплатена финансово организация Cyberathlete Professional League.

Olympus F-100/X-710


Много съм щастлива - купих си цифров фотоапарат. Каня се от миналата година, но все избирах, защото от една страна нищо не разбирам от фотография, а от друга страна исках да имам нещо добро като съотношение цена/качество за абсолютно начинаещ, поради което се наложи да се опитам сама да се ограмотя (а през това време цените падаха, за която тенденция научих още в началото на ограмотяването си, така че не бързах да го завърша). Разбира се, питах и за съвети от хора, по-опитни във фотографията, но въпросът е, че в подобни случаи (купуване на техника) не мога да приема на сляпо съвет, дори от специалист, ако не зная и не разбирам основанията за даден съвет. А за това е необходимо базисно ограмотяване. Звучи сложно, но не мога да подхождам по друг начин. Например миналата година, за да си сменя РС-то, два-три месеца четох сума специализирани сайтове за хардуер, защото не можех да се доверя на готова конфигурация, а исках да е машина, която максимално да отговаря на моите потребности при оптимално съотношение на възможности, надеждност, мащабируемост и цена. В крайна сметка сглобих нещо добро, от което съм много доволна.

Спецификация на новичкото ми цифровичко фотоапаратче (на английски, защото не съм сигурна в правилния превод на някои термини):

Olympus

Model FE-100
Type Digital camera with 3.8cm/1.5” colour TFT LCD monitor.
Image sensor
Image sensor - 1/2.5” CCD solid-state image pickup with 4.23 million pixels.
Effective pixel number - 4.0 million pixels (the actual number of pixels used in image processing).
Filter array - Primary colour filter (RGB).
Media
Storage media type - 28 MB internal memory, removable xD-Picture Card (16, 32, 64, 128, 256, 512MB and 1GB).
Lens
Optical zoom - 2.8x.
Structure - 7 lenses in 6 groups, 3 aspherical lens elements.
Focal length - 6.2 – 17.4mm (equivalent to 38 – 106mm lens in 35mm format).
Maximum aperture - 1:3.0 (wide) – 5.0 (tele).
Digital zoom 4x.
LCD monitor 3.8cm/1.5” colour TFT LCD monitor with 130,000 pixels.
Focusing
System - TTL CCD system auto focus.
Mode Auto Centre Spot autofocus.
Standard mode - 0.5m – infinity.
Working range Macro mode - 0.2m (wide) / 0.5m (tele) – infinity.
Super Macro mode - Up to 2cm.
Light metering
Mode - Centre spot metering.
Exposure
Exposure control Programme AE.
Scene modes (Portrait, Self Portrait, Night Scene, Landscape).
Shutter speed - 2 – 1/2,000 sec.
Compensation - Yes, up to +/- 2 EV in 1/3 EV steps.
Sensitivity
Auto ISO 64 – 400.
White balance
Mode Auto - iESP auto.
Flash
Modes Auto (automatic activation in low and backlight), red-eye reduction, fill-in
Built-in flash (forced activation), off (no flash).
Working range 0.2m – 3.8m (wide) / 0.5 – 2.2m (tele).
Guide number 7.
Processing
Image processing - Pixel mapping.
Function Shooting - Panorama Mode ( available with optional Olympus xD-picture Card )
Editing
Still image edit - Rotation.
Recording system
Still image - JPEG (DCF: “Design rule for Camera File system”), Exif 2.2 support, Print Image Matching III support, DPOF support, DPS.
Motion picture - QuickTime Motion JPEG®*.
Number of storable frames (approx., with internal memory)
Still picture mode
2,272 x 1,704 HIGH SHQ: 9 HQ: 28
1,600 x 1,200 SQ1: 42
640 x 480 SQ2: 160
Motion picture mode - Up to memory card’s capacity. With internal memory: in HQ mode (320 x 240 pixels), 15 fps: 1 min. 22 sec.
Power supply
Rechargeable battery - 2 x AA Ni-MH.2 x AA Ni-Cd.
One time use battery - 2 x AA alkaline batteries.
AC adapter - Optional AC adapter C-3AC;AC 100V-240V, 50-60Hz; DC 3.3V and 3A
Interface
DC input terminal,Video and USB Auto Connect multi interface (storage class).
Other features
DPOF setting - Single-frame print reservation, all print reservation, number of prints, date.
Direct printing (DPS) - PictBridge support allows direct printing with compatible printers.
Multilingual menu - English / French / German / Spanish / Russian / Italian. Additional languages can be downloaded through OLYMPUS Master software from the Internet.
Self-timer - Yes.
Date/time/calendar system - Up to year 2099.
Size
Dimensions 87.5 x 62.5 x 38.5mm.
Weight 140g (without batteries and xD-Picture Card).

петък, 17 март 2006 г.

Ако Microsoft правеха iPod

Из мрежата се върти едно весело филмче - Microsoft iPod, в което с много хумор е показан процесът на евентуален редизайн на опаковката на iPod от Microsoft. Казват, че е направено в самата Microsoft за вътрешно ползване, и по-точно за вътрешен майтап, но някакъв служител го пуснал в Мрежата.

сряда, 15 март 2006 г.

Има ли държава BĂLGARIJA

"Разбираема България" се нарича проектът на Министерството на държавната администрация и административната реформа и на Института за български език на БАН(ИБЕ), целящ въвеждането на единна система за транслитериране на българските собствени имена на латиница. Министърът на държавната администрация Николай Василев (единственият ИТ френдли министър) е дал интересно интервю за проекта:

- Защо повдигнахте дискусия точно по този въпрос?
- Тя е изключително важна, макар и ненавременна. И по-добре да е преди влизането ни в ЕС, отколкото след това. През XX век учените са били свидетели на множество опити за въвеждане на система, които не са дали окончателен резултат. Имало е различни частични решения. Но една система е била за международните телеграми в пощите, а друга - за табелките по пътищата.
- Колко начина за изписване са ползвани досега у нас?
- Използвани са поне три, ако не и повече. Например в ООН има една система, към ЕС сме подали преди няколко години друга. Табелките по улиците също са различни. Дори всеки град има собствено решение за надписите. Във Варна преобладава например чешката школа отпреди 100 г. Бургас, Русе, Търново се срещат по няколко начина. А Панагюрище лично съм го видял изписано по 7 начина. Хаосът е пълен и при имената на улици, реки, местности и т. н.
- А как стои въпросът със собствените имена? Подмяната на личните документите приключи.

- МВР е изписвало паспортите поне по два различни варианта, факт е, че повечето имена, които са малко по-сложни от Иван, се дават по множество начини и то официално. Познавам хора, които в международните си паспорти през годините са с различни имена, без някой дори да ги е питал какво мислят. Двете имена на Лидия Шулева в Интернет се изписва по три начина. При Даниел Вълчев фамилията е изписана по 5 начина. Моето име и фамилия също има много варианти. Лошото е, че никой не знае кое е правилно. Няма единна система и това е недопустимо.
- Предложението ви обаче може да срещне противници?

- Смятам, че няма да има нито един българин, който да не се съгласи, че има хаос и че той трябва да бъде преодолян. Това не е само наш проблем. Почти всички държави, които не пишат на латиница обаче, са го решили еднозначно. Така е дори и в страни с по-трудни азбуки като Гърция, Япония и Китай.
- Как ще задължите да се изписват имена и табели по нов начин?
- Заради хаоса ще трябва някакъв нормативен документ, който да задължи общините, или МВР, или областните управи, които ще подменят табелите. След това ще се изработи списък с названията, изписани на латиница. Той ще е официален. Ще се публикува в Интернет, ще се раздаде и на всички администрации в страната. Имам негласна уговорка с Агенция „Пътища" да изчакат подмяната на табелите, за да се поставят с правилните надписи.
- Табелите лесно могат да се подменят. Но как ще накарате хората да си сменят документите?

- Част от хората, които вече имат документи, предполагам, по лично решение ще ги подменят. Не можем да очакваме това обаче от всички. В тази ситуация смятам, че трябва да сме по-меки и да се гледа как се записват децата, които се раждат.
...
- Колко пари ще струва на държавата смяната на изписването?
- Целият проект ще излезе на Министерството на държавната администрация под 15 хил. лв. Това не включва табелите, а само интелектуалния труд. Разработва се и безплатен софтуер, който, ако въведете дадено име, ще предлага решение за правилно изписване. Така ще могат да се проверят десетки хиляди географски и лични имена. Списъкът ще се допълва.
- Ако някои иска името му да се изпише по друг начин?

- Ще има вариант да се запазва изписването, което за човека е по-удобно и с което е по-известен.
- А имате ли политическа подкрепа за новата система?

- Всички членове на парламентарната комисия по държавна администрация смятат, че е необходимо да се намери единно и окончателно решение.
- Кога смятате, че ще може да се въведе единното изписване?
- Тази пролет. Международната общност ще се съобрази автоматично с нея. Сега като отида в Брюксел и на всички международни конференции заставам като министър пред табелата Balgarija. Същото название виждам и на някои карти на ЕС, където са изписани имената на всяка страна на собствения й език. Но аз не знам дали това е моята държава!? Нещо не я припознавам. Не съм сигурен, че това е изписването, което искаме да видим на картата на Европа. Това е чешко-румънска система. Родила се е в главата на някой чиновник извън България. Това изписване го има и във някои документи. Ако ние като българи решим, че така се изписва името на нашата държава, съгласен съм, но усещането ми е, че предпочитанието ще е друго.

В ИБЕ е разработен софтуер за транслитериране на собствени имена от българска кирилица в латинска версия и обратно. Програмата е достъпна за свободно ползване в сайта на Секцията по компютърна лингвистика (DCL.BAS.bg) към ИБЕ, също и предлаганата от ИБЕ таблица за транслитерация.

Нещо се мъти на глобалния финансов пазар

Цяла седмица не съм блогвала, защото попаднах на купчина интересни книги и статии и се отдадох на четене и осмисляне. Потопих се в три основни информационни пласта - теория на рефлексивните процеси и управлението; алтерглобализъм и нещо, което е трудно да дефинирам кратко - започващите промени в глобалната икономика, свързани с изчерпването на евтиния нефт. В контекста на последното - тези дни се очакват две събития от огромно значение за света, но мейнстрийм медиите не (желаят да?) се занимават с тях.

На 20 март в Техеран стартира Иранската петролна борса, на която нефтът ще се търгува не срещу долари, а срещу евро. Но подробно за това - по-нататък. От 23 март Федералната резервна система (това е Централната банка на САЩ) престава да публикува данните за паричния агрегат М3 - т.нар. широки пари. ФЕД спира публикуването и на данните за евродоларите, репосделките и срочните депозити над 100 000 $. Според европейския аналитичен център Laboratoire europeen d’Anticipation Politique Europe 2020 (LEAP/E2020) по такъв начин САЩ подготвят глобална системна криза, свързана с обезценяването на долара. Отказът от публикуване на данните за общото количество доларова маса циркулираща в света (М3) означава, че ФЕД се ориентира към монетизация на дълга, на обикновен език - печатане на долари. От бюлетина №2 за тази година на LEAP/2020:

1- March 20-26, 2006 – Release of major world crisis: « The End of the Western World we have known since 1945 »
We estimate to over 80% the probability that the week of March 20 to 6, 2006 will be the beginning of the most significant political crisis the world has known since the Fall of the Iron Curtain in 1989, together with an economic and financial crisis of comparable scope to the 1929 crisis. This last week of March 2006 will be the turning-point of a number of critical developments, resulting in an acceleration of all the factors leading to a major crisis, disregard any American or Israeli military intervention against Iran. …
2- The seven facets of the world crisis in gestation

The American and Iranian decisions coming into effect during the last week of March 2006, will catalyse and turn into a total crisis seven sector-based crises affecting the whole planet in the political, economic and financial fields, as well as in the military field most probably too:loss of confidence in the Dollar, explosion of the US financial imbalances, oil crisis, end of the global US leadership, distrust towards the Arab-Muslim world, inefficiency of the global governance, and uncertainties about the European governance …
3- Euroland faced to the Dollar plunge
The world crisis anticipated for the end of March 2006 will test Euroland and determine the sustainability of its currency. The Dollar plunge will put upward pressure on the Euro compared to all other currencies (the Chinese currency in particular). …

За съжаление бюлетинът е платен и не можах да прочета пълните статии, но като цяло не съм изненадана. Не споделям също катастрофизма на LEAP/2020 в краткосрочен план, т.е. не смятам, че крахът на петродоларовата световна валутна система ще се състои сега. Според мен ще има трусове, ролята на щатската валута като монополно платежно
средство в най-голямата по обем търговия в света – с нефт и газ, ще бъде подкопана значително, но ще остане водеща; обаче САЩ няма да могат да продължат да финансират до безкрай чрез държавни ценни книжа огромния си дълг; оттук следва спад в стойността на долара и на международното му търсене с дългосрочен ефект за външната търговия, икономиката като цяло и военната политика на САЩ. Големият срив ще е някъде през 2010 -2015 г., когато в САЩ започнат да излизат в пенсия първите бейби-бумъри (поколението родено 1945-1964 г.) и започнат да теглят пенсионните си застраховки. Американската финансова система просто няма как да издържи натиска на милионите пенсионери, които ще изтеглят от спестяванията си от нея. Консервативните икономисти отдавна предупреждават за идващата заплаха, но управляващите САЩ независимо от цвета си (там демократите са сини, а републиканците - червени) продължават политиката на щрауса.

С две думи, очакват ни интересни времена. В смисъла на китайското проклятие - "дано живееш в интересни времена".

вторник, 7 март 2006 г.

ИТ не е играчка за меверейци

Всички знаят, че е опасно е да се оставя кибрит в ръцете на 4-5 годишно дете, но за много по-опасни от кибрита неща се смята, че е безопасно да се оставят на неграмотни, невежи или направо престъпни типове от МВР. От доста време им гледам сеира. Преди година т.нар. експерти от сектор "Компютърни престъпления и интелектуална собственост" от НСБОП избълваха куп глупости относно Интернет пиратството, фрий сървърите и авторските права. Като почнем от безумната терминология - "инсталирало се" пиратско съдържание на фрийсървърите и се стигне до комични закани, че ще направят масов тараш и конфискация на компютри в Студентския град и така щели да унищожат потребителите. Резултатът от подобна активност не беше учудващ - двата големи пиратски сървъра Арена и Датата си живеят необезпокоявани, даже започнаха да събират такси за даунлоуд на незаконното си съдържание, а обикновените юзъри като мен се прехвърлиха на торенти или плащат чат-пат на големите пирати по 2 кинта месечно за някой файл, който не може да се намери по торентите.

Сега обаче иде реч за нещо по-сериозно: Файлове със служебна информация на Столичната дирекция на вътрешните работи са достъпни в интернет, установи разследване на "Монитор", проведено в неделя и понеделник.Освен чисто нерегламентираното изтичане на служебна информация, което засяга МВР, са засегнати интересите и правата на десетки български граждани, разпитвани като уличени лица или като свидетели по дознания и преписки основно на софийските Пето и Второ РПУ, показва бегъл прочит на достъпните документи. По същото време нещастникът Румен Петков казва: Изтичането на информация от МВР е процес, който вече в много голяма степен е контролируем. Това заяви вътрешният министър Румен Петков в Плевен в петък. Той отбеляза приноса за това на главния секретар на МВР и на директорите на националните служби.

И това на фона на стартиралата от 3 март единна информационна система за противодействие на престъпността, която се изгражда от 10 години и струва близо 7 млн. лв. Според правосъдния министър Георги Петканов това е уникална система, чрез която се следи цялата организирана престъпност и е доказателство за единодействие срещу все по-изобретателните методи на престъпността. Петканов изрази надежда с развитието на тази система България да даде своя принос в противодействието на престъпността в цялата европейска общност. Новият продукт е система от системи, който обединява ведомствените системи на военна полиция, следствените органи, прокуратурата, съда, затворите, националната полиция и други, като ядрото е в Министерството на правосъдието, поясни Тодор Тодоров, началник сектор “Информационни проекти и методология” в министерството на правосъдието”. Според министър Петканов след успешното внедряване на системата ще последва неизбежното дисциплиниране на наказателното производство. Информацията може да се ползва във всеки момент от времето, като притежава необходимата сигурност. Достъпът се определя по решение на междуведомствения съвет. Самата система е регламентирана в Закона за съдебната власт и методическото ръководство се осъществява от междуведомствен съвет начело с министър Петканов. Засега е приключил първият етап, при който е пуснато ядрото и системата функционира в МО и следствието. Предстои въвеждането на системата в националната полиция и затворите, където вече работата е в напреднала фаза. Последният трети етап е реализацията й в съдилищата, което не се очаква да стане до края на годината, но са подготвени допълнителни варианти - за изнесени работни места, чрез които системата да заработи по-скоро. Достъпът до нея е строго регламентиран. На въпрос дали Европол ще има достъп Петканов съобщи, че ще имат достъп тези институции, които реши междуведомствения съвет.

Мамка му, МВР и правозащитната система става наистина опасна за гражданите. Представям си щом сега тече така на провала, какво ли ще стане като бъде завършена системата?!

събота, 4 март 2006 г.

Съзидателна общност

От доста време търся адекватен български превод на Creative Commons. Най ми пасва идеята на Евгени - съзидателна общност. Трудността ми иде от думата commons. На аглийски това означава обща собственост. Имат се предвид поля, ливади и прочие, които по нашето право са общинска собственост. И от средновековното юридическо понятие commons се стига до сегашното понятие в областта на copyrights аnd related. А нашенски звучи тромаво - "съзидателна обща собственост". Причината е, че в главите (респ. в езика) ни няма идеята, че е възможно да има обща собственост. Както го е казал българският гений - орташката кобила кучета я яли.

Кацнал на едно дърво


Не, не е спомен за култовия филм с Луи Дьо Фюнес, а съвсем истинска случка:

На 3 март – от дървото

В разгара на митинга на Атака възрастен мъж – оказал се впоследствие 57-годишният клошар Петко, се покатери на върха на едно дърво, намиращо се съвсем близо до Паметника на Незнайния войн, викайки “Атака”. Той счупи върха на дървото и с него се привърза към ствола му, а с друг клон заплаши да бие пристигналите на мястото пожарникари, които опънаха специално платнище и го уговаряха да скочи на него. В един момент на съседното дърво се качи друг човек, който започна да уговаря Петко да се отвърже и слезе на земята. Оказа се, че новият спасител е самият Иван Кристоф – прочутият по цял свят Човекът паяк. Първоначалната му идея е била да предразположи клошаря да му позволи да се прехвърли на неговото дърво и задно да скочат. След това се опитах да убедя клошаря да слезе сам, но впоследствие реших да оставя професионалистите да си свършат работата, разказва Кристоф след случката. Междувременно всички усилия на пожарникарите да свалят “митингуващия на дървото” се оказаха безплодни – той ги нападаше и биеше. По едно време мъжът извади нещо, увито в розови салфетки и две червени свещи и заплаши да хвърли “бомба”. Преди обаче да го направи, пожарникарите успяха да вдигнат стълба зад него да го прихванат и свалят.


Как да не е весело да живееш в БГ в началото на 21-ви век?

Пак БГ национализъм

Сутрешно се развеселих от блога на milo0 и запечатвам развеселяващото:

Ако погледнете http://news.bg ще забележите, че почти всички статии там са свързани с празника. Най-интересното на този сайт обаче са коментарите. Нито статиите са много яки, нито отразяват нещата много навременно, но коментарите... Просто като ги разгледа човек и се изумява. Аз искрено се надявам, че пишещите коментари там не са представителна извадка на българския народ. Много се надявам, защотото иначе яко зле... В началото е интересно - има различни хаховци. Вероятно с малко усилие човек може да раздели хаховците на няколко групи (които не са непресичащи се).

По виновници за всичко (вкл. лошото време):

Такива, на които комунистите им са виновни.
Такива, на които Костов им е виновен за всичко.
Такива, на които Турците са им виновни.
Такива, на които Евреите са им виновни.
Такива, на които Американците са им виновни.
Такива, на които Симеон им е виновен.
Такива, на които news.bg са им виновни.


По спасители:

Такива, за които Атака ще спаси света.
Такива, за които Костов ще спаси света.
Такива, за които Симеон ще спаси света.
Такива, за които Американците ще спасят света.


По други критерии:

Такива, които просто искат да напсуват някой.
Такива, които са неграмотни.
Такива, които не могат да направят елементарно логическо разсъждение.
Такива, които изобщо не знаят за какво става дума, но имат нуждата да напишат нещо (само дето не знаят какво), което да бъде прочетено от някой (няма значение кой).


Тъй като множествата не са непресичащи се, а и тук не са изброени всички, то броят на всички групи е доста голям.

Ако попадате в някои от изброените групи - не се притеснявайте. Винаги можете да се хвърлите през прозореца, като по този начин допринесете за естествения подбор и еволюцията.

Има и още една група - уравновесени хора. Те пишат много рядко там. Може би причината за това е, че спират да пишат, когато осъзнаят колко повече са останалите.

петък, 3 март 2006 г.

Позитивно за национализма

Открих невероятен текст на тема, която традиционно са нарича "националистическа". Аз не обичам национализма във вида, в който го разбират националистическите партии и движения, защото според мен те деформират (и по такъв начин обезсилват) разумния национализъм. Затова ме радва текстът на прекрасния журналист Веселина Седларска:

Аполитично

Докато търсех знамето

Не мога да намеря знамето, за да го окача на терасата. Довечера синът ми ще се обади да провери дали съм го направила - около Трети март той винаги започва да се държи като вербуван от протокола на президента, а аз не мога да го намеря. Къде ли съм го пъхнала? Толкова изтърбуших шкафове и чекмеджета, че започнах да подозирам как някой го е отмъкнал. "Само това - не!, казва мъжът ми, представяш ли си, първото пленено знаме в българската история ще е точно нашето знаме. Тъй че, намери го!" У нас е като във всяка българска къща - мъжът губи нещата, жената ги търси.
На отсрещния блок Петя вече е провесила флага през прозореца. Петя е герой. Иначе - медицинска сестра, която остана без работа. И не намрази за това нито демокрацията, нито НАТО, нито мургавите хора. "То така се почва, казва Петя, първо мургавите, после кестенявите..." Това Петя го е чувала в един филм на Чарли Чаплин, но не си спомня името му. Името му е "Великият диктатор".
Три месеца след като остана без работа, Петя замина за Гърция. Ако Родос е Гърция. Естествено там не са й навлекли бяла медицинска престилка, а я пратили в едно влажно и тесничко перално помещение да се грижи за чистотата на белите престилки. Тя издържа там средно около шест месеца, идва си за десетина дни да подиша, да погледа, да й е вкусно, да послуша и пак заминава. Точно сега е тук. И разказва.
В Родос живеела на една не много чиста и не много широка улица. Точно срещу една не много приятна - абе, направо много неприятна - гъркиня. На това място Петя я описва. Устните й били прави като нивелир. Движела се с устрема на включена сенокосачка. Гласът й бил като уред за рязане на твърди предмети. От злоба не задържала грам целулит, дрехите й стоели като на закачалка. А гледала на Петя с поглед на терорист.
Неотдавна Петя грабнала метла с дълга дръжка и излязла да премете улицата. И тъй като кикимората отсреща не се престаравала да го прави, Петя решила по комшийски да премете и пред нейната врата. Точно по това време обаче жената сенокосачка се задала, явно приела хигиенния порив на Петя като забележка и изсъскала: "Вулгарики пацавура!"
Вулгарики, както се досещате, не значело вулгарна, а българска. А пацавурата е едно нещо, което, ако искате да изглежда по-прилично, ще го преведете като парцал, но ако искате да сте по-коректни към ситуацията, отколкото към лексиката, ще го преведете като пачавра. Това с пачаврата Петя го глътнала, щото вече се била научила да гълта. Обаче - българското! Българското Петя не могла да преглътне, защото има неща, които са толкова големи, че пресядат и на най-жертвоготовните гълтачи. Тъкмо предния ден Петя държала реч на една българска маса, за да ги убеди, че ако някой ги унижава, то е защото те разрешават да ги унижават. Време било да докаже, че може да прави това, което говори.
А тя го направила, като обърнала метлата. Само внимавах да не я ударя по главата, тъй че удрях на други места, макар тя да няма много-много за удряне, казва Петя. След което се прибрала в квартирата си отсреща, а гъркинята извикала полиция.
През това време Петя се инсталирала зад прозореца на квартирата си с метлата в ръка и наблюдавала как полицията идва. Гъркинята погледнала към прозореца и тук Петя почнала да клати метлата, което на всички езици значи ха-си-казала-ха-пак... Полицаите дошли, гъркинята гледала косо към прозореца, където Петя стояла с метлата като един символ на възмездието. След малко полицията си отишла. Какво е казала гъркинята, Петя не знае, но нито веднъж не посочила към нападателката си зад прозореца. Тук Петя се смее доволно. Иначе е обичлива - не смята, че обичаш България, ако мразиш нещо друго. Не нарича себе си патриотка. Не нарича негативизма си национализъм.
Намерих знамето.


Хора като нея ми вдъхват оптимизъм, че журналистическата пасмина може да се превърне в професионална гилдия. Макар че какъв оптимизъм..., сещам се за блестящото заглавие на една стихосбирка на Константин Павлов "Елегичен оптимизъм"....

четвъртък, 2 март 2006 г.

RIP Александър Фол


Той беше голям учен, който ни показа пътища.....

Проф. Александър Фол почина на 1 март. Известният учен и държавник е роден на 3 юли 1933 г. Историк-траколог, доктор на историческите науки, професор по антична и българска култура в СУ "Св. Климент Охридски" и по стара история и тракология в Нов български университет, проф. Фол е основател и пръв директор на Института по тракология при БАН. Член-кореспондент на Германския археологически институт и член на академията "Лайбниц" в Берлин. Лектор в университети във Великобритания, САЩ, Русия, Германия, Япония, Гърция, Швеция, Италия, Унгария и Франция.Проф. Александър Фол е автор на повече от 370 научни монографии, студии, статии и доклади. Публикувал е 13 труда върху тракийската политическа и социална история, религия и култура, между които "Демографска и социална структура на древна Тракия", "Тракийският орфизъм", "Слово и дела в древна Тракия", "Химните на Орфей".Бил е заместник-министър на културата и министър на просветата в периода 1980-1986 г. Основал е Националната гимназия за древни езици и култури в София, Българския изследователски институт във Виена, Центъра по подводна археология в Созопол и Националния исторически музей.

Rest in peace, Александър Фол.

Сп."Светът на физиката"

Случайно открих това интересно списание, което ми гарантира много, много часове пред екрана. Не знаех, че има толкова български преводи на качествени текстове по математическа физика. Английските текстове в областта на хуманитарните, обществените, биологичните науки, медицината, правото и прочие не са ми проблеми, обаче с физиката и математиката на английски много трудно се сборвам. Мисля, че сега ще ми потръгне разбирането на възможните пътища за единение на теориата на относителността и квантовата механика и кореспондиращите заключения относно Бога и относно човешкия разум.

сряда, 1 март 2006 г.

Депутатската наглост е безгранична

От коментар в блога на Дончо научих нещо, което и мен, смятащата се за обръгнала на наглостта на политиците ни, ме вбеси.

Парламентът ще подменя остарелите служебни автомобили, обяви председателят на Народното събрание Георги Пирински на редовния си месечен брифинг.
Той съобщи, че ще бъдат купени нови депутатски коли, но не даде повече информация.
От електронната страница на Държавен вестник става ясно, че парламентът е обявил с днешна дата обществена поръчка за доставка на автомобили за подмяна на остарелия автопарк. Прогнозната стойност за доставката е 825 000 лв. Според Дарик радио сумата е 990 000 лв. Според миналогодишната справка, през 2005 г. на разположение на депутатите са били 105 автомобила, уточнява Нова телевизия. На 7 януари стартира акцията за набиране на волни пожертвования от по 1 стотинка за купуване на депутатски мерцедеси. Тогава Пирински заяви пред bTV, че на мутренските джипове народните депутати трябва да отговорят с луксозни коли (за авторитет). Събраната сума от 169 стотинки му беше връчена с отворено писмо на 17 януари. Според БГНЕС новите коли ще са мерцедес S350.


Тогава се замотах с други неща и не направих проект на страничка за е-подписка на отвореното писмо на Григор до Пирински и компания (а Дончо бе предложил да я напише). Е, сега вече ще го направя. Гадове безподобни.

Човекът като вирус

Като писах за вещите за еднократна употреба, не осъзнавах, че изчерпването на невъзобновяемите ресурси на планетата е толкова напреднало. Не знам как, но в последните няколко дена през малкото време, което имам за Интернет, непрекъснато попадам на инфо за глобалния недостиг на вода и петрол и геополитическите последствия. И се сетих какво каза агент Смит на Морфей:

Искам да споделя с теб едно свое проникновение от престоя ми тук. Разбрах го, когато се опитах да класифицирам вашия вид. Осъзнах, че вие всъщност не сте бозайници. Всеки бозайник на тази планета инстинктивно постига… естествено равновесие със заобикалящата го среда. Но не и вие хората. Вие се преселвате някъде и се размножавате,… докато изконсумирате всички природни ресурси. Единственият ви начин да оцелеете е да се преселите другаде. Само още един организъм на тази планета следва същото поведение. Знаеш ли как се нарича? Вирус. Човешките същества са болест, рак за тази планета.

Затова пак се зарових в любимата си "Матрицата: Пренареждане" с подзаглавие "Пътеводител на мислещия фен на трилогията". Препрочитам я внимателно трети път за тази година и откривам нови посоки за размишление.

Creative Commons 2.5 на български

Току-що видях в блога на Пейо, че са достъпни българските преводи на Creative Commons 2.5 лицензите. Ура за свободната култура и благодарности към Деси Пефева и Вени Марковски, основни двигатели на идеята.